Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр.Враца, 06.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, V-ти състав, в
открито заседание на 14.12.2021 г. /четиринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
Административен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 559 по описа на съда
за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на
Ц.Д.Ц., действащ чрез пълномощника си * В.Т.
против Решение № 1012-06-62 (2)/18.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ -
Враца, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане №
2113-06-559 (3) от 26.07.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Враца.
С последното е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц.Д.Ц., поради
липса на предпоставките визирани в чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО.
Твърди се, че оспореното решение неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и несъответно на
целите му. Иска се неговата отмяна по
съображения изложени в жалбата.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, несе явява и не се
представлява. От процесуалният му представител е депозирана молба, съдържаща
становище по същество на спора. Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът - Директора
на ТП на НОИ – Враца, редовно призован, не се явява. Процесуалният
му представител - * Ц. оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана. Развива подробни съображения по
наведените в жалбата възражения.
При така изложеното, след като обсъди доводите
на страните и доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното :
Жалбата е подадена от
надлежна страна и в законоустановеният срок. Оспорения акт е връчен на адресата
на 02.09.2021 г., а жалбата е подадена по пощата на 15.09.2021 г., видно от
пощенското клеймо – л. 23 от делото, при което срокът за депозирането ѝ е
спазен и същата е допустима.
Въз основа на
заявлението и приложените към него документи и след извършена проверка, с Разпореждане № 2113-06-559 (3) от
26.07.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца – л.
37 от делото, на жалбоподателя Ц.Д.Ц. е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че към датата на подаване на
заявлението лицето има навършена възраст 66 години, 9 месеца и 28 дни и общ
осигурителен стаж, превърнат към III категория труд в размер на 15 години 02
месеца и 26 дни, но не притежава изискуемият осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1
от КСО от 39 години. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е приело, че
жалбоподателя не отговаря и на условията на чл.
68, ал. 3 от КСО, тъй като съгласно посочената разпоредба в случай,
че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и
ал. 2 на чл. 68 от КСО през 2021 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст
66 години и 08 месеца за жените и за мъжете и не по-малко 15 години
действителен осигурителен стаж.
В разпореждането е
съобразена и легалната дефиниция на понятието „действителен стаж“ дадена в § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО, съгласно която действителен стаж е действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, времето през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Поради това пенсионният орган е приел, че зачетеният стаж за времето,
през което Ц. е отбил редовната си военна служба за периода от 1 година, 11
месеца и 29 дни, получавал е обезщетение за безработица от 5 месеца и 2 дни и
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ от 1 месец, не е действителен осигурителен
стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. По така изложените съображения е обосновал извода, че
на Ц.Д.Ц. не се следва пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като
същия има навършена необходима възраст, но няма изискуемия действителен
осигурителен стаж от 15 години, а има стаж от 12 години, 8 месеца и 6 дни.
Разпореждането е
обжалвано с жалба вх. № 1012-06-62/04.08.2021 г. пред Директора на ТП на НОИ –
Враца, който се е
произнесъл с оспореното пред съда Решение № 1012-06-62 (2)/18.08.2021 г., с
което е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил разпореждане
№ 2113-06-559 (3) от
26.07.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца,
като е изложил подробни мотиви в тази насока.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Страните
спорят по фактите относно трудовият и осигурителен стаж на жалбоподателя.
С Разпореждането и
потвърждаващото го Решение, АО не е зачел за осигурителен стаж времето от 14.11.1975
г. до 31.12.1975 г.; от 01.01.1976 г. до 14.07.1976 г. в ДСО „Р.“ ***; времето
от 23.03.1992 г. до 18.05.1992 г. в О. р. б. *** и времето от 02.03.2005 г. до
31.03.2005 г. в „ИМС“ ***, с мотивите, че заверките в трудовата книжка не са
коректни – липсва подпис на ръководител, вписването на продължителността на
трудовия стаж не е подписано от счетоводител и ръководител, в Обединен
осигурителен архив (ООА) при ТП на НОИ *** няма предадени ведомости на ДСО „Р.“
***, в ООА при ТП на НОИ – *** лицето не фигурира в разплащателните ведомости
на ДСО „Р.“ *** и в регистъра на осигурените лица липсва информация за периода
в „ИМС“ ***.
С писмо изх. №
5531-06-679/04.06.2021 г. на лицето е указан срок, в който да представи
удостоверения УП 3 и УП 2, установяващи осигурителен стаж и доход за конкретно
посочени периоди и работодатели. Писмото
е получено на 08.06.2021 г., но в указания срок необходимите документи не са
представени, при което и длъжностното лице е издало оспореното разпореждане въз
основа на наличните редовни документи.
При тази
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното
решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния
закон.
Мотивите за отказа в разпореждането се основават на констатациите, че
при навършена възраст 66
години, 9 месеца и 28 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към III категория
труд в размер на 15 години 02 месеца и 26 дни, съгласно чл. 104 от КСО, не са налице хипотезите на чл. 68,
ал. 1-2 от КСО.
Според приложимата Наредба за трудовите книжки от 1953 г. /отм/ и
Инструкцията за прилагането й №2492 за реда и начина на издаване на документи
за трудов стаж, такъв се установява с нея, ако към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение е записан с цифри и с думи, подписан от главния
счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.
В настоящият случай спорният период от 14.11.1975 г. до 14.07.1976 г.
(който период АО е разделил на два периода
- от 14.11.1975 г.
до 31.12.1975 г. и от 01.01.1976 г. до 14.07.1976 г.) в ДСО „Р.“ *** отразен в
трудовата книжка е заверен по
описания в цитираните нормативни актове начин – отразен е периода, прослуженото
време – с цифри и думи, с положен подпис на ръководител в съответните колони на
трудовата книжка, вкл. и върху печата, финализиращ прослужения в предприятието
период и удостоверяващ, че данните са взети от разплащателната ведомост.
Съгласно чл.
347 от КТ, трудовата
книжка, касаеща периода от 14.11.1975 г. до 14.07.1976 г. е официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или
служителя. По
своя характер тя съставлява
официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК,
като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, по
установените форма и ред, регламентирани в чл. 348 - чл. 350а от КТ. По силата на
закона той има материална доказателствена сила относно отразените в него факти.
Приложената трудова книжка е надлежно оформена за периода от
14.11.1975 г. до 14.07.1976 г. , в съответствие с изискванията
на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от
лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в
нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради
което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. Ответникът не е оспорил това
доказателство по надлежния ред и не е ангажирал и доказателства,
които да опровергават
отразените в трудовата книжка обстоятелства.
По изложените
съображения, периода от 14.11.1975
г. до 14.07.1976 г. прослужен от жалбоподателя в ДСО „Р.“ следва да бъде
зачетен за осигурителен стаж.
При преценката на доказателствената сила на трудовата книжка относно
останалите спорни периоди – за времето
от 23.03.1992 г. до 18.05.1992 г. в О. р. б. *** и времето от 02.03.2005 г. до
31.03.2005 г. в „ИМС“ ***,
законосъобразно административният орган е приел, че същата не е оформена
съобразно изискванията на т. 6 от Инструкция № 2492 за реда и начина за
издаване на документи за трудов стаж (обн. ДВ бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и
доп. – ДВ, бр.48 от 1975 г.), издадена във връзка с Наредбата за трудовите
книжки от 1953 г. /отм/. Обосновани са изводите, че след като липсва подпис на
главния счетоводител и няма печат върху двете страници, формалната
доказателствена сила на документа е неналична.
Съгласно т. 8 от Наредбата за трудовите книжки, одобрена с ПМС № 149 от
20.03.1953 г. всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило, заверява се
от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията или от
упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. В т. 6, б. „в“
от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж
се посочва, че продължителността на придобития от работника или служителя
трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда
на т. 7 от същата инструкция, се отбелязва на следващия ред под вписването за
напускане на работа с цифри и думи и се подписва и се подпечатва с печата на
учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете
страници. Визираната норма императивно изисква съблюдаване на описаните правила
при оформяне на стаж в трудовата книжка след прекратяване на трудово правоотношение.
Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на
документа.
В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са
изброени изчерпателно документите, чрез които се установява осигурителния стаж
по чл. 9 от КСО и липсата на други годни доказателства, удостоверяващи
съществуването на процесния осигурителен стаж сочи обоснованост на изводите за
неговото незачитане.
Засилените технически гаранции при попълване на трудовота книжка имат за
цел удостоверяване на фактите от значение за установяване на трудовия
/осигурителен стаж/ и при опорочаване на тази форма документът няма придаденото
му от закона удостоверителна сила на официален документ. В същия този смисъл е
Решение № 14601 от 29.11.2017 г. на ВАС,
постановено по адм.
дело № 9130/2016 г.
За да откаже
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл.
68, ал. 3 от КСО административният орган е приел, че жалбоподателя
няма 15 години действителен осигурителен стаж, като не е зачел за действителен
осигурителен стаж времето, през което той е отбивал редовната си военна служба.
Няма спор по делото, че Ц. има осигурителен стаж от трета категория труд –15 години 02 месеца и 26 дни, от които военна служба – 1 година, 11 месеца и 29
дни, както и че притежава изискуемата по чл.
68, ал. 3 от КСО възраст.
Спорът между
страните се концентрира единствено върху това дали наборната военна служба на
жалбоподателя за периода 14.10.1972 г. – 05.10.1974 г. се приравнява на
действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и
ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67 – годишна възраст.
По силата на
чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, като съгласно чл. 44 от НПОС
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени. С тези норми
законодателят ясно е изразил волята си да се зачете за осигурителен стаж при
пенсиониране наборната военна служба, аргумент за което е и препращането към
действащото по време на изпълнението й законодателство. Съгласно приложимата
редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ
(отм.); срокът на редовната военна служба за релевантния период във всички
родове войски е 24 месеца, а за специалностите, определени със заповед на
министъра на народната отбрана – три години. С оглед на това положената от Ц.Ц.
задължителна военна служба от 1 г., 11 м. и 29 дни следва да бъде зачетена за
осигурителен стаж от трета категория.
С
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО (обн. ДВ, бр. 107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е
дадена легална дефиниция на понятието „действителен стаж“, съгласно която това
е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. В случая е налице стаж, придобит през времето от
14.10.1972 г. до 05.10.1974 г., поради което и на основание § 9, ал. 1 от ПЗР
на КСО той следва да се преценява и квалифицира съобразно
действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към този
период разпоредба на чл. 81 от ППЗП
(отм.); изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета
категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във
въоръжените сили съгласно чл. 9 от ЗВВСНРБ
(отм.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата
са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение,
се зачита за трудов стаж при пенсиониране по действащото законодателство до
31.12.1999 г., поради което се признава за осигурителен стаж по КСО съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР
на същия кодекс. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
съдебна практика - решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. №
6255/2020 г.; решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г.;
решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г.; решение №
9471 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от
11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о.; решение №
6234/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г.; решение № 15587/13.12.2018
г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г., VІ о.; решение № 266 от 08.01.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VІ о. и др.
Следователно
и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО периодът
на редовна военна служба се зачита за трудов и осигурителен стаж при
пенсиониране. Към военната служба е неприложимо разграничението по § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО, поради което неправилно и незаконосъобразно
административният орган е отказал да я зачете за действителен осигурителен
стаж.
Като е приел
обратното, директорът на ТП на НОИ - Враца е постановил един неправилен и
незаконосъобразен акт, който противоречи на приложимите материалноправни
разпоредби. Поради това обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане
следва да бъдат отменени, а преписката да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
Съобразно
изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените разноски
в размер на 350 лева.
Своевременно
е заявено искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК от оспорващата страна, чиито размер се претендира по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА), съгласно представен Договор за правна
помощ и съдействие (л. 22), в който изрично е записано, че адвокатската услуга
се предоставя по чл. 38, ал. 2,
вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2 (на материално затруднени лица) от ЗА. Искането за
разноски е основателно, а представеният договор за правна защита има обвързваща
сила за съда и представлява валидно основание за прилагане на чл. 38 от ЗА.
В съответствие с принципа за независимост на упражняваната адвокатска професия,
установен с чл. 2, ал. 1 от ЗА,
в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, адвокатът сам определя кои лица са материално
затруднени, както и на кои от тях да окаже безплатна правна помощ, поради което
основанието за сключване на приложения договор, не подлежи на установяване пред
съда. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от
ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
За да бъде
определен размерът на дължимото възнаграждение на упълномощения от оспорващата страна
адвокат, следва да се съобрази Наредба № 1/09.07.04 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 64/04 г., посл. изм. ДВ, бр. 68/20
г.), в частта й по чл. 8, ал. 2, т. 2 – за процесуално представителство по
административни дела по КСО, без определен материален интерес, където е
предвидено минималното
възнаграждение за един адвокат от 350,00 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-06-62 (2)/18.08.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – Враца и потвърденото с него Разпореждане №
2113-06-559 (3) от 26.07.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Враца.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Враца за ново
произнасяне по заявление с вх. № 2113-06-559/25.05.2021 г., подадено от Ц.Д.Ц. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО, при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Враца ДА ЗАПЛАТИ на * В.В.Т. *** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата в размер на 350,00 лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се
изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: