Определение по дело №280/2020 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №438

гр. Варна,06.08.2020г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 280/20г., намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени от страните в първоинстанционното производство, срещу решение № 76/02.04.2020г., допълнено с определение № 286/23.06.20г., постановени по гражданско дело № 373 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Шумен, а именно:

1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Шумен, против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на Д.Ж.Д. от гр. Шумен сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и засягане на доброто име и сумата от 3 255.34 лв. (три хиляди двеста петдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки), представляващи обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, под формата на разлика между нетните трудови възнаграждения, които ищецът реално е получавал като „главен експерт“ „Реализация и развитие“, и които би получил ако е бил продължил да заема длъжността директор на Дирекция „Европейски проекти“ в Община Шумен за период от 27.08.2012г. до 06.11.2015г., поради повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, производството по което е било прекратено поради липса на доказателства от наблюдаващия прокурор с Постановлението за прекратяване на досъдебно наказателно производство, постановено на 22.04.2015 г. по ДП №1/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, за което е било водено НОХД №134/2014 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 19.09.2016 г. до окончателното му, на основание чл. 2, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД; както и в частта, с която Прокуратурата на РБ е била осъдена да заплати сумата от 500 лв., представляваща направените разноски по назначените в производството експертизи. Развити са подробни съображение за незаконосъобразност на решението в обжалваните му части поради недоказаност на предявените искове по основание и размер, а присъденото обезщетение – като прекомерно завишено и изключително несправедливо с оглед събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, включително и относно присъдените деловодни разноски; евентуално – присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Д.Ж.Д., представляван от процесуалния си представител адв. В. П. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че в осъдителните си части решението е правилно и не страда от посочените от ответника пороци, излагайки подробни съображения, базирани на доказателствения материал по делото.

2. Насрещна въззивна жалба, подадена Д.Ж.Д., представляван от процесуалния си представител адв. В. П. ***, срещу решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск да осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за посочените по-горе неимуществени вреди, за разликата над уважения размер на претенцията от 40 000 лв. до пълния ѝ предавен размер от 100 000 лв. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част и се претендира неговата отмяна и уважаване на иска в пълния му предявен размер.

В предвидения срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, подаден чрез прокурор в ОП-Шумен, с който същата е оспорена като неоснователно по подробно изложени съображения. Отправено е искане насрещната въззивна жалба да се остави без уважение, а решението в частта му , с която са уважени частично исковете за причинени имуществени и неимуществени вреди, вкл. и относно присъдените деловодни разноски, и Определение № 286/23.06.20г., с което се допълва първоначалното решение, и Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати 1827.66 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, без същото да е било реално заплатено от ищеца, в противоречие на чл. 78 от ГПК, да бъдат отменени.

Решението не е обжалвано и влязло в сила в отхвърлителните му части: за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за период от момента на увреждането 07.05.15г. до 18.09.16г.; за разликата над присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 255.34лв. до претендирания размер от 10 000 лв. като разлика в получаваните възнагражадения за посочения период, както и в отхвърлителната част за сумата от 300 лв. като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство /по тази претенция в мотивите на решението е налице формирана воля, но липсва диспозитив/.  

Настоящият състав на съда намира, че поради липсата на депозирана частна жалба, адресирана до настоящия съд, отправеното искане от Прокуратурата на РБ в отговора му на насрещната жалба, подадена от ищеца, да се отмени и Определение № 286/23.06.20г., с което се допълва първоначалното решение в частта му за разноските, не е надлежно сезиращ документ, поради което и въззивното производство няма за предмет осъществяването на инстанционен контрол на постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение.

Въззивната и насрещната въззивна жалба са редовни и допустими, подадени от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от първоинстанционното решение, поради което следва да се внесат за разглеждане в открито с.з.

            Не е налице хипотезата на т. 3 от ТР № 1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/13г. за служебно събиране на доказателства поради неизясненост на делото от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на обжалваното решение.Не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з. Воден от горното, съдът                                     ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва делото в открито с.з. на 07.10.20г. от 09.15 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: