Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 188
гр. ВРАЦА,11.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 08.05.2019г.,
в състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар М.Ценова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 222 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от Б.А.Г. ***,срещу решение на РС гр.Враца от
19.02.2019г.г.,постановено по гр.д.№ 3243/2018г,с което е уважен предявения от
дружеството-въззиваем против въззивника установителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 предл.1 ЗЗД вр.чл.430 ал.1 ТЗ.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при
неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на
съдебния акт, и решаване на спора по
същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения иск.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество,същата се явява
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр.
с чл. 430 ал. 1 ТЗ.
Поддържа се в исковата молба, че на 10.09.2007 г. в гр.Враца е бил сключен
договор за потребителски кредит № FL296073/10.09.2007 г. между ,,Юробанк И Еф
Джи България” АД гр.София/Пощенска банка/, в качеството и на кредитор, и
въззивника, в качеството му на кредитополучател, по силата на който кредиторът отпуснал
на кредитолучателя потребителски кредит в размер 6000 лв. Сочи се, че съгласно
договора, въззивникът се задължил да погасява задължението си на 120 месечни
вноски, считано от 10.10.2007 г., като крайният срок за издължаване на кредита
е 10.09.2017 г. Кредитът бил изцяло усвоен от въззивника с превеждането му по посочена
от последния сметка. Поддържа се, че след усвояване на кредита, длъжникът е извършвал
погасявания, с които е изплатил част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията, като останала непогасена сума в размер 6782, 60 лв.,
от която 4169, 51 лв. главница и 2613, 09 лв. договорна лихва. Твърди се също,
че на основание сключен между ,,Юробанк България” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, гр.
София договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията
към него, задължението на въззивника, произтичащо от договора за потребителски
кредит било изкупено от „ЕОС Матрикс”
ЕООД.До длъжника било изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по
отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс” ЕООД. Уведомлението
било изпратено на въззивника по пощата с обратна разписка на посочения в
договора адрес, но писмото, съдържащо уведомлението за извършената цесия, било
върнато в цялост, като за причина за неполучаването му било отбелязано
,,непотърсено”. Сочи се в исковата молба, че въззиваемият пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление
до Районен съд гр. Враца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 2049/2018г.
по описа на Районен съд гр.Враца и издадена заповед за парично изпълнение.
Срещу издадената заповед въззивникът подал възражение, което поражда правния интерес
на въззиваемия да предяви иск за установяване на вземането си по договора за
потребителски кредит.
Въззивникът Г., в писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощник, оспорва предявения иск като недопустим, недоказан и
неоснователен,и моли съда да го отхвърли. Твърди, че липсва активна процесуална
легитимация на кредитора "ЕОС Матрикс” ЕООД за предявяване на иска срещу
него, както и надлежно упълномощаване и прехвърляне на права, а така също
липсва и пасивна легитимация от негова страна да отговаря по този иск. Заявява,
че не е уведомен за прехвърляне на вземането на нов кредитор,и,че не е
потвърдено писмено станалото прехвърляне, поради което цесията не може да му се
противопостави. Твърди, че е изплатил значителна част от задължението си, а
остатъкът е погасен по давност.
По делото са събирани писмени доказателства.Назначена е и изслушана специализина
счетоводна експертиза.Приложено е ч.гр.д.№ 2049/2018г.по описа на РС Враца.
Установено е от приложеното ч.гр.д.№ 2049/2018 г. на РС гр.Враца , че на 14.05.2018 г.,
въззиваемият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника - въззивник в настоящото производство. РС - Враца е издал
заповед за изпълнение на парично задължение № 1327/17.05.2018 г., с която е
разпоредил длъжникът да заплати поисканите със заявлението суми, а именно
сумата от 2000 лева, представляваща частично дължима главница по Договор за
потребителски кредит от 10.09.2007 г., от общо дължима 4169,51 лева, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението в съда - 14.05.2018 г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски .
По делото е приет договор за потребителски кредит № FL296073 от 10.09.2007 година, сключен между „Българска
пощенска банка“ АД (понастоящем „Юробанк И Еф Джи
България“ АД), в качеството му на кредитор, от
една страна, и въззивника, в качеството му на кредитополучател, от друга
страна,по силата на който кредиторът е предоставил на въззивника потребителски
кредит в размер на 6000 лева с краен срок
за погасяване на вземането 10.09.2017 година.
С договор за възлагане на
вземания (цесия) от 18.01.2016 година и приложението към него, сключен между
кредитора „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вземането към въззивника,
произтичащо от процесния договор за потребителски кредит № FL296073 от 10.09.2007 година, е прехвърлено изцяло на
цесионера и настоящ ищец/въззивник/ - „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По делото е прието
известие за доставяне на уведомление за извършена цесия , адресирано до
въззивника,от което е видно,че уведомлението не е реално връчено на адресата.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на
същата се установява, че на 10.09.2007 г. по разплащателна сметка в лева с
титуляр въззивника, е предоставена еднократно сума в размер на 6000 лв.,с
основание „Усвояване на кредит“. Вещото лице е посочило, че за периода от 10.09.2007
г. до 18.01.2016 г. въззивникът е погасил суми по кредита в общ размер от 6555
лв. ,като от общо дължимите 120 вноски, погасени са 62 вноски за главница в
размер от 1830,49 лв. за периода от 10.10.2007 г. до 10.11.2012 г.,и договорна
лихва в размер на 4654,17 лв. за периода от 22.12.2008 г. до 10.12.2012 г.
Посочено е в заключението, че след датата на сключване на договора за цесия
/18.01.2016 г./, в счетоводната система на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не са отчетени
плащания по задължението, произтичащо от процесния договор за кредит. В
заключението е посочено също, че към 14.05.2018 г. /датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК/, непогасените задължения по процесния договор са в
общ размер от 7569,06 лв.,от които 4169,51 лв. главница за периода от 10.12.2012
г. до 10.09.2017 г., 2319,34 лв. договорна лихва за периода от 10.12.2012 г. до
10.09.2017 г. и сумата от 1080,21 лв. неустойка за забава върху просрочената
главница за периода от 10.12.2012 г. до 14.05.2018 г.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният
съд приел предявения иск за допустим и основателен,и го уважил.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Неоснователни са доводите на въззивника,че е нарушена разпоредбата на чл.
415 ГПК, като въззиваемият не е предявил иска в предвидения едномесечен срок от
уведомяването, поради което производството по делото следва да бъде прекратено
като недопустимо. Видно от данните по ч. гр. дело № 2049/2018 г. по описа на РС
Враца, указанието до въззиваемия по чл. 415 ал. 1 т. 1 ГПК, че може да предяви
иск за вземането си в едномесечен срок, е получено от представител на „ЕОС Матрикс“
ЕООД на 19.06.2018 г. ,а искът по чл. 422 ГПК е предявен на 20.07.2018 г. Както
е посочил и първоинстанционният съд искът следва да се счита за предявен в
срока по чл. 415 ал.4 ГПК, тъй като в периода, в който заявителят по ч.гр.д. №
2049/2018г. на ВРС е получил съобщението за предявяване на установителния иск
(19.06.2018г.) и съответно е предявил иска (20.07.2018г.), срокът за
предявяване на този иск е спрял да тече, съгласно нормата на чл. 61 ал.2 (отм.
с ДВ бр. 65 от 2018 г.) от ГПК, защото е изтекъл по време на съдебната
ваканция.
За неоснователно настоящата
инстанция намира и направеното от въззивника възражение за ненадлежното му
уведомяване за извършената цесия на процесното вземане, респективно –
непротивопоставимостта на същата спрямо него. С исковата молба цесионерът -
кредитор е представил и самото уведомление за извършеното прехвърляне на
вземането, изходящо от цедента до длъжника.Уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99 ал.4 ЗЗД,в какъвто смисъл е налице многобройна съдебна практика. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235 ал.3 ГПК.
Предявеният иск е за сумата от 2000 лв. - главница, дължима за периода
10.05.2015г. - 10.05.2017г., представляваща част от непогасена изискуема
главница в общ размер 4169,51 лв., претендирана като неизпълнено задължение по
Договор за потребителски кредит FL296073/10.09.2007г., ведно със законни лихви
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият състав намира предявения иск за основателен.Установено е по
категоричен начин от доказателствата по делото, че праводателят на въззиваемия
,,Юробанк И Еф Джи България” АД е сключил с въззивника-кредитополучател валиден
договор за кредит, по силата на който е поел задължението да предостави на
кредитополучателя определена сума пари, а последния е поел задължението да
издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договора и погасителния
план. Установено е, че праводателят на въззиваемия е изпълнил поетите с
договора задължения точно и в срок, както и размера на претендираните вземания
по отделни пера към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда. Установено е и сключването на валиден договор за цесия,
по силата на който въззиваемият е придобил вземането на кредитора по договора
за потребителски кредит спрямо длъжника-въззивник и уведомяването му за
извършената цесия съобразно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се
установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за
кредит, в срок и съобразно условията на договора. От своя страна и при условие
на точно и своевременно изпълнение от въззиваемия, въззивникът не е изпълнил
насрещното си задължение за връщане на сумата в пълен размер.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
непогасеният остатък от главницата е в общ размер от 4169,51 лв. за периода от
10.12.2012 г. до 10.09.2017 г. Изчислено съгласно Приложение № 1 към
съдебно-счетоводната експертиза, задължението, касаещо плащането на главница в
процесния период от 10.05.2015 г. до 10.05.2017 г. възлиза на сума в размер на
2136,78 лв. Предявеният иск е за сумата от 2000 лв., поради което следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.05.2018 г. до окончателното погасяване.
Въззивникът е направил възражение за изтекъл период на погасителна давност
по отношение на процесното вземане,каквото поддържа и във въззивната жалба,и
което настоящата инстанция намира за неоснователно. В случая се касае за
договор за потребителски кредит с уговорен погасителен план към него, като за
всяка отделна вноска е посочена падежна дата. От настъпването на падежната
дата, вземането по отношение на тази вноска е изискуемо, поради което същото
може да бъде погасено след изтичането на предвидения в закона давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По
отношение на вземането за главница по договор за банков кредит приложение
намира институтът на общата 5-годишна погасителна давност. Уговореното връщане на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в
периодични плащания, а е налице само съгласие на кредитора да приеме изпълнение
на части. Задължението по договора за кредит е единно, като единствено
изпълнението му е разсрочено по предварително определен от страните погасителен
план. Погасяването на вземането на равни месечни вноски не превръща плащането в
периодично, а те представляват частични плащания по отношение на едно задължение.
Предявяването на иска спира течението на давността. При предявен
установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, същият се счита за предявен с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая на 14.05.2018 г. Погасени по давност се явяват всички вноски за
главница, чиято изискуемост е настъпила преди 14.05.2013 г. В случая се
претендира главница за периода от 10.05.2015 г. до 10.05.2017 г., поради което
не са налице погасени по давност вноски за главница. Възражението за изтекъл период
на погасителна давност не е основателно.
При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното
решение да се потвърди.При този изход на делото въззивникът следва да заплати
на въззиваемия сторените пред въззивната инстанция разноски,но доказателства за
сторени такива не са представени.
Водим от горното,ВОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
на РС Враца от 19.02.2019г.,постановено по гр.д.№ 3243/2018г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........