№ 1895
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КР.. Д. Н....
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110120465 по описа за 2024 година
Д. А. А. е предявил срещу ....я иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от наказателно преследване срещу ищеца, привлечен като обвиняем
по ДП № 11301/2023 г. на СДВР, пр. пр. № 44192/2023 г. на СРП, приключило с прекратяване
на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление,
ведно със законната лихва от 10.04.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с постановление от 23.09.2023 г. е привлечен като обвиняем по ДП
№ 11301/2023 г. на СДВР, пр. пр. № 44192/2023 г. на СРП, и му е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление от общ характер с правна квалификация чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1,
б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Сочи, че с постановление от 13.12.2023 г. наказателното
производство било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Излага, че постановлението за прекратяване на наказателното производство било обжалвано
от ищеца в частта относно липсата на конкретика и правна квалификация на основанието за
прекратяване, като с определение № 656/19.02.2024 г. по н. ч. д. № 644/2024 г. на СРС, НО,
45 състав, съдът е потвърдил постановлението и е оставил жалбата без уважение. Ищецът
сочи, че наказателното производство е продължило в периода 23.09.2023 г. – 06.03.2024 г. В
резултат на неоснователното обвинение в престъпление от общ характер по
непредпазливост, наказуемо с лишаване от свобода до три години или пробация за средна
телесна повреда, ищецът претърпял изключителен стрес и притеснения и е изпитал
неприятни негативни емоции, засегнати били честта, достойнството и доброто му име в
обществото. Претърпените от него неимуществени вреди се проявили в непрекъснато
тревожно състояние, безсъние, страх от изхода на наказателното производство, неудобства в
личен аспект, в т. ч. пренебрежително отношение от близките му и невъзможност да се
1
грижи за детето си. Вследствие от това ищецът изпитал силни чувства на обида, недоверие и
разочарование; почувствал се изоставен и отхвърлен от останалите.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелството,
че с постановление от 13.12.2023 г. наказателното производство било прекратено поради
това, че извършеното деяние не е престъпление. Излага, че срещу ищеца не са били
извършвани действия извън правно регламентираните. Твърди, че на обвиняемия не е
налагана мярка за неотклонение, разследването е протекло с висока интензивност, както и че
към момента на повдигане на процесното обвинение ищецът вече е бил осъждан за две
умишлени престъпления - обстоятелства, които сочат занижена степен на увреждане на
ищеца. Сочи, че претенцията за неимуществени вреди е недоказана. Алтернативно, оспорва
размера на претендираните неимуществени вреди като силно завишен. Посочва, че
периодът, за който ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, е посочен
некоректно – за краен момент следва да се счита датата 13.12.2023 г., когато е прекратено
процесното производство. Твърди, че не е доказана причинно-следствената връзка между
наказателното производство и претърпените неимуществени вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в това число материалите по н. ч. д. №
644/2024 г. на СРС, НО, 20 състав и ДП № 11301/2023 г. на СДВР, пр. пр. № 44192/2023 г. на
СРП, се установява, че ищецът е привлечен като обвиняем с постановление за привличане на
обвиняем от 23.09.2023 г. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, като е задържан за срок до 72 часа, считано от 22.09.2023 г., 20:55 часа. С
протоколно определение от 24.09.2023 г. по ч. н. д. № 12800/2023 г. на СРС, НО, 94 състав,
на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение
от 05.10.2023 г. по в. н. ч. д. № 5429/2023 г. на СГС, НО, V въззивен състав, определението
на СРС е отменено и на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 13.12.2023 г. наказателното производство по ДП № 11301/2023 г.
на СДВР, пр. пр. № 44192/2023 г. на СРП, е прекратено. С определение от 19.02.2024 г. по н.
ч. д. № 644/2024 г. на СРС, НО, 20 състав, постановлението на СРП е потвърдено.
От приетата по делото ел. справка за съдимост е видно, че ищецът е осъждан и има
влезли в сила присъда от 17.05.2022 г. и споразумение от 19.10.2022 г.
За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца
неимуществени вреди от воденото наказателно производство срещу него съдът е допуснал
събирането на гласни доказателства, от събирането на които ищецът се е отказал по време на
производството.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
2
Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда вследствие обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4
ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената
връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал
гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК на 23.09.2023 г., като
наказателното производство е прекратено на 13.12.2023 г.
От събраните по делото доказателства обаче съдът намира, че не се установява
ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение и които да подлежат на обезщетяване от ответника на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ. В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да
установи претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно
преследване, за което по делото не бяха събрани доказателства.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира предявеният иск за неоснователен,
поради което и същият следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. А., ЕГН **********, срещу .... иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване срещу ищеца,
привлечен като обвиняем по ДП № 11301/2023 г. на СДВР, пр. пр. № 44192/2023 г. на СРП,
приключило с прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, ведно със законната лихва от 10.04.2024 г. до окончателното
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3