Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Стоян Колев
при секретаря СВЕТЛАНА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 1137 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба с вх.
№7944/28.5.2021 г. на „А.К.“ ****, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление, гр. Варна, „Ц.А.“, № **, ет. *, ап. *, против Ревизионен акт № Р-03000319001123-091-001/22.01.2021
г., поправен с Ревизионен акт № П-03000321022283-003-001/09.02.2021 г.,
издадени от С.С.А.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Варна и
Р.М.С.на длъжност „Главен инспектор по приходите“, в частта с която е потвърден
с Решение № 37 от 21.04.2021 г., издадено от С.Х.П.- директор на дирекция
„ОДОП“ – Варна и с която на дружеството са определени допълнителни задължения
за ДДС по ЗДДС по данъчни периоди както следва: за д. п. м.08.2018 г. -
главница 7164,85 лева и лихва 1713,73 лв.; за д. п. м.09.2018 г. - главница
71332,77 лева и лихва 16467,30 лв.; за д. п. м. 11.2018 г.- главница 30084.35
лева и лихва 5496,01 лв.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на ревизионния акт по
съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния
закон.
По същество твърди, че процесните МПС са придобити от „*****“ **** чрез
вътреобщностно придобиване от доставчици от Германия и Испания, прехвърлени са
от „*****“ **** на „А.К.“ ****, впоследствие от „А.К.“ **** на „Рентлист кар“ ****
и на „Кемпарк кар“ **** и накрая от последните две дружества са извършени
вътреобщностни доставки на дружества от Германия. Релевира, че в хода на
ревизионното производство са представени безспорни доказателства, които
обосновават реалност на сделките по доставка на МПС между жалбоподателя и „*****“
****.
Счита, че с оглед установения в хода на ревизионното производство факт,
че „*****“ **** е включил процесните фактури в дневниците си за продажба в
следващи данъчни периоди и предвид практиката на СЕС, неправомерно е отказано
правото на данъчен кредит само поради това, че
доставчика е извършил
нарушения, без да има доказателства, че жалбоподателят е знаел или е трябвало
да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от
данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг
стопански субект нагоре по веригата. Като пример сочи Решение по съединени дела
С-80/11 и С-142/11, в което се посочва, че доколкото отказът да се признае
право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото
на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства,
въз основа на които може да се заключи, че данъчно задълженото лице е знаело
или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава това право на
приспадане, е данъчна измама.
Искането е за отмяна на РА в обжалваната част като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебно заседание жлбоподателят се представлява от адв. Н. Я., която
поддържа жалбата на наведените в нея основания.
Ответната страна - Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, оспорва
жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна по съображенията,
изложени Решение № 37/21. 04. 2021 г. на Директора на дирекция “ОДОП” - Варна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице адресат на
оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, в срока по
чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред, поради което се явява допустима за разглеждане.
Ревизията на „А.К.“ **** е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000319001123-020-001/22.02.2019г. Със ЗВР е възложено
извършването на ревизия на задълженото лице за установяване задължения за данък
върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 01.11.2018 г. до 31.01.2019г. със срок на
извършване до два месеца от връчване на заповедта-25.02.2019г. Със Заповед №Р-03000319001123-020-002/13.03.2019г.
срокът на извършване на ревизията е удължен до 25.04.2019г. Със Заповед №Р-03000319001123-020-003/25.04.2019г.
срокът на извършване на ревизията е удължен до 23.05.2019г. Със Заповед №Р-03000319001123-020-004/25.04.2019г.
в обхвата на ревизията са включени и д.п. м. 01.02.2019г.-28.02.2019г. и 01.08.2018г.-31.10.2018г.
Със Заповед №Р-03000319001123-020-005/20.05.2019г. срокът на извършване
на ревизията е удължен до 23.07.2019г. Със Заповед №Р-03000319001123-023-001/11.07.2019г.
производството е спряно до приключване на друго контролно или административно
производство. Със Заповед №Р-03000319001123-143-001/02.06.2020г. производството
е възобновено и е определен срок на извършване на ревизията – 15.06.2020г. Със
Заповед №Р-03000319001123-023-002/23.06.2020г. производството отново е спряно до
приключване на друго контролно или административно производство. Със Заповед №Р-03000319001123-143-002/11.11.2020г.
производството е възобновено. Производството е приключило с издаване на
Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000319001123-092-001-20.11.2020 г. (л.1816-1745). Срещу РД не е
подадено възражение. Ревизията е приключила с оспорения РА № Р-03000319001123-091-001/22.01.2021г.,
с който е е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за придобити
стоки леки автомобили, общо в размер на 249 747,65 лв. по фактури за доставка
издадени от „*****“ **** и е извършена корекция на ползван данъчен кредит в
размер на 56 315,97 лв. по фактури за платени аванси от доставчици „КиК груп
15“ **** и „Алвеста“ ****. определен допълнително ДДС за внасяне общо в размер
на 16337.87лв. РА е поправен с Ревизионен акт №
П-03000321022283-003-001/09.02.2021 г. като са отстранени несъответствия между
таблица 1 и ПП СУП.
РА е връчен по електронен път на 01.02.2021 г. и е обжалван по
административен ред.
С Решение № 37/21. 04. 2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна,
жалбата на „А.К.“ **** срещу Ревизионен акт РА №
Р-03000319001123-091-001/22.01.2021г., поправен с РА за поправка на РА №
П-03000321022283-003-001/09.02.2021г., издадени на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от С.С.А.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.М.С.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в дирекция
„Контрол” при ТД на НАП Варна е частично уважена. РА за установените задължения
за ДДС за д.п. м. 08.2018 г., м.09.2018 г., м. 11.2018 г. и м. 02.2019 г. е
потвърден, а за д.п. м. 10.2018 г., м.12.2018 г. и м. 01.2019 г. РА е отменен и
административната преписка е върната на органа по приходите за нова ревизия
съобразно указанията, дадени в Решението.
Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна е връчено по електронен
път на 10.05.2021 г., като в потвърдената част само за д.п. м. 08.2018 г., м.09.2018 г., м. 11.2018 г. е обжалвано. Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК на 25.05.2021 г., по арг. от чл. 22,
ал. 7 от ДОПК.
Представените на оптичен носител доказателства за валидност на
електронните подписи на участвалите в ревизионното производство длъжностни лица
не са оспорени и въз основа на тях съдът приема, че обжалваният ревизионен акт
е издаден от компетентни органи, с форма и съдържание, съответстващи на
императивно определените с нормата на чл. 120, ал. 1 ДОПК.
При извършване на служебната проверката по чл. 160 ал. 2 ДОПК съдът
констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите,
възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл.
119 ал. 2 ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена
ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени
фактическите и правните основания за постановяването му, поради което
обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В
контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за
съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен
акт. Заповедите за възлагане на ревизия и за изменение на ЗВР, РД и РА са подписани от
посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13 ал. 3
ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ. При извършената от съда
служебна проверка не бяха установени допуснати от органите по приходите
съществени нарушения на административно производствените правила, които да
обосноват отмяната на РА на това основание.
След преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Не спорно, че през данъчни периоди
м.08.2018г., м.09.2018г., м.10.2018г., м.11.2018г. и м.01.2019г. жалбоподателят
е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 249 747.65 лв. по
32 /тридесет и два/ броя фактури, издадени от „*****" ****, подробно
описани в табличен вид на стр. 50-51 в РД. Констатациите на органите по
приходите, довели до установяване на данъчните задължения на дружеството, са в
резултат на извършения анализ на събраните в хода на ревизията документи от извършените
проверки на доставчика, представените от ревизираното лице документи, приобщени
доказателства от извършени контролни производства на жалбоподателя и негови
контрагенти, както и наличната информация в информационен масив на НАП.
В хода на ревизията от фактическа страна е
установено, че предмет на доставка по фактурите, издадени на „А.К." ****,
е плащане и доставка съгласно договори за доставка на автомобили 5 /пет/ броя Range Rover и 7 /седем/ броя Hyundai Ioniq.
Между „*****" **** продавач и „А.К."
**** купувач, са сключени Договори за покупко-продажба от № 18101801 до №
18101805 от дата 18.10.2018г, за поръчка и доставка на Range Rover 3.0 TDV 6
Autobiography LWB (стр. 103-94) и Договори за покупко-продажба от № 18081701
до № 18081707 от дата 17.08.2018 г. (стр.
559-526) за поръчка и доставка на Hyundai Ioniq EV 88
KW Tecno и Договор за
покупко-продажба № 18090700/07.09.2018г. за поръчка и доставка на BMW модел Х6 М50d X Drive (стр.
523).
