Решение по дело №691/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 121
Дата: 29 септември 2020 г.
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20203100600691
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад
подпис на актаВарна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 06.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Румяна П. Петрова

Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Десислава Ц. Величкова
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно
дело № 20203100600691 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от К. С. Р.
ЕГН:********** частен тъжител по НЧХД №1844/2020г. по описа на ВРС
срещу разпореждане № 3705/04.06.2020г., с което е било прекратено
наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл.24 ал.5 т.2 от НПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане, като се сочи, че съдът неправилно е преценил, че
частния тъжител не е направил правна квалификация на инкринимираното
престъпление, че не е вярно приетото от съда, че посоченото в тъжбата
престъпление е от общ характер. Излага се, че извършеното от Д.П. е
престъпление от частен характер, като се излагат подробни аргументи за това.
Прави се искане за отмяна на постановения първоинстанционен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. поддържа подадената жалба и
моли същата да баде уважена. Излага и допълнителни съображения за
искането си.
1
Назначеният служебен защитник на Р.- адв.М.К. също поддържа
жалбата, като по същество моли постановеният съдебен акт на
първоинстанционния съд да бъде отменен.
Д.П. се явява с адв.В.К. в съдебно заседание , като излага съображения
защо обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли
постановения първоинстанционен съдебен акт да бъде оставен в сила.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по депозирана
тъжба от частния тъжител К. С. Р. срещу Д.Б.П. от гр.Варна.
В тъжбата се сочи, че тъжителят изтърпява наказание ,,Доживотен
затвор,, като за периода 2007г.-2017г. е бил настанен в затвора Варна. Д.П. е
бил в него период инспектор Социална дейност и възпитателна работа в
същия затвор. Твърди се, че последния бил разпитан на 17.12.2019г. в
качеството на свидетел в открито съдебно заседание по административно
дело №1681/2019г. по описа на Административен съд Варна, като в съдебно
заседание е дал лъжливи показания , като съзнателно е потвърдил истина и
затаил истина за факти касаещи тъжителя. Излага, че е дал характеристики на
тъжителя които не отговарят на истината и в частност, че е лице, което не
може а бъде емоционално сринато. Демонстрирал явно отрицателно
отношение спрямо него.
Сочи се, че според него Петров е осъществил състава на чл.148 ал.1
т.4 вр. чл.146 ал.1 от НК.
С обжалваното разпореждане съдия-докладчикът по НЧХД
№1844/2020г. по описа на ВРС е приел, че посочените в тъжбата и
уточненията към нея обстоятелства не могат да се квалифицират като
съдържащи признаците на престъплението от частен характер, а такова от
общ характер и в частност по чл.290 ал.1 от НК. Приел е , че за него
задължително се провежда досъдебно производство, като не се образува дело
от частен характер или ако има образувано такова то същото се прекратява.
Въз основа на изложените факти в съдържанието на тъжбата,
2
въззивната инстанция намира следното:
Депозираната от Р. частна жалба е в срок, подадена от лице имащо
право на това и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол, поради което
същата се явява допустима.
Разгледана по същество обаче, жалбата се явява неоснователна.
Като правно основание за прекратяване на наказателното
производство, съдия-докладчикът е посочил разпоредбата на чл.250, ал.1, т.
1пр.2 във вр.с чл.24 ал.5т.2 от НПК.
Към настоящият момент съгласно разпоредбите на НПК в
правомощията на съдията докладчик се включва задължението му след
образуване на делото да извърши проверка дали описаното в тъжбата
престъпление се преследва по частен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува
наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81 НПК.
За да бъде сезиран валидно съдът, тъжбата съгласно чл.81, ал.1 НПК,
освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето,
срещу което се подава, следва да съдържа обстоятелствата на
престъплението.
Това е така, тъй като съдията, на когото е възложена проверката на
редовността на тъжбата, следва да установи описаните в тъжбата факти на кое
конкретно престъпление сочат и дали същото се преследва по тъжба на
пострадалия.
В конкретният случай настоящата инстанция счита, че атакуваното
разпореждане за прекратяване на наказателното производство по НЧХД
№1844/2020г. на ВРС е правилно, тъй като депозираната от Р. тъжба не е
годна да възбуди наказателно преследване, тъй като описаното в нея не
представлява престъпление от частен характер.
Видно от съдържанието на тъжбата, частният тъжител сочи
3
обстоятелства на извършено от Петров престъпление по чл.290 ал.1 от НК,
чиято правна регламентация в НК е в Глава Осма, Раздел Трети-
„Престъпления против правосъдието“, които престъпления се преследват по
общия ред.
В тази връзка правилно и аргументирано районния съд е анализирал
това свое виждане, което напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.
Правилно е прието, че доколкото в тъжбата на Р. /колкото и подробна
да е тя/ се сочат обстоятелства на извършено престъпление от общ характер ,
а именно по чл.290 ал.1 от НК, то това води до основание за прекратяване на
образуваното дело от частен характер.
В обстоятелствената част на тъжбата от тъжителя Р. се навеждат факти и
обстоятелства за извършено престъпление, което се преследва по общия ред ,
а не по тъжба на пострадалия, поради което и правилно съдия- докладчикът е
преценил, че депозираната от Р. тъжба не отговаря на изискванията на чл.81
от НПК.
В конкретния случай в тъжбата депозирана от Р. липсват факти, които
биха могли да бъдат подведени под конкретен фактически състав на
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а задължението
на съдията докладчик е да даде правна квалификация на престъплението / с
оглед изложените факти/ в разпореждането си за насрочване и предаване на
съд или съответно при липса на такива факти да прекрати производството по
делото- какъвто е и настоящия случай.
Пред настоящата инстанция не се навеждат нови доводи, които да
обосноват незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че обжалваният съдебен акт
е правилени законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на т.14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните
такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените
служби и Министерството на правосъдието, за частни жалби по наказателни
дела от частен характер, се дължи държавна такса в размер на 5 лева. ВРС не
е дал указания на тъжителя да внесе следващата се такава с оглед
4
депозираната частна жалба, предвид което настоящата инстанция следва да
осъди К. С. Р. ЕГН:********** да заплати по сметка на ОС- Варна,
държавна такса в размер на 5 лева с оглед предприетото от него обжалване с
настоящата частна жалба.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.334, т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3705/04.06.2020г. по НЧХД
№1844/2020г. по описа на ВРС с което е било прекратено наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.24 ал.5 т.2
от НПК образувано по тъжба на К. С. Р. .
ОСЪЖДА К. С. Р. ЕГН:********** да заплати по сметка на ОС-
Варна сумата от 5 лева за образуваното въззивно производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5