№ 700
гр. Пловдив , 12.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501957 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413,ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Теленор България“ЕАД,ЕИК-*********,против
Разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 5414/18.06.21г.за изпълнение за парично
задължение по чл.410 от ГПК,постановено по ч.гр.д.№ 9630/21г.по описа на ПдРС,14-ти
гр.с.,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК,подадено от жалбоподателя против Д. Ч. З. за сумата от 67,47лв.-неустойка за
предсрочно прекратяване на услугите по договор от 16.12.2018г.в размер на три месечни
такси и за сумата от 30,75лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора от
08.09.2018г.,и за разноските над уважения до претендирания размер.
Жалбоподателят поддържа,че обжалваното разпореждане е неправилно и
необосновано.Счита,че мотивът на заповедния съд за наличие на неравноправна
клауза,базиран на извода,че същата не държи сметка за обема на неизпълнението на
потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това
неизпълнение,е неправилен.Посочва,че претендираната неустойка е ограничена до не повече
от три месечни такси и не съставлява неравноправна клауза,като изпълнява своята функция
на предварително уговорено обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на
едната страна по договора.Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на
заповед за изпълнение.Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд,като взе предвид доводите в частната жалба и след
преценка на данните по делото,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице-заявител в производството,против
подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт,подадена е в срок,внесена е
дължимата ДТ,поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С атакуваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение,като е приел,че
1
претендираната неустойка по двата договора в общ размер на 98,22лв.е равна на цената на
самата услуга за оставащият период от договорите,като по този начин позволява на
доставчика да получи цената,независимо от това,че след прекратяването не предоставя
услугата.Въпреки ограничаването до трикратния размер на месечните абонаменти,клаузата
е квалифицирана като неравноправна по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП,защото не държала
сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора.
Заповедното производство е образувано по заявление на Теленор България ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Д. Ч. З. за
посочените в заявлението суми,включително за сумата от 67,47лв.,представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 16.12.18г.в размер
на три месечни такси и сумата от 30,75лв.,представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от 08.09.2018г.Посочено е,че абонатът не е
изпълнявал задълженията си да заплаща цената на ползваните от него мобилни
услуги,поради което договорите били предсрочно прекратени по вина на потребителя
поради изпадането му в забава.При прекратяване на договора длъжникът дължал договорна
неустойка,ограничена до трикратния размер на стандартния месечен абонамент.
Така заявителят претендира сумата от 67,47лв.неустойка,представляваща стойността
на 3 месечни стандартни абонаментни такси (по 22,49лв.всяка) за номер ********* и сумата
от 30,75лв.неустойка,представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
(по 20,82лв.всяка), за номер *********.
Видно от представените договори за мобилни услуги между страните,същите
действително са уговорили заплащане на неустойка при предсрочното им прекратяване по
вина на потребителя в размер на стандартните месечни абонаменти за оставащия срок на
договорите,но не повече от три месечни плащания.
Настоящата инстанция намира,че тази клауза за определяне на размера на
договорната неустойка между страните не може да се квалифицира като неравноправна по
смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП.Целта на договорната неустойка е компенсация на
евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на договора.В
случая операторът би получил стойността на уговорените такси за целия период на действие
на договорите и предсрочното им прекратяване го лишава от този предвидим приход.Не
може да се приеме,че уговореното обезщетение е прекомерно,доколкото същото е
ограничено до края на срока на договорите,но не повече от три месечни такси.Видно е,че
така уговорените неустойки имат компенсаторен характер и имат
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,като не са прекомерни с оглед
защитимия интерес на кредитора-очакваната към момента на сключване на договорите
печалба.
В този смисъл изводите на заповедния съд,че посочената клауза в договорите е
неравноправна,са преждевременни и на този етап от производството-необосновани.При
евентуално възражение на длъжника,страните ще имат възможност в едно състезателно
производство да доказват тезата си относно евентуалната преценка за неравноправност на
неустоечната клауза в договорите.
Предвид изложеното съдът намира,че постановеното разпореждане е неправилно и
като такова същото следва да бъде отменено и делото върнато на заповедния съд за издаване
на заповед за изпълнение.
С оглед основателността на жалбата следва да се уважи и искането на жалбоподателя
за присъждане на сторените от него разноски за въззивното производство-в размер на
2
заплатената държавна такса.Така дължима се явява държавна такса в размер на
15лв.Определените от въззивният съд разноски следва да се включат в заповедта при
изпълнение на въззивния акт.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 5414/18.06.21г.за изпълнение
за парично задължение по чл.410 от ГПК,постановено по ч.гр.д.№ 9630/21г.по описа на
ПдРС,14-ти гр.с.,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК,подадено от жалбоподателя против Д. Ч. З. за сумата от 67,47лв.-неустойка за
предсрочно прекратяване на услугите по договор от 16.12.2018г.в размер на три месечни
такси и за сумата от 30,75лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора от
08.09.2018г. и за разноските над уважения до претендирания размер.
ВРЪЩА делото на ПдРС за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК съобразно настоящото определение,включително и за
съд.разноски пред въззивната инстанция-15лв.за ДТ.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3