М О Т И В И
на СГС, 23 с-в по НОХД № 984/2016г.
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К.В.К. за това, че на
07.04.2014г., около 09,40 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда“, модел ”6” с peг. № ****** по бул. “Свети
Наум“ с посока на движение от ул. „Милин камък“ към бул. „********“, в района
на № 56 на пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак Д - 17 от Правилника за
прилагане на закона за движението по пътищата нарушил правилата за движение
регламентирани в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „ При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци , като
намали скоростта или спре“, поради което реализирал пътно-транспортно
произшествие с пресичащата пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходка М.З.М. ЕГН ********** и по непредпазливост
причинил смъртта на М. настъпила на 23.08.2014 г. вследствие на получаване на
остра дихателна и сърдечно - съдова недостатъчност, настъпила в резултат на
белодробна тромбемболия с инфаркт на десния бял дроб, с произход от тромбите на
дълбоките венозни съдове на дясната подбедрица, получени от счупването на
дясната подбедрица, като между смъртта и реализираното пътно транспортно
произшествие е налице пряка и непрекъсната причинно следствена връзка -
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б.”б”, пр.1, вр. ал. 1, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Съдът е конституирал дъщерята на
починалата М.З.М. – А.З.
в качеството на частен обвинител в
наказателното производство.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят
на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие
се е доказала фактическата обстановка, видно от която подсъдимият К. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б.”б”, пр.1, вр. ал. 1, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК. В тази насока прокурорът намира за установени по
категоричен начин по делото допуснатото от подс. К. като водач на ППС нарушение
на правилото на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, намиращо се в причинно- следствена
връзка с настъпилото произшествие и смъртта на пешеходеца. Счита, че съставомерния
резултат се дължи на нараняванията, причинени на пострадалата при
произшествието, като в тази насока се позовава на заключението на единичната
допълнителна съдебно-медицинска експертиза ( СМЕ), което намира за обосновано и
обективно за разлика от това на тройната СМЕ. По отношение на последното
заключение ( изключващо наличието на пряка причинно – следствена връзка между
ПТП и смъртта на М.) прокурорът пледира да не бъде кредитирано, тъй като не е
„достатъчно обосновано и с достатъчно научна обосновка“. Прави искане на подс. К.
да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК – „лишаване от
свобода“ в размер на 2 (две) години, изпълнението на което да бъде отложено за
срок от 5 ( пет) години, ведно с кумулативно предвиденото наказание по чл. 37, ал.1,т.7
от НК – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) години. Прави
искане в условията на евентуалност подсъдимият да бъде признат за виновен в
причиняване на средни телени повреди на пострадалата при инкриминираното ПТП.
Упълномощеният повереник на частния обвинител З. –
адв. Е. в емоционално наситена пледоария излага становището си за доказаност на
обвинението, за което подс. К. е предаден на съд. Счита за установени по делото
авторството и механизмът на деянието, като намира, че в качеството си на водач
на МПС подсъдимият е нарушил правилото на чл. 119, ал.1 от ЗДвП. В тази насока
посочва, че опасността за водача настъпва от момента, в който пешеходецът е
стъпил на пътното платно, а в случая на пешеходната пътека и в този момент
водачът на пътното превозно средство е бил длъжен да го види, като
оправданието, че е му е блестяло слънцето представлява извинителна причина, тъй
като в множество свои решение ВКС
застъпва становището, че когато водачът има недостатъчна, намалена, ограничена
и друга подобна видимост, той е длъжен да намали и спре, което поведение не е
предприел подсъдимия. Счита за установена и пряката причинно- следствена връзка
между настъпилото ПТП ( и причинените на М. средни телесни повреди) и
впоследствие настъпилата нейна смърт, като излага аргументи за некредитиране на
заключението на тройната СМЕ, което счита за „ненаучно“ и са дали „безумни
отговори“ на поставените задачи. Прави искане за осъждането на подсъдимия К. по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК,
както и кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление на МПС.
Частният обвинител А.З. поддържа доводите на
упълномощения си повереник без да излага свои.
Подсъдимият К. се ползва от правото си да даде обяснение по
повдигнатото му обвинение и заявява, че на инкриминираната дата управлявал
личния си автомобил по бул. „Св. Наум“ в посока от х-л“Хемус“ към бул. „Дж.
Баучер“. Спрял на кръстовището, образувано от бул. „Св.Наум“ и ул. „Милин
камък“, като пред него имало автобус. След потеглянето на разрешителен сигнал
на светофара и на около 70-80 метра от кръстовището, той изпреварил автобуса,
като в момента, в който достигнал предната му част, бил силно заслепен от
насреща греещото слънце и от отражението на лъчите в асфалта. Имал видимост, макар
и ограничена, в пространството пред автомобила. Свалил сенника на автомобила,
за да може да ограничи влиянието на насрещната слънчева светлина и след като извършил
маневрата изпреварване, започнал бавно да се престроявам в дясната лента. Малко
преди да приключи маневрата по престрояването и да се престрои напълно в
дясната лента, видял силует пред автомобила и веднага задействах спирачките на
колата. След като автомобила спрял, дръпнал ръчната спирачка, задействал
аварийните светлини и излязъл пред автомобила, където видял пострадалата да
лежи на пътя пред колата неподвижна и в безсъзнание. След като размених няколко
бързи думи с двамата пенсионери - очевидци започнал да звъня на тел.112 за да
подаде сигнал за ПТП.
Подчертава, че поради ограничената видимост, след като
бил заслепен от слънцето, вниманието му било изцяло насочено в дясната част на
пътя ,т.е. пътното платно за движение в неговата посока ( където имал видимост)
и съответно не виждал какво се случва в платното за насрещно движение. Не видял
преди това пресичащия пешеходец.
На въпроси на съда подсъдимият сочи, че живее в
гр.София от 2005г., в кв. „Лозенец“, като маршрутът по бул. „Св.Наум“ е бил обичайният му такъв
за отиване към работа, като е знаел за разположението на процесната пешеходна
пътека, като също е знаел за наличието на заслепяване от слънчевите лъчи през
тази част от денонощието.
Упълномощеният защитник на подсъдимия К. – адв. К.М. в
хода на съдебните прения счита, че по делото следва да бъде постановена
оправдателна присъда спрямо подзащитния му, за което излага подробни
съображения. Обобщени, аргументите му се свеждат до липса на нарушено от подс.К.
правило за движение по пътищата, т.е. наличие на случайно деяние. В подкрепа на
тезата си защитникът сочи, че причината за настъпване на ПТП е липсата на
видимост на подзащитния му в насрещното платно за движение ( въпреки че е имал
такава в своето). Защитникът изчислява, че процесната пешеходна пътека е с
дължина 9 метра, а ударът е настъпил на 7,5 метра от нейното начало, считано от
посоката на движение на пешеходеца, което означава, че при бърз ход
пострадалата е стигнала до мястото, където се е случило ПТП-то за 7 секунди, а
при спокоен ход за 12 секунди; разстоянието от момента, в който се твърди,
че имал възможност и е бил длъжен подзащитният
му К. да види пешеходеца се приема от вещото лице за 100 м.; оттам при скорост
от 45 км/ч. на автомобила, което прави 12,5 м./сек., следва извод, че от мястото е имал възможност
да види пешеходеца до мястото на ПТП автомобилът е изминал за 8 сек., като
опасната зона е посочена като 23 метра. В
тази връзка защитникът заключава, че подзащитният му не е имал задължението да
спре или намали, ако няма видимост в насрещното платно, то той не е извършил
твърдяното нарушение, което е престъпление по текста, по който му е повдигнато
обвинение.
В предоставената му последна дума подсъдимият К. моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К.В.К. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работи, като софтуерен разработчик във
фирма „И.Б.“ ЕООД, адресно регистриран в гр. Б., ул. „********“ № **, живущ ***,
с ЕГН **********. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от
12.04.2013г., притежаващ свидетелство за правоуправление № ********* ,кат. „
В“ на отчет в гр. Б., валидно до
20.05.2025 г. Същият е наказан по административен ред на извършено нарушение на
чл.21,ал.2 от ЗДвП с фиш К/927762/22.05.2015г. на наказание „глоба“ в размер на
200 лв. С добри характеристични данни по месторабота.
На 07.04.2014 г.
около 09.40 ч. в гр. София подс. К.В.К.
управлявал собствения си лек автомобил марка „Мазда“,
модел ”6”, peг. № ******, като се
движел по бул. „Св. Наум”, в най-дясната пътна лента, с
посока на движение от ул. „Милин камък” към бул. „********“. Този маршрут бил познат на подсъдимия, който живеел отдавна в гр. София и
често минавал оттам, като знаел и наличието на пешеходна пътека в близост до №
56.
Времето било
ясно, слънчево, през светлата част на денонощието, с добра видимост. Пътната
настилка била покрита с асфалт, суха, без дупки и неравности. Платното за
движение на бул. „Св. Наум” било двупосочно - с една лента (с ширина 3 м.) за
движение в посока към ул. „Милин камък”, и с две ленти (с ширина по 3 м. всяка)
за движение в посока към бул. „Джеймс Ваучер“, като последните били разделени
помежду си от надлъжна пътна маркировка – „единична непрекъсната линия“ - М1.
Лентите за насрещно движение, от своя страна, били разделени помежду си с надлъжната
пътна маркировка - "двойна непрекъсната линия" - M2. В близост до бул. „Св. Наум” № 56 с пътна
маркировка, съгласно ЗДвП и ППЗДвП, „М 8.1. „пешеходна пътека с широки
непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя” и пътен знак „Д-17”( пешеходна пътека)
била обозначена пешеходна пътека, като на около 28 метра отстояние преди нея
били поставени и предупредителни пътни знаци „А-18” („пешеходна пътека“) и
„А-19“ („Деца“).
Подс. К.,
управлявайки горепосочения л.а. „Мазда“ по бул. „Св. Наум”, след кръстовището образувано от булеварда и ул. „Милин камък“, изпреварил
автобус на масовия градски транспорт по линия №102, управляван от св. С. Р..
Автобусът се движел със скорост от около 20-25 км./ч. в най-дясната пътна
лента, като за целта на маневрата „изпреварване“ управлявания от подсъдимия
автомобил навлязъл в лявата пътна лента на платното за движение и след
извършването й отново се преустроил в най – дясната пътна лента, приближавайки към
описаната по-горе пешеходна пътека. Подс. К. бил заслепен от слънчевите лъчи, поради което
видимостта му била намалена въпреки спуснатия сенник на шофьорското място, като
въпреки това не намалил скоростта на автомобила, а избрал скорост на движение от около 45
км/ч. В същото време отляво надясно, считано по посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия , предприела пресичане на
платното за движение на бул. „Св. Наум” по пешеходната пътека, с
нормален ход, пострадалата М.З.М.. Същата тогава била на 80 години, като от 1962г. живеела в кв.“Лозенец“ на гр.София, на ул. „**********
На посочената дата същата отишла на пазар в магазин „Промаркет“, намиращ се на ул.
„В.“ и ул.“ Хр. Смирненски“, където по същото време пазарували и св. З.И. и св.
К.К.. След като закупила необходимите й стоки и с чанта в ръка, пострадалата М.
се насочила към дома си, а св. И. и св. К. вървели на около 10 метра след нея. Достигайки
до пешеходната пътека и на обозначеното за преминаване през пътното платно на
пешеходци място, пострадалата М. със спокоен ход започнала да пресича бул. „
Св. Наум“. Св. И. и св. К. също предприели пресичане на пътното платно, но
движейки се диагонално на пътното платно ( на неразрешено място) и след пострадалата,
тъй като в този момент липсвало интензивно движение на ППС.
Подс. К. не възприел
своевременно пресичащата по пешеходната
пътека М.
и въпреки че в момента, в който я забелязал задействал спирачната система на
автомобила си, намалявайки по този начин скоростта му до около 42 км/ч.,
последвал удар - по широчината на пътното платно - на около 1,50-2,00 м. вляво
от десния край на платното за движение, считано към бул. „Дж. Ваучер”, а по
дължината - на пешеходната пътека, на около 8,80-12,80 м. преди мисленото продължение на първия бордюр на вход/изхода на детска ясна
„Мики маус“.
Ударът настъпил между предната средна част на л.а. марка ”Мазда”, модел ”6” е per.
№
******, и
дясната част на тялото на пешеходката М., вследствие на което последното било
качено на предния капак на МПС, а непосредствено след това - отхвърлено пред
автомобила, на асфалта, вляво спрямо посоката на същия. Пътнотранспортното
произшествие било възприето от намиращите се в непосредствена близост свидетели
К.К. и З.И., а св. С. Р. видял как покупките на възрастната жена
се разпилели по пътното платно и незабавно подал сигнал на диспечера за
настъпилия инцидент. Непосредствено след падането на пострадалата на
земята, същата лежала неподвижно и имала кръв по лицето. Свидетели К. и И. отишли
при М., за да окажат помощ, като подс. К. на въпрос на св. И. за причините за инцидента заявил, че е бил заслепен от
слънчевата светлина. Малко след това на място пристигнал автопатрул от
04 РУП-СДВР и екип на „Спешна медицинска помощ”, който транспортирал
пострадалата до ВМА.
Съгласно заключението на изготвената по делото основна
съдебно-медицинска експертиза в резултат на реализираното пътнотранспортно
произшествие М.З.М. е получила следните травматични увреждания: “черепно -
мозъчна травма, проявена с контузия на главата, контузия на главния мозък,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, малък пеленовиден остър
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно, счупване на основата
на черепа и линейно счупване на тилната кост в дясно”, в съвкупност реализирали
медико-биологичния признак “разстройство на здравето, временно опасно за
живота” , както и “многофрагментно счупване на проксималната част на дясната
голямо - пищялна кост”, довело до “трайно затрудняване на движенията на десния
долен крайник (десния крак) за период повече от тридесет дни”.
Лечението на пострадалата М. във ВМА продължило до
24.04.2014г., като след това тя се прибрала вкъщи. За нея било необходимо
полагането на непрестанни грижи, тъй като била обездвижена и се налагало да
бъдат инжектирани медикаменти, поради което дъщеря й св. А.З. я настанила в
хоспис „Св. Екатерина“. Там, на 23.08.2014 г., пострадалата М. починала.
Според заключението на единичната СМЕ по писмени данни
(изготвено от в.л. Ц.В.) причината за
смъртта на М. М. е остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, настъпила
в резултат на белодробна тромбоемболия, с инфаркт на десния бял дроб, с
произход от тромбите на дълбоките венозни съдове на дясната подбедрица,
получени в резултат на счупването на дясната подбедрица. Вещото лице прави извод, че между нараняванията получени от
пострадалата и настъпилата смърт е налице пряка и непосредствена причинно
следствена връзка.
Според
заключението на допълнителната тройна СМЕ, данните от аутопсията са основание
за извода, че смъртта на М.З.М. се дължи на дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност в резултат на белодробна тромбемболия е произход от голям
венозен съд на десния крак.
За периода от
изписването до настъпването на смъртта (115 дни ) на пострадалата М. не са
налице обективни данни за физическото й състояние, извън цитираното в
епикризата от ВМА подобрено общо състояние, изправена до стоеж, без повишена
температура. Налице са единство свидетелски показания за обездвиженост и общо
влошено общо състояние в сравнение с периода пред ПТП.
При
съдебномедицинската аутопсия на трупа на пострадалата са установени мекотъканни
травми по двете предмишници (кръвонасядания), дясната длан (разкъсно-контузна
рана), десния крак и лявата подбедрица (кръвонасядания). Предимно
десностранната локализация на уврежданията посочва механизмът на причиняването
им - действие на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива,
като могат да се получат при падане от собствен ръст, както на терен, така и
при съприкосновение на тялото с предмети от средата (стаята).
Установените при
аутопсията кръвонасядания са с морав цвят, множествени, а при раната на ръката
липсват каквито и да било репаративни (оздравителни) процеси. Тези морфологични
особености показват, че се касае за множество травматични увреждания, получени
през времеви интервал не по-голям от 2 - 3 дни преди настъпване на смъртта.
Касае се за пресни, новополучени мекотъканни травми, включително и в областта
на десния долен крайник, които от една страна са в състояние да повлияят на
състоянието на локалната венозна мрежа, а от друга - нямат нищо общо с пътния
инцидент, реализиран 4 месеца по-рано. Белодробната макроскопска находка е
интерпретирана като „белодробен инфаркт” без да е проведено хистологично
изследване, което би дало отговор на въпроса дали се касае за белодробен
кръвоизлив или белодробен инфаркт, но подобни съдови инциденти се свързват с
минимална давност от 12- 24 часа, т.е. давността на мекотъканните травми
отговаря на давността на белодробната находка. В аутопсионния протокол не е
отбелязано състоянието на посочения венозен съд на десния крак и
патоморфологичната причина за установения в просвета му тромб - дали се касае
за тромбофлебит или за флеботромбоза (причини за развитие на тромб), липсва
хистологично изследване на локалната находка. Вещите лица считат, че не са налице обективни медицински
доказателства за причинно-следствена връзка между травмата на десния долен
крайник получена при процесното ПТП и настъпилата 115 дни по-късно смърт.
Според заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза мястото на удара се намира по широчината на пътното
платно - на около 1,50-2,00 м. вляво от десния край на платното за движение,
считано към бул. „Джеймс Ваучер“, а по дължината - на пешеходната пътека, на
около 8.80-12,80 м. преди линията на ориентира; скоростта на лекия автомобил е
била в порядъка от 45 км/ч., като в момента на удара, поради задействане на
спирачната система около 42 км/ч.; опасната зона за спиране на лекия автомобил
при скорост от 45 км/ч. при конкретните пътни условия е била около 23 метра; скоростта,
с която пешеходката е пресичала пътното платно е изчислена на 0,88 метра; отстоянието,
от което пострадалата М. е станала видима за подс. К.К. и на което се е намирал
автомобила в момента, в който пешеходката е стъпила на платното за движение (
пешеходната пътека ) е от порядъка и не по- малко от 99 метра, или от
техническа гледна точка, сравнението на това разстояние с опасната зона за
спиране на автомобила налага извода, че подс. К., движейки се със скорост от 45
км/ч. от момента в който пострадалата е стъпила на пешеходната пътека е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия К.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля З.И., дадени в
хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля С. Р., дадени в хода на
съдебното следствие ( и приобщените му по реда на чл. 281, ал.1,т.2,пр.2 от НПК
показания по НАХД № 14071/14г. на СРС от 27.05.2015г. в частта му относно
датата на произшествието), показанията на свидетеля К.К., дадени пред състав на
СРС, НО по НАХД № 14071/14г. в о.с.з., проведено на 26.02.2015г., заключението
на авто-техническа експертиза (л.л.
42-50 от д.п.), потвърдено при разпита на експерта в съдебно заседание,
заключение на първоначална съдебно медицинска експертиза ( СМЕ) по писмени данни (л.л.29-32
от д.п.), потвърдено при разпита на
експерта в съдебно заседание ведно с допълненията към него при разпита на
експерта в с.з., заключение на допълнителна
СМЕ (л.л. 90 - 103 от НАХД № 14071/14г. по описа на СРС), потвърдено от
експерта при разпита им в съдебно заседание, ведно с допълненията към него в
протокола от о.с.з., проведено на 20.11.2016г.,
заключение на допълнителна тройна СМЕ (л.л. 142-165 от съд. дело), потвърдено от
експертите при разпита им в съдебно заседание, ведно с допълненията към него в
протокола от о.с.з., проведено на 21.03.2017г., констативен протокол (л. 10 от д.п.),
протокол за оглед на местопроизшествие от 07.04.2014г. (л.л. 10-13 от
д.п.) с приложени към него скица ( л. 14 от д.п.) и албум с фотоснимки (л.л.15-17
от д.п.), удостоверение на наследници на М. М. (л. 39 от НАХД № 14071/14г. по описа на СРС), препис –
извлечение от акт за смърт на М. М. ( л. 40 от НАХД № 14071/14г. по описа на
СРС), съобщение за смърт на М. М. ( л. 41 от НАХД № 14071/14г. по описа на
СРС), справка от „С.А.“ ЕАД ( л. 70 от НАХД № 14071/14г. по описа на СРС),
справка от проверка за сключена ГО ( л. 64 от д.п.), справка от МВР-СДВР, О“ПП“
от 25.11.2016г. ( л.л. 59-60 от съд.дело), свидетелства за съдимост на
подсъдимия (л. л. 77, 99 от д.п. и л.23 от съд.дело), характеристики, сертификати, дипломи, грамота
и извлечение от студентска книжка на подс К. ( л.л. 11-141 от съд. дело) и материали, съдържащи се в по пр.пр. № 42670/2014г. на СРП, д.п. № ЗМ 2939/2014г. на 06 РУП-СДВР.
При формиране на изводите си по
фактите съдът не обсъжда показанията на свидетелите Д.В. и Л.Б., тъй като
същите не са възприели ( и съответно не възпроизвеждат) каквито и да било
обстоятелства, свързани с предмета на доказване по настоящото дело.
Преди да приеме така описаната
фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в доказателствените
средства.
Относно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото съдът констатира едно съществено противоречие – относно
причинната връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалата М. М..
Противоречието съществува между заключението на единичната допълнителна СМЕ по
писмени данни ( в което се обоснова наличието на такава релация) от една страна
и заключението на тройната допълнителна СМЕ ( в което е посочено, че пряка
причинно – следствена връзка не се установява). Ето защо и за посоченото
обстоятелство в съответствие с чл.305, ал.3, изр. 2, вр. чл. 154, ал.2 от НПК
следва да бъдат изложени подробни съображения.
По отношение на останалите включени в главния предмет
на делото обстоятелства противоречия между източниците на интересуваща делото
информация не съществува. Така времето и мястото на деянието еднозначно се
установяват от констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие от
инкриминираната дата ( с приложения фотоалбум със снимки) и гласните
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на св. И.,
св. Р. и св. К., установяващи и управляваното от подс. К. МПС. Механизмът на
ПТП и пътната обстановка при извършването му също са изяснени по непротиворечив
начин от обясненията на подс.К., намиращи пълна подкрепа в свидетелстването на С.
Р. ( също сочещ наличието на насрещна слънчева светлина, ограничаваща
видимостта на водачите на ППС по бул. „Св.Наум“ в посоката и времето, идентични
на инкриминираните) и констатациите в огледния протокол ( ясно посочващи
инкриминирания пътен участък и обозначаваното на пешеходната пътека в района на
№ 56); както подсъдимият, така и всички свидетели ( И., К., Р.) са категорични,
че пътният трафик по време на осъществяване на ПТП не е бил натоварен;
свидетелите И. и К. еднопосочно твърдят, че пострадалата М. е предприела
пресичане на пътното платно по пешеходната пътека с нормален (спокоен) ход,
което съответства на напредналата й възраст и носените от нея хранителни
покупки.
От заключението на АТЕ ( съответстващо на
обясненията на подсъдимия) се установи както скоростта на движение на л.а.
„Мазда“ ( от 45 км/ч., като в момента на удара, поради задействане на
спирачната система - около 42 км/ч.), така и разстоянието, от което водачът К.
при конкретните пътни условия е могъл да възприеме пресичащия пътното платно
пешеходец ( 99 метра). Заключението е еднопосочно и за
обстоятелствата, че мястото на удара между л.а. „Мазда“ и пешеходеца по широчината на пътното платно за
движение на бул. „Св.Наум” е на около 1,50-2,00 м. вляво от
десния край на платното за движение, считано към бул. „Джеймс Ваучер“, а по
дължината - на пешеходната пътека, на около 8.80-12,80 м. преди линията на
ориентира ( първия бордюр на
вход/изхода на детска ясна „Мики маус“), считано в посока на движение на
автомобила. Опасната зона за спиране на
л.а. „Мазда” за конкретните пътни условия и скорост от 45 км./ч. е 23
метра ; сравнението между
опасната зона за спиране при скорост на л.а.
( 23 м.) с остоянието, на което автомобилът се е намирал от мястото на
удара от момента, в който водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца
на пътното платно ( 99м.) показва, че
водачът К. е разполагал с възможност и е могъл да предотврати удара.
Липсват противоречия в доказателствените източници (
медицински документи, заключения на първоначална единична и допълнителна тройна
СМЕ) относно непосредствено настъпилия съставомерен резултат и причините за
настъпването му, както и за уврежданията по тялото на пешеходеца. От приетите по делото заключения
на СМЕ несъмнено по делото се установи причиняването на средни телесни повреди
на пострадалата М.М. от процесното ПТП, изразени в травматични увреждания,
както следва: черепно - мозъчна травма, проявена с контузия на главата,
контузия на главния мозък, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
малък пеленовиден остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво
слепоочно, счупване на основата на черепа и линейно счупване на тилната кост в
дясно, в съвкупност реализирали медико-биологичния признак “разстройство на
здравето, временно опасно за живота” , както и многофрагментно счупване на
проксималната част на дясната голямо - пищялна кост, довело до “трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник (десния крак) за период
повече от тридесет дни”. Налице
е установена пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между
травматичните увреждания на М. и пътния
инцидент .
Не
са спорни по делото датата и
непосредствената причина за смъртта на пострадалата М. – на 23.08.2014г. ( 115
дни сред ПТП) от дихателна и сърдечно - съдова недостатъчност.
Фактите на не обремененото съдебно минало подсъдимия,
наличието на правоспособност за управление на МПС и отличните му
характеристични данни се установяват от приложените по делото свидетелство за
съдимост, констативен протокол, справка от МВР-СДВР, О“ПП“, характеристики,
сертификати, дипломи и грамота на подс.К..
Относно спорното по делото обстоятелство е налице противоречие
в медицинската интерпретация на причинно – следствената връзка между
причинените на пострадалата М. в резултат на ПТП травматични увреждания и
настъпилата впоследствие нейна смърт. Както бе посочено по –горе, същественото противоречие
е между заключението на допълнителната единична СМЕ по писмени данни, изготвена
от в.л. В. от една страна и това на допълнителната тройна СМЕ,
изготвена от в.л. Н., Г. и А. относно наличието или не на причинно – следствена
връзка между ПТП и настъпилата кончина на М..
Според първото заключение, доразвито при разпита на
медика В. в хода на съдебното следствие,
причината за смъртта на М. М. е остра дихателна и сърдечно – съдово
недостатъчност, настъпила в резултат на белодробна тромбемболия, с инфаркт на
десния бял дроб, с произход от тромбите на дълбоките венозни съдове на дясната
подбедрица, получени в резултат на дясната подбедрица; тромбозата на дълбоките
венозни съдове на дясната подбедрица е в причинно следствена връзка с травмата
на дясната подбедрица. Вещото лице В. е категорично в заключението си, че
кръвонасяданията на горните и долни крайници и разкъсно – контузната рана на
ръката на М. са резултат от действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети,
по механизма на удари и косо действие с или върху твърди тъпи предмети, като
тези увреждания са повърхностни и не са в причинно следствена връзка с генезата
(причината) на настъпване на смъртта.
В о.с.з. от 29.11.2016г., при проведения разпит на
експерта В., същият допълва, че „…след като тромбозата е започнала от нивото на
установеното костно счупване, то връзката на тази тромбоза със счупването е
категорична в 100 %.....от 07.04 от пътния инцидент до 23.08. тя е залежала от заболяването си и след това
е починала. Такъв темп на получаване на усложненията, за които е категоричен
лекаря извършил аутопсията, такъв темп
от 4 месеца се води сравнително бавен темп на настъпване на усложнението…“,
като на въпрос дали са налични и други фактори за острата дихателна и сърдечно съдова недостатъчност в.л. В. отговаря, че
„….Теоретично е възможно, но в конкретния случай изключително
много малко е възможно. При наличие на раздробено счупване на голямо пищялната
кост, залежаване на пациентката, нейната възраст. Факторите са възраст,
раздробено счупване и залежаване. Това са основните фактори, които в конкретния
случай са довели до развитието на белодробната емболия. Възрастта й е на
последно място….“
Друго становище застъпват експертите в допълнителната тройна
СМЕ, според които при съдебномедицинската аутопсия на трупа на М.З.М. на
30.08.2014 г. са установени следните морфологични находки:
-пръснати
морави кръвонасядания по задната повърхност на дясната предмишница по цялата й
дължина;
- мораво кръвонасядане и разкъсно-контузна рана с
неравни ръбове по гръбната повърхност на дясната длан в областта между 2 и 5-та
метакарпални кости;
- пръснати кръвонасядания с морав цвят по лявата предмишница;
- косо разположено мораво кръвонасядане по предната
повърхност в горната трета на дясното бедро;
- кръвонасядане над гореописаното кръвонасядане в
горната трета на дясното бедро;
- мораво кръвонасядане по предната повърхност на
дясната подбедрица, под коляното;
- мораво кръвонасядане по вътрешно-страничната
повърхност на лявото коляно;
- ивицовидно мораво кръвонасядане в долната трета
външно-странично на лявата подбедрица, разположено напречно спрямо срединната
линия;
- мораво кръвонасядане по предната повърхност на
лявата подбедрица;
потвърдена е черепно-мозъчната травма, в
процес на възстановяване;
- белодробна тромбемболия,с произход от голям венозен
съд на десния крак;
поради което правят и заключението, че данните от аутопсията са основание за извода, че
смъртта на М.З.М. се дължи на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност в
резултат на белодробна тромбемболия с произход от голям венозен съд на десния
крак.
Тримата експерти заявяват, че при съдебномедицинската
аутопсия на трупа на пострадалата са установени мекотъканни травми по двете
предмишници (кръвонасядания), дясната длан (разкъсно-контузна рана), десния
крак и лявата подбедрица (кръвонасядания). Предимно десностранната локализация
на уврежданията посочва механизмът на причиняването им - действие на твърди
тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, като могат да се
получат при падане от собствен ръст, както на терен, така и при съприкосновение
на тялото с предмети от средата (стаята); установените при аутопсията
кръвонасядания са с морав цвят, множествени, а при раната на ръката липсват
каквито и да било репаративни (оздравителни) процеси. Тези морфологични
особености показват, че се касае за множество травматични увреждания, получени
през времеви интервал не по-голям от 2 - 3 дни преди настъпване на смъртта.
Касае се за пресни, новополучени мекотъканни травми, включително и в областта
на десния долен крайник, които от една страна са в състояние да повлияят на
състоянието на локалната венозна мрежа, а от друга - нямат нищо общо с пътния
инцидент, реализиран 4 месеца по-рано. Белодробната макроскопска находка е
интерпретирана като „белодробен инфаркт” без да е проведено хистологично
изследване, което би дало отговор на въпроса дали се касае за белодробен кръвоизлив
или белодробен инфаркт, но подобни съдови инциденти се свързват с минимална
давност от 12- 24 часа, т.е. давността на мекотъканните травми отговаря на
давността на белодробната находка. В аутопсионния протокол не е отбелязано
състоянието на посочения венозен съд на десния крак и патоморфологичната
причина за установения в просвета му тромб - дали се касае за тромбофлебит или
за флеботромбоза (причини за развитие на тромб), липсва хистологично изследване
на локалната находка. Затова експертите заключават, че не са налице обективни
медицински доказателства за причинно-следствена връзка между травмата на десния
долен крайник получена при процесното ПТП и настъпилата 115 дни по-късно смърт.
При разпита им в о.с.з., проведено на 21.03.2017г.
експертите допълват че „… Има място, установено по време на аутопсията, в голям
венозен съд на десния крак, от където тръгва тромб. Това е обективно установено
с тези разрези по краката. На същия крак са описани и съответните
кръвонасядания, което и с находката в белия дроб, като съвкупност дават времеви
период на причиняване в рамките на две-три денонощия. Т.е. ние приемаме, че
травмата на десния крак е възможно да е дала тласък, начало за
тромбообразуването в този съд. Действително мястото на тромбообразуването (на съсирека)
на този съд е на мястото на счупването от процесното ПТП. Но предвид тези
данни, ние смятаме и то обективно са установени тези неща, че това е случайна
находка, т.е. това е инцидент, допълнителен травматичен инцидент. Както се
вижда от тази десностранна локализация, която дава възможност да се
диференцира, че най-вероятно пострадалото лице е паднало по някаква причина и е
травмирало цялата тази дясна половина. Разбира се, мястото на счупването е
слабо място. Там е имало операция, която
е дала застой, дала е промяна. Имало е и профилактика на съсирването. Взимала е
лекарства поне минимум до приемането й в хосписа. …..Действително
тромбообразуването в десния долен крайник е тръгнало по време когато са се
получили мекотъканните увреждания, а те категорично няма как да бъдат толкова
месеци след ПТП-то и да са във връзка с ПТП-то…..В конкретния казус имаме жена
в напреднала възраст, с пълния комплект от нормални за възрастта състояние и
заболявания. Острият период на травмата е преодолян. Непосредствената опасност
за живота, която е била актуална след инцидента е преодоляна. Няма никакви
данни, че животът й през следващите 4 месеца е бил в опасност, по причини
свързани с инцидента. Но на база на наличните заболявания, които ги има при
всеки човек на тази възраст, а при нея също са доказани с документацията, и от
аутопсията и на база на категоричните данни за множествени пресни травми, при
тези данни се налага изводът, че се касае за съдов инцидент, който е в резултат
на някаква промяна в организма настъпила през денонощията, непосредствено преди
смъртта й…..Тя има мекотъканни травми. Ако нямаше травми в зоната на крайника
щеше да се отведе тази тромбоза в съда към друга причина, като причина за
самото тромбообразуване говорим. В конкретния случай си има травми на този
крак, има и тромб. Т.е. има ясно повлияване върху локалната венозна мрежа. Няма
съмнение дали е повлияла или не. Има травми на крайника, има тромбообразуване
на крайника, поне причинната връзка е ясна, що се отнася до това, че тя е
установена с аутопсия, установено е мястото на намиране и съответните травми……Няма
тромбообразуване при пациентката след травма. Съвременната медицина изисква
приложение на антитромботични медикаменти с цел профилактика, но никъде в
медицинската документация не се говори за тромбообразуване при тази пострадала
в резултат на ПТП-то. При счупвания, при особено големи тежки счупвания,
задължително в съвременната медицина се приемат такива медикаменти, защото това
е начин да се избегнат евентуални тромби, които биха могли да се образуват в
съдовете. Няма категорично данни за хроничен тромбемболизъм…..има втори
травматичен инцидент, видимо от пресните увреждания и от прясната тромбоемболия,
свързана с травмата,, която е 115 дни по - късно. Няма причинно следствена
връзка между ПТП-то, което е преди 4 месеца и смъртта. Тромбоемболията е
прясна. Тя е свързана предвид еднаквостта в изявата на мекотъканните травми, на
тромбоемболията, като описанието и на
описанието на белодробната находка. Т.е. виждаме, че има втори травматичен
инцидент вътре в хосписа, който може да е довел именно до това да се образува
тромб в този така или иначе увреден крак. Т.е. причинна връзка няма с ПТП-то
преди 4 месеца, а не че няма връзка с втория инцидент…..Ние казваме това, че
има травма на този крак, има мекотъканни увреждания с вид на
кръвонасядания, не, рани, не отоци,
както посочи повереника, а кръвонасядания, които подсказват травматичен
инцидент с тази повърхност на тялото и то точно на този крак, от където тръгват
тромбите……Вторият травматичен инцидент е довел (това е морфологично видимо и от
аутопсията и от локализацията на нараняванията) до тромбообразуването и
съответно до реализиране на белодробното увреждане…..“.
Посоченото съществено противоречие между експертните
заключения на допълнителните единична и тройна СМЕ според настоящия съдебен състав
следва да бъде разрешено като бъде отдаден кредит на доверие на заключението на
допълнителната тройна СМЕ.
В
о.с.з., проведено на 21.03.2017г. експертите по допълнителната тройна СМЕ
убедително ( въз основа на обективните находки по делото и научната им
логически издържана интерпретация) защитиха направените от тях изводи за причината
за смъртта на пострадалата М. и връзката й с пътнотранспортния инцидент,
основани на комплексния анализ на увредите по тялото на М. при аутопсията й, и
отговориха обективно и пълно на поставените им от страните въпроси. Впечатление
прави и високата качествена характеристика на експертното заключение на допълнителната тройна СМЕ, съпоставено с другото прието по делото заключение ( на
единичната допълнителна СМЕ), където в.л. В. без достатъчна научна обосновка изключва друга причина за смъртта
на М.М. освен счупването на дясната й подбедрица при процесното ПТП.
Тези обстоятелства обуславят и по- високата
степен на достоверност на становището,
направено от тримата експерти в допълнителната тройна СМЕ, изводима от
едновременния комплексен анализ на всички събрани до момента данни за увредите
на пострадалата от една страна, а от друга – на демонстрираното от експертите (
както в самото заключение, така и при разпита им в хода на съдебното
следствие) високо ниво на научни знания
и приложението им към обстоятелствата по конкретното дело. При преценката на
достоверността на експертните заключения съдът отчете и обстоятелството, че
допълнителната тройна СМЕ е изготвена от съдебни медици ( т.е. лекари, специализирали
и притежаващи научни познания и опит именно в областта на находките на травми и
интерпретирането им в генезата на причинно – следствения процес), докато д-р В.
е „ съдебен лекар, специалист по съдебна медицина, клиничен ординатор по
вътрешни болести, специалист в областта на биотрасологията, веществените
доказателства и антропологията „ ( срв. титулните страници на основната и
допълнителна единични СМЕ), която по- широка компетентност не предполага специализирани
знания за нуждите именно на съдебната медицина, иманентно свързана с
криминалистичните и аналитични умения, необходими за достоверния отговор на съществения
за правилния изход на делото въпрос. Не на последно място съдът цитира дословно
в отделни части обосноваването на експертите при защитата на изготвените
противостоящи си заключения, като от разпита им е видно, че в.л. В. обективно си противоречи,
тъй като изразява едновременно 100 –процентова сигурност за причината за
смъртта на М. от една страна, а от друга сочи в кумулативната си даденост три
фактора ( възраст, раздробено
счупване и залежаване), довели до леталния изход на М.. Подобно противоречие
съдът не съзря при разпита на експертите, изготвили тройната допълнителна СМЕ.
В
тази смисъл и съдът прие за най - пълно, обективно и съответно на медицинските
данни именно заключението на допълнителната
тройна СМЕ, което кредитира във
всичките му части, респ. не цени заключението на допълнителната
единична СМЕ, изготвена от в.л. В. в частите, в които му противоречи, т.е.
относно наличието на причинно – следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт
на пострадалата М.. Това разрешение на
съда е и в съответствие с възлагането на тежестта за доказване в наказателното
производство, визирана в чл. 103, ал.1 от НПК, логично следствие от която е и
изискването на чл. 303, ал.2 от НПК за несъмнена доказазаност на обвинението. В
тази аспект и съдът прие, че липсват обективни медицински доказателства за
причинно-следствена връзка между травмата на десния долен крайник на
пострадалата М., получена при процесното
ПТП и настъпилата 115 дни по-късно нейна смърт.
В заключение съдът кредитира изцяло
обясненията на подс. К. и показанията на
свидетелите, и заключенията на изготвените по делото експертизи ( изцяло на първоначалната
единична СМЕ, на тройната допълнителна СМЕ и автотехническата експертиза и
отчасти – посочени по-горе – на допълнителната единична СМЕ) и писмени
доказателства и доказателствени средства по делото.
При
така установените факти съдът приема следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият К.В.К. е осъществил състава на престъпление по
чл.343,
ал.3, пр. последно, б. ”а”, пр.2, вр. чл. 343, ал. 1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, като на инкриминираните дата и място при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка ”Мазда”, модел ”6” с peг. № ****** нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 119,
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на М. М., изразяваща се в “черепно - мозъчна травма,
проявена с контузия на главата, контузия на главния мозък, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, малък пеленовиден остър кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно, счупване на основата на черепа и
линейно счупване на тилната кост в дясно”, довело до “разстройство на здравето, временно опасно за
живота” и “многофрагментно счупване на
проксималната част на дясната голямо - пищялна кост”, довело до “трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник (десния крак)
за период повече от тридесет дни.
От
обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал л.а. марка ”Мазда”,
модел ”6” с peг. № ****** –
моторно превозно средство по смисъла на §6,т.11 от ДР на ЗДвП. Съдът, като съобрази изразеното в ППВС №
1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по
смисъла на чл. 342, ал.1,пр.3 от НК включва всички действия или бездействия с
приборите и механизмите на превозното средство, независимо дали същото се
намира в покой или в движение. В настоящият случай подс. К. е взаимодействал с уредите
за управление на автомобила, който се движил
и е имал възможност да въздейства и съответно определя неговата посока и
скорост на движение.
На
инкриминираната дата и място подсъдимият К. е управлявал МПС в нарушение на
разпоредбата чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Видно от приетия по делото механизъм и
място на настъпване на ПТП между управлявания от подсъдимия автомобил и
пешеходеца М. М., подсъдимият в нарушение на изискването на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: “При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре” не е отдал предимство на пресичащия по пешеходна пътека пешеходец.
Именно в резултат на посоченото нарушение и като пряка
последица от него подс. К.
е причинил средна телена повреда на пострадалата М. М., изразяваща се в две от
посочените в чл.129, ал.2 от НК - “разстройство на здравето, временно опасно за
живота” и “трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник“ (
за период повече от 30 дни, а именно 6 месеца). Налице е пряка причинно
следствена връзка между избраното от подсъдимия отношение към пешеходеца и осъществените общественоопасни последици,
тъй като при спазването му от страна на подсъдимия К. не би настъпил противоправния резултат – средната
телесна повреда на пострадалата М. като следствие от удара между автомобила и
нейното тяло.
Не
е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК ( случайно деяние), тъй като в
конкретния случай подсъдимият е управлявал МПС без да отдаде предимство ( като
намали скоростта или спре) на пресичащ пътното платно на означеното за това
място пешеходец и при обективна възможност да предотврати удара - от
момента на навлизане на М. М. на пътното платно
предната част на автомобила при движение с 45 км/ч. е отстояла на 99
метра от мястото на удара при „спокоен ход” на пешеходеца, поради което пострадалият
не се е намирал в опасната зона за спиране на автомобила, която е била около 23
метра. Поради изложеното съдът намира, че
съставомерният резултат ( средна телесна повреда) се дължи на виновното
поведение на подсъдимия и не е налице
хипотезата на чл.15, ал.1 от НК – случайно събитие. Общественоопасният резултат
не би настъпил, ако подсъдимият е изпълнил визираното в чл.119, ал.1 от
ЗДвП изискване,
каквато обективна възможност е била налице. Именно неговото противоправно
поведение е било едно от необходимите условия, станали причина за настъпване на
съставомерната последица, което обосновава и причинната връзка между
нарушението на правилото за движение по пътищата и настъпилия противоправен
резултат.
Не могат да бъдат споделени развитите от защитника
доводи в хода на съдебните прения, че поради заслепяване от слънчевите лъчи
подс. К. не е видял пресичащия по пешеходната пътека пешеходец, поради което и
не е нарушил правилото на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Действително по делото се
установи, че в конкретните време и място слънцето е греело насреща на водачите,
движещи се в гр.София, по бул. “Свети Наум“ с посока на движение от ул. „Милин
камък“ към бул. „********“, т.е. слънчевите
лъчи са заслепявали водачите на ППС, намалявайки видимостта им ( ср. т.55
от §6 от ДР на ЗДвП – „намалена видимост“ е налице при здрач, мъгла, валеж,
запрашеност, задименост и други подобни“). Несъмнено е, че се касае до хипотеза
на „заслепяване“, т.е. такова въздействие от светлината на насрещно светещото
слънце, което намалява способността да шофьора
да възприема зрително предметите пред себе си по пътя на движението на автомобила
( така и р.№768/12.08.1965г. по н.д. №639/65г., ІІІ н.о. на ВС „…всяко
заслепяване на един водач на МПС, независимо от източника на светлинно
въздействие върху зрението му….“). Именно в хипотезите на „заслепяване“ чл.77
от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП уреждат идентично дължимите действия от водача – „при заслепяване водачът
е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре“, като форма на движение
при намалена видимост, при която скоростта
на МПС трябва да има такава величина, която да осигурява възможност за уверено
спиране на разстоянието на видимостта. Това е така, тъй като е ноторно, че без
видимост не може да се управлява.
В конкретния случай обаче поведението на подс. К. е
било неправомерно – въпреки намалената му видимост, дължаща се на заслепяването
от насрещно греещите слънчеви лъчи същият е предприел първоначално изпреварване
на автобус на МГТ ( със неминуемото увеличаване на скоростта на движение за
извършване на маневрата) и след това е приближил и навлязъл в зоната на
пешеходна пътека ( надлежно и своевременно обозначена, за наличието на която
подсъдимия е знаел) със скорост на движение несъответна на конкретните пътни
условия. Следва извод, че деецът не може да се позовава на благоприятстващи го
последици, следствие от собственото му противоправно поведение ( несъобразено с
разпоредбите на чл.77 от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП), тъй като избраната от него
скорост на движение ( 45 км/ч. ) обективно не е била съобразена с пътната
обстановка и в частност с условията на видимост, именно поради което същият не
е възприел своевременно пресичащия на предназначеното за това място на пътното
платно пешеходец. Следва да бъде акцентирано и на обстоятелството, че
заслепяването подс. К. в резултат на слънчевите лъчи е логично и повтарящо се
природно явление, а не непредвидимо за водача събитие, което обуславя увеличената
степен на неговата самонадеяност и наличност на едно грубо нарушение на
правилата за движение. В своята константна през годините практика ВКС е
приемал, че дори виновното поведение на водач на друго ППС, произвело
заслепяващото въздействие върху дееца, не следва да се изтълкува като
обстоятелство в полза на подсъдимия, което намалява неговата вина ( решение № 768 от 12.08.1965 г. по н. д. №
639/65 г., ІІІ н. о. на ВС), когато водачът незабавно не е предприел необходимите спешни
мерки за намаляване скоростта на движение и спиране; когато водачът не е
съобразил скоростта си с пътната обстановка, не може да се приеме, че е налице
случайно деяние по чл.15 от НК, той не може да се позовава за своето
оневиняване и на заслепяването (решение № 16 от 15.01.1986 г. по н. д. №
587/1985 г. ІІІ н. о. на ВС); движение,
което водачът на едно моторно превозно средство извършва при скорост, която е
по-голяма от опасната зона за спиране, когато се появи пътно препятствие, е в
нарушение на правилата за движение, а невъзприемането на пътни препятствия при
заслепяване не е случайно събитие, а проява на непредпазливост при упражняване
на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност (решение № 875
от 12.09.1976 г. по н. д. № 718/1976 г., ІІІ н. о. на ВС). В този аспект поведението
на подс. К. е било противоправно, избраната от него скорост на движение на л.а.
„Мазда“ е била в нарушение на правилата за движение по пътищата, посочени в чл.77
от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП и не може да послужи като основание за неговото
ескулпиране.
Осъществен
е квалифицирания състав на чл.
343, ал. 3, предложениe
последно, тъй като деянието
е извършено на пешеходна пътека. Както бе посочено, местоизвършването на ПТП е
на пешеходна пътека, обозначена като такава чрез надлежна маркировка и пътен
знак и възприета от водача.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия К. непредпазливо под формата на небрежност. Подсъдимият е
съзнавал, че нарушава правилото на ЗДвП, неотдавайки предимство на
пресичащ по пешеходна пътека пътното платно пешеходец. Същият е притежавал
представи, че приближава пешеходна пътека, по която преминават пешеходци. Подсъдимият не е предвиждал причиняването на средна телесна повреда на
друго лице ( в случая М. М.) при управлението на автомобила, но за него е
съществувало задължение, а същият е и
могъл, при ангажиране на интелектуалните си възможности, да предвиди възможното
настъпване на общественоопасните последици от неизпълнението на правилото за
движение по пътищата – причиняването на средна телесна повреда на друго лице и е могъл да съобрази
поведението си по начин, че да не допуска настъпването й.
Определящото
при детерминиране формата на вината на водача при престъпленията по транспорта
е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав от НК,
а не отношението към нарушаване на съответните правила за движение. В случая по делото не са събрани каквито и да
било доказателства ( а и липсва подобно обвинение за по – тежко
наказуемо престъпление), които да сочат, че подс. К. да е целял (искал)
или допускал ( отнасял се е безразлично) към причиняването на средна телесна
повреда на пострадалата М., като следва да бъде обсъдена формата на вина на
водача към нарушаването на правилата за безопасност на участниците в движението
по пътищата, т.е. не психическото отношение на подсъдимия към общественоопасния
резултат, обективно настъпил по делото – причиняването на увреждания имащи
характер на средна телесна повреда, а към нарушаването на съответните правила,
гарантиращи безопасността на участниците в движението по пътищата. В случая от
приетите за установени факти касателно поведението на подсъдимия К. при
управлението на л.а. „Мазда”, модел „6” на инкриминираната дата и
механизмът на реализиране на ПТП следва извод, че движението с несъобразена
скорост ( невъзможността да заобиколи или спре пред пешеходеца) се дължи на
негово умишлено ( под формата на евентуален умисъл) отношение към спазване правилото
за движение (119,ал.1 от ЗДвП, вр. чл.77 от ЗДвП и чл. 139 от ППЗДвП ),
доколкото пълното игнориране на намалената видимост при приближаване с
несъответна на нея скорост на пешеходна пътека се явява негативно въздействащ
върху пътната обстановка фактор, логически и закономерно явяващ се предпоставка
за настъпване на ПТП, като за предотвратяването водачът не се е осланял на конкретни
фактори ( тогава би имало съзнавана непредпазливост – самонадеяност), а на
шанса, че на пешеходната пътека няма да има пешеходци, което сочи във волеви аспект на евентуален умисъл у
водача за нарушаването на правилата за движение – при тази несъобразена с видимостта
скорост и при конкретните пътни условия създава обективна възможност за
отнемане предимството на пресичащите по пешеходната пътека пешеходци, но към
този възможен последващ резултат се е отнесъл с безразличие/пренебрежение и той
не го е накарал да измени начина на управлението. Това обстоятелство
обаче не рефлектира върху квалификацията на деянието, а е обстоятелство от
значение при определянето на наказанието ( така ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д.
№ 8/1982 г., т.3, б.”б”).
Подс.
К. следва да бъде признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК оправдан
по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно,
б.”б”, пр.1, вр. ал. 1 от НК за това по непредпазливост да е причинил смъртта
на М.З.М. с ЕГН ********** , настъпила на 23.08.2014 г. вследствие на
получаване на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, настъпила в
резултат на белодробна тромбемболия с инфаркт на десния бял дроб, с произход от
тромбите на дълбоките венозни съдове на дясната подбедрица, получени от
счупването на дясната подбедрица, като между смъртта и реализираното ПТП да е налице пряка и непрекъсната причинно
следствена връзка. Както бе посочено по
– горе, по делото се установи, че смъртта на М. М. не се дължи на травмата на
десния долен крайник, получена при ПТП, а на последващо му травмиране, поради
което и липсват обективни
медицински доказателства за причинно-следствена връзка между травмата на десния
долен крайник, получена при процесното ПТП и настъпилата 115 дни по-късно нейна
смърт.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл.343, ал.3, пр. последно, б. ”а”, пр.2, вр. чл. 343, ал. 1,
б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което подс. К. бе признат за
виновен, съдът намери, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
За да се приложи чл.78а, ал.1 от НК е необходимо
кумулативното наличие на няколко предпоставки - съдебното минало на дееца ( да
не е осъждан или освобождаван по реда на чл. 78а от НК) , наказуемостта на
деянието ( лишаване от свобода до пет години
или по леко наказание при непредпазливо
престъпление) и липсата на съставомерни имуществени вреди от престъплението
против транспорта. Посочените
кумулативни предпоставки по отношение на подс. К. са налични ( наказуемостта на
престъплението към момента на извършването му ( впоследствие – ДВ, бр. 74 от
2015г. санкцията е завишена) е „лишаване
от свобода“ от една до пет години), същият
е неосъждан, липсват преките за приложение на института, визирани в чл.
78а, ал.7 от НК, поради което и същият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
съдът отчете изключително високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, изразена в механизма на ПТП, мястото му ( в близост до детска ясла, на
централен и съответно оживен столичен булевард), броят на телесните повреди (
две) и тяхното естество, свързано с обездвижването на пострадалата за дълъг
период от време ( 6 месеца), фактът, че жертва е възрастен пешеходец, спрямо
който е следвало да бъде особено внимателен и предпазлив ( чл.116 от ЗДвП: „Водачът пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
…престарелите хора”) и изключително значимото за безопасността на участниците в
движението правило за движение по пътищата (отдаване на предимство на уязвими
участници в движението), нарушено от подсъдимия и формата на вина – умисъл при
неговото нарушаване.
На завишената
степен на обществена опасност на деянието противостои невисоката такава на
самия деец – фактите на не обремененото му съдебно минало, трудова ангажираност
и добрите характеристични данни.
Съдът
прие, че административното наказание „глоба“ следва да бъде определено при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства и след
съобразяване с имущественото положение
на дееца ( софтуерен разработчик) счете, че налагането на наказание в средния,
предвиден в закона ( от 1 000 до 5 000 лева) размер от 3 000 (
три хиляди) лева, се явява адекватен, съобразен и в състояние ( съвместно с
лишаването от правоуправление на МПС) да изпълни целите на административното наказание.
На основание чл. 78а, ал.4, вр. чл. 343г от НК, вр.
чл.343, ал.3, пр. последно, б. ”а”, пр.2, вр. чл. 343, ал. 1, б.”б”, пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3, вр. чл. 37,ал.1,т.7
от НК съдът лиши подс. К. от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година
и 6( шест) месеца – под средния предвиден в закона размер, отчитайки
обстоятелството, че подсъдимият е извършил флагрантно нарушаване на
основополагащо за безопасността на участниците в движението правило, свързано с
едни от най-уязвимите членове участници - пешеходците, което го определя като
опасен за околните водач. Съдът в настоящия си състав акцентира върху обстоятелството, че
конкретното деяние представлява
концентриран и темпорално обособен израз на цялостното отношение на подсъдимия
към установените правила за безопасност на участниците в движението по
пътищата, на неговата безотговорност при управление на МПС, поради което кумулативното
налагане и на административно наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ единствено
ще доведе до постигане целите на
наказанието.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.1**, ал.3 от НПК, подсъдимият К. бе осъден да заплати в полза на Държавата и
по сметка на СДВР сумата от 140 ( сто и четиридесет ) лева, направени в д.п.
разноски и по сметка на ВСС – сумата от 1709.68 ( хиляда седемстотин и девет
лева и 68 стотинки) лева, представляваща направените в съдебното производство
разноски по делото.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
при СГС: