№ 402
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503622 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на ищците Д. З. К. и
З. Й. К., чрез адв. М. М. срещу Решение № 262832/26.08.2022 по гр.д.№
3088/19 по описа на СГС, I-5 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения
от тяхната наследодателка срещу ЗД „Бул инс“ АД иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 10 000лв. до 50 000лв.
Счита, че решението в тази си част се явява неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и
събраните по делото доказателства. Излага съображения за неправилно
приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението.
Твръди, че при определяне размера на същото не е съобразено
обстоятелството, че макар и уврежданията на ищцата по принцип да е
следвало да отшумят за около два месеца, тъй като тя е страдала от редица
допълнителни заболявания, при нея са продължили около четири месеца. Не е
отчетено, че тя е имала нужда от помощ за обслужването си за дълъг период
от време и че е била в болница за 33 дни общо. Изпитвала силен дискомфорт,
гадене и болки по цялото тяло. Счита, също така, че не са отчетени вредите от
1
стреса, който е бил причинен на ищцата и психичните й проблеми. Моли да
бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което
бъде уважен иска й в пълен размер. Претендира разноски.
Ответната страна, чрез пълномощника си адв. Я. Д., е подала отговор на
жалбата, в който оспорва изложеното в нея и моли да бъде потвърдено
решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да
разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата
неправилност в обжалваната му част.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, в
обжалваната част приема следното:
Не е спорен между страните механизма на настъпване на ПТП, вината
на водача на л.а. „Тойта Ярис“ рег. № *** – Ц. Д. А., причинно–следствената
връзка между настъпилото ПТП и вредите претърпени от ищцата, като тези
въпроси са разрешение със споразумението по НОХД 12298/18 на СРС, което
на основание чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд разглеждащ
последиците от деянието. Никоя от страните не е обжалвала решението в тази
му част. Решението не е обжалвано от ответника и досежно приетата липса на
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Безспорен е
също така и факта, че ищцата е отправила застрахователна претенция до
ответника на 27.02.2018г. Решението е влязло в сила и в частта, в която е
отхвърлен предявени иск за присъждане на имуществени вреди над размера
от 860,90лв. и не е обжалвано в тази си част.
Не се спори между страните относно правната квалификация на иска по
чл. 577 ал.1 т.1 от КЗ, както и относно наличието на предпоставките за
ангажирането отговорността на ответника.
По отношение на относимите факти, относно размера на дължимото
обезщетение, настоящата инстанция приема за установено следното от
фактическа страна:
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
делото са събрани доказателства, чрез назначената и изслушана съдебно-
медицинска експертиза, от заключението на която се установява следното:
при катастрофата А. К. е получила следните телесни повреди: контузия на
2
главата в тилната област; навяхване на шията; контузия на поясната област;
контузия на лявото коляно; счупване на главичката на лявата малкопищялна
кост. Счупването на лявата малкопищялна кост в областта на главичката е
причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на левия
долен крайник за срок от 1.5 - 2 месеца при нормален ход на
възстановителния процес. Останалите увреждания са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Била е лекувана в УМБАЛСМ
„Н.Й.Пирогов“ ЕАД София за периода от 05.-10.2017г. с инфузии на
обезболяващи, сапзмолитици и невропротективни медикаменти, поставяне на
обездвижваща шина на лявата подбедрица.
При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът
на възстановяване от счупването на главичката на лявата малкопищялна кост
е около 2 месеца. Останалите увреждания отшумяват за около 3 седмици. В
приложените медицински документи няма данни за настъпили усложнения
през периода на възстановяване. При ищцата възстановителният период е бил
удължен, поради наличието на многобройни придружаващи заболявания. А.
К. е страдала от следните придружаващи заболявания: Хипертонично сърце
без застойна сърдечна недостатъчност; Други форми на хронична исхемична
болест на сърцето, през 2011г. са й поставени два стента на LAD; Намален
въглехидратен толеранс; Щитовидна жлеза – проведено е оперативно лечение
през 2001 с ХЗТ; Хистеректомия тоталис - 2009г., без последваща терапия;
МСБ - левостранна хемипареза; Дискоординационен синдром; Бронхиална
астма с алергична компонента; Спондилоза. Тези заболявания са намалили
общия функционален капацитет на ищцата и са довели до затруднено пазене
на равновесие и до удължаване на възстановителния период.
Въз основа на приетото за установено, което изцяло съответства на
събраните доказателства, СГС е приел, че обезщетение в размер на 10 000лв.
за неимуществени вреди би репарирало търпените от ищцата болки и
страдания и причинените неудобства, като са отчетени и другите относими
обстоятелства при определяне размера на обезщетението.
Пред настоящата инстанция са допуснати гласни доказателства, чрез
разпита на един свидетел, който е бил поискан пред първата инстанция, но
неоснователно е бил отказан разпита му.
От разпита на свидетелката М. Я., пред настоящата инстанция, се
3
установява, че тя познавала А. К. от лятото на 2016 г. и си срещала с нея
почти ежедневно. От дъщеря й разбрала за катастрофата. Веднъж я посетила
в болницата и многократно в дома й, докато било на легло. Травмите й се
изразявали според свидетелката в това, че тя била с шина на левия крак, който
бил ударен отляво, била с корсет цялостен на гръбнак и кръста. Била на легло,
с тоалетен стол до леглото. Обслужвали я дъщеря й и съпруга й. Почти 2
месеца била на легло, след това махнали шината, но тя останала дълго време с
корсета и с главоболие. Многократно ходила на рехабилитации. Ходила на
физиотерапии в Банкя, в частни кабинети и в Трета градска болница. Тя не
смеела да ходи сама и излизала само, когато З. –съпруга й бил в състояние да
я придружава. Посещавали парка, но тя стояла само седнала на пейка. Преди
това била безкрайно активна жена. Не можела да се движи много добре,
изпитвала болки при сядане, ставане. Психически също имала травма след
катастрофата.
Въз основа на събраните допълнителни доказателства и при съвкупна
преценка с тези събрани пред първата инстанция, настоящата инстанция
намира, че размера на определеното от СГС обезщетение е несъответен на
претърпените от А. К. неимуществени вреди. При определянето на размера
следва да бъдат взети предвид и конкретните вреди, които са настъпили за
ищцата, като същата поради наличието на съпътстващи заболявания, е имала
доста по-дълъг оздравителен период от обичайния. За по-дълъг срок от две
месеца тя е търпяла болки и неудобства и е била зависима от грижите на
близките си. За много дълъг период от време тя е провеждала рехабилитация
и физиотерапия, за да се възстанови от травмата, което не е било отчетено от
първата инстанция. Правилно е било взето предвид при определяне размера
на обезщетението обстоятелството, че ПТП е настъпило при икономическите
условия през 2017г., както и проведеното болнично лечение за периода от
05.10.2017 до 10.10.2017г. В жалбата се твърди, че К. е била лекувана в
болнично заведение за срок от 33 дни, но от събраните доказателства не може
да се направи този извод, тъй като последващите хоспитализации след
травмата са били за рехабилитация, а не за лечение в тесния смисъл. При
определяне размера на обезщетението е взет предвид и изживявания от
ищцата стрес и типичните негативни емоционални изживявания, свързани с
катастрофата.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че на А. К. следва да
4
бъде определено обезщетение в размер на 15 000лв. общо, което да
съответства на претърпените от нея неимуществени вреди.
По изложените съображения и тъй като правните изводи на настоящата
инстанция относно справедливия размер на обезщетението не съответстват с
тези на СГС, следва да бъде отменено обжалваното решение в
отхвърлителната му част за размера над 10 000лв. до 15 000лв. и постановено
ново, с което бъде уважен иска за сумата от още 5 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди, като същите бъдат присъдени на правоприемниците на
ищцата – нейните наследници по закон, ведно със законната лихва за забава,
считано от 28.05.2018г. до окончателното им изплащане.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството на адвоката оказал безплатна
адвокатска помощ на ищците следва да бъдат присъдени още 150 лв. за
първата инстанция и 580 лв.за въззивната инстанция.
Следва да бъде изменено първоинстанционното решение в частта, в
която са присъдени разноски на ответника за първата инстанция, като бъде
съобразен новия размер на присъденото обезщетение и се отмени решението
в частта за присъдените разноски над 1 680лв. до 2 127,12лв.
Ответникът дължи държавна такса в размер на 200лв. по сметка на САС
и разноски в размер на 32 лв. допълнително.
На въззиваемата страна се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от жалбата. Направено е възражение за прекомерност на
уговореното и платено адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Възражението е основателно. Минимално дължимото възнаграждение при
материален интерес от обжалването 40 000лв. е в размер на 3 850 лв., като
същото следва да бъде намалено до този размер. Искането за присъждане на
възнаграждението с ДДС е неоснователно, тъй като по делото е представен
договор за провна помощ, в който е записано, че е заплатена в брой сумата
4 700 лв. без да е посочено дали същата е с или без начислен ДДС. В същото
време не е представена фактура, от която да се установи каква е облагаемата
сума с ДДС, както и начисляването на същата върху услугата.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Решение № 262832/26.08.2022 по гр.д.№ 3088/19 по описа на
СГС, I-5 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от З. Й. К. ЕГН
********** и Д. З. К. ЕГН **********, като наследници на починалата в хода
на производството А. М. К. ЕГН **********, срещу ЗД „Бул инс“ АД ЕИК
********* иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над
размера от 10 000лв. до 15 000лв., както и в частта, в която са осъдени да
заплатят разноски над размера от 1 680лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД ЕИК ********* да заплати на З. Й. К. ЕГН
********** и Д. З. К. ЕГН **********, като наследници на починалата в хода
на производството А. М. К. ЕГН ********** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП на 05.10.2017г. за причинени
телесни увреждания в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от 28.05.2018г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262832/26.08.2022 по гр.д.№ 3088/19 по
описа на СГС, I-5 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД ЕИК ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд – София държавна такса в размер на 200лв. и сумата 32 лв.
разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД ЕИК ********* да заплати на адвокат М.
М. М. от АК-София на основание чл. 38 ал.2 от ЗА възнаграждение в общ
размер от 730лв.
ОСЪЖДА З. Й. К. ЕГН ********** и Д. З. К. ЕГН **********, като
наследници на починалата в хода на производството А. М. К. ЕГН
********** да заплатят на ЗД „Бул инс“ АД ЕИК ********* направените
разноски за въззивната инстанция в размер на 3 850лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6