При преглед на представените договори е
установено, че в същите са договорени идентични условия на доставката, като
различията са само в точка 1 и 2. Договорено е авансово плащане при сключване
на договора и окончателно плащане след писмено предизвестие от страна на
продавача, че автомобилът е произведен и готов за доставка. Определен е срок на
доставка и място на доставка. Посочено е, че прехвърлянето на собствеността на
предмета на доставка се извършва при предаването му на купувача, след като бъде
изплатена цената изцяло, с подписване на приемо- предавателен протокол, в който
се индивидуализира предмета на доставката с конкретните му номера и други индивидуализиращи признаци.
Установено е, че в представените договори липсват идентификационни данни за
шаси на МПС. Договорено е плащанията да се извършват по банкова сметка *** № **********************
в „Тексим Банк" АД.
В приложените договори за покупко-продажба,
сключени между „*****" **** и „А.К." **** е вписано, че плащането на стойността
по договора следва да се извърши след представени уведомления и писмени
предизвестия, каквито в хода на ревизията не са представени. От страна на „*****"
**** не са представени каквито и да било документи за плащания, както и
доказателства за източниците на финансиране на дейността му.
При преглед на представените документи, органите
по приходите са установили, че дължимите суми от „А.К." **** са преведени
на „*****" **** по банкова сметка *** № **********************, с титуляр
„Евро Дом Проджект" **** с ЕИК ********* (стр. 644-636). Сметката е открита на 03.08.2018 г. - непосредствено преди сделките, от Л.Л.Т.- лице коeто има право да се разпорежда със средствата,
постъпващи по сметката. По същото време - на 18.07.2018г. е извършено прехвърляне на
дружествен дял, като от тази дата собственик на капитала на „*****" ****
става Б. Д. Б. Установено е, че Б.Д.Б.е лице с нисък икономически статус, което
обстоятелство е послужило на органите по приходите да приемат, че посоченото
лице участва само фиктивно в управлението на дружеството. Нито от ревизираното
лице, нито от титуляра по сметката са представени писмени обяснения и
доказателства за основанието, въз основа на което плащанията са извършени по
цитирания начин и сметка.
При преглед на представените
приемо-предавателни протоколи е установено, че в същите е записано, че „*****“ ****
предава на „А.К.“ **** 5 броя МПС Range Rоvег на дата 16.11.2018 г. в гр. Русе (стр. 465-447). Констатирани са факти и обстоятелства относно разминавания по предаването
на МПС. Прието е, че в представените приемо-предавателни протоколи са посочени
други номера на договори и друга дата - 11.09.2018 г. Отделно от това е налице разминаване на посочената дата на предаване.
В приемо-предавателните протоколи е записана дата на предаване 16.11.2018 г. и
място на предаване гр. Русе, а в същото време, съгласно данни от приложен
документ, в който се съдържат данни за шаси на МПС, за място и дата на
разтоварване са посочени гр. София и 19.11.2018 г., т.е. МПС са получени от
"*****" **** в София след предаването им към клиента „А.К." ****
(стр. 628).
Установено е също така, че съгласно приемо -
предавателен протокол, на 11.09.2018 г. „*****" **** предава на „А.К."
**** 7 /седем/ броя МПС Hyundai Ioniq EV 88 KW
Tecno, като в същото време съгласно данните, съдържащи се в приложения
транспортен документ /ЧМР/, датата на получаване на въпросните превозни
средства в гр. София е 22.09.2018г. (стр. 205). Изведен е извод, че в съдържащите се в
цитираните документи твърдения, е налице явно разминаване, предвид факта, че
съгласно същите МПС са получени от „*****" **** в гр. София след
предаването им към клиент „А.К." ****, което практически е нелогично и
невъзможно при действително развитие на търговските взаимоотношения между
страните.
Служебно известно е, че на доставчика „*****“
**** е извършена ревизия с обхват ДДС за периода 01.01.2019 Г. - 28.02.2019 г. С
Протокол № 1193993/12.06.2020г. и № Р-03000319001123-ППД-004/11.11.2020 г. към
настоящото производство са приобщени РА № Р-22221519001752-091- 001/27.05.2020
г., издаден на "*****" **** ведно с доказателствата към него (стр. 607). В хода на приключилата ревизия е
установено, че „*****“ **** декларира вътреобщностно придобиване (ВОП) на
автомобилите за петте броя Range Rоvег от немския търговец Autogalerie Schlickel
GmbH, а за седемте броя Hyundai
Ioniq EV 88 KW Tecno – от испанския търговец Auto Centro Castadon, SA.
Извършен е обмен на информация с Германия и е
получен отговор с референтен номер VAT_DE_BG_19-00390XKMUX_BG_031545_20191120_AF_MT_XML. В резултат на преглед на представените от немския контрагент Autogalerie
Schlickel GmbH документи е установено, че са издадени инвойс фактури на обща
стойност 443 760,50 евро с левова равностойност 867 920,09 лева с вписан
получател по същите „*****“ ****. Извършена е съпоставка на инвойс фактурите,
предоставени от немския търговец и фактурите, предоставени от „*****" ****
в хода на проверката, приобщена към настоящата ревизия, при която е установено
разминаване на номерата и датите на документите, подробно описано в табличен вид
на стр. 73 в РА.
Във връзка с доставките на процесните МПС е
установено, че съгласно представените договори, подробно описани в т. 7 от РА
във връзка е извършените доставки към „А.К.“ ****, и представен транспортен
документ от немския търговец, за място на разтоварване е вписано гр. София,
България (стр. 632), а в представените писмени обяснения от
дружеството, сочено за превозвач ЕТ „Д.-И.Е.“ се посочва, че 5-те броя Land Rover са разтоварени в с. Тръстеник, обл. Русе
/база на транспортното дружество/ на дата 16.11.2018 г. (стр. 1148). Като доказателство за посоченото твърдение
е представено ЧМР, в което е извършвана поправка на мястото на разтоварване,
като е вписано Русе, което отново противоречи на декларираното (стр. 1147 гръб). Във връзка с това разминаване от страна на
ревизираното лице не са представени писмени обяснения.
За плащането по доставките, от немския
търговец са представени банкови документи, съгласно които плащанията в полза на
чуждестранния контрагент в размер на 52 807,50 евро с левова равностойност 103
317.87 лева са извършени от дружество с търговско наименование „Кик груп 15“ ****
(стр. 614), а 475 267,50 евро са платени от „Евро Дом
Проджект“ **** (стр.
614 гръб).
В резултат на извършен преглед на приобщените
доказателства, получени от испанската приходна администрация, относно
дружеството Auto Centro Castadon SA е установено, че получените документи по
линия на международния обмен касаят продажбата на 7 броя МПС с марка Hyundai
Ioniq EV 88 KW Tecno, удостоверена с издадени от дружеството инвойс фактури с
вписан получател по тях дружеството „*****“ **** (стр. 682). Съгласно доказателствата, плащанията към
испанския търговец от името на „*****“ **** са извършвани от „Евро Дом Проджект“
**** /на 11.09.2018 г. е извършено плащане в размер на 162 682,70 евро/ чрез
банкова сметка *** № ********************** (стр. 645-гръб) и от „Кемпарк Кар“ **** /на 08.11.2018
година е извършено плащане в размер на 373 100 евро/ чрез банкова сметка ***
№********************** (стр. 645 гръб).
В хода на ревизията не са представени
доказателства за договорености между „*****“ **** и дружествата „Кик груп 15“ ****,
„Евро Дом Проджект“ **** и „Кемпарк Кар“ **** във връзка с извършените плащания
от и за сметка на „*****“ ****.
Така установените несъответствия в датите,
отразени в документите, са послужили като основание за ревизиращия екип да
приеме, че въпросните документи са издадени за целите на ревизионното
производство.
Относно регистрация в КАТ, органите по
приходите са събрали доказателства, че при първоначална регистрация на нови МПС
няма изискване да се представя превозното средство за идентификация, т.е.
регистрацията се извършва по документи. В отговора от отдел Пътна полиция при
СДВР не е посочено, че е извършен физически контрол при регистрацията на
въпросните МПС. Видно от приложените документи за дата на първоначална
регистрация е посочено 23.11.2018г., дата на прекратяване на регистрацията
27.11.2018г. (стр. 742-683), вписано основание - напускане на страната.
В хода на ревизионно производство е извършен
анализ на икономическата дейност на „*****“ ****. Установено е, че дружеството
е регистрирано по ЗДДС на 13.07.2018 г. и дерегистрирано по ЗДДС на 28.03.2019
г. - задължителна дерегистрация по инициатива на орган по приходите, при
установени обстоятелства по чл. 176 ЗДДС. Съгласно справка за всички подадени
уведомления от работодател, по реда на чл. 62 КТ, е установено, че в периодите
на издаване на фактурите от „*****“ **** в проверяваното дружество няма
назначени лица по трудови правоотношения. В хода на извършената ревизия,
приключила с РА № Р-22221519001752-091-001/27.05.2020г., издаден на „*****“ ****
и приобщен към настоящото производство ведно с доказателствата към него, всички
документи до лицето в хода на ревизията са връчвани по реда на чл. 32 ДОПК.
Лицето не е ангажирало документи и доказателства, не е съдействало на органите
по приходите за установяване на достоверността на всички декларирани от него данни.
РА № Р-22221519001752-091-001/27.05.2020г. не е обжалван и е влязъл в законна
сила.
В хода на ревизията е установено, че „А.К.“ ****
е упражнило право на приспадане на данъчен кредит през данъчни периоди м. 08,
м. 09, м. 10, м. 11.2018г. и м. 01.2019 г., в периодите в които са издадени
фактурите от „*****“ ****, а от своя страна „*****“ **** е включило процесните
фактури с получател „А.К.“ **** в дневниците си за продажби през данъчни
периоди м. 01 и м. 02.2019 г. като ф-ри с №№ 242, 243, 244, 245 и 246 от
16.11.2018 г. не са включени в дневниците му за продажби, т.е. „А.К.“ **** е
приспаднало данъчен кредит по фактури, за които няма данни данъка да е бил
начислен, респ. внесен в републиканския бюджет към момента на приспадането му и
след това.
Отделно от това е установено, че „*****“ ****
е компенсирал начисления данък по издадените фактури на „А.К.“ **** през
данъчни периоди м. 01 и м. 02.2019 г. с включени фактури, издадени от „Брксао“ ****
и „Шери Петрол“ ****, за които е прието, че не документират извършването на
реални доставки.
В хода на приключилата ревизия на
декларирания като пряк доставчик „*****“ ****, от „А.К.“ **** е представена
справка за стоков поток, видно от която процесните автомобили, закупени от „*****“
**** са продадени на „Кемпарк Кар“ **** и на „Рентлист Кар“ ****. С цел проследяване
движението на процесните МПС е извършен анализ, при който е установено, че в
един и същи ден се сключват договори между „*****“ **** и „А.К.“ **** и в
последствие в един и същ ден стоките се приемат от „*****“ **** и се предават
на клиентите на „А.К.“ **** - „Кемпарк Кар“ **** и „Рентлист Кар“ ****, а
последните декларират ВОД отново към чуждестранни контрагенти.
След като ревизиращият екип е констатирал
описаните по-горе множество несъответствия, и е извършил анализ на движението
на стоките между посочените дружества е направил извод, че липсват
доказателства за реални доставки на автомобилите по смисъла на чл. 6 от ЗДДС от
посочения като пряк доставчик „*****“ ****. За органите по приходите „А.К.“ ****
е участник в привидна сделка /издателят на фактурата не е действителният доставчик/.
Въз основа на договор за покупко-продажба №
18090700/07.09.2018г. за поръчка и доставка на ВМW модел Х6 М50d X Drive е издадена фактура № 78/11.09.2018г. от „*****“ **** на ревизираното
лице. Във връзка с договора е представен Споразумителен протокол от 19.09.2018г.,
сключен между А.Д.М.- купувач, „А.К.“ **** - посредник и „*****“ **** -
продавач. Съгласно чл. 1 от споразумителния протокол „Страните се съгласяват
заплатената сума от купувача на посредника по изпълнение на договор
№89070/07.09.2018 г. между тях за доставка на 1 брой лек автомобил БМВ Х6 М506
X бпуе в размер на 41072,43 лв. с ДДС, да се счита за осъществено плащане на А.Д.М.към
„*****“ ****“. Посочен мотив за сключване на споразумителния протокол е
оттегляне на „А.К.“ **** от изпълнение на договор № 89070/07.09.2018 г. за
поръчка на 1 брой лек автомобил ВМW модел Х6 М50d X Drive, сключен с А. Д. М.
Съгласно чл. 4 от протокола „А.К.“ **** прехвърля на „*****“ **** и всички свои
права и вземания по договор № 89070/07.09.2018 г., а „*****“ **** се съгласява
да замести занапред „А.К.“ **** в задълженията му на продавач по горепосочения
договор. Ревизиращите не са установили данни за извършен превод за аванс по
договор № 18090700/07.09.2018 г. респ. по фактура № 78/11.092018 г. в размер на
41072,44 лв.
В резултат на извършените констатации
органите по приходите не са признали право на приспадане на пълен данъчен
кредит на „А.К.“ **** в оспорената част на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69,
ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 6 и чл. 25 ЗДДС, в общ размер
на 108 581,97лв., по фактури, издадени от „*****“ **** за
д.п. м. 08, м. 09, м. 11. 2018г.
Изложената в ревизионния доклад и издадения
въз основа на същия ревизионен акт фактическа обстановка се оспорва от
процесуалния представител на жалбоподателя. В хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателя беше назначена ССчЕ.
Вещото лице К. установява, че счетоводството
на „А.К.“ **** е водено редовно. Счетоводните записи в счетоводните регистри
отразяват точно, ясно и съобразно нормите на Закона за счетоводството
стопанските операции, описани в първичните документи.
Спроде вещото лице обемът документи, представени
от „*****“ **** в ревизионното производство и в отговор на молба за достъп до
счетоводна информация не е достатъчен за да се направят изводи относно
редовността на цялостното счетоводство на дружеството. По отношение на представените
процесни фактури вещото лице установява, че същите са отразени в счетоводните
регистри и регистрите, водени по ЗДДС, като данни за тях са подадени към НАП
със закъснение. Всички процесни фактури, които са издадени от „*****“ **** в
месеците Август, Септември, Октомври и Ноември 2018 г. са включени в Дневник
продажби по ЗДДС и подадени към НАП в м. Януари 2019 г. Този факт не води до
извода, че дружеството - доставчик е водило изрядно счетоводство, съобразено с
данъчните закони относно отразяването на процесните фактури.
Вещото лице установява, че стоките, предмет
на доставка по процесните договори и фактури са заведени в сметка 304 „Стоки“
като всеки автомобил е описан като модел и с номер на рама. По отношение на разплащането
към доставчика „*****“ **** е установено, че на 03.04.2018 г. е сключен Договор
за доверително управление на средства с „Джей Би Трейд“ ****. Разплащането на
описаните по-горе фактури към доставчика „*****“ **** е извършено през
разплащателните сметки на Довереника „Джей Би Трейд“ **** като общо разплатени
са 873 176.99 лв. и остатък за разплащане към 31.12.2018 г. в размер на 154
322.26 лв. Закупените стоки, предмет на процесните договори и фактури в
последствие са реализирани към клиенти на „А.К.“ ****. В потвърждение на това
дружеството е представило фактурите за реализация и Хронологичен регистър на
кореспонденции по Дебит на сметка 411 „Клиенти“/Кредит сметка 702 “Приходи от
продажби“ и Дебит на сметка 702 „Приходи от продажби“/Кредит сметка 304 „Стоки“.
Направен е и счетоводен запис Дт 702/Кт 304 за изписване на автомобилите,
предмет на доставка в тях от сметка 304 „Стоки“ по стойността на придобиване.
Стоките, предмет на доставка по процесните
фактури са заведени в счетоводните регистри по Дебит сметка 304 „Стоки“/Кредит
сметка 401 „Доставчици“/анал.ниво „*****“. От представения счетоводен регистър,
на базата на който е изготвена справката е видно, че стоките, предмет на
доставка по процесните договори и фактури са заведени в сметка 304 „Стоки“ като
всеки автомобил е описан като модел и с номер на рама.
„А.К.“
**** е извършило плащания по процесните договори и фактури общо в размер на 429
913.33 лв. и остатък за разплащане към 31.12.2018 - 0.00 лв. Данните за
разплащанията по договорите и издадените фактури вещото лице представи в
табличен вид. Закупените стоки, предмет на процесните договори и фактури в
последствие са реализирани към клиенти на „А.К.“ ****. В потвърждение на това
дружеството е представило фактурите за реализация и Хронологичен регистър на
кореспонденции по Дебит на сметка 411 „Клиенти“/Кредит сметка 702“Приходи от
продажби“ и Дебит на сметка 702 „Приходи от продажби“/Кредит сметка 304 „Стоки“.
Направен е и счетоводен запис Дт 702/Кт 304 за изписване на автомобилите,
предмет на доставка в тях от сметка 304 „Стоки“ по стойността на придобиване.
За по-голяма прегледност и яснота на
описаното в т. 3.3. и т. 3.4. вещото лице изготви Справка с обобщени данни за
движението на стоките по процесните фактури и разплащанията по тях /Приложение
1/.
От представен от „*****“ **** аналитичен
регистър на „*****“ **** по сметка 304 Стоки от 01.09.2018 до 01.03.2019;
парт.: А.К. ****, вещото лице прави извод, че всеки един от автомобилите е
заведен по дебита на сметка 304 при доставката му от предходните доставчици
съответно Аuto
Centro Castadon SA и Аutogalerie Schlickel
GmbH, като в записите са
отразени номерата на рама на автомобилите, номерата, датите и стойността на
фактурите от доставчиците.
От представени от доставчикът „*****“ ****
Дневник продажби по ЗДДС, Справка Декларация и Уведомление за постъпили данни
от Справка-декларация за ДДС, Дневник продажби и Дневник покупки за период
м.Януари 2019 г. е видно, че всички издадени фактури по процесните договори с
дати на издаване през м. Август, Септември, Октомври и Ноември 2018 г. са
включени в Дневник продажби и са декларирани към НАП в м.Януари 2019 г.
„*****“ **** е издало протоколи по чл. 117 ЗДДС към всяка от фактурите, издадени от Аutogalerie Schlickel GmbH - подробно
описани на стр. 53-56 от РА, за който е установено, че е предходен доставчик по
договори с номера от 18101801 до 18101805 от 18.10.2018 г. Протоколите са с
дати от м. 01. и м. 03.2019г., когато са отразени и в дневниците по ЗДДС.
В представените Дневник за покупките и
Дневник за продажбите по ЗДДС за м. Март 2019 г, протокол по чл. 117 ЗДДС с №
**********/01.03.2019 г е включен с № **********/01.03.2019 г.
В представените Дневник за покупките и
Дневник за продажбите по ЗДДС за м. Март 2019 г. протокол по чл. 117 ЗДДС с №
**********/01.03.2019 г. е включен с № **********/01.03.2019 г.
В дневниците за м. Март има включени и
протоколи с номера 18, 17 и 21 с дата на издаване 01.03., които са със същите
суми като протоколи 24, 25 и 26 с дата 02.01.2019 г.
В протоколите в графа наименование не е
записано наименованието на предмета на ВОП, а текст „Към фактура №..“
Вещото лице посочи, че в отговор на молба за
достъп до информация „*****“ **** представи и друг комплект фактури за доставка
от предходния доставчик Аutogalerie Schlickel GmbH, с дата на издаване
12.11.2018 г. В писмените обяснения, които изпрати дружеството е описана
причината за втория комплект фактури с номера, различни от издадените с дата
17.10.2018г., които са осчетоводени в счетоводните регистри и по които са
издадени протоколите по чл. 117 ЗДДС. Според дружеството причината е следната:
„Тъй като не успяхме да извършим плащането в рамките на месец 10.2018 г. в деня
на получаване на автомобилите 12.11.2018 г. при издаването и окомплектоването
на оригиналните документи Аutogalerie Schlickel GmbH. са издали нови оригинали
на фактури с дата 12.11.2018 г. с разлика единствено в последните три цифри на
номера на фактурата и датата."
Разликите, които вещото лице установи са
следните:
№ и дата на фактура № и дата на фактура стойност в лв.
с дата 17.10.2018 с дата
12.11.2018
54904-780289/17.10.2018 54904-780311/12.11.2018 201 253.26
54904-780290/17.10.2018 54904-780312/12.11.2018 201 992.86
54904-780291/17.10.2018 54904-780313/12.11.2018 107 365.21
54904-780292/17.10.2018 54904-780314/12.11.2018 201 992.86
54904-780293/17.10.2018 54904-780310/12.11.2018 155 315.90
Протоколите по чл. 117 ЗДДС са издадени по
фактурите с дата 17.10.2018 г.
По отношение на фактурите, издадени от Аuto
Centro Castadon SA. подробно описани на
стр. 61-66 от РА, за който е установено, че е предходен доставчик по договори с
номера от 18101701 до 18101707 от 17.08.2018 г. вещото лице посочи, че са
издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС с дати от м. 11.2018 г. и отразени в същия
месец дневниците по ЗДДС.
Съдът кредитира неоспореното от страните заключение
по ССчЕ като обективно и компетентно дадено.
Въз основа на изложените факти, съдът прави следните правни изводи за
съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби:
Жалбата е допустима, като подлежащ на
оспорване акт, подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния казус, съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите
констатации на органите на приходната администрация по отношение на
горепосочените данъчни периоди отговарят на действителното фактическо
положение, поради което направените въз основа на тях правни изводи,
съответстват на материалния закон, както и че е спазена целта, която преследва
същия.
Съображенията за това са следните:
Спорът между страните е формиран по въпроса
налице ли са реално извършени доставки на стоки и съответно възникнало ли с
данъчно събитие между жалбоподателя и неговия доставчик „*****“ ****, даващо
основание за издаване на фактурите, по които „А.К.“ **** е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит.
В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС
доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право
върху стока, а такава по чл. 5, ал. 1 ЗДДС е всяка движима вещ. Аналогично е и
легалното определение, дадено в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, според
което доставка на стоки е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална
вещ като собственик. Облагаема според чл. 12, ал. 1 ЗДДС е доставката на стока
или услуга, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на
територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие (чл. 25, ал. 1 ЗДДС), което в съответствие с нормата на чл. 25,
ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена,
а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, данъкът за
извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното
лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на
основание чл. 68, ал. 2 ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква
правото на приспадането му.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчният
кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по
облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на
приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл. 168,
б. "а" от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или
услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които
стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от
доставчик, регистриран по този закон.
В
множество свои решения СЕС /Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Решение
от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др./ приема, че за да се признае право на данъчен кредит е необходимо първо
да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата
за доказване по националното право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по
дело С-285/11 г. изрично е посочено, че за да се установи, че на основание на
процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се
провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са
били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 е записано:
„Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички
елементи и фактически обстоятелства по делото“. В т. 33 е прието, че "Ако
в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното
производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки
са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото
на приспадане не би могло да бъде отказано“.
От
това следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо
стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на
облагаеми сделки. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че националните
административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на
приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Действително в
такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията
за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това
качество, и за икономическа дейност (т. 38). Това означава, че ако след преценка на
всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи
извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и
услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.
В конкретния случай органите по приходите
правилно са приели, че по спорните фактури липсва доставка на стоки, по смисъла
на чл. 6 ЗДДС, и че същите са издадени, без да е възникнало данъчно събитие, по
смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, поради което правото на приспадане на данъчен
кредит е отказано, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС.
Само наличието на първични счетоводни
документи и счетоводното отразяване на операциите не е достатъчно основание
съответната доставка на стока или услуга да бъде призната за реално
осъществена. За да бъде реално осъществена една доставка, следва стоките,
съответно услугите, предмет на същата, да бъдат действително получени от
получателя, респективно извършени от посоченото във фактурата като неин издател
лице.
Според настоящата съдебна инстанция
жалбоподателят и с ангажираните пред съда доказателства – поръчки към
доставчици, ведно с легализирани преводи от немски и испански език, за
автомобилите предмет на договори с номера от 18101801 до 18101805 от 18.10.2018
г. и договори с номера от 18081701 до 18081707 от 17.08.2018 г., както и
допусната ССчЕ, не установи наличието на всички необходими предпоставки за
признаване правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки.
Органът по приходите е събрал доказателства в хода на ревизионното производство
от които безспорно се установява, че установените в счетоводството на жалбоподателя
сделки не са били осъществени от посочения във фактурите доставчик „*****“ ****.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че не
е налице относителна субективна симулация или липса на действителна доставка по
см. на чл. 6 от ЗДДС. Привидността на сделките се състои в това, че като доставчик
по сделките е посочен недействителен такъв - „*****“ ****, като за тази
привидност жалбоподателя знае и няма как да не знае. Декларирано е документално
движение на автомобилите, като за МПС, марка „Хюндай“ е документирано отпътуване
на 14.09.2018 г. от Испания, пристигане на 22.09.2018 г. в България и връщане в
Германия на 26.09.2018 г., а за автомобилите, марка „Рейндж ровър“ е
документирано отпътуване на 12.11.2018 г. от Германия, пристигане на 16.11.2018
г. в България и връщане в Германия на 21.11.2018 г., като в тези периоди
автомобилите са преминали, като собственост, през пет дружества - Аuto Centro
Castadon SA испанско дружество - доставчик, „*****“ ****, „А.К.“ ****, „Кемпарк
кар“ **** и Atlas management Gruppe UG немско дружество - получател за „Хюндай“
и Аutogalerie Schlickel GmbH немско дружество - доставчик, „*****“ ****, „А.К.“
****, „Рентлист кар“ **** и Сjs Europe немско дружество - получател за „Рейндж
ровър“. За привидността на процесните сделки свидетелстват обстоятелствата като
фактуриране и предаване на автомобилите в един и същи ден от „*****“ **** на „А.К.“
**** от една страна и от „А.К.“ **** на „Рентлист кар“ **** и на „Кемпарк кар“ ****
от друга страна; краткия времеви период, в рамките на който са извършени по
четири прехвърлителни сделки за всеки от автомобилите между пет дружества - 13
дни за автомобилите „Хюндай“ и 10 дни за автомобилите „Рейндж ровър“;
разплащанията по доставките с едни и същи финансови средства - първо „Рентлист
кар“ **** плаща на „А.К.“ **** (29.10.2018г.), а после „А.К.“ **** плаща на „*****“
**** (05.11.2018г.), след това - „*****“ **** плаща на чуждестранните
доставчици, като по този начин последният по веригата финансира всички
доставки; първо „Кемпарк кар“ **** плаща на „А.К.“ **** (на дати между
21.08.2018г. и 20.09.2018г.) и на същия ден „А.К.“ **** плаща на „*****“ ****;
минимална ценова разликата между договорите за покупка на МПС от „*****“ **** и
договорите за продажбата им на „Рентлист кар“ **** и на „Кемпарк кар“ ****;
редуциране от „*****“ **** на начисления ДДС по продажбите чрез приспадане на
данъчен кредит по недействителни покупки от „Шери петрол“ **** и „БРКАСО“ ****
(установено с влязъл в сила РА).
Представените договори за поръчка и доставка
на МПС – 5 броя Range Rover 3.0 TDV 6 Autobiography LWB и 7 броя МПС с марка
Hyundai Ioniq EV 88 KW Tecno, сключени между "*****" **** - продавач
и „А.К.“ ****, са доказателства единствено за възникнали облигационни отношения
между страните, които са го сключили, но не и за изпълнението им. Представените
в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства от жалбоподателя
съдържат противоречиви данни и несъответствия, описани по-долу.
По отношение на представените договори в тях липсват
идентификационни данни за шаси на МПС. Видно от документите представени от „*****“
**** при насрещната проверка, фактурите от предходен доставчик Аutogalerie
Schlickel GmbH са издадени на 17.10.2018 г. и в тях са посочени номерата на
шасита на Range Rover, които номера не са посочени при сключване на договорите
от 18.10.2018 г. В представените копия от приемо-редавателни протоколи, които
представляват частни документи, без достоверна дата, за предаване на Range
Rover са посочени други номера на договори, за които жалбоподателят, твърди, че
е допусната техническа грешка, но номерът на поръчката за производство и шасито
на автомобила са коректно попълнени. При извършената насрещна проверка на
клиентите на „А.К.“ **** се установява, че това са номерата на договорите с
клиента „Рентлист Кар" **** по ППП от 16.11.2018 г. В ППП липсват и данни
за обекта, където се е извършило приемането на стоката. В ППП от 16.11.2018 г.
е посочен гр. Русе, а в ППП от 22.11.2018 г. е посочен гр. София, без да се
уточняват точните адреси, характеристиките на съответните обекти и основанието
за ползването им.
В приемо-предавателните протоколи за
предаване на автомобилите между „*****“ **** и „А.К.“ ****, както и между „А.К.“
**** и „Рентлист кар“ **** и „Кемпарк кар“ **** не е посочен точен адрес на
мястото, където се е извършило предаването им. Няма данни за това разтоварени
ли са МПС, съхранявани ли са някъде до предаването им и ако да - на какво
основание е стопанисвана съответната база. Автомобилите марка „Хюндай“ са
получени от „*****“ **** в гр. София на 22.09.2018 г. и на същата дата са
предадени на „Кемпарк кар“ ****. В ЧМР за превоз от Испания до България (л. 205)
не се сочи административен адрес на получаване респ. разтоварване на стоките, а
в ЧМР за превоз от България до Германия (л. 1236) се сочи адрес на товарене:
гр. София, кв. „*****“, бл. ***. Няма данни и доказателства за това каква база
се намира на този адрес и има ли функции и възможност за разтоварване и
съхранение на 7 броя автомобили. Видно от товарителниците (л. 675 и л. 1236)
МПС марка „Хюндай“ са превозени от Испания до България с товарни автомобили с
рег. № Р6819КВ/Р1484ЕЕ, а от България до Германия - с товарни автомобили с рег.
№ Р7045КВ/Р1558ЕЕ, което означава, че автомобилите са били претоварени. Т.е.
била е необходима база, където да се разтоварят и да се прехвърлят на другия
влекач, а няма данни и доказателства за наличие на такава и основание за
стопанисването й. Такива не са представени нито от „*****“ ****, нито от „А.К.“
**** или от „Кемпарк кар“ ****. На товарителницата за превоз от България до
Германия (л. 1236) не е посочена дата на стартиране на превоза, като не става
ясно дали след предаване на автомобилите на 22.09.2018г. на „А.К.“ **** и после
на „Кемпарк кар“ **** те са отпътували на същата дата за Германия или по-късно
респ. ако е по-късно къде са съхранявани до отпътуването и на какво основание.
Относно автомобилите марка „Рейндж ровър“ се установява, че превозът им е
стартирал от Германия, Олденбург (л. 632), като в товарителницата, предоставена
в отговор на официален обмен на информация с данъчната администрация на
Германия, е посочено за място на разтоварване - гр. София. Също не е посочен
точен административен адрес на дестинацията на получаване на стоките. Същевременно,
в същата товарителница, представена от превозвача ЕТ „Дея-Ивайло Енчев“ (л. 1147-гръб) се сочи място на получаване на
автомобилите — гр. Русе, като очевидно вписването в товарителницата в кл. 4 е
поправяно, като върху текста „Sofia“ е написано „Russe“. Нито едно от запитаните лица - „*****“ ****, „А.К.“ **** - поръчител
на транспорта и ЕТ „Дея-Ивайло Енчев“ - превозвач, не е дал обяснения защо е
променен текста на товарителницата, и ако е извършена действително промяна на
мястото на получаване/разтоварване на автомобилите, то каква причина е наложила
тази промяна. Освен всичко това, няма обяснения и посочена причина, защо след
като „*****“ **** е получателя по ВОП на автомобилите марка „Рейндж ровър“, то
поръчител на превоза по това ВОП от Германия до България е „А.К.“ **** (фактура
№**********/22.11.2018 г. - л. 1147 и писмени обяснения - л. 1148).
Жалбоподателят е последващ получател на стоките, като твърди, че ги придобива
от „*****“ ****, което преди това ги е купило от немския доставчик. При тази
обстановка следва „*****“ **** да организира транспорта, респ. да си получи
стоките, като няма обяснения и доказателства за някакви правоотношения с „А.К.“
****, които да дават право на „А.К.“ **** да организира и поръча транспорта.
Това обстоятелство е косвено доказателство, че реалният получател по ВОП на
автомобилите е всъщност жалбоподателя, а не „*****“ ****.
Някои части от текста на процесните документи
свидетелстват, че последните са съставени за целите на ревизионното
производство, като не удостоверяват реални факти и обстоятелства. Текста в едни
и същи документи се различава, в зависимост от това дали са представени от
жалбоподателя или от „*****“ ****. На л. 219 във фактура № 115/22.09.2018 г. за
покупка на автомобил марка „Хюндай“, представена от жалбоподателя е посочено шаси
№ **************** по договор № 18081705/17.08.2018 г., а в същата фактура, но представена от „*****“
**** (л. 546-гръб) е посочено различно шаси на автомобила - № КМНС851НFJU03513. Същите разминавания са налице и при: фактура с № 112/22.09.2018 г. по договор № 18081702/17.08.2018
г.
на л. 239, предоставена
от жалбоподателя в оригинал, в която е посочено МПС с шаси № ****************,
а на л. 531, гръб е тази, представена от „*****“ **** и там е посочено шаси на
МПС № КМНС851НFJU029340; фактура с № 113/22.09.2018 г. по договор № 18081703/17.08.2018 г.
на л. 232 е тази, предоставена от жалбоподателя в оригинал, в която е посочено
МПС с шаси № ****************, а на л. 536, гръб е тази, представена от „*****“
**** като копие и там е посочено шаси на МПС № КМНС851НFJU031267; фактура с № 114/22.09.2018 г. по
договор № 18081704/17.08.2018 г. на л. 226, гръб е тази, предоставена от
жалбоподателя в оригинал, в която е посочено МПС с шаси № ****************, а
на л. 541, гръб е тази, представена от „*****“ **** като копие и там е посочено
шаси на МПС № **************; фактура с № 116/22.09.2018 г. по договор № 18081706/17.08.2018
г. на л. 213, гръб е тази, предоставена от жалбоподателя в оригинал, в която е
посочено МПС с шаси № ****************, а на л. 551, гръб е тази, представена
от „*****“ **** като копие и там e посочено шаси на МПС № ****************; фактура с № 117/22.09.2018 г. по
договор № 18081707/17.08.2018 г. на л. 206 е тази, предоставена от
жалбоподателя в оригинал, в която е посочено МПС с шаси № ****************, а
на л. 556, гръб е тази, представена от „*****“ **** като копие и там е посочено
шаси на МПС № *************.
Последното обстоятелство означава, че двата
комплекта фактури не са били съставяни по едно и също време. Оригиналът и
копието на фактурата се издават и подписват едновременно, като получателят по
доставката получава оригинала, а доставчика - копието. Различното съдържание на
оригиналите и копията на фактурите сочи, че така съставените документи не
отразяват реални факти. В реална ситуация, подобни несъответствия са нелогични
и недопустими и не биха били налични, като се има пред вид значението на тези
доказателства за ревизираното лице за доказване на изгодни за него факти.
Освен гореописаното разминаване е налице още
едно несъответствие по документите. „Кемпарк кар“ **** в насрещната проверка, е
представило договорите с „А.К.“ **** за последващата продажба на автомобилите
марка „Хюндай“ (л. 1271,
л. 1266, л. 1261, л. 1255, л. 1250, л. 1245 и л. 1239), от които на втора страница е видно, че са подписани за купувача „Кемпарк кар“ ****, като
е поставен печат не на купувача, а на „Рентлист кар“ ****. Това обстоятелство
означава, че самоличността на фактическия съставител на тези документи не може
да се установи. Установява се, че той държи печата на „Рентлист кар“ ****, а се
подписва за „Кемпарк кар“ ****. Същевременно, между тези две дружества няма
легална свързаност по смисъла на ДОПК. Налага се извода, че между тях
съществува фактическа свързаност, а документите се съставят не защото отразяват
реални доставки, а за да се постигнат други цел, в т.ч. и данъчно предимство
(чрез приспадане на данъчен кредит). Съставят се еднотипни документи е цел
доказване на определени факти и обстоятелства, от които лицето черпи изгода, и
това се отнася за цялата верига от сделки, в т.ч. и процесните с доставчик „*****“
****. В това съставяне участва и жалбоподателя, като страна по сделките, т.е,
той знае и няма как да не знае за нереалността на доставките и за неистинността
на съставените документи.
От доказателствата по делото се установяват и
други основания да се приеме, че сделките по процесните МПС между „*****“ ****
и жалбоподателя не са осъществени, а фактурираните такива не са реални.
Съгласно условията на договорите между „*****“ **** и „А.К.“ **** за продажба
на автомобилите марка „Рейндж ровър“ - договор №18101801/18.10.2018 г. (л. 103),
договор №18101802/18.10.2018 г. (л. 101), договор №18101803/18.10.2018 г. (л. 99),
договор № 18101804/18.10.2018 г. (л. 97) и договор №18101805/18.10.2018 г., в т.
4 е предвидено, че автомобилите не се предават и собствеността върху тях не се
прехвърля на купувача, докато не бъде изцяло платена цената по чл. 2 от
договорите. В чл. 2 от договорите се сочи пълната цена на автомобилите с
включен ДДС. Съгласно условията на договорите между „*****“ **** и „А.К.“ ****
за продажба на автомобилите марка „Хюндай“ - договор № 18081701/17.08.2018 г.
(л. 248-гръб), договор № 18081702/17.08.2018 г. (л. 242-гръб), договор № 18081703/17.08.2018
г. (л. 235-гръб), договор № 18081704/17.08.2018 г. (л. 228), договор № 18081705/17.08.2018
г. (л. 222-гръб), договор № 18081706/17.08.2018 г. (л. 215), договор № 18081707/17.08.2018
г. (л. 209-гръб), аналогично в т. 4 е предвидено същото, че автомобилите не се
предават и собствеността върху тях не се прехвърля на купувача, докато не бъде
изцяло платена цената по чл. 2.3 от договорите. В чл. 2.3 от договорите се сочи
пълната цена на автомобилите с включен ДДС. Тези уговорки означават, че според
постигнатото съгласие между страните, собствеността върху стоките ще се
прехвърли между тях едва с факта на плащането на цената. Това означава, че
плащането на пълната цена по сделките е условието те да произведат
вещно-правното си действие и собствеността върху МПС да премине върху
приобретателя (жалбоподателя). Едва тогава възниква и данъчното събитие по ЗДДС
по см. на чл. 25, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 6, ал. 1 от с.з. Т.е. за да се докаже
прехвърлянето на собствеността, респ. настъпването на данъчното събитие, следва
да се докаже разплащането на пълната цена по сделките. При анализ на фактите и
обстоятелствата, свързани с плащането на цената по процесните договори се
установява следното:
Съгласно банковите извлечения на
жалбоподателя, всички суми, платени по гореописаните договори са платени по
банкова сметка *** № ВС75ТЕХI95451004951301, както следва: -плащане за 42989,17 лв. (л. 153-гръб),
плащане за 322436,82 лв. (л. 153), плащане за 36540 лв. (л. 152-гръб), плащане
за 23018,65 лв, (л. 152-гръб), плащане за 4298,69 лв. (л. 151), плащане за 630 лв.
(л. 151), всички по договорите за покупка на автомобили марка „Хюндай“; плащане за 770241,79 лв. (л. 146), плащане за
72267,60 лв. (л. 141), плащане за 30667,60лв. (л. 141), всички по договорите за
покупка на автомобили марка „Рейндж ровър“.
Гореописаната банкова сметка № ****************,
не е сметка с титуляр „*****“ ****. В ревизията на „А.К.“ **** са присъединени
доказателства от ревизионното производство на „*****“ **** (с протокол № Р-03000319001123-ППД-004/11.11.2020г.
- л. 773), а именно Искане за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица № Р- 22221519001752-041-002/27.11.2019 г. до „Тексим
Банк“ АД и отговор към него (л. 644- 636), според които титуляр на банкова
сметка *** № В075ТЕХI95451004951301
е „Евро дом проджект“ ****, ЕИК *********. Сметката е открита на 03.08.2018г.
от Л.Л.Т., като той е лицето, което има право да се разпорежда със средствата
по сметката. Според данни от търговския регистър „*****“ **** и „Евро дом
проджект“ **** нямат легална свързаност. От тези факти се установява, че
условието за плащане по спорните договори за продажба на МПС е осъществено, но
не към лицето, което е титуляр на правото да получи това плащане - „*****“ ****,
което право то черпи от гореописаните договори, и което е основно задължение на
жалбоподателя. За да има точно и пълно изпълнение на един договор следва
условията му да се изпълнят точно според уговореното и постигнатото съгласие
между страните. „*****“ **** в насрещните проверки в ревизията на „А.К.“ ****,
не е представило нито обяснения, нито доказателства за основанието, на което
ползва тази чужда банкова сметка ***ношения, и на което получените по нея
парични средства могат да се считат за негово имущество, а не за такова на
„Евро дом проджект“ ****. От банковите документи, представени от „Тексим Банк“
АД е видно, че само Л.Л.Т.може да се разпорежда със средствата по тази сметка.
Как и на какво основание „*****“ **** ще получи от „Евро дом проджект“ ****
паричните средства, на които е собственик в резултат на сделките и ще бъде ли
удовлетворен като страна по тях, не е доказано. Следователно не е доказано на
практика изпълнението на процесните договори за продажба на МПС-та и
по-конкретно, не е доказано изпълнението на задължението за плащането на цената
именно на титуляра на правото да получи това плащане - „*****“ ****. Предвид
факта, че плащането е условие за прехвърляне на собствеността, уговорено между
страните, се извежда извод, че не се доказва такова прехвърляне.
Обяснения и доказателства относно плащането
на тези суми по тази банкова сметка, „***“ **** не е представило и в неговото
ревизионно производство, а такива не са представени също и от „Евро дом
проджект“ ****. Констатации за това са изложени в ревизионен доклад № Р-22221519001752-092-001/21.01.2020
г. на „*****“ **** (л. 586,
гръб). До „Евро дом проджект“ **** е отправено
запитване от органите по приходите и относно извършени от него плащания в
размер на 475267,50 евро към немския търговец по спорното ВОП на автомобилите
марка „Рейндж ровър“, които плащания е извършило от въпросната банкова сметка, ***
„*****“ ****. Отговор на запитването не е получен от „Евро дом проджект“ **** в
хода на ревизията на „*****“ ****.
Отделно от това, установява се, че за
покупката на автомобилите марка „Рейндж ровър“ не е платена пълната договорена
цена. Доказват се платени 873176,99 лв. по петте договора, чиято обща пълна
цена е 1027493,10 лв. Вещото лице в ССчЕ установи, че неплатената част от
цената е в размер на 154316,20 лв. Последното означава, че не са изпълнени
договорните условия за прехвърляне собствеността на петте автомобила марка
„Рейндж ровър“ между „*****“ **** и жалбоподателя, респ. не е възникнало
данъчно събитие по спорните доставки.
Още едно обстоятелство налага извода за
нереалност на спорните доставки и фиктивно префактуриране на стоките от „*****“
**** на „А.К.“ **** и после на неговите клиенти „Рентлист кар“ **** и „Кемпарк
кар“ ****, Договорните цени на процесните сделки между „*****“ **** и
жалбоподателя се различават минимално от цените по продажбите на съответните
автомобили от „А.К.“ **** на „Рентлист кар“ **** и „Кемпарк кар“ ****.
Разликите са следните:
- за
автомобил марка „Рейндж ровър“ с рама № SALGAЗВК1КА521892 е договорена цена с доставчика „*****“
**** от 122998,83 евро (л. 103), а е продаден на „Рентлист кар“ **** за
125536,92 евро (л. 71). Разликата е 2538,09 евро;
- за
автомобил марка „Рейндж ровър“ с рама № SALGAЗВК1КА521965 е договорена цена с доставчика „*****“
**** от 122998,83 евро (л. 101), а е продаден на „Рентлист кар“ **** за
125536,92 евро (л. 69). Разликата е 2538,09 евро;
- за
автомобил марка „Рейндж ровър“ с рама № SALGAЗВК1КА527605 е договорена цена с доставчика „*****“
**** от 122550,23 евро (л. 99), а е продаден на „Рентлист кар“ **** за
125086,09 евро (л. 67). Разликата е 2535,86 евро;
- за
автомобил марка „Рейндж ровър“ с рама № SALGA3ВК1КА516459 е договорена цена с доставчика „*****“
**** от 93116,08 евро (л. 97), а е продаден на „Рентлист кар“ **** за 93584,06
евро (л. 74-гръб). Разликата е 467,98 евро;
- за
автомобил марка „Рейндж ровър“ с рама № SALWA2ВК4КА814157 е договорена цена с доставчика „*****“
**** от 63684.96 евро (л. 95), а е продаден на „Рентлист кар“ **** за 64005,00
евро (л. 76). Разликата е 320,04 евро;
- за
всички автомобили марка „Хюндай“ е договорена единична цена с „*****“ **** от
31401 евро, а са продадени на „Кемпарк кар“ **** за единична цена от 31560
евро. Разликата е 159 евро.
Минималните ценови разлики, означават, че
жалбоподателят не цели постигане на печалба чрез процесните сделки с „*****“ ****
и чрез последващите продажби на стоките на „Рентлист кар“ **** и „Кемпарк кар“ ****.
Същевременно обаче, чрез деклариране на тези сделки се постига данъчно
предимство за жалбоподателя чрез формиране на данъчен кредит за приспадане без
наличие на задължение за начисляване на данък по ВОП. Тези обстоятелства също
навеждат на извода, че процесните доставки от „*****“ **** са симулативни.
Несъответствията по представените документи
се потвърждават и от ССчЕ, която в т. 3.7 установи, че първоначално инвойсите
от Аutogalerie Schlickel GmbH са издадени на 17.10.2018 г., а впоследствие са
представени нови такива с дати 12.11.2018 г., а протоколите по чл. 117 от ЗДДС
са издадени през м. 01, 03. 2019 г. към фактури от 17.10.2018 г. Отделно от
това вещото лице установи, че в дневниците за м. Март има включени и протоколи
с номера 18,17 и 21 с дата на издаване 01.03., които са със същите суми като протоколи
24, 25 и 26 с дата 02.01.2019 г. и в протоколите в графа наименование не е
записано наименованието на предмета на ВОП, а текст „Към фактура №..“
В подкрепа на горните изводи е и информацията
от Справка на СДВР за първоначална регистрация на колите на 23.11.2018 г. и
прекратена регистрация на 27.11.2018 г. с данни за напускане на страната. Към
датата на първата регистрация на 23.11.2018 г. процесните МПС не са били
собственост на „*****“ **** видно от представено потвърждение за получаване на
стоки от 21.11.2018 г. от Cjs Europe. МПС не са родово определени вещи, а се
индивидуализират чрез номера на рама и шаси, поради което, за да може да се
разпореди с лек автомобил доставчикът следва първо да е станал негов
собственик. В РБългария има специален ред за доказване на придобиването на МПС
– регистрация в КАТ, съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства издадена от министъра на вътрешните работи /наредбата/.
Регистрацията на МПС в КАТ се извършва в месечен срок от придобиването на МПС и
в същия срок следва да бъде заявена дерегистрацията на МПС при отчуждаването
му. В случая за процесните МПС са налице данни единствено за напускане на
страната, а липсва информация за прехвърляне на собственост, т.е че същите са
продадени на лица в страната и на кого. Официалните данни за регистрирането на
МПС са достатъчни да накърнят доказателствената сила на издадените фактури,
които като частни документи по арг. от чл.180 от ГПК установява само, че
изявленията в нея са на издалото я лице. Частните документи не се ползват с
материална доказателствена сила, а само с формална, поради което в тежест на
жалбоподателя беше да докаже, че фактурата съдържа данни за отношенията между
страните по сделката, а това в случая не бе изпълнено. Нещо повече независимо,
че в хода на ревизията „А.К.“ **** твърди, че е собственик на амтомобилите от
16.11.2018г. видно от приложената справка към издадения РД – т.12: Имуществено
състояние, не са налице данни за последваща регистрация на името на „А.К.“ ****.
Не на последно място „*****“ **** в
качеството си на доставчик не представя доказателства, че притежава кадрова и
техническа обезпеченост за осъществяване на документираните доставки на стоки,
не разполага с активи, няма икономическа възможност и история, които да
потвърждават, че той действително е осъществил тези сделки. Изложеното
обосновава извод за невъзможност документираните доставки да са осъществени
реално от „*****” ****. Установеното, че за ревизирания период дружеството не
се явява осигурител на лица по трудови правоотношения, няма данни за назначени
по трудови правоотношения лица, обосновава извод, че за ревизирания период в
ревизираното дружество няма наличен персонал за обезпечаване дейността му и
конкретно за извършване на декларираните доставки на стоки и услуги към
клиента, липсва и персонал по извън трудови правоотношения. За ревизирания
период за представляващия на търговското дружество Боян Боянов няма подавани
данни за осигуряване към „*****“ ****, като съгласно регистрите на НАП лицето
не е било и не е назначено в дружеството по ДУК, няма данни за сключен трудов
или граждански договор нито с представляваното от него дружество, нито с други
юридически лица. Няма доказателства от къде и по какъв начин е извършвана
стопанската дейност на дружеството. Следователно правилен е извода, че
управителя на „*****“ **** е бил с нисък икономически статус, без никакъв
професионален опит, в която и да е сфера, а същевременно Б.Д.Б.е управляващ и
представляващ на дружество, деклариращо извършване на дейност в размер на
милиони лева за период от няколко месеца. Липсва житейска и икономическа логика
в рамките на два-три месеца да се възложат доставки на премиум клас МПС, според
твърденията в жалбата на един доставчик, с когото досега дружеството-жалбоподател
не е имало договорни отношения и който няма собствен персонал и техническа
обезпеченост.
Извършването на последващи доставки на
процесните МПС е факт, който сочи единствено, че жалбоподателят е разполагал с
тези стоки, щом е могъл да се разпореди по-късно с тях. Но за възникване
правото на приспадане на данъчен кредит релевантен е не самият факт на своене
на стоката и отреждането й за икономическата дейност на жалбоподателя, а следва
да се докаже факта, че соченият от жалбоподателя доставчик – „*****“ **** е
действителният доставчик на процесните МПС. Именно този правнорелевантен факт
остана недоказан в настоящето производство и тази доказателствена празнота не
може да бъде преодоляна само поради наличието на последващи доставки, при
наличие на редица други факти, сочещи на липса на реалност на доставката.
В случая, органите по приходите са направили
верния извод, че фактурите по спорните доставки са лишени от доказателствена
сила и не удостоверяват действително получени стоки от дружеството жалбоподател.
С оглед на това, касае се за едно формално документиране и „движение на
документи“, без да е налице фактическо изпълнение на доставки. Същевременно,
ревизираното лице е пряк участник в съставянето на тези документи, което
означава, че то не може да не е запознато с факта, че същите не документират
реални доставки. Като приспада данъчен кредит по фактури, които не отразяват
реални доставки, „А.К.“ **** неоснователно реализира за себе си данъчно
предимство. Налице е хипотезата за относителна субективна симулация, при която
е налице предмета на фактурираната доставка, но действителният доставчик не е
посочения във фактурата. В настоящия случай, органът по приходите правилно е
приел, че ревизираното лице не е представило безспорни доказателства, от които
да се направи несъмнен извод, че именно „*****“ **** е извършил фактурираните
доставки, а в случая са налице фактури, зад които не стоят реални стопански
операции.
Позоваването в жалбата на решението на СЕС по
съединени дела С-80/11г. и С-142/11г. е неоснователно, доколкото както в
ревизионното така и в настоящото производство не беше доказано осъществяване на
доставките. В цитираното решение на СЕС са разгледани хипотези на осъществени и
доказани доставки, какъвто настоящият случай не е. Преценката налице ли е
осъществена доставка следва да се извърши от националния съд по националните
процесуални правила, като правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде
признато само, когато е доказано осъществяване на фактурираната доставка.
В съответствие с т. 2 от диспозитива на
решение по дело С-18/13 на СЕС, добросъвестността на получателя по доставка е
изключена, когато не докаже действително осъществена престация по доставката,
или реалност на доставката. Това е така, тъй като той е страна по договор за
доставка и трябва да знае всички обективни факти, свързани с осъществяването на
доставката. Когато не установи такива факти, следва извод, че не е участвал при
осъществяването на доставката, посочена във фактурата, а след като притежава
фактура за доставка без негово участие, следва извод и за знание за формалното
/документално/ издаване на фактурата.
