СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІII "В" въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
при участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева въззивно гражданско дело
№ 8836 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 362599 от 15.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 64653 по описа за 2016 г. по описа на СРС, ГО, 82-ри
състав частично са уважени предявените от ищеца “Т.С.” ЕАД срещу ответника А.Д.Б.
искове предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ, като е признато за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата 873,85 лв. – незаплатена цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с абонатен № 050037,
за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от
01.08.2016 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 100,09 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2014 г. 0
13.06.2016 г.; сумата от 13,80 лв. – дялово разпределение, ведно законната
лихва от 01.08.2016 г. до изплащане на вземането, като искът за главница за
доставена топлинна енергия е отхвърлен до пълния предявен размер от 1278,18
лв., а за лихва – до пълния предявен размер от 214,41 лв., както и иска за
мораторна лихва в размер на 1,53 лв. върху сумата за дялово разпределение.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са уважени предявените искове както и в частта, с
която е отхвърлен искът за лихва върху сумата за дялово разпределение като не
обжалвано е влязло в сила.
Недоволен от постановеното решение е
останал ищецът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба
срещу решението в частта,
с която са отхвърлени предявените искове за главница за потребена топлинна
енергия и за мораторна лихва върху главницата . Въззивникът поддържа, че решението
е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Във
въззивната жалба се твърди, че частните документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията които са направени в
тях изхождат именно от тези лица, а разпоредбите на ГПК и чл. 55 от ТЗ
установяват едно изключение, а именно редовно водените счетоводни книги на
търговеца, които могат да служат като доказателство в негова полза. Поддържа,
че накрая на всеки отоплителен сезон за изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 1 за ползване
на топлинна енергия. Излага съображения, че съдът е посочил, че кредитира
експертизата на вещото лице топлотехник, а именно тя посочва размер от 1278, 66
лв.. Искането към съда е да отмени решението на СРС в обжалваната част и да
уважи изцяло исковете като основателни и доказани. Претендира разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника, с който
оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпило становище по жалбата от третото лице-помагач “Н.И.”
ООД.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че решението в
обжалваната част е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Предмет на
настоящото въззивно производство е дължимия размер на претендираните вземания.
В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба
- чл. 155, ал. 1
ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски
и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението
на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г./, 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1
или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а
води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При
всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски
/равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на
тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от действалите през исковия
период Общи условия, когато при изравнителната сметка се установи, че
начислената на купувача сума е по-голяма от сумата за реално потребената от
него енергия, сумата в повече се приспада от дължимата сума за следващия
период, или по желание на купувача се възстановява от продавача; при просрочени
от купувача задължения, със сумата в повече се погасяват най-старите
задължения, ведно с дължимите лихви.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от
Общите условия от 2008 г., когато при изравнителната сметка се установи, че
начислената на купувача сума е по-голяма от сумата за реално потребена от него
енергия, сумата в повече се приспада от дължимата сума за следващия период или
по желание на купувача се възстановява от продавача. По-нататък цитираната клауза
от общите условия гласи, че при просрочени от купувача задължения, със сумата в
повече се погасяват най-старите задължения, ведно с дължимите лихви. Съдът
намира, че посочената разпоредба е приложима единствено при хипотеза на вече
реално платена от потребителя сума в повече /въз основа на издадените фактури
по прогнозни цени/, изчислена съобразно прогнозните сметки и обективирана в
издадените фактури за съответния период, т.е. възможно е да се извърши
прихващане с вече платена от купувача сума, а не се касае до отнасяне на
начислени счетоводно в повече суми, които не са реално заплатени в погашение на
задължение за период, предхождащ процесния. От друга страна под „най-стари
задължения“ по смисъла на посочената клауза следва да се имат предвид тези най-стари
задължения, които се отнасят за съответния отчетен период, тъй като в противен
случай би се стигнало до хипотеза на предварителен отказ от давност, който е
недействителен /арг. от чл. 113 ЗЗД/. Отделно от това вземанията на ищеца за
периода извън процесния не са били предмет на преценка от решаващия делото
състав, същите не са установени за дължими и няма как съдът да приеме, че
правилно „Т.С.“ ЕАД е упражнило правата си по чл. 32 от Общите условия да
извърши прихващане със сумите за връщане по изравнителните сметки.
От приетата по делото и неоспорена от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че общата стойност на фактурираната топлинна енергия
за периода е 312,04 лв, а общата стойност от изравнителните сметки /за
доплащане/ е 966, 62 лв.
Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е
взел предвид, че при посочване на размера от изравнителните сметки е
посочен период от 01.05.2013 г. –
30.04.2015 г., а исковият период е 01.11.2013 г. – 30.04.2015 г. Ето защо
съобразно диспозитивното начало в процеса и заявената от ищеца искова
претенция, СРС правилно като е съобразил заключението на вещото лице е приложил
разпоредбата на чл. 162 ГПК. Съобразно изложеното, оплакванията на въззивника в
този смисъл са неоснователни.
Доводът на въззивника, че при
постановяване на крайния си акт СРС е следвало да вземе предвид заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съобразно което част от сумите
за връщане по изравнителните сметки за процесния период са отнесени за
погасяване на дължими суми за период извън процесния, противоречи на
нормативната уредба досежно начина на начисляване и отчитане на топлинната
енергия по чл. 155 ЗЕ.
Претенцията на ищеца „Т.С.”
ЕАД по чл. 422, ал. 1, ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено
плащане е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна енергия.
Предвид горните изводи относно отхвърлената част от главния иск съдът намира,
че и тази искова претенция, правилно е била отхвърлена от първоинстанционния
съд като неоснователна в обжалваната част за сумата над 100,09 лева до пълния
претендиран размер.
Въз основа на тези правни
съображения и с оглед на обстоятелството, че правният извод до който въззивната
инстанция е достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния
съд и липсват други доводи във въззивната жалба, дейността на настоящата
съдебна инстанция е изчерпана и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноские:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, право на разноски има въззивника. Последният е
претендирал разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото, като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. По
делото е представен е договор за правна защита и съдействие, в който е
отбелязано, че възнаграждението за процесуално представителство пред СГС е
платено в брой, поради което са неоснователни доводите на въззивника в
подадената от него молба от 06.02.2019 г. за липса на доказателства за
извършване на разноските. Настоящият състав намира за основателно направеното
от страна на последния възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по см. на л. 78, ал. 5 ГПК, доколкото делото не се отличава с
висока правна и фактическа сложност и е приключило с провеждането на едно
открито съдебно заседание. Съобразно изложеното адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до 300 лв. съобразно предвидения минимален размер на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
С оглед на цената на
предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
ПОТВЪРЖДАВАрешение № 362599 от 15.03.2018 г., постановено по гр.
дело № 64653 по описа за 2016 г. по описа на СРС, ГО, 82-ри състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "Т.С."
ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Д.Б. с
ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 300,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението на СРС в частта, с която са уважени исковете, както и
в частта, с която е отхвърлен искът за лихва върху сумата за дялово
разпределение, като необжалвано е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Н.И.“
ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.