Р
Е Ш Е Н И Е № 415
гр.
Хасково, 01.11.2019 г.
В ИМ Е Т О НА НАР О ДА
Хасковският
окръжен съд първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
участието на секретаря Г.К.
като
разгледа докладваното от съдия Серафимова
в. гр. д. № 563 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
153/11.03.2019 г., поставено по гр.д. № 412/2018 г., Районен съд -
Хасково е осъдил К.Д.П. от гр. Хасково, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Л.И.М. *** сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания
и неудобства, вследствие на причинено му виновно от К.Д.П.
телесно увреждане на 10.02.2013 г. в гр.*** и сумата от 782,82 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за оперативна интервенция,
вследствие на същото увреждане, ведно със законната лихва върху
тях, считано от дата на увреждането - 10.02.2013 г.,до окончателното им
изплащане, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен.С решението съдът осъдил ответника К.Д.П.,на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Л.И.М. сумата от 1153,20 лева,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, както и е осъдил Л.И.М., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на К.Д.П. сумата от
463,70 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от предявените
искове.
Недоволен от решението в
частта, в която е уважена
исковата претенция, е останал въззивникът К.Д.П., който чрез пълномощника си адв. Р. го
обжалва в законоустановения
срок, с оплаквания за незаконосъобразност, нарушение на материалния закон, необоснованост и
постановяване на решението при съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се в жалбата, че в противоречие с приетите по
делото доказателства,съдът
декларативно е приел за неоснователно възражението на ответника,че е действал в
състояние на неизбежна отбрана,
като не били обсъдени доводите на ответната страна и правилно преценени събраните
по делото
гласни доказателства.Съдът
приел
за установени определени обстоятелства по делото,без изрично да е посочил в
решението въз основа на какви
доказателства е формирана конкретната му
воля и как е
достигнал до правните изводи, което
представлявало съществено процесуално нарушение при постановяване на
решението.В тази връзка се поддържа становището,че ако съдът беше обсъдил събраните по делото гласни доказателства -
свидетелските показания, които съществено се различавали относно начина на
получаване на сблъсъка, участниците в него и действията на всеки от тях, е щял
да достигне до друг извод.Прави се анализ на
показанията на свидетелите И.Я.и В.Г.-П.и на свид.А.П.,от показанията на
които категорично и безпротиворечиво се установявали началото на сблъсъка при
който пострадалият/ищеца /и свид.А.П. са нападнали безпричинно ответника,като
са се нахвърлили и двамата върху него, а
ответникът само е отстъпвал и е
размахвал ръце за да се отбранява,а свид. П. и пострадалият буквално са го били прегазили. Според пострадалия
и очевидно това е възприето от съда
по отношение на механизма на причиняване на увреждането, ответникът му е направил с един удар с крак подсечка, а
според въззивника дори й да е било така,
категорично ясно е ,че както и да е действал,ответникът е бил в състояние на
неизбежна отбрана, защото е бил под въздействието на непосредствено и непреустановено безпричинно и неочаквано противоправно
нападение и на основание чл.46,ал.1 от ЗЗД
предявените срещу него искове
следвало изцяло да бъдат отхвърлени.В жалбата се твърди,че е налице
вътрешно противоречие в решаващите мотиви на съда, което противоречие
водело и до необоснованост на съдебния акт.От мотивите на решението
не ставало ясно какво
като правен извод приема съда. От една страна, съдът
категорично посочвал, че доводът за
неизбежна отбрана е изцяло неоснователен, но веднага след това хипотетично
приемал,че ако ответникът е действал в състояние на неизбежна отбрана, действията му не кореспондирали с интензитета на
нападението и е действал при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана,като изрично в
решението е посочено,че изцяло се солидализира с мотивите на
постановление от 04.02.2015 и на
определение № 209/07.02.2015 г.,което според жалбоподателя било недопустимо
- препращането към съдържанието на писмени доказателства, вместо обсъждането им при съпоставка с останалите доказателства.Допуснато било и процесуално нарушение от съда по отношение вида на
увреждането и авторството на деянието,като съдът е обсъждал експертно заключение представено
на досъдебното производство, което също било недопустимо.Относно приетото в съдебно заседание заключение изготвено от д-р Е., извън преценката и вниманието на съда изцяло останало
съществено важно обстоятелство, че единичен
изолиран удар с крак/ изритване/ в областта на глезена не е в състояние
да осъществи описаното счупване.
Прави се искане въззивната
инстанция, да отмени обжалваното решение на
РС - Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с
което да отхвърли изцяло като неоснователни предявените искове за неимуществени и имуществени вреди.
Претендират се разноските и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемия Л.И.М., чрез пълномощника
му адв. Г.И., с който отговор се оспорва жалбата и се излагат съображения за
нейната неоснователност.
Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд- Хасково като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК
срок от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на
обжалване, с оглед на което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
На
основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението, въззивната
инстанция ще се произнесе единствено по въведените в жалбата оплаквания.
СЪДЪТ след като обсъди
изложените от страните доводи и съображения и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
намира следното:
Производството пред РС-Хасково е образувано въз основа на искова молба, от Л.И.М.,
с която против К.Д.П. са били предявeни кумулативно обективно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 10.02.2013
г., около 04,30 ч., в гр.****, ищецът Л.М. е пострадал в опит
да предотврати възникващ бой между негов приятел и ответника.Ответникът го изритал,в резултат на
което ищецът получил увреждане - двойно счупване на глезен по проноционноабдукционен механизъм.При това
счупване вътрешната
връзка отчупила вътрешния глезен по отломъчен механизъм с преобладаващо външно завъртане на
ходилото (еверзия), при което настъпило прекъсване на синдемозната връзка между двата пищяла и
счупване на малкия пищял по
високо към диафиазната част. Увреждането се получило вследствие на „подсичащ" удар от ответника,
нанесен в областта на крака на ищеца, с който крак бил стъпил и му се явявал опорен крак. Ищецът бил приет за лечение в
МБАЛ *** ООД гр.***,
където престоял до
17.02.2013 г. На 12.02.2017 г. му била извършена оперативна интервенция, за която заплатил сумата от 782,82
лв. за отоортосинтез 1/3 плака.След изписване от болничното заведение лечението на ищеца продължило
в домашни условия, първоначално
на постелен режи, за период от около 2 месеца, а впоследствие с постепенно изправяне и използване на
патерици за придвижване, като не стъпвал на увредения крак. През времето, за
което бил на постелен режим, изпитвал значителни болки и страдания, като търпял и социално-битови
ограничения и неудобства, изразяващи
се в нужда от чужда помощ и обгрижване, обусловени от невъзможността за самостоятелно придвижване и
задоволяване на елементарните си човешки потребности. За период от около 6 месеца бил трудно
подвижен и със силно
намалена физическа активност, като изпитвал затруднения при ходене, качване и слизане по стълби, както и при
страничен наклон.
Ищецът твърди, че не е нападал ответника или друго
лице, а единствено се е опитал да предотврати възникнал конфликт, вследствие на което бил увреден от
ответника.
Ответникът -
К.Д.П., в отговора на исковата молба подаден в срока по чл.131 ГПК не е
оспорил твърденията на ищеца относно
претърпяното увреждане на здравето на ищеца, като твърди, че увреждането е получено в резултат на негови действия, но в състояние на неизбежна
отбрана - за да защити себе си от непосредствено и противоправно нападение
на самия ищец и затова не бил
действал виновно, като не носел и гражданска отговорност, поради липса на вина.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за
изясняване на спора доказателства.
С оглед въведените във въззивната жалба доводи и съображения и направеното от ответника възражение за неизбежна отбрана, въззивната
инстанция следва да обсъди
и анализира показанията на разпитаните по делото свидетели и да ги прецени във връзка с останалите представени по делото доказателства,
както и със заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.
По случая е било образувано ДП № 530/2013 г. по описа на РУ „Полиция" -
Хасково, което по искане на ответника е
прието по делото като доказателство.С постановление от 04.02.2015 г. на прокурор от РП-Хасково, след извършено разследване и след
направена от прокурора преценка е прието,че деликвента е
действал в хипотезата на превишаване
пределите на неизбежна отбрана и наказателното производство по ДП № 530/2013 г. по описа на РУ „Полиция"
–Хасково е прекратено поради липса на извършено от деликвента престъпление от общ
характер. Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е потвърдено с
определение по ЧНД № 217/2015 г. по описа на РС
– Хасково, препис от което определение, представен с отговора на исковата молба
е приет по делото като писмено доказателство.
В тази връзка макар наказателното
производство да е прекратено от прокуратурата, гражданският съд като се произнася относно гражданските последици от деянието, което
е било предмет на разследване,не е обвързан от
становището на прокуратурата и с оглед събраните в гражданския
процес доказателства може да приеме друга
фактическа обстановка , респ. да достигне до други правни изводи.
По искане
и на двете страни, като свидетели
в първоинстанционното производство са разпитани Т.М., майка на ищеца за претърпените болки и
страдания в резултат на причиненото му
увреждане, А.С.П.,пряк очевидец и Г.Г.Г., посочени от ищеца
с исковата молба, свидетелите
посочени от ответника – И.Г.Я., В.Г.-П. намиращи се в близост до мястото на
инцидента и Е. П. П.,*** който е разговарял с участниците
малко след инцидента в гр.***.
От показанията на свид. А.С.П., пряк
и непосредствен очевидец на случая и
участник в инцидента дадени пред
първата инстанция безспорно се
установява,че на 10.02.2013 г., около 04,30
ч., в гр.***е възникнал
инцидент ,според свидетеля конфликтна ситуация, при който инцидент, ищецът се е
намирал между ответника и свидетеля П. като се опитвал да задържи свидетеля и ответника на разстояние, но последният го ударил в крака и в резултат на удара, с
така наречената "подсечка", която представлявала удар в глезена, долу
в крака, ищецът паднал на земята. Свид. П. го прескочил и започнал да гони ответника, който тръгнал нагоре по улицата. Инцидента според
свид. П. е станал на около 50-100 м. от бар ***, в който и тримата са
били преди това. Категоричен е,че не бил
стъпвал върху тялото на ищеца,а просто го прескочил, за да гони ответника и след като изминал малко разстояние се обърнал и
видял,че ищеца е на земята и
при него вече имало полиция. Чул
го да крещи "кракът ми, кракът ми".Свид. П. пресъздава непосредствените си впечатления от
инцидента, като в показанията му не се
установяват противоречия относно фактите по предмета на доказване и тъй като не се установява заинтересуваност показанията му следва да се кредитират.
На тези гласни доказателства се
противопоставят показанията на свид. И.Г.Я. и свид. В.Й.Г.-П.,понастоящем
съпруга на ответника, които въпреки,че са възприели инцидента от
разстояние описват конкретни
детайли, които твърдят ,че са видели от мястото на което са се намирали. По преценка
на свид. П. инцидентът е станал на около
50-60 м от бар *** или на около 10-20 м.
В показанията на свид. Я. се установяват противоречия относно това
има ли нападение и ако да, в кой момент
свидетелят е видял,че двама човека
да нападат ищеца.На няколко пъти свидетелят повтаря
"нападнаха",след което заявява
"Не съм виждал удари. Просто видях две
момчета как пресичат от
другия край и го нападнаха". От мястото където е
стояла, свид.П. твърди, че е видяла
двама човека да пресичат булеварда,като вървели срещу ответника и го нападнали като единият от тях
започнал да го души, а ответникът се опъвал ,като правел крачки назад.
Случилото се според свид. П. ,станало за
една-две минути, след което на мястото спряла полицейска кола и свидетелката се върнала в
бара.
Обстоятелството че ответникът е
паднал на земята е установено по делото
по категоричен начин, както и от
материалите съдържащи се в досъдебното производство прието като доказателство
по делото, така и от показанията на свид. Е.П. полицейски служител,който на
мястото на инцидента е заварил ищеца на земята, с оплаквания от силни болки в
крака. Двамата на място с колегата му по
дежурство установили, че е имало
спречкване между ищеца и ответника и са
задържали ответника тъй като по данни на
другите двама е нанесъл средна телесна
повреда на ищеца. Свид. П. установява по
делото, че от мястото на което се
намирала полицейската кола пред
сграда ***, на местостоянката, мястото
на инцидента не се виждало добре, поради което
полицейските служители не са видели какво точно се е случило преди да
отидат на мястото ,а са разбрали,че има инцидент след като е настанала
суматоха.
Съдът счита,че при преценка показанията
на свидетелите на свид. И.Г.Я. и свид. В.Й.Г.-П., следва да се подходи
критично, тъй като в показанията им се забелязва тенденциозност и
едностранчиво възприемане на съществени факти от предмета на доказване. И двамата
свидетели твърдят,че са възприели нападение спрямо ответника /
свид.Я. не е видял удари/, но не са видели
ищеца да пада на земята. / свид. Я. -" Не видях някой от другите
момчета да беше паднал",а свид. П.- "В момента в който по-ниския човек е седнал на земята, не съм казала че е
паднал или приклекна не мога да определя, по-високия човек минава през него,
сякаш минава през трева",поради което
и в тази си част показанията й следва да бъдат преценени в
съвкупност с всички
останали доказателства събрани във връзка със инцидента на
10.02.2013 г. в гр.***.
Относно вторият спорен по делото
момент за установяване механизма на получаване на
уврежданията на ищеца, по делото пред първата инстанция е била назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която е видно,че ищецът Л.М.
е получил счупване на двата глезена на
дясната подбедрица, които според вещото лице могат да се получат при инцидента по начина и при обстоятелствата
отразени в делото. Според експертизата, касае се за двойно счупване на глезен по пронационно абдукционен механизъм, известно като счупване на
Мезоньов, като при това счупване
вътрешната връзка отчупва вътрешния глезен по отломъчен механизъм, който механизъм според експертизата е възможен в условията на сбиване, когато в динамика
се придава ускорително
въртеливо движение на тялото от външна сила в случая участник в
сбиването.Счупеният крак в момента на завъртането на тялото около оста му се
явява опорен крак здраво стъпил на
терена, като завъртането е съчетано с падане настрани и предварително
придадена инерция на тялото.
В тази връзка настоящият състав на съда намира
за необосновано и
некореспондиращо с доказателствата по делото приети
в рамките на исковото производство, становището на ответната страна относно механизма
на причиненото увреждане. В експертизата
се посочва от една страна че „подсечката“
е елемент от цялостния механизъм на
завъртане и събаряне на пострадалия
настрани, при опорен десен крак, което е допринесло за описаното двойно счупване на глезена, а от друга че сама по себе си „подсечката“ не е
задължителен елемент от механизма на травмата, което не означава,че
съставомерното увреждане не може да се причини с удар в крака, известен като „подсечка“. В устния си доклад по
делото, на л.93 / протокол от 11.02.209 г. по гр.дело № 412/2018 г. на РС
-Хасково/, вещото лице заявява, че
механизма който пострадалият е
възприел е достоверен - че му е
направена „подсечка“ с крак / гражданско понятие/ и това е една от
възможностите при които може да се
получи това счупване, което според вещото лице е много характерно и само по този начин се случва, а и поради самата става счупванията били характерни,
като имало и скъсани връзки. Посочения
механизъм чрез изолиран удар с крак / изритване в областта на глезена/ според
вещото лице е принципно възможен, но пред спецификата на счупване при този
механизъм според вещото лице съдът може да обсъди и други доказателства имащи значение за
причиняване увреждането на пострадалия.При
този механизъм на счупване вещото
лице пояснява в доклада си пред съда ,че външната сила идва отвън на вътре и
засечката е отвън.Счупването било лекувано оперативно и с поставяне
на фиксираща метална плака,като е имало и втора операция
за нейното отстраняване, като към момент е налице пълно възстановяване. Срокът
за неработоспособност за физически труд
е 4-5 месеца, а за нефизически труд 3-4
месеца.
За да бъде уважи искът с правно
основание чл.45 от ЗЗД по безспорен и категоричен начин ищецът който носи
доказателствената тежест в процеса, следва да установи кумулативното наличие на
обективните елементи от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: да посочи конкретни противоправни действия на ответника, които да
са причинили вреди на ищеца и да е
налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между противоправните
виновни действия на ответника и настъпилите увреждания за ищеца. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
вината на деликвента се предполага до доказване на противното.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на ангажираните от страните писмени и гласни
доказателства и заключението на
приетата съдебномедицинска експертиза.
Въз основа на съвкупния анализ на представените
по делото доказателства и макар да са налице известни противоречия в
показанията на свидетелите, доказателствата по делото дават основание на съда
да приеме за установени обстоятелствата свързани с времето, мястото и причиненото увреждане на здравето на ищеца.
По делото не са
събрани доказателства, които категорично
да сочат,че на 10.02.2013 г., ищецът
е предприел непосредствено
и противоправно нападение спрямо ответника,с което да постави на опасност
живота и здравето му. Напротив от доказателствата по делото се установява,че при сблъсъка между него и ищеца в гр.***, причината за който сблъсък според твърденията на ищеца и показанията на свид. А.П. е
в свидетеля П., действията на ответника не кореспондират на
интензитета на необходимата защита,каквото той е предприел с цел да се защити.Данните по делото
сочат,че срещу ответника са се насочили две лица и макар да се установи по делото че едното от
тях, ищеца единствено
се е опитал да предотврати
възникналия конфликт между свид.А.П. и ответника, в резултат на действията на ответника, изразяващи се в подсичащ удар в областта на крака, ищецът
е претърпял увреждане изразяващо се в
двойно счупване на глезена по проноционно
абдукционен механизъм. В
конкретния случай и въз основа на
доказателствата по делото следва да се
приеме,че е налице превишаване пределите на неизбежна
отбрана,при който случай
разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗЗД не намира приложение. Въз основа на събраните гласни
доказателствата и от заключение на вещото
лице д-р Х.Е., което не е било оспорено от страните по делото се установява
настъпването на твърдените в исковата молба
неимуществени вреди,причинени на ищеца които се явяват пряка и непосредствена
последица от описаното по-горе деяние на ответника. В тази връзка
и с оглед събраните по делото доказателства възражението
на ответника за извършването му при
условията на неизбежна отбрана е неоснователно.
Относно претърпените и претендирани от ищеца вреди,по делото са
налице доказателствата въз основа на
които се установява по безспорен и
категоричен начин, че ищецът е претърпял болки и страдания от счупването на глезена му ,от последвалото
оперативно лечение, както и от възстановяването след това. Преживял е силен емоционален
стрес и психическо натоварване
от увреждането,което се установява от показанията на свид. М.,свид.П. и свид. Г.,които са му помагали по време на възстановителния
период, който е продължил около 4-5
месеца, видно от заключението на вещото лице. В резултат на полученото
увреждане неблагоприятно са били засегнати здравето и психиката на
ищеца, поради което и претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди следва да бъда възмездени.
При
съобразяване с изложеното по-горе относно
претърпените от ищеца болки и
страдания и като взе предвид
задължителните указания дадени в ППВС № 4/1968 г. ,че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид при определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди при определяне на дължимото обезщетение и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът
прецени възрастта на пострадалия, вида и характера на причиненото увреждане,
продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, данните за
трайна промяна в начина му на живот, както и социално-икономическите условия в
страната към момента на увреждането,поради което приема като справедлив размер сумата от 5000 лева, който размер на
обезщетение за неимуществени вреди в
една голяма степен ще възмезди
неблагоприятното засягане на здравето и психиката на ищеца.
По
отношение на обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка
с проведено лечение на полученото от ищеца увреждане, доказателствата по
делото установяват закупуването на отоортосинтез 1/3 плака за
претендираната сума от 782,82 лева, поради което и тъй като се установява по делото,че и тези
разходи са в причинно-следствена връзка с деянието на ответника, доколкото
счупването е било лекувано оперативно - с поставяне на тази плака, следва да се
присъдят до предявения от ищеца размер. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД,вр. чл.86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и
законната лихва,считано от датата на увреждането -10.02.2013 г. до
окончателното изплащане
на сумите.
Предвид
гореизложените съображения и с
оглед обстоятелството,че крайният правен извод, до който достигна състава
на въззивния съд съответства на този на първоинстанционния съд, обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената
въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските
за въззивното производство в размер на 500,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/11.03.2019 г., постановено по гр. д. № 412/2018 г.
по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА
К.Д.П.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Л.И.М., ЕГН ********** ***,
сумата от 500,00 лева, представляваща
направени по делото разноски във въззивното производство – за адвокатско
възнаграждание.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд, с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.