№ 8
гр. Плевен, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20244430201690 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от Ф. Г. Ф., представляващ „***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, чрез адв. О. Б. от АК-Плевен
против НП № 786401-F781392/29.08.2024г. на *** на Отдел „Оперативни
дейности“-Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2
от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 6000 /шест хиляди/ лева.
Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата
съображения, като се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. О. Б. от АК-Плевен, която в хода на съдебното следствие
ангажира писмени доказателства и изразява становище по същество относно
незаконосъобразност на НП. Моли съда за отмяна на последното с подробно
изложени съображения в представена писмена защита.
1
Ответната страна, чрез своя процесуален представител – юрк. Ц.Г.,
изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди, като законосъобразно. Развива доводи в
подкрепа на тезата си и оспорва възраженията на жалбоподателя, като се
мотивира в депозирана писмена защита с вх. № 34733/12.12.2024г.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи,събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 05.08.2024г. свидетелят М. М. М., ст.инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, извършил проверка в търговски обект – кафе-автомат на
самообслужване, находящ се в ***, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК: ***.
При проверката в 11:50 часа е извършена контролна покупка от проверяващия
екип на един брой дълго кафе еспресо на стойност 0,60 лв., заплатени от М. М.
М. – *** по приходите с един брой монета от 2,00 лв. Кафе-автоматът приел
плащането, върнал ресто, приготвил и предоставил напитката. Служителите
на НАП установили, че процесният кафе-автомат няма дисплей на ФУВАС и
не визуализира данни за извършената продажба и за лицето, което го
стопанисва. Установили също, че на кафе-автомата има поставен стикер с
телефонен номер: ***, на който същите провели разговор с лице, на което
указали да се яви на място при кафе-автомата. След известно време при обекта
/кафе-автомата/ се явило лицето Ф. Г. Ф., който оказал съдействие и отворил
кафе-автомата на самообслужване, при което се окончателно контролните
органи установили, че няма монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство вградено в автомат на самообслужване /ФУВАС/.
С гореописаното длъжностните лица констатирали, че „***“ ЕООД с
2
ЕИК: *** е нарушило разпоредбите на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, а именно, че „лицата по чл.3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирано в НАП фискално устройство
от датата на започване на дейността“, във връзка с чл.3, ал.8 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, а именно, че „лице, което извършва продажби на стоки
или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с
изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита
всяка продажба, чрез ФУВАС, като фискалния бон, регистриращ продажбата,
се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ“.
Извършената проверка била документирана с протокол за извършена
проверка в обект № 0108092/05.08.2021г., в който подробно били отразени
констатациите от проверката.
По повод горното свидетелят М. М. М. съставила АУАН №
F781392/05.08.2024г., въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите М. М. М. и
Г. С. Д.. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите М. М. М. и Г.
С. Д., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Фактическата обстановка се подкрепя и от писмените доказателства по
административнонаказателната преписка: НП № 786401-F781392/29.08.2024г.
на *** на Отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП /л.5-6/; съставения
АУАН № F781392/05.08.2024г. /л.7-8/; ПИП № 0108092/05.08.2021г. /л.9-11/;
Протокол № 1885124/20.08.2024г. /л.12-13/; Договор за наем от 16.07.2024г.
/л.14-15/; покана изх. № 18164/20.08.2024г. /л.16/ и копие от Заповед № ЗЦУ-
384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП /л.17-19/, както и
постъпилите по делото и представени в съдебни заседания писмени
3
доказателства, а именно заверени копия на: 6 броя протоколи за извадени
монети от вендинг автоматите за безалкохолни напитки и за кафе;
хронологичен опис на сметка 411 „Клиенти“ за периода 01.07.-31.08.2024г.;
хронологичен опис на сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ за периода
01.07.-31.08.2024г.; закриване на документи по сметка 411 „Клиенти“ за
периода 01.07.-31.08.2024г. и свидетелства за регистрирани касови апарати за
два вендинг автомата – за кафе и за безалкохолни напитки, всичките
приложени на л.41-52 от делото, също и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза /л.61-64/.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от
административнонаказателната преписка, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена еднолична
съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице В. В. по поставени от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя задачи, от експертното
заключение на която е видно следното:
1. За периода от 16.07.2024г., когато е наето мястото, на което е поставен
автомата до датата на проверката – 05.08.2024 г. са отразени в счетоводството
на „***“ ЕООД приходи от вендинг автомат за кафе и топли напитки, находящ
се в *** в общ размер на 397,50 лв.
2. За периода от 06.08.2024г. до 30.09.2024г. са отразени в
счетоводството на „***“ ЕООД приходи от вендинг автомат за кафе и топли
напитки, находящ се в *** в общ размер на 1173,80 лв.
Като прецени изложената фактическа обстановка, заключението на
вещото лице и с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че описаното представлява неизпълнение от страна на
жалбоподателя на задълженията му към държавата по чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във връзка с чл.185, ал.2 от ЗДДС.
4
Съдът констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, водещи до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП
е издадено от компетентен орган – *** на Отдел „Оперативни дейности“-
Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при НАП, за когото съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС и приложената Заповед №
ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП са делегирани
права на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН.
С оглед на свидетелите, присъствали при съставяне на акта, не са допуснати
процесуални нарушения, още по-малко съществени.
След преценка на установените при проверката обстоятелства, съдът
намира, че правилно както в АУАН, така и в НП на административното
нарушение е дадена правна квалификация по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. От правния анализ на тази разпоредба
следва, че лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
От друга страна, с разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидена
административнонаказателна отговорност извън случаите по ал.1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане.
Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на задълженото
лице – жалбоподател, не е оборен по никакъв начин, а точно обратното –
потвърждава се от всички приобщени по делото доказателства. Установеното
нарушение е от категорията на резултатните нарушения, при които има
нанесена щета за фиска. Типичното за тях е, че в състава е посочено
настъпването на вредоносен резултат. Не са представени доказателства от
страна на ж-ля, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи с
оглед приемане на по-благоприятната хипотеза. От субективна страна
деянието е извършено от предвидения от Наредбата особен субект – данъчно
5
задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., в
качеството на търговец.
Административнонаказателната отговорност на ЕООД е безвиновна и
обективна, т.е. при административни нарушения на ЕООД изобщо не се
изследва въпросът за вината. Обективният й характер следва и от това, че
никое обособено имущество, каквото е предприятието на процесното ЕООД
не може да прояви вина, т.е. субективно отношение, при осъществяване на
своята дейност. Във всеки един случай обаче следва да се установят
релевантните обстоятелства по чл.83, ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението
е извършено при осъществяване на дейността на жалбоподателя. В настоящия
казус се установи, че в чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидена възможността за
налагане на имуществена санкция на ЕООД. По отношение конкретния размер
на наложената имуществена санкция в размер на 6000 лв. съдът счита, че
същата правилно е индивидуализирана в минимален размер (при възможност
от 6000 до 20 000 лв.). С оглед тежестта на извършеното нарушение на
данъчното законодателство, съдът намира, че следва да потвърди НП, тъй
като съдът не може да слезе под законоустановения минимум на наказанието.
В посочения смисъл съдът счита, че издаденото НП следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл.143, ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният
акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.
При този изход на делото и след запознаване, съдът намира за
основателно направеното искане за присъждане на деловодни разноски за
извършените процесуални действия на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, във
вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл.143, от ГПК, а именно юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА НП № 786401-F781392/29.08.2024г. на *** на Отдел
„Оперативни дейности“-Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на жалбоподателя „***“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от Ф. Г. Ф. с
ЕГН **********, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 6000 /шест хиляди/ лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА жалбоподателя „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, с ЕИК ***, представлявано от Ф. Г. Ф. с ЕГН ********** да
заплати на ГД „Фискален контрол“ при НАП, направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7