Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 09.04.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари, през двехиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ административно
дело № 22 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на С.С.Ю. *** против Заповед 330з-3394/20.12.2019 г. (погрешно
вписана като 20.19.2019 г.) на Директора на ОДМВР – Разград, с която на Ю. –
младши – автоконтрольор ІІ степен в група "Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция" към ОДМВР - Разград, на основание чл.
194, ал. 2, т. 1, предл. 2, чл.
197, ал. 1, т. 2, чл.
199, ал. 1, т. 5 и чл.
204, т. 3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение" за срок от 5 месеца.
С
жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма,
съществено нарушение на админстративнопроизводствените правила, противоречие с
материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни
основание по чл.146, т.2-5 от АПК. От фактическа страна се твърди единствено,
че жалбоподателят не е извършил описаното в заповедта нарушение, както и че
същият не е запознаван с цитираната в заповедта инструкция, но въпреки това е
изпълнявал съвестно служебните си задължения. В депозирани по делото писмени бележки
допълнително се правят възражения за неспазване на преклузивните срокове по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР, за реализиране на дисциплинарна отговорност поради това, че
дисциплинарно-наказващият орган е разполагал с информация за евентуално
извършеното нарушение в реално време чрез служебна система за видеонаблюдение.
Наведени са доводи за това, че не е налице нарушение на служебните задължения,
предвид факта, че жалбоподателят е направил опит за връзка с дежурния по ОДЧ в
ОДМВР – Разград, който обаче е бил неуспешен по неизвестни за жалбоподателя
причини. Твърди, че неоснователно е реализирана само негова дисциплинарна
отговорност, но не и на колегата, с когото е бил в наряд. Развиват се и доводи
за необоснованост на вида и размера на наложеното наказание, липса на
доказателства за настъпили вреди от нарушението, както и несъразмерност на
наказанието, за която жалбоподателят прави съпоставка с други наложени
дисциплинарни наказания за друг вид нарушения. Като процесуално нарушение се
сочи, че дисциплинарната проверка е извършена от служители, които нямат право
да участват в такава съгласно заповед № 8121з-1252/2016 г. на министъра на
вътрешните работи, тъй като длъжността на жалбоподателя е на пряко тяхно
подчинение към момента на проверката.
Претендира
се съдът да отмени оспорената заповед, както и да присъди направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Областна дирекция на МВР – Разград в съдебно
заседание не се представлява, взема становище чрез процесуален представител, в
представен по делото писмен отговор. Иска жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, като извърши и служебна проверка на
законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:
Жалбоподателят
С.С.Ю. е назначен на държавна служба в МВР през 2017 г., като от 05.09.2017 г.
е на длъжност младши автоконтрольор ІІ степен в група "Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) в сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция" при ОДМВР – Разград, видно от
кадрова справка на л.38 от преписката. За времето от 20:00 часа на 29.06.2019
г. до 8:00 часа на 30.06.2019 г. е бил назначен в наряд за извършване на
дейност по контрол на пътното движение заедно със служителя Илиян Терзиев, като
жалбоподателят е определен за старши на наряда. По време на наряда, около 23:00
часа, служителите от наряда са извършили проверка на лек автомобил марка
Фолксваген Поло, с рег. № РР 0585 ВК, с водач Арда Селчук, която проверка е
отчетена като извършена от наряда дейност в изготвения часови график и
ежедневна форма за отчет (л. 50 и л. 54 от преписката). По време на проверката
е извършена справка за проверявания автомобил и водача му чрез работна станция
за отдалечен достъп (РСОД) – л. 52 от преписката. На водача бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия Г № 030905 от 29.06.2019 г. за
това, че автомобилът не е оборудван с аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка. Актът бил подписан от водача без възражения. Извършването
на цитираната проверка не е било докладвано на дежурния в група „Оперативна
дежурна част“ (ОДЧ) при ОДМВР – Разград.
Няколко
дни по-късно Арда Селчук подал жалба в ОДМВР – Разград срещу жалбоподателя, с
която възразил срещу начина на извършване на проверката и отношението на
проверяващия го служител, без да оспорва установеното нарушение. Жалбата била
разгледана като сигнал относно поведението на служителя и по повод на този
сигнал била извършена проверка при която били събрани писмени сведения от
двамата служители от наряда – С.Ю. и Илиян Терзиев, както и от Арда Селчук и
Незмие Дживджарова (пътуваща в проверения автомобил), и от служители на
бензиностанция ШЕЛ в гр. Разград, където първоначално са се засекли служителите
от наряда и проверения автомобил. Резултатите от проверката са отразени в
докладна записка рег.№ 330р-17279/10.07.2019 г. (л. 47-48 от преписката). Въз
основа на събраните данни от началник сектор ООРТП в отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР – Разград било изготвено уведомление рег.№
330р-19004/30.07.2019 г. (по смисъла на чл. 10 от Инструкция №
8121з-470/27.04.2015 г.) за установени данни за извършено дисциплинарно
нарушение от С.Ю., като било направено предложение до директора на ОДМВР –
Разград да възложи извършването на дисциплинарна проверка по случая на
основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Такава проверка била възложена със Заповед №
330з-2008/01.08.2019 г. (л. 30 от преписката), с която било разпоредено на
инспектор Ани Генева – полицейски инспектор ІV степен в сектор „Охрана на
обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР – Разград да извърши изясняване на постъпилите данни за извършено от
жалбоподателя дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 12, т. 1 от ЗМВР, изразяващо се в недокладване на извършена проверка на МПС на 29.06.2019
г., за времето от 23:00 часа до 23:10 часа. За резултатите от дисциплинарната
проверка следвало да бъде изготвена писмена справка в срок до 01.09.2019 г.
Заповедта била връчена на жалбоподателя на 12.08.2019 г.
Дисциплинарната
проверка приключила със Справка рег.№ 330р-22074/30.08.2019г., в която са отразени
гореописаните обстоятелства. Направена е констатация, че за извършената от
наряда проверка на МПС, управлявано от Арда Селчук, старшият служител на
наряда, който е жалбоподателя, е следвало да докладва на дежурния в ОДЧ при
ОДМВР – Разград, но не е сторил това. Обяснението, което Ю. е дал в хода на
проверката (още на фазата на предварителната проверка) е било, че при започване
на проверката се е опитал да се свърже с дежурния по радиостанцията, но по
неизвестни причини не е успял, а след приключване на проверката на автомобила
не е правил нови опити да докладва на дежурния в ОДЧ. Жалбоподателят счел, че с
отчитането на извършената дейност в изискуемите документи след приключване на
смяната всъщност е извършил необходимото докладване. Освен това посочва, че
действията му по извършената справка за автомобила чрез РСОД са достъпни в
реално време за дежурния в ОДЧ, при което той следва да се счита уведомен.
Жалбоподателят е запознат с изготвената писмена справка на 13.09.2019 г.
В
периода от 03.10.2019 г. до 06.12.2019 г. Ю. е бил отпуск, поради временна
неработоспособност, съгласно представени болнични листове (л. 6-8 от
преписката). В този период са направени опити да му бъде връчена покана за
изслушване или даване на писмени обяснения пред дисциплинарнонаказващия орган
като такава покана му е връчена на 19.11.2019 г., с която на Ю. е даден
3-дневен срок от тази дата да се яви да бъде изслушан или да представи своите
писмени обяснения.
Жалбоподателят
е представил такива на 19.11.2019 г. като в тях посочва, че е правил множество
опити да се свърже с дежурния в ОДЧ, но тези опити са останали безуспешни. Не
може да посочи причината поради която не е успял да се свърже, но твърди, че
често в работата му е имало технически проблеми при осъществяване на връзка с
дежурния служител. Писмените обяснения били приети от дисциплиналнонаказващия
орган на 16.12.2019 г., съгласно изричната резолюция за това, поставена върху
тях.
На
20.12.2019 г. била издадена оспорената в настоящото производство заповед № 330з-3394/20.12.2019
г. (с неправилно изписана дата 20.19.2019 г.), с която при позоваване на
изготвената при дисциплинарната проверка писмена справка е наложено наказание по
чл.
199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – писмено предупреждение, за извършено от
жалбоподателя дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т.1 от ЗМВР, а именно
нарушаване на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г. за реда за организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение (Инструкция № 8121з-749). При определяне на вида
и размера на наложеното наказание дисциплинарнонаказващият орган се е позовал
на приложената по преписката кадрова справка за жалбоподателя, отразяваща
наличието на предишно дисциплинарно наказание.
Така
установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Процесната
заповед е връчена на 23.12.2019 г. в условията на отказ да бъде подписана,
видно от отбелязването и подписите на свидетелите в самата заповед на л. 4 от
преписката. Жалбата срещу същата е постъпила в Административен съд – Разград на
06.01.2020 г. Следователно, същата е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.
204, т. 3 вр. чл.
37 от ЗМВР, дисциплинарните наказания по чл.
197, ал. 1-3
от ЗМВР – мъмрене, писмено предупреждение и порицание, се налагат със
заповед на ръководителя на съответната структура на МВР, в случая Директора на
ОД на МВР. В случая заповедта е подписана от изпълняващия длъжността директор
на ОДМВР – Разград комисар Константин Костов, съгласно цитираната в оспорения
акт Заповед № 33з-3344/16.12.2019 г. Жалбоподателят Сечекин Ю. е служител на
изпълнителска длъжност към ОДМВР – Разград, при което Директорът на ОДМВР – Разград
е компетентният дисциплинарнонаказващ орган според заеманата от жалбоподателя
полицейска длъжност – младши инспектор – младши автоконтрольор ІІ степен, при
налагане на наказание "писмено предупреждение".
Заповедта
е писмена съгласно чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, като същата е мотивирана, включително с приложената писмена
справка и писмените доказателства към нея, на които се позовава.
Процесната
заповед е издадена при спазване на процесуалните правила. Двумесечният срок по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР не е започнал да тече на 29.06.2019 г. – датата на
нарушението, както се сочи в писмените бележки на жалбоподателя. Съгласно чл.
196, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Това не е станало на 29.06.2019
г. - към тази дата не са били установени нито извършеното нарушение, нито
самоличността на извършителя. Нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР посочва, че
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая
това е станало с депозирането на справка рег.№ 330р-22074 от 30.08.2019 г.
Именно от тази дата тече двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като на
основание ал. 3 от същия член, този срок не тече за времето, в което държавният
служител е бил в законоустановен отпуск. Ю. е бил в такъв отпуск (за временна
неработоспособност) за периода от 03.10.2019 г. до 06.12.2019 г. Така към
20.12.2019 г. – датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказания, сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР не са изтекли.
Липсва
и соченото като съществено процесуално нарушение ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя, изразяващо се в това, че с отправената му покана за
даване на писмени обяснения му е даден само 24 часов срок за това, при което
той не е могъл да се запознае с материалите по преписката. Това твърдение не
съответства на събраните по делото доказателства. По делото безспорно се
установява, че Ю. е запознат с изготвената справка за резултатите от
дисциплинарната проверка, включително с приложените към нея доказателства още
на 13.09.2019 г., писмени обяснения са изискани от него едва на 19.11.2019 г.,
т.е. два месеца по-късно. От друга страна от съдържанието на връчената му
покана е видно, че му е предоставен тридневен срок да се яви да бъде изслушан
или в същия срок да представи писмените си обяснения по случая, а не както
твърди жалбоподателя 24 часа, като въпреки дадения му срок той все пак е
депозирал писмените си обяснения незабавно и в тях липсва искане за удължаване
на срока или твърдение, че му е необходим по-голям срок.
Заповедта
е издадена в съответствие с материалния закон. По същество жалбоподателят не
оспорва факта, че на 29.06.2019 г. като назначен в наряд за контрол на пътното
движение е извършил проверка на описания в заповедта лек автомобил марка Фолксваген
Поло, рег. № РР 0585 ВК и водача му, без да е уведомил за тази проверка
дежурния в ОДЧ при ОДМВР – Разград. Не е спорно също така, че липсата на
своевременно докладване за извършваната проверка на МПС и лицата в него е
нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749.
Спорен в случая е единствено въпроса дали това нарушение е извършено виновно от
дисциплинарно наказания служител. Жалбоподателят от една страна твърди, че е
направил опит да се свърже с дежурния, който опит останал безуспешен. Това
твърдение се подкрепя и от сведенията дадени от другия служител в наряда. В
хода на дисциплинарното производство в обясненията пред дисциплинарнонаказващия
орган Ю. посочва, че е направил неколкократни опити за осъществяване на връзка
с дежурния по радиостанцията, но всички опита са останали безуспешни. От друга
страна жалбоподателят посочва също така, че не е запознат изрично със
Инструкция № 8121з-749, чието нарушаване му се вменява, като това обстоятелство
се установява и от изискана изрична справка за това от съответната структура на
ОДМВР – Разград.
Следва
да се има предвид още, че Инструкцията е нормативен акт, обнародван в ДВ, бр.
90/2014 г., обнародвани са нейните изменения и допълнения, и същата не е
необходимо да се представя за запознаване срещу подпис. Задължение за
познаването й е включено в длъжностната характеристика за изпълняваната от
жалбоподателя длъжност („Да познава нормативните документи, свързани с контрола
на автомобилния транспорт и безопасността на движението.“, както и „Да познава
нормативните документи, регламентиращи дейността и функциите на полицията.“). Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от Инструкция
№ 8121з-749 изисква полицейските наряди по пътен контрол своевременно да
докладват в ОДЦ/ОДЧ: 1. при извършване на проверка на МПС, на лица, както и при
констатиране на престъпления и нарушения на обществения ред. В случая, както
вече се посочи, не е спорно, че от наряда, старши на който е жалбоподателя, е
извършена проверка на МПС – лек автомобил, марка Фолксваген Поло, рег. № РР
0585 ВК, и липсва докладване за тази проверка. Като старши на екипа С.Ю. е
следвало да докладва лично или да разпореди друг под негов контрол да докладва,
което в случая не е сторено. В този смисъл описаното нарушение на Инструкцията
е доказано. Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя (дори и подкрепено
от сведенията на другия член на наряда), че е направил опит за уведомяване на
дежурния в ОДЧ, още по-малко пък множество опити, за извършваната проверка на
процесния лек автомобил. Както правилно е приел и дисциплинарнонаказващият
орган данни за това обстоятелство се съдържат единствено в сведенията на
членовете на наряда, които са дадени едва в хода на извършваната срещу жалбоподателя
проверка. В съставените към момента на осъществяване на наряда отчетни
документи липсва отразяване на проблем с връзката с ОДЧ. Нито в часовия график,
нито в ежедневната форма за отчет са вписани подобни обстоятелства. Дори
напротив, в изготвената ежедневна форма за отчет е посочена проверка на
процесния автомобил, но не и взетото отношение по нея, а именно съставянето на
АУАН на водача. Такива данни не са отразени и по електронен път чрез
използваната РСОД, където по отношение на проверката на автомобил с рег. № РР
0585 ВК е посочено, че няма нарушения при извършената инспекция. Съответно на
тези данни е и съдържанието на ежедневната форма за отчет, изготвяна по
електронен път, в която за процесния автомобил не е отразено взето отношение с
АУАН или фиш, въпреки че в часовия график, изготвен от мл. инспектор Илиян
Терзиев макар и не в хронологичен ред е отразена проверката в едно със
съставения АУАН, но без посочване на каквито и да данни относно невъзможността
за уведомяване на ОДЧ за извършваната проверка.
Правилно
установеното нарушение е квалифицирано като попадащо в хипотезата на чл.
199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Ирелевантно за спора е
възражението на жалбоподателя, че доколкото се касае за наряд от двама
полицейски служители, то за установеното нарушение е следвало да бъде
санкциониран и другия член на екипа, което не било сторено. Дисциплинарната
отговорност на всеки служител е лична и не се обуславя от реализирането на
чужда такава. Освен това както се посочи по-горе липсват данни жалбоподателят
като старши на наряда да е разпоредил уведомяването да бъде извършено от другия
член на екипа. Точно обратното и двамата служители твърдят, че именно Ю. е
направил опит за уведомяване. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя
за неправилно определяне на вида на наложеното наказание, а именно „писмено
предупреждение“. Нормата на чл. 199, ал. 1 от ЗМВР категорично определя, че в
изброените в нея като отделни точки хипотези се налага именно този вид
дисциплинарно наказание. Противно на твърденията на жалбоподателя, липсват
каквито и да било основания да се приеме, че в случая е налице маловажно
нарушение по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, доколкото маловажността по
смисъла на посочената норма не се обвързва с настъпването или не на вреди за
организацията или за трети лица.
Напълно
неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че в оспорената заповед липсват
мотиви относно размера на наложеното дисциплинарно наказания, както и обсъждане
на дадените от наказания служител обяснения. Видно от съдържанието на заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган много
подробно е обсъдил както дадените обяснения, така е изложил и доводи защо
прилага именно това наказание и в точно определения му размер към средата на
нормативно предвидения. Обстоятелството, че обясненията на жалбоподателя не са
били кредитирани от дисциплинарнонаказващия орган не означава, че същите не са
били обсъдени или взети предвид.
От
своя страна по отношение на размера на наложеното дисциплинарно наказание
дисциплинарнонаказнащият орган е обосновал взетото от него решение за
определяне на срок от 5 месеца на наказанието с аргумента, че на жалбоподателя
е налагано и друго дисциплинарно наказание. Видно от данните от кадровата
справка предходното наказване на Ю. не е отдавнашно, а едва от предходната
година и макар да не се касае за случай на извършване на дисциплинарно
нарушение в срока на наказанието по предходно дисциплинарно наказване, но
наличието на предходно наказване е отегчаващо обстоятелство, което обосновава
определяне на наказани в по-висок размер от минималния.
Тук
е мястото също така да се посочи, че съдът намира за неоснователни и
възраженията на жалбоподателя, развити чрез посочване на множество други случаи
на наложени дисциплинарни наказания на полицейски служители за други
дисциплинарни нарушения, с които жалбоподателят застъпва теза за нарушение на
чл. 8, ал. 2 от АПК. На първо място, както се посочи, става въпрос за други по
вид дисциплинарни нарушения, т.е. липсва еднаквост на случаите. На следващо
място дисциплинарната отговорност е лична и дисциплинарното наказание за всяко
дисциплинарно нарушение се преценява индивидуално с оглед характеристиките
както на самото нарушение, така и на извършителя му, поради което наличието на
идентичност между два случая е изключително малко вероятно. На последно място
следва да се посочи още, както беше изяснено и по-горе, определянето на вида на
налаганото наказание не се извършва в условията на оперативна самостоятелност
на дисциплинарнонаказващия орган, поради което въобще не е налице хипотезата на
чл. 8, ал. 2 от АПК, а органът е длъжен да определи именно този вид наказание,
който законът посочва за конкретния вид нарушение.
С
оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата
писмена форма, при спазване на съществените процесуални правила и в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора, наличието на депозирано от юрисконсулт на ответника
становище по делото и своевременно заявената претенция от ответната страна за
заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143,
ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл. 11 АПК, вр. Чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. Чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.С.Ю. ***
против Заповед 330з-3394/20.12.2019 г. (с погрешно посочена дата 20.19.2019 г.)
на Директора на ОДМВР – Разград, с която на С.Ю. – младши – автоконтрольор ІІ
степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция" към
ОДМВР - Разград, на основание чл.
194, ал. 2, т. 1, предл. 2, чл.
197, ал. 1, т. 2, чл.
199, ал. 1, т. 5 и чл.
204, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено
предупреждение" за срок от 5 месеца.
ОСЪЖДА С.С.Ю. ***, ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Разград сумата от 100 (сто) лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението,
по аргумент от чл.
211, изр. трето от Закона за министерството на вътрешните работи, не
подлежи на обжалване.
Съдия: