Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260062 26.02.2021
г. град С.З.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми януари
две
хиляди, двадесет и първа година
в открито заседание, при закрити врата, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Таня Кемерова
Прокурор Емилия Вакарелска
като разгледа докладваното от съдията - докладчик
МАВРОДИЕВА гражданско дело № 56 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба от Г.П.Д.-
изпълнителен директор на Националната агенция за приходите на Република
България, действащ чрез П.И.П.- главен публичен изпълнител в Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите П., ИРМ- гр. С.З., чрез Р.К.П.,
ст. юрисконсулт против М.Д.М., в качество му на едноличен търговец, с наименование ЕТ „М.М.-*** и „М.“***, с цена на иска 267 228.70 лв.
на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че е публичен взискател за сумата от 1 095 777.**
лв., представляваща задължения за данъци и осигурителни вноски и следващи се за
тях лихви, установени с ревизионен акт по реда на ДОПК. На М.Д.М., с ЕТ „ М.М. -**“ била извършена ревизия,
приключила с Ревизионен акт № Р 1600241**02619-091-001/08.12.2015г., с който
били установени задължения в размер на 833 384.69 лв. Ревизията била възложена
със Заповед за възлагане на ревизия от 15.04.2015г., връчена на 27.04.2015г.
лично на длъжника М.Д.М.. Тази заповед била изменена със Заповед за изменение
на Заповед за възлагане на ревизия от 27.07.2015г. връчена на 31.07.2015г. и
Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия от 21.08.2015г. връчена
на 22.08.2015г. на лицето по електронен път. С Ревизионен акт за поправка на
ревизионен акт № П16002415222811 -003- 001/21.12.2015г. на М.Д.М., с ЕТ „ М.М.
-**“ били установени задължения в общ размер на 832 718.05 лв., които към
21.07.2020 г. били в размер на 1 095 777.** лв. Ревизионният акт бил връчен по
електронен път на 22.12.2015 г., обжалван бил и влязъл в законна сила на
29.05.2019г. Установените в резултат на ревизията задължения били за данъци и
задължителни осигурителни вноски, и следващи се за тях лихви, и били публични
вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Същите на основание чл. 127, ал. 1 от ДОПК подлежали на
доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. След връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която били установени
публичните задължения, М.Д.М., с ЕТ „М.М. -**“ извършил сделки с притежавани от
него недвижими имоти. На 30.07.2015г. М.Д.М., с ЕТ „М.М. **“, сключил договор за продажба, обективиран с
нотариален акт № 109/30.07.2015г., том VI, peг. № 11412, дело № 874 от 2015г,
по описа на нотариус Д.Н., с peг. № **, с район на действие Районен съд - гр. С.З.,
с който прехвърлил на „М.“ ЕООД за сумата
147 000лв. правото на собственост върху следния недвижим имот: Дворно място, с площ от 396 кв.м.
находящо се в. гр. С.З., кв. „****с идентификатор 68840.****, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: имот № 5284, квартал
18, парцел LII със съседи: ПИ 688**.522.436; ПИ 688**.522.435; ПИ 688**.522.439
н ПИ 688**.522.437, заедно с всички постройки, подобрения и приращения в
поземления имот в т.ч. и: 1. Сграда с
идентификатор № 688**.****.2 със застроена площ от 148кв.м., брой етажи 1,
с предназначение: Промишлена сграда и 2.Сграда
с идентификатор № 688**.****.1 със застроена площ от 249 кв.м., брой етажи
1, с предназначение: Промишлена сграда. На 06.08.2015г. М.Д.М., с ЕТ „М.М. **“
сключил договор за продажба, обективиран с нотариален акт №
136/06.08.2015г.,том VI, peг. № 11770 дело № 889 от 2015г. по описа на нотариус
Д.Н., с peг. № **, с район на действие Районен съд - гр. С.З., с който
прехвърлил на „М.“ ЕООД, за сумата 1** 000лв. правото на собственост върху
следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда - обект за стопанска
дейност - магазин за хранителни стоки,
разположен на I /първия/ партерен етаж от четириетажна масивна жилищна сграда -
жилищен блок, находища се в гр. С.З., п.к. **, на ул. „*****със застроена площ
на магазина от 44.80кв.м., обособен съгласно архитектурен проект за
преустройство, съгласуван и одобрен от главния архитект на Община С.З. на
03.05.1994г., като самостоятелен обект - част от бивш Магазин, целия от
101.24кв.м. с граници на магазина за хранителни стоки /по архитектурен проект/:
от север - двор на жилищния блок, от изток - общо помещение от жилищния блок и
магазин за промишлени стоки по проект за преустройство, от юг - ул. „*****“ и
от запад - магазин, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № 688**.**5.66.1.2, с предназначение за
търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сграда: на
същия етаж: обект № 688**.**5.66.1.4 и обект № 688**.**5.66.1.3, под обекта
няма и над обекта: обект № 688**.**5.66.1.8 заедно със съответния процент
идеални части от общите части на сграда № 1, както и заедно със съответния
процент идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което с
построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 688**.**5.66 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № 300-5-51 от
24.06.2004г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Геодезия, картография и
кадастър; Самостоятелен обект в сграда - обект за стопанска дейност - магазин за хранителни стоки, разположен
на I /първия/ партерен етаж от четириетажна масивна жилищна сграда - жилищен
блок, находища се в гр. С.З., п.к. **, на ул. „*****със застроена площ на
магазина от 56.44кв.м., обособен съгласно архитектурен проект за преустройство,
съгласуван и одобрен от главния архитект на Община С.З. на 03.05.1994г., като
самостоятелен обект - част от бивш Магазин, целия от 101.24кв.м. с граници на
магазина за хранителни стоки /по архитектурен проект/: от север - общо
помещение от жилищния блок и стълбище на жилищния блок, от изток - вход на
жилищния блок, от юг - ул. „*****“ и от запад - магазин за хранителни стоки по
проект за преустройство, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор №
688**.**5.66.1.4, с предназначение
за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сграда:
на същия етаж: обект № 688**.**5.66.1.3 и обект № 688**.**5.66.1.2, под обекта
няма и над обекта: обект № 688**.**5.66.1.8 и обект № 688**.**5.66.1.9 заедно
със съответния процент идеални части от общите части на сграда № 1, както и
заедно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор № 688**.**5.66 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед
№ 300-5-51 от 24.06.2004г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Геодезия,
картография и кадастър.
Твърди,
че съгласно разпоредбата на чл. 216 от ДОПК недействителни по отношение на
държавата били сключените сделки след датата на установяване на публичните
задължения, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в
резултат на ревизията били установени публични задължения. В конкретния случай
разпоредителните сделки, извършени от М.Д.М., с ЕТ „ М.М. -**“ попадали в
хипотезата на т. 4 от ал. 1 на чл. 216 от ДОПК, а именно: сделки или действия с
намерение да се увредят публичните взискатели. С горепосочените сделки,
извършени след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, дружеството
осуетило събирането на задълженията, установени с ревизионния акт. Извършените
сделки след връчване на заповедта за възлагане на ревизия увредили интереса на
публичния взискател, тъй като в резултат на извършеното разпореждане с
имуществени права, била възпрепятствана възможността да бъде насочено към тях
принудително изпълнение за събиране на установените с ревизионния акт публични
задължения. Вследствие на така извършените разпоредителни сделки М.Д.М., с ЕТ М.М.
-**“ намалил своето имущество, като по данни от регистрите на НАП, дружеството
притежавало само два броя моторни превозни средства и един недвижим имот. Върху
това имущество били наложени обезпечителни мерки, но в сравнение с размера на
публичния дълг, стойността му била незначителна. С постановление от 3.08.2016г. бил наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
съдържание на касети, както и суми предоставени за доверително управление,
находящи се във всички търговски банки на територията на страната. На
15.09.2016г. в резултат на извършения запор постъпила сума в размер на 12
997.33лв. от ТБ „Р." ЕАД за погасяване на дълга. От тази дата до настоящия
момент не били постъпвали суми по образуваното изпълнително дело. Национална
агенция за приходите не разполагала с данни за притежавани други имуществени
права, които да удовлетворят вземанията на държавата. След извършените
разпоредителни действия от страна на дружеството, била налице невъзможност да
се събере установеното с Ревизионен акт от 08.12.2015г. задължение. Въпреки
предприетите действия за обезпечаване и събиране на задълженията, дължимата
сума по ревизионния акт не била постъпила в държавния бюджет. За намерението,
да се увреди публичния взискател можело да се направи извод и от множество
други действия на едноличния търговец.
Останалото
имущество, върху което публичния изпълнител наложил обезпечителни мерки било
недостатъчно да удовлетвори вземането на публичния взискател. Бързината на
действията, с която търговецът се разпоредил с имущество, за което имал
представа, че може да послужи за удовлетворяване вземанията на държавата, още
веднъж сочили намерението му да увреди интересите на публичния взискател. Това
се потвърждавало и от факта, че разпоредителни сделки, някои от които
безвъзмездни, били сключени не само с предмет процесните недвижими имоти, но и
с още недвижими имоти и движими вещи /12 броя МПС - та/, собственост на
длъжника. Сумите, които били получени в резултат на тези разпоредителни сделки
не били използвани за погасяване на задълженията, установени с ревизионния акт.
Не били публикувани в Търговския регистър при Агенцията по вписванията и
годишни финансови отчети на едноличния търговец, а последния заявен за вписване
бил за 2009 г., обявен на 04.05.2011 г. В НАП било декларирано прекратяване на
сключените от търговеца трудови договори, като последното прекратяване било от
30.12.2017 г.
От
изложените факти се налагал извод, че след връчване на заповедта за възлагане
на ревизия, в резултат на която били установени публични задължения, М.Д.М., с
ЕТ „ М.М. -**" е извършил сделки и действия с намерение да се увредят
публичните взискатели /чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК/. Налице били всички
формални предпоставки, заложени в чл. 216, ал.1, предл. второ, т. 4 от ДОПК - а
именно, наличието на сделка, извършена с намерение да се увреди публичния
взискател, започнало ревизионно производство с връчване на акт за възлагане на
данъчна ревизия, преди тази сделка, установени в резултат на тази ревизия
публични вземания с Ревизионен акт от 08.12.2015г. Считат, че е налице и друго
основание за недействителност на горепосочените сделки - страна по тези сделки,
извършени във вреда на публичните взискатели, е свързано с длъжника лице /чл.
216, ал. 1, т. 6 от ДОПК/.
В допълнителната
искова молба, ищеца уточнява, че искове са предявени при условията на
кумулативност на двете посочени основания по чл.216, ал.1, т.4 и т. 6 от ДОПК.
Уточнава също така, че исковата молба е предявена срещу М.Д.М., като ЕТ „М.М.- **“ с посочен ЕИК.
