О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 260418 09.12.2020 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Семкова ЧНД №2302 по описа на ПдОС за 2020 г.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.4 НПК.
Постъпила е жалба от Е.М. против
Постановление на Окръжна прокуратура-Пловдив, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №277/2019г. по описа на
Пето РУ при ОД на МВР-Пловдив, водено за престъпление по чл.124, ал.1 НК. Моли
съда да отмени обжалваното постановление и върне делото на държавното обвинение
за продължаване на разследването.
Запознавайки се с изложеното в
жалбата, материалите по досъдебното производство и мотивите към обжалваното
постановление, съдът констатира следното:
Досъдебното производство е било
образувано по реда на чл.212, ал.2 НПК
за това, че на 30.06.2019 г. в гр.Пловдив е причинена на И.К.К., ЕГН **********
тежка телесна повреда - престъпление по чл.128, ал.2 вр. ал.1 НК, като делото е
било наблюдавано от Районна прокуратура –Пловдив. С постановление от 08.10.2019 г. последната е
изпратила досъдебното производство по компетентност на Окръжна прокуратура -
Пловдив с оглед наличието на доказателства за престъпление по чл.124 НК, която
от своя страна го е приела за ръководство и надзор с постановление от
14.10.2019 г. и досъдебното производство е продължило да се води за
посегателство по чл.124, ал.1 НК.
Въз основа на инкорпорираните
доказателствени източници, разследващият полицай е дал писмено мнение за
прекратяване на наказателното производство на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.1 НПК, а прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият И. К. - *** годишен
редовно употребявал алкохол. Същият живеел в гр. П., ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***,
ет. ***, ап. ***. На 30.06.2019 г. консумирал алкохол още от сутринта. През
деня в близост до блока си се срещнал с двама свои познати, единият от които
свид. Е. В.. Знаейки, че последният бил бивш полицейски служител, К. го помолил
да даде съвет на негова позната, имаща проблеми с брат си. Свид.В. и познатата
на пострадалия продължили да разговарят, а К.се отправил към входа на блока, в
който живеел.
Под въздействието на голямото
количество алкохол, което бил употребил, И. К. паднал, докато се качвал по
стълбите. От падането получил множество травматични увреждания, сред които:
тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепния покрив и черепната основа
в средна черепна ямка, екстрадурален кръвоизлив вляво теменно-тилно,
субарахноидален кръвоизлив двустранно челно, слепоочно и тилно, субарахноидален
кръвоизлив на малкия мозък, контузия на мозъка двустранно челно и теменно,
както и кръвоизлив в средния мозък.
Малко след 17 часа свид. С..С.е
прибирал в дома на майка си в гр. П., ж.к. „***“, бл. ***, вх. ****и видял на
стълбите във входа на блока И. К., лежащ на земята. Предположил, че К.се е
напил и е паднал по стълбите, тъй като това не се случвало за пръв път.
Забелязал, че около пострадалия имало и локва кръв, което обаче го
разтревожило. Свид.С.потърсил съдействие от свид. Р. С., която се обадила на
тел. 112. В този момент пострадалият не бил контактен. Малко по-късно свид. Й.
Б., живуща на същия адрес, се прибирала в дома си и пред блока срещнала свид.С.,
която й разказала, че И.К.бил паднал във входа и е извикала линейка. Тъй като
медицинският екип все още не бил пристигнал, свид. Б.също се обадила на тел.
112. Малко по-рано в същия ден последната била видяла К. да употребява алкохол
в близост до блока, което се случвало често, като в резултат на това и друг път
е падал по стълбите и спал между етажите.
След пристигането на медицинския
екип пострадалият бил приет в КАИЛ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД — гр. Пловдив,
където в 21 часа на същия ден починал.
Съгласно заключението по назначената
в хода на разследването СМЕ, че причината за смъртта на И. К. била вклиняване
на малкия мозък, вследствие на тежка черепно-мозъчна травма със счупване на
черепния покрив и черепната основа в средна черепна ямка, екстрадурален
кръвоизлив вляво теменно-тилно, субарахноидален кръвоизлив двустранно челно,
слепоочно и тилно, субарахноидален кръвоизлив на малкия мозък, контузия на
мозъка двустранно челно и теменно, кръвоизлив в средния мозък. Според вещото
лице, всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с/или върху твърд тъп предмет, или неговото тангенциално действие и
са в причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта. Експертът е посочил,
че тежката черепно-мозъчна травма е протекла с пълна загуба на съзнание до
степен кома.
Експертното становище по назначената
химическа експертиза установило наличие
на етилов алкохол в кръвта на И. К.- 4.68 %, като констатираният резултат
наложил назначаване на допълнителна СМЕ по писмени данни. Заключението по
последната сочи, че имайки
предвид тежкото алкохолно опиване на И. К. в момента на настъпване на
инцидента, разпределението и характера на установените травматични увреждания,
високият ръст на починалия /187 см/ и терена, на който е намерен /стълбищна
площадка/, най- вероятно се касае за падане от ръст назад върху плоскостта на
стълбищната площадка с удар на главата в теменно-тилната област. Всички травматични увреждания, установени по тялото на И. К., съответстват
да са получени при падане от ръст на стълбищна площадка, с изключение на
кръвонасяданията с убождания на дясна предмищница и двете длани, които са
следствие от оказаната му медицинска помощ. Не се установяват травматични
увреждания, свързани с причината за смъртта, които да не могат да бъдат
получени при падане от ръст.
При така установената фактология
представителят на държавното обвинение е счел, че не бил осъществен съставът на
престъпление по чл. 124, ал. 1 НК, доколкото липсвали каквито и да било
доказателства в подкрепа на становището, че смъртта на пострадалия е причинена
вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Безспорна била констатацията,
че в резултат на употребеното голямо количество алкохол И.. К. е паднал, докато
се е качвал по стълбите във входа на блока, в който живеел. Не било установено
присъствието на други лица към този момент, в частност същите да са допринесли
за падането по стълбите и причинените травматични увреждания на пострадалия,
поради което е прието, че налична била хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 НПК -
деянието не е извършено и затова наказателното производство по делото е
прекратено.
До настоящия момент въз основа на
жалбата на един от наследниците на пострадалия са били образувани две съдебни
производства, като произнасяне по същество по същите липсва, доколкото са били
прекратени и делата - върнати на Окръжна прокуратура –Пловдив за
администриране.
Трима са наследниците на
пострадалото лице - синът му К. К., заявил още при разпита си, че от пет години
живее и работи в А. и посочил като свой постоянен адрес ***. На указания адрес
копие от постановлението му е било изпратено и съответно не е потърсено, както
и е приложена докладна записка, съгласно която по сведение на съседа В. И., К.живее
и работи в А.. На 14.03.2020 г. братът на пострадалия Г. К. е получил препис
от постановлението, а изпратеното такова
до сестрата Е.М. е било върнато на 14.04.2020 г. поради непотърсена пратка от
последната. Междувременно обаче, тя е депозирала жалба срещу прокурорския акт,
изпращайки я по пощата на 26.03.2020 г. /л.4 ЧНД 604/2020 г./ В последствие е
била отново уведомена за прокурорския акт на 30.07.2020 г. /л.4 ЧНД 1527/2020
г./ и същата е представила нова жалба
против последния на 03.08.2020г. и следователно в законоустановения 7-дневен
срок. Ето защо, а и с оглед обстоятелството, че М. е лице с право на обжалване
по смисъла на чл.243, ал.4 НПК, то следва да се счете, че жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна. Съображенията за това са следните:
В хода на досъдебното производство
са събрани множествено доказателствени източници, преимуществено гласни такива.
Детайлният анализ на същите обаче сочи на фактология, която макар и не
диаметрално различна от установената като такава от прокурора, то различаваща
се поне частично от нея, като същевременно неизяснени са останали и редица
факти от изключителна според настоящата съдебна инстанция важност.
Безспорно е, че на инкриминираната
дата свид.Е. В. се е срещнал със своя бивш съсед И. К. и позната последния за
даване на съвет във връзка с проблеми с нейния брат. Неизяснен обаче по
категоричен начин е останал въпросът как се е прибрал К. до входа на блока си,
доколкото свид.В.е посочил, че пострадалият си е тръгнал сам, а синът на
пострадалия свид.К. К.е съобщил за наученото от съседите, а именно, че докато
свид. В. и жена си говорили, баща му е бил заспал на пейка близо до тях. По
това време /около 14.30 часа/ жена от
входа – „К. или В.“ /л.15 ДПво/ била казала на свид.В., че К.ще слънчаса и
затова да му помогне да се прибере. Същевременно съседката свид.Р. С.била
споделила на свид.К. К, че видяла как Е. В. е влязъл във входа на блока,
придружавайки баща му. Свид.К. А. при разпита си е посочила, че не знае
въпросния ден кой е съпроводил И.К. до входа на блока. Не е направен обаче опит
за установяване на лицето, посочено от свид.К. К.като съседката В. и изясняване
виждала ли тя е въпросния ден И. К. преди откриване на тялото му във входа на
блока и съответно насочвала ли е някого да му помогне да се прибере в дома му.
Всъщност на настоящата инстанция служебно стана известно съществуването на
такова лице, доколко В. И. И.е посочена в докладната записка /л.4 от ЧНД
2302/2020 г./ като съседка на К. .К. дала сведение, че последният работи и
живее в А. и поради това не е намерен за връчване на жаленото прокурорско
постановление.
От друга страна, налично се оказва и
противоречие между показанията на свид.К.
К.и тези на свид.Р. С., доколкото първият е посочил, че от нея е разбрал, че е
видяла как свид.В. е придружил баща му до входа на блока, а самата свид.Р. С.отрича
да е имала въобще впечатления кой е придружил И. К.до входа на блока. За
изясняването му следва да бъде направен поне опит за извършване очна
ставка между двамата свидетели, макар и
единият да живее извън страната, респ. реализиран повторен разпит на свид.Р. С.
с оглед изясняване на това обстоятелство.
На следващо място, извън
прокурорския прекратителен акт е останал фактът, че пострадалият К.е установен
на инкриминираното място най-напред в състояние, очевидно показващо на
заварилите го лица, че просто е заспал във входа на блока и около него не е
имало следи от кръв. В този смисъл са сведенията, дадени от свид.В.: „Малко след това негов съсед – Н.ме извика и каза, че И.е паднал пред входа.
Разделих се с жената и отидох до входа. И.беше паднал пред вратата на входа.
Беше в съзнание и го попитах иска ли да го кача до апартамента му, а той ми каза,
че няма проблем, бил паднал, но щял да се оправи.“ и тези на свид.М. Л.: „На
30.06.2019 г. следобед видях И. да лежи във входа и това казах на сина му, който си дойде за
погребението. Когато видях И., той просто си лежеше и помислих, че е заспал.
Когато го видях, около него нямаше кръв или други следи, които да ме накарат да
мисля, че има нещо нередно.“
Тук е мястото да са отбележи и
различието в показанията на свид.В. и свид.Н. .С. Първият е отбелязал, че малко
след прибирането на И. К., съседът Н. С. е извикал В.и му казал, че И. е паднал
във входа. От своя страна свид.Н.С. не дава въобще такива сведения, като сочи
за наблюдения единствено от терасата на жилището си относно пристигането на полиция, както и
че едва на следващия ден е разбрал, че е идвала заради И. К., който бил паднал,
а по-късно – починал. За отстраняването на това противоречие не са положени
усилия, поради което необходим се явява допълнителен разпит на свид.Н.С. в
насока: виждал ли е този свидетел на инкриминираната дата Е.В., респ. съобщавал
ли е на последния, че И. К.е паднал и поради това В. да се опита да му помогне;
ако е виждал падналия вече И. К., то следва да се изясни кога е станало това,
къде точно го е видял и в какво състояние, имало ли е локва с кръв около тялото
му. Едва след провеждането на този разпит и ако бъдат констатирани съществени
противоречия между показанията на указаните двама свидетели, то същите следва
да бъдат поставени в режим на очна ставка.
Безспорна също така е констатацията,
че малко по-късно на инкриминираните дата и място пострадалият К.е заварен на
площадката от вътрешната страна на входната врата на бл.***, вх.***, ж.к. „***“,
в гр.. лежейки в локва кръв най-напред от свид.С. С. който е съобщил на свид.Р.
С*, повикала от телефона му Спешна помощ. Докато последната чакала медицинския
екип пред входа на блока, прибирайки се към дома си в същия вход, свид.Й.Б.разбрала от С. за падането на И.К..
Показанията на свид.Б. са изключително повърхностни, поради което и с оглед
заявеното от нея, че по-рано същия ден около 14 часа е видяла И.К. да пие в
близост до блока, както и наличието на доказателствени източници за контакт на
пострадалия и с други лица по това време,
следва и тя да бъде допълнително разпитана касателно това: към указания
час на 30.06.2019 г. К.сам ли е бил или с други лица, съотв. кои са били те,
виждала ли е наблизо Е.В., за когото е изяснено, че по-рано е бил техен съсед.
При извършения оглед на
местопроизшествие- входна етажна площадка на бл.***, вх.*** ж.к. „***“ в гр.П. /л.5 ДПво/ е установена червена течност с
неправилна форма и размери в близост до входната врата за избени помещения,
разлята успоредно на стълбището. Явно, че към този момент тялото на пострадалия
е било транспортирано в ЦСМП и поради това в огледния протокол липсват данни за
неговото разположение на инкриминираното място. Относно този доказателствен
дефицит е следвало да се направи опит за попълване чрез други източници на
доказателствена информация, каквито в случая явно могат да бъдат единствено
свидетелските показания. На нито един от
разпитаните такива обаче не е зададен въпросът относно това обстоятелство,
както и дали тялото е било местено преди идване на медицинския екип. Посочили
са къде е заварено тялото на пострадалия, но не и относно конкретното му
разположение спрямо входната врата, избените помещения и стълбището на бл.****
вх.*** ж.к. „***“ в гр.П., а това е от съществено значение за изясняване дали
фаталният край на пострадалия е настъпил именно в резултат на падането му от
собствен ръст върху плоскостта на стълбищната площадка при изкачването на
стълбището, както е приел прокурорът, или би било резонно да се счете, че
падането е могло да бъде предизвикано и от друга причина и каква евентуално е
същата, за да се разследва.
Произнасяйки се, без да бъде
осъществено пълно и всестранно разследване и излагайки необосновани правни
изводи относно приетата теза, прокурорът е постановил незаконосъобразен и
необоснован акт. Едва след събиране на посочените гласни доказателствени
средства, а при необходимост и допълнителни такива, както и детайлен анализ на доказателствения материал
в пълен обем, би могъл да се направен коректен извод относно липсата или не на
реализирано посегателство по чл.124, ал.1 НК. Това налага обжалвания
прокурорски акт да бъде отменен, а делото- върнато на ОП-Пловдив за изпълнение
на дадените в обстоятелствената част на определението указания, поради което и
на осн. чл.243, ал.6, т.3 НПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и необосновано Постановление на Окръжна
прокуратура-Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство №277/2019г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Пловдив,
водено за престъпление по чл.124, ал.1 НК, и ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура-Пловдив за изпълнение на
указанията, посочени в обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на
обжалване и протест пред Апелативен съд-Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването
му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: