Решение по дело №12739/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 761
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20221110212739
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 761
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110212739 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, чрез адв.
С. П., против електронен фиш серия К № 6186495, издаден от СДВР за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на К. е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на
атакувания електронен фиш. Твърди се, че не е спазена процедурата по издаването му, че
описанието на нарушението е неясно и се оспорва техническата изправност на средството,
осъществило заснемането. Прави се искане за отмяна на електронния фиш.
За проведеното на 07.02.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат представители.
Постъпили са писмени бележки от юрк. Б. при СДВР, и от адв. П. - процесуален
представител на жалбоподателя, в които са изложени доводи в подкрепа на застъпваните от
всяка от страните становища. Юрк. Б. прави и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а адв. П. - за адвокатско възнаграждение, в която връзка са представени
доказателства за извършеното от доверителя му плащане.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 31.05.2022 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на „***“ ЕООД.
Ползването му било предоставено на „***“ ЕАД, представлявано от изпълнителния
директор С. В. С.. На 31.05.2022 г. в 15:32 ч. последният предоставил цитираното МПС на
1
К. С. К., като на същата дата К. го управлявал в гр. София. В 22:08 ч. се движел по бул.
„***“, с посока от бул. „***“ към ул. „***“. Преминавайки до № 86 на бул. „***“ в
съответната посока на движение, скоростта на движение на автомобила била 123 км/ч.
/съгласно приспаднат толеранс от отчетената скорост/, при разрешена скорост за движение в
рамките на участъка до 80 км/ч., което ограничение било въведено с поставен вертикален
пътен знак В-26.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол CORDON M2, № MD1197, разположено в участъка.
Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г.,
със срок на валидност на одобрението десет години. Към 31.05.2022 г. техническото
средство било преминало последваща проверка за изправност на 15.03.2022 г. На
процесните време и място било позиционирано от екип на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден електронен
фиш Серия К № 6023580, с който на С. В. С., в качеството на законен представител на
дружеството-ползвател на автомобила, било наложено административно наказание глоба в
размер на 600 /шестстотин/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч.
Той от своя страна на 18.07.2022 г. попълнил и депозирал пред ОПП СДВР декларация
за предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която посочил, че на
31.05.2022 г. в 15:32 ч. предоставил лекия автомобил за ползване на К. С. К., който му го
върнал в 00:21 ч. на 01.06.2022 г., без да го уведоми за допуснати нарушения. Към
декларацията били приложени копия от СУМПС на жалбоподателя и свидетелство за
регистрация Част I на лек автомобил „***” с ДК № ***.
С оглед подадената декларация, първоначално издаденият електронен фиш бил
анулиран, и на К. бил издаден процесният, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 5 ЗДвП му била наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. за извършеното
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал; писмени - справка относно собствеността
върху лек автомобил „***” с ДК № ***; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол от
проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.; извлечение от регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за
измерване; протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-29057/01.06.2022 г.; ежедневна
форма на отчет; сертификат за успешно завършен курс на обучение № CORDON M2;
справка-картон на водач; разписка за връчване на ЕФ; копие от електронен фиш Серия К №
6023580; копие от декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал. 5
ЗДвП; копия от СУМПС на Ю. А. А. и от свидетелство за регистрация Част I на лек
автомобил „***” с ДК № ***; пълномощно.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Относно обстоятелството в чие фактическо владение е бил процесният автомобил към
22:08 ч. на 31.05.2022 г., съдът възприе депозираната декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
въпреки бланкетното й оспорване от жалбоподателя, доколкото в подкрепа на последното не
са наведени каквито и да било конкретни доводи или доказателства.
По отношение съставомерните обстоятелства, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-4332р-
29057/01.06.2022 г. носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и
мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено
2
заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък имало надлежно поставен
знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост за участъка от 80
км/ч. Посредством заверените копия от протокол за проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
и извлечение относно вписан тип средство за измерване се изяснява, че техническото
средство-мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено
съобразно нормативните изисквания.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен
инструктаж на полицейските служители са спазени, видно от сертификата за успешно
завършен курс на обучение, от протокола за използване на автоматизирано техническо
средство и от ежедневната форма на отчет.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и
измерената скорост на движение, както и наличието на поставен вертикален пътен знак В-
26, въвеждащ ограничение на скоростта до 80 км/ч.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че ползвател
на МПС е жалбоподателят К. С. К.. Описани са извършеното нарушение, нарушената
разпоредба - чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 600 лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че е отчетен съответен толеранс в полза на водача, с
оглед възможна грешка при измерване на скоростта с въпросното техническо средство.
С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания
електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
3
да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални
основания за отмяната на санкционния акт. Релевираните в жалбата възражения в
съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи, че на 31.05.2022 г. в 22:08 ч. лек автомобил
„***“, ДК № СВ5971СХ е бил управляван по бул. „***“, с посока от бул. „***“ към ул.
„***“, като преминавайки до № 86 на бул. „***“, се е движил със скорост от 123 км/ч. /след
приспаднатия толеранс/, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак В-
26. При това е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.
1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на
движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на МПС в населено място, сигнализирана с пътен знак В-
26, въвеждащ в съответния пътен участък ограничение на скоростта от 80 км/ч. При
констатираното движение на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от
123 км/ч., е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като превишението на разрешената
скорост е с 43 км/ч.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Жалбоподателят е санкциониран в качеството на лице, в чието ползване е бил
предоставен автомобилът от неговия законен ползвател, съобразно разпоредбата на чл. 188,
ал. 1 ЗДвП, което се доказа посредством депозираната декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Последната не е оспорена при издаването на електронния фиш, нито в хода на проведеното
въззивно съдебно следствие бяха ангажирани доказателства в насока, че не К., а друго лице
е управлявало автомобила на процесните време и място. Предвид това според настоящия
съдебен състав административнонаказателната му отговорност е ангажирана
законосъобразно.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г./, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с
над 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. Наложената глоба е
в този абсолютен размер, при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в
санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена без
уважение, като неоснователна. Респективно присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя не се дължи.
При този изход на делото се явява основателно искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна
сложност на делото и предвид обстоятелството, че по делото е депозирано единствено
писмено становище, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6186495, издаден от СДВР срещу К. С.
К. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, за което на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600
/шестстотин/ лв.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5