Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     

                                                                                                                                                                                       №

 

гр. Елин Пелин, 08.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 349 по описа за 2019 година на РС Елин Пелин и въз основа на събраните по делото доказателства     

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

 

            

              1. ЗАДЪЛЖАВА  А.М.И., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.С.А., ЕГН ********** и Д.А.И., ЕГН **********.

              2. ЗАБРАНЯВА на А.М.И., ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 200 /двеста/ метра молителката Г.С.А., ЕГН **********, жилището обитавано от молителката Г.С.А.,***, Община Елин Пелин, Софийска област, ул.”……” № 18 и местата за социални контакти и отдих, които тя посещава за срок от 10 /десет/ месеца.                          

                4. ЗАБРАНЯВА на А.М.И., ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 200 /двеста/ метра местоработата на молителката Г.С.А., ЕГН **********,***, Община Елин Пелин, Софийска област, местност „…….“,  „…..“ ЕООД за срок от 10 /десет/ месеца.                           .                           .

                5. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита от домашното насилие временно местоживеене на детето Д.А.И., ЕГН ********** при майката Г.С.А., ЕГН ********** за срок от 10 /десет/ месеца.                          

               ИЗДАВА заповед за защита от домашно насилие срещу А.М.И., ЕГН ********** ***.           

                НАЛАГА на А.М.И., ЕГН ********** *** глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/.

               ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН А.М.И., ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин държавна такса в размер на  25.00 /двадесет и пет/ лева.        

               ОСЪЖДА  А.М.И., ЕГН ********** да заплати на Г.С.А., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/.

               Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от днес.

               Решението и заповедта да се връчат на страните, РУ Елин Пелин и  Д „СП” гр. Елин Пелин. 

              Обжалването на решението не спира изпълнението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                 З А П О В Е Д

                            за защита  срещу домашно насилие

 

              Районен съд Елин Пелин, Пети състав, на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №  349/2019 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, на основание чл.15, ал.2 от  ЗЗДН:      

                                               

            1. ЗАДЪЛЖАВА  А.М.И., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.С.А., ЕГН ********** и Д.А.И., ЕГН **********.

            2. ЗАБРАНЯВА на А.М.И., ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 200 /двеста/ метра молителката Г.С.А., ЕГН **********,  жилището обитавано от Г.С.А.,***, Община Елин Пелин, Софийска област, ул.”…….” № 18 и местата за социални контакти и отдих, които тя посещава за срок от 10 /десет/ месеца.                                                     

                4. ЗАБРАНЯВА на А.М.И., ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 200 /двеста/ метра местоработата на молителката Г.С.А., ЕГН **********,***, Община Елин Пелин, Софийска област, местност „……“,  „……“ ЕООД за срок от 10 /десет/ месеца.                          

                5. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита от домашното насилие временно местоживеене на детето Д.А.И., ЕГН ********** при майката Г.С.А., ЕГН ********** за срок от 10 /десет/ месеца

              ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН А.М.И., ЕГН **********, че при неизпълнение  на заповедта на съда, полицейският орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.        

          Копие от Заповедта за защита срещу домашно насилие да се връчи на страните по делото, на Началника на РУ Елин Пелин за сведение и изпълнение и на Дирекция социално подпомагане гр.Елин Пелин.           

          Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  МОТИВИ     

            към решение  по гр.д. № 349/2019 г.

            по описа на РС Елин Пелин

 

            Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).  

           Образувано е по молба на Г.С.А., ЕГН ********** – лично и от Д.А.И., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г.С.А. срещу А.М.И., ЕГН ********** с искане за защита от домашно насилие.

            Молителката Г.С.А. излага твърдения, че с ответника А.М.И. са  живяли на семейни начала, като от фактическото им съжителство се родило детето Д.А.И.. Преди време Г. и А. се разделили, като ответникът заживял с друга жена. На 18.04.2019 г. ответникът И. се обадил на молителката Г.А. и поискал  да се види с детето Д., но тъй като било късно то само отказало да излезе и да се види с баща си. Въпреки настояването на молителката тя също отказала да се види с ответника, поради което той я заплашил по телефона, че  ще й почерни живота, че ще й вземе детето и няма да го вижда повече. Жената, с която ответникът живеел, също звъняла по телефона на молителката, за да я заплашва да не се занимава с нейния мъж, че едно дете нямало да й попречи да бъде с А., обиждала я, че е нещастница. По-късно около 23.00 часа А. и приятелката му Васка дошли пред дома на молителката, находящ се в с.гара Елин Пелин и започнали да звънят по телефона на молителката и на детето, като искали да се разправят. Тъй като детето било свидетел и на предходни скандали между молителката и ответника, при които той наричал майка му тъпа проста жена, ограничена, смотана, безмозъчна, лека жена и други, заканвал се, че ще я смаже от бой и ще й вземе детето и повече няма да го види, детето много се уплашило и в случая, паникьосало се и започнало неистово да плаче и да моли майка си да не излиза, защото го е страх А. да не й посегне и да я удари. Молителката се опитвала да успокои детето, но А. продължавал да вика и да заплашва молителката, че ако не слезе ще стане по-лошо. Тъй като молителката не излизала, това ядосало ответника, който  с ръце счупил дясното огледало на личния автомобил на молителката - марка Опел Астра и го хвърлил на улицата. Детето и молителката видяли тези действия на ответника от къща, като детето започнало  през сълзи да моли баща си да спре, след което ответникът и Васка си тръгнали. В следствие на случилото се, детето много се разстроило и уплашило, не можело да спи спокойто цяла нощ, поради което на другия ден не пожелало да отиде на училите, защото го било страх, че баща му ще отиде и ще го вземе от училище и няма да го върне на майката, предвид чутите вечерта закани на баща му А..

        В молба се твърди също, че на 19.04.2019 г. психическият тормоз от страна на ответника не спрял. Той звънял през целия ден по телефона на молителката, но тя не му вдигала телефона. Около 18,30 ч. ответникът дошъл  пред дома на молителката с желанието да вземе детето Д., за да спи при него. По това време детето Д. играело навън с друго дете и тъй като нямало желание да спи при баща си, му казало, че не иска да спри при него, а само да се видят за малко. Ответникът се ядосал и отново заплашил детето, че ще го вземе и няма да го върне повече при молителката. Тъй като молителката отказвала да излезе и да говори с ответника, той  ядосан влетял в дома й, издърпал й телефона от ръцете, тъй като тя говорела в този момент с баща си и му обяснявала какво се случва, захвърлил телефона и блъснал молителката с лакът, като й казал, че от тук нататък започва нейното тегло. Всичко това ставало в присъствието на детето Д., който се разплакал и разтреперил от страх.

          Родителите на молителката, които живеели в с.Нови хан, след като чули по телефона, че А. е отишъл в дома на дъщеря им,  веднага тръгнали към с.Гара Елин Пелин, като по време на пътуването се обадили в полицията, за да подадат сигнал за случващото се.  При пристигането на родителите на молителката пред домът й, ответникът нападнал баща й и му разбил главата, като го ударил с метален предмет, двамата започнали да се карат и блъскат. В това време дошъл и брата на молителката и ги разтървал. Преди да дойдат полицейските служители,  ответникът пред очите на всички присъстващи, започнал  да блъска с неговия бус Пежо Боксер леката кола на молителката. Детето Д. също станало свидетел на случилото се, от което много се разстроило и плачело и припаднало в ръцете на молителката.

           Молителката сочи, че след като станала свидетел на злобата и агресията с която ответникът  руши колата й, обидите които й нанася и телесното нараняване, което причинил на баща й, се страхува  от поведението на ответника, още повече, че всичко това, той извършил в присъствието на детето им Д..

            Ответникът в писмен отговор, оспорва изнесените в молбата твърдения. Твърди, че на 18 април 2018 г. поискал да види детето си, и привечер звъннал на молителката по телефона, но разбрал, че детето излиза от банята и се облича, поради което отложил виждането за другия ден.  Молителката обаче му се обадила по телефона и го нарекла безотговорен, като му отправяла обиди.

           В отговора сочи, че на 19 април 2018 г. направил пореден опит да се свърже с молителката Г. по телефона, за да й каже, че ще мине да вземе детето, но тя не му  отговаряла, въпреки многократните обаждания. Това го накарало да  отиде до дома й, за да разбере има ли причина  да не му се обажда и да вземе детето при него за вечерта, както се бил уговорил с детето Д., като не срещата имал уговорка да присъства и брат му с приятелката му и позната на ответника. Отишъл в дома на молителката около 19.00 часа, като заварил Д.  да си играе в двора на комшиите. Казал му да си вземе дрехи и да каже на майка му, че  го взима за вечерта. Детето обаче се върнало и казало, че майка му  не му позволява. Молителката също отказвала неколкократно да се покаже на терасата или да слезе да говори с ответника, поради което  той влязъл заедно с детето в къщата, като заварил молителката да говори по телефона. Щом като видяла ответника, тя започнала да крещи по телефона „Имаме влизане с взлом, идвайте“, което накарало ответника да разбере, че Г. е в неуравновесено състояние и търси поредния конфликт, затова напуснал къщата. Ответникът твърди, че тогава решил да препаркира буса като обърнал посоката му. След това по улицата минал един  колега на Г., с който А.  бил добър познат и поговорил с него. Малко след това пред дома на Г.  дошъл нейният баща, който спрял автомобила си зад буса на А. и отишъл към шофьорското място, където бил ответника, като се опитал да го нападне с юмруци през отворения прозорец. А. успял да слезе от другата врата на буса, а бащата на Г. извадил през това време едно дърво от автомобила си. За да се предпази от агресивното поведение на бащата на Г., ответникът започнал да обикаля буса, като в един момент отворил  буса и взел от него един метален предмет за защита. Когато С. – бащата на Г. замахнал да го удари, А. се опитал  да се защити, но агресивния С. се ударил сам и наранил веждата си. През цялото време майката на Г. се опитвала да предотврати разправията. Пристигнал и братът на Г. – Б., който отишъл  при баща си и му казал „Не те ли е срам, човек на  тези години да правиш такива неща“, С. обаче го напсувал и му казал „Вместо да се разправяш с мен  вземи да пребиеш А.“.  С. продължил да сипе ругатни по адрес на А., поради което А. бил силно притеснен и афектирен, качил се да премести буса и без да иска  на заден ход ударил колата на Г., която той й купил. Малко след това дошла полицията, която изпробвала ответника за употреба на алкохол и наркотици, като пробите били отрицателни. Свидетел на събитията станал и брата на А.,*** после дошъл и на мястото на събитието.

            Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.1 от ЗЗДН.

           Производството е по реда на Глава ІІ от ЗЗДН.

           Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: 

           По делото е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изходяща от Г.С.А., в която е посочено, че ответникът е извършил спрямо нея актове на домашно насилие на 18.04.2019 г. и 19.04.2019 г., като описаните в декларацията обстоятелства са идентични с описаните в исковата молба. В декларацията е отбелязано, че на молителката й е известна наказателната отговорност по смисъла на НК за деклариране на неверни данни.              

            От Удостоверение за раждане № 100316/12.03.2010 г. издадено от район Красна поляна, Столична община е видно, че Г.С.А. и А.М.И. са родители на детето Д.А.И..

            По делото е представено писмо изх. № **********/14.05.2019 г. по описа на РУ Елин Пелин, в което е отбелязано, че  на 19.04.2019 г.  е получен сигнал от тел.112 в 17.14 ч. и в 17.40 ч. от А., която съобщава, че в с.. Е., ул. „……“ № 18  е имало инциденти между дъщеря й и бащата на детето, който ходел на адреса и вдигал скандали. Инцидента е посетен от ДОГ и е извършен оглед, при който е установено извършено престъпление по чл.216 от НК  във връзка с увреден лек автомобил Опел Астра от товарен автомоил управляван от А.М.И.. Образувано е досъдебно производство.

            От свидетелство за съдибост на А.М.И. се установява, че лицето не е осъждано.

            Представено е медицинско удостоверение № 169/07.05.2019 г. на ЦПЗ София ЕООД, в което се сочи, че А.М.И. не се води на учет и не е лекуван в ЦПЗ София ЕООД до момента на издаване на справката.

             Изискани и представени по делото са материалите по ДП 116/2019 г. по описа на РУ Елин Пелин образувано за това, че на 19.04.2019 г. в село гара Елин Пелин, област Софийска, повредил  противозащонно чужди движими вещи – счупена дясна част на предна броня, смачкан десен калник, счупена пласмасова маска стояща под задна броня, огънати предна дясна и задна дясна врата на лек автомобил марка ……. с регистрационен № ………. собственост на Г.С.А. – престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

           От епикриза на името на С. Х. А. се установява, че е приет за лечение на 19.04.2019 г. в УМБАЛ Света Анна София във връзка с наличие на разкъсно-контузна рана в лицевата супраорбитална област, кървяща в  момента на постъпването.

            По делото е представен социален доклад изготвен от Дирекция Социално подпомагане Елин Пелин, в който се сочи, че при осъществена беседа с детето Д. не са установени признаци за насилие или индикации за оказан физически тормоз. Преживяното от детето се отразява негативно на емоционалното му състояние. Към момента детето ползва психологическа подкрепа.

   По искане на молителката по делото са разпитани свидетелите Б. С. А., А. Б. А. и С.Х. А., а по искане на ответната страна бяха разпитани свидетелите Г.  Г.  Л. и В. Л. И..

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:      

            Молбата е основателна, като съдът следва да я уважи и да издаде заповед за защита от домашно насилие.

           На първо място, Законът за защита срещу домашното насилие урежда закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на изброените в чл.3 от ЗЗДН. Право на закрила имат лицата, които са пострадали от такова насилие.     

За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл.2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.                                                                                      Не е спорно  по делото че страните по делото Г.С.А. и А.М.И. са били във фактическо съжителство, в резултат на което се родило детето им Д.А.И., като родителите са във фактическа раздяла.

При съвкупната преценка на доказателствата съдът стига до извода, че е налице акт на физическо и психическо насилие спрямо молителите от страна на ответника,  упражнено на 18.04.2019 г. и 19.04.2019 г., изразяващо се в агресивно поведение, в резултат на което ответникът нанесъл увреждания на лекия автомобил на молителката, нанесъл травматично увреждане на бащата на молителката, прониквал в жилището й, без съгласието на молителката, заплашвал я нея и детето, че ще вземе детето и няма да  го върне на майката.

Извършените актове на домашно насилие на първо място се установяват от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания закон съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за защита по реда на цитирания закон, но в настоящия случай  в тази насока  са и събраните по делото писмени и гласни доказателства. Макар и да не са преки очевидци на инцидента случил се на 18.04.2019 г., свидетелите А.Б.А. и С.Х. А. пресъздават еднородна фактическа обстановка, която напълно съответства на описания в молбата инцидент. Двамата свидетели сочат, че са разбрали за инцидента на другия ден от дъщеря си Г., която им разказала за случилото се, поради което са възприели  лично емоционалното състояние на своята дъщеря и внука си причинено от инцидента с ответника, който в израз на агресия счупил страничното огледало на автомобила на Г., викал пред дома й. И двамата свидетели заявяват, че дъщеря им и детето Д. били много разстроени от случилото се, поради което молителката не отишла на работа на следващия ден, а детето не пожелало да отиде на училище.

Относно инцидента от  19.04.2019 г. по делото също бяха събрани както гласни доказателства на свидетели-очевидци така и писмени доказателства. Показанията на разпитаните по делото свидетели Б. С. А., А.Б.А. и С. Х. А. отново последователно и логично пресъздават еднородна фактическа обстановка, която  изцяло се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства – писмо от РУ Елин Пелин, преписка удостоверяваща образувано досъдебно производство относно нанесените от ответника вреди на автомобила на молителката и съдебномедицинско удостоверение, удостоверяващо получено травматично увреждане от страна на бащата на молителката Г., които доказателства ценени в съвкупност съдът намира, че са взаимодопълващи се и безпротиворечиво кореспондират помежду си, като сочат на единствения обоснован извод, че ответникът по делото се е държал агресивно в присъствието на молителката и детето им, като проникнал в дома й без нейното съгласие,  нанесъл е със собствения си микробус увреждания на автомобила на молителката, както и нараняване на свидетеля С. Х. А., като всички тези негови действия са били наблюдавани и от малолетното му дете Д.А.И.. Предвид изложените съображения за наличието на логичност и последователност на показанията на тези свидетели и взаимосвързаността им с останалия доказателствен материал, настоящият съдебен състав им дава вяра и ги кредитира изцяло, въпреки наличието на родствена връзка на свидетелите с молителката и с оглед обстоятелството, че не констатира каквото и да било разминаване в техните показания с изложените от молителката факти и обстоятелства в декларацията депозирана пред съда, както и с останалите доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.  Г.  Л.  и В. Л. И. в частите, в които и двамата свидетели твърдят, че не са видяли ответникът да удря лекия автомобил на молителката или да нанася  удар на свидетеля Стефан А., тъй като същите  са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото – приложеното съдебно-медицинско удостоверение и материалите по образуваното досъдебно производство, показанията на свидетелите А. и С.А.. Свидетелката В. И., твърди, че свидетелят С.  А. сам си сцепил веждата, а  свидетелят Г. Л. заявява, че изобщо не видял подобни неща, нито пък видял на свидетеля С. А. да му тече кръв по време на инцидента. Данни в обратна насока обаче се съдържат и в прокурорската преписка по делото, както и в съдебномедицинското удостоверение относно състоянието на свидетеля С. А., посетил спешна помощ с кървяща рана. От друга страна и двамата свидетели В. И. и Г. Л. твърдят, че не са видяли ответникът да удря автомобила на молителката, което също е в противоречие с останалия доказателствен материал по делото, тъй като от представените материали по досъдебното производство се установят значителни вреди по автомобила на молителката, поради което няма как двамата свидетели И. и Л. да не са забелязали  този инцидент, при положение, че твърдят, че са го наблюдавали на не повече от 30 метра и са имали добра видимост към мястото, където се е случил. Житейски нелогично е да се приеме, че не са чули ударите между микробуса и лекия автомобил, тъй като за да се получат толкова сериозни увреждания на лекия автомобил на молителката, няма как да не е имало силен удар, който да привлече вниманието и на двамата свидетели. В тази насока съдът взе предвид освен свидетелските показания на свидетелите Б. А., С. А. и А. А.  и представените по делото писмени доказателства, обективирани в материалите съдържащи се  по ДП № ЗМ 116/2019 г. по описа на РУ Елин Пелин, където и в докладните записки на полицейските служители участвали при проверката, се сочи, че именно ответникът е нанесъл уврежданията на автомобила на молителката и то умишлено. 

За противоречиви съдът намира показанията на свидетеля Г. Л. с тезата на ответника изложена в отговора на молбата досежно увреждането на автомобила на молителката, тъй като ответникът в депозирания пред съда отговор сочи, че ударил автомобила на молителката в състояние на силен афект и притеснение от действията на свидетеля С. А., като се качил да го препаркира и без да иска на заден ход ударил колата, а в показанията си свидетелят Г. Л. твърди, че, когато отишъл на мястото,  А. бил спокоен и той по принцип си е уравновесен и не е агресивен. Свидетелят Г. Л.  заявява също така, че: „брат ми  тогава се качи в буса, запали го, всъщност той си беше запален  и тръгна назад и пак даде напред“, но твърди в същото време, че  не е видял брат му да удря колата на молителката, което обстоятелство е безспорно установено по делото. Изложеното мотивира съдът да приеме показанията на свидетелите И. и Л. за непоследователни и житейски нелогични, противоречащи с останалия доказателствен материал по делото и в цитираните части и с твърденията на самия ответник, поради което не им дава вяра в коментираната част.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В случая от събраните в производството доказателства се установи по категоричен начин, че скандалът между родителите, съответно уврежданията на автомобила, телесното нараняване на бащата на молителката, са извършени и в присъствието на детето Д., което е възприело непосредствено случилото се. Обяснимо в тази връзка е, че детето било видимо стресирано след инцидента, в който смисъл са показанията на  двамата свидетели А. и С. А., а също и изготвения по делото социален доклад от Дирекция социално подпомагане Елин Пелин.

По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу домашно насилие по отношение на молителката и детето. Съдът, като съобрази фактическите отношения между страните и поведението на ответника, приема, че същият следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо същите. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН съдът приема, че ще способства за преосмисляне от ответника на собственото му поведение към молителката, съответно за промяна в отношенията му към нея, тъй като и в бъдеще двамата ще следва да контактуват многократно по повод общото им дете, което не следва да става свидетел на подобни сцени, които несъмнено водят до тежки психически травми в психиката му.  Налагането на мярката и по отношение на детето е необходима, предвид обстоятелството, че актът на насилие е осъществен в негово присъствие. Подходяща е и поисканата мярка да бъде определено местоживеенето на детето при майката, която съдът приема, че следва да бъде наложена за срок от 10 месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.            

  Ето защо, настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства  се установи наличието на акт на домашно насилие от страна на ответника над молителите. Ценени в съвкупност събраните по делото доказателства установяват горното, поради което твърденията, изложени в молбата и декларирани в приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са доказани. В тази връзка съдът приема като доказателство по делото и представената декларация от молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН – съдът може да основе решението си само на декларацията, ако по делото липсват други събрани доказателства /чл.13, ал.3/. В настоящия случай по делото бяха събрани и изброените по-горе такива доказателства, които потвърждават съдържанието на декларацията – това са медицинското свидетелство и разпита на свидетелите по делото, които бяха коментирани по-горе,  и също потвърждават изложените обстоятелства и в исковата молба.

Доказателствата, които са ангажирани, ценени в своята съвкупност, са достатъчни за вземане на мерки по отношение на ответника по реда на ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг от хора, които стават свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства като им придава обвързваща за съда доказателствена сила. Такова средство е деларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед. В случая обаче освен декларацията се ангажираха и други доказателства в подкрепа на твърденията на молителката.

Ето защо съдът приема, че с действията си, които се характеризират със сериозна агресия, ответникът е посегнал на психическата неприкосновеност и емоцоналната сфера на молителите, в следствие на което следва да бъдат наложени исканите мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, които съдът определя за адекватни – задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана да приближава на по–малко от 200 м. молителката и жилището й, местоработата и местата за социални контакти и отдих, които посещава, временно определяне на местоживеенето на детето. При определяне на времетраенето им, съдът намира, че мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от десет месеца, през което време на ответника да бъде дадена възможност да преосмисли отношението си към сина си и молителката, а също и последиците от поведението си.

           С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН съдът следва да осъди ответника да заплати по сметка на РС Елин Пелин дължимата за образуване на производството по делото държавна такса в размер на 25.00 лева съгласно чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

           На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът наложи на  А.М.И. и глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/.      

          Въз основа на изложените съображения съдът формира решението си за издаване на заповед за защита по ЗЗДН.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: