№ 4167
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100113185 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] А. Б. е заявил в искова молба от 11.11.2024 г., че на 06.07.2010 г. СРС
е издал срещу него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч. гр. д. 10 228/2010 г. на Районен съд – Варна (РС-Варна), като го е осъдил да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (ЮРОБАНК) главница, лихви и
разноски по договор за кредит.
[2] ЮРОБАНК е прехвърлил на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
(ЕОС) вземането си от А. Б.. От 16.10.2017 г. до подаването на исковата молба
ЕОС не е провеждал изпълнителни действия срещу А. Б.. Ето защо на
16.10.2022 г. правото на принудително изпълнение на ЕОС е било погасено по
давност.
[3] Затова А. Б. моли съда да приеме за установено, че е погасено по
1
давност правото на принудително изпълнение по заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист по ч. гр. д. 10 228/2010 г. за:
- 19 377,89 лева главница по договор за банков кредит от 14.07.2008 г.
плюс законната лихва от 02.07.2010 г. до изплащането на вземането;
- 2 896,32 лева възнаградителна лихва от 14.08.2008 г. до 04.06.2010 г.;
- 271,21 лева наказателна лихва от 14.08.2008 г. до 04.06.2010 г.;
- 50,91 лева държавна такса;
- 810,55 лева адвокатско възнаграждение. Той търси и разноски
(исковата молба, л. 2-5).
2. На ответника
[4] Ответникът ЕОС е заявил, че производството по делото е
недопустимо, тъй като А. Б. няма правен интерес от предявяването на иска.
Ако съдът приеме, че А. Б. има правен интерес, ЕОС заявява, че признава
предявения иск. Той моли съда да възложи на ищеца разноските, а евентуално
да намали адвокатското възнаграждение (писмения отговор, л. 44-46).
II. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО
[5] Прекратяването на изпълнителното производство поради настъпила
перемция не е свързано с отказ от права. Затова то няма за правна
последица погасяване на правото да се иска въз основа на изпълнителния лист
отново да бъде образувано изпълнително производство. Ето защо
правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 от ГПК е налице, когато
съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на
който кредиторът може да поиска образуване на изпълнително производство
(решения на ВКС 50 041-2023-I Т. О. по т. д. 20/2022 г.; 60 282-2022-III Г. О. по
гр. д. 903/2021 г.).
[6] В случая ЕОС има заповед за незабавно изпълнение, която е
издадена в негова полза и подлежаща на принудително изпълнение.
Следователно ЕОС има срещу А. Б. изпълнителен титул. Ето защо А. Б. има
2
правен интерес от предявяването на настоящия иск и производството по иска е
допустимо.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[7] Предвид признанието на иска съдът приема за установени всички
факти, заявени от ищеца и свързани с процесните заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. А. Б. е заплатил: 952,28 лева държавна такса
(л. 13); 3 495,79 лева на адвокат (л. 35-36).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[8] А. Б. е предявил иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Искът е основателен.
1. По иска по по чл. 439, ал. 1 от ГПК
[9] Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК).
Следователно предпоставката за уважаването на иска е ищецът да установи,
че не дължи изпълнение на ответника, като установява това чрез факти,
настъпили след момента на приключване на съдебното дирене по делото, по
което е било постановено съдебното решение, чието изпълнение се търси.
[10] Съдът установи, че ЕОС не е предприемал изпълнителни действия
за събиране на вземането си от А. Б. в продължение на пет години.
Следователно е погасено по давност правото на принудително изпълнение по
3
процесните заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Затова
съдът уважава иска.
2. По разноските
[11] А. Б. търси разноски. Той е направил такива за 952,28 лева
държавна такса и 3 495,79 лева адвокатско възнаграждение. ЕОС е възразил,
че търсеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
[12] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. А. Б. няма как по друг начин освен чрез иск
да упражни правото си да поиска от съда да установи, че е погасено по
давност правото на ЕОС за принудително изпълнение по процесните заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Затова се дължат на А. Б.
разноски независимо от това, че ЕОС е признал иска (за подобно разрешение
вж. и определение на ВКС 1 220-2023-II Т. О. по ч. т. д. 1 809/2023 г.). Затова
съдът осъжда ЕОС да заплати на А. Б. 952,28 лева държавна такса.
[13] Съдът приема, че търсеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, защото: ЕОС е признал иска; по делото е проведено едно съдебно
заседание; не са събирани доказателства; делото не представлява никаква
фактическа и правна сложност. Затова съдът приема, че 1 500,00 лева е
адвокатското възнаграждение, което се дължи на А. Б.. Ето защо съдът
РЕШИ:
[14] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че е погасено по
давност правото на принудително изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
срещу А. С. Б. по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. д. 10 228/2010 г. на РС-Варна, за:
- 19 377,89 лева главница по договор за банков кредит от 14.07.2008 г.
плюс законната лихва от 02.07.2010 г. до изплащането на вземането;
4
- 2 896,32 лева възнаградителна лихва от 14.08.2008 г. до 04.06.2010 г.;
- 271,21 лева наказателна лихва от 14.08.2008 г. до 04.06.2010 г.;
- 50,91 лева държавна такса;
- 810,55 лева адвокатско възнаграждение. А. Б. е с постоянен адрес в гр.
Варна, ул. „********* и съдебен адрес – адвокат Х. Р., гр. София, ул.
„*********. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е с адрес в гр. София, ж. к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ 4-6.
[15] ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да заплати на А. С. Б. 952,28
лева държавна такса и 1 500,00 лева адвокатско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[16] Ако някоя от страните обжалва решението в частта му за
разноските, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето
на 15,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще
върне частната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5