№ 864
гр. Варна, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20243100500862 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх.№ 25435/27.03.2024г. от „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. Прилеп №33 чрез пълномощника Ю.ск. П. В., против Решение
№818/12.03.2024г., постановено по гр.д. №8961/2023г. на ВРС, XIX състав, в
неговата цялост, с което е прието за установено, че Ю. К. Й., ЕГН **********,
с постоянен адрес **** не дължи на „Водоснабдяване и канализация- Варна“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
Прилеп №33, сумата в размер на 9313,72 лева, представляваща стойност на
начислена ВиК услуга- количество вода от 1987куб.м. за периода от
13.06.2022г до 12.06.2023г., на основание чл.124 ГПК.
В жалбата си въззивното дружество, представлявано от Ю.ск. П. В.,
излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно
решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва
решаващия извод на съда за неоснователност на предявените искове, като
твърди, че неправилно били отнесени събраните доказателства към хипотезата
на приложимата правна норма. Твърди, че погрешното позоваване на
разпоредбата на чл.37 от Наредба №4/2004г. на Министерство на
регионалното развитие и благоустройство като основание за начисляване на
процесното количество ВиК услуга не е основание за недължимост на
заявената претенция. Поради изложеното, въззивното дружество моли
настоящият състав за отмяна на обжалваното решение в цялост, както и за
1
присъждане на строените по делото разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Ю. К. Й., чрез адв. Ж. Н., в депозирания в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК отговор оспорва изцяло наведените в подадената въззивна
жалба основания и доводи за отмяна на първоинстанционното решение. Сочи,
че с неправилното позоваване от страна на въззивника на чл.37 от Наредба
№4/2004г. на МРРБ бил налице опит да се релевира възражение за пръв път
пред настоящата инстанция, като счита, че дружеството не е доказало при
условията на пълно и главно доказване основанието, въз основа на което е
наложена санкцията. Посочва, че релевираните пред въззивния съд
възражения са и в допълнение неоснователни. Поради изложеното, отправя
искане за потвърждаване на първоинстанционния акт на ВРС и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът не се явява. Депозирана е
молба с вх. № 16414 от 26.06.2024г. от дружеството, чрез пълномощник Ю.ск.
П. В., с което е заявена невъзможност за явяване в о.с.з. , но не възразява да
бъде даден ход в нейно отсъствие. Посредством подадената молба, моли за
отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за двете
инстанции. Процесуалният представител на въззиваемата страна адв. Н., в
о.с.з. оспорва доводите на дружеството и моли за потвърждаване на
решението на ВРС.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Ю.
К. Й., ЕГН **********, срещу ответника „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 9313,72
лева, представляваща стойност на начислена ВиК услуга на абонатен
№******, на адрес-собственост на ищеца ****, количество вода от 1987
куб.м., за периода от 13.06.2022г. до 12.06.2023г.
С постановеното по гр.д. №8961/23г. на ВРС, XIX с-в, решение
№818/12.03.2024г., първоинстанционният съд е уважил претенцията по
отрицателния установителен иск за сумата от 9313,72лв., представляваща
стойност на начислена ВиК услуга на абонатен №******, находящ се в ****.
Твърденията на ищеца са, че като собственик на недвижим имот в ****
винаги е заплащал редовно и в срок дължимите суми за предоставените от
ВиК оператора услуги по партидата му с абонатен №******. Посочва, че на
12.06.2023г. била извършена проверка на водомерния възел в имота му, бил
съставен КП №**********, като били констатирани следи от външна намеса
по циферблата на водомера, както и нарушена цялост на номера на пломбата.
Към датата на проверката показанията на водомера били 381куб.м. Ищецът
сочи, че водомерът бил в срок на метрологична годност, като оспорва
констатациите на КП. Твърди, че няколко дни преди проверката, при подмяна
на бойлера в банята е възможно да са били поставени инструменти върху
водомера и това да е довело до надраскване на стъкления му капак. Сочи, че
2
след направена справка при ответника по партидата му на 06.07.23г.
установил, че дължи процесната сума, начислена за периода 13.06.22г. –
12.06.23г. Посочва, че в ОУ на ВиК оператора липсва хипотеза, при която да
дължи сума за период от една година. От справка, направена на 06.07.23г. за
периода 10.12.20г. до 12.05.23г. било видно, че потребеното количество вода
по партидата му било в размер на 112.532 куб.м., равняващо се на сума в
размер на 458,49лв. Оспорва да е изразходил количеството вода,
съответстващо на процесната сума и твърди, че такова количество не може да
премине през водомерния му възел. Моли за уважаване на исковата претенция
и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Сочи, че ищецът е собственик на
водоснабдения имот, считано от 1998г. Твърди, че въпреки, че при промяна на
собствеността на обекта новият собственик бил длъжен да подаде заявление
по образец за промяна на партидата в 30-дневен срок, което не е било
извършено. Посочва, че потребителите са длъжни да опазват от повреда ВиК
съоръженията и инсталациите в имота си, като при установяване на повреда
съответно са длъжни да уведомят своевременно ВиК оператора. Съгласно
чл.11,ал.5 от Наредба №4/2004г. на МРРБ индивидуалните водомери са
собственост на потребителя и именно той отговаря за тяхната поддръжка.
Ответното дружество твърди, че при извършената проверка в имота на ищеца
на 12.06.2023г. по измервателния уред са установени следи от външна намеса,
като за това е изготвен и снимков материал. С полагането на подписа си в
протокола, лицето, присъствало на проверката се съгласява с направените
констатации, доколкото няма обективирани никакви възражения от негова
страна. В случая количеството вода било начислено на основание чл.37,ал.1 от
Наредба №4/14.09.2004г. и съгласно чл.36,ал.6 от същата и чл.49 от Общите
условия. Посочва, че ищецът не се е възползвал от правото си да подаде жалба
до ВиК и да оспори констатациите на КП. Моли за отхвърляне на предявения
иск, както и за възлагане на разноските по производството на ищеца на
основание чл.78, ал.2 от ГПК.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е
валидно и допустимо.
Установено по делото е, че ищецът е потребител на ВиК услуги, по
силата на договор за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК-
Варна“, сключен при Общи условия, в имот, находящ се в ****, с абонатен
№******. Въззивният съд възприема изцяло изложеното от районния съд по
тези въпроси и на основани чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалвания акт в тази му част.
3
Спорният по делото въпрос е този относно дължимостта на
претендираната сума за потребено количество вода за процесния обект и
период от време, във връзка с наведените от въззивното дружество
оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение и нарушение
на материалния закон.
Представен по делото е КП №********** от 12.06.2023г., с който е
установено, че в присъствие на абоната е извършена проверка на водомер
4139, като отчетеното показание е 381 куб.м. По време на проверката са
установени следи от външна намеса по циферблата на водомера, като е
приложен снимков материал. Във връзка с извършената проверка е приобщена
докладна записка на ръководител отдел „Водомерно стопанство“-ВиК Варна, в
която е изразено становище, че са налице условията на чл.37, вр. чл.35,ал.6 от
Наредба №4/2004г. на МРРБ, поради което на абонат с №****** следва да се
начисли разход за вода в размер на 1987 куб.м., което се равнява на 9313,72лв.,
за период 13.06.22г до 12.06.23г., изчислен на база максимална проводимост
на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства на св. Ю. А.,
служител на ответното дружество, като същата сочи, че по време на
извършената от нея и колегата проверка в процесния имот са констатирали
водомер с видими следи от притискане от уред, който към него момент не бил
наличен, а след пускане на водата са установили, че водомерът не се върти, но
в протокола не записали, че не работи, което се явява техен пропуск.
Видно от заключението по проведената съдебно-техническа експертиза
от ВЛ В. Г., което съдът кредитира в неговата цялост като компетентно, по
циферблата на процесния водомер се установяват кръгове и дълбоки следи от
натиск, което според ВЛ е в следствие на външно въздействие. Експертът е
констатирал още, че процесният водомер няма собствена пломба и не отчита
правилно, като е с изтекъл срок на метрологична проверка.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск, ищецът следва да установи, че между
ответника и него е налице договорно правоотношение за предоставяне на ВиК
услуги и, че липсва основание за плащане на спорната сума или че е заплатил
задълженията си към ответника. В тежест на ответника е да установи
съществуване на основание за получаване на спорната сума, т.е., че е налице
валидно облигационно правоотношение, както и че количеството вода, за
което се търси заплащане на цена е начислено при наличието на предпоставки,
даващи му основание за това, при правилно определяне на размера на
задължението.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява, че в процесния период ищецът и „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД са били обвързани от договор за предоставяне на ВиК услуги,
факт, по който няма спор по делото.
Настоящият състав счита, че ответникът не доказа реално потребяване
на количество от 1987 куб.м. вода на адреса на ищеца, нито коректно
приложена методология за начисляване на такова количество, по следните
съображения: Касае се за отношения, регулирани от ОУ за предоставяне на
4
ВиК услуги на потребителите на „ВиК-Варна“ ООД, одобрени с решение на
ДКЕВР и Наредба №4/14.09.2004г. С разпоредбата на чл.37,ал.1 от Наредба
№4/2004г. са уредени последиците от незаконно присъединяване към
водоснабдителните и канализационните системи- съответните отклонения се
прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се
определят по реда на чл.35,ал.6 (по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с) за
едногодишен период от време, освен ако се докаже, че периодът е по-кратък.
Идентично разрешение е дадено и с разпоредбите на чл.50 и чл.51 от ОУ.
Безспорно в случая е налице законно присъединяване и монтиран от самия
оператор водомер №4139 в обекта на ищеца, демонтиран в последствие на
20.11.2023г.
От събраните доказателства се установява, че водомерът не съответства
на метрологичните и техническите изисквания и е негоден за употреба,
поради констатираното отлагане на ръжда. Вероятно причината за това са
действия, свързани с поставяне на инструменти, довело до механично
вдлъбване, респ. до нарушаване на херметизацията на самия водомер, според
разясненията на вещото лице, дадени в о.с.з. При това положение очевидно
разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредба №4/2004г. е неприложима за
изчисляване на разхода на вода. Отделно от това следва да се отбележи, че
противно на твърденията на ответника, не са налице условията за прилагане
на разпоредбата на чл.35, ал. от Наредба №4/2004г., тъй като самоотчета на
потребителя сам по себе си не представлява негов отказ да осигури достъп за
отчитане до водомера. Ответникът не твърди да е установил разхода на вода
при условията на чл.20,ал.1 във вр. чл.26,ал.2 от ОУ във всички случаи на
повреден водомер, извън случаите по чл.51 от ОУ. Съгласно чл.20,ал.1 от ОУ,
при установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител,
представителят на оператора прави предписание за отстраняване на повредата
на водомера за срока на отстраняването, и като демонтира пломбата на
холендъра. По делото липсват дори и отправени предписания до потребителя
с предоставяне срок за изпълнение.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
ВРС, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в цялост.
По разноските :
С оглед изхода на спора, разноски се следват на въззиваемата страна,
съобразно отправеното искане и представените доказателства за извършени
разходи. В случая се претендира адвокатско възнаграждение в размер на
900лв. за процесуално представителство.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №818/12.03.2024г., постановено по гр.д.
5
№8961/2023г. на ВРС, XIX състав, с което е прието за установено, че Ю. К. Й.,
ЕГН **********, с постоянен адрес **** не дължи на „Водоснабдяване и
канализация- Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Прилеп №33, сумата в общ размер на 9313,72лв.,
представляваща стойност на начислена ВиК услуга- количество вода от 1987
куб.м. за периода от 13.06.2022г. до 12.06.2023г., на основание чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация- Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Прилеп №33, да
заплати на Ю. К. Й., ЕГН **********, с адрес **** сумата от 900
(деветстотин) лева, представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото
решение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6