№ 6876
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110126924 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Е. В. с ЕГН:**********, за заплащане на
сумите, както следва: сумата от 780,56 лв., от които 625,50 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.07.2022г.. до
изплащане на вземането, и 118,54 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 29.06.2022г., както и суми за дялово разпределение: 30,66 лева
- главница за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
от 15.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,86 лева - лихва
за периода от 31.07.2019г. до 29.06.2022г. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Е. В. е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че исковете са недоказани,
поради невъзможността количеството топлинна енергия да бъде определено
законосъобразно. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия през
процесния период, доколкото не е доказано наличието на правоотношение с
ищеца. Посочва, че не са налице доказателства през процесния период
1
ищцата да е живяла в имота. Отвеникът релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***” ООД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетата по делото Заповед № ФН-04-Г-009/24.10.2001г. се установява,
че, на основание чл. 43 ЗОС, ответницата е настанена във ведомствено
жилище, находящо се в гр. ***.
Ответницата с молба-декларация с вх. № 6138 от 31.10.2001г. е
декларирала пред ищеца посоченото обстоятелство, като е заявила искане да
бъде открита партида на негово име за процесния топлоснабден имот.
Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма
пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за
топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на
собственост, в която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за
потребена топлинна енергия. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по
2
делото молба-декларация с вх. № 6138 от 31.10.2001г., се установява, че Г. В.
е отправил изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. *** на
нейно име, което е прието от ищеца, видно то представените по делото
фактури и изравнителни сметки, издадени на нейно име. Ето защо ответникът
е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № ***.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3
ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от „***” ЕООД при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния
период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и
Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени
рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време,
като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне
на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
3
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38309/2022г. по описа
на СРС, 66-ти състав – 15.07.2022г.,
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№38309/2022г. по описа на СРС, 66-ти състав е депозирано на 15.07.2022г., то
следва да се приеме, че вземането на ищеца за периода месец 05.2018 г. до
14.07.2019 г. е погасено по давност, поради което съдът приема, че ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от
исковия период – от 15.07.2019г. до 30.04.2021г. При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 372,56 лв., до която
сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния
предявен размер от 625,52 лв. и за периода от 05.2018 г. до 14.07.2019г.,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л.30
от делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за периода от 06.2019г. до 30.04.2021г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 30,66 лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2022 г. са приложими ОУ на „***“
ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016
г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
4
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия
от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „***“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди, мораторната лихва се полага за периода от 15.09.2019 г.
до 29.06.2022. върху главницата от 372.56 лв. и служебно изчислена от съда,
задължението възлиза в размер на 105.45 лв., до която сума искът по чл. 86,
118.54 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответницата покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер на 48,88
лв., представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в
размер на 472,46 лв., представляваща заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ, възнаграждение за особен
представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. Е.
В. с ЕГН:**********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумите, както следва:
5
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 372.56 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 55, находящ се в гр. ***, аб. № ***, за периода от 15.07.2019г.
до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.07.2022г., както и сумата
105.45 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.06.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 15.07.2022г. по ч.гр.д. № 38309/2022г. на СРС, 66-ти
с.с
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 30.66 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 06.2019г. до 04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38309/2022г. по описа на СРС, 66-ти
състав – 15.07.2022г. до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 625.50 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 14.07.2019г., както и
искът за мораторна лихва върху главницата, за разликата над 105.45 лв. до
предявения размер от 118.54 лв., както и предявения иск за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, за сумата от 5.86 лв. за период от
31.07.20219 г. до 29.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Е. В. с ЕГН:**********, да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 48,88 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по №38309/2022г. по
описа на СРС, 66-ти състав, както и сумата от 472,46 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „***” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6