Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на тринадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 371 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на жалба
рег.№ ЖГ-00-288/15.11.2018г., уточнена с молба рег.инд.№
ДА-01-2728/05.12.2018г., депозирана от Д.В.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв.С.Е.от ШАК, срещу Изричен отказ, обективиран в писмо с рег.№
94-00-4267/18.10.2018г. на Кмета на община Шумен, постановен по заявление с
вх.№ 94-00-4267/28.09.2018г. по описа на община Шумен, депозирано от Д.В.Д.,
съдържащо искане за изменение
на ПУП-ПР досежно УПИ I-951 в кв.75"А" по РП на
кв.Дивдядово на гр.Шумен (ПИ с ид.№ 83510.680.280 по КККР на гр.Шумен). В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност
на атакуваната заповед, поради издаването й при неспазване на материалноправните разпоредби. В тази
връзка се твърди, че със Заповед № РД-25-154/10.03.1992г. на Кмета на община
Шумен е предвидено отчуждаване на част от ПИ, представляващ УПИ I- 951, кв. 75А по
плана на гр.Шумен, като отчуждителната процедура не е реализирана. По тази
причина е било отправено искане за изменение на ПУП на основание чл.134, ал.2,
т.1 от ЗУТ. Вместо да се произнесе налице ли е основание за процедиране на
исканото изменение на плана за регулация, административният орган е указал на
оспорващата да предприеме действия за поправка на кадастралната карта, след
което да инициира процедура по изменение на ПУП, като по този начин
незаконосъобразно е отказал да допусне изработването на проект за изменение на
ПУП досежно притежавания от нея имот. Изложени са и доводи, че са налице
материалноправните предпоставки, визирани в чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, доколкото
са изтекли повече от 10 години от влизането в сила на плана, с който е
отчуждена северната част от имот, представляващ УПИ I- 951, кв.75А по плана на гр.Шумен, и
регулацията не е приложена. Въз основа на наведените аргументи е отправено
искане за отмяна на атакувания отказ и за връщане на административната преписка
за ново произнасяне, със задължителни указания за приложението на закона.
Претендира се и присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно
заседание оспорващата, чрез процесуален представител адв.С.Е.от АК - гр.Шумен,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира отмяна на оспорвания
акт, както и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответната страна – Кмет на община Шумен, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт И. К., оспорва жалбата. В тази връзка твърди,
че от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява разминаване
между плана за регулация и кадастралния план от 1992г., и действащата към
момента кадастрална карта, поради което и на основание чл.134а, ал.1 от ЗУТ е
указано на жалбоподателката да предприеме действия по реда на ЗКИР, преди да
инициира производство по изменение на ПУП. Въз основа на наведените аргументи
пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Г.Н.Н., редовно призован, се явява лично и
застъпва становище за неоснователност на оспорването.
Заинтересованата страна А.П.А., редовно призована, се явява лично и
застъпва становище за неоснователност на оспорването.
Заинтересованата страна М.П.Д., редовно призована, не
се явява и не изпраща представител, респ. не взема становище по допустимостта и
основателността на оспорването.
Заинтересованата страна М.М.Ч., редовно призована, не
се явява и не изпраща представител, респ. не взема становище по допустимостта и
основателността на оспорването.
Заинтересованата страна Я.П.Ч., редовно призован, не
се явява и не изпраща представител, респ. не взема становище по допустимостта и
основателността на оспорването.
Заинтересованата страна Община Шумен, редовно
призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иван Кавръков, оспорва
жалбата, като излага аргументи за нейната неоснователност.
Съдът, след
анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства,
прие за установена следната фактическа обстановка:
Оспорващата Д.В.Д. се
легитимира като собственик на поземлен имот, представляващ УПИ I-951 от
кв.75А по плана на кв.Дивдядово на гр.Шумен, ПИ с ид.№ 83510.680.280 по КККР на
гр.Шумен. Описаното обстоятелство се установява от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 40/26.01.2005г., том I, рег.№ 1358, дело №
39/2005г. (л.35) и скица на поземлен имот № 15-903244-04.12.2018г. (л.47).
Заинтересованите страни Г.Н.Н.,
А.П.А. и М.П.Д. се легитимират като собственици на поземлен имот с ид.№
83510.680.283 по КККР на гр.Шумен, видно от скица на поземлен имот №
15-903269-04.12.2018г. (л.51) и удостоверение за наследници изх.№
4061/14.12.2018г. (л.59).
Заинтересованите страни Я.П.Ч. и М.М.Ч. се легитимират като собственици на
поземлен имот с ид.№ 83510.680.262 по КККР на гр.Шумен, видно от скица на
поземлен имот № 15-903125-04.12.2018г. (л.49).
Заинтересованата страна
Община Шумен се легитимира като собственик на поземлен имот с ид. 83510.680.264
по КККР на гр.Шумен, видно от скица на поземлен имот № 15-4289-03.01.2019г. (л.72).
Със Заявление рег.инд.№
94-00-4267/28.09.2018г. (л.7, 32) Д.Д. *** с искане за изменение на ПУП досежно
притежавания от нея поземлен имот, представляващ УПИ I-951 от кв.75А по плана на
кв.Дивдядово на гр.Шумен. В заявлението посочила, че границите на поземления
имот са грешно нанесени в кадастралната карта и не съвпадат с имотните граници,
както и, че действащият ПУП предвижда отчуждаване на част от имота в северната
му част за изграждане на улица, като всички срокове за започване на
отчуждителна процедура са изтекли. Поради това е поискала изменение на влезлия
в сила и действащ ПУП на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, във вр.с чл.208 от ЗУТ, като северната регулационна линия на имота бъде преместена на имотната
граница.
С писмо №
94-00-4267/18.10.2018г. (л.8, 37) Кметът на община Шумен уведомил оспорващата,
че северната граница на притежавания от нея имот с ид.№ 83510.680.280 по КК се
различава от северната граница на имот № 951 по кадастралния план на кв.Дивдядово,
одобрен със Заповед № РД-25-154/1992г. Тъй като според нотариалния акт
последната е придобила имот № 951, следва първо да поправи в кадастралната
карта северната граница на имота в съответствие с документа за собственост и
след това да внесе предложение за изменение на плана за регулация.
Несъгласна с цитираното
писмо, оспорващата го обжалвала с жалба, заведена с рег.
инд.ЖГ-00-288/15.11.2018г. по описа на община Шумен.
В хода на съдебното
производство към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи
цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт.
Представена е и преписка,
образувана по предходно заявление рег.инд.УТ-13-106/30.05.2018г., подадено от
името на Й.И.Д.., за иницииране изменение на ПУП-ПР досежно същия имот. Към
въпросното заявление е приложен проект за изменение на регулационните граници
на УПИ I-951 от кв.75А. По повод
същото, с писмо изх.№ УТ-13-106/19.06.2018г. главният архитект на Община Шумен
уведомил Й.Д.., че заявлението й не е придружено с актуална скица на имот с
ид.83510.680.280 по КК на гр.Шумен, както и, че доколкото се иска изменение на
регулационните граници на имота по граници, които не са отразени в
кадастралната карта, първо следва да се извърши поправка в нея и след това да
се внесе предложение за изменение на плана за регулация. В писмото е указано,
че заявлението ще бъде разгледано след отстраняване на описаните забележки.
По искане на оспорващата е
изслушана и приета без оспорване съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Според СТЕ, поддържана
и подробно мотивирана от експерта в съдебно заседание, по отношение на
поземления имот, за който е отреден УПИ I-951 в кв.75А по РП на кв.Дивдядово,
са действали следните планове - кадастрален и регулационен план, одобрен със
Заповед № 260/09.03.1966г. - отменен, както и кадастрален и регулационен план,
одобрен със Заповед № РД-25-154/10.03.1992г., като одобреният през 1992г.
регулационен план е действащ и в момента. Със Заповед № РД-18-52/25.11.2005г.
на Изпълнителния директор на АГКК-гр.София са одобрени КККР за землището на
гр.Шумен, в т.ч. и кв.Дивдядово. С решение № 935 по Протокол № 51/10.08.2011г.
на Общински съвет-гр.Шумен е одобрен общ устройствен план на гр.Шумен, в т.ч. и
за кв.Дивдядово. И по двата регулационни планове (одобреният със Заповед № РД-25-154/10.03.1992г. и
одобреният със Заповед № 260/09.03.1966г.) се предвижда проектна улица от ОК
213-ОК 214-ОК215 и т.н. (по плана от 1966г.) и от ОК 213-ОК-210-ОК-209 и т.н.
(по плана от 1992г.) северно от УПИ I-951, като част от ПИ 951 попада в
проектната улица. Предвиждането на ОУП за УПИ I-951, идентичен с имот с
ид.83510.680.280, е за нискоетажно жилищно строителство. Експертът
е посочил, че до настоящия момент не е извършвано отчуждаване на част от УПИ I-951 за
реализиране на проектна улица "ОК 213-ОК 210-ОК 209 и т.н." по ПУП-ПР
от 1992г. Посочил е също, че ПЗР, с който се предвижда отчуждаване на
част от УПИ I-951 в кв.75А за изграждане на улица, не е приложен до настоящия
момент. Уточнил е, че ПЗР, одобрен със Заповед №
РД-25-154/10.03.1992г. е влязъл в сила, като отчуждаването, предвидено с него,
не е реализирано.
Вещото лице е констатирало
разминавания в границите на НУПИ 951 в кв.75А според действащите кадастрален и
регулационен план с границите на имот с ид.83510.680.280 по КК на гр.Шумен.
Посочило е, че предложението на оспорващата за изменение на ПУП-ПР се отнася
единствено за УПИ I-951 и се свежда до поставяне на
уличнорегулационните и дворищнорегулационните линии по съществуващата на място
имотна граница, в резултат на което се засягат имоти с идентификатори
83510.680.280 и 83510.680.283, северен спрямо имота на оспорващата, през който
е предвидено преминаването на проектната улица, като проектната
уличнорегулационна линия се поставя по имотната граница по кадастралния план от
1992г., а не по кадастралната такава, каквато е по одобрената КК. Вещото лице е
заявило и, че предложението за частично изменение на ПУП-ПР не променя
предвижданията на ПЗ и отреждането на имота за "нискоетажно жилищно строителство",
не предвижда свързано застрояване и промяна в застрояването, както и не са
налице предпоставките на чл.131, ал.2, т.5 от ЗУТ.
В съдебно заседание вещото
лице разяснява, че със заповедта за одобряване на РП от 1992г. е предвидено
отчуждаване на част от имот I-951 и придаване към него на
част от съседния имот (ПИ с ид.83510.680.283), за да се упълномери парцел I-951. Останалата част, преобладаващата, остава под
проектна улица. На място между двата имота няма материализирана трайна граница.
Съдът кредитира
заключението на СТЕ в частта досежно установените факти, като същевременно
намира за необходимо да отбележи, че не е обвързан с направените в него изводи,
както по аргумент от разпоредбата на чл.202 от ГПК, така и с оглед
обстоятелството, че правните изводи не са в правомощията на вещото лице. С
оглед на това не споделя извода, че поисканото от оспорващата изменение на
ПУП-ПР засяга единствено имот с ид. № 83510.680.280, собственост на Д.Д. и имот
с ид. № 83510.680.283, собственост на Г.Н.Н., А.П.А. и М.П.Д., респ. само те се
явяват имоти, предмет на плана по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Аналогичен извод следва да се направи и досежно имот с ид.№ 83510.680.262, собственост на М.Ч. и Я.Ч. и
имот с ид.№ 83510.680.264, собственост на Община Шумен. Видно от комбинираната
скица към СТЕ, част от отчуждения участък от имот 951, за който оспорващата
претендира връщане в границите на УПИ I-951, попада на територията на имот с
ид.№ 83510.680.264. В този смисъл, Община Шумен също се явява заинтересована
страна по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ в качеството ѝ на
собственик на имот с ид. 83510.680.264. Аналогичен извод следва да се направи
досежно имот с ид. № 83510.680.262, доколкото част от него (според обозначените
в черно кадастрални граници по кадастралната карта, одобрена през 2005г.),
попада в предвидената според регулационния план от 1992г. улица "ОК 213-ОК
210-ОК 209", от което следва, че този имот също се явява предмет на плана
по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ. Това от своя страна означава, че М.Ч. и
Я.Ч. също се явяват заинтересовани страни по делото, независимо от изводите на
вещото лице, че техният имот не се засяга от поисканото изменение. С оглед на
това съдът намира, че М.Ч.,*** правилно са конституирани като заинтересовани
страни по делото, респ. не е налице основание за прекратяване производството по
отношение на тези страни.
При така установените
обстоятелства, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване по
делото е писмо № 90-00-4267/18.10.2018г. на Кмета на община Шумен, с което административният
орган е указал на заявителката, че преди да внесе предложение за изменение на
плана за регулация, трябва да инициира друго административно производство, а
именно - поправка в кадастралната карта на северната граница на притежавания от
нея имот. Т.е. по същество оспорваното писмо представлява индивидуален
административен акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ, доколкото обективира отказ на Кмета
на община Шумен да разреши да се изработи проект за изменение на влязъл в сила подробен
устройствен план. Действително в писмото не е посочено изрично, че се отказва
да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП, но този отказ се
съдържа имплицитно в него, доколкото по същество е заявено, че при действащата
към момента на произнасянето на административния орган кадастрална карта не
може да се издаде позитивен акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ. В този ред на мисли,
въпросното писмо представлява индивидуален административен акт по чл.135, ал.3
от ЗУТ, доколкото обективира волеизявление на Кмета на община Шумен за отказ да
разреши изработване на проект за изменение на ПУП. На второ място, досежно разпоредбата,
с която се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на подробен
устройствен план, не е предвидено, че е изключена от съдебен контрол. Липсва и
препращане в ЗУТ към разпоредбата на чл. 124б, ал.4 от ЗУТ, регламентираща
необжалваемост на заповедите по чл.124 и чл.124а от ЗУТ. Нормата на чл. 124б,
ал. 4 от ЗУТ е ограничителна и разширителното ѝ тълкуване, прилагането ѝ
по аналогия, както и разпростиране действието ѝ спрямо други норми, не
може да се прави. Освен това, с обжалвания акт се отказва да се даде разрешение
процедурата по изменение на ПУП да започне, поради което той не представлява
част от тази процедура, а е акт, който я предхожда и е основание за
провеждането ѝ. С оглед на това процесният акт, с който по същество се отказва
изработване на проект за изменение на ПУП, подлежи на съдебен контрол.
На следващо място, оспорването
е инициирано от субект, разполагащ с правен интерес. Видно от доказателствата
по делото, в т. ч. и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ,
жалбоподателката се легитимира като собственик на поземлен имот, за който е
отреден УПИ I-951, кв.75А по плана на кв.Дивдядово на гр.Шумен, съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40/26.01.2005г., том I, рег.№
1358, дело № 39/2005г. Цитираният поземлен имот се явява имот - предмет на
плана, което налага извода за наличието на горепосочената абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на предявената жалба. С оглед изложеното, Д.Д. се явява
заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ,
което обосновава съществуване на правен интерес от оспорване на процесния
отказ.
На следващо място съдът
приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок за обжалване. Съгласно
чл.215, ал.4 от ЗУТ, жалбите и протестите срещу индивидуални административни
актове по ЗУТ се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в
14-дневен срок от съобщаването му. В приложеното по делото заявление рег. инд.№
94-00-4267/28.09.2018г. (л.32) фигурира отбелязване "Получил: Й.Д."
на дата 5.11.18г., от което и предвид липсата на други данни за съобщаване на писмо
№ 94-00-4267/18.10.2018г., следва, че последното е надлежно съобщено на оспорващата
на 05.11.2018г. чрез пълномощника й. И доколкото жалбата е депозирана на
15.11.2018г., същата се явява депозирана в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Нещо
повече, съгласно чл.219, ал.3 от ЗУТ, за неуредените въпроси в Част пета, Глава
деветнадесета от ЗУТ, се прилага АПК. Според чл.140, ал.1
от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не
е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният
срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В процесния случай в
заповедта, предмет на оспорване, не е указано дали подлежи на обжалване и пред
кого, което обуславя приложението на чл.140, ал.1 от АПК, във вр.с чл.219, ал.3
от ЗУТ, а именно - срокът за подаване на жалба следва да се счита удължен на два
месеца. И след като въпросното писмо е било издадено на 18.10.2018г., а жалбата
срещу него - депозирана на 15.11.2018г., същата се явява депозирана в
законоустановения срок за обжалване (в т.см. е
Опр. № 14343 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12796/2012 г., II отд.).
С оглед всички изложени
съображения съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:
Чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните
актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до
незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените
правила, противоречие с материално правни разпоредби и несъответствие с целта
на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт,
съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При така вменената от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените
планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според чл.135, ал.3 от ЗУТ (ред. преди изм. с ДВ бр.1/2019г.), компетентният орган по ал. 1 в
14-дневен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва
да се изработи проект за изменение на плана. В случая административното
производство е инициирано въз основа на искане за изменение на ПУП, непопадащо
в хипотезите по чл.124а, ал.3 и 4 от ЗУТ, поради което компетентен да издаде
заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ е кметът на общината. И доколкото оспорваният
акт се отнася до имот, намиращ се в кв.Дивдядово на гр.Шумен и е издаден от
Кмета на община Шумен, същият е постановен от материално и териториално
компетентен административен орган, респ. представлява валиден административен
акт.
Атакуваният отказ е изготвен
в законоустановената писмена форма, но не притежава всички изискуеми реквизити.
На първо място, чл.135, ал.3 от ЗУТ изрично указва, че както разрешението, така
и отказът да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП, се извършва
със заповед, а в случая това изискване не е спазено. На второ място, отказът не
е надлежно мотивиран, съобразно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Действително в него е указано, че не са налице предпоставките за издаване
разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, тъй като не е
проведена процедура по изменение на КККР досежно имота. Административният орган
обаче е бил сезиран с искане с правно основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ,
според който текст, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се
изменят, освен на основание по ал. 1, и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване. А в случая
административният орган изобщо не е изложил аргументи досежно наличието, респ.
липсата на предпоставките, посочени в цитираната разпоредба, за изменение на
ПУП - не е посочено налице ли е отчуждаване на част от имота, предмет на плана,
проведена ли е отчуждителна процедура и изтекли ли са сроковете по чл.208 от ЗУТ за това. Този пропуск в случая е съществен, тъй като за изменение на ПУП-ПР
на посоченото от оспорващата основание, не е необходимо предварително
отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта по реда на ЗКИР, а е
необходимо установяване на съвсем други обстоятелства, фактически установявания
досежно които в оспорваното писмо не се съдържат.
На следващо място,
атакуваният отказ е постановен и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което представлява
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
Съображенията в тази насока са следните:
Административното производство, приключило с издаване на
оспорвания отказ, е инициирано въз основа на Заявление рег.инд.№
94-00-4267/28.09.2018г. по описа на община Шумен, депозирано от Д.В.Д. (л.32). Към
заявлението са приложени следните документи - пълномощно (л.34), нотариален акт
№ 40, т.I, рег.№ 1358/2005г. (л.35) и скица на ПИ №
15-406426-23.08.2017г. на СГКК (л.36), които са описани изрично като приложения
към същото. Към заявлението обаче не е приложена скица, от която да е видно в
какво се състои поисканото от заявителката изменение на ПУП. Същевременно
чл.135, ал.2 от ЗУТ изисква писменото заявление за изменение на ПУП да бъде
придружено със скица с предложение за изменението му. Това обстоятелство
обосновава извода, че административният орган се е произнесъл по нередовно
заявление, без да предприеме действия за отстраняване на тази нередовност.
По-конкретно, същият е следвало, съобразно изискването на чл.30, ал.2 от АПК,
да констатира, че заявлението не отговаря на изискванията на закона и в
частност на чл.135, ал.2 от ЗУТ, като укаже на заявителката да отстрани
недостатъците с указание, че неотстраняването им в указания срок ще предизвика
прекратяване на производството. Като не го е сторил, административният орган е
нарушил административнопроизводствените правила, регламентирани в чл.30, ал.2
от АПК и чл.135, ал.2 от ЗУТ. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като със
заявлението, поставило началото на съдебното производство,
е отправено искане за изменение на ПУП, като северната регулационна линия на
УПИ I-951 в кв.75А се премести на имотната граница, като в
същото време е посочено, че искането се основава на разпоредбата на чл.134, ал.2,
т.1 от ЗУТ, предвид извършеното отчуждаване на част от имота за изграждане на
улица и непровеждане на отчуждителна процедура в сроковете по чл.208 от ЗУТ. Формулирано по този начин, искането на Д.Д.
съдържа вътрешно противоречие и не може да се установи каква е действителната
ѝ воля - дали по същество иска изменение на ПУП-ПР, като северната
регулационната линия на притежавания от нея поземлен имот бъде преместена по
кадастралната граница според действащата към този момент кадастрална карта,
одобрена през 2005г. (предвид изявлението, че желае поставяне на регулационната
линия по имотната граница, която по същество е кадастралната според действащата
кадастрална карта); или искането ѝ е северната регулационна линия на УПИ I-951 да
съвпадне с кадастралната граница на имота според одобрения през 1992г. регулационен
и кадастрален план, като по този начин отчуждената с тази заповед част от имота
да бъде включена отново в регулационните граници на парцела, предвид
установената от СТЕ липса на осъществена отчуждителна процедура (с оглед
посоченото правно основание за изменение на ПУП-ПР - чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ и
твърденията, че е било предвидено отчуждаване на част от имота, което не е било
реализирано в законовите срокове).
Действително, по делото е приложено предходно заявление за изменение на
ПУП-ПР за същия имот - рег.инд.№ УТ-13-106/30.05.2018г., придружено със скица
проект, удостоверяваща в какво се състои исканото изменение на ПУП-ПР.
Въпросното заявление обаче е подадено от името на Й.И.Д.., която, макар и
легитимираща се като пълномощник на оспорващата, не е депозирала заявлението в
качеството на нейн пълномощник, а от свое име. От друга страна, от скицата с
предложеното изменение на ПУП-ПР е видно, че поисканото с него изменение не се
отнася само до северната регулационна линия на имота, докато в заявлението,
поставило началото на настоящото административно производство, изрично е
посочено, че се иска изменение само досежно северната регулационна линия на УПИ
I-951.
Т.е. не е налице идентичност нито досежно лицето, поставило началото на
административните производства, нито досежно поисканото изменение, поради което
наличието на предходно административно производство с приложена към него
скица-проект за поисканото изменение не изключва необходимостта последващото
такова също да бъде придружено със скица, още повече предвид изричното
изискване на чл.135, ал.2 от ЗУТ в този смисъл.
Изложеното обосновава извода, че в хода на административното производство
Кметът на община Шумен е следвало да констатира нередовността на подаденото от Д.Д.
заявление и по реда на чл.30, ал.2 от АПК да ѝ укаже да отстрани
нередовностите, като представи скица с предложение за изменението на ПУП, което
се иска, респективно еднозначно да уточни в какво точно следва да се изразява
поисканото от нея изменение на ПУП. Като не го е сторил, той е постановил своя
акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
явяващо се достатъчно основание за отмяна на същия.
Констатираното нарушение на административнопроизводствените правила е
довело и до неправилно приложение на материалния закон от страна на Кмета на
община Шумен. Видно от заключението по СТЕ, приобщено към доказателствения
материал без оспорване, с одобрения със Заповед № РД-25-154/10.03.1992г.
кадастрален и регулационен план е отчуждена част от имота на оспорващата, като
е предвидена проектна улица от ОК 213-ОК 210-ОК 209 северно от УПИ I-951,
като североизточната част от ПИ 951 попада в проектната улица (отразен на комбинирана
скица с форма на правоъгълник и площ около 60 кв.м.). Посочено е също, че за
упълномеряване на УПИ I-951, в
северозападната му част към него е придадена част от съседния имот (с форма на
триъгълник и приблизителна площ 75 кв.м.). Вещото лице сочи, че въпросната
улица не е изградена и няма техническа възможност това да бъде сторено, предвид
значителната денивелация на терена, както и, че предвиденото със Заповед №
РД-25-154/10.03.1992г. отчуждаване на част от УПИ I-951 не
е реализирано. От изложеното е видно, че със заповедта от 1992г. (за която няма
спор, че е влязла в сила, а и това се установява от СТЕ), част от имота на
оспорващата е бил отчужден за изграждане на улица, както и, че към настоящия
момент отчуждаването не е реализирано. Тези констатации не са оспорени от
ответната страна, нито се твърди, че е била инициирана процедура по отчуждаване
посредством оценяване и заплащане на отчуждената част от имота. В същото време,
доколкото се касае за отчуждаване на част от имот за изграждане на улица (т.е.
обект, представляващ публична общинска собственост), срокът за започване на
отчуждителната процедура е 10 години. По силата на § 70 от ПЗР на ЗИДЗУТ(обн.
ДВ бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.), същият е започнал да тече на
31.03.2001г., респ. е изтекъл на 31.03.2011г. От изложеното следва, че към
момента на подаване на заявлението по отношение на отчуждената със заповедта от
1992г. част от имота на оспорващата са били налице предпоставките на чл.134,
ал.2, т.1 от ЗУТ - наличие на отчуждаване, като реализирането на отчуждителната
процедура не е започнало в срока по чл.208 от ЗУТ, независимо от констатираното
от административния орган, а и от СТЕ, разминаване между северната регулационна
граница на имота и тази според действащата от 2005г. кадастрална карта. Изложените
доводи са валидни единствено в случай, че оспорващата претендира изменение на
ПУП посредством връщане на отчуждената част от притежавания от нея имот в
регулационните граници на отредения за него УПИ - обстоятелство, което ще бъде
установено по безсъмнен начин след отстраняване на нередовностите в
заявлението, с което е инициирано административното производство. Действително
експертът е посочил, че поисканото с това заявление изменение на регулационния
план се свежда до поставяне на северната регулационна граница на имота по
кадастралната такава според кадастралния план, одобрен със Заповед №
РД-25-154/10.03.1992г., но този извод не може да бъде еднозначно изведен нито
от заявлението, нито от приложените към него документи.
Неоснователна е тезата на ответната страна, че изменението на ПУП-ПР е
невъзможно преди извършване на поправка в кадастралната карта посредством
иницииране на производство по реда на ЗКИР, при което северната граница на имот
с ид.№ 83510.680.280 бъде положена по кадастралната граница на имота според
плана от 1992г., каквито указания са дадени в обжалвания акт. И това е така,
доколкото в производството по изменение на ПУП-ПР по чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ е
необходимо установяването на наличие на отчуждаване, което не е реализирано в
законовите срокове, без да е предвидено изискване за изменение на кадастралната
карта като условие за изменение на ПУП
на това основание. В този смисъл, в случая не е приложима и разпоредбата на
чл.134а, ал.1 от ЗУТ, изискваща отстраняване на непълнота или грешка в
кадастралната карта по реда на ЗКИР като условие за изменение на ПУП-ПР,
доколкото тази разпоредба се отнася за случаите, когато е налице непълнота или
грешка в кадастралната карта, послужила като основа за изработване на подробен
устройствен план, а в случая обективно няма как одобрената през 2005г.
кадастрална карта да е послужила за изработване на регулационен план, одобрен
през 1992г.
За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че застъпената от
административния орган теза, че предложението за изменение на плана за
регулация може да бъде внесено след поправяне на северната граница на имота в
съответствие с документа за собственост, би била съобразена с материалния закон
в случай, че оспорващата желае изменение на ПУП по реда на чл.132, ал.2, т.2 от ЗУТ, посредством полагане на регулационната граница по имотната такава според
действащата кадастрална карта. Дали обаче в това се състои искането на
заявителката, може да се установи единствено след отстраняване на констатираните
нередовности в искането, посредством уточняването му и прилагане на
скица-проект с исканото изменение. А и с оглед съдържащата се по делото
скица-проект за изменение на ПУП-ПР, приложена по депозираното от Й.Д.. искане
за изменение на ПУП-ПР и предвид посоченото в заявлението на оспорващата правно
основание за поисканото изменение, нейното искане най-вероятно не се свежда до
поставяне на регулационната граница в съответствие с кадастралната такава
според кадастралната карта, одобрена през 2005г. и действаща понастоящем.
Въз
основа на наведените аргументи съдът намира, че отказът да се допусне
изработването на проект за изменение на ПУП-ПР досежно имот, за който е отреден
УПИ I-951, кв.75А по плана на кв.Дивдядово на гр.Шумен, обективиран в писмо №
94-00-4267/18.10.2018г., е издаден при липса на мотиви, при съществено
нарушение на административно производствените правила и в противоречие с
материалноправни
разпоредби и законовата цел, поради което същият ще следва да бъде отменен, а
преписката върната на административния орган за ново произнасяне по Заявление с
№ 94-00-4267/28.09.2018г. по описа на Община Шумен, подадено от Д.В.Д., при
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с
настоящото решение.
При
този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващата
искане за присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
акта. В случая претендираните от оспорващата разноски, представляващи заплатена
държавна такса в размер на 10 лева, внесено възнаграждение за назначеното вещо
лице в размер на 300 лева и договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор № **********/12.11.2018г. в размер на 300 лева, на
обща стойност 610 лева, следва да се възложат в тежест на Община Шумен.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.В.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, писмо №
94-00-4267/18.10.2018г. на Кмета на община Шумен, съдържащо изричен отказ да се
допусне изработване на проект за изменение на ПУП-ПР досежно имот с ид.№
83510.680.280 по КК на гр.Шумен, за който е отреден УПИ I-951, кв.75А по регулационния план на кв.Дивдядово на
гр.Шумен по Заявление с № 94-00-4267/28.09.2018г. по описа на Община Шумен,
подадено от Д.В.Д..
ИЗПРАЩА делото като преписка на
Кмета на Шумен за
ново произнасяне по Заявление с №
94-00-4267/28.09.2018г. по описа на Община Шумен, подадено от Д.В.Д., при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на Д.В.Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***,
сумата от 610 (шестстотин и десет) лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: