Решение по дело №2174/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 16
Дата: 9 януари 2023 г. (в сила от 9 януари 2023 г.)
Съдия: Албена Янчева Зъбова Кочовска
Дело: 20222100502174
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Бургас, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. П.
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100502174 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, образувано по жалба на Н. М. Д.
срещу Разпореждане от 26.09.2022 г. по изпълнително дело №********** 0115, по описа на
частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова, с регистрационен № 800 на КЧСИ, с който акт
изпълнителното дело е спряно спрямо жалбоподателя.
Разпореждането се сочи за незаконосъобразно по следните съображения:
То не е връчено ведно със съобщението, с което страната е уведомена за него, което
препятства защитата й. В тази връзка се моли съдът да задължи ЧСИ да връчи на жалбоподателя
съобщение, придружено с обжалваното разпореждане, за да се запознае с изложените в него
мотиви, като му бъде даден срок за възражения.
На следващо място, тъй като в текста на съобщението не е записано, че разпореждането за
спиране е основано на чл. 464 от ГПК, а страната е била неофициално уведомена от кантората на
ЧСИ, че се касае до иск по чл. 494 от ГПК, иска връчване на копие от исковата молба на ОББ-АД с
посоченото основание.
В обобщение на изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането на ЧСИ
от 26.09.22г. за спиране на изпълнителното дело.
Заявлението, че разглеждането на жалбата срещу горепосоченото разпореждане следва да
се счете предпоставено от отхвърлянето на молбата за задължаването на ЧСИ Божилова да
предостави на жалбоподателя гореизброените документи, настоящият съд тълкува не буквално, а
като некоректно формулирано искане за възможност да прецизира оплакванията си срещу
атакувания акт, съответно на съображенията за постановяването му.
Това обаче в настоящото производство, имащо характер на контролно- отменително (вж. в
1
тази връзка Тълкувателно решение № 3/2005 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на
ВКС) е и ненужно, защото тук съдът само проверява правилността на атакуваното изпълнително
действие и т.к. не може сам да го извърши валидно, го връща на съдебния изпълнител, който е
компетентен за това, със задължителни указания, обезпечаващи законосъобразността, независимо
от конкретиката на въведените в жалбата оплаквания.
В срок е постъпило становище на ЧСИ по чл. 436, ал.3 от ГПК , с което жалбата се
оспорва като недопустима, а също и като неоснователна.Недопустимостта се обосновава с довода,
че първото искане за защита в жалбата не е насочено към акт от категорията на лимитативно
посочените в чл.435 от ГПК такива, а по същество обжалването се сочи за неоснователно, т.к.
изнесените пред БОС оплаквания за невръчване на изброените от Н. Д. документи са оборени от
данните по делото. Според ЧСИ са налице и предпоставките на чл.464 от ГПК за спиране на
изпълнението спрямо този взискател, настоящ жалбоподател, защото вземането му към длъжника
Б. П. П. е действително оспорено от взискател ОББ-АД по исков ред, което е наложило спирането
на изпълнителното дело спрямо него, с оглед охраняване интересите на останалите взискатели на
длъжника, участващи в производството.
Ответниците по жалбата не са представили възражения в рамките на предвидения в закона
срок.
Бургаски окръжен съд намира жалбата за допустима , т.к. е подадена в рамките на
визирания от закона преклузивен срок, насочена е срещу акт, който според чл.435, ал.1,т.3 от ГПК
подлежи на обжалване от взискател, какъвто е настоящият жалбоподател Н.Д. и пред
компетентния да се произнесе по нея съд.
Налице е правен интерес от обжалването, т.к. спирането на изпълнителното производство
по отношение на жалбоподателя, засяга пряко правната му сфера на присъединен в изпълнителния
процес взискател.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията за това са следните:
Изпълнително дело № 115/ 20 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, с район на действие
този на Бургаски окръжен съд, е образувано по молба на Обединена българска банка АД(ОББ-
АД), с ЕИК000694749, чрез пълномощник юрисконсулт Донка Кирилова, срещу Б. П. П., за
събиране на парично вземане, произтичащо от договор за кредит и включващо: главница от 70000
евро, ведно със законна лихва за забава върху нея, считано от 10.01.20 г., до изплащане на
вземането и 2888. 16 лв. разноски по делото, вкл.държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт. В последствие този взискател е присъединил по делото и друго свое вземане към
длъжника(за съдебно-деловодни разноски в размер на 1372, 64 лв.). В производството е
присъединен на осн. чл.459 от ГПК, като кредитор с обезпечен иск- „Инвестбанк“ АД, а на
основание чл.456 от ГПК- взискател Община Созопол, както и взискател Н. М. Д.- последният с
разпореждане на ЧСИ от 20.12.21г., въз основа на негови молби от 25.11.21г. и 14.12.21г.
Вземането на този взискател произтича от подобрения в размер от 61000лв., направени върху
възбранен недвижим имот(ателие №3 в сграда в гр.Созопол), изнесен в настоящото изпълнително
производство на публична продан, която е била насрочена в периода 17.11.21г.- 17. 12.21 г..За
вземането е било представено арбитражно решение и изпълнителен лист.Със същото решение на
Д. са присъдени още законна лихва за забава върху главницата и съдебно-деловодни разноски.
Горепосоченият недвижим имот представлява ателие №3 с тераса на сутеренен етаж в
сграда с идентификатор №67800.504.252.1.25 по КККР на гр.Созопол, с площ от 92,27 кв.м.
2
В резултат от последната извършена публична продан на този имот, в периода 29.06.22г.-
29.07.22г., той е възложен на единствения явил се с наддавателно предложение кандидат купувач-
взискателят Н.Д., срещу сумата 51300лв.
С извършеното на 26.08.22г. разпределение по чл. 495 от ГПК, влязло в сила, в полза на
взискателя-купувач е признато вземане от 36426лв. и е определено доплащане на разликата в
цената, в размер на 14 873, 40лв. На 08.09.22г. тази сума е внесена от купувача и в негова полза е
издадено постановление за възлагане на имота.
На 26.09.22г. по делото е постъпила молба, с която първоначалният взискател – ОББ-АД е
уведомил ЧСИ, че е оспорил вземането на Н.Д. спрямо Б.П., с иск по чл.464 от ГПК, заявен пред
СГС. Помолил е признатото с разпределението вземане на взискателя- купувач да не бъде
прихващано срещу цената на възложения му от ЧСИ имот, до произнасянето на съда, с влязло в
сила решение по възникналия спор между кредиторите. Представил е копие от исковата молба, с
която е сезиран СГС.
В отговор на горното и предвид разпоредбата на чл.464, ал.1 от ГПК, на 26.09.22г. ЧСИ е
постановил обжалваното тук разпореждане, с което спира изпълнението по делото на основание
чл.464 от ГПК по отношение на Н.Д..В акта е указана възможност за обжалването му пред БОС в
двуседмичен срок от уведомлението, чрез ЧСИ. Уведомлението е връчено на страната чрез куриер
на 24.10.22г., а жалбата срещу разпореждането е подадена в рамките на указания срок, т.е.
своевременно.
Видно от приложената в копие искова молба на ОББ-АД, постъпила в СГС на 20.09.22г.
дружеството е оспорило съдебно по реда на чл.464 от ГПК, вземането на присъединения взискател
и купувач на имота-Н.Д. с твърдението, че воденото арбитражно производство между него и
длъжника по делото, е било симулативно. Взискателят Банка е подал и жалба срещу издаденото в
полза на Н.Д. постановление за възлагане на продадения по изпълнителното дело имот- ателие№3
в сграда в гр.Созопол.
На 31.10.22г. по изпълнителното дело е постъпила молба на Банката, в която уведомява
ЧСИ за допуснато в нейна полза обезпечение чрез спиране на изпълнението на постановлението за
възлагане от 08.09.22г., касаещо продаденото ателие №3, описано по- горе. Обезпечителната
заповед е от същата дата и е издадена като гаранция за бъдещото удовлетворяване правата на
ищеца в производството по чл.464 от ГПК, водено пред СГС.
При тези данни Бургаски окръжен съд намира разпореждането за спиране на
производството по изпълнението по отношение на горния имот и взискател-купувач, за
правилно.
Хипотезата на чл.464, ал.1, предл. второ от ГПК предвижда спиране на изпълнителното
производство по силата на закона, при наличието на визираната в същата норма предпоставка-
предявен по съдебен ред спор между кредитори, насочен от спорещия взискател, срещу длъжника
и взискателя с оспорено вземане. Така заведеното исково производство спира предаването на
сумата, определена за взискателя с оспореното вземане.
В случая, т.к. се касае до възлагане на имот на купувач-взискател в резултат от извършена
публична продан, спирането на изпълнението не предотвратява предаване на суми,
удовлетворяващи вземане на мним кредитор, а осуетява признаване на вземането му, с което се
намалява дължимата за закупения имот цена. Следователно в този случай от значение за
изпълнението е правилното определяне на дължимата за довнасяне цена за имота, която сума ще
3
подлежи на разпределение между останалите взискатели на длъжника. Изключването на
кредитора-настоящ жалбоподател, ще увеличи паричното постъпление от проданта с 36426 лв.,
която сума ще послужи за удовлетворяването на останалите кредитори. Обратното-
съобразяването на вземането в посочения размер преди спорът за съществуването му да е
разрешен, ще ощети останалите кредитори, лишавайки ги от възможността да разпределят сумата
помежду си и да погасят по- голяма част от вземанията си към длъжника.
Само за пълнота на изложението съдът добавя, че т.к. изнесените в жалбата възражения за
неправилност на разпореждането за спиране на ЧСИ от 26.09.22г. са ирелевантни за
законосъобразността му, не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Съдът
съобразява също и, че спирането на изпълнението според визираното в горецитираната правна
норма(чл.464, ал.1,предл. последно) прекратява действието си, когато искът за разрешаването на
спора между кредитори не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, обаче данните
по делото не установяват такава фактическа обстановка.В случая разпореждането за спирането на
изпълнението е постановено след като Банката е завела производство по чл.464 от ГПК, а в
рамките на делото в полза на ищеца е допуснато обезпечение, чрез налагането на същата мярка
„спиране на изпълнението“, по отношение на постановлението за възлагане от 08.09.22г. на
ателие№3, находящо се в сграда в гр.Созопол.
Изложеното дотук обосновава извода, че ЧСИ Божилова е съобразила правилно
изложените по- горе обстоятелства и е постановила обжалваното разпореждане за спиране
напълно в съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което подадената против
този акт жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. М. Д., против разпореждане от 26.09.22г.,
постановено по изп.д. №202080000400115 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова рег.№800 на
КЧСИ с район на действие – този на БОС, за спиране на изпълнението по делото спрямо
жалбоподателя-взискател.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от горното да се връчи на ЧСИ Божилова.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4