Р Е Ш Е Н И Е № 2

гр. Сливен, 25.01.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на тринадесети януари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                Николинка Йорданова                  и с участието на прокурора                              Христо Куков                                             като разгледа докладваното от                 председателя                           КАНД № 206        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 27/16.10.2020 г., постановено по АНД № 171/2020 г. по описа на Районен съд - Котел е потвърден Електронен фиш серия К № 3868856 на ОД МВР - Сливен, с който на Г.В.Р. за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Касаторът Г.В.Р. обжалва в срок горепосоченото решение. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Котел е неправилно. Счита, че не е изпълнено изискването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за обозначаване на местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи. От приложената снимка не можело да се установи положението на уреда, както и посочените в електронния фиш дата и място, поради което не можело да се установи, че скоростта на автомобила е измерена в зоната за ограничение на скоростта. Електронният фиш бил издаден на собственика на автомобила, като липсвало данни кой е управлявал същия. Представя декларация от собственика на автомобила. Моли съда да отмени решението като неправилно, както и електронния фиш.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.   

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се представлява. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва подадената жалба, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.07.2019 год. в 11,14 часа, по път II-48, при км. 53.300 посока с. Градец - с. Мокрен, с автоматизирано техническо средство TFR1-M 583, било заснето движение на автомобил „Хонда ЦРВ", с peг. № ********със скорост от 82 км./ч. - над разрешената скорост от 50 км./ч. за съответния участък от пътя, въведена с пътен знак В-26.

След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР - Сливен установили чия собственост е автомобила, чрез справка в Централна база - КАТ, а именно лицето Г.В.Р. ***.

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 3868856, в който като нарушител било вписано лицето, на когото е регистрирано МПС - Г.В.Р.. В издадения ЕФ е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 300,00 лева.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че от приложената към преписката снимка безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по – висока скорост от разрешената 50 км/ч., налагащо извода, че санкционираната Р. е извършила нарушение по чл. 21 ал.2  от ЗДвП. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на електронния фиш, като същият съдържал всички необходими реквизити по ЗДвП. Приел е още, че законосъобразно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е нормативно фиксиран. При такива мотиви районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 11.07.2019 год. в 11,14 часа, по път II-48, при км. 53.300 посока с. Градец - с. Мокрен, с автоматизирано техническо средство TFR1-M 583, било заснето движение на автомобил „Хонда ЦРВ", с peг. № ********със скорост от 82 км./ч. - над разрешената скорост от 50 км./ч. за съответния участък от пътя, въведена с пътен знак В-26, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена извън населено място, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива въведен с чл. 21, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават въведените с пътен знак ограничения на скоростта. В процесния случай касационният жалбоподател, като собственик на автомобила носи отговорност съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, след като не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, за нарушения при управление на лекия автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В настоящия по административнонаказателната преписка няма попълнена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на MIIC, а именно от жалбоподателката. Такава декларация не може да бъде представена в съдебното производство. Освен това същата не отговаря на изискванията на посочената правна норма, тъй като не е придружена с копие от СУМПС на посочения водач. От собственика не е представено и писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи съгласно чл.189 ал.6 от ЗДвП. Съгласно този текст от закона директорът разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че: 1. моторното превозно средство е било обявено за издирване или 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение.

Неоснователно е и възражението на касатора, че не е установено мястото на нарушението. Приложената по делото снимка на процесното МПС съдържа географски координати, от който в достатъчна степен може да се установи, мястото на установяване на нарушението. Това място по конкретен начин е посочено и в процесния ЕФ.

Посоченото от касатора неспазването на изискването на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, мястото за контрол с мобилни автоматизирани технически средства и системи да е обозначено с пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол и документирано със снимка, не е довело до незаконосъобразност на ЕФ. С ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 год. е отменена разпоредбата на чл.165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която задължава при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, съгласно която ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Ето защо към датата на извършване на нарушението - 11.07.2020 год., разпоредбата на чл.7 от цитираната Наредба не следва да намери приложение, тъй като същата противоречи на нормативен акт от по - висока степен - Закона за движението по пътищата.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от районния съд решение е законосъобразно. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на КРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 27/16.10.2020 г., постановено по АНД № 171/2020 г. по описа на Районен съд - Котел.

Осъжда Г.В.Р. ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.