№ 12795
гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110161655 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
„Ч-------------------“ ЕООД е предявило против Д. В. С. осъдителни искове с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща неустойка по чл. 15, ал. 2 от договор
за обучение № 53/26.05.2021 г., както и за сумата от 2895 лв., неустойка в размер на
оставащата такса за обучение до края на учебната година на основание чл. 8 от договора.
Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен между страните с предмет обучението на
сина на ответницата С-------- за учебната 2021/2022 година за периода 15.09.2021 г. –
30.06.2022 г. с уговорена годишна такса от 6000 лв., разсрочена на 10 месечни вноски.
Поддържа, че считано от 08.02.2022 г. по инициатива на ответницата детето е преместено
като ученик в 5-то ОУ „И-----“, т.е. от посочената дата договорът следва да се счита
едностранно прекратен от ответницата, като последната не е отправила уговореното в
договора предизвестие от един учебен срок, поради което дължи неустойка по чл. 15, ал. 2
от договора в размер на 3000 лв. Счита, че доколкото договорът е прекратен без съгласието
на училището, ответницата дължи и цялата годишна такса за обучение до края на учебната
година съобразно клаузата на чл. 8 от договора, като от същата следва да се приспаднат
платената половина от 3000 лв., както и платени без основание суми за обучение по карате в
размер на 105 лв., поради което претендира остатъка от 2895 лв.
Ответницата признава възникналото между страните облигационно правоотношение по
посочения договор за обучение, но оспорва претенциите с твърдението, че договорът е
прекратен поради неизпълнението му от страна на ищеца, който не е предоставил
качествено услугите, за които е поел задължение във връзка с обучението на сина й.
Навежда твърдения за неосигурен квалифициран педагогически персонал по български език
и литература, математика и китайски език; неизпълнени задължения от страна на училището
1
да запознае родителите с учебния план и да съобразява държавните образователни
изисквания; неизпълнение на задълженията по чл. 2, ал. 2 и чл. 12 от договора, като
училището не е предприело действия спрямо ученик с проблемно поведение; неполагане на
необходимата грижа за осигуряване на адекватна дисциплина в клас и за поддържане на
материалната база според изискванията на санитарно-хигиенните норми. Посочва, че е
инициирала разговори с ищеца за натрупаните проблеми във връзка с обучението, но
насрещната страна е отказала да предприеме действия по решаване на проблемите или да
изрази съгласие за прекратяване на договора, поради което ответницата го е прекратила
едностранно, като е преместила сина си в друго учебно заведение. Счита, че ищецът не е
предоставил качествена услуга, като поведението му може да се квалифицира като пълно
неизпълнение по договора, поради което не му се дължи възнаграждение, а клаузите на чл. 8
и на чл. 15 от договора са неравноправни, както и нищожни поради противоречие с чл. 44 от
Правилника за приложение на Закона за народната просвета и не пораждат вземане за
търсената неустойка, която на отделно основание е уговорена и в прекомерен размер.
Предявява насрещни искове за връщане на платените такси за обучение по сключени между
страните договори № 53 от м. май 2021 г. (3000 лв.), № 53 от м. май 2020 г. (6556,29 лв.), №
53 от м. април 2019 г. (7041 лв.), № 53 от м. май 2018 г. (сумата от 7041 лв.) и №
53/06.03.2018 г. (сумата от 2115 лв.), както и евентуални насрещни искове за част от тези
суми като обезщетения за некачествено изпълнение, при твърдението, че договорите са
развалени поради пълно неизпълнение на задължението на училището да предостави
качествено образование на сина й през петте учебни години.
С оглед становището на страните и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по
исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД е да установи наличието на облигационно
правоотношение с ответника по валиден договор за обучение, наличието на валидни
неустоечни клаузи в случай на едностранно прекратяване на договора от ответника без
предизвестие, осъществяване на фактическите предпоставки за прилагане на неустоечните
клаузи, както и размера на уговорените неустойки. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга си.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за обучение № 53/26.05.2021 г. за
учебната 2021/2022 г. при уговорена годишна такса за обучение в размер на 6000 лв., който
е бил прекратен едностранно по волята на ответницата, считано от 08.02.2022 г.
В срока за отговор на исковата молба ответницата е предявила насрещни искове, уточнени с
молба от 23.03.2023 г., които отговарят на изискванията на чл. 211, ал. 1 ГПК, поради което
следва да бъдат приети за съвместно разглеждане.
По главните насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на
ищцата е да докаже, че е платила процесните суми по силата на валидно сключени договори
2
за обучение, както и отправянето на изявление до насрещната страна за развалянето им, а
ответникът – да докаже, че е изпълнил задълженията си съгласно договорите.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищцата, че не сочи доказателства за
твърдяното плащане на сумите, чието връщане претендира.
По отношение на предявените при условията на евентуалност насрещни искове са налице
нередовности, които следва да бъдат отстранени от ищцата по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Страните са представили към исковата молба, отговора на исковата молба и уточнителната
молба от 23.03.2023 г. писмени доказателства, като всички те са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да
бъдат приети. Искането на ответницата за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане цели установяването на относими по делото
факти във връзка с твърдяното неизпълнение на договора от страна на ищеца, поради което
следва да бъде уважено, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК разпитът на трети свидетел за
същите обстоятелства към настоящия етап от производството не е необходим. Следва да се
даде възможност на ответницата да уточни доказателственото си искане за допускане на
експертиза в първото открито съдебно заседание след изслушване становището на
насрещната страна. Искането на ответницата за събиране на писмени доказателства по реда
на чл. 190 ГПК цели установяването на относими по делото факти и следва да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Д. В. С. срещу „Ч-------------
------“ ЕООД насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2115 лв., представляваща платена на отпаднало основание такса по договор за
обучение № 53/06.03.2018 г.; на сумата от 7041 лв., представляваща платена на отпаднало
основание такса по договор за обучение № 53/м.05.2018 г.; на сумата от 7041 лв.,
представляваща платена на отпаднало основание такса по договор за обучение №
53/10.04.2019 г.; на сумата от 6556,29 лв., представляваща платена на отпаднало основание
такса по договор за обучение № 53/26.05.2020 г.; както и на сумата от 3000 лв.,
представляваща платена на отпаднало основание такса по договор за обучение №
53/26.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба до окончателното им изплащане; както и евентуални насрещни
искове за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение по договор за обучение №
53/06.03.2018 г.; за сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение по договор за обучение
№ 53/м.05.2018 г.; за сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение по договор за
обучение № 53/10.04.2019 г.; за сумата от 3700 лв., представляваща обезщетение по договор
3
за обучение № 53/26.05.2020 г.; както и за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
по договор за обучение № 53/26.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното им изплащане.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск „Ч-------------------“ ЕООД, че в едномесечен срок от
съобщението следва да подаде писмен отговор със съдържанието по чл. 131 ГПК.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че ако в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ или не упражни правата си: да предяви инцидентен установителен иск или да
привлече трето лице – помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови
неприсъствено решение по искане на ищеца.
УКАЗВА на ищцата по евентуалните насрещни искове, уточнени в т. III от молбата от
23.03.2023 г., на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни
претенциите си, като посочи дали претендираните при условията на евентуалност суми
представляват обезщетение за претърпени вреди от некачественото изпълнение на
задълженията на ответника по договорите за обучение (в който случай изложи фактически
твърдения за същността на причинените вреди, настъпили в нейния патримониум) или
претендира частично разваляне на договорите за обучение при условията на евентуалност и
сумите представляват подлежаща на връщане част от платените годишни такси за обучение
съобразно частичното неизпълнение на задълженията на ответника по тях; като я
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията насрещната искова молба в
посочената част (по евентуалните насрещни искове) ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.06.2023 г. от 15:00
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и уточнителната
молба от 23.03.2023 г. писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим
на довеждане от ответницата за установяване на твърденията за некачествено изпълнение на
задълженията на ищеца по договора.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание по делото да представи в оригинал или заверен препис сключените договори за
обучение между страните – № 53/06.03.2018 г.; № 53/м.05.2018 г.; № 53/10.04.2019 г.; №
53/26.05.2020 г.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответницата за допускане на експертиза до първото
открито съдебно заседание по делото.
4
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба,
уточнителната молба на ответницата от 23.03.2023 г. и приложенията към тях.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5