№ 252
гр. Русе, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202487 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Европарк рециклинг“ ЕООД против Наказателно
постановление № 40/21.09.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ-Русе, с което на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 136, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“
в размер на 7000 лева за нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, доколкото при съставянето на НП и АУН-а са допуснати
нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази
насока се сочи, че са налице съществени разминавания между описаната фактическа
обстановка в констативния протокол, АУАН-а и НП, които не позволяват по
категоричен начин да се установи какъв е характера на отпадъците, кои от тях са
оползотворими и кои неоползотворими, къде са били установени и в какво състояние
са били към момента на проверката – разпилени или в биг бегове. В допълнение се
излагат и твърдения, че в АУАН-а и НП е възприето, че част от отпадъците са били
разхвърляни на жп рампа, която не е част от площадката и до която имат достъп
неограничен кръг лица. В тази насока се моли обжалваното наказателно постановление
да се отмени, доколкото констатираните противоречия са довели до невъзможност да
1
се установи за какво е санкциониран жалбоподателят. В условията на алтернативност
се моли така констатираното нарушение да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. В.М., която поддържа изложените в жалбата фактически и правни
доводи, като ги доразвива в пледоарията си и представените в съдебно заседание
писмени бележки. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и
претендира направените разноски за адвокатско възнагражение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Цветелина Тодорова, която оспорва изложеното в жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно
постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – наказателното постановлението е получено от представител
на дружеството-жалбоподател на 27.10.2021 г., а жалбата е подадена на 29.10.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
„Европак рециклинг“ ЕООД, с ЕИК *********, стопанисвало площадка с площ
от 205 кв. м., находяща се в гр. Русе, ПИ № 63427.8.877., като същата се ползвала за
дейности с отпадъци, за което дружеството разполагало с разрешение /Решение № 10-
ДО-742-00 от 24.04.2019 г./. Площадката била собственост на ДП Национална
компания „Железопътна инфраструктура“, като дружеството-жалбоподател я ползвало
по силата на пет годишен договор за наем, сключен на 25.09.2018 г.
На 22.04.2021 г., във връзка с получена информация от ОД на МВР-Русе за
струпани множество отпадъци, Н.А. – служител на РИОСВ-Русе посетила
горепосочената площадка. В хода на извършената проверка на място и по документи
2
свидетелката А. установила, че на площ от около 50 кв. м., намираща се в северната
част на товарната рампа, е налице смесване на опозотворими и неоползотворими
отпадъци – електрическо електронно оборудване и компоненти от тях с код 20 01 36 и
смесени битови отпадъци с код 20 03 01. Тази площ, макар и в непосредствена близост,
била извън 205 кв.м. площадка, стопанисвана от „Европак рециклинг“ ЕООД.
Горепосочените констатации били обективирани в Констативен протокол № 5-
НА/22.04.2021 г.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Н.А. приела, че „Европак
рециклинг“ ЕООД е осъществило нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО за това,
че не е предприело действия на стопанисваната от дружеството площадка, с които да
предоврати смесването на намиращите се там оползотворими и неоползотворими
отпадъци. В тази връзка свидетелят Н.А. съставила АУАН № 0002408 от 22.04.2021 г.,
който бил подписан от представител на дружеството-жалбоподател с възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН дружеството-жалбоподаел депозирало възражения, в
което посочило, че не е налице смесване, доколкото между констатираните отпадъци
няма такива, подлежащи на рециклиране.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като, за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО на основание
чл. 136, ал. 2, т. 2 от КТ, на дружеството-жалбоподател било наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 7000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН № 0002408 от 22.04.2021 г., НП № 40/21.09.2021 г., Констативен
протокол № 5-НА/22.04.2021 г., възражение, Договор за наем от 25.09.2018 г., както и
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.А., които съдът кредитира
изцяло.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява както
авторството на нарушението, така и механизма на изпълнителното деяние.
От правна страна:
3
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът счита, че процесните административни актове са съставени от
компетентни лица, доколкото АУАН-ът е съставен от служител при РИОСВ-Русе /чл.
157, ал. 2 от ЗУО/, а НП е съставено от Директора на РИОСВ-Русе /чл. 157, ал. 4 от
ЗУО/.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
Съдът не споделя изложеното в жалбата, че при съставяне на АУАН-а и НП е
допуснато нарушение съответно на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Както в АУАН-а, така и в издаденото въз основа на него НП,
нарушението е описано по начин, напълно позволяващ на наказаното дружество да
бъде запознато с приетите за осъществили се факти от обективната действителност,
като конкретно е посочено местонарушението – в северната част на товарна рамка,
извън стопанисваната от дружеството-жалбоподател площадка, посочено е и в какво се
е изразило смесването на опозотворими и неопозотворими отпадъци – смесване на
електронно оборудване и компоненти със смесени битови отпадъци. В тази насока
съдебния състав счита, че не се констатира нарушение на правото на защита на
дружеството да разбере за какво конкретно нарушение е санкционирано и да
организира защитата си както по фактите, така и по правото.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че „Европак рециклинг“ ЕООД е осъществило
4
нарушението на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО, за което е ангажирана и
отговорността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО притежателите на
отпадъци са длъжни да предприемат всички мерки за несмесване на оползотворимите
отпадъци с неополозотворимите такива. По смислъла на § 1, т. 13 и 17 от ДР на ЗУО
опозотворим отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежатея се
освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи, подлежащо
на оползотворяване – дейност, която има като основен резултат използването на
отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били
използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовка на отпадъка да
изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло.
