№ 9797
гр. С., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110111033 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. И. срещу „А.Т.Е.Г.“ АД, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал.
5 ЗПК, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, вр. чл. 146 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 27.01.2023 г. между нея и ответника „А.Т.Е.Г. ” АД е сключен
договор за потребителски кредит от разстояние № 535951. Страните са се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лв., със срок на кредита до 26.02.2023 г., с
дължима една погасителна вноска, като размерът на годишната лихва е посочен в
допълнително приложение - 40,54 %, с размер на годишния процент на разходите - 49 %.
Посочва, че размерът на общата сума, която следвало да върне е 665,16 лв., формирана по
следния начин: 500 лв. - главница, 16,66 лв. - договорна лихва, 50 лв. - такса за пакет
„Преференциално (ВИП) обслужване“ и 98,50 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение. В Приложение № 3, неразделна част към договор за потребителски кредит №
535951, страните уговорили, че заемателят ще се ползва от условия за ползване на пакет
„Преференциално (ВИП) обслужване“ към процесния договор, за което ищцата следвало да
заплати на кредитодателя такса в размер на 50 лв., която такса се заплащала с вноската по
кредита. В Приложение № 5, неразделна част към договор за потребителски кредит №
535951, страните уговорили, че се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант -
две физически лица, с доход не по-малко от 1500 лв. или банкова гаранция в полза на
институцията, отпуснала кредита, като съгласно чл. 4 от Приложение № 5 в случай на
неизпълнение на задължението си по договора да представи обезпечение в срока по
1
предходната алинея, заемателят дължал на заемодателя неустойка, която ще бъде посочена в
погасителния план и следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски. Ищцата твърди, че й била начислена неустойка в общ размер на 98,50 лв., тъй като
не представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в
процесния договор, с което месечната погасителна вноска била увеличена на 665,16 лв.
Твърди, че е погасила изцяло кредита. Счита клаузата за неустойка за нищожна поради
неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, поради накърняване на
добрите нрави и за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Посочва, че
неустойката представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди, а уговарянето й е в нарушение
на чл. 33 ЗПК. Поддържа, че клаузата не е индивидуално уговорена. Твърди на следващо
място и че сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита.
Твърди, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за „допълнителна
услуга“ „Преференциално (ВИП) обслужване“, която е свързана с отпускането, усвояването
и управлението на заема, по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка
към главницата, която се плаща периодично, поради което следва да е част от годишния
лихвен процент (ГЛП) и ГПР. Твърди, че услугата за „Преференциално (ВИП) обслужване“
изобщо не е изпълнявана от ответното дружество, а дори и да е изпълнявана, тя е част от
управлението на кредита, поради което кредиторът няма право да събира такси за нея - чл.
10а ЗПК. С оглед гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузите на чл. 3, чл. 4, чл. 5 от Приложение № 3 и на чл. 4 от Приложение
№ 5, представляващи неразделна част от договор за потребителски кредит № 535951
(съгласно молба - уточнение от 05.04.2023 г.), както и да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 82,83 лв., представляваща недължимо платена, при липса на основание
сума: 50 лв. - такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и 32,83 лв. - неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение на кредитора по договор за потребителски кредит
№ 535951, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
(01.03.2023 г.) до окончателното изплащане (съгласно молба от 25.10.2023 г. и допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 13.12.2023 г. чрез
неговото намаляване от първоначално предявения размер от 148,50 лв. до сумата от 82,83
лв. и прекратяване на основание чл. 233 ГПК на производството по делото за разликата от
65,67 лв.), както и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове. Не се оспорват твърденията на ищцата, че между страните е сключен
договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. Ответникът счита, че
неустоечната клауза не е нищожна, като същата не надхвърля предвидените за това
функции. Поддържа, че начисляването на неустойка се извършва и произтича от
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно
обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция, според ответника неустойката
2
не следва да се включва към годишния процент на разходите, тъй като се дължи само при
неизпълнение на договора от страна на заемателя. Твърди, че неустойката е индивидуално
уговорена между страните. Посочва, че съгласно сключения между страните договор за
кредит, размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата,
посочена в Приложение № 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Твърди, че
клаузата за преференциално обслужване на кредита не е нищожна, като същата не е
свързана с усвояване или управление на кредита. Кредитополучателят самостоятелно е
избрал опцията да получи допълнителен пакет от услуги при кандидатстването за кредита,
като договорът е можело да бъде сключен и без тази услуга. Оспорва ищцата да е погасила
сумата в размер на 148,50 лв., с оглед на което моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
С влязло в сила определение от 13.12.2023 г. съдът е прекратил производството по
делото в частта по предявения от А. Н. И. срещу „А.Т.Е.Г.“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над 82,83 лв. до пълния предявен размер от
148,50 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото
договор за потребителски кредит № 535951, че на 27.01.2023 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищцата А. Н. И. е предоставен
потребителски кредит съгласно условията на кредитните продукти „Кредит до заплата“
и/или „Кредит на вноски“ на „А.Т.Е.Г.“ АД в размер на 500 лв., за срок до 26.02.2023 г.,
размер на вноската 566,66 лв., включваща главница в размер на 500 лв., договорна лихва в
размер на 16,66 лв. и сумата от 50 лв. - такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“,
като в погасителния план е уговорена и сумата от 98,50 лв. - неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, с което общият размер на погасителната вноска при липса
на обезпечение е в размер на 665,16 лв.
По делото е прието Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 535951,
неразделна част от последния, в което са посочени параметрите на сключения договор, а
именно: главница по кредита - 500 лв., срок за погасяване на кредита - 26.02.2023 г., размер
на погасителната вноска с одобрено обезпечение - 566,66 лв., размер на погасителната
вноска без одобрено обезпечение - 665,16 лв., брой погасителни вноски - 1, годишна лихва
за ползване на кредита - 40,54 % и годишен процент на разходите по кредита (ГПР) - 49 %.
По делото е прието Приложение № 3 - Условия за ползване на пакет
„Преференциално (ВИП) обслужване“ на „А.Т.Е.Г.“ АД, подписано между страните на
27.01.2023 г., по силата на което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
допълнителни услуги по Пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на „А.Т.Е.Г.“ АД,
включващ следните допълнителни услуги, предоставяни на клиента, които са извън цената
на финансовата услуга по предоставяне на потребителския кредит, а именно: 1.
Кредитодателят предоставя в услуга на Клиента удължено работно време, а именно: всеки
3
ден от 08:00 до 20:00 часа, включително през почивните дни и официални празници; 2.
Кредитодателят предоставя на Клиента услугата безплатно известяване за настъпване на
предстояща падежна дата по договор за кредит; 3. Кредитодателят предоставя на Клиента
детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по
договори за кредит; 4. Кредитодателят включва Клиента в лоялна програма на
кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на последния, включително
преференциално разглеждане на исканията на Клиента за преструктуриране на кредита; 5.
Кредитодателят предоставя на Клиента възможност за регулярно участие в ежемесечни и
ежегодни томболи и награди, организирани от Кредитодателя, когато такива са налични; 6.
Кредитополучателят получава Удостоверение за актуален дълг или Удостоверение за липса
на задължения към Кредитодателя без да заплаща допълнителна такса съгласно Тарифата.
Посочено е, че допълнителните услуги не са задължителни и не са условие за ползване и
отпускане на кредита. В чл. 3 страните са се съгласили, че срещу предоставяне на
допълнителните услуги Клиентът следва да заплати на Кредитодателя такса в размер на
50 лв., която се заплаща от Клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита (чл.
4), в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно
погасяване на кредита (чл. 5).
По делото е прието и Приложение № 5 към договор за потребителски кредит №
535951, неразделна част от последния, в което страните са уговорили (чл. 1), че в срок до
края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит (тоест денят, на
който Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните
начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: 1. Поръчителство на
две физически лица или 2. Банкова гаранция в размер на 566,66 лв., представляваща сбор на
дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след
крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 в
случай, че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез Поръчители, то той е длъжен в срок
до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури
поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на
Кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността
на Кредитополучателя Кредитодателят може да изиска Кредитополучателят да осигури
повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва
задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на
следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв.; да
бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не
по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или
поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни
или финансови институции или ако имат - кредитната история на поръчителя в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”. Предвидено е, че
Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и
платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от
4
Кредитополучателя Поръчители. При одобрение от Кредитодателя на Поръчителите същите
подписват договор за поръчителство.
Съгласно чл. 3, в случай че Кредитополучателят обезпечи кредита, като предостави
Банкова гаранция, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на
предоставяне от Кредитодателя на сумата по кредита, да предостави на Кредитодателя
оригинала на Удостоверението за Банкова гаранция и копие на договора, сключен между
съответната банка и Кредитополучателя за издаване на Банкова гаранция. Банковата
гаранция трябва да съдържа неотменяемо и безусловно изявление на съответната Банка, че
ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от
договора за потребителски кредит, Банката ще заплати на Кредитодателя всички дължими
от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо
писмено искане от страна на Кредитодателя. Банковата гаранция трябва да покрива размера
на всички суми, които Кредитополучателят е длъжен да изплати на Кредитодателя по
договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 30 дни след крайния срок за
погасяване на всички задължения по договора.
В чл. 4 е уговорено, че в случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в
срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина
прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е
индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 3,28 лева средно на ден,
като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита.
Горепосочената неустойка се начислява в началото на периода на всяка вноска и се
заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
Неустойката по съответната погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички
случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита.
Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.
В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което
се счита от момента на одобрението на обезпечението от страна на Кредитодателя,
макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се
начислява. Ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви
причини, неустойката отново се начислява считано от деня, в който действието на
обезпечението е било прекратено.
По делото са приети също Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити - Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит от 27.01.2023 г., в който отново са посочени параметрите на
договора за потребителски кредит, както и Общи условия на „А.Т.Е.Г.“ АД, приложими към
договори за потребителски кредити, като в чл. 10 е предвидено, че с цел гарантиране и
обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на Кредитодателя към
Кредитополучателя на основание договора за кредит и Общите условия, включително
главница, лихви, такси, неустойки, глоби и други разноски, до окончателното им събиране в
5
пълен размер, в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата
по кредита (денят, на който Кредитодателят е превел кредита по уговорения между страните
начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение. Обезпеченията се определят в
договора за потребителски кредит и приложенията към него и гарантират плащането на
всички вземания на Кредитодателя до пълното издължаване от Кредитополучателя на
сумите по договора за кредит. Съгласно чл. 13.4., в случай, че Кредитополучателят не
осигури и не представи в срок надлежно обезпечение по реда и при условията на
настоящите Общи условия и договора за кредит или действието на обезпечението бъде по
някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка в
размер, посочен в договора за потребителски кредит и приложението към него.
По делото са приети разписки за извършени плащания по процесния договор за
потребителски кредит, както и е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, от което се установява, че по
договор за потребителски кредит № 535951/27.01.2023 г. сумата в размер на 500 лв. е
усвоена на 27.01.2023 г. в брой чрез Изипей с разписка № 0700017771836589 от 27.01.2023 г.
Изплатената сума от А. Н. И. по договора е в размер на 587 лв., заплатена на 30.01.2023 г. в
брой чрез Изипей с Разписка № 0300017792814213 от 30.01.2023 г. Платената сума в размер
на 587 лв. е разпределена за погасяване на следните задължения: погасена главница в размер
на 500 лв., погасена договорна лихва в размер на 1,67 лв., погасена неустойка в размер на
32,83 лв., такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ в размер на 50 лв., такса
предсрочно погасяване на кредита по чл. 32, ал. 4 ЗКП в размер на 2,50 лв. Вещото лице е
изчислило размера на ГПР при включване на договорна лихва, неустойка за непредоставяне
на обезпечение и такса за допълнителни услуги в размер на 1587,75 % съобразно
изплатената сума и последната дата на плащане и в размер на 204,87 % съобразно
изплатената сума и погасителен план по договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК,
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, вр. чл. 146 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 3, чл. 4
и чл. 5 от Приложение № 3 и на чл. 4 от Приложение № 5 към от договор за потребителски
кредит № 535951 от 27.01.2023 г., сключен между страните) в тежест на ищцата е да докаже
сключването на договора за потребителски кредит, неразделна част от който са и
приложенията към него със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, че
оспорените клаузи са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно, че чрез
същите се нарушават изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33 ЗПК, чл. 10а ЗПК, че са
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, евентуално, че оспорените
клаузи накърняват добрите нрави, т. е. че накърняват принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения.
6
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже,
че е заплатила твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а
ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото фактите,
че между страните е сключен процесният договор за кредит, както и че същият е с
посоченото в исковата молба съдържание, ведно с Приложение № 3, в което е уговорено
заплащане на такса в размер на 50 лв. за ползване на пакет „Преференциално (ВИП)
обслужване“ и Приложение № 5, в което е уговорена неустойка за непредоставяне на
обезпечение.
Процесният договор за кредит е потребителски - страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищцата е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото не се твърди и не се установява сумата по
предоставения заем да е използвана за цели, свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че представеният по делото договор
за кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
ЗПК, при който са спазени и изискванията за сключване от разстояние - чл. 6 ЗПФУР.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския
кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи служебно.
Съдът, анализирайки процесните клаузи в Приложение № 3 (чл. 3, чл. 4 и чл. 5) и
Приложение № 5 (чл. 4) приема, че същите са нищожни поради следното:
По отношение на клаузите по Приложение № 3 - възможността на кредитора да
въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а
ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не са
налице допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, за които да се дължи отделно
възнаграждение. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение, възникнало в резултат на
договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. В конкретния случай,
7
посочените допълнителни услуги по т. 2 за известяване за предстояща падежна дата и по т. 6
за предоставяне на удостоверение за актуален дълг, респ. удостоверение за липса на
задължения към кредитодателя попадат в хипотезиса на императивната забрана на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно
правоотношение, а именно изпълнение на задължения по договора за кредит, а не за
предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. На следващо място, в чл. 10а, ал. 4
ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит,
но в противоречие с това правило, в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение, без уточнение относно вида и стойността на
всяка услуга поотделно. Посочените в т. 3, т. 4 и т. 5 възможности за включване в лоялни
програми, участие в томболи и награди не представляват допълнителни услуги по смисъла
на закона. Същите регламентират бъдещо несигурно събитие - евентуално участие в
томболи и награди, получаване на информация за промоционални условия по договори, т. е.
не са регламентирани ясни параметри на предоставените услуги. Още повече по делото не
са ангажирани доказателства ищцата да се е възползвала от предоставените услуги или
същите да са предоставяни само на определени клиенти, заплатили услугата „ВИП“
обслужване (каквото не се установява и за услугата по т. 1). От уговорките между страните
може да са направи извод, че независимо дали ще се ползват услугите, таксата се дължи.
Предвид това съдът приема, че целта на уговорените в Приложение № 3 услуги не е за
предоставяне на допълнителни такива по смисъла на ЗПК, а за начисляване на
допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя, без да е ясно за какви услуги,
сътветно дали те са били предоставени. Ето защо клаузите, в които е предвидена такса за
„Преференциално (ВИП) обслужване“ са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
По отношение на клаузите по Приложение № 5 - конкретните клаузи предвиждат
неустойка за непредоставяне на обезпечение, които настоящият състав намира, че са в пряко
противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, ограничаваща дължимите
обезщетения при забава по договора за потребителски кредит до размера на законната
лихва. Ето защо и визираните договорни клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД като противоречащи на закона.
Отделно от това следва да се отбележи, че клаузите обезпечават изпълнението не на
основното договорно задължение на ищцата - кредитополучател за погасяване на
задължението си по договора, а на едно вторично поето задължение за допълнително
обезпечаване на кредита. По същество кредиторът като търговец, който следва да положи
значително по-голяма грижа към своята дейност, прехвърля финансовия риск от
неплатежоспособността на кредитополучателя върху последния, въпреки че преценката на
имущественото състояние на ищцата е задължение на финансовата институция и поначало
следва да бъде извършена преди предоставянето на сумата - чл. 16 ЗПК. В съвкупност с това
обстоятелство следва да се има предвид, че видът на неизпълнението на непаричното
8
задължение за осигуряването на поръчители/банкова гаранция е скрепено с парична
санкция, чийто размер не е обвързан по никакъв начин с евентуално настъпилите вреди, и
не отговоря на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции. Още повече, че задължението се кумулира наред с лихва за забава на самото
парично задължение и е предвидено като част от текущото задължение на
кредитополучателя. По този начин неустойката се явява средство за неоснователно
обогатяване на кредитора, представлява уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Ето защо процесните клаузи покриват
и общия фактически състав на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и доколкото не се установява да са
индивидуално уговорени, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП се явяват нищожни като
неравноправни.
Както се посочи, с уговорената в чл. 4 от Приложение № 5 към договора неустоечна
клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на заемната сума - т. н. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод на първо място следва
от специфичността и краткия срок за изпълнение на задължението, по отношение на което е
уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема от
две физически лица, отговарящи на определени условия на следващия ден от сключване на
договора или банкова гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано заедно със съответната погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. Това не се променя от факта, че неустойката спира да се
начислява при представяне на обезпечение, макар и след срока, тъй като във всички случаи
за длъжника ще възникне задължение за неустойка, а същият ще може да влияе само на
размера й. В този случай, начислената неустойка не би имала обезщетителна функция,
доколкото обезпечение ще бъде представено и то ще обезпечи цялото евентуално
неизпълнение, макар и в един по-късен момент. Следва да се посочи, че уговорената
алтернатива за обезпечение - банкова гаранция в размер на всички дължими по договора
суми е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото
кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на
банковата гаранция. Предвид изложеното, съдът приема, че с разглежданата неустоечна
клауза се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия - чл.
19 ЗПК.
Задължението за обезпечаване на кредита е допълнително и реално не се отразява
върху необходимостта от връщането на кредита съобразно договореното между страните.
Така уговореното задължение единствено увеличава подлежащата на връщане сума и при
плащане на всички вземания (главница, лихва и неустойка), осигурява допълнително
9
възнаграждение за предоставената от кредитодателя услуга - възмездно ползване на
определена сума за определен период от време. Неустойката за осигуряване на обезпечение
не е свързана с неизпълнение на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включен в годишния
процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на
сключването. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен процент на разходите
и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума за неустойка, те
не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен
и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (решение
№ 261440/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и
др.). Ето защо това допълнително плащане се отнася до разходи за потребителя, които
следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото
ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до нищожност на оспорените клаузи - чл. 19,
ал. 5 ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че в задължителното Решение от 21.03.2024 г. по
дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
Предвид горното, съдът приема, че е налице недействителност на клаузите от
Приложение № 3 и Приложение № 5 от договора за кредит, предвиждащи начисляване на
такса за „Преференциално (ВИП) обслужване“ и неустойка, съответно основателно е
искането за връщане на сумите, заплатени по недействителните клаузи. Установи се от
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена ССчЕ, че ищцата е заплатила сума
по нищожните клаузи в общ размер на 82,83 лв., както следва: 50 лв. - такса за пакет
„Преференциално (ВИП) обслужване“ и 32,83 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, поради което искът за връщане на тези суми е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
10
Като законна последица от уважаването на иска за главница, следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Същата е доказала сторени разноски в размер на 100 лв. за държавна такса и 300 лв.
за ССчЕ, като в полза на ищцата следва да се присъдят 223,11 лв., при съобразяване на
прекратената част от производството, за която разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК са присъдени в
полза на ответника. Претендира се и адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ
в общ размер на 960 лв. с ДДС (480 лв. - по установителните искове и 480 лв. - по
осъдителния иск съобразно договор за правна защита и съдействие - л. 107 от делото).
Настоящият състав приема, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
един ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове - определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по
описа на ВКС, II т. о., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 480 лв. с ДДС. При съобразяване цената
на предявените искове, свързания им предмет, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му пред първоинстанционния съд без участие в открити съдебни
заседания на процесуални представители на страните, както и разясненията на Решение на
Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съдът приема, че в полза
на Еднолично акционерно дружество „Д.М.“ се дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. с чл. 38, ал. 2
ЗАдв., от които следва да се присъдят 267,73 лв. при съобразяване на прекратената част от
делото. Следва да бъде застъпена позиция, че този вид съдебни производства не следва да се
превръщат в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно
материалния интерес по същите, като съдът следва да съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
С..............., срещу „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „Л.“, ул. „С.” № 16, бл. П.Л.О.Ц., ет. 8, установителни искове, че клаузите на чл. 3,
чл. 4 и чл. 5 от Приложение № 3 за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“,
неразделна част от Договор за потребителски кредит № 535951/27.01.2023 г. са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК - поради противоречие на закона, а
клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 за неустойка за непредставяне на обезпечение,
неразделна част от Договор за потребителски кредит № 535951/27.01.2023 г. е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК - поради
11
противоречие на закона и като неравноправна на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „Л.“, ул. „С.” № 16, бл. П.Л.О.Ц., ет. 8, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., сумата от общо 82,83 лв.,
представляваща платена без основание сума по нищожни клаузи на чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от
Приложение № 3 и чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит №
535951/27.01.2023 г. (50 лв. - такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и 32,83
лв. - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение), ведно със законната лихва
върху нея, считано от 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „Л.“, ул. „С.” № 16, бл. П.Л.О.Ц., ет. 8, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., разноски по делото в размер на 223,11
лв.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „Л.“, ул. „С.” № 16, бл. П.Л.О.Ц., ет. 8, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ *******,
с адрес: гр. С., кв. „М.Л.“, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
267,73 лв., за предоставена на ищцата А. Н. И. безплатна правна помощ в производството
пред СРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12