Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав,
в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Татяна Щерева, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 13894 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 114794 от 14.05.2019 г., постановено по гр. д. № 14038/2017 г. Софийският
районен съд, I ГО, 26-ти състав, е отхвърлил предявеният от „Д.Б.“ ООД срещу „И.Р.“
ЕООД иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 1
000 лв., представляваща незаплатена стойност на извършени строително-монтажни
дейности по договор за изработка от 09.07.2015 г. и споразумение от 19.10.2015
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.10.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 57452/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 26-ти състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е осъдил „Д.Б.“ ООД да
заплати на „И.Р.“ ЕООД по предявения насрещен иск с правна квалификация по чл.
92, ал. 1 ЗЗД сумата от 23 989,74 лв., представляваща неустойка по чл. 16, ал.
3 от договор за изработка от 09.07.2015 г. за неспазване на крайния срок за
изпълнение на възложените строително-монтажни работи. С оглед изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д.Б.“ ООД е осъдено да заплати на ответника „И.Р.“
ЕООД разноски по делото в размер на 1 259,59 лв.
В законоустановения срок срещу
решението е постъпила въззивна жалба от „Д.Б.“ ООД, в която жалбоподателят
оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд фактически относно
това кога и в резултат на чии действия са отстранени установените със
сключеното между страните споразумение от 19.10.2015 г. недостатъци в
изпълнението на възложената му съгласно договора от 09.07.2015 г. работа,
изразяващи се в локални пропадания на водоплътен тротоар, по повод на което
възложителят е задържал съответната част от уговореното между страните
възнаграждение, възлизаща в размер на сумата от 10 000 лв. Жалбоподателят
твърди, че констатираните локални пропадания на водоплътен тротоар са били
отстранени от него в срок до 30.10.2015 г., като приемането на работата от
възложителя е станало устно. Като неправилно решението се оспорва и в частта, с
която е уважен предявеният от „И.Р.“ ЕООД насрещен иск, като „Д.Б.“ ООД е
осъдено да заплати на възложителя сумата от 23 989,74 лв., представляваща
неустойка по чл. 16, ал. 3 от договор за изработка от 09.07.2015 г. за
неспазване на крайния срок за изпълнение на възложените строително-монтажни
работи. Въззивникът счита, че по делото изобщо не е
било изяснен вида на претендираната с насрещната искова молба неустойка, а
именно дали се касае за уговорената в чл. 16, ал. 1 неустойка в размер на 5 %
от цената на договора, дължима при необоснован отказ на изпълнителя да
предприеме изпълнението на възложената му работа, или за уговорената в ал. 3 от същата
разпоредба на договора неустойка в размер на 15 % от стойността на възложената
работа, дължима от изпълнителя при неспазване на крайния срок за изпълнение на
договора. При условията на евентуалност навежда възражение за намаляване на
неустойката поради изпълнение на задължението отчасти, като излага съображения,
че това искане е допустимо и в отношенията между търговци, като счита, че при
отсъствието на изрично искане на длъжника за намаляване на неустойката, това
може бъде извършено и по служебен почин на съда. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният от него иск бъде
уважен, а насрещният да бъде отхвърлен.
В срока за отговор на въззивната
жалба такъв е постъпил от „И.Р.“ ЕООД, в който жалбата се оспорва като
неоснователна. Въззиваемото дружество поддържа, че
първоинстанционния съд правилно е намерил за недоказани твърденията на ищеца,
че констатираните със споразумението от 19.10.2015 г. недостатъци са били
отстранени от него, като излага съображения в подкрепа на обжалваното решение в
частта относно насрещния осъдителен иск за присъждане на неустойка. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено в обжалваната
част. Претендира разноски.
Софийски градски
съд, след като съобрази доводите и
твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при
преценка на правилността на първоинстанционното
решение, съдебният състав намира за установено следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск, предявен при условията на чл. 422 ГПК и
с правно основание чл.266, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Д.Б.“ ООД срещу „И.Р.“ ЕООД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното
дружество дължи на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща незаплатена стойност
на извършени строително-монтажни дейности по договор за изработка от 09.07.2015
г. и споразумение от 19.10.2015 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 13.10.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
По делото не е спорно и от
представения като писмено доказателство договор за строително-монтажни работи
от 09.07.2015 г. се установява, че между страните по делото е сключен договор
за изработка, по силата на който „И.Р.“ ЕООД е възложило
на „Д.Б.“ ООД извършването на ремонтно-възстановителни работи за
заздравяване на конструкцията на сградата на ОДЗ № 46 „Жива вода“ в кв.
Симеоново, изразяващи се в изграждането на дренажна система и водоплътни
тротоари съгласно видове и количества, посочени в приложение № 1,
представляващо неразделна част към договора, като в чл. 2 от договора
възнаграждението, следващо се на „Д.Б.“ ООД за изпълнението на така възложената
работа е определено ориентировъчно на сумата от 139 753,40 лв. без ДДС.
Съгласно чл. 10 от договора възложените ремонтно-възстановителни дейности е следвало
да бъдат изпълнени в срок до 25.08.2015 г.
По
делото са представени фактура № 128/15.07.2015 г. и фактура № 134/04.08.2015
г., издадени от „Д.Б.“
ООД,
всяка от които на стойност 27 950,68 лв., установяващи вземанията му към „И.Р.“
ЕООД за авансово възнаграждение, дължимо на изпълнителя съгласно чл. 3, ал. 1 и
2 от договора от 09.07.2015 г., като по делото не е спорно, че по същите е
извършено плащане.
На
19.10.2015 г. между страните по договора от 09.07.2015 г. е сключено
споразумение, по силата на което в
отношенията между страните е установено, че за изпълнените от „Д.Б.“ ООД видове
и количества строително-монтажни работи „И.Р.“ ЕООД му дължи възнаграждение в
размер на сумата от 107 947,08 лв. без ДДС след приспадане на извършените
авансови плащания. Със същото споразумение страните са констатирали, че
изпълнените от „Д.Б.“ строително-монтажни работи имат недостатъци, а именно констатирани са
локални пропадания на водоплътен тротоар, които изпълнителят се е задължил да
отстрани в срок до 30.09.2016 г., като до отстраняване на констатираните
недостатъци възложителят задържа 10 000 лв. от стойността на следващото се на
изпълнителя възнаграждение.
Видно
от представения като писмено доказателство по делото протокол обр. 19 за
установяване завършването и заплащането на допълнително възложени видове
строително-монтажни работи по договора от 09.07.2015 г., изготвен на 19.10.2015
г. между представители на възложителя и изпълнителя, се установява извършването
и приемането на описаните в протокола и подлежащи на заплащане
строително-монтажни дейности, като съгласно посоченото в протокола от общата
стойност на включените установените в протокола строително-монтажни дейности,
възлизаща на сумата от 107 947,08 лв. след приспадане на извършените авансови
плащания, възложителят удържа сумата от 10 000 лв., причина за което е
констатираното на недостатъци при приемането на работата, а именно – локални
пропадания на водоплътен тротоар, видно от сключеното на същата дата между
страните споразумение.
По делото e представена фактура №
154/20.10.2015 г. на стойност 97 947,98 лв. без ДДС, издадена от „Д.Б.“ ООД и
установяваща остатъкът от следващото му се на съответния етап съгласно
споразумението от 19.10.2015 г. и изготвения между страните протокол обр. 19
възнаграждение по договора от 09.07.2015 г. и сключения към него анекс от
14.08.2015 г., като по делото не е спорно, че по фактурата е извършено плащане.
От съвкупния анализ на приетите по
делото доказателства се установява, че
по силата на сключен на 09.07.2020 г. между „И.Р.“ ЕООД и „Д.Б.“ ООД договор за
изработка, впоследствие допълнен с анекс от 14.08.2015 г. между страните по
делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът се е
задължил да изпълни ремонтно-възстановителни работи за заздравяване на
конструкцията на сградата на ОДЗ № 46 „Жива вода“ в кв. Симеоново, изразяващи
се в изграждането на дренажна система и водоплътни тротоари. От протокол обр.
19, изготвен между представители на страните на 19.10.2015 г., се установяват
видовете и количествата работи, изпълнени от „Д.Б.“ ООД,
за които възложителят следва да му заплати сумата от 97 947,08 лв. без ДДС,
получена след приспадане на авансово платеното възнаграждение в общ размер на
55 901,36 лв. без ДДС и задържаната от възложителя сумата в размер на 10 000
лв. Съгласно сключеното между страните споразумение от 19.10.2015 г. при
приемане на работата са констатирани недостатъци – локални пропадания на
водоплътен тротоар – за които изпълнителят е поел задължение да отстрани в срок
30.09.2016 г. В споразумението е установен още размерът на остатъка от следващото
се на изпълнителя възнаграждение за възложените работи, като в същото е
посочено, че от общия размер на този остатък, възлизащ на 107 947,08 лв.,
възложителят задържа сумата от 10 000 лв. до отстраняване на констатираните
недостатъци. Доколкото в тази част споразумението има характера на спогодба, то
по делото се установява, че към 19.10.2015 г. в тежест на „Д.Б.“ ООД е
съществувало задължението в срок до 30.09.2016 г. да отстрани констатираните
недостатъци на изпълнените от него работи, възложени му по силата на договор за
изработка, допълнен с анекс от 14.08.2015 г., изразяващи се локални пропадания
на водоплътен тротоар, при изпълнението на което за „И.Р.“ ЕООД възниква задължението да му заплати остатъкът
от уговореното възнаграждение, възлизащ в размер на 10 000 лв. Така спорът по делото се концентрира върху
въпроса кога и по чий почин тези недостатъци са били отстранени.
Съдът намира, че по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че констатираните със
сключеното между страните споразумение от 19.10.2015 г. са били отстранени от
ищеца. В показанията разпитания като свидетел в производството пред
първоинстанционния съд служител на ищеца А.Н.не се съдържат твърдения относно
ремонтни дейности, предприети от ищцовото дружество след приемането на работата
от възложителя с протокол обр. 19 и сключването на споразумението от 19.10.2015
г., като единствено се твърди за установено пропадане на алея, намираща се до
обекта, което обаче било отстранено още преди приемането на работата, т. е.
касае за отстраняване на недостатъци, различни от констатираните със
споразумението от 19.10.2015 г. локални пропадания на водоплътен тротоар.
Отстраняването на констатираните недостатъци от ищеца не се установява и от
останалия събран по делото доказателствен материал, в това число показанията на
разпитаната като свидетелка в производството пред първоинстанционния съд
служителка на ответното дружество Н.Т., която потвърждава, че в хода на
изпълнение на договора било установено пропадане на тротоарната настила, чието
ремонтиране е било включено в допълнително възложените на ищеца с анекса от
14.08.2015 г. дейности, като отстраняването на впоследствие констатираните
между страните локални пропадания на водоплътен тротоар са били отстранени от
възложителя.
По
изложените съображения предявеният от „Д.Б.“ ООД срещу „И.Р.“ ЕООД иск с правно
основание чл.266, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща незаплатена стойност на извършени строително-монтажни дейности
по договор за изработка от 09.07.2015 г. и споразумение от 19.10.2015 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 13.10.2016 г. до окончателното
ѝ изплащане, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При съвпадение
на крайните изводи на въззивния с тези на първоинстанционния съд решението, в
частта, с която искът, предявен по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
насрещния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Предмет на приетия за съвместно
разглеждане в производството насрещен иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от „И.Р.“ ЕООД срещу „Д.Б.“ ООД, е вземане на възложителя по договора за изработка от 09.07.2015 г. в
размер на 23 989,74 лв., представляващо неустойка по чл. 16, ал. 3 от договора
за неспазване на крайния срок за изпълнение на възложените строително-монтажни
работи.
В чл. 16, ал. 3 от сключения между
страните по делото договор за изработка от 09.07.2015 г. в тежест на
изпълнителя е уговорена неустойка в размер на 15 % от стойността на възложените
строително-монтажни работи, дължима при неспазване на крайния срок за
изпълнение на договора, определен на 25.08.2015 г.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като за кредитора
се запазва възможността да търси обезщетение и за по-големи вреди. В конкретния
случай от разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от сключения между страните договор за
изработка се установява, че претендираната от възложителя неустойка обезпечава
задължението на изпълнителя за извършване на възложените строително-монтажни
дейности в посочения в договора срок, като същата е уговорена в абсолютен
размер на 15 % от възложените строително-монтажни работи при допусната забава
на обезпеченото с неустойката задължение, независимо от периода, за който е
продължила.
Съгласно чл. 10 от процесния
договор за изработка крайния срок за изпълнение на възложените строително-монтажни
дейности е определен на 25.08.2015г. От подписаният между представители на
страните протокол обр. 19 за извършени строително-монтажни работи се
установява, че работата е била предадена на възложителя, съответно приета от
него едва на 19.10.2015 г., като от страна на изпълнителя не се ангажират
доказателства, съответно по делото не се установява работата да е била
изпълнена по-рано при допусната от страна на възложителя забава за приемането
ѝ. Изложеното налага извод за допуснато от „Д.Б.“ ООД неизпълнение на
задължението му да изпълни възложените строително-монтажни дейности в рамките
на уговорения срок, поради което в негова тежест е възникнало задължението за
заплащане на неустойка по чл. 16, ал. 3 от договора за изработка, възлизаща в
размер на 15 % от стойността на възложената работа.
В чл. 2 от договора от 09.07.2015г.
цената на възложените строително-монтажни дейности е определена ориентировъчно
в размер на 139 753,40 лв. Впоследствие предметът на първоначално възложените
строително-монтажни дейности е бил разширен, като със сключения на 14.08.2015
г. между страните анекс на изпълнителя са възложени допълнително дейности на
стойност 20 178,19 лв. без ДДС. Окончателната стойност на възложените
строително-монтажни дейности се установява от изготвеният при приемането на
работата протокол обр. 19, съгласно който за изпълнените по договора видове и
количества строително-монтажни дейности възложителят дължи на изпълнителя
сумата от 107 947,08 лв. без ДДС, получена след приспадане на извършените авансови
плащания в размер на 55 901,36 лв. без ДДС, или общата стойност на действително
възложените строително-монтажни дейности възлиза на сумата от 163 848,44 лв.
Определена в размер на 15% от стойността на възложените строително-монтажни
дейности, дължимата съгласно чл. 16, ал. 3 от договора за изработка неустойката
възлиза на сумата от 24 577,26 лв., съгласно приетата по делото ССЕ.
Възражението на изпълнителя за
намаляване на неустойката поради изпълнение на задължението отчасти, наведено
за първи път едва във въззивната жалба, не подлежи на разглеждане по същество в
рамките на настоящото производство, поради преклудирането
му на основание чл. 133 ГПК с изтичане на срока за отговор на насрещната искова
молба.
По изложените съображения
предявеният от „И.Р.“ ЕООД срещу „Д.Б.“ ООД насрещен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23 989,74 лв., представляваща неустойка по чл. 16,
ал. 3 от договор за изработка от 09.07.2015 г. за неспазване на крайния срок за
изпълнение на възложените строително-монтажни работи, следва да бъде уважен за
пълния предявен размер, доколкото установеният по делото размер на неустойката
надвишава претендирания. При съвпадение на крайните изводи на въззивния с тези
на първоинстанционния съд решението, в частта, с която искът с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД е уважен, се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемото дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се
следват разноски по делото, но такива не
следва да се присъждат след като няма доказателства да са направени пред въззивна инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 114794 от 14.05.2019г. на Софийският районен съд, I ГО, 26-ти състав,
постановено по гр. д. № 14038/2017 г.
Решението, само в частта по насрещния иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните, като в останалата част решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.