Присъда по дело №138/2023 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ по НОХД № 138/23г. по описа на Районен съд – Монтана
Подсъдимият Л. К. Л. е обвинен в т., че в периода от 24.01.2019г. до
24.06.2022г. в гр.Монтана, след като е осъден с Решение по гражданско дело
№ 1678/2018г. по описа на РС - Монтана, влязло в сила на 24.01.2019г. да
издържа своя низходяща – дъщеря К. Л.. К.А, родена на ХХХХХг.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – 40 месечни вноски по 200.00 лева на обща стойност 8000 лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.183,
ал.3 от НК.
Подс.Л. се признава за виновен в рамките на ДП и съдебното
производство, изтъквайки затруднения работейки в чужбина и че понякога е
давал пари на дъщеря си, но не под формата на издръжка. До приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, подс.Л. изплати на св.К.
сумата посочена от обвинението, чрез даряване на дъщеря си К. Л.. К.А
собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Б., област Монтана, ул.С. №
12, състоящ се от къща с дворно място, гараж и лятна къща.
Св.И. Ц. К. поддържа заявеното в рамките на ДП, заявява, че няма
претенции към подсъдимия след извършеното в полза на дъщеря им дарение
от подс.Л., с което дължимата издръжка е изплатена и че не са настъпили
други вредни последици за дъщеря й.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Св.И. Ц. К. и подс.Л. К. Л. били съпрузи за времето от 2003г. до 2017г.,
като от брака си имат родено едно дете - К. Л.. К.А, родена на ХХХХХг. През
2018г. бракът между И. Ц. К. и Л. К. Л. бил прекратен с развод. С Решение от
19.12.2018г. по гражданско дело № 1678/2018г. по описа на РС - Монтана,
влязло в сила от 24.01.2019г., упражняването на родителските права по
отношение на К. Л.. К.А, ЕГН ********** били предоставени на св.И. Ц. К., а
подс.Л. К. Л. бил осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер
на 200.00 лева. След влизане в сила на решението на РС - Монтана, подс.Л. не
е заплащал дължимата издръжка, видно от данните по ДП № 1186/21г. по
описа на РУ – Монтана, в т.ч. от посоченото в писмо № 148/15.11.2021г. по
описа на СИС при МРС, а именно, че по образуваното ИД № 2 – 57/2019г.
длъжника подс.Л. не е заплащал дължимата издръжка в размер на 200 лева
месечно.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК – „Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.”
Съгласно чл.144 от СК – „Родителите дължат издръжка на пълнолетните
1

си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.”
Св.К., когато е сезирала РП – Монтана е приложила копие на Решение
№ 791/19.12.2018г. по гр. д. № 1678/2018г. по описа на МРС, което служебно
в рамките на разследването по ДП № 1186/21г. по описа на РУ – Монтана е
изискано и от Служба „Архив” на МРС, видно от л.40 – 46 от ДП. Посоченото
Решение е влязло в сила на 24.01.2019г., като изрично в него е посочено, че
месечната издръжка в размер на 200 (двеста) лева, се дължи от подс.Л. на
дъщеря му К. Л.. К.А, родена на ХХХХХг., върху която родителските права
са предоставени на св.К., до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи
нейното изменяване или прекратяване. К. Л.. К.А е навършила пълнолетие (18
години) на 13.04.2022г., и не е налице влязло в сила съдебно решение,
постановено на осн.ние чл.144 от СК, което да задължава подс.Л. да
продължава да заплаща издръжка на дъщеря си К. и след навършване на
пълнолетие заради обстоятелствата посочени в чл.144 от СК. Фактически
също не са налице условията на чл.144 от СК, тъй като видно от показанията
на св.К. към настоящия момент дъщеря им К. работи в гр.Б., без данни да е
продължила образ.нието си след навършване на пълнолетие.
Предвид изложените по – горе обстоятелства, съдът ПРИЗНА
подсъдимия Л. К. Л. за НЕВИНЕН и го ОПРАДАВА в частта на обвинението
за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, където е посочено, че деянието е
извършено в периода от 24.01.2019г. до 24.06.2022г. и съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на 40 (четиридесет) месечни вноски по
200.00 (двеста) лева на обща стойност 8000 (осем хиляди) лева.
В рамките на съдебното следствие се установи, че подс.Л. не е заплащал
дължимата месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от
24.01.2019г. до 13.04.2022г., до навършване на 18 (осемнадесет) години от К.
Л.. К.А, като за посочения период (тридесет девет броя) месечни вноски,
общо дължима сума е в размер на 7800 (седем хиляди осемстотин) лева. В
тази част обвинението за деяние по чл.183, ал.1 от НК е доказано по несъмнен
начин, така както изисква чл.303, ал.2 от НПК.
В рамките на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се
установи че подс.Л. е прехвърлил чрез дарение собствеността върху имот,
находящ се в гр.Б., област Монтана, ул.С. № 12, състоящ се от къща с дворно
място, гараж и лятна кухня (нуждаещи се от ремонт), на пълнолетната си
дъщеря К. Л.. К.А. Св.К. потвърждава т. обстоятелство и заявява, че няма
претенции към подс.Л., който с т. си действие на практика заплатил
дължимата издръжка за процесния период на дъщеря си К.. Св.К. заявява, че
няма претенции към подс.Л. и чрез дарението на имота от страна на подс.Л.,
сумата по обвинението е издължена.
2

Не са налице условията на обективна невъзможност да се плаща
дължимата издръжка от подс.Л., респ. няма правно осн.ние за оправдаването
му. Последния макар и със затруднения (неуточнени от Л., само посочени, че
са били налице) и работещ предимно в чужбина, е в трудоспособна възраст.
Подс.Л. е работил в чужбина и е могъл да заплаща дължимата месечна
издръжка, поради което съдът приема, че деянието е осъществено от
субективна страна. Св.К., която също й се налагало да работи в чужбина, с
помощта на родителите си се е грижила за дъщеря им К., като св.К. години
наред не е имала връзка с подс.Л., респ. последния не й помагал за
отглеждане на дъщеря им по какъвто и да е начин.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намери, че
с деянието си подс.Л. К. Л. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.183, ал.3, пр.1 и пр.2 от НК:
- в периода от 24.01.2019г. до 13.04.2022г. в гр.Монтана, след като е
осъден с решение по гр. д. № 1678/2018г. по описа на РС - Монтана, влязло в
сила на 24.01.2019г. да издържа своя низходяща – дъщеря К. Л.. К.А, родена
на ХХХХХг., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски – 39 (тридесет девет) броя месечни вноски по 200.00
(двеста) лева на обща стойност 7800 (седем хиляди осемстотин) лева, като
преди постановяване на присъдата подсъдимия е изпълнил задължението си
за издръжка в посочения по–горе размер и не са настъпили други вредни
последици за пострадалата К. Л.. К.А
От субективна страна подсъдимия е действал с евентуален умисъл – Л. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е допуснал тяхното настъпване.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно съзнание
на подсъдимия Л. пренебрегвайки основни родителски задължения, както и
задължението да издържа не навършили пълнолетие деца, възникнали
затруднения и на подс.Л., макар и работещ в чужбина.
До приключване на съдебното следствие се събраха надлежни писмени и
гласни доказателства, от които е видно, че доказаното по несъмнен начин
дължимата сума месечни издръжки в размер на 7800 (седем хиляди
осемстотин) лева, съставляваща предмет на обвинението е заплатена, като
св.И. Ц. К. изрично заяви, че няма претенции спрямо подсъдимия, респ. че не
са настъпили други вредни последици за дъщеря им К. Л.. К.А. За
издържаното дете, което вече е навършило пълнолетие – К. Л.. К.А, ЕГН
**********, няма данни да са настъпили други вредни последици, поради
което съдът намери, че са налице условията на чл.183, ал.3, пр.1 и пр.2 от НК,
която разпоредба не е прилагана преди по отношение на подсъдимия.
На осн.ние гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	15
Дата:	21 март 2023 г. (в сила от 6 април 2023 г.)
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20231630200138
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 февруари 2023 г.

Присъда по дело №138/2023 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите