№ 88
***, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430201544 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-001002 от
29.03.2021г. на ***, с което на АЛБ. КР. Й. от *** на осн. чл. 182, ал. І, т. 6 от
ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за това, че на
07.03.2021г. в 12:18 часа в ***, *** до *** с посока на движение към ***, като
водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** – нейна собственост управлявала
моторното превозно средство със скорост – 133 км/ч при максимално
разрешена - 50 км/ч за населено място – превишение на скоростта от 83 км/ч
наказуема скорост след приспаднат толеранс от „-3%“ е 129 км/ч като
скоростта била измерена, фиксирана и заснета с АТСС СПУКС ARH CAM S1
с фабричен номер 11743cd и показана на водача снимка № 018548 -
нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП.
Недоволна от така наложеното административно наказание е останала
жалбоподателката, която е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН обжалвавното наказателно
постановление като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване,
според което жалбоподателката Й. не е автор на нарушението за което е
ангажирана административно-наказателната и отговороност. В съдебно
заседание жалбоподателката се явява лично и с пълномощника си – адв. К.В.
от ПлАК, който поддържа изложеното в жалбата възражение. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 21-0938-001002 от 29.03.2021г. на ***.
1
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2021г. в 12:18 часа в ***, *** до *** посредством техническо
средство - АТСС СПУКС ARH CAM S1 с фабричен номер 11743cd била
измерена, фиксирана и заснета скростта на движение от 133 км/ч на
движещия се по посока на движение към *** лек автомобил „***“ с рег. №
***, собственост на жалбоподателката АЛБ. КР. Й. при максимално
разрешена - 50 км/ч за населено място. *** на *** посетили адреса на
жалбоподателката и я запознали с регистрираното нарушение на правилата на
движение като и показали снимков материал. Същата заявила, че лично е
управлявала посочения автомобил и много бързала, тъй като носела храна
към Община-Долна Митрополия. Подписала писмена Декларация от
19.03.2021г. в потвърждение на това, че на 07.03.2021г. около 12:18 часа е
управлявала собствения си лек автомобил с рег. № *** след запознаване с
предвидената от законодателя наказателна онговорност по чл. 313, ал.1 от
НК. На 19.03.2021г. актосъставителят В. КР. Л. в присъствието на свидетеля
ЛЮБ. Н. ЛЮБ. съставил против жалбоподателката *** Й. /в нейно
присъствие/ АУАН №1002/19.03.2021г. за това, че на 07.03.2021г. в 12:18 часа
в ***, *** до *** с посока на движение към ***, като водач на лек автомобил
„***“ с рег. № *** – нейна собственост управлявала моторното превозно
средство със скорост – 133 км/ч при максимално разрешена - 50 км/ч за
населено място – превишение на скоростта от 83 км/ч, наказуема скорост
след приспаднат толеранс от „-3%“ е 129 км/ч като скоростта била измерена,
фиксирана и заснета с АТСС СПУКС ARH CAM S1 с фабричен номер
11743cd и показана на водача снимка № 018548 - нарушение по чл. 21, ал. І от
ЗДвП. В същият е отразено, че като доказателство е иззета Декларация по чл.
188 от ЗДвП от собственика-водач на МПС и КТ №***. Жалбоподателката
А.Й. подписала АУАН без възражения. Срещу така съставения АУАН на
23.03.2021г. постъпили писмени възражения в които жалбоподателката
твърди, че подписала импулсивно декларация за собственик-водач без да е
абсолютно сигурна, че управлявала посоченото МПС.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на АЛБ. КР. Й. от *** на
осн. чл. 182, ал. І, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за извършено на 07.03.2021г. в 12:18 часа в ***, *** до ***
2
нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП.
Съдът прие за установена описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка след анализ на ангажираните в ходана проведеното съдебно
следдствие писмени доказателства и доказателствени средства.
Настоящият съдебен състав приема с доверие показанията на актосъставителя В. КР.
Л. в присъствието на свидетеля ЛЮБ. Н. ЛЮБ. като логични, обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи с приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Двамата
възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото
факти, според които на посочените в АУАН и в НП дата и място посредством техническо
средство - АТСС СПУКС ARH CAM S1 с фабричен номер 11743cd била измерена,
фиксирана и заснета скростта на движение от 133 км/ч на движещия се по посока на
движение към *** лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателката
АЛБ. КР. Й. при максимално разрешена - 50 км/ч за населено място. Актосъставителят Л.
ясно възприел, че автомобилът се управлява от жена с характерна прическа /съответстваща
на прическата на жалбоподателката/, която била сама в автомобила. Установява се, че
актосъставителят Л. и свидетелят Л. посетили адреса на А.Й. и я запознали с извършеното
нарушение като и показали и снимка на твърдяното нарушение. Там били и нейните
родители. Жалбоподателката Й. заявила, че е управлява собствения се автомобил, чиято
скорост е установена на процесните дата и място, като обяснила, че е бързала да занесе
храна в *** и че няма проблем да си плати глобата. След като попълнила писмена
Декларация по чл. 188 от ЗДвП срещу нея бил съставен АУАН №1002/19.03.2021година. В
подкрепа на показанията на актосъставителя и свидетеля са приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПк писмени доказателства, а
именно: акт за установяване на административно нарушение № 1002 от 19.03.2021 година на
*** при ***; преглед на данни за акт за установяване на административно нарушение №
1310; справка от сектор ПП за първоначална регистрация на МПС с регистрационен № ***;
снимка № 11743CD/018548 от 07.03.2021 година, 12:18:36 часа; справка за лице - АИС
„Български документи за самоличност“ на името на жалбоподателката АЛБ. КР. Й.;
декларация по чл. 188 от ЗДвП, подписана от жалбоподателката АЛБ. КР. Й.; възражение от
името на жалбоподателката АЛБ. КР. Й. с входящ № 316000-11057 от 23.03.2021 година;
копие от свидетелство за правоуправление на жалбоподателката АЛБ. КР. Й.; сведение от В.
КР. Л. - *** при ***; сведение от ЛЮБ. Н. ЛЮБ. - *** при ***; акт за установяване на
административно нарушение № 449027 от 19.03.2021 година на *** при сектор ПП, ОДМВР
- Плевен; справка за нарушител на името на жалбоподателката АЛБ. КР. Й.; наказателно
постановление № 21-0938-001002 от 29.03.2021 година на ***, сектор ПП - Плевен; заверено
ксерокопие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017 година, издадено от Български институт по метрология; протокол за използване
3
на Автоматизирано техническо средство или система СПУКС ARH CAM S1 11743cd с
регистрационен № 316р-9821 от 18.03.2021г. година; снимка на разположението на
автоматизираното техническо средство или система; Заповед № 316з-2276 от 11.06.2021
година на Директора на ОД на МВР - Плевен; Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 година на
Министъра на вътрешните работи.
Горната фактическа обстановка не се опровергава, а напротив
потвърждава се и от приобщената към доказателствения материал по делото
по предвидения процесуален ред Служебна бележка изх. № 52/15.10.2021г. на
Общинска избирателна комисия ***. В същата е отразено, че на 07.03.2021г.
като член на Общинската избирателна комисия жалбоподателката А.Й. е
работила от 07:00 часа до 24:00 часа /неделя/ в *** по повод произвежданите
избори за кмет на ***, както и че поради липса на обществен транспорт от ***
до *** лицето пътувало със семейния автомобил *** с рег. № ***. От текста
на посочената Служебна бележка може да се направи категоричен извод, че
на 07.03.2021 година А.Й. е била ангажирана в *** във връзка с произвеждане
на кметски избори, но не и категоричен извод, че същата не е напускала
съотвтната сграда доколкото от показанията на актосъставителя Л. и
свидетеля Л. се изяснява, че пред тях жалбоподателката спокойно обяснила,
че е извършила нарушението, тъй като бързала да занесе храна в ***. В
останалата част досежно твърдението, че на 07.03.2021година А.Й. е пътувала
със семейния автомобил *** с рег. № *** обсъдената служебна бележка има
характер на писмени свидетелски показания, каквито не са предвидени като
допустими от наказателно-процесуалния закон.
Съдът обсъди показанията на свидетелката *** – Й., като намери, че
същите са изолирани и нелогични, както и повлияни в известна степен от
близката родствена връзка с жалбоподателката – ***. Безспорно от
показанията на актосъставителя Л. се установява, че при запознаване на
жалбоподателката с процесното нарушение, както и при попълване на
декларацията по чл. 188 от ЗДвП е присъствала и свидетелката Ел. Й., която
по никакъв начин не е възразила срещу признанието на дъщеря си, че лично е
управлявала лекия автомобил „***“ с рег. № ***, тъй като е бързала към
Общината в *** за да занесе храна. Съдът намира за наивно и нелогично да се
твърди с оглед на изяснените факти, че свидетелката Ел. Й. не се е „сетила“
преди съставяне на АУАН на 19.03.2021г., че на процесната дата именно тя е
осъществила твърдяното нарушение. Следва да се посочи, че съдът намира за
неоснователни и депозираните пред наказващия орган писмени възражения
против АУАН от жалбоподателката, в които А.Й. твърди, че подписала
импулсивно декларация за собственик-водач без да е абсолютно сигурна, че
управлявала посоченото МПС. Жалбоподателката е пълнолетно физичско
лице, отразило в декларация под страх от наказателна отговоронст, пред
орган на властта факти и обстоятелства с правно значение, поради което
възражението се явява необосновано и нелогично и поради това правилно и
законосъобразно наказващият орган е пристъпил към издаване на
4
обжалваното наказателно постановление.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателката
АЛБ. КР. Й. е осъществила състава на нарушението по чл. 21, ал. І от ЗДвП.
От обективна страна същиата, като водач на моторно превозно средство по
смисъла на & 6, т. 11 от ДР на ЗДвП не е изпълнила задължението си да
избере скорост на движение на пътното превозно средство, непревишаваща
установената такава в населено място. От субективна страна деянието е
извършено небрежно, тъй като жалбоподателката, като правоспособен водач е
била длъжна да знае задължението си по чл. 21, ал. І от ЗДвП и да съобрази
поведението си със същото. Налице са предпоставките за носене на
административно-наказателна отговорност.
При издаване на наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 52 - 58 от
Закона за административните нарушения и наказания. Посочено е точното
време и място на извършеното нарушение, подробно е описана фактическата
обстановка.
В хода на административното производство при наказващия орган не
са допуснати нарушения на ЗАНН по отношение на процедурата по
образуване на административно наказателната преписка. Атакуваното
наказателно постановление и АУАН, въз основа на който е издадено са
съставени от компетентни за това органи, което обстоятелство се установява
по безспорен начин от представената по делото № 316з-2276 от 11.06.2021
година на Директора на ОД на МВР – Плевен и Заповед № 8121з - 515 от
14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.
Правилно административно-наказващият орган е издирил и приложил
санкционната разпоредба на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, според която водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва: за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5
km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лева. Именно при
спазване на така установения алгоритъм и съобразяване на констатираното превишение от
129 кв/ч /при отчитане на толеранс от „-3%“/ на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваното по съдебен ред
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-0938-001002 от 29.03.2021г. на ***, с което на АЛБ. КР.
Й. от *** на осн. чл. 182, ал. І, т. 6 от ЗДвП е наложено административно
5
наказание – глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца за извършено на 07.03.2021г. в 12:18 часа в ***, ***
нарушение по чл. 21, ал. І от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – ***
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6