№ 1233
гр. София, 21.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Костова
Членове:Нина Ив. Кузманова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
и прокурора КАЛИН БЛИЗНАКОВ и БОРИС БАЛЕВ
Сложи за разглеждане докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000601270 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ЗА А. П. – СОФИЯ се явяват прокурорите КАЛИН БЛИЗНАКОВ и
БОРИС БАЛЕВ.
ОБВИНЯЕМИЯТ и въззивен частен жалбоподател Б. Р. К. се явява
лично и със защитниците си адв. И. Л. и адв. Н. В., редовно упълномощени от
досъдебното производство.
ПРОКУРОРИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИЦИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ след съвещание, намира, че са налице процесуалните
предпоставки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ въззивната частна жалба на адв. Л., като защитник на
обвиняемия К. против постановеното протоколно определение рег. №
4982/10.10.2025 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането на
1
обвиняемия и неговата защита за промяна на изпълняваната спрямо същия
най-тежка мярка за неотклонение "задържане под стража". С жалбата се
претендира определението да бъде отменено и да бъде изменена мярката в по-
лека.
СЪДЪТ разясни на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОР Б.: Нямаме искания за отводи. Оспорваме жалбата.
Представяме допълнителни материали от досъдебно производство за нуждите
на настоящото производство, заверени копия - том 48, том 49 и том 50. Други
доказателствен искания нямаме.
АДВ. Л.: Имаме искания за отвод на председателя на състава, както ви е
известно съдия Костова и по друго дело е правено искане за отвод, с оглед
вашата ангажираност в предходен период с Апелативния специализиран съд,
който е закрит по искане и по законопроект, внесен от Политическа пария
„Продължаваме промяната“, чийто представител е моят подзащитен.
Безспорно е, че се обсъжда широко в обществото политическия характер на
производството, с преследване на кметове на опозицията и считам, че не би
следвало да се създава съмнение в безпристрастността. Позовавам се и на
ваше предходно произнасяне по същия въпрос, когато вие преценихте, че не
следва да се създава съмнение в съда и се отведохте във връзка с аналогично
искане на същите основания. Също така правя отвод на прокурор Б., тъй като
при предходното разглеждане на делото, същият си позволи неетично и
противно на доказателствата поведение, упреквайки защитата, че е оказала
влияние върху свидетеля Д. И., да заяви неподдържане на показанията си и
твърдения за заплахи от КПК, което наложи другия прокурор да обяснява, че
това било емоционален изблик. Считам, че подобно поведение не установява
безпристрастност от една страна и от друга законосъобразно поведение, което
да се основава само на фактите и закона.
Не сме запознати с представените от прокуратурата материали. Имаме
много доказателствени искания, които ще направим след като се произнесете
по искането за отводи.
АДВ. В.: Поддържам искането за отвод по отношение на председателя
на състава и по отношение на прокурор Б.. Присъединявам се към колегата
адв. Л..
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Поддържам направените искания.
ПРОКУРОР Б.: По отношение на първото искане за отвод на
2
председателя на състава, считам същото за неоснователно. На първо място не
ми е известно обвиняемият К. да е бил народен представител към момента на
внасяне на законопроекта, с който са били закрити специализираните
съдилища. Безспорно същият е член и е издигнат от Политическа партия
ППДБ за кмет на община, но не е бил представител на парламента,
респективно не е бил законовносител, така, че считам, че това искане е
неоснователно. По отношение на искането за моя отвод, моля да проверите
протокола от предходно съдебно заседание, в нито един момент не съм казвал,
че защитата упражнява влияние върху свидетели или пък съм упрекнал
защитата в подобно поведение.
ПРОКУРОР Б.: Подкрепям колегата в неговото изявление, не е налице
нито едно основание, предвидено в закона за отвод на председателя на
състава. Не са налице изискуемите от закона предпоставки, за да се приеме, че
по някакъв начин председателят на състава би могъл да бъде предубеден от
изхода на производството. Считам, че е несериозно от страна на защитата да се
позовава на общественото мнение и на неща свързани извън настоящия
процес и доказателствата по делото. Всички в залата много добре знаете, че
когато общественото мнение влезе през вратата, правосъдието излиза пред
прозореца на съдебната зала, така, че такива позовавания нямаме нужда от
тях.
По отношение на колегата Б. също считам, че няма абсолютно никакви
основания за отвод на същия, доколкото неговите изявления са изцяло в
рамките на закона и във връзка с процеса. Той ви представи доказателства,
които следва да бъдат проверени, в съответния протокол
АДВ. Л.: Може би прокурорите не са разбрали, аз се позовах не на
общественото мнение просто, а на факти, които са ноторни, тъй като става
дума за протоколи от работата на Народното събрание и конкретно и за
Правната комисия, а също ноторният факт за положение на председателя в
АСНС, но също така най-вече и за ваше произнасяне по същото възражение
по друго делото, по което вие приехте, че искането за отвод е основателно.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след съвещание по искането на защитата за отвод на
председателя на съдебния състав, намира същото за неоснователно по
следните съображения:
Действително по друго дело - производство по чл.64 от НПК,
настоящият председател, имащ тогава качеството на член на съдебния състав
се е отвел след претенция на адв. Л., че двама от тримата членове са
правораздавали в АСНС, чието закриване се е постигнало с усилията и на
политическата партия, към която принадлежи обвиняемият. Още в това
3
определение, съдията ясно е заявила, че е аполитична и по никакъв начин не
се счита за предубедена или заинтересована пряко или косвено от изхода на
делото, но избира да се отстрани единствено по причИ., да се осигури на
обвиняемия дължимото възприятие делото му да бъде разгледано от
независим и безпристрастен съд. Този по природа строго индивидуален и
субективен съдебен акт, резонно бе обусловен и от особеностите на
конкретната процесуална ситуация - за избягване на решаващо мнозинство от
бивши представители на закритите юрисдикции, тъкмо в контекста на
защитните аргументи по отвода.
Настоящият случай обаче е очевидно различен. Наред с това
привлеченото към отговорност лице е от друго населено място, без
персонално касателство или поне известно такова със сочените от защитата
събития. Тотално непознат е на съдията до делото и като личност и като
поведение, поради което няма как априори, изтъкнатите от защитата
съображения да важат и за него. Извън тях не са налице никакви други
попадащи в хипотезата на чл.29 от НПК. Ако се възприеме противното
разбиране, би се позволила в бъдеще евентуална злоупотреба с процесуални
права, изразяваща се във възможност на страните да избират съдии, чрез
отправяне на неограничен брой подобни искания под предлог за някаква
обвързаност, без значение от степента й, на обвиняемо лице, с която и да е
политическа формация, участвала в консенсуса по закриването на горните
юрисдикции. Отделно, уважаването на подобни отводи би съставлявало и
проява на нежелателна и недопустима професионална безотговорност.
По отношение на искането за отвод на прокурор К. Б., съдебният състав
преценява, че поведението на прокурора, което твърди защитата, не е
надхвърлило допустимото за упражняване на неговата обвинителна функция.
Предвид горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за отвод на
председателя на състава, както и на прокурор К. Б..
ДОКЛАДВА СЕ, че по делото е постъпило заявление от С. А. Н., като
председател на сдружение „Съюз на българските адвокати“ за електронен
достъп до настоящото дело. То е придружено и с искане за разрешение за
видеозаснемане и аудиозаписване на настоящото производство, вкл. с
излъчване в интернет. Двете искания касаят технологични въпроси и по тях не
се изисква становище от страните.
СЪДЪТ, като се запозна със същите искания, ги намира за
неоснователни. Първото - за електронен достъп на лице, което не е страна по
делото, то е технически неизпълнимо, понеже ЕИСС в момента не е
надградена с функция, която дори и при формално осигуряване на такъв
4
достъп да го предостави на други лица, извън страните. Освен това, съдебният
състав счита, че приоритетно достъпът до материалите по делата, следва да се
осигурява единствено в интерес на страните по делото. Искането за
разрешение за видеозаснемане и аудозаписване, също не може да бъде
удовлетворено. Нормата на чл. 311, ал. 3 от НПК, дава възможност да се
извършва видеозапис и звукозапис в съдебно заседание, но това е само за
целите на производството, подчинено е на уреден процесуален регламент,
след което така изготвените видеозапис и звукозапис, стават неотменна част
от съдебния протокол. В конкретния случай не такава е целта на отправената
прентенция. Предвид изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за електронен достъп и за
видеозаснемане и аудиозаписване, отправени от С. А. Н., като председател на
сдружение „Съюз на българските адвокати“.
АДВ. Л.: Исканията ни - представям заверено копие от искане от А. В. В.
от 01.10.2025 г. до СГП и КПК да бъде разпитан по настоящото дело с оглед
замесване на името му, което е и публично и обосноваване компетентност на
СГП и СГС с негово участие в производството.
Представям постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по жалба на А. В. В. за набедяване по отношение на П. С. Д. от
20.08.2025 г. Отказът е постановен, тъй като показанията на П. Д. не съдържат
данни за престъпление, извършено от А. В. В..
По отношение на избора на съд и П., за който вие правилно отбелязахте,
че не следва да се допуска никоя страна да си го извършва, считам, че тези
обстоятелства са от особено значение, като моля да допуснете и разпит в
днешното съдебно заседание на А. В. В., тъй като видно от представените
материали, а и от копие на публикации в средствата за масова информация, г-н
А. В. се е явил в КПК за разпит или поне за връчване на призовка за разпит
впоследствие, но му е било отказано провеждане на същия. Г-н В. е искал
разпит по отношение на обстоятелството дали е имал разговори с Н. С., по
отношение на предоставяне на средства, дали е участвал в получаването им,
което е във връзка с компетентността на прокуратурата и съда, тъй като се
води, че има неизвестен депутат, който е посочен по име, че е А. В. от
свидетелката Д.. Този неизвестен депутат съществува вече точно 11 месеца.
Ние твърдим, че това е злоупотреба с права от страна на прокуратурата, за да
се измени компетентността на делото, която не може да стои безконтролна и
да не се проверява от съда. По отношение на подобен подход, който се
установява от прокуратурата като постоянно поведение представям и
постановление за привличане на обвиняем от 13.12.2024 г. по прокурорска
преписка № 18288/2024 г., където друго лице Л. С., сътрудник на г-н В., което
се установява от последващо постановление, също е привлечен за извършване
5
на престъпление с неизвестен депутат, неизвестно лице, осъществяващо
публични функции. Представям, за да се види, че става дума именно за
сътрудник на г-н А. В. и той отново е неизвестния депутат и постановление за
изменение на мярката на Л. С. 24.02.2024 г., където прокуратуратазменя
мярката в „подписка“, тъй като е установила, че г-н С., вече от две години, т.е.
много преди да бъде задържан, не работи в Министерство на финансите.
Представям искане до СГП и КПК за извършване на разпити на
конкретни свидетели, във връзка с проверка на показанията на свидетелите Т.
Г., И. И. и служители, които са били ангажирани с обществената поръчка,
която се води процесна, макар за нея да няма обвинение от 26.09, което е
заведено до СГП и до КПК, и по които няма никакво произнасяне, тъй като
правим оплакване за бездействие на прокуратурата, хаотично събиране на
доказателства, с оглед единствено да се злепостави обвиняемият, без да се
проверяват доказателствата, които според Прокуратурата и предходния състав
на съда, уличавали по някакъв начин нашия подзащитен. Господин А. В. сме
го довели.
АДВ. В.: Присъединявам се към колегата Л.. Прибягваме до този тип
действия, доколкото държавното обвинение не изпълнява вменените му по
закон задължения да събира всякакви доказателства, включително и такива,
които не са в подкрепа на обвинителната теза. До настоящия момент, това
тяхно задължение не се изпълнява. Нямам други искания по доказателствата.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Поддържам исканията на защитниците.
ПРОКУРОР Б.: Моля, така представените писмени доказателства да не
бъдат приемани и приобщавани за нуждите на настоящото производството.
Изцяло в правомощията на наблюдаващите прокурори от СГП, както и
разследващи инспектори при КПК е тактиката по разследването на
досъдебното производство. Предвид изложеното, моля да не бъдат уважени и
приобщавани към материалите по делото, представените материали.
ПРОКУРОР Б.: Подкрепям казаното от колегата, считаме за
недопустими исканията на защитата за разпити на свидетели в настоящото
производство, което касае единствено мярката за неотклонение по факти и
обстоятелства, които явно касаят делото по същество и предмета на
обвинението. Относно това, кога и как ще бъде разпитан един свидетел, го
преценява само и единствено наблюдаващият прокурор. В тази фаза на
процеса, това е така и в тази връзка, считам исканията за неоснователни и
моля да не бъдат уважавани.
ПРОКУРОР Б.: Подкрепям изцяло становището на колегата.
6
АДВ. Л.: Моля съда да има предвид, че това всичко би било вярно, ако
прокуратурата изпълняваше задълженията си за обективно и всестранно
разследване при събиране на всички доказателства, които имат отношение,
както към установяване на факти, които уличават обвиняемия, така и към
факти, които ги опровергават. Принципът е, че прокуратурата действа
добросъвестно, който в случая не е спазен, поради което, считаме, че съдът не
може да се дезинтересира от това, още повече с оглед мотивите на всички
съдебни инстанции до момента, специално и във връзка с подсъдността, с
които се толерира заобикалянето на закона от страна на прокуратурата.
ПРОКУРОР Б.: Това, че съдебните решения на апелативен и градски съд
не се харесват на защитата, ние не можем да ги променим и да има такива
решения, каквито на тях им харесват. Това са съдебните решения и те са
такива, каквито са и всички се съобразяваме с тях.
Съдът се оттегля на съвещание, като предоставя възможност на
защитата, докато трае съвещанието да се запознае с новопредставените от
прокуратурата материали.
АДВ. Л.: Запознахме се с представените от прокуратурата
доказателства.
АДВ. В.: Запознах се се с представените писмени доказателства.
СЪДЪТ след съвещание по доказателствените искания, намира
следното:
Следва да бъдат приети по делото, представените от прокуратурата нови
материали том 48, 49 и 50, новоизготвени от досъдебното производство, тъй
като същите съставляват част от разследването и проведените процесуално
следствени действия и самата П. има задължение да окомплектова и депозира
пред съдилищата, провеждащи процедурите по мерките за неотклонение
цялото досъдебно производство, т.е. с всички актуални новоизготвени
документи.
Що се отнася до исканията на защитата, основателно е искането за
приемане като писмени доказателства на две искания от адв.Л., до КПК и
СГП от 26.09.2025 г. за разпит на свидетели - служители на община Варна,
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от
28.05.2025 г. на прокурор при РП-Варна, искане от А. В. В. от 01.10.2025 г.,
отправено до СГП и КПК, за провеждане на разпит, като смята, че същите
документи са допустими и относими към предмета на делото.
Не са такива, представените от защитата постановление от 24.02.2024 г.
7
на СГП и постановление за привличане на обвиняем от 13.12.2024 г., касаещи
лице Л. Й. С., който не е страна по конкретното дело и е бил привлечен към
отговорност по съвсем друго досъдебно производство, както и извадки от
електронни сайтове, които са без доказателствена стойност.
По отношение на искането за разпит, в качеството на свидетел, на А. В.,
доведен от защитата, съдът счита, че същото е недопустимо. Видно е от
самото изявление на адв. Л., че се иска разпитването му за обстоятелства,
които засягат съществото на обвинението, а както е известно и на самата
защита, в настоящото производство, което е такова по инцидентен съдебен
контрол на мярката за неотклонение, доказателства по обвинението не се
събират, за да не се заобикаля установеният в НПК процесуален ред, уреждащ
компетентните органи, които извършват това, а именно органите на
досъдебното производство. Предвид горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за разпит на А. В. В., в
качеството на свидетел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за приобщаване, като
писмени доказателства по делото, на постановление от 24.02.2024 г. на СГП,
постановление за привличане на обвиняем от 13.12.2024 г. на Л. Й. С. и
извадки от електронни сайтове.
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства - искане от А. В. В.
от 01.10.2025 г., отправено до СГП и КПК, отказ за образуване на досъдебно
производство от 20.08.2025 г. по прокурорска преписка № 11057/2025 г. на РП
– Варна, както и две искания на адв. Л. до СГП и КПК за разпит на свидетели
от 26.09.2025 г.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото, така представените нови три
тома – номера 48, 49 и 50 от досъдебно производство, представени от
прокуратурата.
ПРОКУРОРИТЕ (поотделно): Нямаме други искания.
ЗАЩИТАТА (поотделно): Нямаме други искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Нямам други искания.
СЪДЪТ, предвид становището на страните, което съвпада със
служебната му преценка, че делото е изяснено, намира, че следва да бъде
обявено за приключено събирането на доказателствата и да се пристъпи към
съдебни прения, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
8
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, последните две седмици
наблюдаваме нов подход от страна на обвинението, а именно приобщаване в
точно определени и конкретно избрани моменти, показания на свидетели с
т.нар. скрита самоличност или анонимни свидетели. Защитата остава с
впечатление, че някъде има банка с такива свидетели, които внимателно и с
интерес следят настоящото производство. Те много внимателно следят кога се
насрочват заседанията по гледане на мерките за неотклонение и ден преди
това някак си се транспортират до гр. София и дават точните и конкретни
показания. Казвам конкретни, въпреки това, че те не са такива. Тези
анонимни свидетели, твърдят случки и срещи на неопределени дати през
миналата година, на неопределени места, за срещи с лица, различни от нашия
подзащитен и тези всички свидетели са останали с впечатление, че г-н К. има
отношение към евентуална някаква престъпна дейност. Техните впечатления
са развити по най-различен начин.
Единият свидетел е останал с такова впечатление, тъй като след като му
е искана евентуално неполагаща му се по закон сума, е било посочено с пръст
нагоре към тавана. Според него, това значело, че видите ли горе, там на
тавана, това значело, че се отнася за г-н К.. Другият свидетел останал с
впечатление, че нашият подзащитен има касателство към вменената му
престъпна деятелност, тъй като му било заявено, че без негово знание това
нямало как да се случи. Доколкото все още наказателната отговорност е лична,
този проблем е разрешен от обвинението, предявявайки и обвинявайки нашия
подзащитен за участие в организирана престъпна група, където отговорността
е обща и неопределена. Няма да губя времето на съда, доколко е налице
обоснованото предположение, тъй като за защитата, включително за г-н К. е
изключително трудно, да не кажа невъзможно да посочи аргументи против
показания от типа на – някога, някъде, някой друг. Особено, ако тези
показания са дадени от анонимен свидетел. Убеден съм, че за разлика от СГС,
на настоящия състав му е направило впечатление, че под разпита на този
анонимен свидетел под № 3АС30, той всъщност не е предявен съгласно
разпоредбата на ал. 2 на чл. 141, т.е. преди този разпит, включително и
настоящия да се приложи към ЧНД, той трябва да бъде предявен на защитата,
включително и на обвиняемия. Разбира се според държавното обвинение, това
е дребен процесуален пропуск. Доколкото СГС се позова и отказа да измени
мярката за неотклонение, въз основа и на показанията на този свидетел, само
това е достатъчно, за да отмените обжалваното определение.
Уважаеми апелативни съдии, безспорно за целите на настоящото
производство е необходимо единствено да са налични съмнения или
предположения, или догадки, но искам да направите един внимателен анализ
на свидетелските показания и да се убедите, че нито един от тези свидетели,
тоест всеки един от тези свидетели е заинтересован лично и пряко. Всякакви
П., Т., Б. и т.н., по един или друг начин са пропуснали ползи или са претърпели
някакви други щети.
9
Само ще посоча свидетелката Б. Я., просто не мога да я подмина. Тя е
дългогодишен служител в община Варна. Тя е ръководител на един, печално
известен за варненци проект за интегриран градски транспорт, за който бяха
изхарчени около 90 милиона лева. Питайте всеки един варненец, дали този
градски транспорт е интегриран, дали варненци са доволни от този проект и
тази жена в продължение на години наред е вземала допълнително
възнаграждение като ръководител на този проект. След встъпването на г-н К.
като кмет на община Варна, тази жена е отстранена от този проект, тя е
уволнена и срещу нея е подаден сигнал лично от г-н К. до прокуратурата за
извършени длъжностни престъпления, естествено прокуратурата не е открила
такива, макар да е открила някакви административни нарушения. И тази жена,
тя се приема за абсолютно безпристрастен свидетел.
С пълна сила това важи и по отношение на всеки един от останалите
свидетели. Няма да навлизам в подробности, доколко свидетелят Т. Г., ако не
се лъжа, не са изпълнени неговите желания и щения, просто един булевард да
бъде преместен няколко метра по-надолу към морето, за да си построи една
по-голяма сграда и след като това не се е случило, той е намерил пристан в
КПК, като поредния свидетел.
Този вид свидетели не следва ли да наведе съмнение относно това
производство, не следва ли тази тяхна обвързаност и заинтересованост да се
отчита точно в обратната посока относно липсата на каквото и да било
предположение, включително и обосновано такова.
По отношение на опасността, нашият подзащитен да извърши друго
престъпление. Обжалваното определение на СГС между другото, в тази
посока е изключително пестеливо. Само за сведение на съда и останалите
участници в производството, доколко мотивът на СГС, е, че г-н К. все още
изпълнява длъжността на кмет. От една страна съдия Р., твърди, че това в
никакъв случай не следва да се тълкува в негова вреда, същевременно тя
прави точно това. Тя твърди, че продължавайки и бидейки кмет, г-н К. би
извършил престъпление. Какво престъпление би извършил г-н К. ако е с
мярка "домашен арест", престъпление против собствеността, против
личността, против правата на гражданите, какво престъпление не би
извършил, ако той е държан в ареста, а какво престъпление би извършил, ако е
с мярка за неотклонение "домашен арест"? Може би ще влияе на свидетели.
По какъв начин? Тези твърдения трябва да имат конкретика, трябва все пак да
бъдат обосновани по някакъв начин. Никой от нас не може да гарантира, че
дори присъстващите за в бъдеще няма да извършат нещо, което би могло да
бъде възприето като престъпно такова.
Към настоящия момент ще напомня, че г-н К. все още изпълнява
длъжността на кмет, тоест към момента, той има достъп до документацията на
общината, изпълнява служебните си задължения. Мотивът на СГС е, че той
имал достъп до архива и до документооборота. Само ще обърна внимание, че
всички документи в община Варна, са и на дигитален носител, те се входират в
10
деловодната система и всяко едно лице има достъп до тях. Ако има такива
писмени доказателства, които са необходими на обвинението да обоснове
тезата си, защо не са изискани до настоящия момент, кога ще бъдат изискани?
Вие виждате, че това обвинение се крепи само и единствено на свидетелски
показания. Няма документи в подкрепа на обвинителната теза, няма
веществени доказателства. Някога си, някой си, бил поискал, но не му били
дали. Продължавайки в тази насока, аз не виждам това досъдебно
производство, кога може да приключи. Всеки месец се появява някой свидетел
и се сеща за някаква случка през миналата година. Между другото започва да
се чувства и застрашен, и му е осигурена защита. От кого му е осигурена тази
защита, от кого се страхува? От г-н К., който е в ареста! На всички ни е ясно,
че така не се прави, че така не се води разследване.
Уважаеми апелативни съдии, ние апелираме да измените мярката за
неотклонение в "домашен арест", не на кмета К., а на човека Б.. Апелираме
вие да върнете това лице при 4-месечната му дъщеря, при 2-годишния му син,
при съпругата му, при майка му и баща му, при всички хора, които го обичат и
всеки един ден изживяват заедно с него този буквално „ад“. Защото, много
добре знаете, че тази мярка за неотклонение "задържане под стража", по
своята същност, тя представлява едно мъчение, както психическо, така и
физическо. Мярката за неотклонение "домашен арест" също може да изпълни
целите, предвидени в НПК. Тя също е достатъчно рестриктна, единствената
разлика е, че подзащитният ни ще бъде при своите близки. Предвид
изложеното, моля за вашето определение.
АДВ. Л.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще се разгранича малко от
колегата В., защитата наистина е докарана до положение, като твърди, че няма
престъпление да иска „домашен арест“ и както беше казал един съдия
навремето: „Да се радваш, че няма доказателства, че ще те осъдя условно,
защото иначе щеше да лежиш в затвора“. Аз ви моля да измените мярката не
просто на Б. К., а на кмета на гр. Варна, защото съдът, в случая прокуратурата
на първо място, а след това и съдът, се използва като средство за подмяна на
вота, тъй като е ясно нормативно, че при един определен период от време и
след изчерпване на отпуск, и при създаване на други проблеми по
упражняване на кметските правомощия, които не са ограничени при условията
на арест, г-н К. може да бъде отстранен и е ясно за всеки гражданин, че това е
крайната цел на това производство. И това е така, защото няма друг кмет,
който да е задържан на базата на такива доказателства и да е бил задържан,
освен кмета на гр. Варна и един заместник-кмет на гр. София, като тук ще
кажа в началото, ще го кажа и по-нататък мисля, че съдът, който би следвало
да прилага закона, го прилага различно, защото кметът на гр. Варна се
задържа, защото е кмет, а заместник- кмета на гр. София, който е напуснал
този пост още преди да бъде привлечен като обвиняем, се задържа въпреки
всичко. Така, че за еднакво прилагане на закона, въобще не може да говорим.
11
В случая контролът на съда върху ДП, включително и върху мерките, е
предназначен да коригира прокуратурата изхождайки, именно от положението
и на господар на процеса, който може да си прави каквото си иска. Може да
изпълнява задълженията си по закон да разследва обективно, може и да не ги
изпълнява. Може да работи, може и да не работи. Може да си прави каквото
си иска, може да злоупотребява с правомощия, както прави и в случая и съдът
именно следва да бъде изключително критичен към тези действия на
прокуратурата, и не да бъде благосклонен, защото видите ли те били господар
на процеса, а да се занимае със защита на правата на гражданите, защото
именно това е смисъла на съдебния контрол. Той затова е въведен и за това
мярката се контролира от съда и се отмени правото на прокурора еднолично
да я взима. Произнасянията до момента на съда, всъщност представляват един
печат върху волята на прокурора, тъй като критичен подход не се прилага. В
момента, а се търси непрекъснато някакво оправдание на част от доводите на
защитата, голяма част от тях не се и обсъждат. В момента ние сме в края на 11-
ти месец от това производство и прокуратурата твърди, че все още имало
много да разследва, а както е посочил състав на САС по ВЧНД № 1239/2025 г.,
разследването по това дело тече изключително хаотично и неориентирано към
конкретните обвинения и това е така и ние ще го обосновем.
От друга страна, прокуратурата не събира доказателства, дори които
защитата й предоставя, например доказателствата пред вас липсват за
постановленията за Б. Я., за образувано производство, за констатирани
административни нарушения от самата П., извършени от тази свидетелка във
връзка с възложения й проект за интегриране на градска мобилност, а през
цялото време се настоява на това как тя установява обвинението. Тези
доказателства, които защитата представя пред съда, в последствие
прокуратурата дори не се интересува от тях, а съдът също междувпрочем ги
подминава, така че създава едно усещане на защитата, че в голяма част от
производството не е и участвал. Представят се някакви доказателства в
съдебните заседания основно, защото между заседанията мисля, че има 2-3
тома, в които няма нищо съществено по обвинението, а днес се представя този
том с някакви искания за документи от община Варна, които не е ясно в каква
връзка са, нито са изискани, нито са направени, тъй като, както ще се
обоснова по-долу, съдът преценявайки мярката, е обвързан от обвинението
такова каквото е формулирано от прокурора и същевременно се прави
недопустим опит да се внуши извършване на престъпление, за каквото
междувпрочем няма обвинение, с разпит на инспектор от КПК, какво той е
установил като е слушал специални разузнавателни средства. Това е вторично
доказателство, което не е допустимо както е известно, надявам се и на
прокуратурата, надявам се и съдът да го потвърди, което е недопустимо,
когато са налице първични, но то установява, свидетелят е разпитан вчера и
той е разпитан само заради мярката и ние сме свидетели, че преди всяка мярка
се разпитва някой свидетел, който да каже нещо. Така, че това установява
напълно недобросъвестния подход при разследването. На единадесетия месец
12
да се твърди, че тепърва ще се изискват документи, нещо ще се разпитва, че
делото било изключително сложно, при положение, че ей сега ще влезе в сила
и законът според който над 12 месеца се разрешава продължаване на срока,
само при изключителна необходимост, е крайно несериозно. Но, това е
възможно, защото съдът толерира този подход на прокуратурата.
Всъщност делото изцяло се води под диктата на КПК, това се установява
и от документите, които ви представихме. Не се разпитват свидетели, които
защитата иска, не се приобщават доказателства, които биха опровергали тези,
на които прокуратурата се позовава и това е класическата злоупотреба с
право, за да се увреди обвиняемият, като с това се обосновава задържането.
Всякога сме твърдели, че делото има политически характер, имайки
предвид, че политическият характер на едно производство, се установява по
юридически критерии и тези критерии в случая са налице, като използване на
делото като камуфлаж на политическа репресия, съответства изцяло
развитието му на критериите, които са например по делото „Кавала“, по
делото на М. Т. срещу България, и много други, по които Европейският съд се
е произнасял.
Съдът досега, във връзка с оплакванията за дейността на прокуратурата,
при последното произнасяне, междувпрочем на съдия от СНС, която има
много активно участие в борбата срещу закриването му в Народното
събрание, с изказвания срещу представители на ПП „Продължаваме
промяната“, позовавам се на това, тъй като това е обществено достъпно, та
съдията казва, че няма да обсъжда показанията на свидетелите, за да не бъдела
пристрастна, като по същество се предоверява на обвинителната теза
цитирайки някакви имена, без да ги обсъди по същество.
Този подход, както и отказа ви да бъде разпитан свидетелят А. В. и
толерирането на това, че прокуратурата си събира каквито си иска
доказателства, а съдът не подхожда критично към тях в светлИ.та й на
рамката, установява нееднаквото третиране на страните в настоящото
производство и накърняване на правото на обвиняемия на защита, тъй като от
една страна се приема, че само прокуратурата решава какво да си събира, от
друга страна понеже тя си събира само каквото си иска, без да изпълнява
задълженията си по Закон, се утежнява положението на нашия клиент.
Основното ни оплакване, което сме поддържали, поддържаме и сега, че
нашият подзащитен е задържан при липса на обосновано предположение за
извършените престъпления, за които е обвинен и при липса на доказана
опасност от извършване на престъпление, а определението е постановено от
некомпетентен съд, като цялото ДП се води от коригира прокуратура.
Не са налице основанията на чл. 35, ал. 4 от НПК, тъй като по делото
няма лице с имунитет. СГС е приел, че СГП е компетентна, защото нея я били
уведомили от КПК, за проведено първо действие по разследването за
престъпление по чл. 304б, с участие на лице с имунитет. И заради това писмо
на един инспектор, делото се разглежда от СГП и респективно се обосновава
13
компетентност на СГС. В случая е налице флагрантна злоупотреба с право,
най-малкото защото вече 11 месеца такова лице с имунитет – няма. СГП е
приела да наблюдава това производство, без да провери верността на
твърдението на КПК, за това твърдим, че под нейния диктат се води цялото
производство, без да провери твърденията в това писмо, без да прецени дали
има наистина такова лице с имунитет в доказателствата по делото, а не в
писмото, което е само един процесуален съпровождащ документ към
извършеното първо действие по разследването, като всъщност прокуратурата
ако прилагаше правилно закона, следваше да установи още тогава, че след
като такова лице с имунитет е неизвестно, не може да се разбере дали има
въобще такъв народен представител в това си качество извършил
престъпление и да откаже воденето на това производство, да го върне, било да
разпореди проверка на данните.
Е, както казах вече 11 месеца депутат няма. Но съществено е и друго, и
това е поредното доказателство за злоупотреба с право. След като в писмото
от 19 ноември се казва, че има данни за депутат, който е искал подкуп,
извършил престъпление по чл. 304б, без да е налице никакво изменение на
фактите, без да са събрани и други доказателства, извън показанията на П. Д.,
когато се повдига обвинението депутатът се прехвърля от подкупа вече към
ОПГ. А в подкупа се включват някакви неизвестни лица. Това е без никаква
доказателствена обезпеченост и установява явната недобросъвестност на
органите на ДП, както при самото образуване на делото по реда на чл. 212, ал.
2 НПК, така и впоследствие при повдигането на обвинение. Съществено е да
се посочи, че нито към момента на образуване на делото, нито до настоящия
момент, има какъвто и да е било, няма нито един факт, който да установява, че
лице с имунитет, което е назовано от свидетелката П. Д., а в последващ разпит
– А. В., е искал подкуп - първо и второ, е участвал в някаква престъпна група.
ВКС е имал повод да се произнесе по значението на компетентността на
прокурора, тъй като в случая ние твърдим липса на компетентност, като е
казал например в Решение № 115/2013 г. по наказателно дело № 50, че съдът
всякога контролира и е длъжен да контролира, както своята компетентност,
така и компетентността на прокурора. Това нещо съдът досега е отказал да го
извърши, като в това решение, което цитирах, включително съдът казва, че
когато прокурорът е внесъл обвинител акт в нарушение на правилата на
подсъдността, съдебното производство трябва да бъде незабавно прекратено.
Възражението се прави за липса на компетентност, както на СГП, така и на
СГС, защото въпросът за компетентността на един орган в правосъдието е
въпрос за водене на делото в съответствие със закона и от съд установен със
закон. Това е записано още в учебника на С. П. по наказателен процес, в което
се казва, че всеки подсъдим има право делото му да се гледа от законния съд и
когато друг съд си присвои това право, никакви съображения не могат да
придадат законност на присъдата. В учебника е цитирана практика още от
1952 г. и тя е неизменна и до момента.