По аргумент на противното /per argumentum a contrario/ всички отпадъци, които не
подлежат на оползотворяване са неоползотворими.
По делото не е налице спор, че дружеството-жалбоподател е стопанисвало
площадка по силата на договор за наем, както и че на тази площадка е упражнявало
законосъобразно дейности по отпадъци. От събраната по делото доказателствена
съвкупност по категоричен начин се установи и че на площ от около 50 кв. м.,
намираща се в непосредствена близост до площадката, в северната част на товарната
рампа, е налице смесване на опозотворими – електрическо електронно оборудване и
компоненти, и неоползотворими отпадъци – смесени битови отпадъци. Нещо повече от
показанията на свидетелката Н.А. е видно, че на площадката е имало идентична
купчина от смесени отпадъци с височина от четири метра. В тази насока за съда няма
съмнение, че констатираното от свидетелката А. смесване на отпадъците е следствие
от бездействието на дружеството-жалбоподател. Възможността нарушението да е
следствие от действия на трети лица, в каквато насока по делото липсват
доказателства, не изключва отговорността на дружеството-жалбоподател, доколкото,
както се посочи и по-горе, тя е ангажирана за определено бездействие –
несвоевременно предприемане на мерки.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случай на нарушения от този вид. Точно обратното видно от
5
Констативен протокол № 5-НА/22.04.2021 г. в хода на извършената проверка е
констатирано и друго нарушение на ЗУО, във връзка с което също е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. По делото
не се представиха и доказателства дружеството-жалбоподател да е предприело
действия с цел ограничаване на подобни нарушения за вбъдеще. С оглед на така
изложеното според настоящия съдебен състав нарушението не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима в процесния случай.
Разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 2 от ЗУО предвижда при доказана
съставомерност на нарушение административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер от 3000 до 10 000 лева, като АНО е определил същата в размер на 7000 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че така определеното наказание не отговаря на
тежестта на нарушението и доколкото преди настоящия случай дружеството-
жалбоподател не е било санкционирано за нарушение по ЗУО, то съдът счита, че
следва да му се определи санкция, ориентирана към минимум, а именно 4000 лева.
С оглед на гореизложеното и при доказаност на нарушението, то обжалваното
наказателно постановление следва да се измени, като размерът на наложеното
наказание „Имуществена санкция“ се намали до сумата в размер на 4000 лева.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция „Европарк рециклинг“
ЕООД е било представлявано от адв. В.М., като в тази връзка е направено и искане за
присъждане на направените разноски за процесуално представителство. Видно от
приложения по делото договор за правна помощ /л. 24/ дружеството-жалбоподател е
заплатило сумата в размер на 816 лева с ДДС за процесуално представителство в брой.
Доколкото претендираното възнаграждение е в рамките на предвидения съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 3 минимум от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то следва да се остави без уважение направеното възражение за
прекомерност. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН във вр.
с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и
правната и фактическа сложност на делото, при оставяне без уважение на жалбата
искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение би се явило
основателно до размера на сумата от 120 лева.
На следващо място, доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН препраща
към АПК по въпросите за направените разноски в хода съдебното производство, в
процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 143 от АПК.
Видно от нормата на чл. 143 от АПК липсва уредба относно присъждането на разноски
в случаите на изменение на обжалвания административен акт, то с оглед на чл. 144 от
АПК следва да намери приложение чл. 78 от ГПК, съответно правото на разноски да се
6
съблюдава в условията на съразмерност. Така съразмерно с уважената част от жалбата
РИОСВ-Русе следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата в размер на
466 лева, а съответно съразмерно отхвърлената част от жалбата „Европарк рециклинг“
ЕООД следва бъде осъдено да заплати на РИОСВ-Русе сумата в размер на 51,43 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 40/21.09.2021 г., издадено от
Директора на РИОСВ-Русе, с което на „Европарк рециклинг“ ЕООД, с ЕИК *********,
с адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тодор Икономов“ № 1, вх. 1, ет. 2, представлявано
от управителя Б.К., на основание чл. 136, ал. 2, т. 2 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ му е наложена административна имуществена санкция в размер на
7000 лева за нарушение на чл. 8, ал. 2, т. 3, б. „б“ от ЗУО, като НАМАЛЯВА размера ѝ
до сумата от 4000 /четири хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на „Европарк
рециклинг“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Русе, ул. „Тодор
Икономов“ № 1, вх. 1, ет. 2, представлявано от управителя Б.К., сумата в размер на 466
/четири стотин шестдесет и шест/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно частично уважената жалба.
ОСЪЖДА „Европарк рециклинг“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Тодор Икономов“ № 1, вх. 1, ет. 2, представлявано от
управителя Б.К., да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата в
размер на 51,43 /петдесет и един лева и 43 стотинки/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно частично отхвърлената жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7