№ 4403
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110207643 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК:ХХХХ със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Слатина, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Симеонов век“ №17А, вх. А, ет. 2, ап. 8
представлявано от З.Б.К. срещу Наказателно постановление №22-007329 от 15.03.2021г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“- София, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 във вр с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
С подадената жалба представителя на дружеството- жалбоподател е изложил твърдения, че
издаденото наказателно постановление не му е било връчено по надлежния ред. На
следващо място, счита, че фактическата обстановка не е изяснена, а също така, че случаят се
явява маловажен такъв. Моли се за отмяна на наказателното постановление и в условията на
алтернативност за намаляване на размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. А.. Същата
моли за отмяна на наказателното постановление, като сочи, че дружеството се е намирало в
производство по несъстоятелност и поради тази причина е било невъзможно да изпълни
дадените му от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ задължителни предписания.
Представя писмени бележки, в които се излагат сходни доводи с тези в подадената жалба,
като се твърди и че дружеството- жалбоподател е имало назначен синдик, на когото е
следвало да бъде връчен протокола от извършената проверка, съставения АУАН и
1
издаденото наказателно постановление. Моли за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваематара страна- Дирекция „Испекция по труда“ редовно призована, се представлява
от юрисконсулт С.. Същата моли за потвърждение на наказателното постановление, като
счита същото за правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки, в които излага твърдения за правилността и
законосъобразността на наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност
на поисканите разноски от жалбоподателя.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение №260474/30.11.2020г. постановено по т.д.н. №957/2020г. по описа на СГС по
отношение на дружеството- жалбоподател било открито производство по несъстоятелност и
бил назначен временен синдик на дружеството.
На 08.12.2020г. лицето И.Г.М. подало до Дирекция „Инспекция на труда“ сигнал относно
неизплатени трудови възнаграждения. Във връзка с подадения от лицето сигнал Дирекция
„Инспекция по труда“ извършило проверка на дружеството- жалбоподател. В хода на
проверката били констатирани множество нарушения на трудовото законодателство. За
извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2101014 от
19.01.2021г. Със съставения протокол на дружеството- жалбоподател били дадени
задължителни за изпълнение предписания едно от който (под №8) било „Работодателят да
изплати на И.И.А., уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2020г.,
съгласно чл. 128, т. 2 от КТ“. За изпълнение на даденото предписание бил определен срок, а
именно 01.02.2021г.
На 03.02.2021г. и 26.02.2021г. свидетеля Н. Ватахаски на длъжност „инспектор“ и Д.Я. на
длъжност „инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ извършили последваща проверка
на дружеството жалбоподател. В хода на проверката било установено, че дружеството не е
изпълнило дадените с протокол за извършена проверка № ПР2101014 от 19.01.2021г.
задължителни предписани. Същото било установено след като на дружеството-
жалбоподател била изпратена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, съгласно която
представител на дружеството следвало да представи конкретно посочени писмени
доказателства. Същата била получена от управителя на дружеството на 19.01.2021г., но
поисканите документи не били предоставени. За извършената последваща проверка бил
съставен Протокол за извършена проверка № ПР 2106672 от 26.02.2021г. Същият е бил
връчен на представител на дружеството- жалбоподател, а именно на управителя на същия.
2
Въз основа на направените констатации в хода на извършената проверка лицето Д.Я.
съставила на дружеството- жалбоподател АУАН №22-007329 от 26.02.2021г. поради
неизпълнените предписания. Същият бил съставен в присъствието на двама свидетели и
бил получен от представител на дружеството- жалбоподател с пощенска пратка №
PS104008О7IW3 на 11.03.2021г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН било подадено писмено
възражение, изпратено по електронна поща до Дирекция „Инспекция по труда“. В
подаденото възражение представител на дружеството жалбоподател е навел доводи, че е
налице открито производство по несъстоятелност и поради тази причина няма възможност
за изпълнение на дадените задължителни предписания. Посочил е че неизплатените
трудови възнаграждения ще бъдат изплатени на лицата, като същите са включени в списъка
на приетите вземания.
Наказващият орган приел за неоснователни възраженията на дружеството жалбоподател и
на база на съставения АУАН издал процесното наказателно постановление, с което поради
неизпълнение на дадените задължителни предписания на дружеството- жалбоподател на
основание чл. 416, ал. 5 във вр с чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството- жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева.
Наказателното постановление било връчено на управител на дружеството на 15.03.2021г. по
пощата.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаният в хода на съдебното следствие
свидетел Н. В.. Съдът намира показанията на разпитания свидетел се явяват убедителни,
логични и последователни и в тази връзка кредитира същите с доверие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно
компетентността на длъжностните лица, съставили, съотв. издали двата процесуални
документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН
е съставен от компетентен за това орган – Д.Я.- компетентно длъжностно лице съгл. чл. 416,
ал. 1, вр. чл. 399 от КТ и предвид Заповед № ЧР-1315/28.05.2019г., която е била на
длъжност „инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - град София, а НП е издадено от
3
директора на дирекцията, който е оправомощен да издава НП със Заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на изп. директор на ИА „ГИТ“, и представлява „оправомощено от
ръководителя” на съответния контролен орган (изпълнителен директор на ИА „ГИТ”)
длъжностно лице. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на
АУАН и за издаването на НП.
Настоящата съдебна инстанция намира, че е допуснато нарушение на процесуалните
правила, доколкото актът за установяване на административно нарушение е бил съставен не
в присъствието на представител на дружеството- жалбоподател. Съдът намира, че
наказващият орган е следвало да изпрати покана до дружеството- жалбоподател за явяването
на представител на същото. Като не е сторил това, АНО е нарушил правата на дружеството.
Същото нарушение обаче не би могло да се констатира като съществено такова, доколкото е
било отстранено с изпращането по пощата на съставения акт. По този начин е било
осигурено правото на защита на санкционираното лице, както и законоустановеното му
право по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да подаде възражение срещу съставения акт, от което свое
право дружеството се е възползвало.
Относно направеното възражение от процесуалния представител на дружеството, че е
ограничено правото на защита на същото, тъй като съставения АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са били връчени на управителя на дружеството, а
не на назначения синдик на същото, съдът счита, че същото е неоснователно. Действително,
дружеството е имало назначен временен синдик, който е разполагал с представителна власт.
В закона обаче не е предвидена представителна власт само и единствено на синдика на
дружеството, доколкото управителят на същото също разполага с такава.
В АУАН и в обжалваното НП достатъчно пълно и логично са описани относимите към
фактическия състав на нарушението обстоятелства, вкл. и такива по извършването му, като
ясно е посочено в какво се изразява нарушението – дружеството в качеството си на
работодател не е изпълнило предписанието на контролните органи в срок до 01.02.2021 г., с
което е нарушило разпоредбата на чл. 415,ал. 1 от КТ.
На следващо място, не е налице липса на яснота кое е предприятието на работодателя,
респективно кое е мястото на извършване на нарушението.
Посочена е и датата на нарушението – 02.02.2021 г. – датата след изтичането на срока за
изпълнение на предписанието.
Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че липсва нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Съставеният АУАН съдържа законовите реквизити, като в него са отразени
обстоятелствата по извършваната проверка, фактическото описание на нарушението и
неговата правна квалификация. Идентична е ситуацията и с издаденото НП.
Предвид гореизложеното, при служебната проверка не се установиха причини атакуваното
НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните
4
права на страните в производство
По отношение на приложението на материалния закон, съдът намира следното:
Отговорността на дружеството е била ангажирана за извършено от него нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ , изразяващо се в неизпълнение на дадено задължително
предписание от органите на Дирекция „Инспекция по труда“. Съдът намира, че
действително даденото предписание за изплащане на уговореното трудово възнаграждение
на лицето И.И.А. за месец септември 2020 не е било извършено. Това е обстоятелство, за
което между страните не се спори. Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че
неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, доколкото още при започването на
проверката от органите Дирекция „Инспекция по труда“ към дата 18.12.2020г. дружество
„К.“ЕООД е било в производство по несъстоятелност. В разпоредбата на чл. 722, ал. 1 от ТР
се съдържа ред по който вземанията на кредиторите на дружеството следва да бъдат
удовлетворявани. Видно от чл. 722, ал.1, т. 4 от ТР на четвърто по ред място са „вземания,
произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност“. Предвид на това, настоящата съдебна
инстанция счита, че за да бъде изпълнено даденото от органите на Дирекция „Инспекция по
труда“ предписание е следвало дружеството да извърши нарушение на търговското
законодателство. Съдът счита, че по подобен подход се явява недопустим.
Съдът вземайки предвид разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща определение за
„административно нарушение“ и отчитайки обстоятелството, че се касае за отговорност на
юридическо лице, която е безвиновна, все пак намира за нужно да отбележи, че дадените от
органите на Дирекция „Инспекция по труда“ предписания следва да бъдат възможни за
изпълнение и да не представляват извършване на правонарушение. Предвид изложеното,
съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател
доколкото същото е било в обективна невъзможно да изпълни дадените му задължителни
предписания.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение, но жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и
доказва извършването на такива в размер от 500 лева.
Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение и като съобрази разпоредбите
на чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното
адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под форма на
имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лева, е в размер на 300 лева + 7 % за
горницата над 1000 лева; както и действителната правна и фактическа сложност на делото и
приключването му в едно съдебно заседание, съдът в настоящия му съдебен състав намира,
че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва
да присъди на жалбоподателя по-нисък размер на претендираните разноски за адвокат за
въззивна инстанция, а именно сума в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.
5
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-007329 от 15.03.2021г., издадено от директор
на Дирекция „Инспекция по труда“- София, с което на дружеството- жалбоподател на
основание чл. 416, ал. 5 във вр с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Дирекция „Инспекция по труда“- София да
заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК:ХХХХ, сумата от 370 (триста и седемдесет) лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6