РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Девня, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101218 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване,
искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 92
от ЗЗД от „Теленор България“ЕАД /сега ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: 1766 София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез проц. представител адв. В. Г. срещу Щ.
Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***** с искане за приемане за установено,
че ищецът има следните вземания срещу ответницата, а именно: за сума в
размер на 450, 07, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с
абонатен номер №*********, за които са издадени фактури
№**********/15.03.2019г.,№**********/15.04.2019г.;
№**********/15.05.2019 г. за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и сума
в размер на 374, 42 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът излага в исковата молба, че ответницата Щ. Г. С. е абонат
на дружеството - доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
със сключен Договор за мобилни услуги от дата 27.12.2018 г. за ползване на
1
мобилен номер ****, с предпочетен абонаментен план Тотал 26, 99 лева, със
срок на действие 24 месеца до 27.12.2020 г., като на абоната е предоставено за
ползване мобилно устройство ****E, чиято стандартна цена е в размер на 269,
90 лева, но е предоставено за сумата в размер на 1 лев, като абонатът се е
ползвал от отстъпка в размер на 268, 90 лева.
Твърди, че абонатът е сключил и втори договор за мобилни услуги
от дата 23.01.2019 г., за мобилен номер **** за срок от 24 месеца до
23.01.2021 г. за ползването на абонаментен план Интернет+ 16, 99 лева.
Абонатът е получил за ползване мобилно устройство ****, чиято стандартна
цена е в размер на 149, 99 лева, но му е предоставено за сумата в размер на 19,
99 лева, като абонатът се е ползвал от отстъпка в размер на 130 лева. Въз
основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната №*********.
Сочи, че за потребените от абоната - ответник услуги за периода
15.02.2019 г. до 14.07.2019 г. е издал следните фактури:
- фактура №**********/15.03.2019 г. за отчетния период на
потребление от 15.02.2019 г.- 14.03.2019 г. с дължима стойност за плащане в
размер на 375, 24 лева за месечни абонаментни такси за потребените от
абоната по договора услуги. Дължимата сума е платима в срок 30.03.2019 г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
- фактура №**********/15.04.2019 г. за отчетния период на
потребление от 15.03.2019 г.- 14.04.2019 г. с дължима стойност за плащане в
размер на 45, 48 лева за месечни абонаментни такси за потребените от
абоната по договора услуги. Дължимата сума е платима в срок 30.04.2019 г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
- фактура №**********/15.05.2019 г. за отчетния период на
потребление от 15.04.2019 г.- 14.05.2019 г. с дължима стойност за плащане в
размер на 45, 48 лева за месечни абонаментни такси за потребените от
абоната по договора услуги. Дължимата сума е платима в срок 30.05.2019 г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
Твърди, че за посочените месечни отчетни периоди — м.03/2019 г.,
за месец 04/2019 г. и за м.05/2019 г. ответницата не е заплатила на „Теленор
България“ дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги в общ размер на 466, 20 лева, като при издаването на Кредитно
известие № **********/15.06.2019 г. е сторнирана сумата в размер на 16, 13
2
лева, представляваща предсрочно заплатени абонаментни такси, като е
отчетен незаплатения баланс от предходен период в размер на 466, 20 лева,
при което общото задължение е в размер на 450, 07 лева, която сума ищецът
претендира. Сочи се, че неизпълнението на абоната - ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 450, 07 лева е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесиите
договори за услуги, като във връзка с чл. 75 вр. с чл. 196 в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника Щ. Г. С. за ползваните абонаменти и е издадал крайна
фактура №**********/15.07.2019 г. с начислена обща сума за плащане в
размер на 824, 49 лева. В издадената крайна фактура №**********/15.07.2019
г. е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
374, 42 лева и е включена сумата за незаплатени месечни абонаментни такси
и потребление на мобилни услуги в размер на 450, 07 лева. Подробно излага
начина, по който се формира претендираната неустойка.
Предвид изложеното, моли съда да признае за установено в
отношенията между страните, че ответницата Щ. Г. С. му дължи сумата в
размер на 450, 07, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с
абонатен номер №*********, за които са издадени фактури
№**********/15.03.2019 г., №**********/15.04.2019 г.,
№**********/15.05.2019 г. за периода от 15.02.2019 г. до 14.05.2019 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и сума
в размер на 374, 42 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Претендира разноски
и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на ответната
страна.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
В с.з. ищецът, редовно призован не се явява, не се представлява.
Представя писмено становище, в което поддържа исковата молба и моли за
уважаването й с постановяване на положително решение по нея.
Ответницата, редовно призована, не се явява, не се представлява, не
представя становище по иска.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на
представените доказателства, направи следните фактически изводи:
Предявеният иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК представлява специален
3
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си срещу
вземането.
Видно от приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 596/2021
г. по описа на РС - Девня, е налице издадена заповед за изпълнение №
390/27.05.2021 г. по чл. 410 от ГПК, с която ответницата Щилияна Гинкова С.
е осъдена да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от
По делото са представени договор за мобилни услуги за ползване на
мобилен номер ****, с предпочетен абонаментен план Тотал 26, 99 лева, със
срок на действие 24 месеца до 27.12.2020 г., сключен между страните на
27.12.2018 г.; договор за мобилни услуги от дата 23.01.2019 г. за мобилен
номер ***** за срок от 24 месеца до 23.01.2021 г.; Общи условия на Теленор,
както и 3 бр. фактури за предоставени мобилни услуги, кредитно известие и
крайна фактура.
От представените Договори за мобилни услуги, подписани от
страните, се установяват възникналите облигационни правоотношения
помежду им. Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако
ответницата е имала възражения относно потребените услуги и тяхната
реална стойност би следвало да възрази пред доставчика на услугата в
рекламационно производство или да представи доказателства в тази насока
пред съда.
Съдът приема, че издадените данъчни фактури с №№
**********/15.03.2019 г.; **********/15.04.2019 г и **********/15.05.2019
г., макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответницата,
доказват предоставените й услуги и претендираните за тях цени. Не се
твърди, а и не са представени от ответницата доказателства за заплащането на
исковата претенция за ползваните от нея мобилни услуги, тежестта на
доказване на които факти е нейна, както й е указано с доклада по делото.
Твърдението на ищеца, че ответницата не е заплатила текущото си
задължение за абонаментни такси и ползвани услуги на падежа, съгласно
условията на сключения договор и допълнително споразумение към него, е
твърдение за отрицателен факт, като в тежест на ответника е да представи
доказателства за изпълнение, което не е сторено. Поради това съдът намира за
установено съществуването на вземане на ищеца в общ размер на 450, 07 лева
по посочените по – горе фактури, чиято обща стойност възлиза на 466, 20
лева, след сторнирането на сумата от 16, 13 лева с кредитно известие
№**********/15.06.2019 г., представляващо главница за потребени и
4
незаплатени абонаментни такси и услуги за периода от 15.02.2019 г. до
14.07.2019 г. по сключени между страните Договори за мобилни услуги от
дата 27.12.2018 г. и 23.01.2019 г. за мобилен номер ***** и мобилен
номер*****.
В настоящото производство ищецът претендира и неустойка в
размер на 374, 42 лева, начислена вследствие на виновно неизпълнение от
ответницата на задължението за плащане на падежирала сума и предстрочно
прекратяване на договора с крайна фактура №**********/15.07.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност
неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на
обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното
неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната
страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва
установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и
на вина за неизпълнението. В процесните договори за мобилни услуги е
предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния
срок по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти до края на този срок. Доколкото ответникът притежава
качеството потребител на далекосъобщителна услуга съобразно § 13 т. 1 от
ДП на ЗЗП, приложение в отношенията между страните следва да намерят
правилата на ЗЗП. Съгласно дефиницията по чл. 143 от ЗЗП „неравноправна
клауза“ е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Вярно е,
че липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода, страните по договор за услуга да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока, по волята на която и
да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така,
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В противен случай
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави.
Съдът намира, че уговорената между страните неустоечна клауза в
двата договора е неравноправна, поради което и нищожна на основание чл.
146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП вр. чл. 143 т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП вр чл. 3 § 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер
5
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се
създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В
случая, с оглед начина на изготвяне на договора и обстоятелството, че същият
се попълва от представител на ищеца - търговец навежда на извода, че
ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице
индивидуално уговорена клауза между страните.
Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, е, че по този начин
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този
смисъл константната практика на ВКС, напр. Решение № 219/09.05.2016 г. по
т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.
Освен това, при прекратяване на договора за мобилни услуги
операторът не получава съответната абонаментна такса, но е налице
възможност да предостави съответния номер на друг клиент, от което да
реализира пропусната печалба. Същевременно императивния режим на
закрила на потребителите изключва изменението на клаузите по начин,
възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните страни. Напротив
законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на
прекомерната неустойка по общия ред, именно за да осигури и превенция,
като отрече каквато и да е възможност за доставчика, злоупотребил при
договарянето, да получи каквато и да е полза от неравноправната клауза. Ето
защо, последиците на неустоечната клауза следва да бъдат отречени, поради
нейната неравноправност. При изтъкнатите съображения, уговорката за
неустойка в полза на мобилния оператор при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, поради неплащане на сума по договора от потребителя, се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26
ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците
на услуги, вече трайно се приема от КЗП за нарушение по чл. 68 ал.1 от ЗЗП и
за нелоялна търговска практика. Твърдението за постигната между ищеца и
КЗП спогодба относно размера на неустойката - че същия не може да
надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на първо
6
място е недоказано. Същото няма как да бъде споделено именно с оглед
изложените съображения за изначална нищожност на клаузите за неустойка в
процесните договори. заместването на нищожна клауза от потребителски
договор е възможно само с повелителна норма от материалното право /чл. 26
ал. 4 от ЗЗД/, но не и със съдебни актове, какъвто представлява одобрената
съдебна спогодба. Както вече бе споменато, императивният режим на
закрилата на потребителите предвижда именно нищожност на клаузата, а не
намаляване на прекомерната неустойка по общия ред. Ето защо не следва да
се присъжда неустойка, доколкото претенцията се основава на нищожни
клаузи. По изложените съображения претендираната от ищеца неустойка в
размер на 374, 42 лева се явява недължима, тъй като клаузата, с която е
уговорена е нищожна, поради което предявеният установителен иск в тази му
част следва да бъде отхвърлен.
И на последно място, липсва идентичност между издадената заповед
за изпълнение на парично задължение досежно сумата от 374, 42 лева,
претендирана с настоящия установителен иск като неустойка, доколкото в
заповедта е вписано, че сумата представлява лихва за периода от 15.07.2019 г.
до изплащане на вземането, въпреки, че в разпореждането за издаването й
тази сума е отразена като неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент. Ищецът – заявител в заповедното производство не е поискал
поправка на ОФГ в издадената заповед, поради което следва да понесе
последствията за липса на идентичност между заповедното и исковото
производство, водещо до недопустимост на иска в тази му част.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното
искане, в полза на ищеца се дължат деловодни разноски за исковото
производство, съобразно с представените доказателствата по делото за
извършването им и съразмерно с уважената част от претенциите. Изчислени
по посочения начин дължимите в полза на ищеца разноски от претендираните
255 лева възлизат на 139, 20 лева.
При този изход на делото и предвид задължителните указания
дадени с т. 12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на основание чл. 78 ал.1 вр.
с ал. 8 от ГПК ответницата следва да бъдат осъдена да заплати на ищеца
претендираните и доказани деловодни разноски в заповедното производство
в общ размер на 205 лева, които съразмерно с уважената част от иска възлизат
на 111, 90 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Щ. Г. С., ЕГН:
7
**********, с адрес: гр. ***** ЧЕ ДЪЛЖИ на „Теленор България“ЕАД /сега
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: 1766 София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6
сумата от 450 07 лева /четиристотин и петдесет лв., 07 ст./ незаплатени
абонаментни такси и услуги за периода от 15.02.2019 г. до 14.07.2019 г. по
сключени между страните Договори за мобилни услуги от дата 27.12.2018 г. и
23.01.2019 г. за мобилен номер 3*** и мобилен номер ***, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
19.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 390/27.05.2021 г. по ч. гр. дело № 596/2021
г. по описа на Районен съд - Девня, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от
ГПК вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Теленор България”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4",
Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Щ. Г. С., ЕГН: ********** иск за
признаване за установено, че Щ. Г. С., ЕГН: ********** дължи на „Теленор
България”ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 374, 42 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, начислена
по фактура №**********/15.07.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Щ. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ „Теленор България“ЕАД /сега ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕАД/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: 1766 София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сума в размер на 139, 20 лева /сто тридесет
и девет лв., 20 ст./, представляваща разноски по настоящото дело, съобразно
уважената част от иска, както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 111, 90 лева /сто и единадесет лв., 90 ст./ съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8