О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 302
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 31 по описа
за 2020 година.
С Решение № 2850 от 05.11.2019г., постановено
по гр. дело № 4666/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна
дирекция “Гранична полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“
№ 46, да заплати на П.П.П., ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 618.88 лв.,
представляваща нетния размер на дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, общо 241.81 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него като “старши полицай“ в
група “Летищна сигурност“ в ГПУ – “Летище Бургас“ при РД “Гранична полиция“ –
Аерогари София към ГД “Гранична полиция“ – МВР, за периода от 11.06.2016г. до
11.06.2019г., 1 691 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 11.06.2019г. до окончателното плащане; сумата 213.67 лв. –
обезщетение за забавено плащане за времето от 30.07.2016г. до 11.06.2019г.,
както и сумата 380 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Главна дирекция
“Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на РС Бургас държавна
такса в размер на 114.76 лв. и 180 лв. за съдебно-счетоводна експертиза. С
горецитираното решение П.П.П. е осъден да заплати на Главна дирекция “Гранична
полиция“ – МВР сумата 0.84 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез
юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес:***.
Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че
решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е
необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на
времето, което е отработил, съответно компенсиране на положения извънреден
труд, е приложима нормативната уредба по ЗМВР и по-специално от издадените от
Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№8121з-407/2004г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№8121з-908/02.08.-2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно която нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143 не се прилага за служители на МВР, по отношение на които е
налице специална уредба. За да е приложима въпросната наредба, следва да са
налице 4 предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощното работно време по-малка от тази пред деня и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми, като жалбоподателят сочи, че по
отношение на на служителите в МВР, последните две предпоставки не са налице. Според
въззивника, за да бъде заплатен положен извънреден труд, той следва фактически
да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен труд извън нормативно
установеното работно време. Самото преобразуване на нощния труд към дневен с
въпросния коефициент, не кумулира автоматично извънреден труд. Дори и НСОРЗ да
е приложима, то преобразуваните часове нощен труд следва да бъдат заплатени
допълнително, но не като извънреден труд. Посочва се съдебна практика в
подкрепа на тази теза. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е
против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен
интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на
решението, дължимата държавна такса е заплатена и лицето, което я е подписало
разполага с валидна представителна власт за това.
Ответната страна по
въззивната жалба – П.П.П., ЕГН: **********, чрез
адв. И.И., съдебен адрес“*** е депозирала писмен отговор, в който посочва, че
постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а
изводите на съда са съобразени със събраните по делото доказателства. Твърди,
че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, в рамките на
процесния период, се определят от няколко наредби. Посочва, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Горното
обаче не можело да се тълкува като забрана за преизчисляване, защото в такъв
случай би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите
държавни служители и служителите по трудови правоотношения. Затова се прилагала
Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2.
Посочва съдебна практика по аналогични казуси, в подкрепа на становището си. Претендира
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба с вх. №
53018/21.11.2019г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 2850 от 05.11.2019г.,
постановено по гр. дело № 4666/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от
постановеното определение да се изпрати
на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.