Решение по дело №5525/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1513
Дата: 4 април 2023 г.
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20225330105525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1513
гр. Пловдив, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330105525 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „ДЗИ Общо
Застраховане” ЕАД против Община Пловдив кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати сумата от 1 676,
81 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и
сумата от 136, 94 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.06.2021 г. до
13.04.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 15.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество твърди, че на 22.02.2021 г., около 21:00 часа, при
движение в гр. П., на ул. *****, лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № **,
собственост на С. И. Л., управляван последния, преминава през необозначена
и необезопасена дупка с големи размери. Сочи, че при преминаването на
автомобила през необезопасената дупка на автомобила са нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна врата – лява, праг –
ляв, задна врата – лява и праг – десен. Произшествието настъпило в срока на
валидност на застрахователна полица № ** от 14.04.2020 г. за сключена
1
застраховка „Каско +“ при „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД на увредения лек
автомобил. Твърди, че полицата била със срок на действие от 16.04.2020 г. до
15.04.2021 г. Сочи, че за застрахователното събитие била заведена щета № **.
Твърди, че с възлагателно писмо за извършване на ремонта последният е
възложен на автосервиз „Стоянов Мотърс“ ООД, за което била издадена
фактура № **********/25.03.2021 г. на стойност от 1 676, 81 лв.. С
ликвидационен акт от 05.04.2021 г. била установена общата стойност на
вредите от 1 676, 81 лв., която сума била заплатена на „Стоянов Мотърс“
ООД с нареждане за групово плащане от 05.04.2021 г. Твърди, че причината
за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие е наличието на
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Поддържа, че със
заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
увредения кредитор срещу Община Пловдив. Сочи, че до ответника е
изпратена покана с изх. № 0-92-7105/04.06.2021 г., с която му е предоставен
15-дневен срок за заплащане на сумата от 1 676, 81 лв., в която са включени
изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. По
така депозираната покана бил постановен отказ за заплащане на претенцията.
Предвид забавата на ответника претендира и присъждане на обезщетение за
забава. Претендира заплащане на сторените в производството по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община Пловдив, в който се излагат доводи за нейната неоснователност.
Твърди, че не се е осъществил фактическият състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
доколкото предпоставките за ангажиране отговорността на Община Пловдив
не се установяват по безспорен начин. Поддържа, че не е възникнало валидно
застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно
дружество и собственика на увредения автомобил, тъй като не са спазени
нормативно установените изисквания за сключването му, изразяващи се в
изискване за представяне на предложение – въпросник за сключване на
застраховка, оферта и общи условия към договора, които не са представени
като доказателства по делото. Твърди, че сключеният договор е
недействителен, поради липса на съгласие между страните за неговото
сключване. Сочи, че от приложеното по делото уведомление за щета не може
да се определи точното място на настъпване на произшествието, тъй като в
раздел „Данни за събитието“ е посочена ул. **, а след това в „Описание на
2
събитието“ е посочена по-обща локация – ул. **. Твърди, че от изложеното в
исковата молба не става ясно как и по какъв начин водачът на автомобила е
попаднал в дупка на платното за движение, като не са налице и данни за
поведението на водача и дали той не е допринесъл за настъпване на
произшествието при шофиране с висока скорост или проява на невнимание,
несъобразена с метеорологичната обстановка. Счита, че е възможна и
техническа неизправност на автомобила, както и настъпване на непредвидени
или непредвидими събития от извънреден характер. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, допуснал
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като моли определеното застрахователно
обезщетение да бъде намалено. Оспорва механизма на произшествието и
наличието на причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Счита за
недопустимо да бъде ангажирана отговорността на Община Пловдив за вреди
вследствие на попадане на автомобилни гуми в дупки на платното за
движение. Сочи, че в случая не са представени доказателства за размерите и
дълбочината на дупката, като възразява за приемането на представените от
страна на ищеца снимки. Твърди, че произшествието не се е реализирало по
начина и при твърдените в исковата молба обстоятелства, тъй като за
установяването му не е съставен Протокол за ПТП, съставянето на който е
задължително при настъпване на произшествие с материални щети. Счита, че
непредставянето на официален удостоверителен документ, доказващ
настъпване на застрахователното събитие представлява основание за
постановяване на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Счита,
че представеното по делото платежно нареждане не доказва заплащането на
застрахователно обезщетение, тъй като плащането, извършено без заверка на
сметката на кредитора не може да се счете за действително. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, като
при условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
3
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
поведение на определени физически лица, на които собственикът на
процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност
общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3
КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна
воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им от общината работа.
4
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
От представения по делото Свидетелство за регистрация, част II, се
установява, че увреденият лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ** е
собственост на С. И. Л..
По делото е представена застрахователна полица № ** за сключена
застраховка „Каско +“ при „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД в полза на С. И. Л.
по отношение на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № **, със срок на
валидност от 16.04.2020 г. до 15.04.2021 г.
От представената по делото сметка, издадена от ищцовото
застрахователно дружество се установява, че застрахованото лице е заплатило
дължимата застрахователна премия.
Следователно в производството по делото е безспорно установено, че
увреденият автомобил, собственост на С. И. Л., е бил застрахован по силата
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Каско +” с
период на покритие от 16.04.2020 г. до 15.04.2021 г.
Следователно при приложение на разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ,
съгласно която освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие
5
започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата
вноска по нея - при разсрочено плащане на премията, застрахователното
събитие от 22.02.2021 г. е настъпило в срока на действие на сключената
между ищеца и собственика на увредения автомобил имуществена
застраховка.
По делото е приложено предложение – въпросник с анализ, който е
представен и попълнен от застрахования преди сключване на
застрахователния договор, поради което съдът не възприема възраженията на
ответника, изложени в отговора на исковата молба.
При застрахователното дружество е образувана щета № ** по заявление
на С. И. Л. – в качеството му на водач на увредения автомобил, в която са
описани увредените части на лекия автомобил – ляв праг, десен праг, предна
лява врата и задна лява врата. В заявлението е посочено, че произшествието е
настъпило в гр. П., на ул. ** с Google координати *****, като застрахованото
лице е посочило, че при движение по ул. ** попада в необезопасена голяма
дупка на платното за движение.
Изготвен е опис – заключение по щета, в който са установени
увредените детайли на лекия автомобил – предна врата – лява, праг ляв, задна
врата – лява и праг десен.
Установява се, че с възлагателно писмо от 12.03.2021 г. ремонтът на
автомобила е възложен на „Стоянов Мотърс“ ООД, като лекият автомобил е
предаден за осъществяване на ремонта с Приемо-предавателен протокол от
25.03.2021 г., за което е издадена фактура № **********/25.03.2021 г.,
издадена от „Стафанов Мотърс“ ООД с получател – ищцовото
застрахователно дружество, на стойност от 1 676, 81 лв. с основание „**“.
По делото е представено платежно нареждане от 05.04.2021 г., по силата
на което ищцовото застрахователно дружество е заплатило застрахователно
обезщетение от 1 676, 81 лв. в полза на дружеството, осъществило ремонта на
автомобила.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че посочената сума е постъпила по
сметката на получателя. Следователно по безспорен начин се установява, че
ищецът е заплатил определеното застрахователно обезщетение.
Според съда в производството по делото обаче не се установяват
6
останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответната община.
За установяване на мястото на настъпване на произшествието и
неговият механизъм са представени издадени от страна на ищцовото
дружество документи, които по своята правна същност представляват частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за ищеца факти, поради
което последните не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила.
За твърдяното за настъпило пътно-транспортно произшествие не е
съставен Протокол за ПТП. Осъществяването на застрахователното събитие
подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК,
включително и със свидетелски показания. Настъпването на
застрахователното събитие и механизма на деянието не подлежат на
установяване единствено с писмени доказателства и чрез протокол за ПТП.
Напротив – константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се
приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и
протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от
задължение да изследва механизма на произшествието и с други
доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа
експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на
участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24
октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните
органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните
компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието,
че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение
на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол
за ПТП с материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на
разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от
Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава
протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната
служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в
седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на
чиято територия е настъпило събитието.
7
В раздел І, чл. 7 от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални
щети се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията.
Налице е съответствие на тази разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за
движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в съС.ие да се придвижи на собствен ход
поради причинените му вреди.
В случая за установяване на настъпилото застрахователно събитие са
изслушани показанията на свидетеля С. И. Л. – водач на увредения лек
автомобил, който свидетелства, че преди около две години участвал в пътно-
транспортно произшествие в кв. „******, като попаднал на неравност на
платното за движение на улица, която е отстрани на блока и е успоредна на
ул. **. Свидетелства, че целият квартал бил разкопан, защото правели ремонт
и подменяли ВиК тръби, като улица ** била затворена, а целият квартал бил
разкопан. Сочи, че на платното за движение имало счупена шахта, обърната с
острите „работи“ нагоре и заобиколена от разхвърляни бордюри. Забелязал
шахтата в последния момент и извил като по този начин ударил още един път
колата, като ударил праговете на колата, но не и вратите. Свидетелства, че
ударил праговете първо от лявата страна, а после от дясната страна, тъй като
видял шахтата в последния момент, извил колата и нещо изтропало, след
което отново извил колата и я ударил и от другата страна. Свидетелства, че
целият квартал е представлявал строителна площадка и не е имало никакви
знаци.
В производството по делото е изслушано заключението на
първоначалната съдебна авто-техническа експертиза, която е изготвена от
вещото лице с данните по делото преди разпита на свидетеля, и която е дала
заключение, че при описания механизъм на произшествието в исковата молба
и мястото на настъпването му, настъпване на описаните увреди е невъзможно
от техническа гледна точка. В съдебното заседание – при разпита на вещото
лице, осъществен след разпита на свидетеля, експертът е посочил, че от
свидетеля се излага съвсем различен механизъм на произшествието, който не
е изследван.
При работа по допуснатата от съда повторна съдебна авто-техническа
експертиза вещото лице е обективирало три различни места на настъпване на
8
произшествието, а именно гр. П, ул. **, мястото на произшествието по
посочените в заявлението координати, което представлява паркинг зад блока
на ул. ** и не съвпада с посоченото от свидетеля място на настъпване на
произшествието, както и мястото на настъпване на произшествието по данни
от свидетелските показания. Вещото лице е установило, че от техническа
гледна точка е възможно при попадане на автомобила във препятствие с
височина да възникнат описаните увреди на автомобила, като вещото лице е
изчислило размера на вредите по тяхната пазарна стойност. В съдебното
заседание при разпита на вещото лице последното е уточнило, че е възможно
вратите да бъдат увредени и без знанието на водача, като последните могат да
се увредят от увредата на праговете.
Съдът намира, че в производството по делото не се установява точното
място на настъпване на произшествието и неговият механизъм – какво е било
местонахождението на препятствието на платното за движение и какъв е бил
точният му вид – дупка, шахта или друг вид неравност – парче от пътната
настилка на платното за движение. В уведомлението за настъпването на
щетата е посочено, че произшествието е настъпило на ул. **, като са
посочени и координати, които не съвпадат с посочения адрес, а се намират на
улица без наименование, която попада зад блока на ул. **. Същевременно в
свидетелските си показания свидетелят сочи друго местонахождение на
неравността на пътното платно. По този начин не се установява точното
местонахождение на неравността на платното за движение, т.е. не се
установява при условията на пълното и главно доказване механизма на
произшествието.
Гражданският процес е състезателен, при който ищецът следва да
установи твърденията си, представляващи обективна предпоставка за
уважаване на предявения иск, поради което доказването не може да се
основава на житейски предположения и факти, които са останали недоказани
по безспорен начин, какъвто е процесният случай. По този начин се
затруднява защитата на ответната страна, която твърди, че доколкото
процесният пътен участък около ул. ** е бил в ремонт, са били поставени
уведомителни пътни знаци и движението на автомобили е било
преустановено.
Това обстоятелство се установява от представената по делото Заповед
9
№ 21 ОА-107/19.01.2021 г., издадена от кмета на Община Пловдив, от която
се установява, че се удължава действието на Заповед № 20 ОА-
2696/21.12.2020 г. за „Временна организация на безопасност на движението“
със спиране на движението съгласно одобрен и съгласуван проект по ул. **
от кръстовище с ул. „**“ до кръстовище с ул. „****“ на етапи от 31.01.2021 г.
до 28.02.2021 г.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на съС.ието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и
ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на
ЗДвП на Община Пловдив е вменено задължение да стопанисва и поддържа
улиците в гр. П., което включва и недопускането, съответно отстраняването
на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или
други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения,
като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място.
В този смисъл в производството по делото се установява, че процесният
пътен участък около ул. "**" е бил в ремонт с въведена временна
реорганизация на движението, поради което при ремонт и премахване на
шахта не е необходимо конкретно обозначение на препятствието на платното
за движение, след като по съответния пътен участък цялото движение е
преустановено. Следователно попадането на застрахования лек автомобил в
препятствие на платното за движение, по което е въведена временна
реорганизация, не може да се вмени във вина на ответната община, за да бъде
ангажирана отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
Следователно, за ищеца не се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу Община Пловдив, поради което
предявеният регресен иск следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на главния иск следва да се отхвърли и
акцесорната искова претенция за заплащане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл.
10
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
определи размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер от 130 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“ № 89 Б, против Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр.
Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1, искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати сумата
от 1 676, 81 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение и сумата от 136, 94 лв. – обезщетение за забава за периода от
24.06.2021 г. до 13.04.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 15.04.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, сумата от 130 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр.д. №
5525/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
11