Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.02.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шести февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
Мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Д. в. гр. д. № 5248/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 30.10.2017
г., постановено по гр.д. № 74940/2015 г., СРС е отхвърлил предявените от А.Б.Д.
с ЕГН **********,*** Община, БУЛСТАТ *******, представлявана от кмета Й.Ф., „М.“
ЕООД с ЕИК ******* и „С.К.Ж.Д.Т.Д.И.-Франция, действащо чрез своя клон в България
„С.С.А.- Клон България“ КЧТ с ЕИК********, субективно съединени искове с правни
основания чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД, относно осъждането на ответниците да
заплатят солидарно на ищцата сумата от 5078,60 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от нея имуществени вреди вследствие от виновното и противоправно
поведение на лица, на които ответниците са възложили изпълнението на изкопни
работи на 13.05.2014г. в гр.Банкя, на ул.“********, изразяващо в това, че с
тежки строителни машини са разрушили ограда на къщата на ищцата, състояща се от
масивна и ажурна желязна част, разположена на лицевата част на парцела с
дължина от около 8 метра и височина от 2 метра, извършили са изкоп в двора на
ищцата, унищожили са декоративни дръвчета, предизвикали са сриване и свличане
на земни маси, както и напукване на стени на къщата и прилежащи към нея веранда
и пътеки.
Въззивникът А.Б.Д. с ЕГН **********, ищец в първоинстанционното производство, намира решението за неправилно и незаконосъобразно,
като твърди, че след като служителите на ответниците „М.“ ЕООД с ЕИК ******* и
„С.К.Ж.Д.Т.Д.И.-Франция, действащо чрез своя клон в България „С.С.А.- Клон
България“ КЧТ с ЕИК******** са били на работа на улицата пред имота й в
изпълнение на възложената им С.О. работа по СМР с предмет „ Инженерна
инфраструктура на ВиК мрежата в гр. Банкя и на кварталите Градоман, Михайлово,
Вердикал и с. Иваняне, район Банкя – главни канализационни колектори и подмяна
на съществуващите водопроводи, попадащи по трасетата им“ установила твърдените
в процеса вреди и се обърнала към Община Банкя за констатиране на същите и
съответно за тяхното обезщетяване/поправяне. С оглед направеното от нея искане
общината издала Констативен протокол от 14.05.2014 г., с който настъпилите
вреди са били констатирани и в него било отразено, че те са резултат от СМР по
подмяна на канализацията на улицата, в изпълнение на посочения горе договор.
Този протокол бил представен пред първоинстанционния съд, но той не го е взел предвид
въпреки, че е официален свидетелстващ документ и съответно не е съобразил
правните си изводи с него, а е позволил по делото да се оборват установените с
него факти, без същият да е оспорен по надлежен ред. В тази връзка излага и че посоченото в този
протокол се потвърждава от изслушаните в първоинстанционното съдебно
производство свидетелски показания, но съдът не е взел предвид и тях, а е
основал решението си единствено на заключението на допусната и оспорена от нея
СТЕ. За последната твърди, че съдът в нарушение на процесуалните правила я е
допуснал, въпреки че първата експертиза по делото не е оспорена по съответния
ред, като на следващо място същата била изготвена от лице, което не е
разполагало с необходимата правоспособност за специалист. На следващо място
твърди, че докладът по делото е лаконичен и с него съдът не е указал на ищеца,
че следва да докаже дали е налице навлизане в процесния имот от страна на
работници/служители на изпълнителите на възложената от общината работа, както и
че не й е указал да се установи механизма на настъпване на вредите. Освен
посоченото излага, че кредитираната от съда експертиза е пристрастна и некомпетентно изготвена като
вещото лице е правило правни изводи вместо съда, не е дало отговор на всички
поставени въпроси (в заключението е посочено, че вещото лице ще представи
становище по някой въпроси след представяне пред него на редица доказателства),
а заключението му като цяло е необосновано и неконкретно. Посочва, че въпреки
изложеното, и тази експертиза, и първоначалната приета такава по делото са
установили наличието на вредите, но въпреки това съдът е отхвърлил иска. На следващо
място твърди, че за изградената ограда не е било необходимо да се изпълняват
някакви нормативно установени технически изисквания.
Въззивниците
С.О., БУЛСТАТ *******, представлявана от кмета Й.Ф., „М.“ ЕООД с ЕИК ******* и
„С.К.Ж.Д.Т.Д.И.-Франция, действащо чрез своя клон в България „С.С.А.- Клон България“
КЧТ с ЕИК******** твърдят, че подадената въззивна жалба е неоснователна.
Посочват, че безспорно по делото е установено, че техни работници/служители не
са навлизали в имота на въззивницата с машини. Оспорват твърдението, че съдът
неправилно е кредитирал СТЕ, като в тази връзка излагат, че вещото лице е
действало обективно и компетентно при изготвянето й. Навеждат, че видно от събраните
по делото доказателства, в имота няма съборена ограда, а вредите по имота не се
дължат на дейността на техни служители, а на неправилно изпълнение на
строителните работи по оградата и прилежащите към нея стълби и площадки. Освен
горното посочва, че съдът е обсъдил всички относими към предмета на делото
доказателства, включително посочения от въззивника констативен протокол, но
същият няма материална доказателствена стойност
за фактите, посочени в него, които не са се осъществили в присъствието
на длъжностното лице. Предвид последното, констатациите в него подлежат на
оборване по общия ред и видно са опровергани посредством приетата по делото
експертиза.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Неоснователни се явяват
възраженията на въззивника за процесуални нарушения на първоинстанционния съд
при изготвянето на доклада по делото. Видно е, че в доклада по делото съдът е
квалифицирал предявените искове, както и че е разпределил доказателствената
тежест между страните. Съдът не е длъжен при разпределянето на последната да посочва
в доклада всяко конкретно обстоятелство, част от фактическата обстановка и от
твърдяното противоправно поведение, за което ищецът носи доказателствената
тежест.
Неоснователни се явяват и
възраженията на въззивника досежно наличието на процесуално нарушение на съда
при допускането на СТЕ и назначаването на вещо лице за извършването й. На първо
място, от представените пред въззивната инстанция доказателства, се установява,
че първата по делото експертиза е назначена като средство за обезпечаване на
доказателства, по искане на ищцовата страна. Тази експертиза има за цел да
установи какво е обективното състояние на процесния имот, доколкото ищцата е
заявила, че с времето то се променя и че ще предприеме действия по ремонт на
имота, тъй като настоящето му състояние може да доведе до влошаване на
наличните негативни последици. Съответно с тази експертиза е установено каква е
състоянието на имота, но това не е експертиза, която е имала за цел и задача да
установи механизма на настъпване на щетите в имота, а и ответната страна, на
този етап от процеса не е имала обективната възможност да повдигне свои въпроси
в подкрепа на защитната си теза. Съответно съдът правилно е допуснал, в хода на
делото, втора експертиза, която да даде отговор на всички поставени от страните
въпроси като съобрази и вече събрания доказателствен материал.
На следващо място, назначеното
по втората експертиза вещо лице е вписано към 2017 г. в списъка с вещи лица към
СГС, като специалист в нужната област, поради което формалните основания за
назначаване му като вещо лице по делото са налице. Подборът на вещите лица се
извършва от СГС в отделно производство, в което се преценява дали те отговарят
на изискванията за такива, като евентуално, ако е било вписано в списъка на
вещите лица, лице което няма изискуемата по закон правоспособност да упражнява
определена професия, то обезщетяване на настъпилите от това вреди за страните
следва да се търси на деликтно основание от съда. В рамките на настоящето
производство, както и на първоинстанционното производство, съдът няма
правомощие да проверява дали вписаните в списъка вещи лица обективно имат
посочената в този списък квалификация и правоспособност. Освен това и
представените по делото доказателства не установяват вещото лице да е не е
притежавало изискуемата правоспособност. От копието- извадка от профила на
вещото лице в КИИП се установява, че то има регистрационен номер в КИИП. От
друга страна, представеното частично копие от електронният регистър на КИИП не
може да установи твърдението, че вещото лице не е вписано в регистъра,
доколкото е видно, че съставлява само една малка част от същия и с нищо не
показва да изчерпва списъка за буква „Б“.
Освен горното,
първоинстанционният съд правилно е кредитирал приетата по делото експертиза,
независимо, че заключението и е непълно при отговорите на някой въпроси.
Уточнения на повечето въпроси са представени от вещото лице при изслушването му
в съдебното заседание. Липсата на
отговор по въпроса дали се установява нарушен баланс на конструкцията (оставен
без отговор в заключението до представяне на документи от ищцата по делото) не
съставлява процесуално нарушение, което да оправдава допускането на нова
експертиза от въззивния съд и изследване на този въпрос, доколкото той не е
въведен в предмета на делото( в нито един момент ищцата не твърдяла, че са и
нанесени и такива вреди, съобр. уточнителна молба от 19.02.2016 г., лист. 48 от
първоинстанционното дело). Като предмет на делото е въведено наличие на
пукнатини по къщата и прилежащите и пътеки и веранда, както и предизвикано
свличане на почвата, разрушена ограда, състояща се от бетонова част и ажурна
решетка с дължина около 8 м и височина 2 метра, унищожаване на декоративни
дървета, изкоп на сриване на земни маси в дълбочина от оградата към къщата
около 3 м. В тази връзка следва да се има предвид, че обемът на търсената
съдебна защита се определя единствено и само от ищеца и то с исковата молба. По
отношение на следващия въпрос, поставен от ищеца – „Какъв е геодезичния статут
на УПИ и по какъв начин разкопаването и нарушаването на целостта на терена за
период повече от 18 месеца е повлияло на постройката, трайните насаждения и
самия двор?“- експертизата не е дала заключение, поради необходимостта от
допълнителни писмени доказателства, които са конкретно посочени от вещото лице.
За представянето на тези документи, съдът е издал на ищцата съдебни
удостоверения, но те не са били представени до предпоследното заседание по
делото. Именно поради тази причина делото е отложено. В последното по делото
заседание обаче ищцата нито е представила документите, нито се е явила и не е
изпратила представител, като не е посочила и уважителни причини за това, поради
което съдът правилно е обявил делото за решаване.
Колкото до останалите въпроси,
които не са намерили отговор в заключението на експертизата, то те касаят
въпроси на ответната страна, зададени с цел да се установи наличието на
изключителна вина, евентуално на съпричиняване от страна на въззивника.
Отговорът по тях е зависел от представянето на доказателства от страна на
ответниците и ищцата, които не са били представени по делото и пред вещото лице,
без да се посочени уважителни причини за това. Съответно експертизата не е
можело да бъде завършена изцяло по вина на самите страни, което има и
съответните доказателствени последици за всяка от тях. Освен това настоящият
съд намира, че съществуващите празноти не са се отразили на възможността на
съда да установи действителната фактическа обстановка по спора, така както тя е
въведена в делото. Въпросите останали без отговор в заключението не касаят
основните въпроси – какво е противоправното поведение, чии служител/работник го
е извършил, каква е вредата и налице ли е пряка причинно-следствена връзка
между последната (така, както тя е заявена от ищеца) и противоправното
поведение.
При така изложеното въззивният съд
намира, че не е налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд при
приемането и кредитирането на СТЕ, както и при недопускането на повторна такава
и недопускането на допълнителни въпроси от страна на ищцата. Последните е
следвало да се изведат от нея своевременно, а тя е имала възможност за това и
при назначаването на експертизата за обезпечаване на доказателства, и при
назначаването на основната експертиза по делото.
С оглед изложеното настоящата
въззивна инстанция също кредитира изцяло заключението на вещото лице(вкл.
обясненията, дадени в съдебно заседание).
Неоснователно е твърдението на
въззивника, че съдът не е обсъдил представения
по делото Констативен протокол от 23.05.2017 г., издаден от комисия, назначена
от кмета на С.О. – район Банкя и не съобразил формалната и материалната му
доказателствена сила. На първо следва да се има предвид, че съдът изрично е
разгледал този протокол в мотивите си, поради което първото твърдение е изцяло
неоснователно. Освен това следва да се има предвид, че този протокол има
обвързваща доказателствена сила до неговото оспорване по съответния ред
единствено в частта, касаеща обстоятелствата, които непосредствено са възприети
от длъжностното лице. Тези обстоятелства включват констатираните повреди по
имота, налични към момента на огледа, но не и механизма на настъпване на
същите, доколкото той не се е реализирал непосредствено пред длъжностното лице.
Механизмът на извършване на противоправното поведение, вината и причинно
–следствената връзка между вредите и това поведение подлежат на оспорване и
доказване по общия ред.
Като се има предвид изложеното
до тук и събраните от първата инстанция доказателства, въззивният съд намира,
че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявените искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД. На първо място по делото не е установено от страна на
ищеца, наличие на противоправно поведение от страна на служители/работници на
ответните дружества. В тази връзка ищцата нито е ангажирала гласни
доказателства, нито е поставила съответни въпроси към експертизата. Безспорно е
между страните, че ответниците са извършвали проекта за подмяна на
канализацията на улицата пред имота на въззивника, но в доказателствената
тежест на същия е да установи по безспорен начин наличието на противоправно
поведение от страна на техните служители, което да е довело в пряка причинно
–следствена връзка до твърдените вреди- например работено е с машинна техника,
на място, на което това би създало опасност за имуществото на хората,
използвана е неподходяща техника с висока вибрация, не е спазено отстояние до
сгради и съоръжения, други неизпълнения на нормите за техническо изпълнение на
работата. Такива въпроси дори не са поставени към експертизата от страна на
ищеца, а това не е служебно задължение на съда. Опит за поставянето им ищцата е
направила с въззивната жалба, но към този момент въпросите й вече са били преклудирани.
Освен горното, макар и да не са
поставените въпроси към експертизата, насочени към установяването на
противоправното поведение на ответниците, същата в рамките на поставените и
такива е дала частични отговори в тази посока като например е приела, че
машините са работили само на улицата и на изискуемото за безопасност
разстояние, машини не са влизали в частния имот и не са съборили/ударили
оградата. Като цяло извън обхвата на доказване на ищеца е останал въпросът
какво всъщност е било поведението на служителите на ответниците, евентуално
какви технически изисквания не са спазили при извършването на възложената им
работа. Единственото конкретно твърдение, свързано с поведението на работниците
на ответниците, е че са използвали машинна техника, с която са навлезли в имота
на ищцата и са съборили оградата. Същото е опровергано от изслушаната по делото
експертиза, която на първо място е установила, че събаряне на ограда не е
налице( така и в експертиза по обезпечаване на доказателства), а същата само е
разчупена, и на второ място, че служители на ответниците не са навлизали с
машинна техника в частния имот и не са работили с такава в него, като по
оградата няма следи същата да удряна или деформирана от машина. Пропускът в
защитата не се дължи на процесуално нарушение на съда, а на самата ищца, която
е съсредоточила доказването си върху наличните повреди в имота и върху това, че
служители на ответниците са работили там по проект, но не и върху доказването
на обстоятелството, че при извършването на този проект е извършено
противоправно поведение.
Доколкото по делото не е
установено противоправно поведение от страна на служителите на ответниците, то
дори и да са налице вреди, в резултат от тяхната дейност, която е
законосъобразна(доколкото обратното не е доказано)те не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 49
вр. чл.45 ЗЗД. Само на това основание първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изведеният извод не се променя
и с оглед на събраните по делото свидетелски показания. Последните навеждат на
извода, до който е стигнал и първоинстанционният съд, че е възможно вибрациите
от използваните машини, едновременно с установените от експертизата технически
неизправности при построяването на процесната ограда, стълби и площадки, да са
довели до разчупване на оградата. Дали обаче ответниците са използвали техника,
която отговаря на изискванията за населеното място не е установено по делото от
ищцата, която е носила доказателствената тежест за това.
Независимо от горното, по
делото ищцата не е доказала и наличието на причинно следствена връзка между
поведението на служителите на ответниците и твърдените от нея вреди. Последните
също не са доказани, като както се установява от експертизата, оградата не е
паднала, а е разчупена. Предвид заключението на експертизата, вредите на
плочниците са резултат от лошо изпълнение (плочките са положени върху 5 см.
неармирана основа и няма разширителни фуги през тях през 3 см., както се
изисква от техническите изисквания.). Стълбищата също не са изпълнени съобразно
техническите изисквания – те са неармирани, отдолу под тях няма уплътнения и
трамбовка, нито армировка, нито подложка и се виждат отвори. Вредите са
резултат от слягането на земните маси под строежа и не са във връзка с
извършването изкопни работи. Самата сграда също не е изпълнена съгласно проекта
и няма изпълнен дренаж. Що се отнася до
оградата, съобразно заключението на вещото лице, тя е счупена, а не е съборена,
като това се дължи на неправилно техническо изпълнение на същата, а не на
работата на машините в близост до нея, като не е предизвикано и от пряк удар на
машина в нея, доколкото не са открити такива следи на мястото. По отношение на
твърдените пукнатини по сградата, такива не са установени, а като цяло вещото
лице е посочило, че сигурността на сградата към момента не е заплашена.
С оглед изложеното, дори и да
се приеме, че служителите на ответниците са допуснали противоправно поведение
при изпълнение на възложената им работа( но това не е доказано по делото), то
липсва пряка причинно-следствена връзка между едно такова поведение и
настъпилите вреди, поради което исковете отново се явяват недоказани, поради липса
на още един елемент от ФС на непозволеното увреждане ( чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД).
По разноските:
При тази изход на делото
ответниците имат право на направените пред въззивната инстанция разноски.
Доказателства за реализирани такива обаче е представил единствено ответникът „М.“
ЕООД с ЕИК *******-договор за правна защита и съдействие, по който е заплатил,
в брой, 600 лв. адвокатско възнаграждение. Поради изложеното само на този
ответник следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно решение от 30.10.2017 г., постановено по
гр.д. № 74940/2015 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА
А.Б.Д. с ЕГН ********** да заплати на „М.“ ЕООД с
ЕИК ******* сумата от 600 лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване през ВКС в
едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./