О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 1416
гр. Русе, 20 декември 2023 год.
Административен
съд Русе, 6-ти
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия: Елица Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 191 по описа за 2023 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК,
вр. параграф 2 от ПЗР на
ДОПК,вр.чл.161 ал.3 ДОПК.
Образувано е по искане
вх.№5388/05.12.2023г. на директора на дирекция „ОДОП“- Варна при ЦУ на НАП за изменение на решението
по делото в частта му за разноските. Излагат се съображения, че съдът е
следвало да възложи разноските на жалбоподателя, на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като не било
отчетено, че съдебният акт почива на новосъбрани доказателства, представени от
жалбоподателя в първото съдебно заседание : удостоверение за промени в настоящ
и постоянен адрес на управителите на двете дружества, съдебно решение на РРС от
04.08.22г. по гр.д.3524/22г за предоставяне упражняването на родителски права
спрямо общи малолетни деца, копие от изп.лист издаден в полза на В.И. за
вземане от „ ДМВ“ ЕООД, които са разколебали субективният елемент на
фактическия състав на отговорността по чл.177 ал.2 ЗДДС, които е можело и
следвало да се представят в хода на ревизионното производство, така и при административно-контролното
такова по реда на чл.155 ДОПК, доколкото на оспорващото дружество „ ДМВ Петрол“
ЕООД са били известни и тяхната пряка връзка с реализирането на чужд дълг.
Иска се съдът да измени/допълни
решение № 302/17.11.2023г по адм.д.191/23г по описа на АС-Русе в частта му за
разноските, като се осъди „ДМВ Петрол“ ЕООД да заплати на НАП съдебните
разноски в размер на 41 842,31 лв. като юрисконсулско възнаграждение,
вместо обратно постановеното.
Ответникът по молбата, в
писмено становище вх.№ 5499/08.12.2023г., оспорва искането като неоснователно.
Излага довод, че
разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК не е приложима в настоящото производство, доколкото са
налице основанията на чл.155 ал.3 и ал.4 ДОПК и в контролното производство ответника директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП сам се е позовавал на
приобщени справки и извлечения и е събирал нови доказателства след издаване на
оспорения РА, поради и което жалбоподателя е реализирал правото си на защита
чрез представяне на нови доказателства и че се касае за факти, които
ревизиращите са били длъжни да изяснят, след като са се позовавали на тях.
Съдът, след като се
запозна с искането, становището на ответника и доказателствата по делото намира
следното:
Искането, по което е
образувано настоящото производство е процесуално допустимо. Разгледано по
същество е неоснователно.
Отговорността за разноски
е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея
разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, вкл. и при прекратяване
на делото. За да бъде реализирана тази отговорност, следва да е налице претенция
за присъждане на направените разноски. Това е право на страна по делото и като
всяко право, за да бъде удовлетворено, следва да бъде упражнено, и то в
определен срок. За да се удовлетвори в пълен размер претенцията за разноски на
жалбоподателя, то жалбата следва да е уважена изцяло, както и направените
разноски да бъдат доказани с всички доказателствени средства. Допълнително, с
разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК е въведено изискване
решението да не се базира на представени пред съда доказателства, които е могло
да бъдат представени от страната в административното производство. В противен
случай, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо
от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4 ДОПК.
В процесния случай, с
решение № 302/17.11.2023г. по делото съдът е уважил жалбата на "ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК200901840 и отменил изцяло Ревизионен акт №
Р-03001822002434-091-001/12.01.2023г., издаден от органи по приходите,
потвърден с решение № 29/31.03.2023г. на и.д.Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна,
с който е установена отговорност на дружеството „ ДМВ Петрол“ ЕООД на
основание чл. 177 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за задължения за Данък върху добавената стойност и лихви, дължим от „ДМВ” ЕООД за отчетен период м.09/2018г – ДДС в
размер на 167 443,95лв. и лихви в размер на 72 178,86лв., за отчетен
период м.11/2018г. – ДДС в размер на 640 932,14лв. и лихви в размер на
265 598,95лв., или общо в размер на 808 376,09лв.-главница и лихва в
размер на 337 777,81лв. или общо
1 146 153,90лв.
В тази част решението е влязло в сила
на 05.12.2023г.
Със същото решение съдът на основание
чл.161 ал.1 ДОПК е осъдил Националната агенция за
приходите да заплати на „ ДМВ
Петрол“ ЕООД съдебни разноски в
размер на 42 291лв./ в т.ч.- д.т.
от 50лв., депозит за в.л. в размер на 1451лв., разноски за адвокатско
възнаграждение съобразено с Наредбата за адв.възнаграждения и мат.интерес
в размер на 41 840лв.,платени по
банков път/.
Видно от материалите по
делото дружеството е било представлявано от адвокат, който е направила искане
за присъждане на разноските, направени от доверителя му и е представил
доказателства както за договорен, така и за заплатен адвокатски хонорар. По
делото са налице и данни за направени разноски за експертиза и платена държавна
такса.
От което следва извод, че
са налице доказателства за направени разноски от страна на жалбоподателя, в
размера, който е присъден от съда.
Ответникът по жалбата
чрез процесуалния си представител е поискал на основание чл.161 ал.1 ДОПК по
представен списък присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на
41 842,31лв. съгласно Наредба № 1/2004г за адв.възнаграждения. Т.е всяко
едно от претендираните възнаграждения за оказаната правна помощ е в рамките на
предвиденото в наредбата и е в минималния размер.
Възраженията, че
разноските следва да се възложат на жалбоподателя на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК, са неоснователни.
С Решение № 29/31.03.2023 г. на
и.д.директор на дирекция ОДОП Варна, ЦУ на НАП, РА срещу „ДМВ Петрол“ ЕООД е потвърден изцяло. При
административното обжалване по реда на чл.152-155 ДОПК са представени писмени
доказателства, които не са възприети като относими и не променящи изводите на
ревизиращия екип за дължимост на ДДС в посочените периоди от основния длъжник.
Решаващият орган е корегирал мотивите в РА досежно приетото за свързаност на
лицата като управители на двете дружества по смисъла на параграф 1 т.3 от ДР на
ДОПК , на е приел за доказана субективната страна на първата хипотеза на чл.177 ал.2 пр.1 ЗДДС
на база според него обективно установени обстоятелства за по-особени и близки
отношения между търговците, надхвърлящи отношенията доставчик-получател- общи
деца, двамата управители били живущи в гр.Русе, имали общ счетоводител, един и
същ IP адрес за подаване на документи по
ел.път, редовното допускане на грешки от оперативен счетоводител ,т.е налични
данни за съвместно водено счетоводство на двете дружества, знание за затруднено
финансово положение на ДМВ ЕООД ,доброволно погасяване на задължение по същия
ред за м.май 2019г и е дефиниран извод за знание в хипотезата на чл.177 ал.2 ЗДДС на третото отговорно ЗЛ.
Решаващият орган е
събирал допълнително доказателства видно от опис към жалбата по адм.ред / папка
1/и обосновал изводи, както върху тях, така и въз основа на такива събрани
извън срока на ревизионното производство, които съдът е коментирал в решението
си.
При направеният за пръв
път извод в решението на директора на ОДОП-Варна, с което е прието за
основателно възражението за липса на свързаност на двете дружества, са изведени
допълнителни изводи за наличие на по-особени връзки / съвместни деца и
жителство ***, без да е посочен общ адрес/, жалбоподателят е ангажирал при
съдебното оспорване доказателства, които коментирани от съда сочат безспорно,
че макар и живущи в гр.Русе, двамата управители не са живели на един и същ
адрес и макар ,че имат общи деца, поради влошени отношения се е стигнало и до
постановяване на съдебно решение за предоставяне
на родителски права и определяне на режим на лични отношения.
След като жалбоподателят
е твърдял винаги недължимост на ДДС за посочените периоди ,вкл и от основния
длъжник, и след като е твърдял ,че според него е недопустимо да се вменява
солидарна отговорност по чл.177 ал.2 ЗДДС на база факта,че управителите на
двете дружества живеят в един град и имат общи деца и е твърдял изопачаване на
твърдени установени обстоятелства, тези относими факти ответника не е
удостоверил с надлежни опровергаващи доказателства, но е ползвал други ,събрани
след издаването на РА.
При тези данни решаващият орган, който е
длъжен да изясни фактите по делото, е следвало да даде срок за представяне на
тези документи, което не е сторил. Действително, той е обвързан от срок в който
следва да се произнесе по жалбата срещу ревизионния акт, но в случая след
подаването на жалбата по адм.ред е събрал други доказателства, без въобще да
провери и обоснове допълнително съждението за особените връзки между
управителите на ДМВ и ДМВ Петрол, независимо, че в жалбата по реда на чл.155 ДОПК това е наведено и е имало достатъчно време за да се изискат сочените
доказателства, след като не са били налични в преписката. В случая органите по
приходите и решаващият орган са се позовали на факта, че управителите на двете
дружества живеят в гр.Русе, без да провери фактически на кой адрес и че имат
общи деца/ т.е имали семейни връзки/, като подробно е разгледал обстоятелството
за ползван общ оперативен служител, ползване на един и същ IP адрес
за кореспонденция с НАП, събрал допълнително доказателства чрез приобщаване на
ГФО и направил извод за информираност на жалбоподателя.
Съдът счита, че разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК не е приложима в настоящото производство, не само
защото юрисконсулското възнаграждение не е поискано на това основание, а тъй като изводът за липса на предпоставките
по чл.177 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС е формиран на две основания: първият за доказана недължимост
на ДДС за първия данъчен период/ нещо което молителят при направеното оспорване,
чрез ревизиращите органи са следвали да установят и изследват по-задълбочено,
тъй като това са били първоначалните твърдения по жалбата/ и второ, че защото съдът е приел за недоказана субективната
страна на база доводите на решаващият орган и тези на ревизиращия екип: общ
счетоводител и общ адрес на изпращане на СД до НАП,общи деца и последващо
поемане т.е признание на дълг по невлязъл в сила РА.
Прави впечатление,че молителят обосновава искането
си само на база представени в първото с.з. писмени доказателства оборващи
твърдението за особени и близки отношения между управителите на двете
дружества, само относно безспорното : наличие на общи деца и местоживеене *** ,
но напълно игнорира факта, че относно част от визирания данъчен период е
установена по експертен път и неоспорена ССчЕ недължимост на ДДС дори от
основния длъжник. Тази дължимост като обективна предпоставка е бил длъжен да
докаже в рев.производство. Тези доказателства не са нови.
Все пак част от представените от оспорващото
дружество писмени доказателства са относно винаги оспорван факт, и които
ответника може служебно да провери / справка НБД и ЕСГРАО/. Всъщност
ответника никога не е твърдял, че управителите на двете дружества живеят на
един и същи адрес, а само в един град. Представеното от оспорващото дружество
не се и явава ново доказателство. Напротив ответника е следвало да докаже
твърденията си. Фактът на общи деца е коментиран от съда и доказателството за
съдебното решение преди датата на издаване на оспореното решение , но съдържащо
данни за влошени преди това отношения , не е ново доказателство относимо към
предмета на спора. Същото се отнася и за издадения изп.лист, защото изначално
оспорващото дружество е оспорвало констатациите за т.н. и отречена „
свързаност“ в РА.
Съдът във влязлото в
сила решение е приел, че не е доказано задължение за пълно и главно доказване
от страна на ответника в цялост сложния фактически състав на особената по вид
солидарна отговорност на регистрирано по ДДС лице да заплати чуждо задължение
за ДДС, като е взел предвид корегиращите мотиви на молителя за липса на
хипотезата на „ свързани лица“. Съдът при постановяване на решението си само в
подкрепа на изводите за липсата на пълно доказване на твърдението за наличие на
по-близки и надхвърлящи нормалните отношения между търговци е
анализирал представените от жалбоподателя писмени доказателства. Те
касаят оспорването на този факт, който е следвало да бъде доказан-пряко или
косвено. И като цялост съдебното решение не е основано на тях. Фактът, че
управителите на двете дружества имат общи деца , не представлява основание за
наличие на "знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС, тъй като липсва такава
законова презумпция. Само поради факта, че посочените дружества имат различни
органи на управление, знанието вече не се предполага, а подлежи на доказване
като субективен елемент на фактическия състав на посочената разпоредба. Нещо
повече решаващият орган е ангажирал доказателства преди съдебното оспорване
само по отношение на твърдението си за „ знание“ на база ползването на общ
счетоводител и IP адрес за кореспонденция и последващо след ревизирания период
поведение на оспорващото дружество
Нормата на чл.161 ал.3 ДОПК не е приложима и защото решаващите и крайни
изводи на съда са обусловени от
приложените по ревизионното производство доказателства, а само като допълнение
са ползвани тези представени от жалбоподателя ,които съдът е ползвал като
косвено доказателство за недоказаност на твърдяната хипотеза на чл.177 ал.2
пр.1 ЗДДС и защото, както и вещото лице по
назначената СИЕ обяснява, че в част от
визирания в РА период въобще не е дължим ДДС, дори от основния длъжник , а и
тези данни са били налични в производството пред органите по приходите, но така
установените от тях факти са би неправилно интерпретирани. Същото се отнася и
за неправилно интерпретираните данни за наличните деца, управленски отношения в
дружествата, и най-вече позоваването на общ счетоводител . Постановеното решение не е основано единствено и само на
представените в хода на съдебното производство писмени доказателства.
Поради което не може да
се твърди, че съдебното решение се основана на представяне от жалбоподателя
доказателства едва в съдебното производство и да се приложи чл. 161, ал. 3 от ДОПК.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ искане вх.№ 5388/05.12.2023г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП за изменение/допълване на
решение № 302/17.11.2023г. по адм.д.191/23 по описа на АС-Русе в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: