Решение по дело №59/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2020 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20207200700059
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 08.04.2020 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

  

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на 11 март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

       Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

     Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

            ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                                    

 при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора                 БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 59 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на  „Пътинженеринг“ АД, ЕИК *********, със седалище на управление: гр.Русе, представлявано от изп.директор П.Й.Н., чрез адв.С.П. – РАК, против Решение № 920 от 12.12.2019 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1532/2019г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-001396 от 20.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Русе. С НП на жалбоподателя за нарушение на чл. 246 ал.2 вр.чл.2 от Наредба № 7  за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв., на основание чл. 413 ал. 2 Кодекса на труда.

В касационната жалба се изтъкват съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Посочени са подробни мотиви и доводи в подкрепа на направените оплаквания. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба счита същата за неоснователна.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

С Решение № 920 от 12.12.2019 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1532/2019г. по описа на съда, е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-001396 от 20.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Русе, с което на касатора за нарушение на чл. 246 ал.2 вр.чл.2 от Наредба № 7  за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл. 413 ал. 2 Кодекса на труда.

Деянието, за което е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на задълженията  му по чл. 246 ал.2 вр.чл.2 от Наредба № 7  за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване– в качеството му на работодател на 03.06.2019г., в гр.Русе, не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал до работа Г.Й.Г.на длъжност „работник строителство“ без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства- защитна каска за глава. Нарушението било установено при извършена проверка на 03.06.2019г. от длъжностно лице към Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе в гр.Русе по работни места и на 04.06.2019г. по документи, във връзка с подаден сигнал за трудова злополука. Установено е, че „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ АД е извършвало строителни дейности в гр.Русе, ул.“Яна Войвода“, изразяващи се в премахване на стара настилка и товаренето й чрез багер в самосвал, при което работникът Г. Й. Георгиев  се намирал в обсега на действие на багера без предпазна каска и бил ударен от него в главата. В резултат залитнал и ударил челюстта си в товарната част на намиращия се в близост самосвал. Констатациите от проверката били материализирани в протокол за извършена проверка.

Русенският районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието е  безспорно установено и доказано и материалният закон е приложен правилно. Изложил е подробни съображения относно правната квалификация на нарушението и субекта на нарушение, като е анализирал относимите правни норми и по този начин е отговорил и на възраженията на жалбоподателя.

Решението е правилно.

Настоящият състав споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на касационната проверка.

По отношение на доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт, следва да се отбележи следното: Обстоятелството, че въззивният съд не е възприел изложените в жалбата съображения за допуснати нарушения при установяване на нарушението от страна на наказващия орган, не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Напротив, съдът е обсъдил събраните в хода на производството, развило се пред АНО, писмени и гласни доказателства, както и тези, събрани в хода на съдебното производство и е преценил, че фактическата обстановка е обективно установена. Фактът, че този извод на въззивния съд не съвпада с доводите на жалбоподателя, касае спора по същество. В тази връзка настоящата съдебна инстанция също счита, че фактическата обстановка е изяснена и в този смисъл процесното НП е издадено законосъобразно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че проверката е била формална, тъй като актосъставителят, респективно АНО, не са установили дали дружеството е изпълнило всички свои задължения по превенция и е взело мерки да създаде такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа. Въззивният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитания свидетел, извършил проверката, който е посочил ,че с оглед на обясненията на техническия ръководител на обекта на процесната дата работника е бил без предпазна каска. Следва да се отбележи, че по преписката е налична призовка на  проверяващите органи до „ПЪТИНЖЕНЕРИГ“ АД, в която подробно са посочени в тринадесет точки всички документи, които проверяваното дружество е следвало да представи при проверката, включително и такива касаещи здравословните и безопасни условия на труд относно работното облекло и лични предпазни средства. В хода на проверката контролните органи са установили и други нарушения, освен процесното, които са подробно описани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР1917714 от 07.06.2019г./л.15/. В правомощията на проверяващите е да преценят за кои нарушения да се издадат предписания и за кои – АУАН. В хода на съдебното производство пред РРС не е било спорно, че пострадалото лице е било без предпазна защитна каска, макар че се е твърдяло, че такава му е била предоставена. От констатациите в протокола от проверката / т.3/ се установява противното по отношение на деня на злополуката и в този смисъл са и дадените задължителни указания, които не са оспорени.

          За пълнота на изложението с оглед възражението за неправилното ангажиране на отговорността на работодателя следва да се добави и следното: 
          Разпоредбата на чл. 275 от Кодекса на труда задължава работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, и регламентира, че държавната политика в тази област се осъществява от органите на изпълнителната власт. Съгласно разпоредбите на чл. 276 от същия кодекс актовете на министъра на труда и социалната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд (сред които актове са и отрасловите правила - ал. 3) се утвърждават със негови заповеди, а правилата се издават от органа, който ги е утвърдил.
          Разпоредбата на чл. 16, т. 1, б.“б“ от Наредба № 2/22.03.2004г. посочва общото задължение на строителя – осигуряването на комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба, а нормата на чл. 24 сочи че на строителни площадки се допускат само работещи, които използват  осигурените им   лични предпазни дредства и специални работни облекла, като такива по аргумент на ал.2 следва да бъдат отстранени от техническия ръководител или бригадира.
            Осигуряването на лични предпазни средства е задължение на работодателя както по силата на чл.275 КТ , така и по чл.4 ,чл. 10 , чл.14 от ЗБУТ. По аргумент на чл.14 ал.2 ЗБУТ работодателите носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите , както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица. Задължението за осигуряване на работно оборудвне и лични предпазни средства е носимо от работодателя и по смисъла на чл.2 от  НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване ,както и съгласно чл.246 ал.1 от същата наредба . Подобно е и законодателното разрешение и в чл.5  чл. 18, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, съгласно Приложение № 1, т. 1.1.1. По делото и в оспореното съдебно решение е прието за доказано по несъмнен начин, че работодателят не е осигурил ЛПС , а техническия ръководител е разрешил да се полага труд  без въпросните каски, с което е осъществен състава по чл.246 ал.2 вр. чл.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване . Нарушението на тази разпоредба е на формално извършване – обстоятелството, че на посочената дата и място работникът Георги Георгиев е бил без осигурена му предпазна каска и е извършвал СМР в обсега на действие на строителна машина – багер, извършваща земни работи, означава, че работодателят не е изпълнил задължението си за недопускане, визирано в цитираната норма. Ирелевантно за съставомерността на нарушението е обстоятелството дали дружеството е изпълнило останалите си задължения за осигуряване на ЗБУТ, както и кое е лицето, което е координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа. Обстоятелството, че в хода на проверката не е установено съответното длъжностно лице, на което е възложен контрола върху ЗБУТ, или че не е изследвана вината на техническия ръководител не означава неправилно определяне на субекта на нарушението при положение ,че нормата на чл.413 ал.2 КТ визира самостоятелен субект на нарушението,различен от този по ал.1 
          Колкото до възражението на жалбоподателят, че работникът бил допринесъл с поведението си за настъпване на трудовата злополука, следва да се отбележи, че това възражение би имало значение в друго по вид и характер производство, но не и в настоящото.   
          В заключение следва да се отбележи, че правилно АНО е подвел под администротивноноказателна отговорност именно дружеството – жалбоподател, като е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в ал. 1 КТ, предвид настъпилите вредни последици, изразяващи се в настъпила трудова злополука за работника Георги Йоргов Георгиев. 
С оглед на изложеното правилен е изводът на РРС за обоснованост на НП, поради което решението следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 920 от 12.12.2019 год. на Районен съд - Русе, постановено по а.н.д № 1532/2019г. по описа на съда

Решението е окончателно.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ: