О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 292
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На петнадесети
февруарипрез две хиляди и седемнадесета
година,
в
закрито заседание, в следния състав:
Окръжен съдия : Боряна Димитрова
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Б.
Димитрова
гражданско
дело № 14 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод
исковата молба на „Голдън Бъг“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, кв.
„Младост“, бл. 29, ет. 3, представлявано от управителя С.М.А. чрез пълномощника
адв. С.Ц.Т.,*** с БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ №10, с
която се претендира да бъде осъдена ответната община да му заплати дължимо
обезщетение за осъществената обработка на отпадъци през 2011 г. - частично в
размер от 71 872,10 лв., представляващо 10% от общия размер, посочен като
718 721, 07 лв., с която сума общината неоснователно се обогатила за
негова сметка.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане
на делото следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание.
За разглеждането на настоящия иск с оглед предмета
му-претендиране на сума, с която общината неоснователно се е обогатила, не
е въведено нарочно особено исково
производство и следователно той следва
да се разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК. Исковата молба,
подчинена на общите изисквания на ГПК за предявяването й, след изправяне на
нередовностите, указани на ищеца с разпореждане 438 от №20.01.2016 г. и
разпореждане №2077 от 07.04.2016 г., отговаря на условията в чл. 127 и чл. 128
от ГПК. Депозиран е в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба
от ответника Община Несебър. При това положение книжата по настоящото дело до
настоящия момент са съставени и
разменени редовно.
При проверка на
допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 140 от ГПК
съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело, е подсъден на
съдилищата, като е налице изискуемо
притезание за определена престация, с която ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК, а именно
пред Бургаски окръжен съд като първа
инстанция с оглед цената на исковите претенции. Исковата молба е подадена от активно
легитимирано лице, което твърди, че е
кредитор по парично вземане за неоснователно обогатяване. Искът е
насочен срещу общината, която си е спестила разходи за сметка на ищцовото
дружество. Допустимостта на иска е била предмет на произнасяне от въззивна
инстанция в рамките на ч.гр.д. №379 от 2016 г. на БАС, който приема, че
доводите за нищожност на концесионния договор обуславят ищцовия интерес от
водене на иск по чл. 59 от ЗЗД.
С оглед на горните констатации по отношение на
допустимостта на предявения иск, с които настоящият състав е обвързан, следва
да се пристъпи към изготвяне на проект за доклад по делото на основание чл.
140, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира,
че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и
след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищците.
Проект за доклад:
В исковата молба се сочи, че на 01.03.1994 г. между „Голдън
бъг“ ЕООД и Община Несебър е бил сключен договор за стопанисване и експлоатация
на градското сметище, по който общината се задължила да плаща годишно
възнаграждение за сметообработването. На 13.04.1999 г. между „Голдън бъг“ ЕООД
и Община Несебър е бил сключен договор за концесия за срок от 15 г. Със
споразумение от 13.07.2007 г. договорът е изменен, като дължимото от концедента
възнаграждение уговорено на 12, 60 лв. с ДДС за тон обработени отпадъци. На
20.04.2010 г. между страните било сключено споразумение №103, според което
общината е поела задължение да изплати дължимите възнаграждения на концесионера
за 2008 и 2009 г. С допълнително споразумение от 19.05.2011 г. страните
уговорили цената за килограм отпадъци през 2010 г., както и отн. количеството
обработени отпадъци за същия период. Ищецът продължил да обработва извозваните
на градското сметище отпадъци през 2011 и 2012 г. В допълнителна
молба-уточнение от 08.02.2016 г. се пояснява, че между страните бил установен
такъв механизъм, според който ищецът предварително без споразумение извършвал
услугата, а след изтичане на съответната година се уговарял размера на
възнаграждението. Били установени такива преддоговорни отношения, съгл. които
ищецът разчитал на плащане след изтичане на съотв. година. В молба-уточнение от 04.05.2016 г. ищецът въвежда твърдения за нищожност на
договора за концесия от 13.04.1999 г. поради липса на основание, тъй като срещу задължението да обработва отпадъци и да
изплаща концесионно възнаграждение ищцовото дружество не е придобило никакво
насрещно право, поради което договорът бил лишен от икономически смисъл.
Твърди се още, че на 06.11.2012 г. кметът на Община
Несебър издал заповед за принудително
изземване на имота, която била изпълнена на 12.11.2012 г. В исковата
молба се сочи, че от началото на 2011 г. до 12.11.2012 г. ищецът е продължил да
обработва извозваните на градското сметище отпадъци, като за 2011 г.
количеството е достигнало 42 277,71 тона. Ответната община обаче не заплатила
възнаграждението за обработка на отпадъците за 2011 г. Нещо повече, съдилищата
са ги отхвърлили водените от ищеца искове за заплащане на суми за обработване
на отпадъците за 2011г., защото са приели, че не може да бъде ангажирана
договорната отговорност на общината за
заплащане на подобно възнаграждение, изключено по силата на чл. 5 от
договора. Ищецът уточнява, че общината от една страна събира местна такса за
обработка на отпадъци и същевременно не извършва никакви разходи за това,
поради което било налице неоснователно обогатяване от нейна страна за сметка на
обедняването на ищеца. Изчислява дължимите разходи за обработка на отпадъци за
2011 г. на 17 лв./тон или общо 718 721, 07 лв., от които частично
претендира 10% - или общо 71 872, 10 лв.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който излага съображения за
недопустимостта на претенцията, на което вече е даден отговор. По същество на
претенцията оспорва твърденията, че ищецът безвъзмездно е извършвал услугата по
третиране на отпадъците, тъй като той ги е събирал разделно и впоследствие
оползотворявал, от което реализирал постъпления. МОСВ отказало да издаде на
ищеца комплексно разрешително за третиране на отпадъци, тъй като последният не
успял да изгради депото съгл. нормативните изисквания, поради което и през 2008
г. с Решение №212-НО-ИО-АО министърът на околната среда и водите разпоредил
прекратяване експлоатацията на депото. Същото решение било прогласено за нищожно
по съдебен ред, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът
твърди още, че никога не е съществувало задължение за общината ежегодно да
променя чл. 5 от договора, че ищецът бил определен от Общинския съвет като
концесионер именно поради условията, уговорени с него, като пренебрегването им
би довело до заобикаляне на закона. Ако ищецът е считал, че при тези условия не
може да изпълнява договора, е можел да го прекрати при условията на чл. 26 от
ППЗОС, към който договора от 1999 г. препращал. Въпреки това в Община Несебър
не било постъпвало предложение за прекратяване договора за концесия. Уточнява,
че от такса битови отпадъци не се
формира печалба, дори размера на таксата можело да не покрива разходите
по извършване на услугата съгл. чл. 8, ал. 3 от ЗМДТ. Представя писмени
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Правна квалификация на спора:
Ищецът е предявил
частичен иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД.
По делото няма
обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение, да са
служебно или общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
Относно разпределението на доказателствената тежест: В тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки:
наличие на обедняване /изразяващо се в намаляване на имуществото му поради
неполучаване на възнаграждение за извършване на определена услуга/, конкретния
размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на
общината /изразяващо се в реално увеличаване на имуществото му или в спестени
средства/, размер на обогатяването както и посоченото имуществено разместване
да произтича от един и същ факт или група от факти. За да е налице
неоснователно обогатяване следва да липсва основание за имущественото
разместване. Ответникът следва да се докаже наличие на основание и дължимост на
престацията.
По отношение на
доказателствените искания на страните съдът вече се е произнесъл с определение
№138 от 09.01.2017 г..
По изложените
съображения, на основание чл. 140 от ГПК
съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОБЯВЯВА
на страните проекто-доклада по
делото.
УКАЗВА
доказателствената тежест съгласно
мотивната част на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Окръжен
съдия: