№ 4193
гр. С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110150373 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 271248/26.08.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед № 9399/28.03.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12816/2024г. на СРС.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу И. Б. М. искове с
правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
„Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в
град С., ж.к. „*******“, бл. 116, вх. А, ет. 7, ап. 20, аб. № *******, както следва:
10511,06 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.03.2024г.) до окончателното
им изплащане;
1186,58 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-19.02.2024г.;
70,23 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.-
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (01.03.2024г.) до окончателното им изплащане;
14,19 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-19.02.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът се представлява от ст.юрк. Дарина Кирчева, която
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Б. М. чрез назначения му особен
представител адв. С.П. – АК-С., е депозирал Отговор на исковата молба, вх. №
410937/17.12.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Заявява, че между страните липсва облигационно отношение за доставка на топлинна
енергия и ответникът не е клиент на дружеството-ищец. Оспорва представените от ищеца
общи условия да са противопоставими на и обвързващи ответника, като не били налице
предпоставките за това по чл. 150 ЗЕ. Оспорва се претендираните суми да съответстват на
стойността на реално потребена от ответника топлинна енергия. Претендираната стойност
на топлинна енергия не била правилно и законосъобразно изчислена, а методиката към
Наредбата за топлоснабдяването от 2007г. /отм./ била нищожен подзаконов нормативен акт,
като не следвало да се прилага поради противоречието ú с нормативен акт от по-висша
степен. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не се явява, като
се представлява от адв. Петков, който оспорва предявените искове, включително в хода на
устните състезания.
Третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД е депозирало молба, вх. №
65030/24.02.2025г. на СРС, към която представя документи във връзка с отчитането и
разпределението на топлинната енергия. За насроченото по делото публично съдебно
заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника /включително предпоставките по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и влизане в сила на общите
условия по отношение на ответника/, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната
цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
2
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, за което в проведеното по делото
публично съдебно заседание бяха представени за констатация печатни материали /вестници/
и е посочен броят, в който е осъществена публикацията /арг. чл. 187 ГПК/. По смисъла на
чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която
норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от
законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по
този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или
титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ
за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената
енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното
право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от Нотариален акт № 179/04.10.1994г., т. 107, дело № 21600/1994г. на І
Нотариус при Софийския районен съд, Б.Г. М. и П.А. М.а са продали на сина си И. Б. М.
недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл. 116, вх. А, ет. 7, ап. 20, с
припадащите му се площи, права и помещения. Доколкото няма данни за последващо
отчуждаване на имота, то за целите на настоящото производство следва да се приеме, че в
рамките на процесния период ответникът е бил негов собственик.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата принципно
следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това
количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия,
проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите
делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и
прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за
изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката,
изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по
съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на
топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая
доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.
Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е
нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването
на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните
задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано
плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и
изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-
техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално
потребената/изчислена/отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и
уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на
стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените
3
искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да
даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради
необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на
данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от
тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на
делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от
дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално
действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от
Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и
извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ
на дружеството.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „Топлофикация С.“
ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната
енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е
направено с преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция. Без
значение е, че топломерът е преминал на проверка след 27, а не след 24 месеца, доколкото не
са установени отклонения в работата му. Вещото лице отбелязва, че начислената топлинна
енергия е служебно изчислена, доколкото за процесния имот от десет години не е осигуряван
достъп за отчет. Вещото лице е обърнало внимание, че ищецът е калкулирал вземанията за
гореща вода на база четирима живущи, без обаче да има документ за това. При това
положение представя и вариант на изчислението при трима потребители, за които има
документ /справка за броя живущи, макар и особено стара/, който съдът, с оглед изложеното,
приема за меродавен. При това положение се установява, че дължимата сума за доставена до
имота топлинна енергия възлиза на 9412,03 лева. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при
задълбочено обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, не се установява заплащане на суми.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването установява задължение за всички клиенти да осигуряват достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на
потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредбата като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се
начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Съответно според чл. 69, ал. 2 от Наредбата
изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им
4
за гореща вода, а когато такИ. липсват или са повредени или не е осигурен достъп за
отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на
потребление. По делото е доказано, че ответникът не е осигурил достъп за отчет,
следователно е доказано и наличие на задължение за доставена до имота топлинна енергия в
размер от 9412,03 лева. Основанието, на което се претендират вземанията, е възникнало
облигационно правоотношение между страните и доставката на топлинна енергия, а не
нейното реално отчитане. При липсата на доказателства, че през процесния период
ответникът е осигурил достъп за отчет или че е поискал извършването на допълнителен
отчет, респективно е възразил по разпределението на топлинната енергия в изравнителната
сметка /арг. чл. 70, ал. 8 от Наредбата/, то следва да се приеме, че за ищеца е възникнало
правото да определи служебно количеството доставена топлинна енергия за битовото
горещо водоснабдяване за имота съгласно методиката, установена Наредбата. В хипотезите,
в които не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има доказано реално
потребление. В подкрепа на изложеното е и съдебната практика – р.162/28.05.2014г.-
гр.д.6397/2013г.-ВКС,4г.о., р.842/16.12.2021г.-в.гр.д.7808/2021г.-СГС, р.1549/27.03.2023г.-
в.гр.д.8870/2022г.-СГС. Следва да се има предвид, че отмяната от Върховния
административен съд на т.6.1.1, §2 и §3 от Приложение № 1 към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-
РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването има действие занапред, считано от влизане в сила
на решението на съда /25.02.2025г., обн. ДВ, бр. 16 от 2025г./.
При това положение предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да бъде
уважен за 9412,03 лева, а за горницата до пълния си предявен размер от 10511,06 лева
следва да бъде отхвърлен.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че задължението за главница за дялово разпределение възлиза на 70,23 лева за целия имот.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово разпределение се
заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица
ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е доказано. При това
положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на заплащането и на
задълженията за дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се
отнасят. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че иска за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия следва да се уважи в размер от 1091,89 лева, като за горницата до 1186,58
лева подлежи на отхвърляне. Искът за лихва върху главницата за дялово разпределение е
основателен за размер от 13,97 лева, като за горницата над тази сума до пълния си предявен
размер от 14,19 лева подлежи на отхвърляне.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответника в качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни, но ответникът не е доказал такИ.. Съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер от 440,34 лева, в които е включена пропорционална
съобразно изхода на спора пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение в пълен
размер от 50,00 лева.
5
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 2117,01 лева, в които е включена
пропорционална съобразно изхода на спора пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение в пълен размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Б. М., ЕГН **********, от град С., дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл. 116, вх. А,
ет. 7, ап. 20, аб. № *******, както следва:
9412,03 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.03.2024г.) до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 9412,03 лева до
пълния му предявен размер от 10511,06 лева.
1091,89 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2022г.-19.02.2024г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 1091,89 лева до пълния му предявен размер от 1186,58 лева;
70,23 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.-
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (01.03.2024г.) до окончателното им изплащане;
13,97 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-19.02.2024г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 13,97 лева до пълния му предявен размер от 14,19 лева.
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 440,34 лева, представляваща разноски в заповедното производство
(ч.гр.д. № 12816/2024г. на СРС), както и сумата от 2117,01 лева за разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д.№ 50373/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6