Решение по дело №1261/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Д. Е. Д., [ЕГН], срещу Решение № 83/27.09.2024г., постановено по АНД №420/2023г. по описа на Районен съд Димитровград в частта, в която е оставено в сила Наказателно постановление № 22-0254-000895/21.12.2022г. на ВПД началник на РУ Димитровград към МВР – Хасково, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че първоинстанционният съд при постановяване на съдебния акт не се е съобразил със събраните по делото писмени и гласни доказателства. От същите било видно, че процесният автомобил не е бил в техническо състояние да извърши подобна маневра, която да предизвика това движение с гумите и което е наказуемо по закон. Доказано било, че автомобилът имал неработещ съединител, което технически създавало предпоставки трудно да потръгне колата и да смени предавките си. В тази връзка по делото била представена фактура за закупена нова част с дата, предхождаща датата на събитието. Твърди се и че била нарушена процедурата по съставяне на АУАН и по издаване на НП, което довело да нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Предвид изложеното се моли за отмяна на Решение № 83/27.09.2024г., постановено по АНД №420/2023г. по описа на Районен съд Димитровград в частта, в която е оставено в сила Наказателно постановление № 22-0254-000895/21.12.2022г. на ВПД началник на РУ Димитровград към МВР – Хасково, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на Д. Е. Д. е наложена „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник на РУ Димитровград към МВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 83/27.09.2024г., постановено по АНД №420/2023г. по описа на Районен съд Димитровград е оставено в сила Наказателно постановление № 22-0254-000895/21.12.2022г. на ВПД началник на РУ Димитровград към МВР – Хасково в частта, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на Д. Е. Д. е наложена „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП. Именно в тази част решението е предмет на разглеждане от настоящата инстанция.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, за установени следните фактически обстоятелства: На 29.11.2022г., около 13:19ч. свидетелите – служители на РУ Димитровград Д. А. П. и Н. Х., заедно с инспектор М. Т. се придвижвали към сградата на полицейското управление в [населено място], намираща се на [улица]. Непосредствено преди пешеходната пътека видели приближаващ автомобил, *** ***, който се движил в посока от театъра към магазин „Лидъл“ или в посока запад - изток. Полицейските служители не били стъпили все още на пешеходната пътека, и в момента в който автомобилът наближил полицейските служители водачът подал рязко газ, повишил оборотите на двигателя, превъртял задните колела на автомобила и преднамерено извел същия от контрол, което довело до загуба на сцепление на задните гуми, започнал да дрифтира, като по този начин предизвикал движение на автомобила на ляво и на дясно, навлязъл в платното за насрещно движение и с действията си създал опасност за движението. Това усилване на автомобила станало непосредствено като Д. Д. преминал пред полицейските служители и продължило до бензиностанцията, около 300-400 метра от тях. От полицейските служители била изготвена докладна, като по регистрационния номер на автомобила установили водача. След няколко дни водачът Д. Д. бил призован в РУ, където пред полицейските служители не отрекъл, че е управлявал автомобила, нямал ясна причина, която да посочи за поведението си. За констатираното нарушение му бил съставен АУАН № 1000 бл. № 188583 от 06.12.2022г. за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и чл. 157, ал. 6 ЗДвП. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал процесното НП № 22-0254-000895/21.12.2022 г., с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на Д. Д. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца- на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, а за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 20лв.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са били допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон, като НП било мотивирано и отговаряло на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На следващо място счел, че е налице доказано по безспорен начин деяние, съставляващо административно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, извършено виновно от водача на лек автомобил БМВ, на посоченото място, дата и час. Обективираното от санкционираното лице поведение било в разрез със забраната, въведена с чл.104б, т.2 от ЗДвП. Достатъчно ясни и недвусмислени били събраните по делото доказателства, които показвали по безспорен начин действията, извършени от жалбоподателя с автомобила му, а те били – използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно за т. нар.“дрифт“.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи изложени в жалбата за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства и възраженията на страните, анализирана е фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи. Поради изложеното не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. За да е налице нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, следва да се установи, че водачът на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Неспазването на това задължение се санкционира по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП.

Правилно решаващият състав е приел, че нарушението е безспорно доказано от обективна и субективна страна, неговият автор е настоящият касационен жалбоподател, като АНО правилно е издирил и приложил санкционната норма. В случая, както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението. Изводите на съда за доказаност на последното са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция ги споделя и към които препраща, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Възраженията в касационната жалба повтарят тези, релевирани при разглеждането на делото във въззивната инстанция, и на които съдът е дал мотивирани отговори, които също се споделят от настоящия състав.

В процесния случай, както правилно е посочил и въззивния съд заявената повреда на автомобила като вариант за невъзможност с него да се извършва "дрифт", трудно може да се обоснове както технически, така и житейски, доколкото при наличие на повреда, няма как автомобилът изведнъж да извършва движения, изискващи повече мощност, подаване на газ и завиване с волана, а по-скоро същият не би могъл да потегли. Още повече, че свидетелите очевидци сочат, че след движението на автомобила на зиг-заг и навлизане в лентата за насрещно движение няколко пъти, автомобилът е успокоил хода си и е продължил нормално движението си. Липсва всякаква логика, така наречената повреда да се е появила точно на пешеходната пътека, на кръстовището, а след това автомобилът да продължи нормално движението си.

По отношение на другото възражение в касационната жалба, че жалбоподателят отивайки в РУ – Димитровград за съставяне на АУАН, предвид обстановката и възрастта му се почувствал застрашен, уплашен и неориентиран, и не знаел как да се защити, съответно било му нарушено правото на защита, обстоятелство което не било отчетено от районния съд при постановяване на решението, следва да бъде посочено, че този довод е ирелевантен към предмета на спора. Личните преживявания и възприятия на жалбоподателя за конкретната обстановка, не обсъдени от съда, трудно биха могли да обосноват допуснато от същия нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като целта на съда при разглеждане на наказателното постановление е да извърши проверка за неговата законосъобразността, а не да изследва състоянието на жалбоподателя към момент следващ извършването на нарушението.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Димитровград за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Хасково, XIII касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83/27.09.2024г., постановено по АНД № 420/2023 г. по описа на Районен съд Димитровград.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.