Правото делото да се гледа от съд в съответствие със закона, е
14
гарантирано и в чл. 6 от ЕКПЧ. Подобна практика за компетентния съд, за
функционално компетентния, се съдържа изрично в едно, който установихме с
удоволствие, издание на НИП за ръководство на наказателния съдебен състав
в производството пред първата инстанция, където са цитирани множество
решения, именно във връзка със задължението на съда да контролира, както
компетентността на прокурора, така и собствената си компетентност. И с оглед
вашето произнасяне за това, че ние не можем да правим отвод, защото би
следвало да не може да си избираме съд, ние твърдим, че и прокуратурата не
може да си избира съд. А в случая прави това, и това нещо се толерира от
съда. Както прокуратурата, така и СГС няма право да разглежда това дело. В
Определението на СГС, което проверявате, този въпрос изцяло е подменен,
като се казва, че всичко е наред, тъй като писмото е изпратено от КПК до
СГП, а пък след като е СГП, то очевидно е СГС. Това нещо не е вярно, защото
както казах, съдът не е обвързан в никой случай, надявам се, че не е обвързван
от това, което твърди прокурорът по отношение на компетентността, а както е
посочено и в монографията на проф. Ч., ДП по НПК, лист 273 местно и
функционално компетентен по чл. 64 и по чл. 65 е съответния
първоинстанционен съд, което се определя с оглед правилата на местната и
родовата подсъдност, а не на съответния на прокуратурата съд, като е
цитирано изрично и определение № 110/2010г. на III, НО. Тоест, дори
позоваването на това, че видите ли делото се гледа от СГП, не може да
обоснове компетентност на СГС. Още при първото разглеждане на въпроса с
мярката за неотклонение, е направено възражение за нарушаване на
подсъдността по чл. 35, ал. 4, тъй като по делото няма привлечено лице с
имунитет, а вписването в постановлението, което се мени, както казах - ту е в
подкуп, ту е група, това се прави единствено и само за злоупотреба с правото,
то е ясно. Най–малкото, защото за 11 месеца можеше да намерят депутата, или
пък да установят какво престъпление е извършил. Та вписването на някакъв
неизвестен депутат не може да промени подсъдността, като това действие и на
прокурора, и на Комисията, е при грубо нарушение на закона. Представихме
постановлението на Районна прокуратура – Варна, че няма данни за
нарушаване, представяме го, защото на нас никой не ни обръща внимание,
като казваме, че няма факти, всички казват, ами СГП го е казала. Ето Районна
прокуратура – Варна казва, че няма факти.
Същественото обаче е, че в първия разпит послужил като основание за
образуването, въобще не се споменава да е искан подкуп от народен
представител. Но важното е - не може да има неизвестен депутат. Няма такъв
депутат. Това е ясно и по закон, и по житейска логика. В този смисъл има и
произнасяне на съдия от СГС, по същото дело от месец януари 2025 година. И
е непълно неприложима аналогията с неизвестния извършител, защото
наличието на обвинение срещу депутат е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за функционалната компетентност на СГС и СГП.
Това трябва да е доказано положително по делото, докато неизвестният
извършител, може и да не бъде установен, стига да не се твърди, както веднъж
15
прокуратурата беше повдигнала едно обвинение, то малко сходно с това
срещу неизвестен извършител убил брат си. Така, че може да има неизвестен
извършител, но след като е неизвестен, не може да се твърди, че той например
притежава някакви лични качества, които да обосноват промяна на
квалификацията, например майка, дете, син, баща, нито да обосноват
компетентност на съда, когато поради лично качество на дееца, се променя
родовата, местната или функционалната най-често компетентност.
Отново в издадено от НИП ръководство на прокурора, книга 1, стр. 297,
е публикуван текст на прокурор Д. П. – „процесуални действия по отношение
на лица с имунитет“. Цитирам го, защото тук представител на прокуратурата
е изложил виждането какво трябва да правят прокурорите, какво са ги учили,
така че това напълно съвпада с разбирането на защитата и е абсолютно неясно
защо прокурорът не го прави това сега и защо и съдът не го прави. Тук се
посочва, че тъй като по чл. 35, ал. 4 НПК свързва качеството на дееца с
момента на извършване на деянието, всякога е много важно да се установи
качеството на депутат именно към момента на извършване на деянието. И
това установява, че не може да има неизвестен депутат, защото това
неизвестно лице ние не знаем бил ли е депутат, или не е, след като не знаем
кой е. А след като не знаем дали е бил депутат към момента на извършване на
деянието, понеже не знаем кой е, не може да се обосновава компетентността
по чл. 35, ал. 4 от НПК.
В този смисъл са цитирани и множество актове на ВКС, а именно
Определение - те са всичките по спорове за подсъдност, определение №
18/2016г. по ЧНД № 95/2016г. на ВКС, 3-то наказателно, № 93/2016 г. по ЧНД
№ 852/2016 г. на ВКС, 2-ро наказателно, Определение № 70/2016 г. по НЧД №
612/2016 г. на 2-ро наказателно, № 15/2018 г. по ЧНД № 2 /2018 г. на 2-ро.
Също така, не в това ръководство, а в сборника Практика на ВКС 2006/2021г.
на издателство СИБИ от 2022 г., са цитирани и Определения № 80/2014 г. по
НЧД № 644/2017 г. на 2-ро, № 96/2017 г. по ЧНД № 738/2017 г. на 2-ро и
много други. Тези определения са постановявани в моменти, когато са
повдигани обвинения срещу лица с имунитет във връзка с деяния, които са
извършени от тях преди да придобият това качество и е поставен въпросът
дали е компетентен да бъдат разглеждани от СГС или от друг съд и всякога е
постановявано, след като се изследва какво е било лицето към момента на
извършване на деянието, а че към момента на искането, защото това са
искания за сваляне на имунитети, които са били успешни, дали е било
конкретното лице към момента на конкретното деяние, дали е било депутат, за
да се прецени подсъдността. Следователно след като не се знае кое е лицето,
което е извършило престъплението, не може да се твърди, че то е лице с
имунитет, към момента на извършване на деянието, респективно да се
обосновава компетентност по чл. 35, ал. 4. Всичко друго е извращаване на
правото и на закона и допускане на прокуратурата без основание да си избира,
първо, тя да си избира делата, които да наблюдава и второ, да си избира съдът,
който да ги гледа. Въпреки, че това може да се избегне, ако съдът упражни
16
контрол върху собствената си компетентност.
И тук стои въпросът, не дали, както каза един от съставите на съда, че не
можел са контролира П.та какво прави. Да, вие не можете да кажете на
прокуратурата „Върни това дело на друга прокуратура“, но може да кажете, че
вие не сте компетентни, вие сте длъжни да контролирате своята
компетентност и да констатирате дали има основание да разглеждате това
дело, тъй като както казах, вас не ви обвързва това, че СГП е разследвала,
разследва това производство.
Така, че след като е безспорно, че няма извършител по делото с
имунитет, очевидно този съд е некомпетентен да се произнася по мерките за
неотклонение на нашия подзащитен. Производството пред вас следва да се
прекрати и делото да се изпрати на компетентния съд, а именно Окръжен съд
– Варна.
Независимо от това възражение, се поддържа и възражението за липса
на обосновано предположение и по двете обвинения срещу нашия
подзащитен, така както са повдигнати. И аз ви моля, когато се обсъжда
обоснованото подозрение, да се обсъжда именно в рамките на повдигнатите
обвинения, а не в рамките на някаква оценка на харесване или нехаресване,
преценка на практики в община Варна и прочее, и прочее.
Именно поради отказа на съда и първоинстанционния съд да се
произнесе конкретно за обосновано предположение по обвиненията, които са
повдигнати, аз ще си позволя да ги припомня.
Първото обвинение е, че за периода от неустановена дата на месец юли
2024 г. до 19.11.2024 г., на територията на гр. Варна, нашият подзащитен е
участвал в ОПГ с Й. К., Н. С., И. М., по отношение, на когото още в
процедурата по чл. 64, съдът прие, че не е налице обоснованото
предположение да е участвал в престъплението и едно лице с имунитет, като
цел на групата е била да върши престъпления по чл. 301, чл. 304б, чл. 282, чл.
253. Сега, това, че тези текстове на закона са вписани просто ей така, е ясно.
Не става дума за какво пране на пари, подкупите са вписани всички текстове,
ви обръщам внимание, включително взимане и даване на подкуп, тоест те са
образували група, ем да взимат, ем да дават, но това е упражняване на това
безконтролно правомощие на прокуратурата да повдига обвинения
независимо от фактите, фактическо упражняване на такава дейност, не че има
правомощия по закон. Трябва да се отбележи, че всъщност, първоначално на
09 юли, когато бяха повдигнати първите обвинения, прокуратурата не беше
повдигнала обвинение за група с участие на народен представител, на лице с
имунитет и поради обсъждане, което се направи публично, много въпроси
възникнаха по медиите, лица се изказваха, десет минути преди делото да се
внесе за разглеждане по чл. 64 от първоинстанционния съд, изведнъж се
сетиха и сложиха депутата в групата. Както казах, тук дойде промяната в
групата, той беше преди за подкупа, но тогава го сложиха в групата, смятам,
че тогава в бързината нещо не се усетиха. Та го сложиха, за да се направи
17
формално неоснователно възражението. Но този подход установява именно
основателност на нашето възражение, защото такова прибързано,
несъобразено с никакви доказателства повдигане на обвинение, само
установява, че в случая има превратно упражняване на права.
Та, това е първото обвинение. Значи става дума за група от юли до
ноември 2024 г., с конкретно посочен персонален състав. И това е кръгът в
рамките, на който вие можете да обсъждате наличието на обосновано
предположение и това е много съществено обсъждайки и мярката, защото
обвинението е за група, която не съществува от една година.
Второто обвинение е за това, че през месец август – средата мисля на
август, нашият подзащитен, заедно с Й., като съизвършител с Й. К., Н. С. и
други неустановени лица, поискал облага, сума, която не му се следва – 15%
без ДДС от стойността на конкретна обществена поръчка, за да упражни
влияние върху вземане на решение от длъжностното лице. И отново обръщам
вниманието ви и моля да го имате предвид, че обвинението е за един поискан,
еднократно подкуп, за извършване на конкретно действие и то от лицата Б. К.,
Й. К., Н. С. и други неустановени.
Тук трябва да се посочи, че свидетелката П. Д., никога не е твърдяла, че
кметът й е искал подкуп, нито че й е искал подкуп от други неустановени лица
на тази неустановена, това еднократно действие.
Цитирам обвиненията, защото преценката за наличие на обосновано
подозрение следва да се извърши именно и само, с оглед конкретните
обвинения по време, място и начин на извършване така, както са формулирани
от прокурора. И следва да се обсъждат само доказателства, които установяват
факти във връзка с тези две обвинения - искан подкуп в средата на август
месец и група, която е съществувала от юли до ноември 2024 година.
СГС в противоречие с основни принципи на наказателния процес,
приема наличие на някакво обосновано подозрение за някакви факти, за които
няма обвинение, а по този начин, освен че навлиза в обвинителната функция,
прави и защитата невъзможна, защото защитата не знае какво ще му хрумне
на съда при съответното произнасяне. Между впрочем, по обоснованото
предположение различните състави приемат различни неща, но никой не
обсъжда доказателствата във връзка с конкретните обвинения, които са
предявени от прокурора.
Така според първоинстанционния съд, обоснованото подозрение било
налице - не е ясно за кое, според показанията на П. Д., Б. Я., М. А., Н. И. и
анонимния свидетел.
Съдът казва: „Всички те дават много точно конкретика за искани
проценти от лица във връзка с аналогични процедури“, кои са аналогичните
процедури не е ясно, тъй като обвинение за процедура няма по отношение на
нашия подзащитен. Има обвинение, че парите са искани, за да се окаже
влияние, но по делото са разпитани свидетели, че влияние не е оказвано, както
в процесната процедура, а прокурорът не е повдигнал обвинение за
18
нарушение при процедурата, а че няма такива нарушения по процедурата е
установено от всички компетентни инстанции, както от КЗК, така и от ВКС. И
съдът продължава – „при които решаването на въпроса в положителна насока
за лицата, е било обвързано с предоставяне на конкретни материални облаги
за длъжностни лица от община Варна и конкретно за кмета К.“. Свидетелите
разказват за обвързаност на обвиняемия и другите обвиняеми, или свързани
лица, които и да са те, за механизма на взаимодействие между тях, както и по
принцип за механизмите за осъществяване на влияние от и спрямо кмета на
община Варна, за начина на вземане на определени решения и в община
Варна.
Можело да се изведе от показанията, тук са изброени свидетелите – К.,
Д., М., А., К., Ш., Д. Н. е цитирана два пъти, един път по средата, след това в
края на пасажа К., Д., Р., които разказвали за механизма за протичане на
процедурите в Общината.
На първо място, тези свидетелки за механизма на процедурите, не
установяват абсолютно никакво нарушение, те нямат и времева обвързаност с
обвинението за ОПГ и с фактите за действие на лицата, които са посочени в
тази група - четиримата обвиняеми, неизвестните лица и народния
представител.
Неясни са напълно мотивите във връзка с механизми, процедури и
прочее, тъй като такова обвинение няма, а то няма никаква времева
обвързаност с обвинението по чл. 321.
Много се акцентира в определението, на показанията на Б. Я. А., която
много конкретно разказвала за срещи с ръководството. Тук искам да обърна
вниманието ви, но тъй като много се позовават на тази свидетелка Б. А. и с
оглед на оплакването за липса на мотиви в определението, ви моля да не
подминавате с лека ръка това, което казва тази свидетелка, както правят
всички до сега, защото те казват, че свидетелката много подробно описва, как
са се срещали, къде се вписвали парите, какво ставало, само че тази
свидетелка и пише – „тя знае как става“. Само, че тази свидетелка казва:
„Разказвано ми е от служители в община Варна“. Тоест, свидетелката
свидетелства по слух, което е недопустимо в наказателното производство. Но
досега всички състави отказваха да обсъдят това нещо, което е абсолютно
безспорно и в практиката на всички съдилища в Република България,
доколкото ми е известно, както и в практиката на ВКС. Това е така, защото
свидетелстването по слух не може да бъде проверено. Свидетелката може да
казва вярно, че нещо й е разказвано, но първоизточникът на тези показания, не
може да бъде разпитан, тъй като тя не го установява, за да бъде проверено
дали той й е казал истината. При това положение да се извежда наличие на
обосновано предположение от свидетелстване по слух, е очевидно действие в
нарушение на закона и при неспазване на основни процесуални принципи.
Както казах, актът на СГС е постановен при липса на мотиви.
Нито един от цитираните свидетели, които са изброени в двете части на
19
определението, не установяват факти за участие на Б. К. в ОПГ, с Н. С., Й. К.,
И. М. и неизвестен депутат. Няма нито едно такова показание.
Другото обвинение за поискан, но не получен подкуп, който да е
поискан от Б. К. заедно с Н. С., Й. К. и неизвестни лица, отношение към това
обвинение, няма нито един от цитираните свидетелите. Показанията за това,
че е искан подкуп дава само П. Д. и както прие още в едно от първите
произнасяния по мерките, състав на САС, прие по отношение на К., че няма
обосновано предположение за искан подкуп през средата на месец август на
2024 г., и можело да се изведе, че той бил знаел, че другите искат. Както
защитата е обосновавала, знанието, че някой върши престъпление, не
установява извършено от него, още по-малко такова, което да може да се
обсъжда в рамките на процедура по искане за задържане.
Защитата твърди, че не могат да се излагат такива мотиви, каквито е
изложил първоинстанционния съд, защото те нямат никаква връзка с
обвинението, което е предявено на нашия подзащитен.
Съдът трябва да прецени наличието на обосновано предположение,
респективно съставомерността на деянието, като съпостави фактическите
признаци на деянието, което е очертано в постановлението със законовите
признаци и с доказателствата, които са събрани по делото по конкретното
обвинение.
Съдът не може да приеме наличие на някакво обосновано
предположение за някаква дейност, за някакъв механизъм, за някакви
процедури, защото най-малкото това няма отношение към престъплението по
чл. 321, защото би могло да обоснове вторичното престъпление, а такова
обвинение и няма. Не може да се твърди обосноваване на подозрението с
някакви факти за получени облаги в процедури по обществени поръчки и
прочее, тъй като по този начин, обсъждайки обосновано предположение, за да
се постанови задържане за факти, които прокурорът не е инкриминирал с
предявяване на обвинение, съдът рязко навлиза в обвинителната функция.
Мярката за неотклонение е в зависимост само от повдигнатото
обвинение и от нищо друго. Затова се казва, че не може да се вземе мярка за
неотклонение ако обвинението не е тежко, затова съдът е длъжен да прецени
именно повдигнатото обвинение, тъй като съдът не може да надхвърля
обвинителната дейност в нито един етап на своята процесуална дейност.
Защото наказателният съд е орган, който не може по дефиниция да се
самосезира. Той е оторизиран да се произнася единствено и само в пределите
на обвинението повдигнато срещу обвиняемия, за определено престъпление.
Може да го отхвърли като оправдае, може да смекчи отговорността и да го
осъди за по-леко, но не може да обсъжда факти и да обсъжда обвинение, което
не е предявено от прокурора.
Това изцяло важи в производството по чл. 65, тъй като съдът проверява
наличието дали обвиняемият е извършил престъплението, за което го е
обвинил прокурорът, а не за някакви пороци в цялостната му дейност, която
20
тепърва може би ще се разследва. Не може да се обсъжда наличието на
престъпление или опасност от извършване на такова, въз основа на факти,
които не са обявени за престъпни. Въз основа на разпоредбите на НПК
обвинението формулирано от прокурора, определя фактическите и правни
рамки на делото. Извън тях не може да се излиза, а излизането води до
нарушение на чл. 6, т. 3, б. с и б. д от ЕКПЧ. В случая съдът е направил точно
това.
Затова, че съдът се произнася когато се преценява обоснованото
подозрение, се преценява само въз основа на обвинението, така както е
формулирано от прокурора, може да се изведат изрични аргументи, въпреки,
че според мен това е напълно ясно, но и от ТР № 1 от 2002 г. по наказателно
дело № 1 от 2002 г. на ОС на НК на ВКС, което е във връзка с мерките за
неотклонение по 152 и пише: „Съдът взема мярка за неотклонение „задържане
под стража“, когато от данните по делото може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е
обвинен и са налице предпоставките по 152“.
Обемът на данните по делото, от които се извежда обоснованото
предположение, е сходен, казва Върховният съд, с доказателствената основа
необходима за повдигане на обвинение по чл. 207, ал.1 НПК. И независимо от
разликата в редакцията на двата текста, те не се отличават съществено, защото
и в двата случая се иска изграждане на вътрешното убеждение на съответните
органи, че определено лице е извършило конкретно престъпление, като се
продължава, че тежестта на доказване тежи на органите на ДП и те трябва да
бъдат контролирани от съда.
Същото разбиране за преценката, която се върши при ограничаване на
правата на обвиняемото лице, е изложена и в ТР № 2 от 2012 г. във връзка с
допускането на обезпечение в хода на наказателното производство. Там
Върховният съд казва, че се допускат обезпечения, когато са събрани
доказателства, че обвинението е обосновано, че обезпечаването е за конкретни
наказания по съответния текст, за който е повдигнато обвинението и ако
лицето бъде признато за виновно за извършено престъпление, му бъде
наложено предвиденото за това престъпление наказание.
Върховният съд казва, че по наказателния закон е недопустимо
обезпечаване на бъдещо обвинение. Това е във връзка с обсъждането на
множество факти, които са извън обвинението, което е повдигнато от
прокурора по това дело. И продължава: „Да се приеме разбирането, че може
без обвинение да се налага обезпечение“, в случая да се обсъжда обосновано
предположение за някакви престъпни действия, за които няма обвинение,
Върховният съд казва, би се стигнало до драстично противоречие с нормата
на чл. 17, ал. 3 от КРБ и поради това до акт на произвол. Ето защо,
декларираното от прокуратурата предстоящо привличане на обвиняем не е
достатъчно, за да се направи извод за основателност на искането, респективно
за наличието на обосновано предположение, което обуславя налагането на
21
обезпечителна мярка. В случая, тук даже прокуратурата не прави такива
искания за бъдещи обвинения, а съдът, за който ние твърдим, че е пристрастен
и предубеден - първоинстанционният, е изложил собствените си разсъждения,
като е тълкувал обвинителни факти обосновавайки обоснованото
предположение, каквито не са възведени от прокурора. Обсъждането в
процедурата по чл. 65 за данни за някакви престъпления, за механизми, за
схеми, след като за това няма повдигнато обвинение и те не са съпоставени с
конкретното обвинение, ангажира съда с обвинителната функция, накърнява
правото на защита и обезсмисля презумпцията за невиновност. И тук доводи
за никакви работни обвинения, изменения на разследването, още по-малко
начални фази, не могат да имат никакво отношение. Ако е начална фаза,
каквато не е на единадесетия месец, прокуратурата да има грижата да
разследва, да прецени, да събере доказателства и тогава да повдига
обвинение, а не да иска задържане, за да разследва. Не е налице обосновано
предположение в тази връзка за престъплението по чл. 321, тъй като както
казах факти да е извършено такова престъпление от тези лица, които са
описани и в този период, който е предвиден - няма. А тези свидетели, дори да
обсъждаме някаква тяхна дейност, те не установяват неправомерно поведение
на кмета, говорят за другите лица, които са обвиняеми по делото и които са с
други мерки за неотклонение.
Не е налице обосновано предположение за извършено престъпление по
чл. 304 б НК в средата на месец август, тъй като свидетелката Д. не твърди
подкуп да и е искан от кмета и това е констатирано и от САС. И тук нямат
нищо общо показанията на М. А., Д. Д. и прочее, защото те не могат да
установят факти, които не се твърдят от лицето, което заявява, че му е искал
подкуп. Нашият подзащитен няма обвинение за механизми за осъществяване
на влияние и за получен подкуп. И няма данни за нито едно неизвестно лице,
което да е искало подкуп в средата на месец август. Това е ясна проява на
пристрастност на съда към обвинителната теза, липса на непредубеденост,
тъй като съдът беше длъжен, съпоставяйки обвинението с фактите по делото
да установи, че обосновано предположение няма. Съдът е подходил
абсолютно несъответно на закона, той не казва по кои от текстовете има
обосновано предположение, там се приема, че обоснованото предположение е
някакво усещане и виждане какво може да се изведе, такова виждане мисля, че
може да се изведе за всяка държавна институция. Но, при този подход на съда
и на прокуратурата е необходимо да се изложат и допълнителни мотиви във
връзка с обвинението по чл. 304б, тъй като съдът не е изложил конкретни
свои. От разпита на свидетелите - общински служители, се установява, че
влияние в процедурата по обществена поръчка, която П. Д. не успява да
спечели за първи път от 16 години, няма упражнена. В разпита на П. Д. от 19
ноември, името на Б. К. се разказва в края на разказа за срещата с К., като тя
казва: „Аз попитах, дали Б. К. е запознат с това, при което Й. К. ми отговори,
че за момента не знае, но няма как да стане без негово знание.“ Това е
единственото изречение, което включва кмета в някакво нещо в средата на
22
месец август, за което има обвинение и което безспорно не установява, че той
е искал подкуп.
Следващите срещи, които се описват от свидетелката, са вече при
процедура, която е приключила, така, че не могат да имат отношение към
обвинението по чл. 304б, в което се твърди, че е искан подкуп, за да се
упражни влияние върху Комисията, тъй като Комисията в последствие вече
при следващите срещи вече, при които обсъжна П. вече е приключила работа.
Няма да обсъждам нейните показания, в които ту са искани 10 % без ДДС,
след това 15, пък 5 били за Д., пък след това станали за А. В.. Тези показания
са очевидно противоречиви, но както казах, те и не уличават кмета, а пък това,
че прокуратурата им се доверява и гради цялото обвинение в продължение на
8 месеца, без да извърши нищо за проверката им, показва, че делото не се
развива по реда предвиден в закона, че е налице недобросъвестност при
воденето му и злепоставяне с оглед субекта.
По обвинението по чл. 321, съдът не е изложил никакви мотиви за
наличието на обосновано предположение за това престъпление. Нито един
свидетел не установява факти за съществуването на такава ОПГ с тези лица, в
този период. Показанията на П. Д., които единствено обвързват обвиняемите в
едно нещо, нямат никакво отношение към обвинение по чл. 321, защото тя
твърди факти, които се отнасят единствено и само до нейните страдания във
връзка с обществената поръчка, която е спечелила, тоест касае се в
максималния случай ако се приеме, че има престъпление, до престъпление
извършено в съучастие, но не и до съществуване на ОПГ в периода, за който тя
твърди и с участие на лицата и за извършване на престъпленията, пак
обръщам внимание, те не могат да се пренебрегват, тъй като съдът е обвързан
от обвинението, такова каквото е повдигнато от прокурора. Тази свидетелка
не установява ОПГ, а сочи действия, които са извършени срещу нейния
интерес. Съдът е приел наличие на обосновано подозрение на базата, както
казах на непредявени от обвинението факти, за някакви искани проценти от
лица във връзки с други аналогични процедури, без да са налице данни за това
кои процедури, кой ги е искал, има ли нарушение при тях, както и за
процесната процедура се казва в определението на съда, без да има обвинение
за тази процедура, като се казва от съда, че въпросът за положителна насока
било обвързаност предоставяне на конкретни материални облаги за
длъжностни лица и конкретно за кмета Б. К..
Според съда свидетелите много добре, разказвали за механизма и за
вземане на решението и за начина, по който се работело, но всъщност нито
едно от тези лица, които са цитирани, не установява действия, които да са
свързани с искане на подкуп от Б. К.. Няма нито едно доказателство за
допуснато нарушение в процедури по обществени поръчки, като е приел, че
има такива нарушения, защото съдът го приема в мотивите си, съдът за сетен
път е навлязъл в обвинителната функция, накърнявайки правото на защита.
И всъщност, какво казват свидетелите, така грубо посочено и този
23
анонимния последния. Никой не казва, че К. му е искал подкуп. Всички казват
- този ми го иска, каза, че е за К., онзи посочи тавана, друг каза еди какво си.
Аз много се извинявам, Вие не сте ли чували, че вие сте искали подкуп или
някой от ваше име е искал? Това установява ли, че Вие сте извършили
престъпление? А няма ли да си спомним, за един обществен факт от преди
години, ще си позволя да го спомена, понеже главният прокурор тогава се
ангажира лично с изказване, когато един народен представител беше казал, че
е искал един суджук, който бил предназначен за Б. Б.. И тогава главният
прокурор каза, че този суджук не е стигнал до Б. Б. и за това нищо няма да
правим за него.
В случая, се казва, че кметът има нещо общо, защото някакви лица били
казали, че искат пари за него. И за това се държи в ареста. И прокуратурата не
проверява по никакъв начин. И във всички тези процедури, в които се твърди,
че има нарушение, за които няма обвинение, прокуратурата не е изследвала
фактите дали такива има.
При предходно разглеждане на делото ние представихме доказателства,
че единият от свидетелите лъже, който казва, че му е искан подкуп, а пък
главният архитект бил казал, че всичко му е наред. Представихме документ, че
главният архитект не е казал това - протокол, в който е записано изявлението
му. Съдът каза „Ами прокуратурата не е събрала това доказателство и не го е
проверила, поради което аз няма да го ценя“. И какво се получава,
прокуратурата разследва както иска, ние не можем да разследваме, правим
това, което можем, искаме доказателства, нищо не се прави, но човекът стои в
ареста. Това не е законосъобразното развитие на процеса и не е контрол на
съда върху ДП.
Същественият факт е, че нито един от свидетелите, които цитира съдът,
така упоително в постановлението си не установява, че Б. К. му е искал
подкуп, че му е искал нещо, за да му върви процедурата и прочее, и прочее.
Включително и П. Д. не говори за проблеми в нейната процедура по
обществената поръчка, за която съдът казва „процесната обществена
поръчка“. Тази процедура няма оплакване от нея, че е минала в нарушение на
закона, че са допуснати някакви лоши неща. Разпитани са и комисиите,
разпитано е как е проведена, няма нито едно нарушение. Каква процесна
поръчка, какви сходни процедури? Да не говорим, че както казах и САС при
предходното си произнасяне по отношение на двамата общински съветници
казва, че всичко е толкова хаотично с нахвърлени факти, че се търсят отделни
откъслечни неща само и само, за да се създаде внушение за някакви страшни
нарушения, но нито един от тези факти, които според съда някак си уличават
кмета, не се проверяват. Натрупват се оплаквания, този ПУП-а му не бил
такъв, онзи -преписката му не е проверена, не е установено вярно ли е това,
но той се натрупва друг след това и става един привиден балон от факти,
които обаче не са и свърани с обвинението.
Показанията на П. Д. не са проверени в нито един пункт, и това че
24
съдът казва, че те били много, тя излагала едни и същи обстоятелства, което
не е вярно, защото ви казах вижте тя процентите ги сменя ей така и за кого и
как били, много се променят така, че не са непротиворечиви. Това, че тя
поддържа показанията си не прави показанията й достоверни. Те са
достоверни, когато са проверени и когато се установи, че действително
отговарят на истината. Това, което казва съдът, че щом не са опровергани,
значи са верни, от една страна възлага доказателствената тежест на защитата,
от друга страна е израз на някакъв недопустим формализъм, а от трета страна,
след като господарят на ДП не иска да ги проверява, а съдът казва: „Щом не
ги е проверил, значи са верни“, поставя защитата в абсолютно безпомощно
положение.
Другото, което е съществено в тази връзка, че в основата на всяко
обвинение могат да бъдат поставени, както при повдигането на обвинението,
така и при преценка на обоснованото предположение, само доказателства,
които са проверени и е установена тяхната достоверност. За това се образува
производство, когато има достатъчно данни, които прокуратурата е проверила.
За това, ако е образувано при неотложност прокуратурата е длъжна в
последствие да провери доказателствата преди да премине към повдигане на
обвинение.
В случая прокуратурата не иска да провери нито едни от показанията.
Разпитват се свидетели за най- различни факти, за случки с участие на едни,
двама трима от обвиняемите, без да се търсят доказателства в подкрепата им и
нито едно доказателство на тези свидетели, които се цитират, не подкрепят
показанията на св. П. Д. от една страна, а от друга страна пък няма нито едно
доказателство, подкрепящо показанията на тези свидетели, които съдът е
изброил само по именно, без да анализира показанията им.
Пак обръщам внимание на показанията на св. Я., съдът е написал – тази
свидетелка много конкретно разказва за срещи на ръководството –К., Р., И.
приближени на тях, при което използвали изрази, като връщане суми разказва,
наричана „двайсе проблема за решаване“. Тя разказва за тефтери, в които
били писани, синьо черни, но това е по слух, тя разказва слуховете, които
чула и не може въз основа на тях да се държи един човек в ареста на
единадесетия месец от разследването.
В мотивите изобщо липсва пълноценен анализ съобразно изискванията
на закона и процедурата по чл. 65 за доказателствата. И ако се приеме тезата
на съда, че не могат да се събират от съда по мерките доказателства по
съществото, тази тези би била вярна, само ако прокуратурата спазва закона,
защото в годините е приемано такова разбиране, което според мен вече следва
да се изостави при тази работа, но когато прокуратурата очевидно не
изпълнява задълженията си да повдига обвинения, когато са налице
достатъчно доказателства за виновността на лицето, както пише закона в чл.
219, съдът не може да игнорира доказателствата, които се представят от
защитата, защото тя се лишава от всякаква възможност да се упражнява
25
правото на защита. До момента прокуратурата нищо не проверява. Повдига
обвинение по чл. 321, за това че те създали група за да вършат длъжностни
престъпления и ние поставихме няколко пъти въпроса, какви са правомощията
на тези лица в групата, които те ще нарушат, за да извършат престъпление по
чл. 282. Общинските съветници нямат такива правомощия, защото те могат
само да гласуват на сесия. Народният представител може да осъществява само
едно правомощие еднолично, а именно да отправя питания и въпроси и да
гласува в зала. Кметът няма правомощия в обществените поръчки, освен да
назначи комисия. Всичко това оставя ей така. Кметът няма нищо общо и с
ПУП-овете, което е също установено по делото и с обществените поръчки и
моля в тази връзка да имате предвид, приложените в 40 и някой си том,
заповеди с които се определят правомощията на заместник кметовете в
община Варна. Там е посочено конкретно кой с какво се занимава и да се
твърди, че един кмет разбира от абсолютно всички дейности в Общината и
лично ги ръководи и осъществява е напълно несъответно и на закона и на
фактите, и на нормалната житейска логика, която има място в наказателното
производство.
Обвинението изцяло се дискредитира по отношение на обоснованото
подозрение от това, че до момента няма данни кой е неустановеният депутат и
кои са неизвестните лица, които искат подкуп. Защото както казах вие сте
обвързани от това обвинение, което е повдигнато, защитата се защитава срещу
него и след като на никого не е ясно кои са тези неустановени лица и никой не
сочи да има такива и това не може да се подминава, защото само
прокуратурата казва, че има неустановени лица, искали подкуп. И това е
очевидно акт на произвол, но тук и правото на защита е нарушено, тъй като не
може да се защитава срещу обвинение, което е напълно неясно и което не
произлиза от нито един факт. Още повече, че както казах дори самата П. не
твърди такива обстоятелства. Прокуратурата и предходните състави на съда,
не обосноваха, от къде се извежда участието в двете престъпления на
неустановения депутат и неустановените лица, които са искали подкуп. До
мента и съдът не сочи това, т.е. до мента обосновано предположение за
извършване на престъпление по начин описан от прокуратурата не
съществува. И то не може да съществува в този вид единадесет месеца след
образуване на делото. С оглед мотивите на СГС, моля да имате предвид, че
нито един от свидетелите не сочи за такава дейност на кмета, каквато е описал
съдът в доста оскъдните си мотиви.
Израз на пристрастност и предубеденост на съда са и мотивите по
отношение на показанията на свителя Д. И.. Този свидетел е разпитан на 08 и
09 юли, копи – пейст са разпитите, с много малка добавка в разпита от 09 юли,
като още на 15 юли, той подава молба до СГП да бъде разпитан, тъй като
показанията му са неверни, дадени под заплаха от инспектор от КПК. В
последствие заявява, че е заплашван със заплахи за живота му. Близо три
месеца първоначално, такъв разпит не се проведе. След като той най-сетне бе
разпитан отново, а П.та си позволи при предходното разглеждане на делото да
26
каже, че защитата видите ли, го мотивирала да казва, че се отказва от
показанията си, съдът казва, че свидетелят е поискал да бъде разпитан и пред
съдия. Такова показание има дадено и от прокурора, веднага след това негово
заявление. Разпит пред съдия не е направен, за да се избегне участието на
защитата в провеждането му и пълноценното му провеждане, защото този
разпит сега е проведен непълноценно от прокуратурата, която е господар на
процеса. И на това се позовава и съдът, но същественото което е, тези
показания на свидетеля Д. И., които и да е първоначални, не първоначални,
тези които сега е дал не подкрепят показанията нито на П. Д., нито имат нещо
общо с показанията на Т. Г., И. И., К., Д., Б. Я. и прочее, въпреки, че съдът ги
сочи някак си успоредно с показанията на тези свидетели. Съдът е казал, че
видите ли ще кредитира неговите първи показания, щото той сега се бил
отрекъл само от това, че имало пари за партията, а не се бил отрекъл за друго.
Свидетелят е дал показания за това, за което е бил питан. Ако прокуратурата
изпълняваше задълженията си да се интересува от обективната истИ.,
трябваше да го разпита по всеки пункт и трябваше да знаем къде е
образуваното наказателно производство срещу длъжностни лица, упражнили
натиск на свидетел, подбудителство към лъжесвидетелстване, принуда и
заплаха. Защото не може да се приема, че държавата може да върши
престъпления, понеже тук също имаме един свидетел, както и П., който
твърди, че има престъпления, извършени от държавни служители от КПК, а
П., че има извършени от кмета, а когато е кметът и той е от опозицията – ще го
задържаме, а когато имаме държавни служители, чиито действия
компрометират цялото производство, и в последващото му развитие с отказа
да се разпитват свидетели, които да проверяват показанията на другите, да се
уважават исканията на защитата за събиране на доказателства за проверка,
нищо не се прави и съдът също не реагира на това.
Така, че това е по отношение на показанията на Д. И. – те имат
единственото значение, че установяват, че КПК прилага напълно меко казано
незаконосъобразни подходи за събиране на доказателства, с цел да се
злепостави нашият подзащитен.
На следващо място, с оглед обема и начина на преценка на обоснованото
предположение ще обърна вниманието ви върху нещо, което досега се
размива и въобще съдът изхожда с този паразитен израз „обосновано
предположение на пръв поглед, няма да влизаме в съществото на делото, ние
не се произнасяме по виновността“, т.е. цитираме някакви имена на някакви
свидетели, не казваме те какво казват, не го обсъждаме. Не обсъждаме, че не
проверени, щото да не навлезем в съществото, обаче, доказателствата, които
са необходими за наличието на преценка за обосновано предположение не са
по-малко, а трябва да са повече дори според мен, но поне да са еднакви с
доказателствата, които са необходими за повдигане на изобщо на обвинение.
Защото, за да се преценява обосновано предположение, първо трябва да имаме
повдигнато обвинение и най-малкото трябва за повдигането на обвинение да
са налице, както казва законът, достатъчно доказателства за виновността на
27
лицето.
Това дело е образувано при условията на неотложност, неотложност се
образува, когато няма достатъчно данни, но при извършването на определени
действия се счита за образувано, за да не се загубят доказателствата. Тук не са
били налице никакви основания за неотложност. Разпитът на П. изобщо не е
било необходимо да се проведе на 19 ноември. След него, този разпит, не са
извършвани никакви действия, които да е следвало от тях и да обуславят това.
Но е ясно, че самият начин на такова образуване установява липсата на
достатъчно данни. Защото ако имаше, щеше да се образува с постановление.
Без да се съберат никакви доказателства от ноември до юли, освен един
разпит на П., се повдига обвинение при тази доказателствена съвкупност,
тоест при липса на достатъчно данни и на база на непроверените показания на
П.. Всички разпити на свидетели са проведени на 8 и 9 юли, когато вече
нашият подзащитен е задържан и му е повдигнато обвинение, тоест
прокуратурата повдига това обвинение, без да е събрала доказателства и да е
извършена каквато и да е работа по делото.
Кога може да се повдигне обвинение? Правя тези доводи единствено с
оглед на факта, че не може да има по-стеснено доказателствено изискване в
процедура по чл. 65 НПК, отколкото в процедура по чл.219. НИП в
ръководството на прокурора казва следното. Вътре се цитират уважавани
автори, но понеже за събрани на едно място за удобство се прави това.
Споделям го, за да не излиза, че тези мисли са само мои. Съгласно
разпоредбата на чл. 219, ал. 1 НПК, когато се съберат достатъчно
доказателства за виновността на определено лице в извършване на
престъпление от общ характер и не са налице основания за прекратяване,
разследващият орган докладва делото на прокурора и привлича лицето като
обвиняем със съставянето. Първата предпоставка са достатъчно
доказателства, които трябва да са фактически данни, че определено лице е
извършило определено престъпление от общ характер и тези данни са събрани
по реда и условията на НПК. В случая е цитирана и монография на проф. Р. Р.
– „Правото на защита в наказателния процес в НРБ“, в онези недемократични
времена, в която се казва, че привличането не може да се извърши на база на
предположения и догадки, които не се подкрепят от проверени в хода на
разследването факти, следователно такива предположения и догадки не могат
да служат за обосноваване на предположението и в производството по чл. 65.
По делото към момента на привличане на Б. К. и до момента не са проверени
по никакъв начин показанията на П., И. И., Б. Я., Р., Т. Г.. Няма факти, които да
подкрепят тези показания, те са и неотносими към обвиненията. Но тези
показания са недостатъчни по смисъла на теорията и на практиката за
повдигане на обвинение, камо ли за обосноваване на предположение за
извършено престъпление. Достатъчно доказателства, - продължава проф.Р., не
означава възможност лицето някога да бъде обвинено за престъпление или да
бъде подозирано в извършването на престъпление, както се получава в случая,
а такова привличане крие не малък риск от незаконносъобразно ангажиране на
28
наказателната отговорност, което като последици освен ще накърни правата
на гражданите, ще засегне съществено и авторитета на държавните органи,
осъществяващи правосъдната дейност. Никой към момента не се замисля нито
за правата на гражданите, нито за авторитета, защото когато някой се задържа,
това е винаги хубаво, независимо дали е съответно на закона.
Нашият подзащитен е задържан за 24 часа на 8 юли от инспектор на
КПК, само по подозрение, защото нищо друго освен показанията на П. няма.
И авторът, както проф.Р., така и изрично в това ръководство се казва, но това е
и цялата правна доктрина, това е в учебника на академик П. по наказателен
процес, това е в монографията му „Осигуряване правото на защита на
гражданите в наказателния процес“ се казва, че привличането не изисква
пълна доказана виновност, винаги се привлича при непълни доказателства, но
те трябва да произтичат единствено и само от обясненията, които лицето би
могло да даде, за участието си в престъплението и да опровергават събраните
проверени от прокуратурата доказателства. Т.е. задържането всякога е при
проверени, доказани факти за виновността – така пише в закона, не може
съдът да казва, че няма да се занимава с този въпрос, ако обвиняемият желае
да ги опровергава, то могат да се събират впоследствие. Това пише изрично
академик П.. Той казва, че трябва да бъдат събрани и проверени преди
привличането. Всички доказателствени материали от значение за делото,
които могат да бъдат събрани и проверени на този етап на предварителното
разследване, който предшества повдигането на обвинение, и евентуалното
съмнение във виновността, трябва да произтича не от наличните материали,
както е в случая, тъй като те не са проверени, а от това, че предстои да бъдат
допълнени само с доказателства, събрани след даването на обяснения от
обвиняемия. И само когато източникът на съмнение може да се види
единствено в тази непълнота на доказателствените материали, трябва да
смятаме, че са налице необходимите фактически данни, а именно
доказателства за привличане на дадено лице като обвиняем.
От материалите по делото се установява, че прокуратурата не е
извършила никакви действия по събиране и проверка на доказателства по
повдигнатите обвинения преди привличането, няма такива събрани и
проверени и в рамките на този 3-месечен и повече период и на тези 11 месеца
от образуването на досъдебното производство. Позоваването на тези
авторитетни автори, които са основополагащи и за практиката на съда,
установява напълно порочния подход на прокурора, а и на съда до момента, че
нашият подзащитен се задържа, за да се събират доказателства, а не защото са
събрани доказателства, установяващи неговата виновност и не се очаква да
бъдат събрани само такива, които произтичат, евентуално, от оспорване на
виновността, за която са събрани достатъчно доказателства. След като чл. 219,
ал.1 казва достатъчно доказателства, това винаги са събрани и проверени
фактически данни за извършеното престъпление, което не е доказано по
несъмнен начин само поради тази доказателствена непълнота. Не може да се
твърди и да се претендира, че при наличие на някакви съмнения, че някакво
29
лице може би е извършило нещо, да се повдига обвинение, едва след това да
започне събирането на доказателства, да започне след задържането му
работата по делото, защото това е направено в случая, без прокуратурата да е
имала абсолютно никаква пречка да го стори преди това.
Същият принцип за това кога се пристъпва изобщо към повдигане на
обвинение, респективно, не може да има по-нисък доказателствен стандарт
при преценка на обоснованото предположение излага и проф.Ч. в нейната
монография „Досъдебното производство“, в която казва: „Трябва от обективна
страна да са събрани достатъчно доказателства, т.е. да са извършени всички
действия по разследването и да са събрани всички доказателства, които са
необходими и възможни.“. Имаше ли пречка да се съберат доказателства
преди да се упражнява тази репресия срещу кмета от ноември 2019 г. или от
юли 2019 г.? След това проф. Ч. казва, че когато се повдига обвинението, то
трябва да почива отново на проверени доказателства, че лицето е извършило
престъпление, като става дума не за окончателен извод, само защото
обясненията му не са проверени по надлежния ред. И тук авторът изрично
посочва, че достатъчно доказателства за привличане на обвиняем по чл. 219,
ал. 1 от НПК и обоснованото предположение, че лицето е извършило
престъплението, като предпоставка за вземане на мярката за неотклонение са
две понятия, с напълно идентично съдържание. Това са две страни на едно и
също правно положение – обективна – достатъчно доказателства и субективна
– обоснованото предположение. Но всякога, за да е налице обосновано
предположение, трябва да са налице достатъчно доказателства, каквито се
изискват по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НПК. Какво събра и провери П.та през
тези 11 месеца – нищо. И претендира отново задържане, защото видите ли, и
съдът казва: „защото може да въздейства на свидетели, може да се изискват
документи и прочее, и прочее. Това е очевидна злоупотреба с права, които за
съжаление, съдът толерира.
По делото липсва и достатъчно усърдие за воденето му и никаква
тактика на разследването не може да оправдае това. Някой състав беше казал,
„ами, видите ли, те до юли, преди да го задържат не са могли да работят,
защото той щял да бъде на работа“. Да го бяха отстранили, да бяха направили
нещо, да бяха събрали някакви доказателства. Никаква работа в рамките на 11
месеца, а сега се твърди, че ако бъде освободен, имал завишена обществена
опасност, защото можел да въздейства. Всъщност, в случая прокурорът засяга
правата и законните интереси на гражданите и правото на справедлив процес
в нарушение на своето задължение, преди да повдигне обвинение на някого и
да събере достатъчно доказателства, като по този начин нарушава основните
принципи на НПК и накърнява правото на защита, разбира се.
Няма да ви занимавам със състоянието на делото том по том, но ви
гарантирам, че до том 41, които бяха представени при предходното гледане,
няма абсолютно нищо, което да е свързано с проверка на фактите,
установяващи обвиненията, така както са постановени от прокурора. Няма
такива и в следващите представени томове. Данните от община Варна, които
30
днес ви представиха, въобще не е ясно във връзка с какво са поискани, какво
установяват, те са плод на този маниер за хаотично събиране на доказателства.
Всъщност, активна процесуална дейност по делото се проведе по неотложност
разпит на П. на 19.11.2024 година, искането по чл. 159а от НПК през януари
2025 година, което СГС е оставил без разглеждане, разпит на П. на 10.06,
разпити на свидетели на 08,09,15,17.07. и 02,03.09, и разпит на анонимен
свидетел, и този свидетел от КПК, който да ни разкаже какво бил чул.
Както казах неведнъж, от хаотичното съдържание на писмата, с които се
изискват документи от община Варна, че се търси нещо за кмета, нещо да
излезе, някъде нещо да бъде намерено, а не че се води определена дейност за
доказване на обвинения за деяния, за които има данни, че са извършени от
кмета. Тук просто нещо се търси. Бездействието на прокуратурата очевидно
цели продължаващото задържане, и това хаотично събиране на доказателства,
продължаване на задържането на нашия подзащитен, което за съжаление се
толерира от прокурора. И при едно от произнасянията, не си спомням на кой
състав, се каза, че видите ли, защитата искала от съда да накаже
прокуратурата или да се скара, че не работи. Не, ние искаме от съда, след като
констатира, че не се полага дължимата грижа от прокурора за установяване на
фактите по конкретното обвинение, да действа съобразно практиката и на
българския съд, и на европейския съд, и да каже, че задържането при липсата
на полагане на дължима грижа не може да продължава във времето. Ние
твърдим, че се допуска нарушение на чл. 5, § 3 от ЕКЗПЧОС, който изисква в
случаите на задържани да има особено старание, такова старание по делото не
се полага. По делата на С. М. срещу Германия и на Е. срещу Германия, както и
по делото В., по делото Контрадо срещу Италия, по делото Ш. срещу
България, се казва, че задържаното лице има право делото му да получи
приоритет, като при преценка на мярката за неотклонение съдът следва
всякога да приложи един двуетапен подход. Първо да определи дали
основанията, на които се позовават националните власти, са били достатъчни,
за да обосноват задържането и ако задържането по принцип е било
основателно, да провери поведението на прокуратурата, за да гарантира, че то
не е ненужно удължено, т.е. че се полагат всички усилия то да бъде за
максимално кратък срок, защото това е принципа на Конвенцията –
изключителна мярка за максимално кратък срок. И съдът казва: – „периодите
на бездействие от страна на националните органи, които продължават няколко
месеца, се вземат предвид от съда като липса на усърдие, и всякога определят
задържането като прекомерно. По делото Ш. срещу България съдът казва и че
не може да се счита за оправдано предварително задържане, просто защото не
надхвърля определения в закона срок, тъй като следва да се приложи този
двуетапен подход и да се прецени необходимостта му за нуждите на делото и
активността на прокуратурата.
По делото Ч. срещу Русия съдът също казва, че при преценка на
задържането всякога трябва да се прецени полагането на особено усърдие от
националните власти, че чл. 5, § 3 не предпоставя на съдебните органи избор
31
между това да изправят обвиняемия пред съд в разумен срок или да му
предоставят временно освобождаване до съдебния процес. До осъждането му,
обвиняемият се счита за невинен и целта на разглежданата разпоредба по
същество изисква неговото временно освобождаване, след като
продължаващото задържане не е разумно. Това е и по делата К. срещу
Молдова, М. срещу Обединеното кралство, Я. срещу Полша и Н. срещу
Австрия. Това е по делата А. М. срещу Русия, К. срещу Русия, Д. срещу Русия
и множество други.
В решението Д. Б. и други срещу Турция, съдът казва, че гаранциите по
чл. 5, § 4 се обезсмислят, ако съдът игнорира конкретни, изтъкнати от
задържаното лице факти, които поставят под съмнение законността на
задържането и ако съдът не изложи надлежни мотиви или постановява
повтарящи се стереотипни мотиви, това представлява нарушение на
конвенцията. В случая това е едно към едно. Съдът през цялото време задържа
нашия подзащитен – 4-ти месец, защото имало опасност да извърши
престъпление, понеже трябвало да се разпитват свидетели и да се изискват
документи, но не става ясно нито които са свидетелите, нито кои са
документите, и никаква активност в този аспект не се проявява.
По делото на К. срещу Русия съдът казва, че наличието на обосновано
предположение, че арестуваното лице е извършило престъпление е условие
Sine qua non за законосъобразността на задържането, но след изтичането на
определен период то е абсолютно недостатъчно. Като съдът казва, че в тези
случаи трябва да се увери националният съд, че националните власти полагат
особено старание за разследването. И това е по множество други дела като С.
срещу Испания и много, много други.
Съдът е постоянен в практиката си дали даден срок на задържане е
разумен не се преценява абстрактно, а за всеки отделен случай, като
продължителното задържане може да бъде само ако има конкретни индикации
и за действителна необходимост - конкретни индикации, произтичащи от
доказателствата по делото, а не презумпции, разсъждения или предположения.
На следващо място това е безспорно, както в практиката на ЕС, така и на
българския съд и по никакъв начин не може да се обосновава продължаване на
задържането при липсата на надлежна активност като за задържано лице, с
някакви опасности, които произтичат именно и единствено от бездействието
на прокурора. Друг е въпросът, че са изградени единствено и само на базата на
предположения.
Както вече се каза и дори да е налице обосновано предположение, и
дори прокуратурата да не бездейства, по никакъв начин само наличието на
обосновано предположение не е достатъчно, за да бъде постановено
задържането, още по-малко да бъде продължено. И тук се поставя въпросът за
това, как се установяват наличието на една от другите две предпоставки,
които законът предвижда, за да може даденото лице да бъде задържано.
Безспорно това са предпоставките опасност от укриване или опасност от
32
извършване на престъпление. Опасност от укриване няма, макар, че мИ.лия
път май нещо и за това се споменаваше в общото говорене. Опасността от
извършване на престъпление, съобразно практиката на ВКС в момента, в
който гледаше мерки за неотклонение през 2001, мисля, че до 2002 година, в
множество решения, например № 471/2001 година, № 404/2001 година и
432/2001 година, № 37/2001 година на 2-ро, и много други, в които
Върховният съд казва, че не може да има реална опасност от извършване на
престъпление, когато лицето е неосъждано, с постоянен адрес, установена
самоличност и не е затруднило процеса. Нашият подзащитен е неосъждан,
български гражданин, с две малки деца, кмет на един от най-големите градове
в България, което свидетелства за признание на качества, а не за наличие на
престъпни наклонности, както се изкарва непрекъснато в съдебните
произнасяния. Няма нито едно доказателство, което да определя отрицателно
личността му освен непроверените факти, на които се позовава и
Прокуратурата и съда, с които се обосновава обвинението, т.е. от фактите,
които не са доказани, се правят изводи в нарушение на презумпцията за
невиновност за наличието на такава реална опасност.
Тълкувателно решение № 1/2002 година, което все още е задължително
за всички съдилища казва, че опасностите се извеждат на базата на
доказателства, а не на предположения, и то на доказателства, различни от
тези, които според прокурора обосновават повдигнатото обвинение. В случая
това изискване изобщо не е спазено. Опасността за извършване на
престъпление е изведена само на базата на предположения на съда, без
наличието на нито един конкретен факт.
Нашият подзащитен е задържан, тъй като се приема опасност от
извършване на престъпление, която според СГС се извежда от евентуална
съпричастност към продължителна извършвана престъпна дейност, за която
свидетелствали различни лица. Това са недоказани факти, позоваването, на
които особено за извеждането на опасността от извършване на престъпление е
недопустимо, в нарушение на презумпцията за невиновност и почиват на
базата на предположенията на съда, който в случая очевидно приема, че е
доказано извършването на престъпление, което установява пристрастност,
предубеденост и навлизане в обвинителната функция. Казва се, че има
опасност, тъй като продължавал да заема длъжността кмет и разполагал със
значителен ресурс, достъп до документи, възможност да повлияе на
свидетели, вероятност от евентуална намеса и затрудняване на разследването,
и това било реално, а не хипотетично, поради което имало висок риск от
извършване на престъпление. Тези мотиви установяват само, че съдът не
харесва, че нашият подзащитен е кмет на Варна и това, което ние твърдим, че
цялото дело цели отстраняването му, защото няма нито един факт, който да е
доказан извън обвинителните твърдения на прокурора, които са на базата на
свидетелски показания – непроверени, които да установяват, че нашият
подзащитен би извършил такова престъпление – да оказва влияние върху
свидетели, върху документи и прочее. Друг е въпросът, че как ще окажеш
33
въздействие върху документите по ПУП-ове и по обществени поръчки, това
никой не се замисля, това е невъзможно. Не може да се предполага, че
нормален български гражданин, с тези характеристични данни, просто ще
извърши престъпление. Това твърдение установява отново пристрастност и
предубеденост и на прокурора, и на съда. Най-малкото от един недоказан факт
не може да се извежда доказаност на друго обстоятелство, с което да се
обосновава задържането. Всъщност, дори да приемем, че има данни, че той
нещо е направил, може ли от това да се изведе, че той ще продължава да
върши някакви престъпления. От това, че съдът веднъж е приложил
неправилно закона, следва ли да смятаме, че вие всякога има опасност да го
прилагате и да искаме да не ни гледате делата, защото примерно сте
задържали някого, а след това се е оказало, че няма обосновано
предположение той да е извършил това престъпление, и производството му да
е прекратено, а съдът го държал примерно 6 или 8 месеца. Следва ли от това
ние да твърдим, че вие винаги ще постановявате такива актове, следва ли от
това да твърдим, че сте пристрастни, че сте предубедени и не може да гледате
дела. Това са разсъжденията на първоинстанционния съд. Това казва – понеже
ние го обвиняваме в нещо, което не е доказано, значи той така ще продължи да
се държи.
Според съда положението на кмет му давало правомощие за
осъществяване на същите действия, за която му е вменена престъпна дейност,
отново произнасяне в нарушение на презумпцията за невиновност. От
недоказаното обвинение се правят изводи, че ще препятства разследването.
Всъщност, няма никакво позоваване на факти, а единствено и само на
предположения, като тези изводи не са съответни на практиката на българския
съд и на съда в Страсбург, който казва, че наличието на опасност от
извършване на престъпление, с позоваване на предположение за престъпно
поведение, нарушава презумпцията за невиновност и Директива ЕС 2016/343
на ЕП и на Съвета относно укрепване на някои аспекти на презумпцията за
невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес в
наказателното производство. Според съда, длъжностното качество на Б. К.
установявало опасност от извършване на престъпление. Този извод е
абсурден. Това означава, че всеки, който заема някакъв пост в държавата, има
опасност да извърши престъпление. Ако сме на улицата и си говорим дали
имаме доверие в държавните органи, тези на местна власт и тези в
правосъдието, може и да говорим такива неща, но това не може да се пише от
съд, когато ограничава основно конституционно право. Но има и нещо друго,
тук, аз ви казах в началото, има прилагане на закона, както е удобно за
момента. Този кмет не се освобождава, защото е кмет, зам. кмета на София не
се освобождава, защото не е заместник кмет вече, ама нищо. Но всъщност тук
съдът отново обслужва изцяло прокуратурата, която иска на всяка цена
нашият подзащитен да е задържан, защото, ако прокуратурата действително
смяташе, че заемането на длъжността кмет може да препятства разследването,
има процесуален ред, по който това да се преодолее, и това е вземането на
34
мярка по чл. 69 от НПК – искане за отстраняване от длъжност. Това е
ефективния начин и съдът не може да пренебрегва това обстоятелство и да
казва: „тя си преценява“ , защото опасността от извършване на престъпление
изцяло ще се преодолее с отстраняването от длъжност, ако това е
действителна опасност, която се смята, че съществува. Фактът, че такава
процедура не се предприема, а се иска достъпът на кмета до работата на
кметството да се ограничи със задържането му, означава, че задържането е
самоцел. Това не е реална цел на производството, защото и когато кметът е в
ареста, той е кмет с всички правомощия. Може да издава заповеди, може да
разпорежда извършването на действията, защото "лишаване от свобода" не е
лишаване от правомощия. Затова аз твърдя, че тези мотиви за опасност от
извършване на престъпление са само привидни и те не са израз на
действително убеждение за наличие на такава опасност, защото не се вземат
мерки тя да бъде отстранена по предвидения в закона начин, като се съобрази
и принципът, че "лишаване от свобода" следва да е мярка, която да се прилага
само в изключителни случаи. А, че тя е мярка, която се прилага само в
изключителни случаи е категорична е ЕКПЧ и българският съд в постоянната
си практика, доколкото съществува такава на Върховния съд и в теорията.
Изключителност на тази мярка Съдът в Страсбург установява по множество
дела срещу България. По делата Б. срещу Русия, „М. срещу Австрия“, „Л.
срещу Франция“, както и в „О. срещу Германия“, в който се казва че бъдещо
престъпление не е достатъчно, за да се преценява опасността от извършване
на престъплението. Задължително "задържане под стража", каквото се приема
тук - щом е кмет трябва задължително да го задържим, защото има опасност
да въздейства, а и че не сме си свършили работата преди това, за да не
въздейства, всъщност превръща мярка за неотклонение в задължителна или
представлява недопустим рекет лицето да напусне поста си, за да бъде
освободено. Макар че казах, че това също не върши винаги работа, но
логиката поне по тези произнасяния е такава. В множество решения, както
казах на Европейския съд се приема, че не може и отговорността на
жалбоподателя, например в делото „М. срещу Русия“, не може да се свързва
само с положението му на кмет, примерно в гр. Томск е бил този
жалбоподател, като не може това му качество да се преценява в продължаване
във времето. В случая той е напуснал след известно време, но съдът се е
произнесъл още и преди да напусне.
На последно място, това което е задължително и това, което никой съд
не направи, въпреки че защитата всякога е обосновавала, е че "задържане под
стража" освен че е изключителна мярка, която се прилага единствено и само
когато не може да бъде постигнат този резултат с алтернативни мерки. В
случая опасността от извършване на престъпление, така както е обоснована,
напълно би могла да се обоснове с алтернативната мярка, предвидена в закона,
а именно отстраняване от длъжност, ако това е действителния смисъл и цел, и
действително съществува такова реално опасение. Според защитата не може
да съществува, но ако това се целеше от прокуратурата, а и съдът ако го беше
35
преценил, щеше да види, че тази цел се постига не със задържане, а с
отстраняване от длъжност и съдът следва да измени мярката, и да укаже на
прокурора, че ако смята, че ако така ще бъде затруднено с това разследването
му, пред него съществува процесуалната възможност да поиска отстраняване
на обвиняемия от длъжност.
Необсъждането на алтернативните мерки и продължаване на
задържането, Европейският съд определя като нарушение на чл. 5, параграф 3
от ЕКПЧ , в делата „Я. срещу Полша“, „М. срещу Русия“, „С. Д. срещу
Турция“, като казва, че съдът е длъжен всякога да го обсъди, когато има
"задържане под стража" и е необходимо изготвяне на мотивирано решение, с
оглед осъществяване на обществената преценка по правоприлагането, защото
обществената преценка не е нещо, което съдът не дължи – възможност за
обществена преценка, а да не говорим, че и според нашия Конституционен
съд, изискването за мотивираност на съдебните актове е именно с оглед
възможността за обществена преценка. Та, Европейският съд казва
„мотивираното решение трябва да обоснове действителна сериозност на
обвинението, срещу което е изправено лицето, но това никога не е достатъчно
и единствено основание за отказ за освобождаване под гаранция, без да се
обсъдят алтернативните мерки за постигане на този резултат. Това са по
делата „Т. срешу Франция“ и „Д. срещу Русия“, „Ф. срещу Русия“, „Л. срещу
Белгия“, „Ш. срещу Швейцария“. Това са делата на „К. срещу Полша“, „Д.
срещу Сърбия“ и „Б. срещу България“. Така че, ако действителния смисъл на
процесуалната мярка е да не се даде възможност да въздейства, то той може
да бъде постигнат с тази алтернативна мярка, чието прилагане зависи отново
единствено от искане на прокуратурата, респективно от произнасянето на
съда.
В заключение, цялото развитие на производството, според защитата,
както казах и в началото, установява наличие на нарушение по чл. 18 ЕКПЧ,
съобразно критериите по делото „Кавала срещу Турция“, тъй като има налице
отклонение от обичайното развитие на процеса, очевидно нарушение на
процесуални норми, прилагане на закон, за който няма основание да бъде
прилаган, действие срещу представител на опозицията и член на политическа
партия, която е в опозицията, както и липса на легитимна цел на задържането,
тъй като не са налице никакви факти за тези опасности, които съдът извежда
на базата само на предположение и които както казах, ако имаше легитимна
цел биха могли да бъдат избегнати тези опасности по съвършено друг начин.
В случая воденето на производството, специално и задържането – 8 месеца
след образуване на делото, държането вече 4 месеца, без да се извършват
активни целенасочени действия по проверка на обвинението според защитата
установяват и нарушението на чл. 18.
В този смисъл, аз ви моля за вашето произнасяне, да бъде изменена
мярката за неотклонение в по-лека такава. Тук се говореше за влизането на
общественото мнение през прозореца и правосъдието. Всякога общественото
мнение не може да ръководи правосъдието, но правосъдието не може да бъде
36
изолирано. Както съдът и прокуратурата приемат, че трябва да е особено
чувствителен, когато са налице болки и страдания на роднини на загИ.ли в
произшествия и не възразява срещу това, че се дължи обществена,
включително и съдебна реакция на това със завишаване на налаганите
наказания на ПТП, като реакция на общественото явление, така не може в
случая да не се отчита и обществената реакция по отношение на това
задържане, която еднозначно го определя като ненужна репресия. В този
смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Съдът обявява 10 минути почивка.
След обявената почивка, съдебното заседание продължава в 14:20 часа,
като разглеждането на делото се осъществява от същия съдебен състав, при
същия секретар и същите страни, които се явяват, с изключение на адв. Л.,
която в предварително подадена молба, е информирала въззивната инстанция,
че от 14:00 часа е ангажирана по друго дело на СГС.
В залата като защитник на обвиняемия присъства адв. Н. В..
ПРОКУРОР Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
въззивната жалба без уважение и да потвърдите определението на СГС, с
което е отказано изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия Б. К..
Считам, че определението на първоинстанционния съд е обосновано, в
което са обсъдени всички предпоставки за това дали мярката за неотклонение
спрямо обвиняемия подлежи на промяна. Считам, че съдът правилно е
преценил, че с изключение на опасността от укриване, останалите
предпоставки, за да продължи изпълнението на тази мярка за неотклонение са
налице.
В настоящия случай съдът следва да прецени всички обстоятелства,
свързани със законността на задържането.
На първо място, досежно срока на задържане, който беше засегнат от
защитата, предвид тежестта на повдигнатите обвинения по чл. 321, ал. 3, т. 2,
вр. ал. 2 НК и по чл. 304б, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК максималният
срок, през който може да продължи мярката за неотклонение „задържане под
стража“ е до 8 месеца.
В случая от постановяване на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ до датата на внасяне на искането за изменение на мярката за
неотклонение е изминал период от време, който очевидно не надвишава 8-
месечния срок, през който период може да продължи мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в досъдебната фаза на производството.
Досъдебното производство се отличава с фактическа и правна сложност,
породено както от разследваните престъпления, така и от особеностите на
привлечените към наказателна отговорност лица. В този смисъл считам, че
продължителността на търпяната мярка не е прекомерна и е рамките на срока
37
по чл. 63, ал. 4 НПК.
Следва да бъде отчетен и фактът, че настоящото производство се
развива две седмици след предходно произнасяне на Софийски апелативен
съд във връзка с предходна молба на обвиняемия К. по реда на чл. 65 НПК. По
досъдебното производство активно се извършват действия по разследването и
предстои да бъдат извършени допълнителни такива. След последното
произнасяне на СГС и САС във връзка с предходната молба по чл. 65 от НПК,
която споменах, по досъдебното производство са извършени редица
процесуално следствени действия. Проведени са разпити на свидетели на дата
30.09.2025 г. и 09.10.2025 г., като посочените свидетели са трима на брой – Н.
И. и И. И., а третият свидетел – с тайна самоличност. В този смисъл считам, че
разследването се провежда ритмично, като в никакъв случай не се наблюдава
бездействие или забавяне на разследването. В рамките на днешното съдебно
заседание допълнително от страна на прокуратурата бяха представени три
тома допълнителни материали, в които също има протокол за разпит на
свидетел, както има и протокол за разпит на явен свидетел.
На следващо място, в настоящото производство съдът следва да прецени
и дали е налице изменение на обстоятелствата, чието наличие е било
предпоставка за първоначалното вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Считам, че такова изменение не е налице.
При преценка наличието на предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НПК за
първоначалното вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“,
както и в предходното производство по реда на чл. 65 от НПК, съдът прецени,
че от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият К. е извършил престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение, а също така е приел, че е налице опасност да извърши
престъпление. Считам, че към настоящия момент продължава да е налице
обосновано предположение за извършено престъпление и същото в никакъв
случай не се явява разколебано.
В подкрепа на обвиненията по чл. 321 от НК, на първо място считам, че
се явяват показанията на свидетелката П. Д., която е разпитвана
неколкократно, като в проведените разпити последователно и хронологично е
изложила данни за осъществявана от нея търговска дейност, чрез конкретно
юридическо лице, активно ангажирано с изпълнение на възложените
обществени поръчки с възложител община Варна в различни болнични
заведения, както и висши учебни заведения на територията на гр. Варна. В
показанията й се съдържат пояснения, че визираната облага е предназначена
за група от лица, заемащи отговорни длъжности в община Варна и в частност
за обвиняемия Б. К.. Свидетелката е изнесла твърдения и за проведена среща
през м. август 2024 г. с обвиняемия К. и свидетеля Д. И. в община Варна, при
която е била мотивирана да декларира, че няма да обжалва визираната
обществена поръчка, както и да представи списък на обслужвани от нейното
дружество училища, които да бъдат отстъпени на друго лице.
38
От показанията на свидетелката П. Д. се установява провеждане на
среща на конкретни дати, час и място с обвиняемия К. и други лица, в рамките
на които й е било обяснено, че за да запази бизнеса си, следва доброволно да
отстъпи част от обслужваните от нея училища, на които доставя храна и да
продължи дейността си в други обекти. В хода на дадените показания
свидетелката дава сведения за проведена среща с обвиняемия К. и обвиняемия
С., където обвиняемият С. е посочил, че поисканата сума се увеличава от 10
процента на 15 процента от стойността на обществената поръчка.
Свидетелката е заявила, че при проведена среща с обвиняемия К. му е
споделила за визираната среща и поисканата от нея сума в размер на 15
процента от стойността на обществената поръчка, а обвиняемият К. изрично й
е потвърдил, че е запознат и е заявил, че тя е следвало да заплати визираната
стойност. В подкрепа на твърденията, че такава среща се е състояла, са и
свидетелските показания на свидетеля А. Д., който потвърждава, че е водил
разговор в присъствието на кмета, но не помни неговото съдържание.
Показанията на свидетеля П. Д. не се опровергават от другите
доказателствени източници по делото и считам, че се подкрепят в по-голяма
част от гласните доказателствени източници, както и от приложените по
делото писмени доказателства.
Обоснованото предположение се подкрепя и от показанията на
свидетеля М., който заявява за предложен от обвиняемия К. подход относно
начИ., по който следва да се процедира в община Варна във връзка с
провеждане на обществени поръчки, като следва да се събира процент от
стойността на обществените поръчки от изпълнителите по тях. В показанията
на свидетеля се съдържат данни за отношения на обвиняемия С. към
разследваната престъпна дейност, като сумите следва да бъдат предадени на
обвиняемия С., а той от своя страна би ги предал на обвиняемия К.. В разпита
се съдържат твърдения, че от страна на обвиняемия К. се е изисквало да бъдат
манипулирани процедурите по избор на изпълнители на обществени поръчки,
като за изпълнители да бъдат избирани конкретно посочени от обвиняемия К.
дружества. С действията, предприети от страна на обвиняемия С., към които
се съдържат данни да има отношение и обвиняемият К., се съдържат и
показанията на свидетеля И. И., който изнася конкретни твърдения за
предаване на парични суми, като дата, място, съставляващи противозаконна
облага, като целта е същата да бъде предадена на обвиняемия К..
Обосновано предположение се съдържа и в протоколите за разпит на
свидетелите Е. А., Б. Я. А., която много конкретно разказва за срещи на
ръководството на обвиняемия К. с приближени до него лица, в които срещи са
използвани изрази като – връщането на сума, наричана „двадесет проблема за
решаване“, свидетелите Л. М., П. К., Я. Ш., Д. Н., А. К., М. Д., Т. Г., както и
протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване от 09.07.2025 г.,
протоколи за обиск, протоколи за претърсване и изземване, както и други
писмени доказателства, които също така подкрепят обоснованото
предположение за извършени престъпления от страна на обвиняемия К..
39
По отношение на обоснованото предположение, пункт 2 от
обвиненията, в подкрепа на него са свидетелските показания на свидетеля Д.,
свидетелката М. А., която е главен счетоводител във фирмата, управлявана от
Д., която твърди, че пряко и непосредствено е възприела състоянието на Д. и
нейните опасения за вземане на бизнеса.
Обвинението по този пункт се подкрепя и от показанията на свидетелите
Д. Д. и К., които са директори на учебни заведения на територията на гр.
Варна, ползващи предоставени услуги от дружеството „Залива – 47“, като
посочените свидетели съобщават за проведени разговори с обвиняемия М. във
връзка със сключване на договори за приготвяне и доставка на храни.
От показанията на свидетеля К. се установява, че обвиняемият М. е бил
представен от Н. П. и са водени разговори за сключване на нов договор за
доставка на храна. Считам, че като цяло показанията на служителите в
общината, подготвили документи за откритата процедура за сключване на
договори за обществени поръчки, не се съдържат противоречия относно реда
и начИ. на работа по документацията, като се подкрепят от останалите
налични по делото писмени доказателства.
Всичко това, наред с проведените разговори с обвиняемия К., за които
свидетелства свидетелят Д. в поставените към нея конкретни условия с оглед
удовлетворяване на молбата й за прехвърлената част от бизнеса й, установяват
съпричастност към разследваната корупционна схема.
Досежно показанията на свидетеля Д. И. и конкретно показанията му от
02.10.2025 г., които бяха коментирани от защитата, считам, че в тях няма
никаква конкретика, като свидетелят не е посочил конкретно кои свои
показания поддържа и кои не поддържа, както и не е казал кои точно факти и
твърдения „е бил заставен“, както той казва „да каже“ и кои е бил заставен да
премълчи. Единственото твърдение, което оборва, че въпросните пари не са
били предназначени за захранване на партийната каса от една конкретна
политическа партия, също не изразява конкретно становище. Всичко останало,
заявено от него, са повтаряни от него твърдения, че не поддържа показанията
си от предишните две дати, както и че ги е дал под натиск, които показания
обаче в корелация с останалия доказателствен материал, считам за
непротиворечив към момента.
Поради това направеният извод от съда, че обоснованото
предположение за извършено престъпление не е разколебано, моля да бъде
споделено и от вас. Проявената упоритост и чувство за безнаказаност от
извършването на престъпленията, също сочи за необходимост от
продължаване на действащата мярка за неотклонение.
В днешното съдебно заседание пред вас бяха представени допълнителни
томове с материали, сред които имаше и протокол за разпит на свидетел,
който е направил оперативен анализ на доказателствата по отношение на
използваните веществени доказателствени средства, където ясно и
категорично свидетелят спомена за конкретни корупционни практики с
40
активното участие на обвиняемия.
Досежно останалите кумулативно изискуеми предпоставки – опасност
от укриване или от извършване на престъпление, считам, че риск от укриване
няма, но е налице риск от извършване на престъпление, което, на първо място
е свързано със сериозността на повдигнатите обвинения и механизма на
извършената престъпна деятелност, броят на участващите лица и заеманото
от него отговорно служебно положение, както и данните по делото за
наличието на корупционна практика. Считам, че в случая е налице висока
степен на обществена опасност, доколкото се касае за целенасочено и
координирано корупционно поведение от длъжностни лица – общински кмет в
лицето на обвиняемия К. и на общински съветници в лицето на обвиняемите
С. и К., както и бизнесмен, изпълняващ множество обществени поръчки чрез
своята фирма в община Варна в лицето на обвиняемия М.. Считам, че следва
да бъде отчетен и фактът, че обвиняемият К. разполага с възможности за
оказване на влияние върху служители в община Варна, доколкото продължава
да бъде общински кмет, като считам, че е налице реална опасност да окаже
въздействие върху тях с цел да осуети разкриването на обективната истИ..
По изложеното, моля да потвърдите определението на СГС като
правилно, обосновано и законосъобразно, респ. да оставите искането за
изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава без уважение.
ПРОКУРОР Б.: Присъединявам се напълно към колегата и казаното от
него. Намирам молбата за изменение на мярката за неотклонение по
отношение на обвиняемия К. за неоснователна и като такава, моля същата да
бъде оставена без уважение. Считам, че следва да бъде потвърдено
първоинстанционното определение на СГС като правилно и законосъобразно.
Искам само да добавя, че адв. Л. не присъства, макар че колегиално и коректно
щеше да бъде след двучасовата реч срещу П.та от нейна страна и липсата на,
според нея, на извършени процесуално следствени действия, да чуе нашия
отговор, доколкото считаме, че такива данни за липсата на извършени
процесуално следствени действия и за неактивна роля на прокуратурата не се
оправдава, напротив, 50 тома са материалите по делото, само днес са
представени нови 3 тома процесуално следствени действия на съда.
По отношение на коментираното от адв. Л., относно липса на
компетентност на П. и съд, считам, че същото отново е необосновано. Всички
състави до този момент на първоинстанционния и на Апелативния съд
определят, съобразно компетентността на чл. 35, ал. 4 от НПК, че именно
Градска П. и съответно Градски съд е компетентен да разглежда това
производство, предвид обстоятелството на лице с имунитет, което е
съучастник в извършването на престъплението. По този въпрос мисля, че е
достатъчно ясен и конкретен и самия закон – НПК.
Също така относно заявеното от защитата на обвиняемия, че е нямало
обоснованост на предположението, всъщност адв. Л. направи един анализ,
41
който е безспорно, сигурно от нейна страна много качествен, но той е
характерен и трябва да се приложи в процедурата по пледоарии при даване
ход на делото по същество. Този анализ на доказателствата, ние не сме в тази
процедура, а процедура именно по вземане на мярка за неотклонение и
нейната проверка. В тази процедура законът е категоричен, че е налице
обосновано предположение за това, че именно обвиняемият К. е извършител
на деянието, за което е обвинен, а такова предположение е налице, и то не
само е обосновано, ами в последните няколко дена дори достатъчно ясно е
надградено, както е казал и първоинстанционният прокурор, с който напълно
се солидаризираме. Надградено е с нови разпити на свидетели. Свидетелските
показания, които превратно бяха тълкувани от адв. Л. в такава част, извадени
от контекста и в угодни на защитата данни и показания, които всъщност
касаят съвсем други факти и обстоятелства, които колегата коректно и точно
изтъкна, и които обосновават предположението не, ами сериозната
доказуемост на обвинителната теза. В този смисъл считам, че обоснованото
предположение, както каза и колегата, не е разколебано, а е надградено.
Съгласен съм и с другото обстоятелство, че именно е налице реална
опасност обвиняемият да извърши ново престъпление, ако мярката бъде
изменена в по-лека и затова колегата изтъкна достатъчно ясни и конкретни
доводи.
С оглед на всичко изложено, моля да оставите молбата без уважение и
потвърдите първоинстанционното определение, като правилно и
законосъобразно.
ПРОКУРОР Б.: Само последно ще допълня колегата относно упрека на
защитата, че по досъдебното производство не се работи достатъчно активно,
за сведение на съда и на съдиите, преди две седмици, когато се разглеждаше
делото пред Апелативен съд – София също беше в обем 40 тома, към
настоящия момент същото е в обем 50 тома. Всички могат да си направят
извод дали по досъдебното производство се извършват активни процесуално
следствени действия или не.
АДВ. В. (Реплика): Ще обърна внимание, че не е важно количеството, а
е важно качеството. Със същия успех прокуратурата може да увеличи тези 50
тома на 150 и на 1500, но реалните материали в това досъдебно производство
се събират в една малка папчица, всичко останало е документация, която няма
никакво касателство към повдигнатите ни обвинения. За пореден път на нас
ни се втълпява, че видите ли срокът за задържане бил 8 месеца. Извинявайте
много, в софийския съдебен район да не би това да е задължителния срок,
който би трябвало да бъде постигнат по всяка една мярка? Аз оставам с такова
впечатление.
На следващо място, г-н К. би могъл да въздейства върху свидетелите.
Доколкото П. и разследващи органи посегнаха към банката с анонимни
42
такива, към свидетелите със скрита самоличност, може ли някой да ми обясни
- как той от дома си би могъл да въздейства върху свидетел със скрита или
тайна самоличност, който той не знае, че съществува такъв. За пореден път ни
бяха просто декларативно изчетени всички разпити на свидетели, като
особено много се акцентира на разпита на тази свидетелка П. Д.. Аз се
учудвам на това безропотно доверие в нейните показания. По моему може би
тази жена я чака една успешна политическа кариера, но всички тези данни,
които са в и в нейния разпит, и в останалите разпити, подлежат на проверка.
Да, прокуратурата извършва действия, но те са еднотипни в една единствена
посока, подкрепяща обвинителната теза. Преди един месец сме депозирали
молба за разпит на свидетели, които евентуално според нас биха могли да
внесат яснота по спорните въпроси. Разследващите органи намират време
предишния ден преди заседанието по мярката за неотклонение да разпитат
свидетел, но 30 дни не са намерили време да разпитат тези свидетели. Тоест,
има една насоченост в това разследване, която беше посочена и от
предходните съдебни състави.
Съдът дава възможност на обвиняемия Б. К. да вземе участие в
пренията за лична защита
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло
подкрепям тезата и пледоарията, която защитата изнесе. Аз мога само да
добавя, че съм изключително изненадан от начина, по който може да бъде
един човек държан в ареста със свидетели, които свидетелстват на база разказ,
на база слухове и по тази логика през цялото време си мисля и по време на
другите мерки, всъщност колко лесно е един човек да бъде набеден, да бъде
разказано нещо, вследствие на това да има обосновано предположение, че той
може би е извършил нещо. Разкази на хора, които аз виждам кои са те,
повечето не ги познавам, но като цяло това, което разбирам за тях, че това са
хора, които са свързани по някакъв начин с Общината, имали са бизнес или
имат, който зависи от одобрения, които Общината трябва да дава и също така
забелязвам, че това са хора, които са работили много близо с предната
администрация и са се ползвали с някакъв вид привилегия. Това мога да го
твърдя категорично, защото съм установил, че те са имали такава история
преди моето влизане в Общината като кмет и нашия екип като
администрация. Започвам да си правя извода, че всъщност много лесно тези
хора, и те са мотивирани да бъдат по някакъв начин необективни в
твърденията си, че техните интереси са били засегнати, и аз не се съмнявам в
това, защото има такива, които са били уволнени от Общината, които имам аз
лично пускани сигнали към прокуратурата за това, и те смятам, че са доста
сериозни, но не им е било обърнато внимание. Пак ще кажа, че ако на базата
на един разказ един кмет, който неминуемо да има някакви политически
врагове, може лесно на база един разказ, те може да са негови политически
43
опоненти, може да са засегнати бизнес интереси, може някой просто да не е
доволен от неговата работа или просто да не го харесва, може да набеди по
този начин и да се стигне дотук. Аз наистина съм изненадан от начина, по
който може по този начин да се раздава правосъдие и се замислям, какво
тогава може да се твърди за предния кмет, за когото много варненци могат да
бъдат попитани и могат да се кажат страшно много неща, в много детайли. Аз,
ако си върна нещата, които съм чувал, както и всеки един варненец може да го
направи, той може би трябва да е някъде заточен в Сибир, заради това, че
някой предполага това нещо и е разказал това нещо. Смятам това, че аз съм на
тази позиция и ми се налага тази мярка, трябва да се вземе предвид факта, че
има много хора, които мотивирано биха изказали необективни твърдения и
смятам, че втези показания има много такива.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Надявам се да уважите жалбата ми за промяна на
мярката ми за неотклонение, като наистина смятам, че тя е несъразмерна. Аз
всъщност не искам да използвам тази дума, тъй като не съм юрист, но смятам,
че не отговаря на фактите и обстоятелствата, в които се намираме, тъй като,
да, аз съм кмет и вероятно се предполага, че мога да влияя по някакъв начин
на разследването, но бидейки в ареста и бидейки „домашен арест, аз лично не
мога да направя разлика за себе си, как може да има разлика в методите, по
които бих могъл евентуално, предполагаемо да влияя. Но за мен е важно аз да
бъда при семейството си и всъщност това искам да изтъкна, че дали съм тук
или там, единствената разлика за мен е че аз не съм при семейството си, а то
със сигурност има нужда от мене, тъй като съм с две малки деца, жена ми се
оправя сама с тях, и всъщност това, което се налага като мярка влияе най-вече
на тях, не толкова на мен, но най-вече влияе на едни малки деца, с които аз
имам много силна връзка особено със сина ми, който е на 2 години и
половина. В момента расте, той е в изключително важна възраст, в която
трябва да бъде с родителите си, включително с баща си, защото аз наистина
имам отношение към неговото възпитание, ежедневно и това нещо наистина
ме притеснява, че бидейки в тази си позиция на арестант в ареста, аз губя
връзката с него, и това се вижда всеки един ден, когато разговарям с тях по
телефона, че детето страда и семейството ми страда от това нещо.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание обави определението си.
Производството е по реда на чл.65, ал. 7 и ал.8 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение на СГС по ЧНД №
44
6409/2025г., с което е оставено без уважение искането да бъде изменена мярка
за неотклонение от „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Б. Р. К. по
ДП № КПК-ДП-220/2024г. по описа на КПК, пр.пр. №22243/2024г. по описа на
СГП в по-лека.
С подадената въззивна частна жалба от защитника на обвиняемия К. се
иска отмяна на атакуваното първоинстанционно определение и изменение на
действащата спрямо същия обвиняем мярка за неотклонение.
В жалбата на адв. Л. като защитник на обв. Б. К. се релевират
оплаквания за липса на компетентност на първоинстанционния състав на съда
и постановяване на пристрастен към обвинителната теза съдебен акт, при
нарушения на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание пред
въззивната инстанция от защитниците на обвиняемия К. се излагат
допълнителни съображения за липса на обосновано предположение за
авторство на извършеното и за липса на реална опасност от извършване на
престъпление от този обвиняем, като се изразява несъгласие с изводите
изложени в атакуваното определение.
На първо място, настоящият състав следва да обсъди възраженията на
защитата за липса на компетентност на състава на СГС.
В настоящото производство, предмет на проверка са актовете на
първата инстанция по отношение тяхната обоснованост и законосъобразност.
Правната квалификация и начИ. на образуване на досъдебното производство
не са сред обстоятелствата, които подлежат на съдебен контрол. Съдът няма
никаква възможност да коригира параметрите на обвинението и е стриктно
задължен по закон да съблюдава тези параметри, решавайки въпросите за
подсъдността, уредени в чл.35 от НПК. В този смисъл обвинението
императивно предопределя и компетентния съд, независимо от
обстоятелството, дали при повече от едно обвинение, някое от тях или
отделни негови елементи, могат да се окажат и недостатъчно доказателствено
обезпечени. Това именно е отговорът на съда на защитното възражение за
добавяне към правната квалификация и на неизвестен престъпен субект.
Не се откриват никакви проявления на пристрастност и предубеденост
в акта на първия съд, който се е произнесъл по въпросите по чл.65 вр. чл.63 от
НПК.
За да остави без уважение искането на обв. К. и неговата защитата за
промяна на изпълняваната най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, първоинстанционният съд, в изпълнение на задълженията си по чл.
65, ал.4 от НПК е приел, че към настоящия момент продължават да
съществуват в кумулативно единство предпоставките по чл.63, ал.1 от НПК
обосноваващи задържането. Този краен извод на СГС се споделя от
мнозинството на настоящият въззивен състав.
На обвиняемия Б. К. е повдигнато обвинение за две престъпления: по
чл. чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.304б, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 от
НК, безспорно, и двете наказуеми с лишаване от свобода.
45
Споделим, според мнозинството от настоящия съдебен състав е
изводът, че от доказателствената маса, събрана в хода на разследването,
обоснованото подозрение за съпричастност на обв. Б. К. към вмененото му
обвинение по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК, макар и да не е надградено (все
пак от последното произнасяне са съда са мИ.ли около 20 дни), то не е
разколебано и към момента среща нужната, за това производство
доказателствена обезпеченост. По отношение евентуалната съпричастност на
обв. К. към тази деятелност, правилно и съответстващо на събрания
доказателствен обем, са обсъдени от първостепенния съд показанията на св. Д.
И., изпълняващ функциите зам.кмет в инкриминирания период от време. В
първоначалните си показания, от 08 и 09 юли 2025г., този свидетел подробно
описва дадените му от обв. К. указания за схемата за събиране на средства от
провежданите обществени поръчки и лицето, визирайки обв. Н. С., което „ще
иска от изпълнителите процент от стойността на поръчката трябва да
бъде връщана към партията.“. Сочи в тези си показания конкретни лица и
фирми, с които К. е провеждал срещи „във връзка с необходимостта от
връщане на процент.“ За показанията дадени на 02.10.2025г. от св. Д. И.,
първостепенният съд основателно е заключил, че същите са изцяло израз на
заетата от свидетеля защитна позиция спрямо собствената му личност. В тях
не се съдържат никакви факти и обстоятелства, опровергаващи изнесените
преди това в предходните му показания, освен изявлението, че въпросните
пари не са били предназначени за захранване на партийна каса.
Разграничаването анблок от първоначалната застъпена теза е изолирано от
останалата доказателствена маса. Твърденията в първоначалните разпити от
месец юли 2025г. за станала известна на св. И. среща между С., К. и
управителя на дружество, участващо в поръчка, свързана със социална услуга
(„жена“ според показанията на И.), осъществена в офиса на политическа
партия, срещат подкрепа и в показанията на св. П. Д., сочеща обстоятелства
за водени разговори за връщане на процент от стойността на обществена
поръчка. Поради това и за мнозинството от въззивния състав е напълно
споделимо виждането на първата инстанция за ненадлежно опровергаване на
първоначалните показания на св. Д. И.. Възражението на защитата, че следва
да се ценят показанията от 02.10.2025г., които са дадени в присъствие на
адвокат, но без да съдържат конкретни фактически твърдения, е
неоснователно. Самото отричане от първоначално заетата свидетелска теза е
неубедително, доколкото в нея се съдържат твърдения за множество
обстоятелства, между които дори не се спори от страните, респективно за
обстоятелства, съобщени и в показанията на свидетелите Д. и Д..
Като относими към обвинението по чл.321 от НК мнозинството от
състава преценява и показанията на свидетелите И. И., Н. И. и свидетеля с
тайна самоличност с идентификационен № 3-АС-30. В показанията си тези
свидетели не твърдят да са искали суми пряко от обвиняемия К., но това,
според изнесеното от тях, е ставало от много приближени на него лица,
професионално и семейно приближени, при което трудно би могло да се
46
възприеме защитната теза, че същите лица са злоупотребявали с името на
кмета.
По отношение на обвинението за престъпление по чл.304б, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Що се отнася до обв. Б. К., мнозинството на въззивния състав споделя
изводите, че обоснованото подозрението за авторство на инкриминираната
деятелност, за която е привлечен в това процесуално качество, не е
разколебано. Доказателствата, обезпечаващи в нужната степен
предположението за извършване на това престъпление са показанията на св.
П. Д. и подкрепящите ги показания на св. Д. И., депозирани през месец юли
2025г., които не могат да се възприемат за тенденциозни и манипулативни. В
показанията си св. П. Д. конкретно говори за срещи през м. август 2024г.,
както с общинския съветник К., така и с обвиняемия К. в различни заведения в
гр. Варна, като последният е заявяал информираност за нейното участие в
обществена поръчка, заявил й е, че е следвало да се съгласи първоначално на
по-високия процент поискан й подкуп, бил е наясно с развитието на
конкретната обществена поръчка и дори е участвал като „гарант“ в
тристранни разговори между него, Д. и Д. за склоняване на св.Д. да оттегли
жалбата си срещу обществената поръчка и отстъпи част от бизнеса си, свързан
с доставка на храна за училища.
Показанията на св. Д. съвсем не са изолирани, за да се приеме тяхната
тенденциозност, както се възразява от страна на защитата, като по отношение
на отделни обстоятелства намират опора и в останалите гласни
доказателствени средства- показанията на свидетелите М. А. и Д. Д..
Предвид всичко изложено до тук, мнозинството от въззивния състав
намира, че доказателствената съвкупност е достатъчна, за да обоснове връзка
на обвиняемия К. с инкриминираната вторична престъпна дейност.
По отношение на опасностите:
Първостепенният съд правилно е приел, че не съществува сочената от
закона опасност от укриване, предвид данните за адресна установеност,
семейна ангажираност на обвиняемия и чисто съдебно минало.
При оценка на обществената опасност на деянието по чл.304б, ал.1 от
НК, следва да се отбележи, че не оказва влияние наличието или липсата на
предаден дар или облага, тъй като защитените обществени отношения се
свързват с безкористното функциониране на длъжностни лица. Риск от
извършване на престъпление се извлича както от обществената опасност на
инкриминираните деяния, които предполагаемо са ангажирали лица от върха
на местния административен апарат и в този смисъл се третират за силно
уронващи престижа на местната власт, така и безусловно от обективната
възможност за К. при промяна на задържането в която й да е друга мярка да
47
влияе на обективността на разследването.
Същият не е с прекратени правомощия, поради което бивайки и под
домашен арест практически може да реализира една значителна част от
служебната си дейност, а респ. и да влияе на доказателствената съвкупност,
като няма как да се очаква служебно зависими от него лица да не се повлияят
в насока промяна на свидетелска позиция или заявяване на необективна
такава.
Срокът на задържане, малко над три месеца, не се счита от
мнозинството на състава за неразумен, като се има предвид, обема и
естеството на делото, а също и че по-тежко наказуемото обвинение предвижда
наказание, чийто законов минимум лишаване от свобода е пет години за
ръководство и три години за участие в ОПГ. Т.е. срокът на задържане към
момента, който доближава средата на максимално предвидения за
досъдебната фаза, все още не е прекрачил пропорционалния.
Именно с оглед неголямата продължителност на задържането и
доводите от семейно естество не се третират за изцяло приоритетни.
Няма как да се отговори на защитните очаквания съставът,
произнасящ се по чл.65 от НПК да прави подробен доказателствен разбор,
дължим в евентуално бъдещо производство по същество, защото това
превръща процедурата по МНО в процес относно процеса, а не такава е
функцията на съда в същата процедура. Изследва се само подозрението в
противоправно поведение, поради което не подлежат на обсъждане доводите
на защитата за липсата на подробен коментар на свидетелски показания в
обжалвания първоинстанционния акт, за хаотично водене на разследването и
пр. в този смисъл.
За липса на активност при разследването и недостатъчно усърдие
няма как да се говори, тъй като е видно, че продължават да се осъществяват
процесуално-следствени действия.
Отделен е въпросът обаче, че недостатъчно прокуратурата изпълнява
задължението си, да събира доказателства, както в подкрепа на обвинението,
така и в интерес на защитната стратегия.
От представените в днешното съдебно заседание доказателства става
ясно, че защитата е направила второ искане за разпит на поименно
48
конкретизирани свидетели от края на месец септември 2025г., аналогично
искане пак приблизително по това време е подадено и от конкретно лице А. В.
да бъде разпитан по делото.
По този повод, мнозинството на състава отбелязва, че ако исканията
не бъдат удовлетворени в обозрим кратък срок, че ако не се извърши
изискуемата конкретизация на обвинението по чл. 304 б от НК по отношение
на длъжностното лице, спрямо което се претендира да е било оказано влияние
и на съответното му дължимо служебно поведение, както и ако не се използва
механизма на чл.69 от НПК за легитимно отстраняване от длъжност – с оглед
иначе основателния довод на прокурорите, че заеманата длъжност е
възпрепятстваща наказателното преследване, то при следващо произнасяне на
САС, поне в този му състав, упоменатите недостатъци ще бъдат третирани за
основания за промяна на изпълняваната мярка.
Ето защо, с оглед изразеното по-горе становище на мнозинството от
съдебния състав, атакуваното първоинстанционно определение като правилно
следва да бъде потвърдено, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 10.10.2025г. постановено по НЧД
№ 6409/2025г. по описа на СГС, 40 състав, НО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
Особено мнение на съдията Андрей Ангелов
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на член-съдията Андрей Ангелов:
На първо място и преди да взема отношение по съществото на делото,
49
следва отбележа, че въпреки съгласието си с мнозинството от съдебния
състав, че и към настоящия момент разследването се провежда
законосъобразно от СГП, съответно компетентен да се произнесе по мерките
за неотклонение на обвиняемите по делото е СГС, следва да отбележа, че за
съжаление процесуалният закон в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от НПК
обвързва преценката за компетентност с обстоятелствената част на
обвинението, което е прерогатив единствено на органите на д.п. Към
настоящия момент, а и още от образуването на досъдебното производство на
19.11.2024 г., обвинението първоначално в съобщението до СГП, а след това и
в постановленията за привличане на обвиняеми лица, е включило и
неустановено лице с имунитет (народен представител). Въпреки законовата
обвързаност на компетентността и на съда от обстоятелствената част на
обвинението, следва да бъде посочено, че са изминалии 11 месеца от
образуването на досъдебното производство като от над 3 месеца по делото в
досъдебното производство са налице и задържани лица. Въпреки този немалък
срок на разследване и понастоящем лицето с имунитет (народен
представител) продължава да бъде неустановено, което обективно е в
противоречие с общоизвестния факт за лимитирания брой и несъмнената
установеност на всичките 240 народни представители. Тоест, според мен, в
рамките настоящото производство и предвид посочения дълъг срок на
разследване, съдебният състав следваше да констатира злоупотреба с право на
държавното обвинение, касателно промяната на местната подсъдност на
разследването със включването на това неустановено лице с имунитет
(народен представител). По този начин би се дал ясен знак на държавното
обвинение, че следва да прецизира обвиненията по начин, който е съответен
на срока на разследване, като в противен случай се дерогират разпоредбите на
чл. 243, ал. 1 и ал. 3, предвиждащи срок за разследване от 3 месеца, при
фактическа и правна сложност до 6 месеца или при недостатъчност до 12
месеца, които скоро ще бъдат достигнати. С това уточнение споделям довода
на мнозинството от съдебния състав и приемам за неоснователен довода на
защитната, оспорващ компетентността на прокуратурата и съответно
съдилищата по разглеждане на въпроса за мерките за неотклонение на
обвиняемите по делото.
По съществото на делото намирам, че извън материалноправното
основание, свързано с наказуемостта на престъпленията, за които
обвиняемият К. е привлечен към наказателна отговорност, не са налице
останалите изискуеми в кумулативна своя даденост предпоставки за
продължаване съществуването на най-тежката мярка за неотклонение.
На първо място считам, че към настоящия момент обоснованото
предположение за съпричастност на обвиняемия К. и към двете му
инкриминирани по делото деяния не е с интензитета, който да предполага
продължаване съществуването на най-тежката мярка за неотклонение. В
основата на уличаващата го доказателствена маса мнозинството от състава
приема данните, съдържащи се в показанията на свидетелите П. Д. и Д. И. М.,
50
които счита обективно за достоверни дотолкова, доколкото не са оборени от
друго събрано по делото доказателство. Счита също, че напротив, дори се
подкрепят в отделните си части. Несъмнено е, че в рамките на производство
като настоящото при инцидентен съдебен контрол върху дейността на
разследването, свързан със законността на процесуалната обвързаност на
обвиняемите, липсват принципите на непосредственост и състезателност при
събиране на доказателства, поради което преценката им за тяхната
достоверност може да се извършва в доста ограничен обсег, но въпреки тази
ограниченост, според мен, при преценка показанията на свидетелката П. Д.,
които основно уличават обвиняемия К., не може да бъде игнорирано за тях, че
изхождат от икономически засегнато лице от дейността на община Варна и то
при управлението на обвиняемия К., т. е. според мен, качествената
характеристика на гласното доказателствено средство е от такова естество,
което предполага внимателна проверка на данните, съдържащи се там. Такава
проверка, според мен, органите на досъдебното производство не са извършили
в пълната, което неминуемо рефлектира върху обосноваността на
предположението за съпричастност на обвиняемия.
На следващо място, мнозинството от съдебния състав приема за
ми
необорени показанията на свидетеля Д. И. М., депозирани на 08 и
09.07.2025 г., като счита, че дадените от свидетеля на 02.10.2025 г. не
разколебават изнесените от този свидетел и уличаващи несъмнено
обвиняемия К. данни. Този извод аз лично не споделям дотолкова, доколкото в
последно депозираните от свидетеля Д. И. М. показания от 02.10.2025 г.
същият твърди, че предходно дадените му такива са въз основата на
осъществен върху него натиск и заплахи от орган по разследването. В този
смисъл последно дадените от свидетеля Д. И. М. показания сериозно
ми
разколебават правдивостта на изнесените от него данни на 08 и 09.07.2025 г.
Останалите гласни доказателства са производни такива като тези на М.
А., която упражнява трудовата си дейност в управляваното от свидетелката П.
Д. дружество и в този смисъл не възпроизвежда свои собствени възприятия.
В обобщение, следва да посоча, че е необходимо в течение на
досъдебното производство обвинението следва да бъде надграждано, а в
случая това не е така. Основните източници на уличаващи обвиняемия К.
доказателства са разколебани, поради което и считам, че интензитетът на
съществуващото и понастоящем обосновано предположение не в степен,
която да предпоставя продължаване задържането на обвиняемия, съобразено
разбира се със срока на продължителност на задържането му и съответно на
разследването по делото.
На следващо място, не съм съгласен и с констатираната от мнозинството
на съдебния състав реална опасност от извършване на престъпление от страна
на обвиняемия К. при промяна на мярката му за неотклонение от "задържане
под стража" в по-лека такава. Няма спор по делото, че обвиняемият е с
необременено съдебно минало, без данни за предходни криминални
51
регистрации, че срокът на задържане понастоящем е 3 месеца и 8 дни и в този
аспект, доколкото се касае за производство по реда на 65 от НПК при
задържано лице от над 3 месеца, не мога да приема становището на
мнозинството от съдебния състав, че само обществената опасност на
инкриминираните деяния е в състояние да обуслови продължаване на
съществуването на най-тежката мярка за неотклонение. Константна е
практиката на европейските и български съдилища, че срокът на задържане
неминуемо рефлектира върху интензитета на опасността от извършване на
престъпление като го редуцира. В случая е изминал, както посочих, над 3-
месечен срок на задържане.
На следващо място, мнозинството от съдебният състав се позовава
обективната възможност на К. да влияе върху обективността на разследването
и върху процеса на събиране на доказателства, предвид заеманата от него
длъжност. Също не мога да се съглася с подобен аргумент, тъй като
държавното обвинение, ако счита, че заеманата от К. длъжност „Кмет на
община Варна“ е в състояние да рефлектира върху пълнотата, обективността и
всестранността на разследването, съществува възможността да инициира
процедура по реда на чл. 69 от НПК, свързана с отстраняване на обвиняемия
от заеманата длъжност. прокуратурата не се е възползвала от тази
възможност, поради което и очевидно не приема, че К. е в състояние да влияе
върху процеса на събиране на доказателства, който пък от своя страна
продължава вече 11 месеца. В този аспект смятам, че при тези данни за
личността на обвиняемия, срокът му на задържане и срокът на провеждане на
разследването водят до извода за липса на разумност за продължаване на
неговото задържане.
На последно място искам да посоча, че продължаване съществуването
на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия К.
нарушава и принципа на процесуална равнопоставеност на обвиняемите,
доколкото е видно, че останалите двама обвиняеми С. и К. с определение на
АС – София от 09.10.2025 г. по ВНЧД № 1239/25 г. са със смекчена
процесуална обвързаност по делото, а именно следващата по тежест мярка за
неотклонение, каквато се явява „домашният арест“. Видно е от материалите
по делото, че обвиняемите С. и К., дори и според показанията на
коментираната свидетелка П. Д., са имали изключително активно участие в
инкриминираното деяние по чл. 304б, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във
връзка с ал. 1 от НК. По отношение на последното споделям напълно доводите
на мнозинството от съдебния състав, че е неконкретизирано до степен, че да
затруднява правото на защита на обвиняемия К..
По изложените мотиви не съм съгласен с мнозинството от съдебния
състав, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Б. К.
следва да бъде продължена. Напротив, считам, че следва да бъде смекчена до
степен на „подписка“, поради което и подписвам определението с особено
мнение.
52
53