Р Е Ш Е Н И Е
№332 13.03.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На двадесети
февруари две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:Елена Ангелова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №2813 по описа за две хиляди и
шестнадесета година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Д.П.К., ЕГН **********,****, адв.М., е
предявила срещу ответника Л.П.Л., ЕГН **********,***, адв.М.В.,
иск за разваляне поради неизпълнение на сключения помежду им на 10.11.1988г. договор
за продажба на недвижим имот срещу поето от купувача задължение за издръжка и
гледане, материализиран с н.а. №54, том 16, дело 5520/1988г. на нотариуса при
ПРС.
Пледира по същество за уважаване на иска с присъждане на разноските в
производството, за които не представя списък. Развива подробно съображения с
писмени бележки вх.№6748/02.03.18г.
Ответникът е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба
с вх.№19077/16.06.17г. /л.74-л.76/, с който е оспорил предявения иск като
неоснователен.
Не спори по твърденията на ищцата за наличие на сключен между тях през
1988г. договор за продажба на недвижим имот, както и че той не е изпълнявал
задълженията, поети към нея със сключения договор, но твърди, че няма вина за
неизпълнението му, тъй като то е направено невъзможно от ищцата със съзнателно
поведение по препятстването му и демонстративния неин отказ да приема
несрещната дължима от него престация.
Пледира по същество за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските в
производството, за които не представя списък. Развива подробно съображения с
писмена защита вх.№6250/27.02.18г.
Съдът, като взе предвид събраните в производството доказателства намери, че
предявеният пред него иск е допустим, а
разгледан по същество е основателен и следва да се уважи, воден от следните
съображения:
І. По допустимостта.
С отговора си ответникът е възразил по допустимостта на предявения иск,
като преждевременно предявен. Това негово възражение е намерено от съда за
неоснователно с Определение №1511/20.06.17г. /л.79-л.80/, с което са развити и
мотиви защо искът се счита от съда за допустим, и съдът го поддържа изцяло с
настоящото решение.
Предявеният иск е допустим, тъй като обстоятелствата, на които ищцата го е
основала, го поставят в хипотезата на чл.87,ал.3 от ЗЗД, даваща възможност на
кредитора да развали договора при неизпълнение на поетото с него от длъжника
задължение, и правят процесуалната активна и пасивна легитимация на страните
надлежна, доколкото ищцата твърди, че договорът, разваляне на който иска, е
сключен между нея и ответника.
ІІ. По основателността.
В производството по иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД ищецът следва да установи
факта на сключения договор и на поетото с него от ответника задължение, а
ответникът- надлежното изпълнение на поетото с договора задължение или
наличието на причини, изключващи вината му за неговото неизпълнение.
В конкретния случай, ответникът не оспорва твърденията на ищцата за наличие
на сключен между тях през 1988г. алеаторен договор,
по който е поел задължения за издръжка и гледане на ищцата, тъй че тези стоящи
в тежест на ищцата факти, като безспорни между страните в производството, не се
нуждаят от доказване.
Въпреки горното, доколкото един от доводите на ответника за неоснователност
на иска е липсата на детайлна уредба на поетото с договора от него алеаторно задължение и нуждата в тази връзка от постигане
на допълнителна уговорка и/или наличие на внесена между страните яснота по
въпроса относно вида, мястото и обема на следващата се от длъжника престация, тъй че тя да стане реално изпълнима, съдът
посочва тук, че по отношение на задълженията, поетите от ответника към ищцата,
от сключения между тях договор личи, че
срещу прехвърленото му от ищцата право на собственост, ответникът, като купувач,
се е задължил да поеме издръжката и гледането на продавачката –негова майка, до
края на живота и, както и да и предостави правото на ползване на две стаи,
ведно с общо ползване на целия недвижим имот, също до края на живота и /виж
н.а. на л.5/.
Спорът между страните е концентиран върху
установяване на поставените в тежест на ответника, като водещи до благоприятни
за него последици, твърдения, че ищцата е тази, която го е поставила в
обективна невъзможност да изпълнява поетите със сключения помежду им договор
задължения и за нейната забава като кредитор.
Тезата на ответника за поставянето му от ищцата в невъзможност да изпълнява
задълженията си по договора, е основана на изложени н отговора фактически
твърдения, по-голямата част от която са оспорени от ищцата вс.з.
от 05.12.17г. и като са наведени от нея контратвърдения,
по които се установи, както следва:
-По обстоятелството живели ли са заедно страните в прехвърления срещу
издръжка и гледане от ищцата на ответника апартамент и ако не- по каква
причина.
Прехвърленият от ищцата на ответника апартамент с площ от 85.35кв.м., с три
стаи и готварна, ведно с избено помещение, е придобит
от ищцата на 01.12.1983г. по реда на чл.117 от ЗТСУ/отм/виж
договора на л.46/, като към датата на прехвърлянето му на ответника-10.11.88г.
е представлявал лична нейна собственост, продажбата на която е извършена на
ответника със съгласието на съпруга на продавачката- К. К. /виж н.а. на л.5/.
Ищецът е твърдял, че още от настаняването им в процесния
апартамент, когато бил на ***год., ищцата не живеела с него в апартамента, а в
съседен блок, с друг мъж, за когото впоследствие се омъжила, като макар да
имала в апартамента стая, с ключ от която разполагала само тя, през всичките
тези години е пребивавала в апартамента епизодично, по няколко дни или дори
часове, като многократно му била заявявала, че не може да живее с него, тъй
като той не чувал и не говорел, тъй че нямало какво да прави при него. Това
негово твърдение не е изрично оспорено от ищцата.
Като се съобрази ЕГН на ответника, посочен в исковата молба, както и в
приложения към нея н.а. /л.5/, и конкретно, че ответникът е роден през ***г.,
неговото твърдение, че живеел сам в апартамента от ***годишен, следва да се
отнася за ***г.-***г., когато алеаторният
договор не е бил сключен, тъй че нито той е дължал изпълнение по него, нито
ищцата е следвало до му оказва съдействие за такова изпълнение, до датата
10.11.1988г., когато договорът е подписан. Поради тази причина, макар и св.Н.,
съседка на ответника, която живее от ***г. в блока, да е дала показания, че Л. още от тийнейджър
си живеел сам в апартамента, като възрастта **г.-**г.
може да се смята тийнейджърска, показанията и, отнасящи се за тази възраст на
ответника, предхождаща датата на договора- 10.11.88г., не се коментират от
съда, като неотносими към предмета на спора.
За релевантния за иска период от
10.11.88г., когато договорът е сключен, до 25.11.16г., когато искът е предявен, с показанията и на четирите разпитани в
с.з. от 20.02.18г. свидетелки се установи, че ищцата действително не е живеела
постоянно в едно и също жилище с ответника, а само от време на време, един път
в годината по празници, са я виждали там, като никога не се е регистрирала на
този адрес /св.Н., св.М./, че имало един период от време през ***г.- ***г., когато големият син на ответника бил бебе, а самият
ответник бил в ***, в който ищцата живяла в процесния
апартамент с детето и съпругата на ответника /св.М./, че до смъртта на съпруга
си К., който не е баща на ответника, починал преди повече от **год, т.е. преди 1998г., е живяла в жилището на съпруга си,
във военния блок на същата улица, на която е и процесния
апартамент /св.Г., св.М./, че от 2000г.-2001г. до 2008г-2010г. изкарвала почти
цялата година на работа в ***, а след
2012г. ходела в *** само да замества за по месец, а когато била в
страната, живеела при някоя от двете си сестри Г. или Д. /св.Г., св.Ш./, така,
както изтъква и ответникът с писмената си защита по т.2.
Имало и случай, в който, при опит да се прибере в процесния
апартамент, ищцата не могла да стори това /св.Ш./, като показанията на св.Ш.,
че причината за това била, щото патронът бил сменен, не кореспондират с данните
в постановлението за отказ да се образува наказателно производство от 12.12.16г. /л.88/, с което е посочено, че завръщайки се през ***г.,
ищцата не могла да влезне в апартамента си, тъй като не била допусната от
наемателите, които и казали да се разбере със сина си, а тя, вместо да стори
това, сезирала прокуратурата с молба за извършено от него самоуправство,
във връзка с което е постановен отказ да се образува наказателно производство,
тъй като щом узнал за намерението на майка си да се настани в имота, Л.Л. го освободил от наематели. Затова, както и защото
фактът, че в жилището е имало наематели, очевидно е бил известен на ищцата, тъй
като св.Г. е дала показания за станали и известни от сестра и Г. разговори
между ищцата и ответника, при които ищцата му предлагала един месец тя да
получава наема, а един месец той, както и защото и двете свидетелки на ищцата
са дали показания, съгласно които ищцата е имала достъп до жилището,
включително била предоставила ключ от него на сестра си Г., за да ходи и да
зарежда хладилника на Л. /св.Ш./, съдът намира, че от съобщеното от св.Ш. относно
сменения патрон не може да се заключи, че ответникът е препятствал достъпа на
ищцата до прехвърления му апартамент,
поради което тя не е могла да живее в този апартамент, което ищцата и
сама не е твърдяла, както и че в съвкупността си, обсъдените в този абзац
доказателства са в общи линии в подкрепа на твърдението на ответника с отговора
му и с т.1 от писмената му защита, че е отдавал апартамента за известен период
от време под наем със съгласието на ищцата, както и че щом тя е повдигнала
въпроса за освобождаването му от наематели пред институциите, незабавно го е
освободил от наематели, а също, че ищцата е имала необезпокояван от него достъп
до жилището, в което, след прехвърлянето му на ответника, си е запазила право
на ползване.
От самия отговор на ответника, подаден през юни 2017г. личи, че той също не
е живял в прехвърления му апартамент от 2014г. насетне, а в последните три
години работи и живее в ***, където си построил къща в двора на чичо си, като
няма данни по делото да е канил ищцата да се установи да живее там заедно с
него и семейството му.
За причините, поради които ищцата и ответникът не са съжителствали в процесния апартамент за релевантния за спора период, за
причините, поради които ищцата заминала да работи в ***, и за това правила ли е
ищцата проблемите си достояние на ответника и търсила е от него помощ и подкрепа, както и какви са били реакциите му на тези нейни искания, показания
са дадени основно от свидетелите на ищцата, като в подкрепа на твърдението на
ответника, че майка му многократно му била заявявала, че не желае да живее с
него, тъй като нямало какво да прави при него, като той не чувал и не говорел,
не се събраха доказателства, а събраните такива, в тяхната съвкупност, сочат,
че тезата му по т.3 от писмената защита съставлява изкривена интерпретация на
установените по делото факти, които сочат, че на него са му били известни
проблемите на ищцата и тя му е направила достояние нуждата си от помощ и
издръжка, но по една или друга причина, той и е отказвал такива.
Двете свидетелки на ответника, които са виждали само инцидентно ищцата,
нямат преки впечатления за отношенията между страните по делото, като св.Н. и в
прав текст е заявила това, а св.М. е казала, че в първите години дори не е
знаела коя е майката на Л., поради което, макар св.Н. да е заявила още, че не е
чувала Л. да казва лоша дума за майка
си, а св.М.- че ответникът хранел добри чувства към майки си и даже кръстил
детето си на нея, тези техни показания не могат да се кредитират от съда, като
създаващи пълна и реална представа за отношенията между майка и син, макар
наистина малкото дете на ответника да се казва Д. /виж л.53/.
И двете свидетелки на ответника са дали показания, съгласно които в
продължение на години са поддържали непрекъснат контакт с него чрез разговори,
като св.М. е заявила изрично, че това е ставало без тя да владее *** език, а
като си говорят и така се разбират. За това, че с Л. може да се говори
спокойно, без да се ползва *** език, какъвто тя не владее, показания е дала и
св.Ш., която при това е заявила, че майката на Л. борави с този език. При тези
данни, твърдението на ответника, че ищцата му казала, че не желая да живее с
него, защото той не може да *** и да ***,
няма и обективна опора.
Затова и защото споделя довода на ищцата в писмената и защита, че предвид
спецификата на личните семейни отношения е разбираемо двете свидетелки на
ответника, които са негови съседки, да нямат преки впечатления по този въпрос,
както и защото двете свидетелки, доведени от ищцата, са свързани с родство не
само с нея, но и с ответника, и като
близки роднини, които са в тесен контакт и непрекъснато се подкрепят /св.Г./,
имат доста по-пълни впечатления по обсъжданите въпроси, съдът кредитира основно
техните показания, с които се установи, че макар ищцата да е признала и сама
пред св.Г., че не може да съжителства заедно с ответника, причината съвсем не е
изтъкнатата с т.3 от писмената защита на ответника, че ищцата по собствено
желание е устроила живота си, без да счита за необходимо да го ангажира със
себе си, а като се установи, че е сторила това, защото е била принудена от
редица житейски обстоятелства и че не е искала да живее със сина си, поради
липса на близост, подкрепа и разбиране от негова страна.
И св.Г. и св.Ш. са дали безпротиворечиви
показания, че ищцата е заминала да работи в ***, тъй като трябвало да помага на
сина си, както и че за времето, в което работела там, непрекъснато пращала
пари, с които да се поемат негови разходи, както на самия Л. /св.Г./, така и на
сестра и Г., която по нейна заръка плащала тока на ответника, зареждала
хладилника му или купувала дрехи за децата му и други неща за сина му Д., който
живеел при нея, тъй като ответникът не го признавал за свое дете и не се грижел
за него, а те го отгледали, макар и не от бебе, както е казала св.Ш., а от
някой по-късен момент, както се разбира от показанията на св.Г. и св.М.. Че
ищцата е полагала грижи за семейството на ответника, докато той бил в ***, показания
е дала и св.М..
Тези показания са в подкрепа на оспорването на отговора на ответника от
ищцата и на наведените от нея контратвърдения, че е
била принудена да замине за *** през 2001г., поради необходимостта да подпомага
финансово семейството на ответника и едното му дете; че докато е работела в ***,
ежемесечно е подпомагала семейството му с парични суми, предавани чрез сестра и
или лично.
Твърденията на ищцата, че ниската и пенсия е била едната от причините за
заминаването и на работа в ***, не се намира от съда за установена, защото
представеното от нея по делото разпореждане е от 2015г. /л.6/ и не се установи
със сигурност от коя точно година тя е пенсионерка, но като от това писмено даказателство наистина личи, че доходът и от пенсия, след
осъвременяване, възлиза към 01.07.15г. на ***лв. и като такъв може да се каже,
че е нисък, като се има предвид, че през същата 2015г. минималната работна
заплата за страната е в размер на 380лв.
По твърденията на ищцата, че е била финансово затруднена, тъй като е имала
значими разходи за адвокати, направени във връзка с двукратните настанявания на
ответника в ***, в процеса не се събраха преки доказателства, но доколкото се
установи, включително с показанията на двете свидетелки на ответника, че той е
имал проблеми с *** и е ***, както и че поне едно от тези пролежавания
е било, когато детето Д. е бебе, около ***г-***г., и като такова предхожда
2000г-2001г., когато ищцата е заминала да работи в ***, а също и защото
показанията на 3 от 4 разпитани свидетелки сочат на оказвана от ищцата подкрепа
за семейството на сина и, може да се смята за индиректно установена и тази
сочена от ищцата причина, налагаща заминаването и за работа в чужбина, поради
финансови причини.
Във връзка с отношенията между страните и двете свидетелки на ищцата са заявили,
че ответникът е бил онзи, който е очаквал и е изисквал от майка си непрекъснато финансова подкрепа, каквато тя
дълго време му е оказвала, без да желае и да поема каквито и да е ангажименти
към нея в момент, когато състоянието и вече не е позволявало да работи
непрекъснато в чужбина, за да печели нещо друго, освен пенсията си.
Така, св.Г. е заявила, че през 2010г.
се скрала с ответника и го изгонила от дома
си, където бил отишъл да пита дали майка му е изпратила пари по нея, когато тя
се била върнала в България, защото майка му го интересувала само когато търси
пари от нея, заради което оттогава и не поддържа никакви контакти с него, както
и че е присъствала на разговор между страните, в който ищцата искала пари от
сина си, а той и казал, че тя работи в *** и си има пари, както и че на него
самия парите не му стигат, та да дава на нея, в момент, когато ищцата имала
нужда от средства, поради което св.Г. и помагала винаги, когато има нужда, с
малки суми, като и изпращала по 100-150евро. Св.Г. знае от другата им сестра Г.
още, че ищцата многократно била казвала на Л., че не и стигат парите, но той
бил отвръщал, че е стара и няма нужда от пари и даже я е питал дали е виждала
крава да суче от теле, че на предложението на ищцата един месец тя да взема
наема от процесния апартамент, който ответникът бил
дал под наем, а един месец той, Л. бил отказал категорично, като и казал да си
стои при леля му, където си е добре, и да го остави да живее живота си и да
взема наема той, защото няма средства. Св.Ш. е дала показания, че в нейно
присъствие леля и търсела сина си по телефона, за да иска помощ, но той не и
вдигал, а когато св.Ш. го питала защо прави така и бил казал, че няма за какво
да и вдига, защото тя само му се оплаква, както и че сам Л. не търси майка си,
макар много добре да знае, че тя е в България и при леля му, че лично е чувала
ищцата да му се обажда да иска пари за лекарства, а после се налагало тя да и
дава, защото леля и казвала, че той е отказал да и даде. Че ищцата е приемала
лекарства като хронично болна, по рецептурни книжка,
съответно от 2010г. и от 2015г., както и че е имала установени заболявания,
налагащи приема им /хипотиреоидизъм, глаукома,
първична хипертония, хипертонична болест на сърцето/, се установява и от
приетите по делото амбулаторни листове и копия от страница на и от рецептурна книжка /виж л.29-л.31, повтарящи се на л.112 и
л.114 два абмулаторни листа с тези на л.29 и л.30,
л.104-л.110/. С оглед това, както и защото св.М. е заявила, че почти не е
виждала ищцата, естествено и е казаното от същата свидетелка, че тя не знае
г-жа К. да е боледувала и че не я виждала болна на „Г. К.“ , но без да значи,
че обратното не е вярно, както е установено с обсъдените вече доказателства.
И двете свидетелки Г. и Ш. са посетили ищцата след операция през 2012г. в
болницата, за извършването на която са събрани и писмени данни /виж епикриза на л.28/, където я намерили без храна и вода,
макар св.Ш. лично да се била обадила на ответника, че отиват в болницата, а св.Г.
да била го питала дали знае, че майка му е в болницата, а след изписването на
ищцата от болницата са дали показания за това, че се наложило ищцата още на
другия ден, след като се прибрала в процесния
апартамент, да го напусне и да отиде при една от сестрите си, тъй като в стаята
и нямало ток и им казала, че Л. го бил отрязъл, за да
слага нов електромер, по който тя да си плаща отделно тока /св.Ш./, както и
защото не била обгрижена, а хладълникът,
който заредила с храна преди да влезне в болницата, намерила празен след
завръщането си оттам /св.Г./.
Св.Г. е дала показания, че когато се връщала в България, сестра и,
макар да ходела в апартамента на „Г. К.“,
не намирала там съчувствие и обич, нямало го това, което трябва да е между
майка и син, не усещала топли грижи, нямало добри отношения между майка и син,
поради което обикновено ищцата пребивавала при някоя от сестрите си, св.Ш. е
заявила, че всъщност е дошла да даде показания, защото всичките и близки искат
да подкрепят ищцата, но се страхуват от ответника, който е агресивен.
В обобщение на тези събрани доказателства може да се заключи, че твърденията
на ответника за това, че майка му от 2000г. работела целогодишно в ***, като се
връщала в *** по един път годишно, са установени за времето от 2000г-2001г. до
2012г., а след това и до края на релевантния период-при поемане на работа за по
месец, за заместване, в *** и престой в *** между тях, без да се установи точно
какъв е бил адресът на пребиваване на ищцата в *** през тези години и той да е
бил направен от нея известен на ответника, и че са опровергани твърденията му,
че не му е било известно кое е местопребиваването на майка му по време на
престоите и в страната, когато не е била в процесния
апартамент, както и твърденията му, че ищцата никога за тези години не е споделяла
с него да има нужда от нещо и от какво се нуждае.
Във връзка с дадените от свидетелките на ищцата показания, че ответникът е
заявявал, че не може да помага на ищцата, защото сам няма такава възможност,
както и с твърденията на ответника, че той самият е по рождение инвалид- с ***,
са представените по делото от ищеца разпореждане за осъвременяване на отпусната
пенсия за общо заболяване в размер на ***лв. към 08.06.16г. и *** /л.77 и
л.78/.
При така събраните по делото
доказателства, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:
Договорът за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот
срещу поето задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя
от приобретателя, е ненаименован
вид договор за продажба, по който насрещната престация
на купува се дължи не в пари, а в полагане на грижи и осигуряване на издръжка на
прехвърлителя.
Първият повдигнат от ответика и релевантен за
спора правен въпрос в случая е, когато насрещната престация
на приобретателя по договора е най- общо определена с
него, може ли да се смята, че тя е неопределена по вид, обем и място на
изпълнение, и следва ли, ако се приеме, че това е така, и страните по договора
нямат общо местоживеене, между тях да се постигне допълнително
споразумение/съглашение, с което да се определи дължимата от приобретателя насрещна престация
по вид, обем и място на изпълнение, за да се счита, че той вече може да изпълни
поетото задължение, респективно- че ако таково
съглашение не е постигнато, приобретателят не дължи
изпълнение и не може да бъде държан отговорен за такова, а кредиторът не може
да иска разваляне на договора поради неизпълнението му от страна на длъжника.
Отговори на тези повдигнати въпроси се съдържат както в закона, така и
съдебната практика по приложението му, и
те не са в подкрепа на застъпената от ответника по делото теза, доколкото:
Като съглашение между две лица за създаване на една правна връзка помежду
им, договорът се смята за сключен в момента, в който приемането на
предложението за сключването му достигне у предложителя и от този момент
насетне, освен в случаите, когато действието му е поставено в зависимост от
едно бъдещо несигурно събитие, той поражда своето действие между страните със
силата на закон /виж чл.8,ал.1, чл.14,ал.1, чл.21,ал.1 и чл.25,ал.1 от ЗЗД/.
Поради гореказаното и доколкото със сключения между страните на
10.11.1988г. договор за продажба действието на договора не е поставено в
зависимост от никакви бъдещи несигурни събития, този договор е породил действие
между страните от момента на сключването му.
От момента на пораждане действието на договора, когато се касае до
двустранни възмездни договори, всяка от страните по договора следва да
изпълнява задълженията си точно и добросъвестно, съобразно изискванията на
закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по
същия начин /чл.63,ал.1 от ЗЗД/- т.е. ответникът е бил длъжен да изпълнява
поетите със сключения договор към ищцата задължения от датата на сключването
му, без за това да е било необходимо постигане на някакво допълнително
съглашение между страните, както той счита и с отговора си, и с писмената си
защита, като тази негова теза няма опора в закона, а още по-малко- като се
счита, че постигането на такова съглашение е следвало да бъде инициирано от приобретателката.
Няма опора в закона и тезата на ответника, че искът на ищцата е
преждевременен и неоснователен, тъй като тя никога не му била поискала
издръжка, та да се смята, че той не изпълнява задължението си, тъй като
задължението за гледане и издръжка по договора за продажба и правото за
разваляне на този договор, поради неизпълнението му, се различава съществено от
предвиденото с чл.227,б.“в“ от ЗЗД право да се иска отмяна на дарението в
случай, че дареният е отказал на даде на дарителя издръжка, от която той се
нуждае, в който случай, съществена предпоставка за основателността на иска е
дарителят да установи, че е поискал от дарения издръжка. При договора за
продажба срещу задължение за издръжка и гледане прехвърлителката
не е длъжна да търси изпълнение на дължимите към нея грижи, а приобретателят е онзи, който следва при научаване за
възникналата необходимост, да престира такива.
В конкретния случай, доколкото прехвърлянето на правото на собственост
върху продаваемия по договора конкретно определен с него имот настъпва по
силата на самия договор /чл.24,ал.1 от ЗЗД/, прехвърлителката
е изпълнила основното си задължение като продавач по сключения договор /чл.183
от ЗЗД/, поради което не може да се приеме и тезата на ответника, че ищцата не
разполага с право да развали договора, защото то принадлежи само на изправната
страна по договора, а ищцата не е такава, тъй като е напуснала сама мястото на
изпълнение /апартамента, населеното място и пределите на страната/.
Въпросът доколко значими за предявения иск са установените в процеса факти
къде е живяла в релевантния период ищцата, ще се обсъди от съда нарочно
по-долу, като тук само ще се отбележи, че когато местоизпълнението
не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, тогава
изпълнението трябва да се извърши в местожителството на длъжника по време на
пораждане на задължението /чл.68 от ЗЗД/. Вероятно тази разпоредба е дала
основание на ответника да твърди, че ищцата го е поставила в невъзможност да
изпълнява задълженията си към нея, като без да го извести за точното си
местоживеене е напуснала пределите на страната, докато неговото местожителство е
останало за част от релевантния период в гр.***. При договорите за издръжка и
гледане обаче съдебната практика приема, че цитираната хипотеза относно местоизпълнението е неприложима, тъй като естеството на
задължението е основание да се смята, че изпълнението се дължи по
местоживеенето на прехвърлителя, а не по
местоживеенето на приобретателя, че местоизпълнението е там, където кредиторът живее и че няма
съмнение, че той има право да определя сам местожителството си, както и че прехвърлителят се поставя в забава единствено тогава,
когато напусне местоживеенето си, без приобретателят
да има вина за това, и неоправдано не приема предлаганото му изпълнение, а в
случая се установи, че към момента, когато за ищцата е възникнала нужда от
грижи при операцията през 2012г., тя е напуснала жилището един след връщането и
в него поради това, че такива грижи, както и поемането на разходи за храна и
електричество, са и били отказани от ответника. не е необходимо страните по договора
да живеят в общо домакинство,
но това не
освобождава ответниците да престират в такава степен, която съответства адекватно на очакванията
на кредитора“ /виж Реш.№94/16.02.2010г.
по гр.д.№6313/2007г., IIIг.о. ВКС, както и по въпроса за
общото домакинство и местоживееене виж още Реш.№239/03.07.14г.
по гр.д.№1019/14г., IVг.о. на
ВКС, Реш. №269/08.05.09г.
по гр.д.№168/08г., IІг.о. ВКС, Реш.№431/25.05.09г. по гр.д.№ 463/08г., Iг.о. ВКС,
Реш.№494/16.11.11г.
по гр.
д.№642/11г., IVг.о.ВКС, Реш.№912/30.10.08г. по гр. д. №
3136/07г., Iг.о. ВКС/.
Съгласно спецификата на алеаторния договор за покупко- продажба, дължимата от купувача по договора
насрещна престация, вместо в заплащане на продажна
цена, се изразява в дължима се на прехвърлителя
издръжка и грижи в посочения с договора срок, който в процесния
случай е до края на живота на прехвърлителката.
Алеаторните договори често не
съдържат подробна регламентация, свързана с обема на поетите от приобретателя задължения, а само най- общата формулировка,
че правото на собственост се прехвърля срещу поето задължение за издръжка и гледане
до края на живота на прехвърлителя, както е и в
случая, което е наложило тълкуването им от съдилищата.
При това тълкуване, което настоящият състав изцяло споделя и сам прилага по
делата с аналогичен предмет, последователно и безпротиворечиво
във времето се приема, че и в случаите, когато задълженията
за издръжка и гледане са уговорени бланкетно от страните, поетото от приобретателя задължение
следва да се изпълнява постоянно, системно, непрекъснато и цялостно, че поради своята същност и характер,
неговото изпълнение не
търпи забава,
тъй че не
само пълното, а и частично, забавено или неточно изпълнение
е винаги основание за разваляне на
договора, че ако със самия договор не са уговорени
ограничения в обема на дължимата от
приобретателя издръжка и грижа, дължи се
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи, като издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата
на прехвърлителя и без оглед на
възможността му да се издържа
сам от имуществото
и доходите си, и полагане на грижи
за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се
справя сам, като се съобразява
възрастта, физическото и здравословното състояние на прехвърлителя през целия срок
на изпълнение на задължението /виж напр. Реш. № 589/23.IХ.1996г. по гр.
д. № 67/96 г., IIг.о. ВС;
Реш. №26/06.02.09г. по гр.д.
№5524/07г., ІІг.о ВКС; Реш.№
70/05.07.11г. по гр.
д. № 612/2010г., IIIг.о. ВКС; Реш. № 82/05.04.2011 г. по гр.
д. № 1313/09г., ІVг.о. ВКС; Реш.№20/22.07.15г.
по гр.
д. № 1853/14г., IVг.о. ВКС/.
В същата насока са и цитираните с писмената защита на ищцата Реш.№863/22.12.10г. по гр.д. №1534/09г. на ІVг.о ВКС и Реш.№169/19.07.13г.
по гр.д. №1210/12г., ІІІг.о. ВКС, тъй че тези доводи
на ищцата изцяло се зачитат от настоящия състав при разглеждането на процесния спор и като въз основа на тях не може да се
възприеме от съда тезата на ответника, че той е бил в обективна невъзможност да
изпълни задължението си, поради неговата неопределеност по вид и по обем, които
така и не били определени с нарочно съглашение на страните, след сключване на
договора.
Не може да бъде зачетена от съда и тезата на ответника, че той е бил
поставен в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договора, тъй
като ищцата нито живеела в едно и също жилище с него, нито му била съобщила
адреса си на пребиваване.
По делото наистина се установи, че ищцата не е живеела в прехвърления на
ответника апартамент, макар и да си е запазила правото на ползване върху две
стаи и на общо ползване на прехвърления имот до края на живота си, но това
нейно поведение, само по себе си, не я поставя в забава като кредитор, както
ответникът твърди, нито е поставило него в обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си, поради следните съображения:
Със сключения договор не е уговорено изрично дали страните ще
живеят в общо домакинство и къде, нито от него може да бъде изведено по пътя на тълкуване
на волята на страните, или да се предполага, че прехвърлителката е следвало да живее в продадания на сина и апартамент, та той да може да
изпълнява задълженията си по договора към нея, доколкото, както самият ответник
твърди, и както се и установи, и към датата на сключване на договора ответникът
е живеел сам в жилището- т.е, фактът на различното местоживеене с майка му е
бил известен за него и към датата на поемане на задължението, тъй че, ако е
искал изпълнението му да стане възможно и беше добросъвестен, той щеше още при
сключване на договора да изиска тези детайли да се уговорят, защото се касае до
тежащо върху него задължение, а не да пледира, че ищцата е следвало да стори
това, като го уведоми къде да изпълнява същото.
Не може да се зачете и тезата на ответника, че той не можел да престира, защото му било неизвестно къде изобщо пребивава
ищцата, тъй като тя криела от него местоживеенето си, защото едновременно с
тези твърдения е навел и противни на тях такива, които се и установиха в
производството, според които той е знаел, както че ищцата е живеела преди
смъртта на съпруга си с него, на същата улица, в друг блок, както и че когато
не е била на работа в ***, е живеела при някоя от двете си сестри Г. или Д., но
най- вече при Г., в град ***- т.е това, че ищцата не е живеела в прехвърления
апартамент, по никакъв начин не е съставлявало пречка за неговото надлежно
изпълнение, стига да беше поискал да изпълни задължението си към ищцата.
Ако се следва логиката на ответника, въз основа която гради тезата за
наличие на обективна невъзможност за изпълнение, в която ищцата го поставила с
факта, че не е живееела с него в апартамента, който
му е прехвърлен, той би следвало и сам да признае, че носи вина за
неизпълнението си за времето, в което и той не е живял в същия апартамент, а в
гр.***, или в което е бил в ***, но такова признание от негова страна липсва.
Не може да се смята и че е налице забава на ищцата като кредитор, защото,
съгласно разпоредбата на чл.95 от ЗЗД, кредиторът е в забава, когато
неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не му дава
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си, а в случая не е налична нито една от тези две хипотези, като:
Ответникът не е твърдял да е предлагал каквото и да е изпълнение на ищцата,
а е твърдял, че не дължи такова по съображенията, развити както с отговора му,
така и с пледоарията му.
Фактът, че ищцата не е живяла в едно и също жилище с ответника в
релевантния период не може да се приравни на хипотеза на неоказвано от нея
необходимо съдействие, без което длъжникът не е могъл да изпълни задължението
си, тъй като в процеса се установи, че причините тя да не живее заедно с
ответника или в жилището, прехвърлено на ответника, е неговото многократно изразено
нежелание да се отзове на поканите и да я подпомага в издръжката и, в момент,
когато вече е имала нужда от това-след 2008г.-2010г., когато поради
заболяванията си и напредването на възрастта и, вече не е можела да работи
целогодишно в ***, със средствата от която работа е обслужвала не само своите,
но и нуждите на ответника или на членове на семейството му, а е трябвало да я
подпомагат други нейни близки, с около 100-150евро месечно, както и на
неоказаната и от него необходима грижа, когато се е нуждаела от такава- след
операцията, извършена през 2012г., когато е била принудена да напусне жилището,
заради условията, поставени и от ответника- да плаща сама тока си, на отделен
електромер, и като нито е посрещната от болницата с грижа или храна, от каквато
се е нуждаела, нито такава и е оказана за времето, преди да се настани отново
при сестра си.
Отделно от горното, неоказването на съдействие от
страна на кредитора не освобождава
длъжника от задължението за издръжка, тъй като
издръжката може да се осигурява
според обстоятелствата - в натура или в пари, тъй че длъжникът трябва да поиска трансформация и да продължи изпълнението в пари, и
без да чака
решението за трансформацията, а ответникът нито твърди, нито установява да е правил такова искане
и/или да е изпълнявал задължението си за издръжка, чрез плащане на каквато и да
е сума на ищцата, а напротив, установи се да е отказал предложението и тя да
получава наема от апартамента един месец, а един месец той, за да си помага в
посрещане на нуждите, които не може да задоволи с пенсията си.
Именно тези установени в производството факти сочат, че от сключване на
договора през 1988г. и до около 2008г.-2010г., ищцата, ако и да е имала
финансови затруднения, е успявала да ги посрещне по някакъв начин сама, като е
работела на различни работи, поемайки и много от разходите на ответника, но
след 2008г.-2010г. и до края на релевантния период, поради напредване на
възрастта и и влошаване на здравословното и състояние, включително с наложена
през 2012г. оперативна намеса, тя е изпаднала в нужда и от предоставяне на
издръжка, и от полагане на лични грижи.
Такива ответникът признава, че не е полагал или поемал, и като не се
установи по делото твърдяната от него като налична обективна невъзможност за
изпълнение или кредиторава забава, поради което
договорът следва да бъде развален, с оглед доказаното пълно неизпълнение на
поетото с него от ответника задължение за един значителен период от време.
Изтъкваното от ответника обстоятелство, че той сам е инвалид и не разполага
със средства е правно ирелевантно за отговорността му
към ищцата, с оглед разпоредбата на чл.81,ал.2 от ЗЗД, че обстоятелството, щото
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го
освобождава от отговорност.
Поведението на прехвърлителя или неблагоприятните
изменения в него в хода на действие на договора, съгласно съдебната практика,
също не са основания за неизпълнение и за освобождаване на длъжника от
отговорност, тъй като същността на договора изисква длъжникът да се приспособи
към кредитора, а не обратно, тъй че изтъкваното от ответника с писмената
защита, че ищцата сама била избрала да устрои живота си без неговото участие в
същия, не го поставя в обективна невъзможност за изпълнение, както твърди /виж Реш.№24/18.03.09г.
по гр.д. №5287/07г., ІVг.о. ВКС/.
При тези именно мотиви
съдът намери, че наведените от
ответника доводи за налична негова обективна невъзможност за изпълнение, в която е поставен от кредиторката, са несъстоятелни и/или недоказани, а предявеният иск за разваляне на сключения между страните договор е основателен и следва да се уважи,
тъй като ответникът не е изпълнявал поетите с договора
към кредиторката си задължения за нейната издръжка и
гледане за периода от 2008г-2010г. и до датата на исковата молба, при
установена за нея нужда от преодставяне на такива, с
оглед настъпилите след сключване на договора промени във възрастта и
здравословното и състояние.
В
частта за разноските.
И двете страни претендират присъждане на
разноските в производството, за които не представят списъци.
С уважаване на предявения от ищцата иск,
разноски се следват само на нея, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, и не се
следват такива на ответника.
В хода на процеса ищцата е била освободена от
внос на държавна такса за производството на основание чл.83,ал.2 от ГПК /виж
Определение №90/12.01.17г. -л.32/, поради което и на основание чл.78,ал.6
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПОС, следващата се за производството държавна такса в
размер на 484.76лв., определена по реда на чл.71,ал.2 във вр.
с чл.69,ал.1,т.4 вр. с т.2 от ГПК, при данъчна оценка
на имота, предмет на договора за продажба, чието разваляне се иска, в размер на
48476.50лв. /виж л.18/.
Ищцата установи в производството направата на
разноски в размер на общо 22лв., от които 20лв.- държавна такса за четири
издадени и съдебни удостоверения, плюс 2лв.-такса за банков превод /виж л.14,
л.22 и л.38/ и не установи направа на разноски за заплатен адвокатски хонорар на
адв.М., която я е представлявала по делото въз основа
упълномощаване, извършено устно в с.з. от 10.10.17г.,
както позволява чл.25,ал.2 от ЗА /виж протокола, в частта на л.84/, какъвто
претендира да и се присъди, поради което и съдът не присъжда такъв.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Уважава предявения от Д.П.К., ЕГН **********,****,
адв.М., срещу Л.П.Л., ЕГН **********,***, адв.М.В., иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД, като
Разваля
поради неизпълнение договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, материализиран с н.а. №54, том ХVІ, дело 5520/1988г. на
нотариуса при ПРС, сключен на 10.11.1988г. между Д.П.К., като продавач, и Л.П.Л.,
като купувач, по силата на който продавачката, със съгласието на съпруга си К.Г.К.,
е прехвърлила на купувача правото на собственост върху следния свой недвижим
имот, придобит преди сключване на брака, а именно: апартамент №** в блок ***,
вход **, на *** етаж, построен върху държавна земя, ж.к. ***, ***, състоящ се
от: три стаи, готварна, на 85.35кв.м. застроена площ,
заедно с избено помещение №*** и 1.741% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на
жилището: ап. на Д., отгоре ап.** на Д., отдолу ап.** на Р., и за избеното
помещение: изба №** на Д., коридор, изба №** на П., срещу задължението на
купувача да поеме издръжката и гледането на продавачката –негова майка до края
на живота и, както и да и предостави правото на ползване на две стаи ведно с
общо ползване на описания недвижим имот до края на живота и,
При актуален за прехвърления имот
идентификатор, съгласно схема №15-101871-09.03.17г. на СГКК-***, като
самостоятелен обект в сграда с № 56784.511.901.1.15, с предназначение- жилище,
апартамент, с площ от 85.35кв.м., ведно с изба №** с площ от 4кв.м. и 1.741% ид.части от общите части на сградата.
Осъжда Л.П.Л., ЕГН **********,***, адв.М.В., да заплати на
Д.П.К., ЕГН **********,****, адв.М., разноски в производството в размер на 22-двадесет и два лева.
Осъжда,
на основание чл.78,ал.6 от ГПК, Л.П.Л.,
ЕГН **********,***, адв.М. В., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен
съд, сумата от 484.76- четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и шест
стотинки, съставляваща следваща се за производството
държавна такса, от внос на която ищцата е била освободена на основание
чл.83,ал.2 от ГПК.
Настоящото решение подлежи на обжалване
пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: