РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6550 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод на предявени от
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от Р. ***, чрез процесуалния представител адв. Д. А. срещу М.Ж.М. ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно
съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца
сума в общ
размер на 1485.62 лв., от които: главница в размер на 700 лева по Договор за
кредит №331577; договорна лихва в размер
на 161 лева за периода от датата на първа вноска 28.01.2016 г. до 23.12.2016г.
- датата на последната вноска; административна такса за събиране на вземането в
размер на 50 лева.; такса за гаранция в размер на 539 лева; мораторна лихва
върху непогасената главница в размер на 35.62 лв., за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно 24.12.2016 г. до 17.05.2018 г. - дата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
дължимите суми.
В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът сочи, че е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Излага, че
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
ищеца е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за
установяване на съществуване на вземането. Сочи, че е подписан Договор за
кредит № 331577/29.12.2015 г. между „Фератум България“ ЕООД като Кредитор и М.Ж.М.
като кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на ЗФУР, ЗПУПУ, ЗЗД и ЗЕДЕП, както и
ЗЕТ. Твърди се, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в ОУ,
уреждащи отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити. Излага, че съгласно
сключения от страните договор кредитополучателят е декларирал, че приема всички
условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР, както и тези посочени в ОУ.
Сочи се, че със сключване на договора за кредит, кредитополучателят е
удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите,
в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.
Твърди се, че по силата на сключения между страните Договор за кредит № 331577/
29.12.2015 г. на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 700 лева,
който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 161 лева, за срок от 360 дни. Сочи се, че поради
наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, кредиторът е следвало да
оцени кредитоспособността на Кредитополучателя, който от своя страна с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от „Фератум България“ ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество е одоборено от Кредитора и същото
фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП
с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република
България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към
Регистрите на БНБ. Излага се, че в тази
връзка, на 29.12 2015 г. г. между М.Ж.М.
и „Фератум Банк“ ЕООД е сключен
Договор за гаранция с № 331577, по силата на който Гарантът се задължава в
полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Твърди се, че
съгласно чл. 5.8 от Общите условия при неизпълнение на задълженията на
Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си
директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от Кредитополучателя. Излага се, че съгласно чл. 5 от ОУ,
които са приложими към Договор за гаранция № 331577 кредитополучателят се е
задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер,
определен в Договора за гаранция в размер на 539 лв. Твърди се, че М.Ж.М. не е
изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД, поради което гарантът „Фератум Банк“
ЕООД, е погасил дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с
което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен
интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Сочи се, че датата на последната вноска по кредита е била на 23.12.2016 г.,
поради което вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата. Излага се, че
в изпълнение разпоредбата на чл. 10 от ОУ, в случай, че кредитополучателят
изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20
дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 50
лв. и представлява административна такса за събиране на вземането. Излага се,
че на 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение от 01.12.2017 г. между
„А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с
регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н.
„А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Сочи се, че по договора за кредит, ответникът не е извършвал плащания, поради
което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1485.62 лв., от които
главница: 700 лв., договорна лихва: 161 лв. за периода от датата на първа
вноска 28.01.2016 г. до 23.12.2016 г. - датата на последната вноска,
административна такса за събиране на вземането: 50 лв., такса за гаранция: 539
лв., мораторна лихва върху непогасената главница 35.62 лв., за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 24.12.2016 г. до 17.05.2018 г. -
дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи иска и да им присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът предоставя на съда да реши спора. Не отрича, че е
получил пари от "Фератум България" ЕООД. Сочи и, че не е имал връзка
с ищеца.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1502/2018 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№2217/30.05.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора
– ищец по настоящето дело следните суми: главница в размер на 700 лева по
Договор за кредит №331577; договорна
лихва в размер на 161 лева за периода от датата на първа вноска 28.01.2016 г.
до 23.12.2016г. - датата на последната вноска; административна такса за
събиране на вземането в размер на 50 лева.; такса за гаранция в размер на 539
лева; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 35.62 лв., за
периода от датата на настъпване на забавата, а именно 24.12.2016 г. до 17.05.2018
г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на дължимите суми, както и 79,71 лева, представляващи сторените разноски по
делото.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от
кредитора заявление, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Установява се от приложената по делото Информация за заявка на кредит от
разстояние, че ответника по делото е отправил искане да му бъде отпуснат кредит
в размер на 700 лева за срок от 361 дни. видно е, че същият е потвърден на
29.12.2015 г. и е с падежна дата 28.01.2016 г.
Видно е от депозирания по делото Договор за кредит №331577/29.12.2015
г., сключен между "Фератум България" ЕООД и ответника по делото, че
на ответника е предоставен кредит в размер на 700 лева, със задължението
последният да върне същият за срок от 360 дни. договорено е, че лихвения
процент е в размер на 39% и е в размер на 161,00 лева, а ГПР е в размер на 41%.
Договорено е и, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
"Фератум Банк" ЕООД в полза на Дружеството.
Приобщени по делото са и ОУ на "Фератум България" ЕООД, от
които се установява и какви са ОУ по Договора за кредит.
Установява се от приложения по делото Договор за гаранция
/поръчителство/, сключен между ответника и "Фератум Банк", че същият
е сключен във връзка с потребителски кредит №331577 за сумата от 700 лева,
отпуснат от кредитора със срок за издължаване до 23.12.2016 г. Уговорено е, че
таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е в размер на 539,00 лева,
заплащана от длъжника на 12 месечни вноски в размер на 44,92 лева.
От приложените по
делото ОУ към Договора за гаранция се установява и какви са ОУ действали между
гаранта и ответника по делото.
Установява се от
приложения препис на Договор за покупко - продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити, че гарантът "Фератум Банк" ЕООД е прехвърлил
на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от процесния договор за
заем, включващо и процесното вземане.
От представения
препис на пълномощно, изходящо от „Фератум Банк“ ООД, чрез управителя се
установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.к.н.п.з. ООД” да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били
цедирани по силата на сключения договор
за цесия.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; връчването на Заповедта на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на
валидно облигационно отношение между ответника и „Фератум България“ ООД,
предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден Договор за гаранция
/поръчителство/ между ответника и "Фератум Банк" ЕООД, изплащането на
процесните суми от гаранта на кредитора, както и валиден договор за прехвърляне
на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за настъпилото
прехвърляне, както и че задължението по договора е станало изискуемо, както и
размерът на задължението - главница и лихви.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си възоснова вземане
на праводателя си по силата на сключения между ответника и "Фератум
Банк" ЕООД договор за гаранция
/поръчителство/ по силата, на който е платил на кредитора на ответника
"Фератум България" ЕООД процесните суми.
По делото не е
спорно, че ответникът е подал заявката за сключването на договор за кредит,
както и, че на същата дата, между Фератум Банк ЕООД и ответника е сключен
договор за гаранция/поръчителство, с който гарантът се е задължил да обезпечи
изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит.
Въпреки указаната доказателствена тежест по делото не се установи както
получаването на сумата, така и връщането на същата от заемополучателя. Не се
установи също и твърдяното от ищеца заплащане на сумата от гаранта „Фератум
Банк“ ЕООД на кредитора „Фератум България“ ЕООД. Ищецът дори и не е изложил
твърдения кога е приел, че по договора е налице неизпълнение и на кои дати е
поискал и получил изпълнение от "Фератум Банк" ЕООД. Неизяснено
остана по делото и в какво качество "Фератум Банк" ЕООД е придобило
вземането, за да се твърди, че той е встъпил в правата на кредитора. В случая,
представения договор за гаранция/поръчителство между ответника и "Фератум
Банк" ЕООД, не внася яснота дали страните са имали предвид сключване на
договор за банкова гаранция или договор за поръчителство. Ако се приеме, че
намерението на "Фератум Банк" ЕООД е било поръчителство, то липсва
най-важният елемент на такова обезпечение уреден в чл. 138 и сл. от ЗЗД -
договор между "Фератум България" ЕООД и "Фератум Банк"
ЕООД, т.к. според ЗЗД договорът за поръчителство е договор между кредитора и
поръчителя, а не, както в случая – между длъжника и поръчителя. Единствено при
такъв договор, а и при доказателства за плащане от страна на поръчителя, той би
имал обратен иск за платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил в правата на
кредитора по чл. 146 от ЗЗД. При липсата на представен валиден договор за
поръчителство/между кредитор и поръчител/, не може да се приеме, че
"Фератум Банк" ЕООД, който се сочи за праводател на ищеца, е имал
правото да претендира вземания от ответника. Дори и да би могло да се приеме,
че представения договор за гаранция/поръчителство представлява банкова
гаранция, то за гаранта липсва правна уредба, позволяваща му да придобие
вземането, която да е аналогична на разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗД.
Още повече, че "Фератум Банк" ЕООД не е регистрирана банкова
институция в Република България, поради което не би могла да издава уредената в
чл. 442 от ТЗ банкова гаранция. При липсата на събрани доказателства по делото,
че "Фератум Банк" ЕООД е имал налице валидно вземане спрямо
ответника, което евентуално да е прехвърлено на ищеца по настоящото дело, съдът
не може да направи извод, че ищецът е придобил вземането и е активно
легитимиран да предяви исковете в настоящето производство.
Предвид изложеното, съдът счита че предявените установителни искове, следва да
се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
Доколкото ответникът не е
претендирал разноски съдът приема, че такива не му се дължат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** представлявано от Р. ***, чрез процесуалния
представител адв. Д. А. срещу М.Ж.М.
ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца
сума в общ
размер на 1485.62 лв., от които:
главница в размер на 700 лева по Договор за кредит №331577; договорна лихва в размер на 161 лева за
периода от датата на първа вноска 28.01.2016 г. до 23.12.2016г. - датата на
последната вноска; административна такса за събиране на вземането в размер на
50 лева.; такса за гаранция в размер на 539 лева; мораторна лихва върху
непогасената главница в размер на 35.62 лв., за периода от датата на настъпване
на забавата, а именно 24.12.2016 г. до 17.05.2018 г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: