№ 18443
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20231110148605 по описа за 2023 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че Б. Б. П. е бил собственик на недвижим
имот, поради което и негов клиент по неформален договор за продажба на топлинна енергия
за топлоснабден имот – находящ се на адрес: град София, бул. Мария Луиза № 103, вход А,
етаж 6, ап.24, аб.№ 234993. Ищецът твърди, че П. е починал, като е предявил осъдителен иск
против наследниците му по закон. С уточнителна молба от 6.10.2023г., ищецът е
конкретизирал, че ответникът П. Б. П., като негов наследник по закон, следва да му заплати
сумите: 2254,88 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 5.2019г. до 4.2021г., сумата 375,25 лева , представляваща мораторна лихва за
период от 01.05.2020 г. до 9.11.2022 г., 20,74лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от м.10..2019 г. до 30.04.2021г., сумата
4,72 лева , представляваща мораторна лихва за период от 1.12.2019 г. до 9.11.2022 г., за които
предявява осъдителни искове, като върху главниците претендира и обезщетение за забава в
размер законната лихва, от предявяване на исковете. Ищецът твърди, че ответникът, като
наследник по закон на собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за
продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал
фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето,
което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури,
съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет
страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът
е изпаднал в забава и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово
разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
Ответникът , в писмения си отговор по чл.131 ГПК, чрез назначения от СРС особен
1
представител адвокат Д. М., САК, оспорва твърдението, че ответникът е ползвател на имота,
както и ползвател на услугата. Сочи се, че ответникът не е ползвал енергията, изразява се
становище, че за възникване на правоотношението, е необходим писмен договор, оспорва се
валидността на договора за извършване на дялово разпределение. Навеждат се доводи за
недействителност на договора, сключен с ЕС. Сочи се, че договорът е и с изтекъл срок,
липсва подпис на ответника, следователно – не го обвързва. Сочи се, че претенцията
противоречи на ЗЗП, както и ДиректИ. 97/7/ЕО, 2005/29/ЕО, като ищецът се твърди, че
задължава потребителите да заплащат нереални и недоказани суми. Прави се възражение за
погасителна давност. Оспорва се размера, като се сочи, че ответникът следва да отговаря
съответно на квотата си в наследството.. Предявени са кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 153,ал.1 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответниците, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът е единствен наследник по закон на
Б. Б. П., тъй като това обстоятелство е било удостоверено със служебно постъпилото
удостоверение за наследници. При внимателен прочит на доводите в отговора, и
становището на процесуалния представител на ответника по съществото на спора,
твърдението на ищеца, че наследодателят на ответника е бил собственик на имота не се
оспорва. Оспорва се твърдението, че ответникът – наследник по закон следва да заплати
начислените суми, тъй като не е ползвал имота, както и защото енергията не е действително
и реално потребено количество.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 ЗЕ,предвижда, че собственикът или лицето, което има
учредено вещно право на ползване следва да заплаща доставената топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Цитираната разпоредба предвижда, че потребител е титулярът на
правото на собственост /вещно право на ползване/, върху имота, който е топлоснабден, като
за възникване на правоотношението не е необходимо сключване на писмен договор за
продажба на ТЕ за битови нужди. Договорът за търговска продажба на топлоенергия се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно §1, т.13 от ДР на Закона на енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ
/действал за периода от 1999г. до м.03.2004г./, „потребител” е физическо и юридическо лице,
което получава топлинна енергия от енергийното предприятие и я използва за собствени
нужди. Нормата на чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ предвижда продажбата на топлинна енергия за
битови нужди да се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма
се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
2
абоната, различни от тези в общите условия. А според нормата на чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ след
изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия, те влизат в сила и без
изричното им приемане от купувача. Установяването на факта на доставяне на топлинна
енергия в един обект /какъвто безспорно е настоящия случай – така заключението на
съдебно-техническата експертиза/ не е достатъчно /при наличие на изрично оспорване на
това обстоятелство/ да се приеме, че ползвател на тази енергия е именно соченото от
ищцовото дружество лице. Необходимо е да се установи качеството му на ползвател на
топлоенергията т.е. да се установи титулярство в правото на собственост на ответника върху
отопляемия имот, респективно качеството му на ползвател на същия. Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. А
по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 ЗЕ /отм./, но
действаща през релевантния период, "потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач
/страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един –
договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между
страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД.
По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато,
когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането
им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/,
но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления.
Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на
подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда –
етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни
по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
приравнява придобИ.нето на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
3
по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобИ.не
на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за
същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран /сключен със самия факт на
придобИ.не на собствеността или вещното право на ползване, като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/,
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения
за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Наследодателят на ответника Б. П. Тодоров е вписан в списъка на етажна собственост
като „живущ” в ап.24, с полагане на подпис и в списъка, нужен за сключване на договор с
фирмата за дялово разпределение, с посочване на брой абонати, отопляем обем и брой
водомери. Ето защо, при наличие на изявление от страна на наследодателя на ответника той
да е титуляр по партида за продажба на топлинна енергия за битови нужди, при смъртта на
титуляра, титуляр по партида е неговият наследник по закон, до доказване, че друго лице е
подало заявление за открИ.не на партида, или вещното право е прехвърлено на друго лице.
По делото такИ. доказателства не са ангажирани, поради което и страна в правоотношението
е ответникът – единствен наследник по закон на титуляра по партида. Недоказано остана
неговото твърдение, че освен него, и други лица са призовани към наследяване, въпреки
нарочните указания на СРС с доклада на делото. Доводите за недействителност на
договора, сключен с ЕС, както и че договорът е и с изтекъл срок, липсва подпис на
ответника, следователно – не го обвързва, не следва да се разглеждат от съда. Договорът е
сключен въз основа решение на ОС на ЕС, като оспорването на същото се извършва по
различен процесуален ред, предвиден в ПУРНЕС, респективно - ЗУЕС.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че за двата отчетни периода до имота не е осигурен достъп за отчет, като
начислената топлинна енергия е определена, както следва: служебно е начислена ТЕ за три
отоплителни тела, на база инсталирана мощност на същите, умножена по максимален
специфичен разход. За сградна инсталация, делът на имота е изчислен по формула, посочена
в Наредбата за топлоснабдяване, върху пълна отопляема кубатура, а за БГВ, за исковия
период стойността е изчислена за един потребител по служебно определен разход. Видно от
изложеното, СРС намира, че техническата част на Наредбата е спазена. Ето защо,
ответникът дължи начислената от ищеца сума за ТЕ. Неоснователни са оспорванията на
защитата, че ищецът не е доказал, че начислената енергия е ползвана. Задължение на абоната
е да осигури достъп за отчет на уредите си, което ответникът не е сторил, поради което и
4
енергията е начислена въз основа на уредената в Наредбата формула, за абонати, които не
осигуряват имота за отчет.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ. Относно общата фактура от 2016г., приложими са общите условия,
одобрени от КЕВР на 27.6.2016г. Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г.,
предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава е основателен.
По възражението за погасителна давност. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/
5
не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите,
от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени
след 7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Поради изложеното по - горе, погасителната
давност за вземанията за топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2020г., започва
да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването
й, защото от този срок, кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по
нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда в погасителна давност
са всички вземания с настъпил към 31.8.2020г., защото искът е предявен на 31.8.2023г., а
давността за вземането е тригодишна.
Относимо към спора, изравнението, с обща фактура от 31.7.2020г., съгласно
заключението на ССЕ, съдържа посочване на сторнирано вземане на ищеца по прогнозни
фактури за период 5.2019г.-4.2020г. на стойност 1152,88 лева, които са сторнирани и е
издадена обща фактура на стойност 1108,70 лева, при сумата от 44,18 лева за „връщане на
абоната”. След тази изравнителна сметка, е издадено кредитно известие за сумата 80,19 лева,
с което се възстановява сума от промяна на цените, като общо дължимата сума за този
отоплителен сезон възлиза на 1028,51 лева.
Когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако
прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка, разликата се
приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата,
изготвена въз основа дяловото разпределение. Следователно, двете вземания – „за връщане”
и „ за доплащане” възникват от издаване на фактурата, като в първия случай титуляр е
ищецът, а във втория - ответникът.
С оглед изложеното по –горе, в погасителна давност са всички вземания по
прогнозни фактури , издадени от 5.2019г. до 4.2020г. включително, като съгласно
6
заключението на съдебно – техническата експертиза, размерът на вземането възлиза на
сумата от 1028,51 лева, която съставлява реално ползваната топлинна енергия за този
период. Към тази сума следва да се добави и сумата от 25,90 лева – начислена по прогнозна
фактура за м.5.2020г., и сумата от 25,90 лева по фактурата за м.6.2020г., която е в рамките на
давностния срок. По фактурата за м.7.2020г., тъй като същата е издадена на 31.7.2020г., към
31.8.2023г. давността не е изтекла. Ето защо, възражението е основателно за общата сума
1080,31 лева, за която сума искът следва да се отхвърли, заедно със сумата от 179,78 лева, на
основание чл.119 ЗЗД – начислена лихва за забава върху тази главница.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение. Съгласно чл.36 ОУ,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата
включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на
клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.11.2017г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая,
на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение. Ежегодната цена
за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното
отчитане на показанията. Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е
прехвърлено вземането с определени привилегии – например, различна от предвидената в
договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а
при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.
Доколкото плащането на вземането за отчет е разсрочено на вноски, с идентичен размер, с
7
едно и също основание, произтичащи от един и същ юридически факт – договор, то и
давността за вземането по тях е тригодишна. По –горе се прие, че същата тече от датата на
издаване на фактурата, която съставлява покана до ответника да заплати сумата. Или към
31.8.2023г., когато е предявен искът, в погасителна давност за вземанията на ищеца за
дялово разпределение от 10.2019г. до 7.2020г. включително, които, съгласно ССЕ възлизат
на: 10,91 лева и на основание чл.119 ЗЗД начислената сума за лихва – 2,46 лева. Искът
следва да се отхвърли и за лихва за забава от 1.12.2019г. до 30.8.2020г., поради погасителна
давност.
За останалата сума – 1174,57 лева главница за ТЕ от м.7.2020г. до 4.2021г., сумата от
195,47 лева лихва за забава върху нея за период от 15.9.2020г.-9.11.2022г., за сумата 9,83 лева
дялово разпределение от 8.2020г. до 4.2021г., както и сумата от 2,26 лева лихва за забава от
31.8.2020г. до 9.11.2022г.
По разноските:
Ищецът е сторил разноски от 240,20 лева държавна такта, 5 лева за удостоверение,
сумата 565,56 лв депозит за особен представител и 800 лева депозити за експертизи. От
тези разноски, ведно със сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение – общо, сумата от
1710,76 лева, на ищеца се следва сумата от 890,38 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Б. П. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Стрелбище, улица
Кестенова гора № 021, чрез особен представител адвокат Д. Г. М. от САК, да заплати на
Топлофикация София ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
София, улица „Ястребец” № 23Б сумата от 1174,57 лева неплатена главница за топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес град София, бул. Мария Луиза № 103, вход А, етаж 6,
ап.24, абонатен номер 234993, потребена за период от м.7.2020г. до 4.2021г., заедно със
законна лихва от 31.8.2023г. до плащането, сумата от 195,47 лева лихва за забава върху нея
за период от 15.9.2020г.-9.11.2022г., за сумата 9,83 лева дялово разпределение от 8.2020г. до
4.2021г., заедно със законна лихва от 31.8.2023г. до плащането , сумата от 2,26 лева лихва за
забава от 31.8.2020г. до 9.11.2022г.и 890,38 лева раазноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Топлофикация София ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, улица „Ястребец” № 23Б против П. Б. П. ЕГН
********** с адрес град София, ж.к.Стрелбище, улица Кестенова гора № 021, чрез особен
представител адвокат Д. Г. М. от САК за: топлинна енергия, за горницата над уважения
размер от 1174,57 лева до пълния предявен размер от 2254,88 лева, както и за вземанията
по фактури от 5.2019г. до 6.2020г. включително, за обезщетение за забава за горницата над
уважения размер от 195,47 лева до пълния предявен размер от 375,25 лева, за главница за
8
дялово разпределение, за горницата, над уважения размер от 9,83 лева до пълния предявен
размер от 20,74 лева, по вземания по фактури от 10.2019г., до 7.2020г. включително, за
обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 2,26лева, до пълния предявен
размер от 4,72 лева, както и за период от 1.12.2019г. до 30.8.2020г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
МХ Елвеко ООД / с ново наименование Далсия Елвеко ЕООД/.
СУМАТА е платима от ответника на ищеца по банков път по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред СГС от връчването му
за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9