№ 288
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330207990 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
008782/09.09.2021г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на Г. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Д., бул.
......, на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДП) е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. за нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДП.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява
лично, явява се пълномощникът й адв. П.. Иска се от съда да отмени НП като
незаконосъобразно. Твърди се липса на осъществен състав на
административно нарушение. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. До съда е депозиранa писмена молба –
становище от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив,
който моли за потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно,
навеждайки съображения за това. При евентуално уважаване на жалбата,
моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в наредбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е срещу
акт, който подлежи на обжалване и в срока за това, поради което се явява
1
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 22.08.2021г. около 20:40ч. в гр. Пловдив, на бул. „Шести септември“
до № 2 жалбоподателят А. управлявала л. а. „Пежо 206“ с рег. № ***,
собственост на Н. Т. Г., ЕГН **********, в посока юг-изток. Излизайки от
парк „Розариум“ и достигайки до кръстовището с бул. „Шести септември“
поради неспазване на пътен знак Б2, не пропуснала и ударила движещия се в
обратна посока изток-запад, по пътя с предимство, мотоциклет Хонда ЦРБ
600 РР с рег. № ***, управляван от св. Б. С. А., с което допуснала ПТП с
имуществени и неимуществени вреди. За автомобилите в пътната лента, в
която се придвижвал жалбоподателят, имало поставен пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“.
При произшествието между двете превозни средства настъпил удар в
предната лява част на автомобила, управляван от жалбоподателят А., и в
странична лява част на мотоциклета, управляван от пострадалата А.. От удара
св. А. паднала на пътната настилка. Жалбоподателят спряла и отишла до нея,
като я попитала как е. За случилото се били уведомени органите на МВР.
На мястото на произшествието бил изпратен полицейски екип в състав
св. Т. Д. и И. К.. Св. Д. съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA № 464060/22.08.2021г. против жалбоподателя
А., в нейно присъствие и в присъствието на двама свидетели. Актът бил
подписан без възражения от нейна страна. Било й връчено копие от него.
Административнонаказващият орган приел, че с посочената деятелност
санкционираното лице е извършило виновно нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДП,
поради което и на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП му наложил
административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя А.. Фактическата обстановка, изложена в АУАН,
кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно,
пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и
нарушената правна норма. Посочени са и всички правнорелевантни
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, час, място на
извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна
страна. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата
по съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН, като материалната и
териториална компетентност на административнонаказващия орган следват
от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з –
825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи
Процесният АУАН, както вече беше отбелязано, е съставен в
присъствието на жалбоподателя А., като последната е имала възможността да
направи писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но такива не са
постъпили.
2
В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната
квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна
норма.
Спазени са и разписаните в чл.34 от ЗАНН давностни срокове –
нарушението и нарушителят са установени на 22.08.2021г., на която дата е
съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 09.09.2021г.
Процесното нарушение се доказва по безспорен и категоричен начин от
формираната по делото доказателствена съвкупност, като доводите в обратна
насока, наведени от страна на жалбоподателя са изцяло неоснователни.
За да достигне до тези изводи съдът намира, че описаната по-горе
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща гласни
доказателствени средства /показанията на актосъставителя Т. Д. и частично от
показанията на свидетелите В. Г., Т. Л., Г. С., Б. А./ и писмени доказателства,
приобщени по надлежния процесуален ред, включително АУАН, Протокол за
ПТП № 2021-1024-1453/22.08.2021г., справка за нарушител/водач,
оправомощителни заповеди.
На първо място, съдът кредитира показанията на актосъставителя Т. Д.,
като ги намира за обективни, изхождащи от незаинтересовано лице. Същите
са последователни, логични и съответстващи на останалите доказателствени
материали по делото. Въпреки, че актосъставителят не е свидетел–очевидец
на процесното ПТП, то същият е отразил в АУАН изводите си за случилото
въз основа на личните си възприятия на база заварената обстановка на
местопроизшествието /разположение на превозните средства, следи от удара/
и от разговора си с двамата участници в произшествието. Тук е мястото да се
отбележи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП актът се ползва с доказателствена
сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да бъде оборен. Последното не
бе сторено. Допълнително относно показанията на св. Д., съдът намира, че по
отношение на същия не възникват никакви съмнения в добросъвестността му,
нито са налице основания свидетелят да се счита предубеден или
заинтересован от изхода на делото. Каза се, че същият е възприел известните
по делото му обстоятелства при изпълнение на служебните си задължения,
като от неговите показания се установяват с категоричност времето, мястото
и механизмът на процесното ПТП, включително вината на жалбоподателя
като участник в същото, поради което и съдът базира фактическите си изводи
въз основа на тях.
В тази връзка изцяло изолирано остана твърдението на св. В. Г., че
жалбоподателят А. е спряла на знак „стоп“, огледала се, завила на дясно и
едва след това идващите на среща мотори предприели изпреварваща маневра
и се оказали в платното на жалбоподателя, като същото се намира в
противоречие с показанията на св. Д. както и с тези на св. Л. и св. А..
Анализът на показанията на св. Г., при съобразяване на приятелската му
връзка с жалбоподателя, води до извода, че същите имат за цел изцяло да
3
обслужат поддържаната от последната защитна теза, поради което и тези
показания не следва да бъдат кредитирани в посочената по-горе част.
При обсъждане на показанията на св. А., съдът отчете обстоятелството,
че същата е участник в процесното ПТП, поради което изложеното от нея
налага внимателно да бъде анализирано в светлината на останалия
доказателствен материал. Така, в показанията си свидетелят подробно описва
движението си по бул. „Шести септември“, момента, в който същата е
предприела маневра за изпреварване, навлизайки в насрещната лента за
движение, както и обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП. Съдът
кредитира почти изцяло показанията на св. А., с изключение на частта, в
която твърди, че в лентата, в която се е движила тя е имало само една кола
отпред, която отбила да паркира, доколкото от показанията на свидетелите Г.
и Л. се изясни, че в действителност е имало засилен трафик. Това
дискредитирано твърдение в показанията на св. А. е без значение за съда
относно съществените с оглед предмета на делото факти от обективната
действителност, които следва да се подлагат на правна оценка. Съдът не
кредитира показанията на св. А. и в частта относно мястото на удара за лекия
автомобил. От отразеното в протокола за ПТП, изготвен на мястото на
инцидента, се изясни, че за л. а. „Пежо 206“ с рег. № *** щетите са били в
предна лява част, а не в предна дясна част, както твърди свидетелят. В
останалата част, съдът намира показанията на св. А. за достоверни, подробни
и съответни на показанията на св. Д. и св. Л., както и събраните по делото
писмени доказателства, поради което им дава вяра.
Показанията на св. Л. се открояват с необходимата еднопосочност,
последователност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, поради
което съдът ги намира за достоверни и обективни и кредитира същите.
Изложеното от него се подкрепя от показанията на св. Д. и пострадалата А.,
както и от описаните в констативния протокол видими щети по превозните
средства и наранявания за пострадалата.
Що се отнася до показанията на св. С., анализирайки същите поотделно
и в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът формира извод, че
не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в
АУАН и в НП, включително не водят до промяна във фактическата
обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи. На първо място,
следва да се отбележи, че свидетелят, като трета кола след колата на
жалбоподателя А. /между колата на свидетеля и тази на жалбоподателя имало
друга кола/ не би могъл да възприеме дали действително жалбоподателят при
спиране на знак „стоп“ се е огледала и още по-малко да е видял, че
пострадалата е предприела изпреварване след като жалбоподателят А. е
приключила с извършваната маневра. Последното, разбира се не лишава
показанията му от доказателствена стойност, но същите имат значение за
проверка на останалите, събрани по делото доказателства и за установяване
на времето и мястото на произшествието, но не и конкретния механизъм на
настъпване на ПТП.
4
Така, както вече беше посочено от събраните и проверени по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят А. е
извършила административното нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДП. Посочената
разпоредба гласи, че на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.
От обективна страна по делото се доказаха по категоричен начин
времето и мястото на извършване на деянието – на 22.08.2021г. в гр. Пловдив,
кръстовището с път от парк „Розариум“ и бул. „Шести септември“ до № 2.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че на посочените
в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят А. е управлявала л. а. „Пежо
206“ с рег. № *** , поради което същата се явява „водач“ по смисъла на §6
т.25 от допълнителните разпоредби на ЗДП и е годен субект на нарушението
по чл.50 ал.1 от ЗДП. Не се спори, че на изхода на посочения в НП парк е
имало поставен знак Б2, който определя задължение на водачите на МПС –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Следователно пътят,
по който се е придвижвал мотоциклетът, управляван от пострадалата А., е
бил надлежно сигнализиран като път с предимство, поради което за
жалбоподателят А., като водач на пътно превозно средство от друг път, т. е.
такъв, който не е сигнализиран с предимство, е възникнало задължението да
пропусне мотоциклета, тъй като той се е движил по пътя с предимство.
Не се прие за основателен и доводът на представителя на жалбоподател,
че жалбоподателят А. е изпълнила задължението си, наложено й от наличния
за нея при навлизането в кръстовището с пътя с предимство знак „Б-2“ –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, като да е била
спряла, да се е убедила, че няма идващи по пътя с предимство превозни
средства в платното и тогава е предприела завиване надясно и да е навлезнала
по бул. „Шести септември“. Пътят с предимство в този участък – на бул.
„Шести септември“ до № 2 е път с две платна. Пътният знак „Б-2“ – „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, въвеждащ задължение за
водачите идващи от второстепенния път – от пътя на парка „Розариум“, не
въвежда задължение за осигуряване на предимство на движещите се по пътя с
такова само за тези от тях, движещи се по едното му платно, движещите се
само в посока север-изток. Жалбоподателят А. е следвало да съобрази
поведението си като водач и с пътните превозни средства в двете посоки на
този път с предимство, респ. с всички оказали се в процеса им на движение
пътни превозни средства по главния път пред нейното превозно средство,
идващо от второстепенен път.
От обективна страна се установява и конкретното поведение, чрез което
е извършено нарушението, като достигайки до процесното кръстовище,
жалбоподателят е извършила маневра завиване надясно, за да се включи в
движението по бул. „Шести септември“ без да пропусне мотоциклет „Хонда
ЦРБ 600 РР“ с рег. № ***, управляван от св. А., при което е настъпил удар
5
между двете превозни средства в предната лява част на лекия автомобил и в
лява страна на мотоциклета. При настъпилият удар са причинени
имуществени вреди по двете превозни средства и за пострадалата,
квалифициращи това събитие като ПТП съгласно §6 т.30 от допълнителните
разпоредби на ЗДП. С непропускането на автомобила, движещ се по пътя с
предимство, жалбоподателят А. е нарушила правилото по чл.50 ал.1 от ЗДП, а
нарушението е довършено от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят А. е формирала в съзнанието си
представа относно проявлението на всички признаци от състава на
нарушението, както и за неговия общественоопасен характер, но въпреки това
е пристъпила към неговото осъществяване. По отношение на настъпилото
ПТП следва да се отбележи, че то не е елемент от състава на нарушението по
чл.50 ал.1 от ЗДП, а последващо събитие, имащо значение за определянето на
санкционната норма. В тази връзка не е необходимо жалбоподателят А. да е
предвиждала от субективна страна факта на настъпилото произшествие, а
достатъчно е да е съзнавала, че отнема предимството на водач на ППС,
движещ се по път с предимство.
За така извършеното от жалбоподателя нарушение в чл.179 ал.2 вр. ал.1
т.5 пр.4 от ЗДП е предвидено административно наказание глоба в размер на
200 лв. Именно такова по вид и размер наказание е наложено на
жалбоподателя А. с обжалваното НП, т.е. правилно е определена
приложимата санкционна норма
Гореизложеното води до извод за правилност и законосъобразност на
атакуваното НП, поради което същото следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба като неоснователна оставена без уважение.
При този изход на спора право на разноски съгласно нормата на чл.63д
ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче същата
не е изявила претенция за присъждане на разноски, нито реално е доказала
заплащането такива, то разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
008782/09.09.2021г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на Г. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Д., бул.
......, на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДП) е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. за нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7