Представените в ревизията и в съдебното
производство доказателства сочат, че „А.К.“ **** не е изпълнило условието на
чл. 114, ал. 10 от ЗДДС, според който трябва да организира такъв контрол на
стопанската си дейност, който да създава надеждна одитна следа между спорните
фактури и спорните доставки на стоки и услуги. Съгласно т. 63 от Решение на СЕС
по дело С-643/11г. ако документите представени от получателя на спорните
фактури разкриват нередовности, тези нередовности трябва да бъдат отчетени при
извършването на общата преценка от националната юрисдикция. Всички проверени
дружества, включително и ревизираното са имали възможност да дадат обяснения и документи
за доказване на логичната връзка и отношения между тях по повод на спорните
доставки, както и за изясняване на противоречията в информацията, която са
представили. Действията на някои от тях не са насочени към изпълнение на
задължението им по чл. 13 ДОПК за оказване на съдействие и предоставяне на
информация на органите по приходите, което възпрепятства и пречи за извършване
от последните на контролни действия. Формалното съответствие на спорните
фактури с установените в ЗДДС изисквания за форма не е единствено и достатъчно
основание, за да бъде признато на жалбоподателя правото на данъчен кредит.
Удостоверяването на приемо-предаването на стоките не може да се базира на
противоречиви и негодни да го докажат прехвърлителни документи. Всичко това прави
„А.К.” **** недобросъвестно, а съгласно съдебната практита, добросъвестността е
абсолютно условие за наличие и упражняване на право на данъчен кредит.
В тази насока съдът съобразява т. 50 от
Решение по дело С-324/11 на СЕС, съгласно която въпреки липсата на конкретни
улики за наличие на данъчна измама, доказването на която е в тежест на
приходните органи, съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по
делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за
тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи правото на данъчен
кредит, които в случая не са доказани от ревизираното дружество, което съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за
него факт, за наличие на реални доставки по процесните фактури. От друга
страна, както СЕС, така и ВАС в практиката си приема, че съставянето на
фактури, които не отразяват реални стопански операции е указание за участие в
данъчна измама на самото ревизирано лице. В редица решения по дела С-80/11,
С-142/11, С-324/11 и С-273/11, СЕС приема, че не е в противоречие с правото на
Съюза да се изисква от данъчните субекти да действат добросъвестно и да вземат
всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че
осъществяваната от него стопанска операция, не го довежда до данъчна измама,
както и, че правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото
на Съюза, а от друга страна административните и съдебни органи следва да
откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи,
че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. В
този смисъл т. 37 от решение по дело № 285/11 на СЕС.
Неоснователно е и възражението, че органите
по приходите са кредитирали косвени факти, които са интерпретирали така, че да
се формира извод за нереалност и симулативност на доставките, с което е нарушен и основния принцип на обективност -
чл. 3, ал. 1 и 2 ДОПК. Напротив с косвени доказателства може да се проведе
успешно насрещно доказване. Това е сторено от приходната администрация като е
разколебана убедителността на главното доказване на претендиращия право на
данъчен кредит. Последицата е прилагането на правилата на доказателствената
тежест в производството, състоящи се в обвързаността на съда да приеме за
несъществуващи юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни
последици от осъществяването им страна не е провела главно пълно доказване.
Горните изводи не се променят и от
заключението на вещото лице по ССчЕ, която е формирала изводи - идентични с
тези на ревизиращия екип, досежно осчетоводяването на фактурите при доставчика
и получателя, разплащането на тяхната стойност, включването на данъка в
отчетните регистри и редовността на воденото счетоводство, които изводи обаче
не могат да докажат реалност на процесните доставки. Обстоятелството, че
доставчикът надлежно е осчетоводил процесните фактури в счетоводството си със
съответно взети стопански операции и е включил същите в СД за съответните
периоди, не може да доведе до извод, че е налице реално осъществена доставка,
защото счетоводното отразяване на доставката е задължение на регистрираните по
ЗДДС лица. Счетоводното отразяване не може да замести фактите и
обстоятелствата, предвидени в чл. 25 от ЗДДС, въз основа на които възниква
данъчно събитие, свързано с доставка на стоки. Нещо повече според заключението
на вещото лице по т. 3.2 независимо от представените допълнително документи не
може да се направи извод за редовно водено счетоводство от „*****“ ****,
предвид и факта на късното отразяване на процесните фактури в счетоводните
регистри и регистрите, водени по ЗДДС. Всички процесни фактури, които са
издадени от „*****“ **** в месеците Август, Септември, Октомври и Ноември 2018
г. са включени в Дневник продажби по ЗДДС и подадени към НАП в м. Януари 2019
г., което не води до извода, че дружеството - доставчик е водило изрядно
счетоводство, съобразено с данъчните закони относно отразяването на процесните
фактури.
Относно фактура № 78/11.09.2018 г., издадена
от „*****“ **** на жалбоподателя с предмет „Авансово плащане по договор № 18090700/07.09.2018
г. за доставка на автомобил марка ВМW модел Х6 М50d X Drive независимо, че няма
наведени възражения в жалбата, следва да се посочи, че доставчикът „*****“ ****
не е начислил ДДС в дневниците си за продажби и справка-декларациите по ЗДДС за
тази доставка. Нито „*****“ ****, нито жалбоподателят доказват плащането на
въпросния аванс от 34227,03 лв. и начисления ДДС от 6845.41 лв. (общо 41072.44 лв.).
И от двете дружества не са представени платежни нареждания или банкови
извлечения, респ. други първични документи, за доказване плащането на аванса.
Освен това, „А.К.“ **** се е оттеглил от сделката по продажбата на този автомобил
на неговия клиент А. Д. М., като е прехвърлило на „*****“ **** всички свои
права и задължения като продавач по този договор. Съгласно чл. 1 от
споразумителния протокол „Страните се съгласяват заплатената сума от купувача
на посредника по изпълнение на договор № 89070/07.09.2018 г. между тях за
доставка на 1 брой лек автомобил ВМW модел ********** в размер на 41072,43 лв.
с ДДС, да се счита за осъществено плащане на А.Д.М.към „*****” ****”. Тези
обстоятелства означават, че няма прехвърляне на собственост върху този
автомобил от „*****“ **** на „А.К.“ ****. Не е платен и аванса от
жалбоподателя. Всичко това означава, че между тях не се е осъществила доставка
по фактура № 78/11.09.2018 г. и приспаднатият данъчен кредит по нея е следвало
да бъде коригиран в намаление от „А.К.“ **** (л. 523-520).
Предвид установените факти и обстоятелства, въз основа на събраните
доказателства, законосъобразно с РА на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69,
ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 5, чл. 6 и чл. 25 ЗДДС, е отказано
право на приспадане на данъчен кредит на „А.К.“ **** по издадени фактури от „*****"
**** за д.п. м. 08, м. 09 и м. 11.2018 г.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният ревизионен акт в
обжалваната част е законосъобразен и обоснован, поради което подадената срещу
него жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което да кореспондира
с размера по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения, в редакцията (бр. 68 от 2020 г.), според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при обжалван материален интерес 132259.01 лв.,
дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 3530 лв. плюс 1 % за
горницата над 100 000 лв., или 3 852.59 лв. (три хиляди осемстотин
петдесет и два лева и 59 ст.).
Водим от горното, Варненският
административен съд, ХХІ-ви състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.К.“ ****, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление, гр. Варна, ул. „Ц.А.“ № **, ет. *, ап. *, против Ревизионен акт №
Р-03000319001123-091-001/22.01.2021 г., поправен с Ревизионен акт №
П-03000321022283-003-001/09.02.2021 г., издадени от С.С.А.на длъжност началник
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Варна и Р.М.С.на длъжност „Главен инспектор по
приходите“, в частта с която е потвърден с Решение № 37 от 21.04.2021 г.,
издадено от С.Х.П.- директор на дирекция „ОДОП“ – Варна и с която на
дружеството са определени допълнителни задължения ДДС по ЗДДС по данъчни
периоди както следва: за д. п. м.08.2018 г. - главница 7164,85 лева и лихва
1713,73 лв.; за д. п. м.09.2018 г. - главница 71332,77 лева и лихва 16467,30
лв.; за д. п. м. 11.2018 г.- главница 30084,35 лева и лихва 5496,01 лв.
ОСЪЖДА „А.К.“ ****, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр.
Варна, ул. „Ц.А.“ № **, ет. *, ап. *, представлявано
от С.И.И. - управител да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна“ практика – Варна при ЦУ на НАП,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 852.59 лв. (три хиляди осемстотин
петдесет и два лева и 59 ст.).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: