Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 1444

 

гр. Сливен, 10.12.2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански десети състав в съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 2309 по описа на съда за 2019 година, за  да се произнесе съобрази следното: 

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с установителен характер за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има право на допълнителен отпуск за визирания в исковата молба размер и период, намираща правното си основание в чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.211 от ЗМВР /отм./.

Производството е образувано по искова молба на Б.Б.С., ЕГН: ********** *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София, ул. „Пиротска” № 171 А, с която е предявен положителен установителен иск за съществуване на право на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд по ЗМВР за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.

 Ищецът  твърди, че е държавен служител на длъжност „пожарникар” в ответната ГДПБЗН с местоизпълнение на служебните задължения в Районна служба по пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен. В исковия период бил изпълнявал задълженията си по график на 24 часови смени, които имали непрекъснат характер с оглед на противопожарната и спасителна дейност и обстоятелството, че следвало да се поддържа постоянна оперативна готовност за отзоваване в рамките на 45 секунди при наличието на сигнал за пожар, бедствие, авария или катастрофа и работните му смени се били изпълнявали по утвърден от началника на РСПБ гр. Сливен график и работното му време се било изчислявало сумирано за отчетен тримесечен период и часовете над установеното работно време били съставлявали извънреден труд, който следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за часовете до 50 часа на отчетен период и за часовете над 50 часа било възниквало правото на ищеца за допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 дни за една календарна година. Ищецът твърди, че бил полагал 8 или 7 бр. 24 часови смени месечно, като по-малко от този брой дежурства ищецът бил полагал, когато ползвал платен годишен отпуск, като съответната норма работно време се била намалявала с броя на ползваните дни за отпуск умножена по нормалната продължителност на работния ден-8 часа. През цялото време на смяната си ищецът бил длъжен да се намира на територията на РС ПБЗН Сливен, да носи специално облекло и бил длъжен да изпълнява нарежданията на прекия си ръководител. Ответникът обаче не бил включил в работното му време „почивката му за хранене”, нито времето за приемане, инструктаж и сдаване на дежурството, които безспорно били съставлявали „действия при изпълнение на служебните задължения” по см. на пар. 1, т. 6 от ДР на ЗМВР. По заповед на съответния началник следвало да идва на работа 15 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава 30 минути след приключване на смяната и да изчака идването на началника, за да му докладва. По този начин действителната продължителност на 24 часовото му дежурство била 24 часа и 45 минути и започвало в 07: 45, когато ищецът вече бил на работното си място. Ответникът в нарушение на КТ и ЗМВР не бил отчитал нощния труд положен от ищеца по време на нощните му смени, тъй като не бил превръщал нощните часове в дневни такива, каквото задължение бил имал при сумарно отчитане на работното му време. По време на всяко 24 часово дежурство бил полагал 8 часа нощен труд, които следвало да му бъдат отчетени като 9 часа и 14 минути след превръщането им в дневни. Цитира чл. 148, ал. 3 от ППЗМВР от 1998 г. Ищецът твърди, че през процесния период изобщо не му е била осигурявана почивка за хранене, тъй като не се бил откъсвал напълно от изпълнение на служебните си задължения и бил носил униформа и снаражение. От 09.06.2006 г. се бил прилагал нов ППЗМВР, който не съдържал относно отчитането на работно време на служителите и компенсирането на извънредния им труд като това било ставало с Инструкции на МВР, които не били обнародвани и съставлявали вътрешноведомствени актове. Позовава се на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време и чл. 155, ал. 3  и чл. 141, ал. 6 КТ, където е прието, че времето за хранене е част от работното време при непрекъсваем трудов процес. В този смисъл имало и решения на Съда на ЕС. Позовава се на Инструкция на ЗМВР в сила от 14.12.2012 г. и ТР № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Посочва, че претендираното от него право намира своето законно основание в чл. 229, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и чл. 212, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. /отм./, както и субсидиарно се били прилагали и КТ, ЗДСл, нормите на европейското право и решенията на СЕС по преюдициални запитвания, както и Инструкция от 04.12.2012 г. за реда на разпределяне на работното време на държавните служители в МВР в сила от 14.12.2012 г. Обосновава правният си интерес от предявяването на настоящия иск с извънсъдебното оспорване от страна на неговия работодател на правопораждащия правото факт-положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие, който изобщо не бил отчетен като извънреден. Не му било позволено от неговия работодател да ползва полагащият му се допълнителен платен отпуск, нито бил получил коректна информация относно броя дни, които му се полагат.

Моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че има право на платен годишен отпуск за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. за положен от него извънреден труд над 50 часа за всяко отчетно тримесечие, както следва:

1.                         4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2003 г.

2.                         4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2003 г.

3.                         4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2003 г.

4.                         4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 4-то тримесечие на 2003 г.

5.                         4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2004 г.

6.                         4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2004 г.

7.                         4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2004 г.

8.                         4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 4-то тримесечие на 2004 г.

9.                         4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2005 г.

10.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2005 г.

11.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2005 г.

12.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 4-то тримесечие на 2005 г.

13.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 70 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2006 г.

14.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 70 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2006 г.

15.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 70 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2006 г.

16.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 70 часа подлежащи на парична компенсация за 4-то тримесечие на 2006 г.

17.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2007 г.

18.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2007 г.

19.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2007 г.

20.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 4-во тримесечие на 2007 г.

21.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2008 г.

22.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2008 г.

23.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2008 г.

24.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 4-то тримесечие на 2008 г.

25.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2009 г.

26.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2009 г.

27.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2009 г.

28.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 4-то тримесечие на 2009 г.

29.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2010 г.

30.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2010 г.

31.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2010 г.

32.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 4-то тримесечие на 2010 г.

33.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2011 г.

34.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2011 г.

35.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2011 г.

36.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 4-то тримесечие на 2011 г.

37.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 70 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2012 г.

38.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 70 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2012 г.

39.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 70 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2012 г.

40.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 70 часа подлежащи на парична компенсация за 4-то тримесечие на 2012 г.

41.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2013 г.

42.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2013 г.

43.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 3-то тримесечие на 2013 г.

44.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 50 часа подлежащи на парична компенсация за 4-то тримесечие на 2013 г.

45.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 70 часа подлежащи на парична компенсация за 1-во тримесечие на 2014 г.

46.                      4 дни допълнителен отпуск за положените от него 32 часа извънреден труд над 70 часа подлежащи на парична компенсация за 2-ро тримесечие на 2014 г.

 

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Искът бил недопустим, тъй като бил изтекъл тригодишния давностен срок по отношение на претендираното от ищеца право или при условие на алтернативност като неоснователен на същото основание. Ищецът все още работил при ответника и трудовият му договор не бил прекратен, а правото на обезщетение за неизползван отпуск ставало изискуемо от момента на прекратяване на правоотношението. Излага съображения за погасяването на претендираното от ищеца право с кратката тригодишна погасителна давност. Погасителната давност започвала да тече от момента, в който ищецът бил могъл да поиска да упражни правото си на компенсация, а именно денят след изтичане на съответното тримесечие. Цялата искова претенция се била явявала погасена по давност, тъй като погасителната тригодишна давност по отношение на последното тримесечие била изтекла преди подаване на исковата молба. Времето за почивка и времето за хранене били включени в отработеното време и били заплатени на ищеца. Позовава се на указания относно Инструкцията от 2012 г. за разпределяне на работното време в МВР, от които било видно, че инструктажът, приемането и сдаването на дежурството били в рамките на работната смяна и не следвало да надвишават работното време. С Наредба от 25.07.2011 г. за осъществяване на пожарогасителна и аварийно спасителна дейност нормативно фиксираното време за предаването и сдаването на дежурство било премахнато и служителите не били задължавани да идват преди началото на работното им време или да остават след края му. Служителите на МВР били ползвали 30 дни платен годишен отпуск, плюс един за всяка прослужена година, но не повече от 10 дни и имали право до 12 дни платен годишен отпуск за година за работа извън работното време по чл. 187, ал. 5 ЗМВР. Цитира чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Прави разграничение между извънреден и нощен труд. Извънреден труд бил налице при положен нощен труд над 8 часа. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време на ненормиран работен ден към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8/8 или коефициент равен на 1, а не 7/8, както било по КТ. Твърди, че ищецът не бил положил повече от 50 часа извънреден труд за процесния период, като положеният извънреден труд му бил заплатен.

От съда се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират се деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковата претенция по основание, а по отношение на размера я изменя като същата да се счита предявена за признаване право на допълнителен платен годишен отпуск,  както следва: 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часове извънреден труд за отчетните тримесечия на 2003 година; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация за положените часове извънреден труд за отчетните тримесечия на 2004 година;12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените  часове извънреден труд за отчетните тримесечия на 2005 година; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часове извънреден труд за отчетните тримесечия на 2006 година; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часове извънреден труд за отчетните тримесечия на 2007 година; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часове извънреден труд за отчетните тримесечия на 2008 година; 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часове извънреден труд  за отчетните тримесечия на 2009 година; 9 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часове извънреден труд  за отчетните тримесечия на 2010 година; 0 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часове извънреден труд за отчетните тримесечия на 2011 година; 6 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часове извънреден труд за отчетните тримесечия на 2012 година; 7 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часове извънреден труд за отчетните тримесечия на 2013 година и 0 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените часове извънреден труд за отчетните тримесечия на 2011 година. Претендира уважаване на исковата си претенция във варианта след допуснатото изменение и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание от пълномощник. Процесуалния представител на ответната страна депозира становище, в което излага подробни аргументи за неоснователност на исковата претенция и прави възражение за прекомерност на адвокатското  възнаграждение, заплатено от ищеца. Претендират се разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. 

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът работи по служебно правоотношение като държавен служител в ответната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението при Министерство на правосъдието на длъжност „пожарникар” с местоизпълнение на служебните задължения в Районна служба по пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен.  

Видно от допуснатата и назначена съдебно-икономическа експертиза ищецът има индивидуална норма за работно време през процесния период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. от 23 200 часа, като след като се приспаднат неотработените от него часове /503 дни по 8 часа= 4024 часа/ се получава индивидуална норма от 19 176 часа и като вещото лице е взело предвид предоставените й от ответника графици за отработени смени и свидетелските показания относно продължителността на отработеното време за процесния период ищецът е отработил общо 25 402 часа. Извънредният труд, който е положил ищеца за процесния период е общо в размер на 6226 часа, от които изплатените часове извънреден труд са 187 часа, като некомпенсираните часове за периода, които подлежат на парична компенсация /до 50 часа на тримесечие/ са 1954 часа, като некомпенсираните часове извънреден труд, които подлежат на компенсация  с допълнителен отпуск за процесния период са 724 часа. Видно от изготвената допълнителна съдебно-икономическа експертиза отработеното време от ищеца за процесния период е 25 589 часа, като този път в изчисляването му вещото лице е включило всички отработени часове по график и е преобразувало нощните часове с коефициент 1,143 и са взети предвид часовете извънреден труд, които са били изплатени от ответника през следващото тримесечие. Извънредния труд е бил преизчислен за процесния период на 6413 часа, от които 2152 часа са били до 50 часа на тримесечие и са подлежали на компенсация с пари и 4261 часа са били над 50 часа извънреден труд, който е следвало да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск и вещото лице е приложило предвиденото в чл. 229, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за 12 дни или 96 часа на година са оставали некомпенсирани за процесния период общо 846 часа или 106 дни.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Петров, който е бил колега на ищеца за процесния период, които показания съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал работното им време било повече от 24 часа, тъй като започвало от 07,45 часа и продължавало до 08,30 часа на следващия ден или понякога дори и в 08,40 часа, като устни им били давани такива нареждания. В 07,45 часа се били подготвяли за смяна, а самата смяна били застъпвали в 8,00 часа, когато началникът на смяната бил правил проверки на работното им облекло. Приемането и предаването на смяната започвало в 07,45 часа и свършвало в 08,40 часа, като през това време били на разположение на началника си. По време на застъпването на смяната били проверявали дрехите и оборудването, обличали работното си облекло, подготвяли автомобилите и проверявали техниката, както и били докладвали липсите. Строевия преглед се бил провеждал в двора и на него били присъствали и двете смени, като смяната, която се била освобождавала била поправяла повредената техника и били освобождавани едва след като неизправностите били отстранени. Ищецът не могъл да си тръгне без да премине през строевия преглед и предаде смяната. По време на обяд и почивка също били на разположение на прекия си началник и не напускали местоработата си, нито били могли да съблекат работното си облекло. През това време също били на разположение на прекия си ръководител и били изпълнявали неговите нареждания.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Койтаров, който е бил колега на ищеца за процесния период, които показания съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал за периода от 2003 г. до 2008 г. били полагали 24 часови дежурства и след тях били почивали два дни,  като дежурствата за тримесечие били 35, а за периода от 2008 г. до 2014 г. били полагали 24 часови дежурства и след тях били почивали три дни и дежурствата за тримесечие били 23 работното им време било повече от 24 часа, тъй като започвало от 07,45 часа и продължавало до 08,30 часа на следващия ден, като никой не бил могъл да напусне работното си място до 08,45 часа. Обличали бойните си дрехи и снаражение и в 08,00 часа започвало предаването на смяната до 08,30 часа, като през това време били на подчинение на прекия си началник и не могли да напускат територията на пожарната. По време на застъпването на смяната били проверявали дрехите и оборудването, обличали работното си облекло, подготвяли автомобилите и проверявали техниката, както и били докладвали липсите. Началникът на старата смяна бил докладвал на началника на новата смяна и едва след това той бил освобождавал служителя, които едва тогава в 08,30 часа на следващия ден могъл да напусне работното си място. По време на почивка и хранене също били на пряко подчинение на началника си и трябвало да реагират на получените сигнали.

Исковата молба е заведена на 07.05.2019 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени документи и заключенията на вещото лице.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Претенцията с правно основание 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР /отм./ за признаване правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над определения норматив е допустима, а разгледана по същество е изцяло неоснователна в размера след изменението по реда на чл. 214 от ГПК. Съображенията обосноваващи този извод са следните:

Според практиката на ВКС, възприета и от СлОС, предявеният иск за установяване между страните, правото на служителя на компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време, представляващо извънреден труд е процесуално допустим. Всеки може да предяви установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Това налага ищецът да докаже правният си интерес от предявяването на установителен иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос. Правният интерес на ищеца се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото му да бъде компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право в случая се оспорва от ответната страна. Установяването на защитимо по съдебен ред право е различно от установяване на факти, по съдебен ред, каквато не е настоящата хипотеза. Безспорно ищецът работи в ответното юридическо лице по служебно правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните са приложими разпоредбите на  ЗМВР и съответните подзаконови нормативни актове. Несъмнено е установено, че е полагал извънреден труд за процесния период над 50 часа на тримесечие и ответната страна не е предоставила като компенсация допълнителен отпуск.

С тълкувателно решение № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС, изрично е прието, че при непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства), нормативно определеното време за хранене се включва в работното време ако работника или служителя е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. В същото тълкувателно решение е прието, че когато се изчислява извънредния труд при тримесечното сумарно отчитане на работното време, ако съответния тримесечен период работника или служителя е ползвал отпуск, независимо от продължителността и вида му, тримесечната норма се редуцира съответно на реално отработените дни. Времето за приемане и сдаване на дежурството също е част от работното време, както и времето за почивка при положение, че служителя остава на разположение на прекия си ръководител. Безспорно се установи от заключението на назначената и изпълнена експертиза, че ответникът дължи на ищеца сумите за извънреден труд. Почивката, която е във време на дежурство, не е цялостна почивка и когато служителят е длъжен да е на непосредственото разположение на прекия си ръководител. Не случайно и ЗМВР използва термините "дежурство, смяна, наряд" – през този период от време, работника или служителя няма възможност да ползва същностна почивка и реално отдиха, който ползва е за задоволяване на жизнени потребности. Посочването в подзаконови нормативни актове, че средната продължителност на работното време не може да надвишава установената продължителност на работния ден, реално в случая не е спазено. Установи се, че 24-часовите дежурства са 24 часа и 45 минути. Задължение на работодателя е да компенсира в пълен размер работника или служителя, който дава дежурства. Работодателят следва да отчита както времето по приемане и сдаване на дежурство, така и времето за хранене и почивка. В Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4.11.2003 г., относно някои аспекти на организацията на работното време, в чл. 2, т. 1 е предвидено изрично определението за работно време – това е всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължение в съответствие с националното законодателство. В т. 5 на чл. 2 е предвидено работа на смени – всеки метод за организация на работа на смени при който работниците последователно един след друг, работят на едно и също работно място, съгласно определен режим, включително режим на редуване, който може да е непрекъснат или прекъснат, налагащ необходимостта работниците да работят по различно време през определен период от дни или седмици. Безспорно се установи в производството, че по време на ползваните почивки през дежурствата, както и ползването на времето на хранене, дежурните, в това число и ищеца са непрекъснато на разположение и на заповед на прекия им ръководител. Самото естество на дежурството сочи, че времето за хранене съответно и почивка са несъщински такива, доколкото дежурните са длъжни да отреагират на всяка заповед на прекия им ръководител, т. е. почивките за хранене и почивките за възстановяване са част от работното време на дежурните и съответно, ответникът дължи заплащането им.

В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника, наред с други заявени възражения срещу основателността на исковата претенция е направил и възражение за неоснователност на иска, поради изтекла погасителна давност. Разглеждайки последното се приема, че отношенията между страните за исковия период се уреждат от ЗМВР в сила до 12.07.2006 година и ЗМВР в сила до 27.06.2014 година.

Съгласно посочените нормативни актове държавните служители в МВР имат право на допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни, съгласно чл. 229 ал. 1 т. 9 от първия закон и съгласно чл. 212 ал. 1 т. 3 от втория закон. И в двата закона съществува ограничението отпуските да бъдат компенсирани с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение. Тъй като в случая се касае за държавни служители, то за неуредените въпроси следва да бъде прилаган Закона за държавния служител с изменението на този закон в сила от 01.03.2011 година.  По съдържание чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител е еднакъв с чл. 176, ал. 3 КТ и се отнася за ползването на платен годишен отпуск от държавни служители по служебно правоотношение, за които се прилага Законът за държавния служител. Предвижда се, че "правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неизползването му."  С нормата на чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител се въвежда 2-годишна давност за упражняване правото на платен годишен отпуск. Изменението на закона е било атакувано за противоконституционност и с решение № 12 от 11.11.2010 година на КС по КД № 15/2010 година е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на чл. 176 ал. 3  от КТ и чл. 59 ал. 5 от ЗДС. Конституционният съд е приел, че погасителната давност има за цел да създаде стабилност чрез представянето на възможност да се упражнят права във времеви граници. Погасителната давност е срок на бездействие на носителя на едно право. Щом това право не е упражнено в този срок, се погасява ползването. Текстът на чл. 176, ал. 3 КТ, че се погасява правото на отпуск, следва да се разбира, че се погасява упражняването на правото на отпуск. В противен случай следва да се търси основание за възникване отново на правото на отпуск след давностния срок, докато трае същото трудово правоотношение. Предвиждането на давностен срок е въпрос на правна политика на държавата, действа стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл. 4, 16, чл. 48, ал. 1 и 5 от Конституцията. Предвидената в чл. 176, ал. 3 КТ давност има действие занапред.  С оглед разпоредбата на чл. 59 от ЗДС  правото на ползване на установения като следващ се, но неизползван допълнителен платен отпуск които ищецът е имал за всяка от годините на периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година, се е погасило с изтичането на две години, а предявеният от нея иск е заведен години след това на 07.05.2019 година. Така и с оглед цитираните разпоредби ползването на платен отпуск е погасено по давност за периода от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година. Поради това и с оглед своевременно направеното  от ответника възражение, предявеният за този период иск следва да се отхвърли като неоснователен.        

По делото не са приложени доказателства, от които да е видно, че ищецът е направил искане да му бъде разрешено ползването на допълнителен отпуск и това да му е било отказано. Специалните закони и подзаконовите нормативни актове уреждат реда, по който служителят има правото да иска ползването на полагащия му се допълнителен платен отпуск. За да се осъществи то, е необходимо служителят да заяви или поиска от работодателя използването на съответния брой дни от допълнителния платен годишен отпуск. Едва ако работодателят откаже да му предостави тази възможност, за служителя възниква право да поиска от съда защита на правото си, която се изразява във възможност за принудително изпълнение на задължението на работодателя. Така за всяка от посочените години от 01.01.2003 година до 30.06.2014 година, след изтичането на всяка, ищецът е могъл, след като спази съответната процедура, да поиска от работодателя да му бъде разрешено ползването на платен отпуск. Безспорно е, че погасителната давност не може да започне да тече преди правото, което се претендира да е възникнало. След отпадане на забраната за компенсиране на извънреден труд с почивка е създадена възможност служителят да извърши компенсация с едностранно изявление, ако в определен срок тя не бъде извършена от работодателя. Потестативното право на работника да извърши компенсацията възниква с изтичането на крайния срок, в който работодателят е длъжен да я извърши. Това потестативно право се погасява с три годишна давност, а ако трудовото правоотношение е било прекратено на мястото на потестативното право на служителя, което вече не може да бъде упражнено, възниква вземане за парично обезщетение. Погасителната давност започва да тече от момента, в който ищецът най-рано е могъл да заяви ползване на компенсация и това е денят след изтичане на съответното тримесечие. Последното тримесечие от исковия период е второто тримесечие на 2014 г. или правото на ищеца да заяви компенсация на извънреден труд с ползване на платен годишен отпуск е станало изискуемо на 01.07.2014 г. и е погасено с тригодишна погасителна давност на 01.07.2017 г. Както беше посочено в изложението по-горе искът  е предявен на 07.05.2019 година, като ответната дирекция своевременно е направила възражението за погасяване по давност, което се явява изцяло основателно.

При този изход на процеса отговорността за разноските изцяло пада върху ищеца, който следва да заплати направените от ответника по делото за защита от юрисконсулт разноски в размер на сумата от 100 лева.   Предвид изхода на спора ответника не следва да бъде осъждан за дължимата държавна такса и разноските за вещо лице, които остават в тежест на бюджета на съдебната власт по см. на чл. 78, ал. 6 ГПК. Ръководен от гореизложеното съдът

                                                     Р    Е   Ш   И  :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  Б.Б.С., ЕГН: ********** *** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София, ул. „Пиротска” № 171 А, положителен установителен иск за съществуване на право на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд по ЗМВР за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.  като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на правото на ползване по давност.

 

ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.София, ул. „Пиротска” № 171 А сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: