РЕШЕНИЕ
№ 2202
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330106531 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ЗЛ. Г. ИЛ., ЕГН ********** против „Лоджимода“ ЕООД, ЕИК ******, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово
правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № ********г..
Същото било безсрочно, като между страните бил уговорен шестмесечен
изпитателен срок. Същият започнал да тече от датата на постъпване на
работа- 03.09.2020г. Поддържа се, че изпитателният срок е изтекъл на
02.03.2021г., като въпреки това, със Заповед №********г., връчена на
работника на 07.04.2021г. по пощата с обратна разписка, трудовото
правоотношение било прекратено на основание на 71, ал .1 КТ- в срока за
изпитване. Ищцата поддържа, че прекратяването на трудовия договор е
незаконосъобразно, доколкото с сторено след изтичане срока на изпитване.
Предвид това, работодателят не би могъл валидно да го прекрати на
посоченото основание. Ищцата поддържа и е доколкото към дата 07.04.2021г.
се е намирала в отпуск по болест, то се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т.
1
4 КТ. Предвид изложеното, моли се осъщественото уволнение да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено, ищцата да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност – „*******, както и да й бъде
заплатено обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период
от шест месеца / 08.04.2021г.- 08.10.2021г./ в размер на 3 870 лева, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда / 20.04.2021г./ до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват по основание. Сочи се, че
осъщественото уволнение е законосъобразно. Изтъква се, че ищцовата страна
неправилно изчислява продължителността на срока за изпитване, тъй като не
взема предвид обстоятелството, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск
и отпуск поради временна неработоспособност. Акцентира се върху нормата
на чл. 70, ал. 4 КТ, съобразно която времето, през което работникът е бил в
законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал
работата си, не се включва в срока за изпитване. Предвид това, към датата, на
която заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била
връчена на ищцата /07.04.2021г./ , установеният между страните срок за
изпитване не е бил изтекъл. Изтъква се и че при уволнение в срока за
изпитване, ищцата не се ползва от закрилата по чл. 333 КТ. Моли се, така
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по
делото доказателствени материали, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, учредено по силата на Трудов договор № *******.,
като ищцата е заемала длъжност „******. Трудовото правоотношение е било
прекратено със Заповед № ******на управителя на ответното дружество, като
вписаното основание за прекратяването е чл. 71, ал. 1 КТ- в срока за
изпитване, както и че процесната заповед е връчена на ищцата на дата
2
07.04.2021г.
Срокът тече считано от деня на започване на изпълнение на договора
/арг. чл.70, ал.4 КТ/., което е започнало на 03.09.2020г. Следователно срокът
за изпитване би изтекъл на 04.03.2021 г./работен ден/ само в случай че в този
период ищцата не е ползвала законоустановен отпуск и че е изпълнявала
длъжността си. Трудовият договор със срок за изпитване в полза на
работодателя цели да провери годността на работника да се справи с
възложената работа. В рамките на срока за изпитване работодателят трябва да
направи преценка удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото
на изпълнение на задълженията му. Преценката на работодателя се извършва
свободно, не се мотивира и не подлежи на контрол. Ако резултатът от
изпитването бъде счетен за незадоволителен от работодателя, той може да
прекрати законосъобразно договора с работника в рамките на срока за
изпитване, без да е необходимо да мотивира решението си (вж. решение №
11/24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о. на ВКС). Срокът за изпитване
започва да тече от момента на фактическото, реално изпълнение на
възложената работа и уговореното за изпитване време трябва да бъде реално
използвано за проверка (в т.см.постановеното по реда на чл.290 ГПК решение
№ 156/ 16.05.2012 г. по гр. д. № 1027/2011 г., I. г. о. на ВКС). Това е смисълът
на разпоредбата, постановяваща в уговореното време за изпитване да не се
включва времето, през което работникът или служителя не е изпълнявал
работата. В този случай срокът за изпитване трябва да бъде продължен с
толкова работни дни, с колкото работникът не се е явявал на работа и не е
изпълнявал трудовите си функции, защото само в процеса на реално
престиране на работна сила работодателят може да извърши преценката
удовлетворен ли е от годността на работника да изпълни възложеното. (в т.см.
разрешението, дадено с решение Решение № 16 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4793/2014 г., IV г. о., ГК, с което е даден отговор на материалноправния
въпрос: дали при сключен трудов договор със срок за изпитване в полза на
работодателя и ползван от работника отпуск в рамките на този срок (чл.70,
ал.4 КТ), срокът за изпитване се удължава с работни дни или като календарно
време. Доколкото се установява, че в посочения период ищцата е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск в
периодите от 29.12.2020 г. до 31.12.2020 г. вкл.; единадесет работни дни
отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 08.02.2021 г. до
3
22.02.2021 г.;четиринадесет дни отпуск поради временна нетрудоспособност
за времето от 12.03.2021 г. до 31.03..2021 г.;четири дни отпуск поради
временна нетрудоспособност за времето от 01.04.2021 г. до 14.04.2021 г., то
съдът намира, че в настоящия случай срокът за изпитване не е бил изтекъл
към датата на прекратяване на трудовият договор- 07.04.2021г. До този
момент работодателят е разполагал с правото да прекрати договора без
предизвестие.
При трудов договор със срок за изпитване страната, в чиято полза е
уговорено изпитването, има право до изтичане на този срок да прекрати без
предизвестие трудовия договор (чл. 71 от КТ). Ако в трудовия договор не е
посочено изрично в чия полза е уговорен срокът на изпитване, се смята, че
той е уговорен в полза и на двете страни.
Разпоредбата на чл. 71 от КТ е самостоятелно правно основание за
прекратяване на трудовия договор. Тя не е посочена в чл. 333 от КТ, поради
което предварителната закрила не действа при прекратяване на трудовия
договор на това основание. Следователно трудовият договор със срок за
изпитване може да бъде прекратен и през време на отпуск поради временна
неработоспособност.
С оглед извода за прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване
от страната, на която принадлежи това право, и предвид липсата на други
изисквания към законността на уволнението, съдът намира, че уволнението е
законосъобразно, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ - неоснователен.
Основателността на исковете по чл.344, т.2 и т.3 КТ предполага незаконност
на уволнението. Съдът не достигна до такъв фактически и правен извод,
поради което исковете за възстановяване на заеманата длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответника
се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски в настоящото производство.
Представени са доказателства са договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в
размер от 700 лв. и депозит за ССЕ в размер на 152,40, която сума ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника.
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, всички
останали разходи по делото остават в тежест на бюджета на Съдебната власт.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗЛ. Г. ИЛ., ЕГН **********, срещу
„Лоджимода“ ЕООД, ЕИК ******, обективно, кумулативно съединени искове
за признаване на извършеното уволнение със Заповед № ******г. на
управителя на „Лоджимода“ ЕООД, ЕИК ****** за незаконно и неговата
отмяна – правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „чистач/хигиенист“ – правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата сума в размер на 3 870 лева обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за период от шест месеца / 08.04.2021г.- 08.10.2021г./, -
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда / 20.04.2021г./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗЛ. Г. ИЛ., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Лоджимода“ ЕООД, ЕИК ****, сума в размер на 852,40
лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5