№ 6618
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Т.ова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100503448 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Д. С. срещу решение №
17501/26.10.2023г., постановено по гр. д. № 1354/2023г. на СРС, 42 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен искът с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявен от М. Д. С., ЕГН **********,
с адрес гр. ****, против „Кредисимо“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. “Витоша“ № 146 сграда А, ет. 4, Бизнес
център България, представлявано от С.Я. за осъждане на ответника да заплати
сумата от 281.04 лева – заплатена без основание парична сума за такса гарант.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че сумите за такса гарант са
получавани от ответника, поради което именно той следва да отговаря по
предявения иск по чл. 55 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и искът да бъде уважен до размера на сумата от 281.04 лв.,
като основателен и доказан.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
1
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество – основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира следното.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставил, а ответникът „Кредисимо“ ЕАД е получил
процесната вноска гарант, без да е имало основание за извършване на
престацията, поради недействителност на договора.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е
налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради
което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
С решението по делото, СРС е прогласил за недействителна клаузата на
чл.4 от договор за потребителски кредит № 964819/06.11.2017 г.,сключен
между М. Д. С. и „Кредисимо“ЕАД, предвиждаща заплащането на такса
гарант. В тази част решението е влязло в сила.
От събраните пред СРС доказателства се установява, че страните са
сключили договор за потребителски кредит № 964819/06.11.2017г., като
съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение или се е задължил да предостави банкова гаранция или да сключи
договор с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице, в който случай
2
одобрението на заявлението е в срок от 24 часа от предоставяне на
обезпечението. Представен е и договор за поръчителство от 06.11.2017 г.,
сключен между „Ай тръст“ЕООД, като поръчител и М. Д. С., като потребител,
съгласно който поръчителят приема да отговаря солидарно с потребителя
относно изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит,
а потребителят се задължава да заплаща възнаграждение. Съгласно чл. 8 от
договора сумите за такса за гарант се заплащат по посочената банкова сметка
на „Кредисимо“.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са
сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва
релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност.
Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица
или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на
едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на
потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните
правила на закона и добрите нрави.
Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за
предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е
предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Ето
защо двете правоотношения следва да се разгледат съвместно, като се има
предвид и, че кредиторът и поръчителят са свързани лица.
От приетата пред СРС съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумата за вноска за гарант е заплатена от жалбоподателя на „Кредисимо“. Без
правно значение е, че последствие същата е била заплатена от "Кредисимо" на
„Ай тръст“ чрез прихващане. Договорът за кредит и представеният договор за
поръчителство са сключени на една и съща дата, предоставения погасителен
план е един и същ и е уговорено плащане в полза на „Кредисимо“ АД.
Същевременно от извършена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител
„Ай тръст" ЕООД, е „Кредисимо“ АД, тоест ответникът и кредиторът по
правоотношенията по предоставяне на паричен заем са свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ТЗ.
На следващо място, задължението на ищеца, въззивник в настоящето
производство, е съответно на вписаните в погасителния план, изпратен от
„Кредисимо“ на имейла на жалбоподателя /л. 30 от делото на СРС/, сборни
плащания, в които изрично е посочено и задължението за вноска "гарант"
/месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница
както и ежемесечно дължима вноска "гарант"/.
Обсъдената съвкупност от обстоятелства води до извод, че се касае за
„скрито“ възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем. Този
извод се подкрепя и от факта, че претендираното възнаграждение по договор
3
за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с
падеж на главните задължения към кредитора "Кредисимо" АД и е платимо
също на последния. Възнаграждението на гаранта е разсрочено на
погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на
погасителните вноски по договорите за потребителски кредит. "Кредисимо"
АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по този договор и всички други
вземания на гаранта по договора.
В този смисъл, от съвкупната преценка на тези данни, чрез сключването
на договора за поръчителство се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33
ЗПК, като се преследва забранена от закона цел – неоснователното
обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита. С договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“
АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Насочването към
учредяване на обезпечение от свързано дружество финансов-гарант, което не
събира възнаграждението си предварително, а го добавя към погасителната
вноска към заема, води до извода, че възнаграждението за поръчителя
съставлява разход, пряко свързан с процесния договор, който реално се
получава именно от кредитора. На практика ищецът се е задължил да заплати
още едно възнаграждение в полза на кредитора си, който е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител "Ай тръст" ЕООД, а
последният всъщност не е поел задължение по договора, още повече, че не се
представя договор за поръчителство, сключен между кредитора и дружеството
гарант.
С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на " Ай тръст" ЕООД кредиторът плаща
вземането си сам на себе си.
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. От доказателствата по делото бе установено, че сумата от
281.04 лева е напуснала патримониума на жалбоподателя и е постъпила в
правната сфера на въззиваемия, тоест получена е от „Кредисимо“.
Ответникът не доказа наличието на правно основание за задържане на
сумата. Следователно, с оглед успешно проведеното от жалбоподателя пълно
и главно доказване на обстоятелството, за което носи доказателствена тежест,
че процесната сума е излязла от правната му сфера и е постъпила в
имуществото на ответника, въззиваем в настоящето производство, искът за
присъждане на платената в полза на ответника сума от 281.04 лева, платена
като вноска гарант въз основа на прогласена за нищожна клауза, е основателен
и следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се отмени в обжалваната част и да се постанови ново, с което
4
предявеният иск бъде уважен.
По разноските:
На жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените пред СРС
разноски в размер на още 202.75 лв., съразмерно на уважената част на
исковете.
На въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва
да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в
размер на 25 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17501/26.10.2023г., постановено по гр. д. №
1354/2023г. на СРС, 42 с-в в обжалваната част, в която е отхвърлен искът с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявен от М. Д. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, против „Кредисимо“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Витоша“ № 146 сграда А, ет.
4, Бизнес център България, за сумата от 281.04 лв. /разликата над 65.50 лв. до
пълния предявен размер от 346.54 лв./, представляваща заплатена без
основание парична сума за такса гарант, както и в частта за разноските,
присъдени в полза на „Кредисимо“ ЕАД за разликата над сумата от 42.53 лв.
до присъдените 225 лв. с определение 17582/23.04.2024г. на СРС, 42 с-в, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Витоша“ № 146 сграда А, ет. 4, Бизнес център
България да заплати на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. ****, по
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 281.04 лв.,
представляваща заплатена без основание парична сума за такса гарант.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Витоша“ № 146 сграда А, ет. 4, Бизнес център
България да заплати на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес гр. ****, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 425 лв., представляваща
направените във въззивното производство разноски, както и сумата от още
5
202.75 лв., представляваща направените пред СРС разноски.
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6