№ 14257
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110123114 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл. 124 и сл.ГПК.
Предявен е от „Ф“ ЕООД, ЕИК: ., представлявано от С Н И Н, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Гоце Делчев №103, ет. 2, офис № 3, със съдебен адрес: гр.
София, бул. Гоце Делчев № 103, ет. 2, офис № 3, „Ф“ ЕООД, чрез адвокат П. Г., срещу Д. А.
А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, КВ.РЕДУТА, УЛ.КАДЕМЛИЯ 12А, със съдебен
адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партер, чрез адвокат Н иск с правна
квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ - за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 125,00 лв. по Запис
на заповед, във връзка с които е издадена заповед за изпълнение в заповедно производство
по ч.гр.д. № 904 от 2022 г. на СРС, 120 състав и законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 11.01.2022 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.08.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 904 от 2022 г.
на СРС, 120 състав, на срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, като вземането произтичало от Запис на заповед. Сочи, че на 05.08.2020 г.
ответницата се е задължила по запис на заповед за сумата от 786.50 лв., които е следвало да
заплати на падежа – 03.02.2021 г. Твърди, че към датата на подаване на заявлението
ответницата като издател на процесната запис на заповед била изпълнила само частично
задължението си до сумата от 275 лв., като ищецът претендира дължимостта на сумата от
125 лв. по записа на заповед. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК , в който оспорва исковете
1
като неоснователен. Твърди, че вземането произтича от договор за заем, сключен между
ищеца и ответника, поради което основанието е договор за заем. Твърди, че след множество
опити да се снабди с копие от сключения на 05.08.2020 г. договор за кредит, сключен между
страните, предоставянето на такова било отказано от страна на ищеца. Сочи, че между
страните е имало договор за кредит за сумата от 400 лв. Счита, че договорът не е породил
валидно облигационно правоотношение, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило
задълженията си по него. Оспорва, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя
сумата, предмет на процесния договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен в частта, в
която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 22 ЗПК. Оспорва начисления лихвен процент, като твърди, че същият е
неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави. Счита, че поради накърняването
на принципа за добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗДД се достигнало до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по процесния договор и
злепоставяне на интересите на ответницата, с цел извличане на собствена изгода за
кредитора. Счита, че договорът е недействителен, поради нищожност на клаузата за лихви.
Оспорва, че е получил Общите условия на ищеца, приложими към договора за предоставяне
на потребителски кредит. Счита, че е нарушен и чл. 10 и чл. 11 от ЗПК относно
задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, а именно – шрифтът на
договора да е не по-малък от 12, да е посочен срок на договора за кредит, както и
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. Не били посочени и
компонентите, включени в годишния процент на разходите. Счита, че са нарушени
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 от ЗПК, както и че клаузата на чл. 11.3. от
договора е нищожна, тъй като предвижда начисляване на неустойка в случай, че
кредитополучателят не осигури в тридневен срок договореното обезпечение или ако
последното не отговаря на необходимите условия. Счита също така, че договорът съдържа
неравноправни клаузи. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Наведени са
множество доводи за неоснователност на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска и да
му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със Заявление по чл.417 от ГПК, депозирано в СРС на 11.01.2022 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
срещу ответника за суми, дължими по Запис на заповед, издаден на 05.08.2020 г., с падеж за
плащане на 03.02.2021 г. за сумата от 511,50 лева главница, ведно със законна лихва за
периода от 11.01.2022 г. до датата на плащане на вземането и за разноски. В законовия срок
длъжникът е оспорил заповедта, като съдът е указал на заявителя възможността да установи
вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. Това предпоставя допустимостта на исковата молба.
Видно от представения в оригинал Запис на заповед по приложеното ч.гр.д. № ч.гр.д.
№ 904/2022 г. по описа на СРС, 120 състав, същият е издаден на 05.08.2020 г. с определен
падеж за плащане на 03.02.2021 г. за сумата от 786,50 лева. На гърба на документа са
отразени плащания на 21.08.2020 г. в размер на 55 лв., на 05.10.2020 г. в размер на 110 лв. и
2
на 19.10.2020 г. – 110 лв.
В съдебно заседание ищецът е представил Договор за потребителски кредит №
0001617 от 05.08.2020 г., сключен между страните за сумата от 400 лв., фиксиран годишен
лихвен процент 38.02 %, годишен процент на разходите 46.59 % и срок на договора 26
седмици. В чл. 11.3. от Договора е уговорена неустойка, в случай, че кредитополучателят не
изпълни задълженията си да предостави на кредитодателя гаранция за изпълнение на
задълженията му по настоящия кредит, представляваща банкова гаранция или
застрахователна полица. Неустойката е уговорена в общ размер на 272.87 лв.
В чл. 15 от Договора са посочени всички допускания, при които е изчислен
годишният процент на разходите и са посочени елементите, които не са включени в същия.
Към договора е приложен и погасителен план. В чл. 11.8. от Договора е уговорено, че
вземането по договора може да бъде обезпечено със запис на заповед, издаден в полза на
кредитодателя за сума, включваща заемната сума, лихви и евентуално дължими неустойки,
такси и разноски при изпълнението, респективно неизпълнението на договора за
потребителски кредит, увеличена с 10 %, който запис на заповед се авалира от солидарните
длъжници. Представена е и Разписка № 0001617 от 05.08.2020 г. за получена в брой сума от
400 лв., получена по цитирания Договор за потребителски кредит.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от установяването на
валидно издаден Запис на заповед в полза на ищеца. В настоящия случай няма спор, че
процесният Запис на заповед е валиден, съдържа всички изискуеми от закона реквизити и е
с настъпил падеж на 03.02.2021 г.
Първото възражение на ответника в отговора на исковата молба е, че процесният
запис на заповед обезпечава каузална сделка, а именно Договор за потребителски кредит.
Макар и ищцовата страна да не признава наличието на връзка между издадения запис на
заповед и представения от нея в съдебно заседание договор за потребителски кредит, с оглед
наличието на клауза в самия договор за възможност за обезпечаване на вземането със запис
на заповед, съдът приема, че в действителност ценната книга обезпечава Договор за
потребителски кредит, сключен между страните на 05.08.2020 г. Това обстоятелство се
установява от представените по делото доказателства.
Възражението на ответника, че договорът за кредит не е породил правно действие, тъй като
заемната сума не е предадена реално на кредитополучателя. Това възражение се явява
неоснователно, тъй като се установява от представената Разписка № 0001617 от 05.08.2020 г.
за получена в брой сума от 400 лв., получена по цитирания Договор за потребителски
кредит. Документът е неоспорен от ответната страна в съдебното заседание, когато е
представен.
Съдът дължи служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19,
чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Съгласно постоянната
практика на Съда на ЕС, въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за
неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда
на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи на база
3
на представения договор и общи условия. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в
основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.
3 ГПК.
Ответната страна навежда доводи, че цитираният договор за заем е нищожен в частта,
в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е
сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал.1 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Този извод се налага предвид константната съдебна
практика на съдилищата по тези клаузи (аргумент от Решение № 378/08.05.2006 г. по гр.д.
№ 315/2005 г. на ІІ г.о., Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д. №5093/2007 г. на ІІ г.о.,
Решение № 378/08.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г. на ІІ г.о., Определение
№ 260283/17.09.2020 г. по ч.гр.д. № 9521/2020 г. на СГС, ТО-VІ, Определение
№ 266415/17.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 10945/2020 г. на СГС-ІІ-Г). В чл. 10, ал. 1 от ЗПК
именно е уредена формата на договора за потребителски кредит, а именно: в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Безспорно е, че процесният договор е сключен в писмена форма. В същия ясно са
посочени размера на лихвения процент, годишния процент на разходите, както и размера на
дължимата месечна вноска. Съдът счита обаче, че клаузата по чл. 11.3., с която е определена
неустойка при неизпълнение на задължение в седемдневен срок да се представи банкова
гаранция или застраховка на цялото вземане, както и клаузата по чл. 11.8 относно
обезпечаване чрез запис на заповед, са в противоречие на добрите нрави и закона и се
явяват нищожни клаузи. Чрез същите кредиторът е договорил за себе си неустойка при
евентуално неосигуряване на задължително предвидени обезпечения в чл. 11 от Договора за
вземането, а от друга страна е предвидил и едно възможно обезпечение, което е било
приложено чрез издаването на процесния запис на заповед и то за сума, включваща освен
главница, лихви и разноски по Договора, и неустойката по чл. 11.3. от същия, която
неустойка обаче се дължи само при неосигуряване на други два вида обезпечения. Налице е
злоупотреба с права, което от своя страна се явява самостоятелно основание да се приеме, че
договорът е нищожен, поради противоречие със закона и с добрите нрави.
Не на последно място, въпреки изричното възражение, че договорът не отговаря на
изискването да е изписан с размер на шрифта не по-малък от 12, по делото не се събраха
доказателства относно какъв е шрифта на договора, поради което съдът счита, че ищецът не
е установил съответствие със законовото изискване за размер на шрифта. Това възражение
на ответника се явява основателно, тъй като в тежест на ищеца-кредитодател е да установи,
че размерът на шрифта е не по-малък от 12, а това не е сторено в настоящото производство.
4
Предвид установените противоречия на договора с императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит по чл. 10, ал. 1, а именно: договорът да е сключен по ясен
и разбираем начин и с шрифт не по-малко от 12, както и липсата на изрично посочване на
годишния лихвен процент по договора /противоречие с чл. 1, ал. 1, т. 9 от ЗПК/, наличие на
противоречие със закона и добрите нрави чрез договаряне на три вида обезпечения, две от
които при неосигуряване водят до ангажиране на неустоечна отговорност на
кредитополучателя, без значение, че в същност вземането вече е обезпечено чрез издаден
запис на заповед, съдът счита, че договорът за потребителски кредит, обезпечен с
процесната запис на заповед е недействителен. Ето защо, ответникът дължи връщане
единствено на получената реално от кредитополучателя главница от 400 лв. Доколкото е
налице отбелязване върху изпълнителния лист за заплатени суми в общ размер от 275 лв.,
непогасена остава само претендираната сума от 125 лв. Ответникът не е ангажирал
доказателства за погасяване на тази част от вземането, поради което следва да се приеме за
установено, че се дължи претендираната сума.
Следва да се приеме за установено, че сумата от 125 лв. е дължима, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –
11.01.2022 г. В останалата част следва да се обезсили заповедта за изпълнение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист, съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК.
При този изход на спора, право на разноски в исковото производство има само ищеца
– в размер на държавна такса от 25 лв. в настоящото производство и 350 лв. възнаграждение
за адвокат, съобразно представените доказателства за извършени разноски. В заповедното
производство следва сумата да се разпредели, съобразно уважената част от иска в
настоящото производство и тази, която подлежи на обезсилване, съгласно чл. 415, ал. 5 от
ГПК, като на ищеца му се присъдят разноски в заповедното производство в размер на 5.10
лв. за държавна такса, съразмерно на потвърдената част от заповедта. Адвокатско
възнаграждение не е претендирано и не се следва в това производство. Ответникът няма
право на разноски в исковото производство, а в заповедното има право, съразмерно на
обезсилената част от заповедта, а именно сумата от 225.57 лв., платима на лицето,
предоставило безплатна правна помощ на ответника. Възнаграждението е определено в
размер на 300 лв., тъй като адвокат Б. не е ангажирала доказателства, че е регистрирана по
ЗДДС.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „Ф“ ЕООД, ЕИК: .,
представлявано от С Н И Н, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Гоце
Делчев №103, ет. 2, офис № 3, със съдебен адрес: гр. София, бул. Гоце Делчев № 103, ет. 2,
офис № 3, чрез адвокат П. Г., срещу Д. А. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
5
КВ.РЕДУТА, УЛ.КАДЕМЛИЯ 12А, със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1,
офис партер, чрез адвокат Н че ответницата Д. А. А. с ЕГН: **********, дължи на ищеца
„Ф“ ЕООД, ЕИК: ., сумата от 125.00 (сто двадесет и пет) лева, представляваща главница по
Запис на заповед от 05.08.2020 г., във връзка с който е издадена заповед за изпълнение в
заповедно производство по ч.гр.д. № 904 от 2022 г. на СРС, 120 състав и законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -
11.01.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл. чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 538, ал. 1 от ТЗ.
ОСЪЖДА Д. А. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, КВ.РЕДУТА,
УЛ.КАДЕМЛИЯ 12А да заплати на „Ф“ ЕООД, ЕИК: ., представлявано от С Н И Н, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Гоце Делчев №103, ет. 2, офис № 3, със
съдебен адрес: гр. София, бул. Гоце Делчев № 103, ет. 2, офис № 3, чрез адвокат П. Г.,
сумата от 380.10 лв. (триста и осемдесет лева и десет стотинки), представляваща разноски
по заповедното и исковото производство, съразмерно на уважената част от иска,
респективно на потвърдената част от присъдената със заповедта сума, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД, ЕИК: ., представлявано от С Н И Н, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Гоце Делчев №103, ет. 2, офис № 3, със съдебен адрес:
гр. София, бул. Гоце Делчев № 103, ет. 2, офис № 3, чрез адвокат П. Г., да заплати на
адвокат К. И. Б., ЕГН **********, служебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис
партер, сумата в размер на 267.58 лв. /двеста шестдесет и седем лева и петдесет и осем
стотинки/ за предоставена безплатна правна помощ на ответника Александър Камарски в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА "Креди Йес" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявано от Владислав Михайлов Инджов да заплати
на адвокат Михаел Любомиров Любомиров, ЕГН **********, служебен адрес: гр. София,
ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партер, сумата в размер на 225.57 лв. (двеста двадесет и пет
лева и петдесет и седем стотинки) за предоставена безплатна правна помощ на ответника в
заповедното производство, съразмерно на обезсилената част от заповедта, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2137 от 18.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 904/2022 г.
по описа на СРС, 120 състав, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от
18.01.2022 г., в частта за сумата над 125 лв. главница и до пълния размер от 511.50 лв., на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7