Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
11.01.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха
Халил
и с участието на Бонка
Василева – прокурор в ОП Кърджали като разгледа
докладваното от съдия БОЖКОВА кас.адм.д. № 292 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по
касационна жалба на Х.О.С. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 65/
01.10.2021 г., постановено по а.н.д. № 177/ 2021 г. на РС – Момчилград. Твърди
се неправилност на решението като постановено в противоречие със събраните
доказателства и необоснованост. Сочи се, че Районния съд не е взел предвид, че
административния акт, с който е постановено задържане за срок от 24ч., е
неправилен и незаконосъобразен. Посочва се, че всеизвестен е факта, че на
задържане подлежи само физическо здраво лице и в тази връзка задължение на
органа, преди задържане, е да предостави възможност на адресата да бъде
освидетелстван от компетентен орган, щом са налице данни за това. В случая,
заповедта е постановена и връчена на задържаното лице едновременно с
медицинския преглед, но не и след него, така както регламентира закона. При
задържането на жалбоподателя не е взето предвид влошеното му здравословно
състояние. Липсват данни на задържаното лице да са били разяснени основанията
за задържането. По начин, по който е протекло задържането са били съществено
нарушени правата му, а именно да бъде задържан по надлежен ред – при наличието
на основателна причина и добро здраве.
В касационната жалба
се посочва още, че административния орган е следвало да мотивира акта си с
посочване на фактическото и правното основание за издаването му. Като правно
основание, органа е посочил чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, без да е посочил при коя от
всичките хипотези на ал. 1 във всичките й седем точки е извършено задържането. Като
фактическо основание, издателят на заповедта е посочил „ЗМ № **….“ „за
извършено престъпление по чл. 167, ал.3 от НК“, което не прави заповедта
мотивирана. От така описаното фактическо основание не е ясно каква е
съпричастността на жалбоподателя към ЗМ, спрямо кого е извършено престъплението
и в какво се изразява деянието на задържаното лице вкл. дали това деяние е
квалифицирано като престъпление. Излага се становище, че административният акт
лишен от мотиви винаги е
незаконосъобразен и ограничава както правата на адресата, а именно да узнае в
какво точно е ангажирана отговорността, така и извършването на съдебния
контрол, които са основания за отмяна.
На последно се място
се твърди, че от приложената преписка не става ясно, кога задържаното лице е
било освободено и за какъв срок е било задържано.
Искането е да се
отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени заповедта
за задържане. В съдебно заседание, касаторът, чрез
пълномощник, поддържа жалбата.
Ответникът – Полицейски
орган при РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали, редовно призован, не се явява, не
се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение на РС – Момчилград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 177/2021
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е основателна по следните съображения:
С оспореното решение
е отхвърлена жалбата на Х.С. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-21/
09.07.2021 г., с която същия е бил задържан поради това, че е бил заподозрян в
извършване на престъпление по чл.167, ал.3 от НК. Със същото решение касаторът е осъден да заплати по сметка на РС – Момчилград
сумата от 10 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в
полза на ОДМВР – Кърджали.
Първоинстанционният съд е приел, че
Заповедта за задържане на лице с рег. № 318зз-21 / 09.07.2021 г., с
която Х.О.С. е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ – Кирково, е издадена
при наличие на фактическо основание – ЗМ № ** от 08.07.2021 г. по описа на РУ –
Кирково за извършено престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК. Изложил е мотиви, че
задържането като ПАМ е предприета от полицейския орган при условията на
оперативна самостоятелност. Посочил е, че за
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето извършило евентуално престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи правото на административния
орган да наложи мярката, без да се поставят условия за точна квалификация на
деянието, а още по-малко задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Такава мярка се налага само във връзка на наличие на
данни, обосноваващи евентуалната съпричастност на жалбоподателя към
престъплението, но не и поради несъмненост на фактите, а единствено с оглед на
тяхното изясняване.
Съдът отхвърлил доводите на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с
мотиви, че било изяснено кой е адресат на заповедта, както и че с това лице са
извършени процесуални следствени действия по време на задържането. На следващо
място, районния съд е посочил, че на
задържаното лице му е предоставено право на адвокатска защита, съставен е
протокол за личен обиск, а за връщане на вещите е оформена разписка за върнати
вещи и е удостоверено, че той е получил същите.
При извършената служебна проверка на
оспореното решение касационния състав на АС – Кърджали приема, че същото е
валидно и допустимо, но неправилно.
Задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не
по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за
цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се
укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено
престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо
да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието
"данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно
данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на
принудителната административна мярка "задържане до 24 часа " по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо
наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност
да е извършител на престъпление.
В случая не са представени никакви доказателства,
че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши
престъпление. Също така, няма данни да са предприети действия по изясняване на
обстоятелства, относими към участието на лицето в
престъпление по чл.167, ал.3 от НК. При това положение заповедта за налагане на
ПАМ превишава целта на закона, поради обстоятелството, че липсват данни, преки
или косвени, за извършено от жалбоподателя престъпление, което да налага
задържането му за срок от 24 часа. С приложената мярка правото на лицето на
свободно предвижване за 24 часа е неоснователно ограничено, поради което
задържането на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР противоречи на принципа на
съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
На следващо място, в разпоредбата на чл. 74,
ал. 2 от ЗМВР са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената
заповед, с която се постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1
от ЗМВР, като т. 2 изисква в нея задължително да бъдат посочени фактическите и
правните основания за задържането. Неспазването на това императивно установено
задължение за формата на административния акт от страна на полицейския орган,
представлява особено съществено процесуално нарушение, което засяга правото на
защита на задържаното лице и следва да се квалифицира като нарушение на
разпоредбите на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, което от своя страна обосновава
незаконосъобразността на издадената заповед за задържане и е основание за
нейната отмяна.
В заповедта за задържане е вписано
основанието за издаването й – ЗМ № ** от 08.07.2021 г. за извършено
престъпление по чл.167, ал.3 от НК, но посоченият в заповедта ЗМ не е приложен
в преписката, нито по делото. В този случай не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че заповедта за задържане е
издадена при наличие на фактическо основание, т.е. че същата е мотивирана.
Невъзможно е съдът да основе извод за законосъобразност на заповедта за
задържане въз основа на посоченото в нея „във връзка с образувано ЗМ №** /
08.07.2021 г. по описа на РУ-Кирково …“, без този ЗМ да е наличен по делото. Посоченият
ЗМ като фактическо основание за издаване на заповедта не обвързва съда, който е
длъжен да извърши проверка първо на съществуващите в него факти, а след това и
за правилното приложение на материалния закон. Посоченият заявителски
материал не е част от административната преписка по издаване на заповедта. Т.е.
не може да се приложи приетото в ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС, че
мотивите може да се съдържат в относими към
издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях.
Поради изложените съображения касационна
жалба е основателна. Оспореното решение на РС – Момчилград следва да се отмени,
като спорът се реши по същество с отмяна на заповедта за задържане на лице,
издадена от полицейски орган при РУ – Кирково, като незаконосъобразна.
При този изход
на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за
присъждане на деловодни разноски и за двете инстанции. Доказани са направени
разходи общо в размер на 1270 лв., представляващи реално заплатени адвокатски
възнаграждения по ДПЗС от 15.08.2021 г. и от 06.10.2021 г. от по 600 лв., както
и заплатена държавна такса в размер на 70 лв. за подаване на касационна жалба.
На основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР – Кърджали следва да бъде осъдена да
възстанови направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 1270 лв.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро
от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 65/ 01.10.2021 г., постановено по а.н.д. № 177/2021 г. по
описа на РС – Момчилград, вместо което постановява:
Отменя Заповед за задържане на лице, рег. № 318зз-21 / 09.07.2021 г. на
полицейски орган при РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Кърджали да заплати на Х.О.С. с ЕГН **********
и адрес: , разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1270 лв. (хиляда
двеста и седемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.