Взема становище по
възражението на ответника за липса на намерение за увреждане, като се посочват
суми по движението на сметките на ЕТ, във връзка с негови задължения и във
връзка с дейността му като търговец. Счита, че са налице достатъчно факти, от
които може да се извлече наличието на субективният елемент на фактическия
състав на чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК. Излага съображения в тази насока, както и
обстоятелството, че след връчването на заповедта за възлагане на ревизията,
едноличният търговец се е разпоредил с почти цялото си движимо и недвижимо
имущество. За неоснователни счита доводите на ответниците във връзка с цената
на процесните недвижими имоти по продажбите. Счита, че намерението за увреждане
на публичния взискател е налице, тъй като безспорно със сключените сделки
длъжникът е намалил своето имущество, което служи за обезпечение на неговите
кредитори и останалото имущество върху което са наложени обезпечителни мерки е
недостатъчно за удовлетворяване на вземането на публичния изпълнител.
Моли
съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на
държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК посочените по – горе
сделки.
Ответниците
М.Д.М. и „М.“ ЕООД, гр.
Стара оспорват предявените искове като неоснователни. Считат, че са налице
и нередовности в исковата молба,
изразяващи се в разминаване между обстоятелствената част на исковата молба и
петитума. В обстоятелствената част ищецът сочил наличието на два фактически
състава по чл. 216, ал. 1 от
ДОПК, а именно по т.4 и по т. 6 от същия, докато в петитума на исковата молба
бил предявен един иск с две правни основания. Също така в исковата молба ищецът сочил, че ответници по делото са
физическото лице М.Д.М. и юридическото лице „М." ЕООД, ЕИК ******.
Продавач по оспорените сделки бил ЕТ „М.М. -**", както и на ЕТ била
извършена ревизия. Считат, че ищецът следвало да уточни кои са ответниците по делото. Считат, че сключването на оспорените сделки не попадало в
обхвата на фактическия състав на чл. 216, ал.1 т.4 от ДОПК. От предоставените доказателства и твърдения
на ищеца не било видно „намерение за увреждане“, нито намерение за осуетяване
събирането на задължения, тъй като ЕТ „М.М.-**" по двата НА, продал собствените си недвижими имоти за
сума, която била значително по-висока от данъчната им оценка.
Продажната цена по двата договора съответствала на изготвената оценка от
независим оценител и реално, и действително била платена по банков път и по
съществуващата и редовна бизнес банкова сметка *** „М.М. – **“ в Банка Д. ЕАД.
Едноличният търговец продължил да оперира с банковата сметка. На следващо
място, едноличният търговец продължил да извършва дейността си, като продажната
цена била на разположение по сметките и бездействието на публичния взискател,
не предпоставяло задължение за едноличния търговец да спре да упражнява
обичайната си търговска дейност и да
изпълнява задълженията си към свои кредитори. Продажбите и плащането на цената
били осъществени през юли - август 2015, а
публичният изпълнител наложил запор на банковите сметки, включително върху
банковата сметка, по която постъпили сумите, почти една година по-късно.
Въпреки, че ЕТ „М.М." се разпоредил с два от притежаваните от него
недвижими имота, в патримониума му
били постъпили парични суми, от които
ищецът можел да се удовлетвори. Налице била трансформация на един вид имущество
във друг - от недвижимо имущество в ликвидни средства - пари, чрез които
публичният взискател дори по-лесно можел да се удовлетвори. През периода до
налагането на запори от ищеца, едноличният търговец продължил своята нормална
търговска дейност, като осъществявал търговската си дейност и заплащал
задължения към свои контрагенти, включително и задължения по договор за заем,
сключен с банка Д.. Оспорват твърдението на ищеца, че намерението за увреждане
било налице, тъй като чрез сключването на процесиите сделки ответникът намалил
своето имущество. Тези доводи не можело да се приемат, тъй като едноличният
търговец продал недвижимите имоти на
цена, надхвърляща данъчната оценка на недвижимите имоти и сумите били заплатени
по банкова сметка ***, а публичният взискател имал възможността да се
удовлетвори от тези постъпления на парични средства. Сочат, че започването на
ревизионно производство и съответно издаването на Ревизионен акт не било
основание за спиране на дейността на едноличния търговец. Разплащанията на ЕТ
били правени по действителни и изискуеми задължения на ЕТ, докато в същото
време не било налице каквото и да е установено по надлежен ред публично
задължение. Наличието на висящо ревизионно производство не означавало наличие
на установено и изискуемо публично задължение. С оглед на горното, твърденията
на ищеца, че разпореждайки се с процесните недвижими имоти, ответникът намалил
своето имущество с намерение да възпрепятства удовлетворяването на публичния
изпълнител били неоснователни и не можело да се направят изводи, че ответникът
действал именно с намерение да увреди публичния взискател. Не било налице намаляване на имуществото на
едноличния търговец. Налице била
трансформация на имущество от недвижимо в пари по банкова
сметка. ***лни и не излизали извън редовната бизнес дейност на дружеството.
Продажната цена по процесиите сделки била действително платена. Продавачът се
снабдил с оценка на независим оценител относно пазарната стойност на
недвижимите имоти. Продажната цена била получена по съществуваща бизнес банкова
сметка ***. Сумите били налични
по сметките на дружеството и били използвани във времето за погасяване на
текущи и изискуеми задължения на ЕТ. В обобщение намират за несъстоятелни и недоказани твърденията на ищеца,
че при сключване на разпоредителните сделки било налице намерение за
увреждане на публичния взискател и
въпреки неговото бездействие в продължение на една година, едноличният търговец
трябвало да спре изпълнението на задълженията си към партньори, дори още преди
да е установено наличието на каквито и да било публични задължения.
Твърденията, че ответникът притежавал само два броя превозни средства и един
недвижим имот, от който можел да се удовлетвори ищеца били неясни и следвало да
се уточнят. Към кой момент
ищецът твърди, че ответникът бил собственик единствено на два автомобила и един
недвижим имот. Посочената от ищеца
данъчната оценка на недвижимия имот с идентификатор № 688**.522.439, в размер
на 1**9.30 лева, била значително
по-ниска от действителната стойност на имота. Ищецът сам признавал, че по
банкова сметка ***ла сумата от 12 997,33 лева, от която се е удовлетворил
ищеца. С оглед на изложеното считат, че не е налице една от задължителните
предпоставки на фактическия състав по чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК, а именно „намерение да се увреди публичния
взискател". Твърденията, че
ответникът се разпоредил и с друго свое
имущество - движимо и недвижимо, считат за неотносими, тъй като в настоящия
случай, се изследвало намерението за увреждане на публичния взискател чрез
конкретните сделки, чиято действителност се оспорвала. Оспорват като
неотносими твърденията за прекратяване на трудовите договори със служителите на
едноличния търговец, за което било подадено уведомление в НАП от 30.12.2017 г.
Тези факти по никакъв начин не доказвали наличието на намерение за увреждане. Ищецът излагал доводи за наличие на друго основание за недействителност на процесиите
сделки - чл. 216. ал.1. т. 6 от ДОПК. В исковата молба били посочени
всички предпоставки, които трябва да са налице за обявяване на недействителност
на сделките на основание - чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, като неправилно ищецът
излагал, че сделките са сключени във вреда на публичния взискател. Считат, че
не е налице вреда за публичния взискател, тъй като със сключването на
процесните договори за продажба на недвижимите имоти, едноличният търговсец не
бил намалил имуществото си. Със сключването на разпоредителните сделки не била
намалена възможността на публичния взискател да събере установените публични
задължения, тъй като след продажбата на недвижимите имоти, ответникът
разполагал с налични парични средства, от които публичния взискател можел да се
удовлетвори. Сделките били възмездни и недвижимите имоти били продадени на цена
неколкократно надхвърляща данъчната оценка. Считат, за неотносими аргументите
на ищеца, че сделките били сключени във вреда на публичния взискател, тъй като
към момента на подаване на исковата молба публичните задължения не били изцяло
погасени.
Предвид изложеното до тук, молят съдът да постановите решение, с което да
отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен. Претендират разноски.
В отговора на
допълнителната искова молба, от 06.01.21г.,
ответниците отново поддържат становището си за нередовност на исковата
молба във връзка с непосочване на ЕТ, като страна по делото. Излагат
съображение относно аргументите на ищеца за наличие на намерение за увреждане,
като считат, че не може да се заключи, че са налице достатъчно факти,
обосноваващи наличие на намерение за увреждане при сключване на
разпоредителните сделки. Неоснователни намират твърденията, че чрез продажбата
на недвижимите имоти ответникът Едноличен търговец намалил размера на
притежаваното от него имущество, тъй като сделките били сключени по пазарна
цена. Считат, че е налице транформация от един вид имущество в друг. Факта, че
държавата не е намерила активи в патримониума на длъжника се дължи според
ответниците на поведението на публичния взискател, който не е предприел
действия своевременно по обезпечаване на вземането си.
Правното основание
на предявените искове е чл.216, ал.1, т.4 и т.6 от ДОПК, съединени в условията
на кумулативност.
Фактическият състав на чл. 216, ал.
1, т. 4 от ДОПК изисква установяване на следните елементи: наличие
на публично задължение на ответника; след
датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за
ревизия, длъжникът да е извършил разпоредителни сделки със свое имущество; намерение у длъжника да увреди публичния
взискател с тези си действия. Фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК включва: наличие на публично задължение на ответника; след датата на
установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия,
длъжникът да е извършил разпоредителни сделки със свое имущество; причинени
вреди на публичния взискател при тези действия; сделката да е сключена между
свързани лица. В тежест на ищеца е да установи наличието на елементите от
фактическия състав на посочените разпоредби. В тежест на ответниците е да
установят възраженията си в отговора.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе
предвид становищата и доводите на страните, както и приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, намира за установено и доказано по
безспорен начин следното:
Със
Заповед за възлагане на ревизия от 15.04.2015г., връчена на 27.04.2015г. на
длъжника М.Д.М. лично, е възложена ревизия на физическото лице, с ЕТ „М.М. ***.
Тази заповед е изменена със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на
ревизия от 27.07.2015г., връчена на 31.07.2015г. по електронен път и Заповед за
изменение на Заповед за възлагане на ревизия от 21.08.2015г., връчена на
22.08.2015г. на лицето по електронен път. Издаден е Ревизионен акт № Р 1600241**02619-091-001/08.12.2015г.,
за установени задължения и лихви в размер на 833 384.69 лв., връчен
електронно на 10.12.2015г. С Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
П16002415222811 -003- 001/21.12.2015г. на М.Д.М., с ЕТ „ М.М. -**“ са
установени задължения и лихви в общ размер на 832 718.05 лв. Ревизионният акт е връчен по електронен път на
22.12.2015 г. С решение на ВАС по адм. д. № 3714/2018г. поправеният
ревизионният акт е частично отменен и потвърден в останалата част. Решението на ВАС като необжалваемо е влязло в
сила на 29.05.2019г.
Установените
в резултат на ревизията задължения са за данъци и задължителни осигурителни
вноски, и следващи се за тях лихви, поради което са публични вземания по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. На основание чл. 127, ал. 1 от ДОПК установените с ревизионен акт задължения подлежат
на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а след този срок
– на принудително изпълнение.
След
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са
установени публичните задължения, М.Д.М., с ЕТ „М.М. -**“ е извършил следните
сделки с притежавани от него недвижими имоти, както следва: на 30.07.2015г. е сключил
договор, отразен в нотариален акт № 109/ 30.07.2015г., том VI, peг. № 11412,
дело № 874 от 2015г, по описа на нотариус Д.Н., с peг. № **, с район на
действие Районен съд - гр. С.З., с който продава на „М.“ ЕООД следния недвижим
имот: Дворно място, с площ от 396
кв.м. находящо се в. гр. С.З., кв. „****с идентификатор 68840.****, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: имот № 5284, квартал
18, парцел LII със съседи: ПИ 688**.522.436; ПИ 688**.522.435; ПИ 688**.522.439
н ПИ 688**.522.437, заедно с всички постройки, подобрения и приращения в
поземления имот в т.ч. и: 1. Сграда с
идентификатор № 688**.****.2 със застроена площ от 148кв.м., брой етажи 1,
с предназначение: Промишлена сграда и 2.Сграда
с идентификатор № 688**.****.1 със застроена площ от 249 кв.м., брой етажи
1, с предназначение: Промишлена сграда за сумата 147 000 лв.; на 06.08.2015г. е сключил договор, отразен в
нотариален акт № 136/ 06.08.2015г.,том VI, peг. № 11770 дело № 889 от 2015г. по
описа на нотариус Д.Н., с peг. № **, с район на действие Районен съд - гр. С.З.,
с който продава на „М.“ ЕООД, следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в
сграда - обект за стопанска дейност -
магазин за хранителни стоки, разположен на I /първия/ партерен етаж от
четириетажна масивна жилищна сграда - жилищен блок, находища се в гр. С.З.,
п.к. **, на ул. „*****със застроена площ на магазина от 44.80кв.м., обособен
съгласно архитектурен проект за преустройство, съгласуван и одобрен от главния
архитект на Община С.З. на 03.05.1994г., като самостоятелен обект - част от
бивш Магазин, целия от 101.24кв.м. с граници на магазина за хранителни стоки
/по архитектурен проект/: от север - двор на жилищния блок, от изток - общо
помещение от жилищния блок и магазин за промишлени стоки по проект за
преустройство, от юг - ул. „*****“ и от запад - магазин, който самостоятелен
обект в сграда е с идентификатор № 688**.**5.66.1.2,
с предназначение за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни
обекти в сграда: на същия етаж: обект № 688**.**5.66.1.4 и обект № 688**.**5.66.1.3,
под обекта няма и над обекта: обект № 688**.**5.66.1.8 заедно със съответния
процент идеални части от общите части на сграда № 1, както и заедно със
съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното място, в
което с построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 688**.**5.66 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № 300-5-51 от
24.06.2004г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Геодезия, картография и
кадастър; Самостоятелен обект в сграда - обект за стопанска дейност - магазин за хранителни стоки, разположен
на I /първия/ партерен етаж от четириетажна масивна жилищна сграда - жилищен
блок, находища се в гр. С.З., п.к. **, на ул. „*****със застроена площ на
магазина от 56.44кв.м., обособен съгласно архитектурен проект за преустройство,
съгласуван и одобрен от главния архитект на Община С.З. на 03.05.1994г., като
самостоятелен обект - част от бивш Магазин, целия от 101.24кв.м. с граници на
магазина за хранителни стоки /по архитектурен проект/: от север - общо
помещение от жилищния блок и стълбище на жилищния блок, от изток - вход на
жилищния блок, от юг - ул. „*****“ и от запад - магазин за хранителни стоки по
проект за преустройство, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор №
688**.**5.66.1.4, с предназначение
за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сграда:
на същия етаж: обект № 688**.**5.66.1.3 и обект № 688**.**5.66.1.2, под обекта
няма и над обекта: обект № 688**.**5.66.1.8 и обект № 688**.**5.66.1.9 заедно
със съответния процент идеални части от общите части на сграда № 1, както и
заедно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор № 688**.**5.66 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед
№ 300-5-51 от 24.06.2004г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Геодезия,
картография и кадастър за сумата 1**000лв.
Не е
спорно и се установява от представените разпечатки от банкова сметка ***, че
сумите от продажбите на недвижимите имоти в размер на 147 000 лв. и 1** 000
лв. са постъпили в сметката на ЕТ „М.М. **“.
С постановление от
13.10.2015г. на НАП, ТД гр.П., ИРМ гр.С.З. се налагат предварителни
обезпечителни мерки, чрез запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки и запор върху движими вещи – МПС – товарни и леки автомобили – 14 бр. ,
връчено на ответника М. на 23.10.2015г. На 02.03.2016г. е издадено
постановление за налагане на обезпечителни мерки – запори по банкови сметки и
запори върху МПС. С постановление за налагане на обезпечителни мерки от
30.12.2016г. е наложена възбрана върху недвижим имот. На 16.09.2016г. по
изп.д.№ 747/2016г. на НАП, ТД П., офис С.З. е постъпила сумата 12997.33 лв. от
извършените действия по принудително събиране на дължимите задължения.
С договори за
прокупко – продажба на МПС – 12 бр. ответникът ЕТ „М.М. *** продава на „М.БГ“
ООД гр.С.З., представлявано от управителя И.Д.М.12 бр. МПС.
От представените
справки на Служба по вписванията – С.З. и служба по вписванията – Х. се
установява, че с договор за дарение на недвижим имот от 29.05.2015г. М.Д.М. и
съпругата му И.Д.М.даряват на дъщерите си С.М.Д. и Д.М.М. собствения си недвижим
имот – жилище, находящо се в гр.С.З., ул. ********, с идентификатор 688**.**3.267.3.71.
А на 18.05.2015г. и на 19.05.2015г. с договори за дарение М.Д.М. и съпругата му
И.Д.М.прехвърлят на дъщерите си С.М.Д.и Д.М.М. множество нежилищни недвижими
имоти, находящи си в района на гр. С.З. и на гр.Х..
От представените в
съдебно заседание на 28.01.2021г. 3бр. Нотариални актове за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти: нотариален акт № 123, том V, рег.№
6622, дело № 618 от 13.05.2008г. на нотариус Д.Н., нотариален акт № 97, том ІІ,
рег.№ 7866, дело № 249 от 12.12.2012г. на нотариус Р.Б.и нотариален акт № 113, том І, рег. № 1829, дело № 95 от
09.05.2015г. на нотариус Д.Г.е видно, че ответника М.М. е учредил в полза на
Банка Д. договорни ипотеки върху собствените си недвижими имоти, предмет на
атакуваните сделки, като обезпечение на получени кредити, във връзка с
развиваната от него дейност.
От фактическа страна страните не
спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 27.04.2015
г. ответникът М.Д.М., с ЕТ „М.М. **“ е уведомен за започнала ревизионна
проверка. На 30.07.2015 г. и на 06.08.2015г. между ответниците, чийто управител
и представляващ е едно и също физическо лице, са сключени атакуваните два
договора за покупко-продажба на недвижими имоти. Видно от самите договори,
продажната цена, на която са извършени сделките е по – висока от данъчната им
оценка. На 10.12.2015г. и на 22.12.2015г. на ответника М. Д. М. с ЕТ „М.М. **“
са връчени Ревизионен акт от 08.12.2015г. и съответно Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт
от 21.12.2015г., с последния от които се установяват задължения на дружеството
към държавата в общ размер на 660783.43 лв. за ДДС, годишен авансов данък по
ЗДДФЛ на ИТ, вноски за здравно осигуряване, ДОО за самоосигуряващ се и лихви в
общ размер 171934.62 лв. С решение на
ВАС се стабилизира обжалвания ревизионен акт.
Предпоставките за уважаване на
иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК са процесните сделки да са извършени след
датата на връчване на заповедта за извършване на ревизия и при установени в
полза на държавата публични задължения за ответника – праводател, както и те да
са извършени с намерение да се увреди публичния взискател, т. е. елемент от
фактическия състав на посочената правна норма е намерение за увреждане. В
тежест на ищеца е да установи наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК, пораждащ правото на иск за обвяване на относителна недействителност
спрямо държавата на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези
действия, които са били предназначени да увредят публичния взискател.
Намерението за увреждане трябва да бъде установено. В хипотезата на чл. 216,
ал. 1, т. 4 ДОПК то не се предполага, а подлежи на доказване и
доказателствената тежест е за ищеца (В този смисъл е Решение № 436 от
22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на ВКС, III г. о.).
Специалният иск по чл. 216 ДОПК,
уреждащ правото на Държавата и общините при разпореждане от страна на техен
длъжник на публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди, да атакуват
тези негови действия, е по своята правна природа вид отменителен иск, което
следва и от чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждащ субсидиарно приложение на чл. 135 ЗЗД. С оглед спецификата на правните субекти, имащи качеството на кредитор
/Държавата или Община/, както и вида на вземанията /публични/, чиято
събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по-силна
защита на тези кредитори в сравнение с кредиторите по общия отменителен иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД: в хипотезатата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без значение
знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на
отчуждителя за това. Както се посочи по-горе, обаче, това намерение подлежи на
доказване, то не се предполага.
В
случая първата предпоставка за основателност на иска
е налице - атакуваните сделки са
сключени след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия от 15.04.2015г. връчена
на 27.04.2015г. лично на длъжника М.Д.М.. Тази заповед е изменена със Заповед
за изменение на Заповед за възлагане на ревизия от 27.07.2015г., връчена на
31.07.2015г., Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия от
21.08.2015г., връчена на 22.08.2015г. на лицето по електронен път. Безспорно е
установено, че в резултат на извършената
ревизия са установени публични задължения в тежест на първия ответник по делото
в размер на 833 384.69лв. Ревизионният акт е обжалван и е влязъл в законна сила
на 29.05.2019г., а с решение № 8072/29.05.2019 на Върховен административен съд
по адм. дело № 3714/2018 г. ревизионният
акт е частично отменен и потвърден в останалата му част. Към момента на подаване на исковата молба
-21.07.2020г., установените публични задължения на първия ответник са в размер
на 1 096 465.19 лв. - главница и лихви, съгласно представената
справка от ищеца.
За
да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК е необходимо да бъде доказано и
намерение да се увреди публичния взискател, като същото не се предполага, а
подлежи на доказване и доказателствената тежест е на ищеца. Естеството на
намерението за увреждане (animus nocendi) няма самостоятелна изява, която да е
обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни
волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по
конкретния спор; естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при
пряко доказване, а по- често следва това да стане при косвено такова, на
основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти,
материализиращи субективното намерение за увреждане. В този смисъл е Решение №
27 от 28.02.2013 г. по т. д. № 410/ 2012 г. на ВКС, II т. о.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че атакуваните сделки
са сключени след връчване на заповедите за назначаване на ревизии, поради което
е налице субективно знание за наличие на публични задължения у първия ответник.
Междувременно в период от време, близък до датите на сделките - 30.07.2017г и
06.08.2015г., на 22.06.2015г. ЕТ „М.М. *** се е разпоредил с 12 бр. МПС, леки и
товарни в полза на „М.БГ“ ООД гр.С.З., с управител И.Д.М.– негова съпруга,
всички автомобили на цена 300 лв. В кратък период от време, след узнаване за
назначената ревизия от НАП, на 18.05.2015г., 19.05.2015г. и 29.05.2015г.,
първият ответник М.М., заедно със съпругата си се е разпоредил и с други свои
недвижими имоти – жилище в гл.С.З. и нежилищни поземлени имоти, в района на гр.С.З.
и гр.Х. в полза на своите две дъщери. Всички тези действия на първия ответник,
с които същият се разпорежда с голяма част от притежаваното от него недвижимо и
движимо имущество, непосредствено след връчване на заповедта за назначаване на
ревизия, обуславят извод за наличие на намерение за увреждане на публичния
взискател и затрудняване или възпрепятстване на изпълнителните действия по
принудително изпълнение за събиране на установените публични задължения.
Неоснователно е възражението на ответниците, че след като процесните
имоти са продадени реално и по сметка на продавача е постъпила уговорената като
цена сума, то не е налице намерение за увреждане у първия ответник. Намерението
за увреждане се установява косвено от другите действия на първия ответник, с
които същият в близък период от време се разпорежда с голяма част от
притежаваното недвижимо и движимо имущество. Неоснователни са съображенията на
ответниците за липса на намерение за увреждане, предвид факта, че върху процесните
имоти е учредена договорна ипотека. Наистина при евентуално обявяване на
сделките за недействителни и при евентуална, бъдеща продажба на тези недвижими имоти,
ипотекарният кредитор ще се ползва с право на предпочтително удовлетворение от
цената на ипотекираните имоти. Това обстоятелството обаче е неотносимо към
предмета на спора и не се отразява върху основателността на предявения иск.
Доколкото във фактическия състав на разпоредбата на чл. 216, ал.1 т.4 ДОПК не е
предвидено изискване процесните недвижими имоти да са без наложени вещни
тежести, тези обстоятелства не следва да се вземат предвид при решаване на
спора.
Разпореждането със собствено имущество от длъжника, дори и ипотекирано в
полза на други лица, по принцип води до увреждане на публичния взискател, тъй
като препятства възможността държавата да получи изпълнение на публичните си
вземания от продажбата на тези недвижими имоти, макар и след удовлетворяване на
вземанията на ипотекарния кредитор.
Намерението за увреждане на публичния взискател съдът намира за установено, тъй като със сключените договори
длъжникът е намалил своето имущество, което служи за обезпечение на неговите
кредитори. Останалото имущество, върху което публичния изпълнител е наложил
обезпечителни мерки е недостатъчно да удовлетвори вземанията на публичния
взискател. Макар и сключените договори да са възмездни, това не обуславя извод
за липса на намерение за увреждане. Видно от представените доказателства, длъжникът
не разполага с достатъчно активи, спрямо, които да се насочи принудително
изпълнение за удовлетворнение на установените публични задължения на държавата.
Ето защо, съдът намира, че предянвеният иск с правно основание чл. 216,
ал.1, т.4 ДОПК е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на хипотезата на чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 6 е достатъчно
освен общите предпоставки да бъде доказано още, че атакуваните сделки увреждат
публичния взискател и са сключени между свързани по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на ДОПК лица.
Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника. Вреда за публичния взискател е налице, когато
длъжникът не разполага със секвестируемо имущество, срещу което да се насочи
принудителното изпълнение, след като задълженията му към държавата не са
платени доброволно. Задължението за плащане на данъци, установени със закон, е
предвидено в разпоредбата на чл.60 от Конституцията на Република България, като дължимостта и размера им се определят
съгласно доходите и имуществото на задължените лица. В случая, безспорно се
установи, че въпреки започнатото принудително изпълнение, публичния изпълнител
не е успял да събере дължимите от първия ответник публични задължения, поради
липса на сексестеруемо имущество. Установи се наличие на увреждане на публичния взискател в
резултат на извършените сделки, доколкото с намаляването на притежаваното от ЕТ
недвижимо имущество, след извършване на двете атакувани сделки, принудителното
изпълнение на установените публични задължения е невъзможно.
Понятието „свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3, б. „д" от
Допълнителните разпоредби на ДОПК, предвижда, че такива са лицата, в чийто
управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо
лице, включително когато физическото лице представлява друго лице. В случая
безспорно е налице свързаност, по смисъла на тази разпоредба, тъй като
прехвърлителят по сделките - М.Д.М., регистриран като ЕТ „М.М. *** към момента на извършване на
сделките е и управител на „М."***. Видно от представената по делото справка
от Търговския регистър към Агенция по вписванията, М.Д.М. е управител на
дружеството от 07.11.2008 г. до 27.08.2015 г.
Установи се процесната сделка е извършена след установяване на
публичните задължения, във вреда на публичния взискател и със свързано с
длъжника лице, поради което съдът намира, че вторият кумулативно съединен иск с
правно основание чл. 216, ал.1 т.6 от ДОПК е основателен и следва да бъде
уважен.
В полза на ищеца следва да се присъдат разноски в размера на 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
дължимата държавна такса на основание чл. 78, ал.6 ГПК
Ето защо предвид
гореизложените мотиви, Окръжен съд С.З.
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на държавата, сключения на на 30.07.2015г. договор, отразен в нотариален
акт № 109/ 30.07.2015г., том VI, peг. № 11412, дело № 874 от 2015г, по описа на
нотариус Д.Н., с peг. № **, с район на действие Районен съд - гр. С.З., с който
ЕТ “М.М. **“ продава на „М.“ ЕООД следния недвижим имот: Дворно място, с площ от 396 кв.м. находящо се в. гр. С.З., кв. „****с
идентификатор 68840.****, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар
идентификатор: имот № 5284, квартал 18, парцел LII със съседи: ПИ 688**.522.436;
ПИ 688**.522.435; ПИ 688**.522.439 н ПИ 688**.522.437, заедно с всички
постройки, подобрения и приращения в поземления имот в т.ч. и: 1. Сграда с идентификатор № 688**.****.2 със
застроена площ от 148кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Промишлена сграда и
2.Сграда с идентификатор № 688**.****.1
със застроена площ от 249 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: Промишлена
сграда за сумата 147 000 лв.;
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на държавата, сключения на 06.08.2015г. договор, отразен в
нотариален акт № 136/ 06.08.2015г.,том VI, peг. № 11770 дело № 889 от 2015г. по
описа на нотариус Д.Н., с peг. № **, с район на действие Районен съд - гр. С.З.,
с който ЕТ “М.М. **“ продава на „М.“ ЕООД, следните недвижими имоти:
Самостоятелен обект в сграда - обект за стопанска дейност - магазин за хранителни стоки, разположен на I /първия/ партерен
етаж от четириетажна масивна жилищна сграда - жилищен блок, находища се в гр. С.З.,
п.к. **, на ул. „*****със застроена площ на магазина от 44.80кв.м., обособен
съгласно архитектурен проект за преустройство, съгласуван и одобрен от главния
архитект на Община С.З. на 03.05.1994г., като самостоятелен обект - част от
бивш Магазин, целия от 101.24кв.м. с граници на магазина за хранителни стоки
/по архитектурен проект/: от север - двор на жилищния блок, от изток - общо
помещение от жилищния блок и магазин за промишлени стоки по проект за
преустройство, от юг - ул. „*****“ и от запад - магазин, който самостоятелен
обект в сграда е с идентификатор № 688**.**5.66.1.2,
с предназначение за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни
обекти в сграда: на същия етаж: обект № 688**.**5.66.1.4 и обект № 688**.**5.66.1.3,
под обекта няма и над обекта: обект № 688**.**5.66.1.8 заедно със съответния
процент идеални части от общите части на сграда № 1, както и заедно със
съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното място, в
което с построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 688**.**5.66 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед № 300-5-51 от
24.06.2004г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Геодезия, картография и
кадастър; Самостоятелен обект в сграда - обект за стопанска дейност - магазин за хранителни стоки, разположен
на I /първия/ партерен етаж от четириетажна масивна жилищна сграда - жилищен
блок, находища се в гр. С.З., п.к. **, на ул. „*****със застроена площ на
магазина от 56.44кв.м., обособен съгласно архитектурен проект за преустройство,
съгласуван и одобрен от главния архитект на Община С.З. на 03.05.1994г., като
самостоятелен обект - част от бивш Магазин, целия от 101.24кв.м. с граници на
магазина за хранителни стоки /по архитектурен проект/: от север - общо
помещение от жилищния блок и стълбище на жилищния блок, от изток - вход на
жилищния блок, от юг - ул. „*****“ и от запад - магазин за хранителни стоки по
проект за преустройство, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор №
688**.**5.66.1.4, с предназначение
за търговска дейност, на едно ниво, със съседни самостоятелни обекти в сграда:
на същия етаж: обект № 688**.**5.66.1.3 и обект № 688**.**5.66.1.2, под обекта
няма и над обекта: обект № 688**.**5.66.1.8 и обект № 688**.**5.66.1.9 заедно
със съответния процент идеални части от общите части на сграда № 1, както и
заедно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор № 688**.**5.66 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З., одобрени със Заповед
№ 300-5-51 от 24.06.2004г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Геодезия,
картография и кадастър за сумата 1**000лв.
ОСЪЖДА М.Д.М., в
качеството му на ЕТ „М.М. *** и „М.“*** да заплатят на НАП на Република
България сумата 300 /триста / лв., представляващи направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Д.М., в
качеството му на ЕТ „М.М. *** и „М.“*** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС – С.З. държавна такса в размер на 10 689.15 / десет хиляди,
шестстотин, осемдесет и девет лв. и 15 ст. /лв.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез Окръжен съд С.З. пред
Апелативен съд П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: