Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. В. Търново, 25.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен
съд, четвърти състав, в публично заседание на 02.10.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при секретаря Цветанка
Зинева, като разгледа докладваното АНД № 871 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от
Образувано е по жалба на Ц.Н.Н., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 20-1275-000733
от 29.05.2020 г., издадено от ВПД началник сектор Пътна полиция
при ОДМВР - гр. Велико Търново с което за нарушение на чл.123, ал.1,
т.2, б.А от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, представлява от адв. К.М. - ВТАК. Заемат становище за отмяна на
обжалваното НП поради несъставомерност на деянието.
Въззиваемата страна не се
представлява.
Съдът, след като обсъди
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното :
Административно наказателното производство е
започнало със съставяне на АУАН серия GA
№ 218811 от 11.05.2020
г. с актосъставител И.Б.И. на длъжност мл. Автоконтрольор в секторПътна полиция
при ОД на МВР гр. Велико Търново в присъствието на свидетеля Б.Н.Б..
АУАН е връчен на
жалбоподателя. В него е вписано, че има възражения, но такива не са вписани. Не
са подадени писмени възражения.
Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното наказателно постановление. В него е прието а установено,
че на 11.05.2020 г. в 23.00 часа в гр. Велико Търново на ул. „Стефан Стамболов“
до № 20 в посока към ул. „Опълченска“ жалбоподателят управлява собствения си
лек автомобил Алфа Ромео 147 с рег. № ВТ1041КС сив металик, като при настъпило
ПТП, в което няма вина с пострадало
лице, водача Н. не изпълнява задължението си да уведоми съответната служба на
МВР. Установен на 12.05.2020 г. в МОБАЛ гр. Велико Търново.
Наказващият
орган е приел, че е налице нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
АУАН
и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощени за това
лица в рамките на процесуалните срокове и в тази връзка не са налице нарушения.
Съдът счита, че административно
наказателното производство е протекло без съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съдът обаче счита, че наказващият
орган е установил неправилно фактическата обстановка по делото. Това е така,
тъй като в рамките на съдебното следствие се установи от разпитите на
свидетелите по делото фактология значително различаваща се от тази приета за
установена в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.
От разпитаните по делото свидетели – очевидци и участници в ПТП – св. Р.Д., св.П.П.,
св. И.И. и св. Б.Б. се установява, че действително по времето и на мястото
където е описано в обжалваното наказателно постановление е настъпило ПТП, след
ПТП водачите са установили, че то е с материални щети поради което са решили да
не съобщават на надлежните органи за него. Впоследствие св. Д. е споделила с
водача на автомобила в който се е возила – жалбоподателя Н., че чувства болка в
главата, поради което той я отвежда в ЦСМП при МОБАЛ гр. Велико Търново, от
където уведомяват служебно органите на пътна полиция. Видно от установеното, че към момента на ПТП
за жалбоподателя Н. не е било известно, че при ПТП има пострадало лице – св. Р.Д..
Същата не е имала видими наранявания, нито пък някой от другите участници в
ПТП. Д. твърди, че след ПТП е почувствала болка в главата, обстоятелство което
е споделила с жалбоподателя Давидов след напускане на мястото на ПТП, като в
последствие е била отведена от него в ЦСМП. Задълженията на водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие когато при
произшествието са пострадали хора са описани в чл. 123, ал.1, т.2, б.А до б.Е и
те са следните:
а) да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на мястото
на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи;
в) до пристигането на
органите по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него;
г) да не премества
превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя
състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи,
освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите,
след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;
д) да вземе мерки следите
от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или
описване от компетентните служби;
е) да не консумира
алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
Систематичното тълкуване
на посочените разпоредби води до извода, че всички тези задължения на водача са
кумулативно изискуеми и налагащи оставане на местопроизшествието до пристигане
на съответните органи, като разума на законовите разпоредби налага извода, че
преценката дали е налице пострадало лице е изпълнима на мястото на
произшествието. В настоящия казус жалбоподателят е изпълнил задължението си по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП като без да създава опасност за движението по пътя, спрял,
за да установи какви са последиците от произшествието. Това направил заедно с
другите водачи на МПС и участници в ПТП и при това те са установили, че от ПТП
има само материални щети. Едва по-късно св. Д. е споделила с жалбоподателя Н.
за наличието на болка в главата, и то след като той и останалите участници вече
са напуснали местопроизшествието. В този смисъл за жалбоподателя не е било
субективно известно, че от ПТП има пострадало лице към момента на неговото
настъпване и по време на установяване на последиците му, поради което и не
следва да му се вменява във вина неизпълнението на задълженията по чл.123,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Поради изложеното съдът
счита, че неправилно наказващият орган е ангажирал административно наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
При този изход на делото на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Направено е искане от въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като възнаграждението за един адвокат в размер на 300 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно Параграф 1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от
административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна
Сектор пътна полиция не е самостоятелно юридическо лице, поради което
разноските следва да бъдат поети от ОДМВР гр. В. Търново.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1275-000733 от 29.05.2020 г., издадено от
ВПД началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - гр. Велико Търново с което на Ц.Н.Н.,
ЕГН ********** за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Велико
Търново ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Н.Н., ЕГН ********** сумата в размер на 300,00 лева,
представляващи направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: